три пъти ура за Синди и Ани

IMG_5094Синди и Ани са прекрасни млади момичета, които учат в НБУ. в последните месеци разработиха общ блог, посветен на протестите у нас, който списват на български и английски език – http://pressk1dz.wordpress.com/. тук си говорим за тази им идея и нещата около нея :)

Кое беше най-трудното в работата по този блог?

Синди: Чистотата на постовете може би. Идеята да се напише един материал, който да засегне определена тема, но без да обиди някого е трудно. Дори в най-добрите си намерения вероятно не сме спазили тази „чистота“ и срещнахме негативни отзиви именно в тази насока. Трудното се оказа и преодоляването на един инициален страх да защитим написаното и мнението си в онлайн пространството, когато стоим анонимни. Но всеки страх и съмнение е преодолим. С опит и старание разбира се.
Ани: Най-трудно ни беше да останем безпристрастни и анонимни, като се стараем в същото време да се придържаме към една тематика, а именно – протестите, или по-точно – студентските протести. Темата е обширна и все пак някак си искахме да не останем само в полето на събитията тук и сега, а да преминем и отвъд тази граница, като покажем подобни тенденции в исторически план, както и актуални такива отвъд нашата държава. В същото време, ние оставаме анонимни. Някой би си помислил, че ние сме част от Ранобудните студенти. Но – о, изненада – ние не сме. Това, някак също ни даваше от една страна свобода, а от друга – ограничение на това как, какво и защо точно това бихме отразили. Мисля обаче, че успешно се справихме с тези трудности.

С какво искате да се занимавате в бъдеще?

Синди: Искам да пиша. Искам журналистическото и искам фикционалното в едно. Хибрид може би, на една разказвателна журналистика. С химикал в ръка или лаптоп пред мен, бъдещето ми е в думите.
Ани: Мечтата ми е да съм журналист. Искам да се занимавам с репортерство, телевизионна журналистика или да се насоча към новите видове журналистика, свързани с развитието на съвременните технологии. Да намирам първа новините. Знаете, че това не е лесно днес, когато всичко веднага се поства в мрежата. Трябва да имаш каналите, знанието и търпението да откриваш пръв събитията и съответно да ги отразяваш преди другите.

А как ще продължи да съществува този блог http://pressk1dz.wordpress.com/?

Синди: С истории, инспирирани от впечатления, от събития и всякакви творчески и художествени евенти – надявам се! По-колоритен и по-обширен като тематика. Надявам се на един прогрес и еволюция на този първоначално университетски проект. Времето разбира се ще покаже, но бъдеще има!
Ани: Бъдещето на блога все още е неясто и размито за самите нас. Аз мисля, че той има потенциала да прерастне в нещо по-голямо, след като вече сме махнали маските на анонимността и обвързаността на самия блог с университета. Ние имаме желание. Това е важното. Другото ще го покаже времето.

А вашите лични блогове?

Синди: https://cindyvaskova.wordpress.com/ – свят на фикция, всичко от хорър до научна фантастика, драма, съспенс и още, както рецензии и книги. Блогът е активен вече трета година и е една прекрасна част от свободното ми време, както и много специално място, на което развивам и обогатявам едно хоби, една страст.
Ани: Моят личен блог е сравнително нов. Аз съм новоизлюпен блогър, така да се каже. В него аз не целя постигане на голяма аудитория. Той е литературно насочен и там аз поствам мои лични творби, които в никакъв случай нямат претенцията за голяма художествена стойност. Аз пиша за развлечение, а блогът ми дава възможността да споделя мислите си с другите.
http://aswonderland.blogspot.com

Ана Стоицев, студент Масови комуникации, трета година, НБУ
Синди Васкова, студент Масови комуникации, трета година, НБУ

успех, момичета!

Бойчо Попов за журналистиката и онлайн журналистиката

журналистиката /ни, в частност/ е в безпътица като цяло. медиите силно страдат от финансовата ситуация и често изпадат в зависимости, които лишават пишещите от най-ценното за един журналист – свободата на словото

насреща се задава и новата журналистика – онлайн журналистиката, която върви наред с блогърството и активното онлайн присъствие. за нея си говорим с Бойо, от хората, отдадени на онлайн писането, журналист в Investor.bg, един много симпатичен и всеотдаен, влюбен в работата си млад човек

Кое е по-специфичното на онлайн журналистиката, според теб?
Онлайн журналистиката, или, както мнозина я наричат просто – новата журналистика, по един качествено нов начин променя изцяло еднопосочния принцип на комуникация „от един към много” в многопосочен „от много към много”. Характерно за нея е пълноценното ползване на хипертекст и мултимедия, което е невъзможно например за печатната журналистика. Най-типичният представител на онлайн журналистиката е блогът. В този личен онлайн дневник публикуващият (журналистът от новата ера) всеки може да е автор, редактор, издател и потребител едновременно.

