Ура за Ангел Генков! Хората, които намират са търсещите хора

2

Никак не знам как е възможно при целия ни контекст да имаме толкова талантливи и прекрасни същества в България! Всъщност – знам! И съм благодарна! Ето го и Ангел!

Ангел Генков (http://genkov.world/) е от тихите, но работливи, красиви, умни и много интересни хора, с които имам късмет съдбата да ме срещне. Познаваме се от Девин – Аз мога тук и сега. Беше ученик, а вече е студент и снимането, видеото, уеб се превърнаха комай от страст в професия за Ангел. Хохохо и отскоро е и блогър – https://thelifeof.genkov.world/. Получава му се наистина добре не само снимането, но и писането. И защото е великолепен – реших, че е крайно време да го поканя за интервю тук. Споделям :)

Какъв бе твоят път в ИТ и в това, което правиш днес – разкажи ни?
Моят път започна доооста отдавна… Не мога да си спомня точно в кой клас съм бил (може би 4-ти или 5-ти), когато си направихме клуб по история и археология. Е, не мога да се похваля, че разбирам много материята, но всяка седмица пишехме статии, събирахме снимки, а аз исках тази информация да достигне до максимален брой хора, защото беше супер интересна. Така се сблъсках с уеб, тогава не разбирах какво правя и какво е уеб, но със силно желание да създам нещо, отворих Youtube и започнах да попивам – HTML, CSS, малко по-късно JS, леле, бях супер впечатлен! Направих първият си сайт, качвахме всяка седмица (тогава още не знаех за блог платформите) на ръка, страница след страница… До момента, в който трябваше да се преместя в гимназия. Беше някак очаквано да уча нещо в тази сфера и затова записах Компютърна техника и технологии в Пловдив. Спомням си, 8-ми клас ми се обади един познат и ми каза: “Знам, че правиш сайтове, искам един!” – Малко с несигурност тогава, насглобих някакви неща и получих първите си пари за това. Паралелно с това, в гимназията се запознах с невероятни хора, хора с които и до ден днешен работя или си партнирам. Бяхме колоритен клас и идеите не спираха, а от там и желанието ми да се развивам. Тогава дойде и Аз мога… Видях теб, видях Дарин (първият човек, който ми каза че видеото е моето нещо), видях Калин и Ицо (и целият им екип, които запалиха искрата и до ден днешен са ми гориво), видях Ралев, видях Любо, Мартин, Лазар… и още страшно много други хора, които приемам за пример, за идеал… Направих завой на 180 градуса. Винаги съм имал интерес към аудио-визуалните изкуства – в началното училище пеех във вокална група, в гимназията играехме разни сценки (вкл. Ромео на френски… :) ), днес обаче съм от задната страна на обектива. И това не ме учудва, сега като се замисля… Радвам се, че стана така. Не спирам да снимам видеа, за себе си, за клиенти, за приятели. Чувствам се силен, набрал съм скорост и точно хората, с които се запознах през годините (в Аз мога, конференции, университета и къде ли още не) са мотивацията и силата, която ме бута напред. Разбрах, че това е нещото, което ме прави истински щастлив. :)

Какво те подтикна да стартираш блог наскоро?
Това е нещо, което си мислех да направя преди доста време, но все не намирах последното пърче от пъзела. Когато видеото навлезе в живота ми, тепърва навлизаха интернет предаванията и влоговете. Така и аз, като всички останали (около 5 човека) в интернет пространството, започнах да се снимам, да разказвам за ежедневието си, за пътуванията си (в гимназията пътувахме доста из Европа по различни проекти), да правя предизвикателства и тн. Дойде момент, в който обаче ми се наложи да порастна доста бързо и това вече ми се струваше безинтересно. Не исках да се снимам, исках да разказвам истории, исках да правя кино. Покрай това ми желание, започнах да следвам доста режисьори, актьори, продуценти и компанни, които имаха блогове и пишеха супер интересни неща. Пишат за проектите си, за трудностите по време на снимки, на обработка и тн. Но доста от тях споделят и част от ежедневието си, допускат ни една идея по-близо до себе си, което за мен е много любопитно. Така се запалих по блогърството, следя доста блогове, български, чуждестранни… Но до скоро не бях сигурен, че искам и аз да пиша. Мислих си отново да започна да се снимам, но пък това вече го бях правил и нямаше да ми е интересно. Така, в един доста натопорчен ден, реших че ще си оправя настроението, като си сглобя един скромен блог и вътре ще пиша за всичко, което почувствам, че трябва да споделя, а който иска – да прочете.

