Мартин Милиев: добрата реклама е като изкуството – вълнува, носи послание и устоява на времето

15267789_10154790606648988_5095791471168961084_n

Има едни хора, които често остават някак невидими в целия маркетинг процес, не са толкова шумни, но са много важни също, за да върви цялата ни комуникация добре. Е, Мартин Милиев е от тях.

Един важен разговор за процесите отвъд най-видимото от маркетинговите комуникации с човек с наистина голяма експертиза и дълъг опит в тези дълбоки води.

Какво правиш през деня, работно?

Ровя из социалните медии – блогове, форуми, Twitter, Instagram, и проверявам кой какво и защо пише за даден бранд, продукт или компания. После обобщавам информацията и наблюденията си за да могат разни други хора да пишат ПР стратегии.

С какво е по-различен Интернет днес от този преди 3 и преди 10 години?

Днес – както бяха писали в Guardian (https://www.theguardian.com/technology/2016/dec/04/google-democracy-truth-internet-search-facebook) наскоро, вече взимаме интернет за даденост. Лично за мен интернет и on demand технологиите и услугите, като Zip Car, са един от основните източници на оптимизъм в съвременния свят.

Не виждам чак такава огромна разлика с интернет от преди 3 години.
10 години – скорост, размер (смарт телефоните), брой потребители и начин на употреба.

Какво казваш на хората, които считат, че Twitter за маркетингови комуникации в България не си заслужава?

Twitter наистина не е платформа подходяща за всеки бранд. Преди да зачеркнат Twitter, първо да проверят какво се случва там, дали някой говори за техния бранд и какво, дали има поле за смислена комуникация, а не просто качване на промо материали и линкове.

Какво е основното, което липсва като знание на маркетинг специалистите, за да действат адекватно онлайн?

Основният проблем, отнасящ се и за офлайн маркетинга (ако въобще през 2016 може да делим маркетинга на офлайн и онлайн), е липсата на навик на ползване на данни и анализи. Често се работи на сляпо или с маркетинг данни със сбъркан дизайн на проучването. Липсват и знания какви са предимствата и недостатъците на различните видове анализи, кога и как да се използват тези анализи.

Кампании, които са наистина “wow!” за теб?

Когато бях студент, имах късмет да изучвам история на изкуството един семестър. Дефиницията за изкуство, на която се спряхме, беше „Да вълнува, да носи послание и да устоява на времето“. Донякъде разбирането ми за wow кампания попада в тази рамка:

Ясно послание и целева аудитория, качествено изпълнение и елемент на “That was really cool”. Преведено на прост език – да си кажа „ей, това е точно за мен“ или „абе ясно, че не продават на мен, но ако им бях целева аудитория, бих купил“.

Кампании, които не увехват, които и години по-късно продължават да ме вълнуват.

Благодарности на Ники Ванчев за този клип:

Малко хора познават 2Pac в тази му роля:

И за финал:

Добре комуникираните CSR кампании също ме впечатляват, особено когато няма ясна пряка връзка между каузата и бранда (тип производител на храна дарява храна). Бих дал за пример IKEA с осиновяването на кучето (http://www.businessinsider.com/ikea-pet-adoption-2014-7) или „апартаментите“ на сирийците (http://www.adweek.com/adfreak/ikea-built-room-one-its-stores-look-damaged-home-syria-174472) . В България – Lidl и зелената линия е готин пример, Виваком и „Жълти стотинки“.

Не на последно място – малки брандове с адекватно съдържание и поведение в социалните медии. Винаги ми става приятно, когато Бял Щърк ми тоастнат чекирането със страхотния им IPA в Untappd (https://untappd.com/b/white-stork-beer-co-india-pale-ale/1520928).

На къде върви Интернет?

Върви към поредният разлом в историята на човечеството.
Както през 1644 Джон Милтон и британският парламент са се чудили как да се справят с дезинформацията и свободното ѝ циркулиране сред масите, така и човечеството и технологичните гиганти като Google и Facebook ще трябрат да преболедуват сегашното състояние на инфорамцията и съдържанието в интернет.
Ще продъжлаваме да търсим баланс между ползите, рисковете и навлизането в личното пространство на технологиите и данните (http://www.newyorker.com/tech/elements/augmented-urban-reality?mbid=social_twitter, https://www.theguardian.com/technology/2016/nov/22/google-bar-shop-busy-real-time-live-data-black-friday?CMP=twt_gu). Накрая Julian Simon пак ще се окаже прав.

(снимката е от гостуването на Марто в НБУ при моите студенти маркетинг, декември 2016).

Три пъти Ура за Хели! Или какво е да си блогър, журналист и ПР едновременно

15240283_10154093926186966_1523068469_n

Има едни такива мега интересни, динамични и комплексни хора, които е чудесно да имаш наоколо си, защото променят, носят вердина и усмивката им е основен атрибут. Хели (Хелиана Велинова) е от тази порода. Познавам я от времето, когато беше журналист, после се зае да е ПР на свободна практика, а сега е всичко друго плюс блогър.

Та този мощен комуникатор едновременно промотира на специфичната пловдивска публика събития като One Dance Week и One Architecture Week, в Пловдив и организира градски плаж, в София помага за популяризирането на концерти и лекции за лавинна безопасност и какво ли още не. Абе – при Хели има от всичко!

