Студенти разговарят с блогъри: Блогът на TimeHeroes

В серията студентски гост-публикации едно интервю с Елена Друмева за блога на TimeHeroes от Мариета Иванова, студент журналистика 2 курс НБУ.

Защо решихте, че TimeHeroes се нуждае и от блог освен от сайт?
Сайтът е мястото, на което можеш да видиш каузите, които имат нужда от доброволци, за да се реализират. Но той не ти дава историята зад тях – как се случват, кои са героите и какво ги движи, какви са преживяванията и емоциите по време на мисия. Зад всяка инициатива, публикувана на TimeHeroes.org, се крие поне по една вдъхновяваща история. Тези истории имаха нужда от място, където да ги разказваме. Затова нямаше никакво съмнение, че ни трябва блог. Щастливи сме, че намерихме и правилния човек, който да ги разказва.

Как блогът допринася към идеята на TimeHeroes?
Вярваме, че блогът допринася не само за развиването на TimeHeroes и за допълване на спектъра на платформата ни. Всичко, което правим онлайн и офлайн, има за цел да развива доброволческата култура в България. Успехът на една дейност, в която участват хора, може да бъде доказан най-добре през лична история, на преживяването на доброволчеството през очите и душите на хората в него.

Целта на историите в блога е да покажем лицето на доброволеца, неговите проявления, мотивации, мечти, резултати от добротворчеството. По този начин вярваме, че ще вдъхновим повече хора за каузата на доброволчеството в България и ще подарим на публиката страхотни истории за истински герои, които по някакъв начин са останали извън публичното пространство.

Как историите в блога достигат до хората и какви са реакциите от тях?
Историите в блога всеки път имат стотици споделяния и харесвания във Facebook страницата ни и това ни кара да вярваме в силата на разказаните по този начин истории. Разказите в блога са в т.нар дълга форма и разчитаме на Facebook страницата ни и на медиите, които в повечето случаи сами проявяват интерес към препубликуването им. Например през Facebook историята за социалната кухня в Дружба е стигнала до 130 000 потребители във Facebook и има 2000 реакции – харесвания и споделяния.

За 2015 година имаме общо 19 разказа в блога, които са стигнали до общо 64 891 читатели. Медийните ни партньори Капитал, Дневник и Програмата също са ни от изключителна помощ историите да стигат до повече хора.

Как избирате мисиите, за които да пишете в блога?
За историите в блога нямаме изрични критерии – географски или тематични. На сайта са публикувани над 1000 мисии от 130 населени места в страната и сме готови да стигнем до която и да е от тях. Когато една мисия е успешна и има много дух в изпълнението й, сме там, за да я разкажем. До момента в блога имаме истории от София, Пирдоп, Харманли, Габрово и др.

Какви истории най­-силно вълнуват хората?
Разказваме за мисии, свързани с различни групи хора в неравностойно положение, бежанци, незрящи, възрастни хора, но също и културни фестивали, младежки клубове и др. Не е трудно да стигнем до добрата история, защото това са хора с големи сърца. Разбира се, не го правим по мейл или по телефона. Отиваме на място и прекарваме време с тези хора. Също така, не се опитваме да намерим жалостивия тон, напротив.

Имат ли желание “героите” (доброволците) да се включат със своите истории в блога?
Организаторите на доброволчески мисии често самите са доброволци. Те осъзнават, че през разказа каузата им може да добие по-голяма популярност и да привлекат повече съмишленици. Но от друга страна, това са много скромни хора, които не искат да бъдат познати с имената си, да бъдат изкарвани герои. Те служат на обществото и на собствените си разбирания докъде може да се простре доброто.

Кое най­-много вдъхновява хората да последват примера на “героите” на TimeHeroes?
Вярваме, че с начина и с тона, с който разказваме историите, вдъхновяваме и вдъхваме кураж на много хора да се включат като доброволци и да добият увереност, че има подходяща за тях мисия, независимо дали искат да дадат 3 или 13 часа от седмицата си, дали могат да помагат от вкъщи, или да пътуват, дали искат да дарят времето си, или пък професионалните си умения.