Има ли “хляб и зрелища” в уеб и какво съветваш младите хора, които ще прочетат това интервю за кариера в уеб?
Има “хляб”, има и “зрелища”. Зависи в коя част на уеб си. Има места, които не са окей, там има много негативна енергия и много демотивиращи сили. Но има и такава част на уеб, която може да промени живота ти. Можеш да се вдъхновяваш, да създаваш контакти, да се учиш (от най-добрите), да експериментираш и… “да си вадиш хляба”. :) Младите мога да посъветвам да не спират да търсят. Хората, които намират са търсещите хора. :) Ще цитирам: “Stay hungry. Stay foolish.” – На мен ми помага, не само в уеб, но и в живота като цяло. :)

За теб самия кои са най-интересните проекти? И с кои най-много се гордееш?
Всички проекти, по които работя са интересни за мен. Не бих работил по проект, за който мисля, че е безинтересен и безсмислен. Аз наистина обичам това, което правя и не мога да кажа: “- Ето този ми е най-любим!” Може би проектите, с които най-много се гордея са Tonight – Мобилно приложение, което показва филтрирано всички фейсбук събития на барове и дискотеки в доста от градовете в България, както и късометражното филмче “Шампион” – монолог за мотивацията, за вътрешното аз, за борбата и за победата, който беше пилотен за видео студиото ми и имах шанса да го прожектирам в огромен киносалон. :)

Как съчетаваш ученето в университет и работата?
Ами, от една страна е лесно, защото когато човек е надъхан и мотивиран за нещо, той преодолява голяма част от трудностите по пътя към крайната цел. От друга страна е трудно, защото трябва много добре да организирам времето си. Често трябва да бъда на две места едновременно и това изморява. За щастие уча това, което ми е интересно, а именно уеб (дизайн, програмиране…) и работя това, което ме прави истински щастлив. Това доста улеснява положението. :)

Как учиш ти самият?
Ами… Понякога по трудния начин, понякога по лесния… Попринцип не обичам някой да ми дава нещата на готово, въпреки че има ситуации, в които се случва. Обичам да пробвам, да експериментирам, да си “блъскам главата” както се казва. Опитът учи. Това е моят ключ. Докато не опитам дадено нещо, няма да знам дали то би било успешно или не. А, ако говорим за лекции… Мамо, ако четеш това – чета всяка вечер преди сън. *smile* *wink*

Какво си пожелаваш?
Здраве. Не само на мен, а на всички! :) Всичко останало може да се направи, постигне, купи и тн. :)

 

Ура за първата Европейска младежка олимпиада по информатика еJOI

eJOI logo
Юхууу! България ще бъде домакин на първата Европейска младежка олимпиада по информатика еJOI през септември!

От 7 до 13 септември тази година в София ще се проведе първата Европейска младежка олимпиада по информатика eJOI. В нея ще вземат участие млади таланти в областта на информационните технологии от държави, членки на Съвета на Европа.

Инициатори на международното състезание са проф. Красимир Манев, Президент на Международната олимпиада по информатика (IOI), Бисерка Йовчева и Школата по информатика „А&Б“ в гр. Шумен, Алексей Христов, Председател на Управителния съвет на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН) и Елена Маринова, Председател на Съвета за развитие на СООПН и Президент на софтуерната компания „Мусала Софт“.

Домакини на събитието са Столична Община, Министерство на образованието и науката, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и София Тех Парк. Златни спонсори на eJOI са Abrites Automotive Solutions, Telelink и Фондация „Америка за България“. Сребърни спонсори на събитието са SAP, Telerik Academy, Chaos Group и Фондация „Георги Чиликов“, а бронзови спонсори са Walltopia, VMWare, ScaleFocus, Experian, Sirma Group, Predistic, Devin, Ubisoft, Milara International, Ciela Norma и HyperScience.

В олимпиадата ще се включат младежи на възраст до 15 години от Азербайджан, Армения, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Бившата югославска република Македония, Молдова, Полша, Румъния, Русия, Словения, Сърбия, Украйна, Унгария, Франция и Хърватия. Състезателните дни са два, като в програмата на олимпиадата са включени и различни развлечения за отборите и техните ръководители, туристически походи и посещения на културни забележителности.

