Светослав Иванов за журналистиката на 21 век и fake news

Браво на Светослав Иванов за този изумително силен TED talk на български (един от най-силните такива, наред с тези на Светльо Желев и на Любо Ноков)! За fake news, журналистиката и новините днес, за ролята на журналиста днес и утре.

Журналистиката и отговорността.

Браво на TEDxStaraZagora!

Задължително видео за всички колеги журналисти, бъдещи журналисти, за всеки активен човек.

Ако видеото не се отваря го има и тук.

Илия или какво е да си едновременно блогър и журналист

IMG_0687Илия Темелков е млад, а освен това е блогър от 16 годишен. Има як twitter и intsagram профил. Вече е журналист и наскоро гостува при студентите ми бъдещи журналисти в НБУ и разказа за това как намира баланс, вдъхновение за блогърството и журналистиката и приликите и разликите между двете. Та ми се стори инфото би било полезно и на други хора, затова се зарадвах, че прие да направим и това интервю.

Илия :)

Как ти помага блога да си журналист?
Блогът помага за младите журналисти по две направления. На първо място е опитът, който се събира с писането в блог. Дори да тръгнеш от истински глупави текстове, подобряването на писането става най-вече с писане и получаване на обратна връзка за него. В този смисъл блогът е перфектната сцена, на която можеш да показваш писането си, а приятели и непознати да са първите ти редактори, които ти помагат да вдигаш качеството. На второ място е публичността, която дава един блог, особено ако съумееш да го популяризираш по-добре. Тя води до някаква познаваемост на името на автора, което е полезно, а и до контакти с други хора от сферата, което е ключово във всяка професия.

А как се отразява журналистиката на блогването?
Блогът е добър старт, но когато дойде момента с level up и achievement unlocked той лесно се превръща в товар, който просто оставяш някъде. Не на всички се случва, но в повечето случаи след цял ден писане по работа нямам енергия и желание да пиша, затова и мога да кажа, че журналистиката действа доста лошо на блога. Естествено това е валидно, когато журналистическата ти работа е интересна и в ресори, които харесваш. Ако пишеш по теми, които са безинтересни, блогът се превръща в отдушник.

Има ли разлика в подхода и начина на писане в блога и за традиционни
медии, като журналист?
Има разлики в писането за всеки различен тип медия – книга, блог, списание, сайт… Дори за онлайн и хартиената версия на едно и също издание се пише различно. В това е и част от писателското майсторство, според мен, да знаеш къде и за кого пишеш, с което да насочиш посланието си към конкретния читател. Все пак главната цел на писането е да предаде идея от автора към читателя. В този смисъл блогът дава по-голяма свобода, тъй като там обхватът на идеи, които можеш да си позволиш да предадеш, не е ограничен от спецификацията на изданието, нито от очакванията, че щом е във вестник, например, написаното е проверено от три източника.

Защо би препоръчал на колегите – бъдещи журналисти да списват блог?
Не само на тях, а на всеки, който иска да пише, дори да не е професионално. Писането е една от най-ценните форми на себеизразяване, която ти помага да оформиш завършена мисъл, да превърнеш някоя идея в послание, да предадеш частица от себе си на читателите. За целта трябва да се научиш да извършваш тези дейности, а това идва с практиката. Блогът е платформа, в която имаш свободата да бъркаш, което е важно за всеки старт. Както казах и по-горе блогът може да донесе и ценни контакти, което в журналистическата професия е почти толкова важно, колкото доброто писане.

Много харесвам Илия и ми се ще някак повече млади хора да намерят пътя си, както той успява. И му благодаря за това интервю :)

Блогът на Илия Темелков е на http://temelkoff.blogspot.com/

Петя Пандулева: блогът олицетворява блогъра

 oсвен че е звездно усмихната и чаровна Петя е умна и добре образована млада дама. и освен, че е фен на всичко нет-ско, работи това, намира време да списва и свой fashion & lifestyle блог – petpanda.wordpress.com

накратко си говорим с нея за блогърите тук и там и за това колко насериозно бизнеса в България гледа на блогърите

Как стана блогър?
Ами, винаги съм имала някаква форма на дневник и когато бях в Щатите да уча, открих, че този дневник може да е онлайн. Минах през няколко различни форми на самия блог, от персонален, дневник-тип блог, през социални коментари на случващи се събития, до petpanda, който е последното ми дигитално местенце. Много е хубаво да имаш свое собствено пространство в огромния интернет. Още по-хубаво е да знаеш, че те четат и коментират хора, които са по-целия свят, а и че нещата, които вълнуват теб, вълнуват и много други блогъри и читатели. Блогърството е нещо много социално. Това всъщност го дели от просто тетрадка-дневник. Пишеш за да си четен, споделян и интересен като съдържание, защото блогът олицетворява блогъра.

