Знам какво похарчи миналото лято

IMG_5208

Искрени комплименти за UniCredit Bulbank и браво на Жоро – за пореден път показват как с лекота, мисъл и стил (дори) банка може да има забавен, четим и полезен за хората блог.

Конкретният пост е тук, но си заслужава блогът им да се следи като цяло.

Студентски стихове от обикновен ден в НБУ

Днес със студентите ми журналисти и вдъхновяващия ни гост Хели Велинова играхме творчески игри за писане и резултатите бяха чудно-омайно-прекрасни! Позволявам си да споделя само два стиха на тема – залата на нашата лекция, писани за време (5 мин) :)

“Бялата стая с цветните идеи.
В нея се изливат знания щедри.
Имаме избор – да подредим живота и света
или да продължим да виждаме
старата малка къща
с изчерпани възможности
и наводнена от океана.

Бялата стая всъщност
е щедра на светлина”

Денис

“Колко погрешно е да се чувстваме като крале в удобните сгради, в тази бяла стая, пълна с бездушни мебели, без да осъзнаваме, че сме пленници в бетонната прегръдка на модерното общество, което лесно може да ни смачка.”

Валентина

 

Илия или какво е да си едновременно блогър и журналист

IMG_0687Илия Темелков е млад, а освен това е блогър от 16 годишен. Има як twitter и intsagram профил. Вече е журналист и наскоро гостува при студентите ми бъдещи журналисти в НБУ и разказа за това как намира баланс, вдъхновение за блогърството и журналистиката и приликите и разликите между двете. Та ми се стори инфото би било полезно и на други хора, затова се зарадвах, че прие да направим и това интервю.

Илия :)

Как ти помага блога да си журналист?
Блогът помага за младите журналисти по две направления. На първо място е опитът, който се събира с писането в блог. Дори да тръгнеш от истински глупави текстове, подобряването на писането става най-вече с писане и получаване на обратна връзка за него. В този смисъл блогът е перфектната сцена, на която можеш да показваш писането си, а приятели и непознати да са първите ти редактори, които ти помагат да вдигаш качеството. На второ място е публичността, която дава един блог, особено ако съумееш да го популяризираш по-добре. Тя води до някаква познаваемост на името на автора, което е полезно, а и до контакти с други хора от сферата, което е ключово във всяка професия.

А как се отразява журналистиката на блогването?
Блогът е добър старт, но когато дойде момента с level up и achievement unlocked той лесно се превръща в товар, който просто оставяш някъде. Не на всички се случва, но в повечето случаи след цял ден писане по работа нямам енергия и желание да пиша, затова и мога да кажа, че журналистиката действа доста лошо на блога. Естествено това е валидно, когато журналистическата ти работа е интересна и в ресори, които харесваш. Ако пишеш по теми, които са безинтересни, блогът се превръща в отдушник.

Има ли разлика в подхода и начина на писане в блога и за традиционни
медии, като журналист?
Има разлики в писането за всеки различен тип медия – книга, блог, списание, сайт… Дори за онлайн и хартиената версия на едно и също издание се пише различно. В това е и част от писателското майсторство, според мен, да знаеш къде и за кого пишеш, с което да насочиш посланието си към конкретния читател. Все пак главната цел на писането е да предаде идея от автора към читателя. В този смисъл блогът дава по-голяма свобода, тъй като там обхватът на идеи, които можеш да си позволиш да предадеш, не е ограничен от спецификацията на изданието, нито от очакванията, че щом е във вестник, например, написаното е проверено от три източника.

Защо би препоръчал на колегите – бъдещи журналисти да списват блог?
Не само на тях, а на всеки, който иска да пише, дори да не е професионално. Писането е една от най-ценните форми на себеизразяване, която ти помага да оформиш завършена мисъл, да превърнеш някоя идея в послание, да предадеш частица от себе си на читателите. За целта трябва да се научиш да извършваш тези дейности, а това идва с практиката. Блогът е платформа, в която имаш свободата да бъркаш, което е важно за всеки старт. Както казах и по-горе блогът може да донесе и ценни контакти, което в журналистическата професия е почти толкова важно, колкото доброто писане.