Церемонията по откриването на Олимпиадата ще се проведе в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 8.09.2017 г. (петък) от 17:00 ч., а закриването ще бъде на 12.09.2017 г. (вторник) от 18:00 ч. на същото място. Състезателните дни ще се проведат във Форум „Джон Атанасов“ в София Тех Парк.
Целта на елитното образователно събитие е насърчаване на интереса към ИТ на децата и стимулиране на състезателното програмиране и признание за най-талантливите младежи. С първата Европейска младежка олимпиада по информатика eJOI, ИТ общността на Съвета на Европа обръща внимание на цялата общественост към важността на науката и технологиите за силно бъдеще на Европа.

Страната ни има впечатляваща история, свързана с провеждането на и участието в международни олимпиади и състезания по информатика. Kъм настоящия момент България е на пето място в света по завоювани медали, а в индивидуалната ранглиста към 2017 г. българинът Христо Венев е на второ място в света с 4 златни и 1 сребърен медал от МОИ.

Новини и информация за олимпиадата ще бъдат публикувани на сайта http://ejoi.org/ и на Facebook страницата на събитието.

 

Три пъти Ура за Ники Неков и предизвикателствата пред младите хора

Nikolay-Nekov3

Николай Неков е мнооого прекрасен и талантлив млад човек, скромен, работлив, последователен, креативен. Да, всичко това е възможна и чудна комбинация, а за мен е чест да го познавам. Та след като идеята на Ники за собствен блог отлежава доста – отскоро той вече е факт (http://nekov.com/blog/)и това е поводът да кажем Добре дошъл на новия блогър Ники и пожелание за успех. Та, говорим си.

Разкажи за блога – дълго се подготвя за него. Как стартира и какви за отзивите за момента?
Определено доста дълго го отлагах, някъде между 4 и 5 години. Но нали знаеш, в крайна сметка намираме време само за нещата, за които имаме достатъчно силна мотивация и всичко останало са просто оправдания. И по-скоро вярвам, че периодът на отлагане е бил период на узряване на идеята.
Стартирах с публикуване на реално първият ми блог пост в дневника на 9Academy, който разказва за 3 мои мечти. Вече е факт и втория пост относно доброволчеството и ползите, които то носи. А идната седмица започвам и с фотографската рубрика, в която ще давам съвети за начинаещи фотографи и ентусиасти.

Отзивите до момента са положителни, някои хора го очакваха от доста време, а други бяха по-скоро (приятно) изненадани. Поставил съм си за цел на първият месец да съм вдъхновил поне още един човек да блогва. Има доста потенциални блогъри покрай мен, но все още са в процес на “стретегия и планиране” :) Според мен времето ще измери най-добре до колко блогът се чете, кои теми са по-интересни, провокиращи дискусия. Както и разбира се дали ще успея да спазя обещанието си и да публикувам нов пост всяка седмица.

Какви са очакванията ти? Какво ще ти донесе блогването?
Очаквам да е трудно и вече е. Като човек, който работи по няколко проекта ежедневно вероятно ще е трудно винаги намирането на достатъчно време (и сили).
Реално предизвикателствата са няколко: да пиша по-често и да провокирам себе си, да резюмирам и обличам наученото в достатъчно интересна поредица от думи и не на последно място – да го правя всяка седмица.

Вярвам, че имам достатъчно мотивация и ще се справя. Една от основните причини да започна е споделянето на натрупания опит. Реално последните 6 години съм работил по доста разнообразни проекти в сферата на маркетинг, бизнес развитие, предприемачество, доброволчество, фотография и смятам, че определено имам какво да споделя. А резюмирането на важните неща би ми помогнало да ги осъзнавам още по-добре и да си вземам още по-ценни уроци от тях. Надявам се да успея да изградя аудитория, с която да работя тясно и да доставям максимално ценна за тях информация. Това би помогнало на посланията, които искам да направя и в задачата да достигам до повече хора -естествено и без реклами.

DSC08158

Кои са основните предизвикателства, според теб, пред младите хора в професионалната им реализация днес?
Много интересен въпрос! Последната седмица имах няколко гостувания в телевизии относно “Младежки бизнес фестивал” и това е един от най-честите въпроси. А със сигурност и все по-актуален с всеки изминал ден.