Други канали за онлайн журналистиката са форумите и чатове и по-специално тези, които представят онлайн версия на официални медии.

И един трети вид онлайн медия са интернет радиата и подкастовете.

Според мен днес основни доставчици на новините като такива са електронните медии (радио, телевизия, интернет медии), докато за печатните остава да „добавят стойност“ към тях. А особена сила придава възможостта за интерактивност. Така например в реално време редакторите на сайтовете за новини могат да преценяват коя новина е повече или по-малко интересна за аудиторията (според броя прочитания), за да я лансират или да я заменят с друга новина от друга тематика.

Къде е родната онлайн журналистика?
Българската онлайн журналистика е доста по-близко до западната онлайн журналистика, отколкото това се случва при традиционните медии. Причината е, че дигиталната среда се развива с много по-бързи темпове и който залага на нея, просто е длъжен да следва последните трендове, за да не изпадне от състезанието.

Интересното е, онлайн журналистите се радват на по-силно доверие сред гражданското общество. Примери за това са например блоговете на Иво Инджев, Иван Бедров, Асен Генов, а и не само те. Някои сайтове, като този на офроуд дружеството, се превърнаха в основен източник на информация по време на протестите на екозащитниците, защото според самите протестиращи темата не се отразяваше обективно в конвенционалните медии. А самите блогъри и някои сайтове, сред които и новинарският Dnes.bg,допринасяха за пълноценното отразяване на случващото се чрез онлайн стрийминг. В този смисъл съвременните технологии правят отразяването на случващото се около нас доста по-лесно, и то в реално време.

А родната журналистика въобще?
За българската журналистика настъпи наистина трудно време. Днес много мои колеги ги е срам да си признаят, че са журналисти. И фактът е, че конвенционалните медии се превърнаха в маши за водене на корпоративни войни. А журналистите в тях се превърнаха в просто слуги, което е тъжно, защото в тази професия накрая остава само името.

Традиционните медии днес все по-често губят битката за доверието на своите читатели и зрители. И това става на няколко фронта – по отношение на задълбочените материали, анализи и разкрития и дори що се отнася до чистото отразяване на случващото се. Да вземем за пример една тъжна тема – атентатът в Сарафово. След станалото веднага има очакване, особено към телевизиите, и преди всичко към държавната телевизия, да прекъсне програмата си и да започне диалог с аудиторията за това, което се е случило. Това не се случи обаче, както не се случи и при земетресението в Перник. Ние очаквахме веднага извънредни студия, в които да може заедно с обществото да започне да се обсъжда тази трагедия, защото самото общество има нужда от това. И точно тук традиционните медии показват дефицит, защото винаги са изпреварвани от онлайн медиите и, разбира се, социалните мрежи.

Има ли силна конкуренция, когато говорим за сериозни български онлайн медии?
Не, и тук, както и при традиционните медии сериозна конкуренция няма. Има само няколко онлайн медии, които предоставят истинска сериозна журналистика – сайтовете от групата на Инвестор.бг, на Икономедиа, Нетинфо и… блогърите.

Най-вълнуващата случка, която те е спохождала в професионален план?
Тъй като съм икономически журналист, в моите ресори особено вълнение едва ли има. Вълнуващо за мен е това, че съм влюбен в работата си, както и в сегашното си амплоа. Няма нищо по-хубаво от това да си харесваш работата и да влизаш с кеф в редакцията всяка сутрин.

Конкретно на въпроса – най-вълнуващо досега беше двуседмичният ми престой в редакцията на BusinessWeek в Манхатън, Ню Йорк. Като част от редакторския екип на българското издание имах възможност за две седмици да се запозная с начина на работа на американските журналисти и бях, меко казано, впечатлен. Но онова, което ме впечатли най-много – в САЩ залагат на пълно разделяне на журналисти от търговци, за да се гарантира пълната независимост на медията – нещо, което в България се прилага от твърде малко медии.

В кой сайт си мечтаеш да излезе твой материал?
Мои германски колеги понякога се допитват до мен по отношение на случващото се в България и на Балканите и използват мои цитати в статиите си. Така мнението ми се е повявало в Spiegel, Handelsblatt иStern.Но бих се радвал мои материали да бъдат цитирани или препечатани в реномирани англоезични или немскоезични сайтове.

Какво си пожелаваш?
В професионален план си пожелавам работата ми да продължава да ми доставя такова удоволствие. А в личен план бих искал да създам семейство и да отгледам свои деца.

благодаря ти, Бойо, за интервюто! и успех!
в началото на годината дадох интервю на Бойчо за Investor.bg – тук

още интересни личности от родния Интернет: Ана Динкова, Никола Балов, Майк Рам, Емо Марков