Много харесвам Илия и ми се ще някак повече млади хора да намерят пътя си, както той успява. И му благодаря за това интервю :)

Блогът на Илия Темелков е на http://temelkoff.blogspot.com/

три пъти ура за Синди и Ани

IMG_5094Синди и Ани са прекрасни млади момичета, които учат в НБУ. в последните месеци разработиха общ блог, посветен на протестите у нас, който списват на български и английски език – http://pressk1dz.wordpress.com/. тук си говорим за тази им идея и нещата около нея :)

Кое беше най-трудното в работата по този блог?

Синди: Чистотата на постовете може би. Идеята да се напише един материал, който да засегне определена тема, но без да обиди някого е трудно. Дори в най-добрите си намерения вероятно не сме спазили тази „чистота“ и срещнахме негативни отзиви именно в тази насока. Трудното се оказа и преодоляването на един инициален страх да защитим написаното и мнението си в онлайн пространството, когато стоим анонимни. Но всеки страх и съмнение е преодолим. С опит и старание разбира се.
Ани: Най-трудно ни беше да останем безпристрастни и анонимни, като се стараем в същото време да се придържаме към една тематика, а именно – протестите, или по-точно – студентските протести. Темата е обширна и все пак някак си искахме да не останем само в полето на събитията тук и сега, а да преминем и отвъд тази граница, като покажем подобни тенденции в исторически план, както и актуални такива отвъд нашата държава. В същото време, ние оставаме анонимни. Някой би си помислил, че ние сме част от Ранобудните студенти. Но – о, изненада – ние не сме. Това, някак също ни даваше от една страна свобода, а от друга – ограничение на това как, какво и защо точно това бихме отразили. Мисля обаче, че успешно се справихме с тези трудности.

С какво искате да се занимавате в бъдеще?

Синди: Искам да пиша. Искам журналистическото и искам фикционалното в едно. Хибрид може би, на една разказвателна журналистика. С химикал в ръка или лаптоп пред мен, бъдещето ми е в думите.
Ани: Мечтата ми е да съм журналист. Искам да се занимавам с репортерство, телевизионна журналистика или да се насоча към новите видове журналистика, свързани с развитието на съвременните технологии. Да намирам първа новините. Знаете, че това не е лесно днес, когато всичко веднага се поства в мрежата. Трябва да имаш каналите, знанието и търпението да откриваш пръв събитията и съответно да ги отразяваш преди другите.

А как ще продължи да съществува този блог http://pressk1dz.wordpress.com/?

Синди: С истории, инспирирани от впечатления, от събития и всякакви творчески и художествени евенти – надявам се! По-колоритен и по-обширен като тематика. Надявам се на един прогрес и еволюция на този първоначално университетски проект. Времето разбира се ще покаже, но бъдеще има!
Ани: Бъдещето на блога все още е неясто и размито за самите нас. Аз мисля, че той има потенциала да прерастне в нещо по-голямо, след като вече сме махнали маските на анонимността и обвързаността на самия блог с университета. Ние имаме желание. Това е важното. Другото ще го покаже времето.

А вашите лични блогове?

Синди: https://cindyvaskova.wordpress.com/ – свят на фикция, всичко от хорър до научна фантастика, драма, съспенс и още, както рецензии и книги. Блогът е активен вече трета година и е една прекрасна част от свободното ми време, както и много специално място, на което развивам и обогатявам едно хоби, една страст.
Ани: Моят личен блог е сравнително нов. Аз съм новоизлюпен блогър, така да се каже. В него аз не целя постигане на голяма аудитория. Той е литературно насочен и там аз поствам мои лични творби, които в никакъв случай нямат претенцията за голяма художествена стойност. Аз пиша за развлечение, а блогът ми дава възможността да споделя мислите си с другите.
http://aswonderland.blogspot.com

Ана Стоицев, студент Масови комуникации, трета година, НБУ
Синди Васкова, студент Масови комуникации, трета година, НБУ

успех, момичета!

хайде и Константин Бъчваров с блог – честито

кой не е чувал за Константин Бъчваров?! е, аз съм от хората, които го харесват. не защото е хейтър (хм да, ясно е, че е такъв), а защото мисли, мисли критично и дори да звучи негативно – често е много градивен.