Ще се опитам да резюмирам основните предизвикателства до три:
1. Информационен шум – рамки – предубеждения
Един от най-сериозните проблеми са представите и очакванията на младежите. Те често се различават драстично от реалността в бизнес средата. Рамки, изграждани с години от семейство, среда, телевизия и медии. За съжаление проблемът често съпровожда студентите от гимназията в университета, а често дори и след него. Ежедневно всички сме заливани от огромно количество информация, която по-често ни обърква и демотивира от колкото обратното.
Ключово е според мен всеки младеж внимателно да подбира – средата и хората покрай себе си, да филтрира информацията, която ежедневно го залива

2. Воля – риск – проба/грешка
Още един доста често срещан проблем – премисляме многократно действията си, преди да ги предприемем. Страхуваме се от евентуални грешки и провали. Според мен проактивните младежи винаги са крачка по-напред до целите си. В крайна сметна най-добрият начин да разберем дали определен проект или фирма са за нас е просто да опитаме, а времето ще покаже дали реалността покрива очакванията ни. Но за да сме склонни на такива и дори по-абстрактни решения се иска също и силна воля. Преди няколко години, когато бях 2-ри курс примерно реших да замина на социален стаж в Индонезия и да преподавам английски език на деца. Всички покрай мен бяха учудени как ми е хрумнало, но и до ден днешен твърдя, че това е едно от най-правилните решения в живота ми.

3. Повече план – стратегия – цели за сметка на празни мечти
Още нещо изключително важно и доста подценявано от младежите. За жалост от много години по нашите ширини (а може би не само) хората израстват с желанието за бърза печалба. И то с минимални усилия от наша страна, ако може докато си стоим вкъщи дори. Казваме си “щом на други се случва значи може и на мен” и пускаме тото, търкаме билетчета и какво ли още не. А в крайна сметка формулата е ясна – измерими краткосрочни, дългосрочни цели и отдаденост в това, което правим. Всичко различно от това ни носи предимно краткотрайно вдъхновение и резочарование.

Какво би посъветвал всеки, който не знае накъде да продължи?
Първо да се дистанцира от мненията на средата и всички хора покрай него. В стремежа си да му помогнат повечето хора налагат собственото си мнение, но всъщност няма как да знаят какво би било най-ценно за нас като личности. Затова – слушайте себе си, колкото и трудно да е понякога, резултатът ще ви хареса.
И втората част – бъдете проактивни и търсещи. Мечтаната работа няма да се почука сама на вратата ви, но пък вероятно ви чака някъде. Нужни са определени усилия, а и всяко начало е трудно – за всички. Дори чисто психически страхът от промяна е нещо, което е вродено при всички и е важно да се научим да се справяме с него. В крайна сметка живеем в свят на почти неограничени възможности – все повече в България и все по-достъпни по света.

Аз научих изключително много от работата си в Младежки Бизнес Клуб, потвърждават го и всички останали членове. Реално такъв тип доброволчески организации успяват да изграждат личности и да надграждат уменията им. Често работата им е свързана много повече с бизнеса и реални казуси от колкото стажовете в определени фирми. Затова силно препоръчвам на всички младежи да се докоснат до тази среда на мотивирани и търсещи студенти. Освен всичко дългосрочно контактите натрупани по този начин са доста важни.

Случват ли се хубави неща около теб и за кои предстоящи искаш да
споделиш?
Старая се :) Обичайно април и май са едни от най-натоварените месеци в годината (за мен поне).
Тази пролет решихме с екипа (Младежки Бизнес Клуб) да направим нещо мащабно, което да остави по-сериозна следа и дълготраен ефект за студентите. Последните 2 месеца фокусирахме усилия в организирането на целодневен Младежки Бизнес Фестивал, който цели да помогне за решаването на един от най-сериозните проблеми. А именно – липсата на кариерна ориентация по време на следването. Често студентите учат 4 или 5 години, но в края на следването си не са напълно запознати със сектора, за който са трупали познания, до колко са актуални и какво точно биха могли да работят в тази сфера. Затова избрахме 8 основни модула и решихме да ги представим чрез лекция и щанд, които да дадат нужните насоки за развитие на студентите. Събитието ще се проведе утре (4 май) в Илиев Център (до Зала Христо Ботев) е Студентски град, започваме в 9 и ще продължим до 20 часа.
Инвестираме изцяло собствени средства и ресурси. И вярваме, че с Фестивала ще помогнем на много студенти да се по-информирани, мотивирани и с по-ясни цели как да продължат личностното и професионалното си развитие.

