Три пъти Ура! за Краси и Проактивност!

_mg_2896

Красимир Писков е любопитен, проактивен млад човек, който се е заел с интересната задача да покаже на младите хора в България, че работа има, стига да имат желание и да са достатъчно проактивни.
Да, проектът му е Проактивен. Говорим си тук с него по темата.

Как ти хрумна да се захванеш с този проект Проактивност?
Идеята се зароди от заобикалящата ме среда. Всеки ден си говоря с объркани млади хора, не знаещи какво да правят с потенциала, който разполагат. Все по-често виждам работодатели не знаещи как да привлекат и задържат този потенциал.
Постоянно чувам обвинения от бизнеса: Колко са мързеливи младите днес. Как нищо не ги интересува. Колко безотговорни са.
В същото това време младите хора крещят: Че няма качествена работа. Как всеки иска само да ги използва. Как не се оценяват техните усилия.
ДА и двете страни търсят вината някъде извън себе си. Това смятам,
че е и един от проблемите на нашето общество: винаги търсим вината за нашите неуспехи в хората или обстоятелствата около нас.
А как ли ще изглежда всичко, ако просто заявим:
„Да това е така, и какво бих могъл АЗ да направя за да го променя ! „
Знаеш ли, онзи ден си говорих с един възрастен човек, които ми каза: „Момче запомни, че всичко се получава благодарение на нещо, а не въпреки нещо“
Върху това мисля, че трябва да съсредоточим усилията си, ние в България.

Какво успя да направиш до момента и какво предстои?
Всичко е още в зародиш. До момента успях да направя малък блог proaktivnost.bg, с които искам да разнищим по-подробно целия казус.
Искам максимално да се доближим до проблема, за да открием всички корени на случващото се в момента и на тяхно място да засадим основите на съвместната работа между бизнес и студенти.
Пиша статии на тема образование, работа и разкриване на човешки потенциал. За момента са само няколко, но смятам, че все от някъде трябва да се започне.
Стремя се всичко да е истинско и неподправено в тях. Да описват действителността и реалните преживявания на хората.
В тях няма нищо измислено. Всичко е плод на мои преживяни ситуации и анализирани моменти след това в тях. Опитвам се да споделя грешките и изводите, които съм открил.
А какво предстои ли? Не обичам да говоря за неща, които все още не са се случили, но обещавам, че ще има много интересни и практични материали.
Планувам и система, която ще реши целия казус. Да знам, няма да е лесно, сега някой може да си помисли, че това е невъзможно. Но нека не бързаме с изводите.
Аз вярвам, че всичко е възможно стига да сме „достатъчно луди“ и „малко глухи“ .

Защо има нужда от подобен проект? Къде се губи / какво е счупено в образованието ни или обществото?
Защото нещо, някъде явно не работи, за да има толкова много млади и умни хора напускащи страна ни. Нещо някъде не работи, за да има недостиг на квалифицирани хора, които да движат икономиката ни напред.
Според мен просто е липса на добра комуникация, съчетано с голямо ЕГО, което пречи на това да разберем отсрещната страна.
Дали една връзка между двама души, ще бъде успешна, ако те не си говорят? И тук искам да допълня, че е важно не само да си говорят, но и да се чуват. Дали тази връзка би просъществувала, ако липсва разбиране и взаимна подкрепа?
Нашата ситуация е горе долу същата.
Когато бях малък винаги съм се чудил защо трябва да ходя на училище, защо са ми необходими всичките тези предмети. Може би и някои от твоите читатели също се чудят над този фундаментален въпрос.
Да ти кажа честно, все още не съм открил отговора. Но открих нещо друго, което неусетно съм изградил в себе си, ходейки на училище.
Научих, че резултатите, които постигам са равни на усилията, които полагам. Научих, че когато оставя една курсова работа за последния момент, винаги става някак си посредствена.
И между другото само в Студентски град можеш да видиш опашка пред копирен център и то в 4 часа сутринта.
Научих, че доброто образование не зависи от скъпите училища и университети, а от усилията, които полагаме вкъщи.
А колкото до обществото, там е необятна тема на разговор. Само едно ще кажа: „Бай Ганьо е още жив, здрав и с пълна сила владее душите ни.”

Има ли лесни пътища – в живота, в професионалното развитие?
Този въпрос сигурно има толкова отговори, колкото и хора на земята. Ще се опитам да ти отговоря и на двете неща едновременно.
Първо трябва да се запитаме, дали въобще искаме път или там където сме ни е добре? След това хубаво да помислим – ако искаме път, за какво ще го използваме и на къде искаме да ни отведе.
Има и лесни и трудни пътища. Аз вярвам, че пътят е такъв какъвто си го направим. И са необходими няколко фази за неговото изграждане.
1. Трябва да се запитам: Аз здрав и стабилен път ли искам или просто някакъв път?
2. Ако искам здрав и стабилен, трябва да намеря подходящия терен и хубаво да го изравня и трамбовам най-напред.
3. След това, за да имам здрави и стабилни основи, ще намеря големи камъни, които да положа върху вече подготвената почва.
4. Следващата стъпка, ще е да намеря по-малки камъни и пясък, с които да запълня разстоянията между големите и всичкото това пак трябва да се трамбова.
5. И чак след това ще положа асфалта.
Ако добре съм си свършил работата, дали след това ще си ходя с усмивка по него? Дали ще мога да преминавам с тежките машини на живота, когато ми се наложи?
Когато не сме доволни от нещо, защо просто не го променим? Или мързелът затваря очите ни и ние продължаваме да ходим по пътя с дупки и думите: абе не е чак толкова зле.
Мисля, че след това описание бих могъл да кандидатствам за работа в някоя фирма за изграждане на пътища хахахха.

