Мартин Милиев: добрата реклама е като изкуството – вълнува, носи послание и устоява на времето

15267789_10154790606648988_5095791471168961084_n

Има едни хора, които често остават някак невидими в целия маркетинг процес, не са толкова шумни, но са много важни също, за да върви цялата ни комуникация добре. Е, Мартин Милиев е от тях.

Един важен разговор за процесите отвъд най-видимото от маркетинговите комуникации с човек с наистина голяма експертиза и дълъг опит в тези дълбоки води.

Какво правиш през деня, работно?

Ровя из социалните медии – блогове, форуми, Twitter, Instagram, и проверявам кой какво и защо пише за даден бранд, продукт или компания. После обобщавам информацията и наблюденията си за да могат разни други хора да пишат ПР стратегии.

С какво е по-различен Интернет днес от този преди 3 и преди 10 години?

Днес – както бяха писали в Guardian (https://www.theguardian.com/technology/2016/dec/04/google-democracy-truth-internet-search-facebook) наскоро, вече взимаме интернет за даденост. Лично за мен интернет и on demand технологиите и услугите, като Zip Car, са един от основните източници на оптимизъм в съвременния свят.

Не виждам чак такава огромна разлика с интернет от преди 3 години.
10 години – скорост, размер (смарт телефоните), брой потребители и начин на употреба.

Какво казваш на хората, които считат, че Twitter за маркетингови комуникации в България не си заслужава?

Twitter наистина не е платформа подходяща за всеки бранд. Преди да зачеркнат Twitter, първо да проверят какво се случва там, дали някой говори за техния бранд и какво, дали има поле за смислена комуникация, а не просто качване на промо материали и линкове.

Какво е основното, което липсва като знание на маркетинг специалистите, за да действат адекватно онлайн?

Основният проблем, отнасящ се и за офлайн маркетинга (ако въобще през 2016 може да делим маркетинга на офлайн и онлайн), е липсата на навик на ползване на данни и анализи. Често се работи на сляпо или с маркетинг данни със сбъркан дизайн на проучването. Липсват и знания какви са предимствата и недостатъците на различните видове анализи, кога и как да се използват тези анализи.

Кампании, които са наистина “wow!” за теб?

Когато бях студент, имах късмет да изучвам история на изкуството един семестър. Дефиницията за изкуство, на която се спряхме, беше „Да вълнува, да носи послание и да устоява на времето“. Донякъде разбирането ми за wow кампания попада в тази рамка:

Ясно послание и целева аудитория, качествено изпълнение и елемент на “That was really cool”. Преведено на прост език – да си кажа „ей, това е точно за мен“ или „абе ясно, че не продават на мен, но ако им бях целева аудитория, бих купил“.

Кампании, които не увехват, които и години по-късно продължават да ме вълнуват.

Благодарности на Ники Ванчев за този клип:

Малко хора познават 2Pac в тази му роля:

И за финал:

Добре комуникираните CSR кампании също ме впечатляват, особено когато няма ясна пряка връзка между каузата и бранда (тип производител на храна дарява храна). Бих дал за пример IKEA с осиновяването на кучето (http://www.businessinsider.com/ikea-pet-adoption-2014-7) или „апартаментите“ на сирийците (http://www.adweek.com/adfreak/ikea-built-room-one-its-stores-look-damaged-home-syria-174472) . В България – Lidl и зелената линия е готин пример, Виваком и „Жълти стотинки“.

Не на последно място – малки брандове с адекватно съдържание и поведение в социалните медии. Винаги ми става приятно, когато Бял Щърк ми тоастнат чекирането със страхотния им IPA в Untappd (https://untappd.com/b/white-stork-beer-co-india-pale-ale/1520928).

На къде върви Интернет?

Върви към поредният разлом в историята на човечеството.
Както през 1644 Джон Милтон и британският парламент са се чудили как да се справят с дезинформацията и свободното ѝ циркулиране сред масите, така и човечеството и технологичните гиганти като Google и Facebook ще трябрат да преболедуват сегашното състояние на инфорамцията и съдържанието в интернет.
Ще продъжлаваме да търсим баланс между ползите, рисковете и навлизането в личното пространство на технологиите и данните (http://www.newyorker.com/tech/elements/augmented-urban-reality?mbid=social_twitter, https://www.theguardian.com/technology/2016/nov/22/google-bar-shop-busy-real-time-live-data-black-friday?CMP=twt_gu). Накрая Julian Simon пак ще се окаже прав.

