Ура за Маргарита Наумова! За високите технологии и момичетата, които са част от създаването им

Margarita Naumova

Маргарита Наумова е световно известен български SQL Server експерт. Тя притежава най-високата възможна техническа сертификация и вероятно голяма част от нещата, които прави са истински висш пилотаж в комуникационните технологии. В допълнение Маргарита се ангажира с каузи. И затова реших, че е хубаво да си поговорим.

Какво свърза Маргарита с технологиите? Какво те привлича и задържа в технологичния бранш вече толкова години?

Информационните технологии са много динамични. Обвързването с тях е въпрос на дълбок личен избор, а не толкова на необходимост от намиране на занаят, с който да изкарваш хляба си (което също е валиден аргумент). Обичах математиката и бях много добра в нея. Избирах пътя си занимавайки се с неща, в които се изисква аналитично мислене и логика. Това е подреден свят, в който можеш да бъдеш и много креативен, тъй като истинската полза от технологиите е изграждането на решения, правещи живота ни по-пълноценен, работата по-ефективна и резултатите по-добри. Технологиите не правят живота по-лесен, нито по-прост, но могат да спестят време, което да се уплътни със справянето с нови предизвикателства от всякакъв характер. Технологиите са помощник, а не заместител на човешката креативност и когато осъзнах това, разбрах, че съм избрала верен път за кариерата и личностното си развитие. Това не само ме държи в бранша, но и ми носи огромно удовлетворение.

Има ли място за жени в сферата на високите технологии и как се преборва тази стигма, според теб?

Разбира се, че има. Необходими са ум, дисциплина и желание да не спираш да учиш, а тези качества не са приоритет на определен пол. Мисля, че сценарият „жена и кариера във високите технологии“ е отдавна застаряло клише. Пример за това са множеството успели дами в бранша. Това по-скоро вече е норма, отколкото екзотика.
Безспорно има специфика в начина на работа на двата пола. Мъжете и жените комуникират по различен начин. Не мисля, че някой от двата подхода е по-добър или по-лош, те са просто различни.
Да, в моята работа аз се натъквам на предимно мъжки екипи, но това се променя. При информационните технологии понятието „пол“ не е фактор „за“ или „против“. Дори жените, решили да съвместяват майчинството с този занаят, имат всички предпоставки да са съвсем пълноценни в него. Аз родих дъщеря си в началото на моя път като предприемач и собственик на бизнес в ИТ бранша. И това не само не ми попречи, но ме и мотивира. Така че краткият отговор е – място не само има, според мен дори е необходимо този занаят да разчупи остарялото клише на „мъжка зона“, за да достигне потенциала си и да го развие до по високо ниво.
Що се отнася до стигмата – в наши дни тя не може да бъде фактор, защото според мен съществува само при хора с твърде остарели разбирания.

Какво би казала на младите момичета, които искат кариера в ИТ, но не се
осмеляват?

Най-важното според мен е да си отговорят на един въпрос – защо искат да започнат такава кариера? Ако причината да го направят е достатъчно силна, смелостта ще дойде от само себе си. Ако решат да стана жертва на предразсъдъци или съмнения, значи просто нямат необходимост да правят тази крачка. Но нека да добавя – това вероятно би се оказало валидно за всяко тяхно решение, а не само за това дали да започнат кариера в ИТ или не.

Audience

Пожеланието за теб самата и за Академията, която организираш?

Пожелавам си здраве – на мен лично, на моите деца, на семейството ми, на екипа на Академията. Здравето е в основата на най-ценния ни ресурс в земния ни път – времето. А има ли достатъчно време, всяка цел е достижима.

Три пъти Ура! за Емил Тотев

10406585_1138643962831021_5250009624683820702_n

Емил е ученик, но от тези, които навреме са открили чара на онлайн средата. Проактивен, любопитен, търсещ, работлив, упорит – ще ми се повече хора да са като Емил. Това интервю е лек подарък-пожелание за идната година повече хора да намерят пътя си, без да се оплакват, с труд, усмивка и с желание да променят света наоколо.

Разкажи ни накратко за себе си и кога възникна интересът ти към дизайн и
уеб?
Аз съм Емил Тотев, по-известен като Емо или онзи с визитките / шрифтовете (зависи от компанията :) ). Тази година съм ученик в 11 клас в СОУ “Васил Левски” в моя роден град Севлиево. Още от втори клас имам интерес към ИТ, но едва преди малко повече от две години разбрах какво искам да правя. Състезанието на което се срешнах с Жюстин, а именно “Аз мога – тук и сега” 2014, ми помогна адски много. Менторите и цялото изживяване бяха страхотни, а след него бях убеден, че искам да се занимавам с графичен дизайн. Близо три години по-късно все още вярвам, че съм поел във вярната посока.

Познаваме се от Аз мога тук и сега в Девин. Моля, кажи какво ти харесва
там и защо си редовен участник?
Преди това състезание бях участвал няколко пъти на олимпиадата по ИТ, областен кръг, големи проекти, защити… На “Аз мога – тук и сега” обаче беше моята първа среща с реалните хора от българския ИТ свят. За двете години в които съм участник имах възможността да се срещна с невероятни професионалисти в своите области и знам, че мога да разчитам на голяма част от тях за помощ и съдействие.

В началото на септември тази година взех участие и в SUPERлятна Академия “Аз мога – тук и сега”, където за седмица освен с професионалистите имах възможност да се срещна, поговоря и работя с адски яки и креативни хора от цяла България. Заедно с тях наскоро пуснахме и сайта supersummer2015.net в който разказваме за невероятните си преживявания по време на Академията.

