Студенти разговарят с блогъри: Христо Блажев

Продължавам серията гост-постове – нещо ново за този блог. Интервюта, правени от мои студенти от НБУ с блогъри.

Интервюиращ: Елизабет Иванова
Интервюиран: Христо Блажев – Книголандия

Как обикновено минава деня ти?
Денят се доминира изцяло от работата в офиса, преимуществено мейли, телефонни разговори и безкрайна бумащина, далеч по-малко четене или пряка работа с автори. Вечерно време избягвам да излизам, обичам да съм у дома, освен като не съм някъде да поритам с приятели.

Кога реши да се занимаваш с писане на блог?
Не беше някакво обмислено решение, случайно, както всичко хубаво в живота, се получи. Имах блог на всякакви теми, в който бях почнал да пиша и за книги, и в един момент ми щукна да обособя това ми занимание в отделен сайт – беше вечерта на 9 октомври 2009 г. Да си направиш блог не отнема много време, но да го развиеш се искат години и много желание.

С какви трудности се сблъска в самото начало?
Нямаше някакви специфични трудности, наистина да си направиш сайт е пределно улеснено и въпросът е само с какво съдържание искаш и си способен да го захранваш. Притежавам неутолимо желание за четене и неумолима графоманска наклонност, така че комбинацията от двете води с лекота до един често – и надявам се, добре – списван блог.

Кои са основните качества, които трябва да притежава човек, за да стане успешен блогър?
На първо място е постоянство, не е лесно да вмъкнеш в живота си едно постоянно задължение да пишеш поне веднъж-дваж седмично, понякога и повече, при това да пишеш смислени и интересни текстове. Огромната част от начинаещите блогъри се отказват бързо, но ако човек наистина се е заел с тема, която му е присърце, е много по-лесно. Компетенцията в областта, в която пише, е важна, както и да е чел много, за да има достатъчно богат речник и поне приличен стил, за да е приятно да бъде четен. Важно е да не се подлъгва по някое примамливо предложение за реклама – да отстои независимостта си е от първостепенно значение за всеки блогър, особено ако работи в областта, в която пише.

Как би описал блогърската общност в България?
Аз лично не вярвам в съществуването на такава общност – четените блогове у нас са толкова разностранни, че освен да пием по бира заедно, няма нещо, за което да гледаме в една посока. Знам, че сред най-посещаваните са кулинарните блогове, което за мен лично е неразбираемо, но аз дълбоко не се интересувам от тази тема, както повечето хора пък не се интересуват изобщо от книги и четене.

Трудно ли е човек да стане част от нея?
Ако човек иска да бъде част от общност, каквато и да е, може да го постигне с достатъчно упорство. Въпросът е дали ще съумее да не прави компромис с убежденията си и да запази някаква дистанцираност от общността, някаква независимост, която да го отличава и да бъде „физиономия” на блога му.

Какъв съвет би дал на хората, които все още се колебаят дали да стартират свой собствен блог?
Нека сме откровени. Блоговете са демоде. Аз съм го приел и не си правя илюзии по темата. Светът иска картинки и видеоклипове, така че всеки, който иска да пише, трябва да прецени как да инкорпорира тези елементи в блога си. За себе си знам, че нямам желание да следвам тази тенденция и ще си правя нещата по моя си начин, независимо дали това води до някакви пропуснати ползи.