(снимката е от гостуването на Марто в НБУ при моите студенти маркетинг, декември 2016).

12 wow примера за брандове в топ тренда на деня – #lovewins

1

 

2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12А вашият бранд къде и как е днес? При хората ли е?

#brave #lovewins #равенство #смелост

 

Марина Стефанова за комуникациите и корпоративната социална отговорност

book

Преди година си говорихме с моята приятелка, невероятно деен, усмихнат и ерудиран човек, Марина Стефанова за това как не успяват малкото фирми, които системно се занимават и инвестират в корпоративна социална отговорност да си комуникират правилно, достатъчно шумно добрите дела. И за това как все още широка част от българския бизнес под КСО разбира по Коледа да дари пари на някой дом. Е, така започна този проект и за наша радост ИК Сиела го приеха присърце и той се случи. Книгата ще е след дни по книжарниците. А сега си говорим с Марина за нея:

Късно ли започва в България да се говори за Корпоративна социална отговорност?
Какво значи късно? Кой го определя? По пътя на устойчивото развитие всеки се движи със собствена скорост и се състезава единствено със себе си. А фактите за нас са обнадеждаващи. „Българската следа” по темата може да бъде проследена до далечната 1972 година, когато провеждаме Софийската конференция за устойчиво развитие. Водещи компании в България се обединяват около Етичен кодекс още през 1998 година. През 2003 година първите 20 български фирми се присъединяват към Глобалния договор на ООН, а 10 години по-късно ние отчитаме най-много кандидатури в Европейските КСО отличия за партньорски проекти между стопански и нестопански организации в цяла Европа. Вече трета година магистри се обучават по темата за КСО и финансов мениджмънт, а Българската мрежа получи награда от най-големия световен форум за устойчиво развитие – Рио+20.

Как и защо реши да работиш по тази книга?
От толкова години българските компании работят за подобряване на условията на труд и развитие на своите служители, въвеждат щадящи природата технологии и инвестират в местните общности. Въпреки това ние все още продължаваме да цитираме международни източници, да изучаваме чуждестранни компании за добър или лош пример. Това не е редно. Оставаме длъжници на отговорния бизнес в България. Време бе да имаме книга от български автори, с която да отдадем необходимото внимание на актуалните, положителните примери от родните фирми. Аз знам, че има много добри експерти по корпоративна социална отговорност в България и част от техните мисли и опит също са споделени в нея. Отделно, работата ми с Жюстин бе олицетворение на израза „учене чрез преживяване”. Тя е прекрасен специалист, отличен педагог и сърдечен приятел, което превърна годината в истинско приключение.

За кого е книгата?
Книгата е за всички, които търсят различния модел за правене на бизнес – бизнес с кауза, устойчиво планиране и стратегическо позициониране, бизнес, основан на споделените ценности. Студенти, преподаватели, КСО, ПР и ЧР експерти, собственици на фирми и нестопански организации, журналисти. Особено приятно би ми било да видя това издание в ръцете на служители от държавната и общинската администрация. Това ще означава, че корпоративната социална отговорност вече не е мода, достъпна за VIP и бизнес лидерите, а пораждащата се култура на устойчиво развитие.

Какво не успя да кажеш в тази книга?
Дори не загатнахме каква ще бъде ролята на бизнеса при изпълнение на Целите за устойчиво развитие, които ООН определя през 2015. А тя ще става все по-голяма през следващите петнадесет години, защото споделените ценности изискват и споделена отговорност. Но… всяко нещо с времето си. Сигурна съм, че дискусиите по темата ще родят прекрасен материал за следваща публикация.

влез в час с данъците

огромен смартфон, залепен с тиксо за стената и със свежа визия приканва младите да зе запознаят с данъците в кампания на НАП

кампанията има и своя виртуална част – QR код, фейсбук страница – респектиращо! НАП са във фейса! браво!