Какво от уменията и знанията научаваш в училище и какво – в свободното
време? От къде се информираш най-вече?
За съжаление, поне в моя случай, я училище се докосваш само до най-външната повърхност на материята. При мен това беше достатъчно да запали интереса ми и да се разровя по-дълбоко, но при повечето ми съученици не виждам особен интерес. Знанията, които получавам на принципа Опит – Грешка са доста по-ценни и остават в съзнанието ми много по-добре от сухата материя в част от часовете. Любимите сайтове за информиране (учудващо!) не са Facebook и Twitter. Признавам, и двата са много удобни за научаване на последните новини, но предпочитам сайтове като Mashable, Cult of Mac, както и българския HiComm. Обожавам да чета Quora и се опитвам да го правя възможно по често. Ако не знаете какво е Quora – крайно време е да разберете и повярвайте, после няма да съжалявате.

Как виждаш бъдещето си – какво планираш да учиш и с какво да се
занимаваш?
Планирам да уча Графичен дизайн, макар все още да се колебая между два университета. Реализацията си обаче планирам в България. За последните няколко години, покрай участията ми тук и там, се запознах с адски вдъхновяващи хора, при това постигнали голям успех в… България. Искам след години да мога да нарека и себе си Успял човек в България. Не мога да предвидя с какво точно ще се занимавам, но съм сигурен, че ще е нещо в сферата на дизайн, било то принт или уеб.

Какво би казал на всички млади хора, които все още не се занимават с
уеб?
Живеем във време в което всеки с достъп до интернет може да стане медия, да споделя своите интереси, мнение, планове и винаги ще има някой, за когото това да е интересно. Може да сте най-великия дизайнер, но ако никой не ви познава, няма да стане. Затова възползвайте се от предимствата на уеб и започнете да представяте себе си в най-добрата си светлина, а именно като ПРОСТО БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ!

Снимка: Александър Костов

 

Три пъти Ура! за Vratsa Software School

IMG_6286

Научих за Емилиян Кадийски и Теодор Костадинов от тази статия в Капитал. И разбира се – прииска ми се да се запозная с тези великолепни хора и да им стисна ръката за всичко, което правят.

Емо и Теди са от Враца и са се заели с не леката задача да покажат, че ИТ, програмиране, уеб са хубав път за младите във Враца. И че този град, макар и с най-драстично намаляло население през 2014-та, до около 40 000 души, е много хубав за живеене. Мечтата им е да привлекат по-големи фирми и отделни програмисти да живеят и да се развиват именно във Враца.

Vratsa Software School организират безплатно обучение на ученици по програмиране. Общината им е отпуснала чудна зала, за която са спечелили финансиране за обравеждането й в наистина доста модерен център за обучение по ИТ. Само дето много малка част от учениците във Враца знаят за това и наистина имат желание да се захванат да учат.

От 6-ти юли Емо и Теди стартират 6 седмичен курс по развитие на бизнес идеи за ученици. 6 седмици по 6 часа. Подробностите са тук, а все още има места за още желаещи, така че към всички от този красив град и околностите – хайде, възползвайте се! Наистина това може да промени много във вашия живот!

IMG_6290

А ние с Емил А. Георгиев вчера гостувахме и изнесохме лекции за предизвикателствата на предприемачеството и за авторските права и идеите, под нашата обиколка из страната с #LIBE и срещнахме 20-тина будни, мислещи, оптимистично и предприемачески настроени младежи. Май всички си тръгнахме една идея по-обнадеждени за бъдещето и с много желание за действие тук и сега.

IMG_6312

 

Ето ги Емо, Теди и Емо след лекцията, направихме малка разходка до чудния Врачански балкан и Хижата над града.IMG_6287

Кой ще промени света? Ти!

Отново браво за Емо и Теди и http://school.vratsasoftware.com!

колко, кога и къде да учим за онлайн. и защо.

Джон Ленън разбрал че е гений около 10-тата си година

Ричард Брансън не завършил училище

Бил Гейтс и Стив Джобс не завършили университета

този пост е провокиран от Денис, който иска да продължи с докторантура и се възмущава защо няма къде и как да го направи. тук.

факт е, че повечето, да кажем поне 80% от хората, които се занимават с уеб у нас не са учили това нито в училище, нито в университета. просто защото в училище се преподава Windows, Power Point, Word и Excel. после в университета евентуално пак същото. с малки изключения.

уеб индустрията и въобще ИТ бранша силно плаче за кадри. и, истина, няма учебно заведение, дори и само едно, средно или висше, което да отговаря, да чува този плач. и така от години. поне 10.

което идва да каже, че образованието е тотално откъснато от бизнеса. обратното също е вярно – бизнесът не прави нищо (или прави мнооооого малко) за образованието. кокошката или яйцето и накрая гладни ходят всички.

има наченки в момента да се направи нещо от страна на бизнеса. конкретно IA България започва да мисли в тази посока. по модел на IAB Полша, които са си поставили за цел и го правят вече близо две години да обучават минимум 2 000 души годишно за уеб индустрията специално.

така че, млади и амбициозни хора, ако ви се занимава с онлайн дела – учете нещо, някъде, за да добиете обща представа. после в практиката ще се доквалифицирате. защото в този бизнес има хляб. тепърва ще има повече. но се изисква много и постоянно четене, за да си в час.