Планираме второ издание на фестивала – вече в два дни, но повече за него ще можем да кажем след края на събитието утре. Надяваме се есента фирмите да са една идея по-отворени да подпкрепят такъв тип инициативи.

Паралелно с клуба развивам и собствено фотографско студио – 7Shots, което е специализирано в отразяването на събития, продуктова фотография, а от година и половина и в заснемане на недвижими имоти. Предлагаме няколко иновативни за страната, а и за региона решения, които помагат на инвеститорите да продават по-лесно в чужбина и от дистанция. Правим доста срещи, повечето агенции са все още пасивни, но сме оптимисти, че все пак има и достатъчно иновативни компании в сектора. В края на месеца ще сме готови и с новия сайт, който най-сетне ще успее да представи всички услуги, клиенти и проекти, по които сме работили.

Блогът на Ники е тук http://nekov.com/blog/

Три пъти Ура! за Краси и Проактивност!

_mg_2896

Красимир Писков е любопитен, проактивен млад човек, който се е заел с интересната задача да покаже на младите хора в България, че работа има, стига да имат желание и да са достатъчно проактивни.
Да, проектът му е Проактивен. Говорим си тук с него по темата.

Как ти хрумна да се захванеш с този проект Проактивност?
Идеята се зароди от заобикалящата ме среда. Всеки ден си говоря с объркани млади хора, не знаещи какво да правят с потенциала, който разполагат. Все по-често виждам работодатели не знаещи как да привлекат и задържат този потенциал.
Постоянно чувам обвинения от бизнеса: Колко са мързеливи младите днес. Как нищо не ги интересува. Колко безотговорни са.
В същото това време младите хора крещят: Че няма качествена работа. Как всеки иска само да ги използва. Как не се оценяват техните усилия.
ДА и двете страни търсят вината някъде извън себе си. Това смятам,
че е и един от проблемите на нашето общество: винаги търсим вината за нашите неуспехи в хората или обстоятелствата около нас.
А как ли ще изглежда всичко, ако просто заявим:
„Да това е така, и какво бих могъл АЗ да направя за да го променя ! „
Знаеш ли, онзи ден си говорих с един възрастен човек, които ми каза: „Момче запомни, че всичко се получава благодарение на нещо, а не въпреки нещо“
Върху това мисля, че трябва да съсредоточим усилията си, ние в България.

Какво успя да направиш до момента и какво предстои?
Всичко е още в зародиш. До момента успях да направя малък блог proaktivnost.bg, с които искам да разнищим по-подробно целия казус.
Искам максимално да се доближим до проблема, за да открием всички корени на случващото се в момента и на тяхно място да засадим основите на съвместната работа между бизнес и студенти.
Пиша статии на тема образование, работа и разкриване на човешки потенциал. За момента са само няколко, но смятам, че все от някъде трябва да се започне.
Стремя се всичко да е истинско и неподправено в тях. Да описват действителността и реалните преживявания на хората.
В тях няма нищо измислено. Всичко е плод на мои преживяни ситуации и анализирани моменти след това в тях. Опитвам се да споделя грешките и изводите, които съм открил.
А какво предстои ли? Не обичам да говоря за неща, които все още не са се случили, но обещавам, че ще има много интересни и практични материали.
Планувам и система, която ще реши целия казус. Да знам, няма да е лесно, сега някой може да си помисли, че това е невъзможно. Но нека не бързаме с изводите.
Аз вярвам, че всичко е възможно стига да сме „достатъчно луди“ и „малко глухи“ .