Каква е разликата в това да си моден блогър тук и в UK?
В Англия има много повече събитя, на които се канят блогъри. Когато живях там и блогвах, работех в модната индустрия, което ми помагаше много за нови теми и съдържание на блога. В България е малко по-трудно, тъй като когато решиш да снимаш в някой магазин, те гледат странно. Някак си тук блогърите не са възприети като медии, а не трябва да е така, защото един блогър може да има голямо влияние и много верни читатели.

Популярно ли е у нас блогърството, според теб? Познаваш ли хора, които не четат блогове?
Ами мисля, че е популярно, въпреки че не може да се сравнява с нивата на блогърство в Щатите или в Англия.
Да има много хора в България, които не четат блогове. Дори някои от моите приятели нямат навика да четат моя блог и много често сме в ситуалция като от в първия сезон на How I Met Your Mother, където Барни непрекъснато пита – “Don’t you EVER read my blog?” :)
Може би в България тази блогърска култура отнема малко повече време да се развие. Все пак блоговете са доста нишови. Има малко хора, които религиозно четат блогове, следват си ги в Google Reader и коментират на постовете.Вярвам, че тази култура ще се развие у нас, колкото повече блогове има, толкова повече хората ще се научат да ги четат.

Какво си пожелаваш като блогър?
Като блогър си пожелавам много интересни неща, които да ми се случват и да ме вдъхновяват.

говорихме си и с Бойо Попов за онлайн журналистиката, с Ана Динковас Емо Марков

трагедии и медийна етичност

Медиите трябва да се въздържат от публикуване на шокиращи изображения

Асоциацията на Европейските журналисти – България (АЕЖ) констатира със съжаление, че за пореден път част от българските медии избраха тиража пред приличието и етичните норми, като публикуваха брутални снимки на откъснати крайници след антената на летището в Бургас, отнел живота на 7 души. В четвъртък на първите страници на националните всекидневници „Труд“, „24 часа“ „Монитор“ и „Стандарт“ се появиха ужасяващи изображения от мястото на инцидента. Особено потерсаваща бе първата страница на вестник „Труд“, която, за разлика от останалите, не е колажна и е приближен кадър. Няколко часа след трагедията, фотогалерия със смущаващи кадри бе поместена и на сайта „Dnes.bg“, обозначена все пак с предупреждение „18+“. В интернет медиите се превръща в практика да се публикуват снимки, които нямат място в публичното пространство, като например на загиналите в тежка катастрофа момичета на 18 април тази година, когато в „Блиц“ излезе поредица от 12 снимки на техните тела.
Асоциацията на Европейските журналисти – България изразява категоричното си несъгласие с такъв подход, който показва липса на уважение към загиналите, ранените и техните близки.
Припомняме, че в Етичния кодекс на българските медии е записано изрично:
2.3.3. Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.

2.3.4. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.
АЕЖ призовава журналистите в България да се съсредоточат върху информиращата функция на медиите и да не прекрачват общоприетите етични норми, водени от комерсиални съображения. Убедени сме, че средствата за масово осведомяване могат и трябва да подпомогнат обществото да се справи в тежки моменти и да намери подобаващ отговор на актуални заплахи, каквато е тероризмът, и в никакъв случай не трябва да засилват чувството за хаос и паника.
АЕЖ-България използва случая да изкаже съболезнования на близките на жертвите и да осъди всякакви прояви на насилие.

хайде на M-Tel Media Masters 2012

журналисти и блогъри (!) от цялата страна, отразяващи всички сфери на обществения живот в България, ще могат да изпращат свои авторски творби за участие в третото издание на M-Tel Media Masters. срокът за участие е до 20 февруари. авторските материали трябва да представят теми, свързани с всички области от животa, върху които новите технологии са оказали влияние.

