Репутация. Реклама. Риск.

d0b1d0bbd0b8d182d186

През изминалата седмица онлайн пространството се разбуни покрай брандирането на блиц с Райфайзен банк. Темата бе смело повдигната от Енея в блога й – https://ennuionearth.wordpress.com/2017/12/07/ethics-in-advertisement-and-fake-news/ (скрийншотът е от нея, с позволението й). И публикацията й – споделена от стотици хора онлайн. Много хора писаха възмутени писма към банката. В резултат на това дойде и отговор от страна на банката, който според скромното ми мнение, не бе адекватен. Целяли масовост на аудиторията. Не знаели по друг начин как да я достигнат. Ох.

Тук говорим за репутация. И гафът е сравним по ефект, а по дълбочина и многократно надминава този на Лидъл с липсващите кръстове от опаковките от лятото. В реакцията и двете компании се съревновават.

В контекста на говорене за борба с фалшивите новини, за свобода на словото, медийна обвързаност от една страна, в световен мащаб и от друга за бранда, който е толкова крехък, подложен на достатъчно изпитания отвън, за да е нужно да бъде сриван и с действия отвътре, ми се струва силно опасно подобно безотговорно поведение.

Ясно е, че при големите брандове хората, занимаващи се с различните комуникационни звена са много и често е трудно да се координират (което само по себе си е абсурдно, а в бъдеще мисля, че ще се засилва). Ясно е също, че им е нужна масовост на големите брандове. Че им е все по-трудно. Но мисля има достатъчно инструменти, за да се постигне тя и без да се греши по този начин.

Но дори това брандиране на сайта да е грешка (в споменатите дни миналата седмица бе почти на 100% честота), то платеното присъствие в съдържанието на сайта няма как да е грешка.

rbb-pr

Попитах онлайн експерти, проследяващи случая какво мислят за този случай. Ето отговорите им.

Какво / къде сгрешиха Райфайзен?
Мишо Бланк (https://twitter.com/muiiio)
Получих линк за да видя нещо. Отворих го и попаднах в Блиц, където най-забележимото нещо беше огромна реклама на Райфайзен.
С присъствието си там, те легитимират политиката на този сайт.

Оправдава ли гоненето на масов таргет появата навсякъде / на всяка цена?
Мартин Милиев
(маркетинг експерт, )
Не, просто е проява на мърлящина и липса на критично мислене. Може и на липса на опит.
Вместо заключение. Ще се радвам големите играчи на рекламния пазар у нас да са по-отговорни в бъдеще. В полза ще е не само за комуникациите им, но и за обществото като цяло.

Полезни връзки:
http://www.aej-bulgaria.org/

покана: Учениците в уеб. Път и успех.

forum

това е покана за всички ученици 5-7 клас, които искат да се занимават с уеб технологии, но не знаят точно как се случват нещата в уеб.

покана за едно вдъхновяващо и приятелски усмихнато събитие.

регистрацията спира след номер 100. хайде :)

в голямото семейство на Инвестор

в последните дни Инвестор.БГ придобиха 80% от сайта Imoti.net и 100% Аз медиа – сайтовете Az-jenata.bg, Az-deteto.bg и LudiMladi.bg. официалните подробности са тук

естествено е подобни събития да раздвижат духовете, да поставят въпросителни, да породят емоции. за да избягам от послените ще цитирам Оги Попов:

“Хубавото на бизнеса ни (онлайн бизнеса) е, че е изключително динамичен и пазара в България явно не дреме.  Страхотно е, че една фирма може с два хода за една седмица (а може би и повече в следващите месеци) така да преначертае картата и да раздруса тестето. Това поставя всички на тръни, всеки започва да усеща, че един бизнес модел, особено в нашия бизнес, не е константа. Което от своя страна поражда динамика на решения и действия на пазара. Ето това е, което движи пазара напред. Който не се осмелява is out of business.”

за мен самата това беше много трудно решение, но избрах този път защото знам, че той ще е най-добрият за развитието на сайтовете Az-jenata.bg, Az-deteto.bg и LudiMladi.bg в бъдеще

като оптимист смятам, че нещата се случват за добро. сайтовете от Аз медиа и Imoti.net имат шанса да пораснат. групата на Инвестор.бг пък – да допълни портфолиото си и да мине на абсолютни лидерски позиции

благодаря на всички, които се обадиха да ме поздравят днес. благодаря на Любо. благодаря и на екипа на Аз медиа и Ей би си дизайн за подкрепата

продължаваме

да тежи, да тежи, колко да тежи един банер

да, вече и в България има утвърдени банерни стандарти. и да, все още на мнозина във веригата е трудно да разберат това.