Защо има нужда от подобен проект? Къде се губи / какво е счупено в образованието ни или обществото?
Защото нещо, някъде явно не работи, за да има толкова много млади и умни хора напускащи страна ни. Нещо някъде не работи, за да има недостиг на квалифицирани хора, които да движат икономиката ни напред.
Според мен просто е липса на добра комуникация, съчетано с голямо ЕГО, което пречи на това да разберем отсрещната страна.
Дали една връзка между двама души, ще бъде успешна, ако те не си говорят? И тук искам да допълня, че е важно не само да си говорят, но и да се чуват. Дали тази връзка би просъществувала, ако липсва разбиране и взаимна подкрепа?
Нашата ситуация е горе долу същата.
Когато бях малък винаги съм се чудил защо трябва да ходя на училище, защо са ми необходими всичките тези предмети. Може би и някои от твоите читатели също се чудят над този фундаментален въпрос.
Да ти кажа честно, все още не съм открил отговора. Но открих нещо друго, което неусетно съм изградил в себе си, ходейки на училище.
Научих, че резултатите, които постигам са равни на усилията, които полагам. Научих, че когато оставя една курсова работа за последния момент, винаги става някак си посредствена.
И между другото само в Студентски град можеш да видиш опашка пред копирен център и то в 4 часа сутринта.
Научих, че доброто образование не зависи от скъпите училища и университети, а от усилията, които полагаме вкъщи.
А колкото до обществото, там е необятна тема на разговор. Само едно ще кажа: „Бай Ганьо е още жив, здрав и с пълна сила владее душите ни.”

Има ли лесни пътища – в живота, в професионалното развитие?
Този въпрос сигурно има толкова отговори, колкото и хора на земята. Ще се опитам да ти отговоря и на двете неща едновременно.
Първо трябва да се запитаме, дали въобще искаме път или там където сме ни е добре? След това хубаво да помислим – ако искаме път, за какво ще го използваме и на къде искаме да ни отведе.
Има и лесни и трудни пътища. Аз вярвам, че пътят е такъв какъвто си го направим. И са необходими няколко фази за неговото изграждане.
1. Трябва да се запитам: Аз здрав и стабилен път ли искам или просто някакъв път?
2. Ако искам здрав и стабилен, трябва да намеря подходящия терен и хубаво да го изравня и трамбовам най-напред.
3. След това, за да имам здрави и стабилни основи, ще намеря големи камъни, които да положа върху вече подготвената почва.
4. Следващата стъпка, ще е да намеря по-малки камъни и пясък, с които да запълня разстоянията между големите и всичкото това пак трябва да се трамбова.
5. И чак след това ще положа асфалта.
Ако добре съм си свършил работата, дали след това ще си ходя с усмивка по него? Дали ще мога да преминавам с тежките машини на живота, когато ми се наложи?
Когато не сме доволни от нещо, защо просто не го променим? Или мързелът затваря очите ни и ние продължаваме да ходим по пътя с дупки и думите: абе не е чак толкова зле.
Мисля, че след това описание бих могъл да кандидатствам за работа в някоя фирма за изграждане на пътища хахахха.

Ти самият за какво мечтаеш?
О, това също е много дълга тема, но ще бъда кратък.
Мечтая за по усмихнати хора, когато се кача в метрото. Мечтая всички около мен да са щастливи. Защото, ако са такива значи, всичко им е наред.
Мечтая да направим България едно по-хубаво място за живеене. Мечтая за момента, в които ще има повече осъзнати хора, които ще са разбрали, че всичко в този живот зависи единствено и само от тях.
И знам, че мечтите се сбъдват, когато се трудим усилено за тях. Знам, че мечтите се сбъдват, когато започнем да виждаме възможностите, вместо пречките.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си един ден действащите хора в България, да бъдат повече от мрънкащите. И аз, моето семейство и всички хора около мен, да са живи, здрави и много, много усмихнати.

Три пъти Ура за Успелите и Александър Хинков!

11745863_946543702063524_3540787384932933807_n-3

Няма как да не сте забелязали вече един чудесен сайт и проект, който ежедневно позитивно ни разказва за хубави събития и хора в България от днешния ден – Успелите!

Е, говорим си с Александър Хинков, един от създателите и двигателите на Успелите.

Разкажи за Успелите? Как ти/ви хрумна? Кои сте екипа? Как го случвате този проект?
Успелите пишат за надеждата. Те не са успели, но мечтаят за хора, които вярват в успеха.
“Младите успели българи” е онлайн медия, която разказва позитивните, вдъхновяващи истории на българи, които са избрали да се развиват България. Друг основен фокус на Успелите са добрите новини. Тези, които често остават пренебрегнати. Тези, които са толкова много, че не смогваме да опишем – научни открития, обнадеждаващи статистики, спортни отличия, икономически успехи, културни признания, златни медали от олимпиади по математика и физика и още много, много.