Как онлайн средата може да помогне на доброволчеството в България да се развива?
Благодарение на онлайн платформата ни свързаме организаторите на мисии, които до момента са над 520, с доброволците, които се регистрират на сайта и които са над 25 000. И това – в общо 134 населени места. Т.е. онлайн платформата помага всички граници за информацията да бъдат заличени и да остане пространство само за добрата воля.

През интернет можеш да стигнеш до много хора от различни възрасти и различни социални слоеве, а точно това е нашата цел – културата на доброволчеството да се разпространява и развива независимо от тези фактори. Разказването в интернет е по-лесно, виждаш реакциите на хората, развиваш емпатия на базата на цялата информация. А емпатията отключва собственото ти действие – да запретнеш ръкави и да помогнеш сам. Хубавото е, че нищо в доброволчеството не остава само онлайн.

 

Кои са най-известните български блогъри?

img_2391

Често се случва да ме попитат – кои са най-известните български блогъри? Е да, това е така, защото често говоря за блогове и блогъри, за влияние онлайн, за лидери на мнение в Интернет. Е, сядам да опиша набързо. Няма да е списък с имена, а списък с начини да се огледаме и класираме блогърите в нашата област.

Ето 7 въпроса, чиито отговори ще помогнат да се ориентирате кои са най-известните български блогъри. По дефиниция приемаме, че за да е известен блогърът трябва ясно да си е казал и показал на блога кой е, а не да стои анонимен и безличен. А след това:

1. На кое място е в класацията TopBlogLog.com – възможно е да не е много напред, но ако е сред първите 100-200 със сигурност не бива да се игнорира. Колкото по-напред в класацията – по-добре. Възможно е някои наистина влиятелни блогъри да не са въобще включени в TopBlogLog, това не ги прави по-малко значими.

2. От колко време съществува блога? Колкото повече – толкова по-добре. Под две години е някак несериозно.

3. Колко често има публикации? Под 1 на месец може да се счита, че блогът не се позиционира добре.

4. Какво е съотношението “стимулирани” (тип платени, срещу подарък, друго) към органични публикации има в блога? Ако е 50 на 50 и нагоре – нещата не са на добре.

5. Има ли коментари и какви са? Дооооста важно. Колкото повече – толкова по-добре и тук.

6. Какви са останалите социални канали на блогъра и до колко души достига чрез тях (последователи в twitter, instagram, pinterest, fb личен профил и фен страница, Li и т.н.)?

7. Има ли блогърът активен блогърски живот и офлайн – събирания на блогъри, лекции или участия като блогър, #tbb и т.н.

В общи линии блогър ставаш, както ставаш поет – не като пишеш стихове, а когато другите казват за теб, че си поет. Известен и влиятелен блогър ставаш, когато другите казват това за теб, а не когато сам се тупаш по гърдите.

Та така с най-известните български блогъри. Няма да ги посочвам поименно. Горното е достатъчно.

Какво мислите вие?

На снимката горе – Ал Ник. Стори ми се подходящо да наглежда този пост, че гледа строго, пък е от готините блогъри :)

кога да не пишете в блога си

повечето правила са за писане в блоговете, а ето и един специален пост, посветен на не-писането в блога, без значение корпоративния или личния

  • не пиши в блога си ако си кисел, ако ти е криво – рискуваш написаното да е хейтърско, ако е само едно – ок, но ако са цяла поредица – никак не е добре. ако блогът е фирменият – още по-зле …;
  • не пиши в блога си ако нямаш за какво да пишеш – да пишеш само защото трябва да пишеш е глупаво и ще докара безсмислен пост, който няма да е интересен на никого, по-добре отложи или помисли за тема;
  • не пиши в блога си ако нямаш време – дори и малкият блог-пост изисква време, ако имаш само няколко минути по-добре започни, но запиши в чернова и довърши когато имаш достатъчно време не само да напишеш, но и да изчетеш и коригираш написаното.

при сички случаи когато пишеш бъди спокоен, вдъхновен, усмихнат и с идеи, иначе не става :)