журито определя победители в три категори – печатни медии, електронни медии, информационни агенции и нови медии. конкурсните материали ще бъдат оценявани според критериите информативност, обективност, аналитичност, творчески и нестандартен подход към темата.

хайде, участвай и успех!

още инфо – тук

писах за Media Masters 2011 тук

защо ни трябват блогърите

блогърите днес трябват повече от вестниците. блогърите трябват на всички обикновени хора, на техните приятели, на онези, които просто прелитат над актуалностите преди да забият нос в социалките, на онези, които не докосват социалки, но наред с новинарските сайтове четат и лични писания

блогърите ни трябват защото дават пулса на случващото се, обобщено, в повече от 140 символа и без нужда от хиляди лайкове

трябват ни, ама наистина много ни трябват, блогъри като Боян Юруков, който ръчка правителство и всякакви държавни институции и службички и не им дава мира

като Комитата, който кара политиците да се сещат от време на време, че има и онлайн пространство

като Еленко, когото в родните митници (а и не само там) вече всички добре познават, а вероятно и хората от Столична община, а и тези от Lidl

като Петър, който не си поплюва, но често е право в 10-ката

като Сула, който е градивен въпреки силната си критика

и като още много, много.

блогърите са със силно развито чуство към каквото се случва тук и сега. не го подминават. захващат важни за всички теми и ги нищят, нищят, нищят. казва му се “гражданско общество”

блогърите са без цензура. без поръчка. без заплащане. себе си. всички нас.

ако имаш какво да кажеш на света, ако с това ще накараш поне малко обществото да се промени към добро – време му е и на твоя блог. започни го днес.

писах още:  блогове vs традиционни медии, колко е важна дигиталната следа, 10 причини да имаш свой блог

новите звезди в света на банерите

дисплеят онлайн все още е и дълго ще бъде силен. но всички се мъчим да намерим по-разнични формати, за да привлечем вниманието, клика на потребителя и постигнем с това по-високи резултати

в битката за банерното пространство у нас в последните месеци работи група експерти, които мислят и изработват родните банерни стандарти

междувременно IAB, организацията, която в световен мащаб се грижи за регулациите в онлайн рекламата искат да пенсионираме вече класиката 468х60 и промотират новоизгряващите банерни формати

ако се оглеждаш за нещо ново при банерите, знай, че raising stars са форматите billboard, filmstrip, portrait, pushdown, sidelick и slider. любим ми е sidekick. е, за жалост още не се предлагат достатъчно у нас. което ги прави пък още по-успешни. ето тук обяснени всички – цък

подкаст в действие

думата “подкаст” я говорим вече няколко години, но на практика плахо идва в родните ширини

първите подкасти на български са от преди 2-3 години, баш първият бе на една от новите църкви – с неделни проповеди (доста напредничево, наистина!)

първите сериозни и до момента най-последователни – никак не изненадващо – Капитал. ето един от последните им подкасти – за брендинга на България и за ощето нови молове

ще ни прескочи ли масовата поява на подкасти и ще останат ли само единични примери на български? вероятно да. защо ли? хм … вероятно защото масово всички решиха, че social media е панацеята и се свърлиха насляпо към фб и загърбиха останалите web 2.0 инструменти. вероятно има смисъл в това. но, според мен по-скоро има ниша за останалите, които предпочитат по-прецизно и по-чуто да действат онлайн

новини от IAB Europe

“През 2011 Европа ще е втората по онлайн население с повече от 475 милиона Интернет потребителя и след две години Европа ще е най-големият пазар за онлайн реклама, като ще вземе първенството от настоящият първенец – САЩ”

“Обучението на онлайн маркетинг специалисти и постоянното повишаване на тяхната квалификация е ключов фактор за успеха на IAB Европа”

Алан Юро, шеф на IAB Europe (написал горните неща) е невероятно интересен и чаровен човек. той ще е тук в София в края на идната седмица по повод първото голямо събитие на IAB Bulgaria – IAB Forum Bulgaria 2011. местата в залата отдавна са заети, но ще предаваме онлайн

покана IAB Forum Bulgaria

нещата започват да се случват. регистрирай се от сега, че интересът е голям, а местата свършват бързо.

хайде, ще се видим там.