Иначе с проекта се занимаваме от доста време с Венко Добрев. В началото се случваше малко като хоби и с мечтателски цели. В последните 6 месеца обаче всичко е различно. Към екипа се присъединиха Иринка, нашият безценен дизайнер и Коко, бизнес, маркетинг и tech човекът. Още две момичета ни помагат ежедневно с организационната и комуникационна част. Помагат ни автори-доброволци и стажанти, които създават голяма част от съдържанието на uspelite.com.

Така сме всеки ден. По доста часове. И всичко доброволно. За каузата – един обективен медиен свят.

Кое те кара / мотивира да работиш по Успелите?
Резултатите. Хората. Промяната.

Обожавам да работя по този проект, защото виждам реакциите на хроата и институциите. Всеки следващ ден се сблъскваме с все повече подкрепа и вяра. Виждам го дори в огромните информационни източници – медии и телевизии. Вече почти не можем да срещнем сайт без поне 1 позитивна новина за деня или новинарска емисия без минутки за добрите примери. Това е пътят към нашата мечта.

Как се случва, според теб, промяната? Помагат ли социалните мрежи и
Интернет? Или това, че хората пътуват повече, учат навън?
Всеки признак на свобода на избора е стъпка към промяната. Социалните мрежи са може би най-мощният инструмент за вдигане на бърз шум и обединяване на масите в България. Това е страшно обнадеждаващо.

Да пътуваш и срещаш нови култури също е съществено важно, според мен. Пътуването те прави по-широкоскроен, по-либерален.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за съвестна България. Мечтая за България, която се грижи за благото на хората и здравето на Земята. Мечтая за по-малко тревоги и повече усмивки. Мечтая за спокойна България, за спокоен свят.

13267945_1103327906385102_6421030114675746380_n

 

Аз мога – тук и сега 2013 – има, има много уеб таланти в България

повече от 350 души се бяхме събрали в к-с Исмена в Девин този уикенд за състезанието Аз мога – тук и сега за ученици от цялата страна, занимаващи се с дигитални технологии

уникална атмосфера на подкрепа, творчество, заедност и успешност

300 ученика между 8 и 12 клас работиха в няколко категории, между които и дизайн, редизайн на сайт, front end, фотография, видео, презентация, програмиране. задачите бяха трудни. а резултатът – креативен и наистина добър

вдъхновение, усмивки, приятелства

искрени поздравления за Кристалин Чавдаров и целия му екип!!!

поздравления за Суперхостинг.бг, които за пореден път подкрепиха стойностно за родния уеб събитие!

Топ 10 класиране Аз мога – тук и сега 2013 е тук

вдъхновение за бъдещи блогъри

това беше презентацията ми, подкрепяща лецията за блогването и блогърите днес в Шумен. сигурна съм, че от около 50 души в залата поне 3-5 ще захванат свои блогове. чакам да ми пишете.

три пъти ура за Юли Спасов

Юлиян Спасов е от хората, с които ме срещна Интернет. от тези млади хора, които ти казват с всичко, което случват “има надежда“. докато беше ученик още имаше много интересен онлайн проект за видео интервюта с известни хора. после започна следващи свои проекти. замина да учи във Франция, после се върна, защото тук му харесва повече и вижда по-голям потенциал за себе си. говорим си с Юли за разни онлайн неща

Казвал си го и друг път, но разкажи как ти хрумна да се занимаваш с онлайн проекти?
Съвсем спонтанно и необмислено, когато бях малък, направих “сайта” www.naturekeepers.page.tl. В него копирах статиите от gorichka.bg, защото живо се интересувах от тази тема, а и тогава зеления сайт беше в разцвета си. По-късно си направих разни форуми за фотошоп, игри и това ми помогна да разбера що е то потребител, мнение, уеб концепция, дизайн, ползваемост, цел на проекта и така… хареса ми. Можеш да представяш на хората информация без да се налага да притежаваш телевизия или друга конвенционална медия. Интернет е безбрежно поле, в което всеки може да бъде медия. Всеки може да бъде и потребител. Напълно безплатно!