Хели има блог отдавна, но наскоро го възроди. Блогът на Хели е тук http://eneq.in/

Тук си говорим за това:

След толкова години в журналистиката и ПР-а защо се завърна напоследък към блога си?
Блогът винаги е бил „моето място“. Имам го от 2004 година. Тогава в България концепцията за блог бе прохождаща, май и Myspace не се беше родил, а Facebook бе на няколко години напред във времето.
Гледам в кашираната версия на блога си в archive.org и се радвам на тогавашното си аз, което е споделяло впечатления със света.
Наскоро ми хрумна идея да направя тест на различни методи за популяризиране на един блог (в толкова глобална конкурентна среда). И ето ни и нас – пиша за нещата, които ме вълнуват и споделям опита си в различни сфери.

Лично пространство ли е блогът или обществено?
И двете. До голяма степен той отразява личността ми, от какво се вълнувам, къде ходя, какво харесвам, но на доста по-обмислено и зряло ниво, отколкото другите социални мрежи, в които съм активна. Блогът ми е все едно сте на вечеря с мен и си говорим за важни и интересни неща (единствено дето само аз говоря), като в същото време в него има и частица от душата ми. Тук-там ще срещнете спомени (оплетени в думи), изсушени като листа между неговите страници.

Какво променяш с блога си?
Себе си. Създавам си още по-силни навици да пиша и да систематизирам знанията си. Искам да дам и гласност на проекти, които ми харесват, на хора, които правят хубави неща с ръцете и умовете си, но нямат идея как да комуникират с медиите.

Какво ти носи това инвестирано в блога време?
Удоволствие. Практика. Възможност да помагам на проекти, които харесвам. Също така той е моето портфолио, а за един фрийлансер това е много важно.

Има ли разлика между това да пишеш за блог и това да пишеш за медии – каква е?
Разбира се. Първо зависи за какъв тип медия и какъв тип читатели ще пишеш. Аз до голяма степен съм пренесла стила си от журналистическите години в блога. Винаги проверявам източниците си и правя проучване на това, за което пиша.
Но тук има и малко по-голяма свобода. Да бъдеш неформален, да се обърнеш към човека, който те чете и да пишеш все едно го гледаш в очите и му разказваш приключенията си.

Какво си пожелаваш?
Всичко!

избори и уеб пространство

годината е на избори, а както ми се струва политиците отново силно игнорират онлайн средата, въпреки че сме 2011-та

днес IAB България и M3 College организирахме съвместно публична дискусия на тема Избори и Интернет. присъстваха около 50 души и въпреки че сме 2011-та се наложи да борим традиционния скептицизъм към онлайн средата

очертаха се и някои основни тенденции за тези избори у нас и предимствата на онлайн средата, които могат да се използват успешно от политическите партии и техните предизборни щабове:

– онлайн е много силен с възможността за геотаргетиране и достигане до по-специфични таргет групи;

– родните онлайн медии дават добър, ясно измерим, лесно договорим и добре позициониран сред аудиторията продукт и ще са основна част от микса;

– мобилността в потреблението е факт, с който всички следва да се съобразяват, ако преди първият пик на онлайн потребление за деня бе около 9-9.30 (с първото кафе в офиса) сега е изместен към 7.30-9 и е от мобилно устройство (хората четат новините и пощата си на път за работа)

имаше интересни въпроси като например ще замени ли онлайн средата мийтингите и защо 3000 души лайкват събитие, а отиват само 30, но това са дълбоки отделни теми, за които се надявам да имам време да пиша скоро

очаквам да видя интересни неща онлайн по време на тези избори. и ще се радвам да бъда изненадана. който успее онлайн, ще успее и в изборите като цяло. твърдо вярвам в това

кой ще се занимава с нашите онлайн неща? секретарката!

истина е, вече няма секретарки. казват се офис мениджър. това са супер важни хора. организират всички останали. и ако някой отсъства или го съкратят – поемат и неговите функции. офис мениджърите са разтегателни, поне в очите на повечето шефове. нагърбват ги с какво ли не.

последните тенденции, задълбочени от кризата, са секретарките, т.е. офис мениджърите да се грижат и за сайта, ПР-а на компанията, групата във фейсбук, изработката на банери и всякакви подобни. това е хубаво, но открива много въпросителни. ок, към досегашните задължения да прави кафе, отваря вратата, записва срещи на шефа, усмихва се любезно, подрежда документи в папки, отговаря на мейли, играе пасеанс в свободното време, говори по телефона и всячески отклонява досадни срещи и други подобни на шефа си, коодринира всички, купува офис консумативи, и т.н и т.н. се добавят и други, нови несвойствени, за които трябва време, но трябват и познания. хубавото е, че умеейки много неща офис мениджърите са приспособими и готови да се учат и да израстват. лошото е, че шефовете съкращават РП и маркетинг специалисти, по-често с подготовка и образование и остават на бедните офис мениджъри да се справят и с това в и без това натовареното си ежедневие. резултатите са видими.

бъдещето ще е безмилостно жестоко към компании с подобно поведение, съжалявам да го кажа. то ще е сурово и за тези, които нямат отделен човек за комуникации, чиито поне 50% от времето са отделени за онлайн. в големите компании един човек за онлайн на 100% няма да е достатъчен. а в онлайн нещата всъщност ще трябва да са замесени почти всички – и мениджъри и редови служители, малко или повече.

ако не днес, утре ще е така. колкото по-рано го разберем, осмислим и задействаме – по-добре. мда.

журито на БГ Сайт 2010. Борислав Борисов

Борислав освен, че е отдаден на комуникациите и ПР-а, културата и културните отношения между хората е много онлайн човек – много активен в Twitter, силен блогър, замесен и в други онлайн проекти. важна, забележителна и отлачаваща го е силната му привързаност към българското. мисля, че това го прави изключително ценен в журито на БГ Сайт 2010 и се радвам, че отново прие поканата да оценява родните сайтове

ето кратко интервю с Борислав за блога на Конкурса относно журирането и сайтовете в него като цяло