негативно vs позитивно послание

любопитно – тези празници стартираха с две почти еднакви с посланието си кампании, по-любопитното е – и двете негативни. едните чупеха лаптопи всеки час, другите – периферия. и предната година една no-кампания се ширеше. хм …

подозрението ми – негативните кампании таргетират хората в именно “анти” възрастта (12-22), а за всички останали не работят

все пак позитивните кампании и послания са по-запомнящи се. и макар и клиширани до сладникави понякога – са по-смислени. например много добрата акция на iPhone 4S или за втори път акцията на режисьора Андрей Хадживасилев gohohoho

още позитивни постове предколедно – в маркетинг локал – две наистина добри родни реклами и Мтел благодари – клипчето е гледано вече над 30 000 пъти!

с Интернет няма кампания за 1 месец

снимката е от неделната разходка в Южния парк, табелата комуникира кампания “Мамо, обичам те”, в рамките на която е изградена детската площадка. има и сайт. похвално, казвам си и още на място, заинтригувана и от темата и от маркетинговия подход отварям сайта през мобилния си телефон и … виждам информация от преди 7 месеца, блог в blogger, общо 20 поста в период от около месец и малко, няколко плашещи статии, повечето – репортажни по движението на кампанията. ясно – кампания. класически планирана кампания от 6 седмици. с начало и край.

мда. и тук идва едно важно НО, само че, обаче … вече сме 2011-та. и новия контекст не може да позволи на една кампания да продължи само 6 седмици. вече няма кампании, има постоянна комуникация. няма смисъл да започваш блог, ако ще го зарежеш насред пътя, да правиш проформа неща, да спираш по средата, да изразходваш средства и да отчиташ дейност, без резултат. защото ако не продължиш тези 6 седмици отиват на вятъра и дори се обръщат против теб.

през 2011-та нещата продължават да се случват и офлайн, но и онлайн, все по-активно, и зарязаните сайтове, блогове, онлайн присъствия само пречат. така че – ако нямате готовност да комуникирате с публиките си поне 8 часа в денонощие, поне 5 дена в седмицата, по-добре не започвайте нищо.

Презерватирай се – невъзможният клип

fb ми нашепна за едно ужасно видео в подкрепа на тазгодишната кампания против СПИН. исрено вярвам това да е някакво недоразумение и ако подобна глупост се извърти по която и да е телевизия мисля че и шефа на рекламния отдел на въпросната телевизия, Министърът, на службицата “работила” по клипа, както и всички “мислили” и взели пари по тази кампания трябва да се оттеглят незабавно от постовете си и да потънат в срам

“Когато гледахме “Презерватирай се” за първи път, бяхме шокирани от липсата на каквито и да е информационни, естетически и професионални качества. Когато я пуснахме за втори път, ни обзе гняв към некадърността и безотговорността на сътворилите и одобрилите тази “реклама”.

Г-жо Върлева, клипът на АНТИСПИН кампания 2010 е отчайващо груб и използва нехайно отношение и долнопробна лексика, недопустими за кампания, чиято тема са животът, смъртта, щастието и нещастието на много хора. Ако не се усещате, малко припомняне: “Знаете ли откъде ви влизам? През парадния вход (картинка с женска “долница”) и през задния двор (картинка с мъжка “долница” и зло зелено кръгче, което протяга пипалца към съответните им отверстия). През свирката (картинка на свирка).” И така нататък. Пошлата, буквална образност на това неадекватно произведение отправят послание, което звучи не като предупреждение, опит за убеждение или просветляване, а като оскърбление към чувствата, ума, вкуса и приличието дори на най-уморения от бездруго агресивно опростачената среда гражданин.

Превенцията на ХИВ/СПИН е изключително сериозен въпрос, който засяга всички ни. Вие, като най-висшата инстанция, занимаваща се с него, би трябвало да подходите сериозно, загрижено, човечно и най-вече отговорно към кампаниите за превенцията му. Рекламата Ви, във вида, в който вече е пуснат из медиите, е грозна, смущаващо елементарна и ужасна във всички смисли.”

срам. срам и позор.

бруталният клип – тук

групата във fb против тази гадост – тук

журито на БГ Сайт 2010. Борислав Борисов

Борислав освен, че е отдаден на комуникациите и ПР-а, културата и културните отношения между хората е много онлайн човек – много активен в Twitter, силен блогър, замесен и в други онлайн проекти. важна, забележителна и отлачаваща го е силната му привързаност към българското. мисля, че това го прави изключително ценен в журито на БГ Сайт 2010 и се радвам, че отново прие поканата да оценява родните сайтове

ето кратко интервю с Борислав за блога на Конкурса относно журирането и сайтовете в него като цяло