радвам се на този нов блог и ще го чета с интерес.

http://cbachvarov.com/

и никой да не ми казва, че блоговете са на отмиране.

писах още за Коста, Вася, Петя, Ан а, Ники

покана за авторите на техническа документация

една от сериозните и смислени професии на днешния ден, макар и не много популярна е писането на документация към софтуер. има търсене за специалисти в тази област, заплащането е добро, а работата – интересна и предизвикателна, с възможности за развитие в бъдеще

за всички, които се занимават с това текущо – една покана за конкурс Бъдещето на техническите комуникации

подробностите са тук, а наградата – готина!

хайде, участвай и успех!

може ли да се печели от блог?

може ли да се печели от блог?

да, може.

как и защо. и не само това, а всичко, свързано с блоговете – цяла събота ще си говорим в M3 College само за блогове. и лични и корпоративни. с примери. и в забава. регистрацията е тук.

ела. ще се радвам да се видим.

как написахме Успешен онлайн маркетинг

много хора питака как сме я написали (стандартен въпрос от журналисти), други – кога намираме време и за това. трети се побутваха с насмешка и си туитваха “ти кога ще напишеш книга уе”. затова – ще ми се да ти разкажа, че да се пише книга е забавно, но и не лесно занимание. важно е също да се знае, че от книги авторите не печелят. хонорарът е символичен, така че не си мисли, че ако пишеш ще забогатееш. е, освен ако не си с таланта на Дж.К. Роулинг или Дан Браун, например.

дано този пост те вдъхнови да седнеш да пишеш и ти. или поне да опиташ.

идеята за нова книга след последната, която излезе когато двете с Гори бяхме с голеееми кореми през юни на 2009-та, витаеше. искаше време да узрее. с Денис минахме през много и различни варианти на насока, структура, съдържание и заглавие. обсъждахме обяд в някое спокойно заведение или в колата на път за срещи, писахме си по нощите. беше тежко, защото не намирахме правилния отговор. така до началото на август.

папката ми се казва books/netradicionen-denis а първият ми файл с две странички текст е от 2-ри август. следват два интензивни месеца на писане при мен и при Денис. писане основно през нощта, уикендите, отпуската. структурата се изчистваше в ход. включихме част от примерите от воле, после дойдоха други, някои отпаднаха.

около средата на септември се оформи заглавието. от няколкото опции Светлана Минева, нашата редакторка от Сиела се спря на това, което е на корицата в крайна сметка. работните версии за подзаглавието с броя примери от практиката варираше в зависимост от енергията ни да продължим или да спрем. все пак ги докарахме до 65. изискваше се стоическа воля да се пише и то в силно темпо.

в края решихме да подкрепим думите си с мнения на експерти-приятели и започнахме да събираме и тях, както и всичко друго необходимо за завършването. уводът се появи накрая. последният ми файл преди поправките и редакциите е от 3 октомври.

Вики Лазова беше на пост и се зае с първата редакция докато дописвахме последните няколко глави. това е доста труд и взиране в точки и запетайки. после мина и втора редакция. факир е. оправянето на грешки по нашарения с корекцури лист да е доста досадно и трудоемко – отхвърлихме го. успоредно Петя вече подготвяше картинките, а Веси мислеше за корицата. първите вариант бяха готови в края на септември, а около 10-ти октомври се спряхме на финалния. избрахме го след проучване сред приятели.после Петя наля и оформи тялото. работи повече от седмица. много работа си е това.

книгата излезе на 11-ти ноември. на 12-ти пуснахме и сайтчето й и направихме промоция с чаша вино сред приятели след края на Уеб семинара на БГ Сайт 2010. втората промоция бе във Варна онзи ден, за жалост не можах да присъствам, но пък е минало добре.

благодарих на всички останали, но на партньора за книгата – не. затова бързам да наваксам с пропуска.

Денис, благодаря ти, че изминахме заедно пътя на тази книга. май се получи добре, а :)

мерси на всички, които писаха по темата: Райна, Тодор Христов, Варна Утре, Иво Илиев, Морето

книгата се продава онлайн тук