Колко живееш онлайн и колко остава за офлайн? Как ги приоретизираш?
И къде са приятелите ти спрямо това?
За мен двете неща са два отделни свята. Когато съм с приятели съм забавния пич Юли. Когато седна пред лаптопа и отворя интернет съм човека с идеи, обмислящ как да си развива проектите. Но никога едното не е за сметка на другото. Удовлетворението идва тогава, когато има баланс между тези два свята. Впрочем чрез Facebook приятелите ми разбраха, че съм стартирал нов сайт.

Кое ти е любимото онлайн място? Къде споделяш най-много?
www.500px.com. Най-успешният проект за качествена фотография според мен! Толкова хилади часове съм прекарал пред него да гледам снимките на най-добрите фотографи от света, че не е истина… Невероятни красоти съм видял там! Това е и мястото, където споделям моите скромни фотографски постижения – www.500px.com/AceXe.

Кое те кара да инвестираш време в нови онлайн проекти?
Не знам, честно казано. Моите life-time амбиции се изразяват по-скоро в киното, но някакси вътрешно чувствам, че интернет ще бъде основната ми публика след години. Ако конкретно говорим за най-новия ми проект – www.kinematograf.bg, късометражното кино ме мотивира да направя този сайт, за да запозная в известна степен българите с този тип изкуство, защото забелязвам масово схващане, че късото кино е просто голям филм, направен в няколко минути или даже вече неприятната ми дума “клипче”. Истината е, че късометражното кино се прави по съвсем други правила и има изразни средства, които не могат да се сравняват с тези на пълнометражното, но е също толкова въздействащо и красиво, а често даже и поучително. Това ме стимулира да започна да подбирам най-добрите филми от света и да ги представям у нас.

Какъв мислиш ще е нета и онлайн пространсството след 5 години?
Интернет се окрупнява, създавайки гиганти. Големите IT компании създават все повече приложения, изключващи нуждата да държим 30 различни сайта в отметките си. Социалните мрежи и интернет ще са две различни понятия. Facebook ще е възможно да функционира независимо от интернет, като отделна мрежа – социална. Даже допускам и да създадат свои си протоколи, за да се отделят напълно от концепцията “интернет”. За добро или за лошо…

И какво си пожелаваш?
За себе си – да постигна целите, които съм си заложил в съзнанието близките 4-5 години! Ще добавя още нещо за всеки, който чете това интервю – следвай мечтите си и не позволявай нито на околните, нито на рационализма си да ги подтискат, защото за да успееш днешно време, освен да си креативен, трябва и да си малко луд и най-вече освободен духовно!

писах още за SUPERКатя, Петя, Бойо, топ 10 влиятелни блогърки

предизвикателството и денят на БГ Сайт – покана

тази година решихме да опитаме нещо ново и го нарекохме предизвикателството
в него са поканени да се включат дизайнери, маркетинг и уеб хора ученици и стиденти, общо ще са 16 души и тази покана е за тях

четири партньора – HTTPool България, GetLokal, Лукрат и Superhosting.bg дават задача на своя отбор – всеки отбор е от 4 души. имат 4 часа да решат, брейнстормват, умуват и общуват си хората и след това в 4 слайда в 4 следобед да я представят пред публиката в денят на БГ Сайт

действието се развива на 12-ти, понеделник, в 10 в 4-те офиса започва предизвикателството, а следобед във Vivacom Arthall (ул Гурко, центъра на София) е представянето на проектите и награждаването на участниците в предизвикателството

мисля, че това е добра възможност 16 млади хора да:
– участват в решаването на реални, конкретни бизнес задачи, свързани с уеб;
– да се запознаят с други готини като тях, мислещи и креативни млади хора;
– да се докоснат до атмосферата в реалния бизнес с уеб, разберат казуси, проблеми, да получат вдъхновение;
– да се запознаят с екипите на тези четири доста добре установени бренда и то в приятелска неформална обстановка;
– потенциално да се харесат и да останат приятели, колеги за повече;
– да се забавляват, съчетавайки полезното с приятното :)

записването е до сряда 18 ч на info at bgsite.org. хайде :)

следобеда във Vivacom Arthall от 13.30 до 16.30 имаме силна програма:
– представяне на номинираните startup проекти, всеси за по 3 минути;
– вдъхновителни кратки лекции на големите от родния уеб Варов, Kaladan, Бойчев;
– представяне решенията на отборите в предизвикателството.

елате. запазете си понеделник следобед за БГ Сайт и елате.

пълната програма за деня на БГ Сайт 12 ноември понеделник е тук