банерите освен размер (който е в пискели) имат и тежест (ще рече файлов размер). всички тези детайли следва да са според определени стандарти и родните онлайн медии, които държат на себе си и работят като света, а именно – тези, членове на IAB България, държат да се спазват стандартите за банерна реклама.

– банерът трябва да е лек, за да се зарежда бързо и да не тежи на зареждането на цялата страница

– банерът се гледа на екран на компютър, което е различно от телевизора

– банерът има само 3-4 секунди, за да грабне потребителя, а не прекъсва любимия филм в сюблимния момент

за жалост клиентите често бъркат онлайн средата с телевизия, а голяма част от creative и рекламните агенции, които нямат специализиран отдел за онлайн, също не знаят много от спецификите и конкретно стандартите и с това се стига до недоразумения. сценарий за банер, който е далеч от стандарта, растерна графика, за да изглеждат нещата по-добре, вместо векторна водят до голям файл, тежък файл, файл, който онлайн медиите няма да приемат.

ето такива неща се случват понякога. им още много да учим. всички.

бг онлайн рекламния пазар 2010 – коментар на Росана Лаво

Отбелязваме 10% ръст, докато всички останали медии отбелязват спад. В цифри това означава 37-40 млн лева грос.

През 2009-та, провокирани от кризата доста рекламодатели се насочиха към покупка на клик като по евтина реклама и сигурен трафик към техните сайтове. През 2010 има завръщане към имиджовата реклама. Това е тенденция и в световен мащаб, обуславяща се главно от нарастващото видео съдържание в Интернет.

В България 2010та някои медии предприеха доста сериозни стъпки в тази посока . Тази година всякакви форми на брандиране на съдържение, видео прироли и нестандартни формати на примиум позиции имаха голям успех сред рекламодателите. За големите марки е изключително важно да си осигурят добра видимост. Изграждането на brand awareness сред потребителите в тази стагнирана пазарна ситуация е приоритет на рекламодателите и инвестициите в примиум позиции в примиум сайтове ще нарастват.

Сред рекламодателите автомобилният сектор отбеляза силен ръст и зае трето място след финансовите институции и телекомите.”

Росана Лаво, Пиеро 97

да пазим възможно повече културното си наследство

това на снимката е културно наследство. но не българско. не ви показвам българско културно наследство, защото по силата на един проекто-закон, който може скоро да стане закон – нямам право. защото трябва да пазим възможно повече културното си наследство. да не даваме дори да се снима. дори за лични цели – за спомен или за албума със семейните снимки. ако някой го снима – трябва да плаща. за да може това културно наследство да бъде съхранявано. да, осъзнавам, че звуча абсурдно. но абсурден е текстът от Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство от 09.11.2010 г. и по-специално неговият член 226а

приемането на подобен член не само би скрило от света нашето културно богатство, но не би го и съхранило, тъй като никой няма да знае за него. би повдигнало много въпроси от различно естество. освен личните права и свободи на хората са засегнати и много бизнеси – от медиите до туризма, а също образованието, църквите и кой ли още не. пободен текст ни хвърля в посока диаметрално противоположна на тази, в която върви Европа и света

Комисар Нели Крус: Очакваме тази група за размисъл да излезе с иновативни решения, които да гарантират, че богатото културно наследство на Европа ще стане достъпно на всички хора в Интернет – липсата на пари или прекалено ограничителните или негъвкави закони не са извинение: дълг на нашето време е да направим това за нашето и за бъдещите поколения.

този цитат е от дълго Отворено писмо, което съставиха хората от българската уикипедианска общност и разпространиха днес до министерства и медии. радвам се, че има хора, на които им пука какви закони минават на първо и второ четене. благодарност и на Дневник, че направиха обществено достояние този абсурден текст. искрено се надявам да има здрав разум у взимащите решения и нещата по отношение защитата на културните ни ценности да се развият в благоприятен и за тях (културните наследства) и българите като цяло начин.

силна дискусия по темата се случи в първия ден на Уеб семинара на БГ Сайт 2010 преди две седмици. тогава Алекс Звездев направи хубав завършек на разгорещения спор като стана и каза – ето ме, снимайте ме, нямам против, дори напротив! мисля, че така, като мен се чувстват и Морените и Мадарския конник. и получи аплодисменти.

за да не попадаме в глупави капани не бива сами да си ги залагаме.