Ти самият за какво мечтаеш?
О, това също е много дълга тема, но ще бъда кратък.
Мечтая за по усмихнати хора, когато се кача в метрото. Мечтая всички около мен да са щастливи. Защото, ако са такива значи, всичко им е наред.
Мечтая да направим България едно по-хубаво място за живеене. Мечтая за момента, в които ще има повече осъзнати хора, които ще са разбрали, че всичко в този живот зависи единствено и само от тях.
И знам, че мечтите се сбъдват, когато се трудим усилено за тях. Знам, че мечтите се сбъдват, когато започнем да виждаме възможностите, вместо пречките.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си един ден действащите хора в България, да бъдат повече от мрънкащите. И аз, моето семейство и всички хора около мен, да са живи, здрави и много, много усмихнати.

Три пъти Ура за Успелите и Александър Хинков!

11745863_946543702063524_3540787384932933807_n-3

Няма как да не сте забелязали вече един чудесен сайт и проект, който ежедневно позитивно ни разказва за хубави събития и хора в България от днешния ден – Успелите!

Е, говорим си с Александър Хинков, един от създателите и двигателите на Успелите.

Разкажи за Успелите? Как ти/ви хрумна? Кои сте екипа? Как го случвате този проект?
Успелите пишат за надеждата. Те не са успели, но мечтаят за хора, които вярват в успеха.
“Младите успели българи” е онлайн медия, която разказва позитивните, вдъхновяващи истории на българи, които са избрали да се развиват България. Друг основен фокус на Успелите са добрите новини. Тези, които често остават пренебрегнати. Тези, които са толкова много, че не смогваме да опишем – научни открития, обнадеждаващи статистики, спортни отличия, икономически успехи, културни признания, златни медали от олимпиади по математика и физика и още много, много.

Иначе с проекта се занимаваме от доста време с Венко Добрев. В началото се случваше малко като хоби и с мечтателски цели. В последните 6 месеца обаче всичко е различно. Към екипа се присъединиха Иринка, нашият безценен дизайнер и Коко, бизнес, маркетинг и tech човекът. Още две момичета ни помагат ежедневно с организационната и комуникационна част. Помагат ни автори-доброволци и стажанти, които създават голяма част от съдържанието на uspelite.com.

Така сме всеки ден. По доста часове. И всичко доброволно. За каузата – един обективен медиен свят.

Кое те кара / мотивира да работиш по Успелите?
Резултатите. Хората. Промяната.

Обожавам да работя по този проект, защото виждам реакциите на хроата и институциите. Всеки следващ ден се сблъскваме с все повече подкрепа и вяра. Виждам го дори в огромните информационни източници – медии и телевизии. Вече почти не можем да срещнем сайт без поне 1 позитивна новина за деня или новинарска емисия без минутки за добрите примери. Това е пътят към нашата мечта.

Как се случва, според теб, промяната? Помагат ли социалните мрежи и
Интернет? Или това, че хората пътуват повече, учат навън?
Всеки признак на свобода на избора е стъпка към промяната. Социалните мрежи са може би най-мощният инструмент за вдигане на бърз шум и обединяване на масите в България. Това е страшно обнадеждаващо.

Да пътуваш и срещаш нови култури също е съществено важно, според мен. Пътуването те прави по-широкоскроен, по-либерален.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за съвестна България. Мечтая за България, която се грижи за благото на хората и здравето на Земята. Мечтая за по-малко тревоги и повече усмивки. Мечтая за спокойна България, за спокоен свят.

13267945_1103327906385102_6421030114675746380_n

 

Русе с място за свежи предприемачи Startup Factory

Screenshot-1
Три пъти Ура! за Емо Енев и приятелите му за отворилата съвсем наскоро врати Startup Factory в Русе! Ето подробностите

Разкажи ни как се случи Startup Factory?

Startup Factory е идея, която узряваше и ферментираше през последните 2-3 години. Участвах в един от предприемаческите турнири на Start It Smart в София и реших, че тези добри практики за подпомагане на младите хора с идеи за развитие на свои стартъпи трябва да се пренесат и в Русе. Започнах в партньорство с Русенския Университет да организирам събития целящи популяризиране на предприемачеството като реална алтернатива на традиционната реализация на пазара на труда. Така постепенно се намериха съмишленици, с които решихме да обособим едно място като център на всички дейности и сборен пункт за активните и нестандартно мислещи хора в град Русе.

Какви хора ще привлича ко-уъркинга? Кого каните?

Всички хора, които имат нужда от работно място, където да сложат един лаптоп, да ползват интернет и да срещнат съмишленици за споделяне на идеи, решаване на проблеми и приятен разговор. Това може да са хора на свободна практика, стартъпи, студенти, търсещи допълнително работно място и т.н. Личната ми мотивация за стартирането на ко-уъркинга в Русе е това да катализира изграждането на общност. Вместо всеки да работи вкъщи, в заведение, в офиса на приятел – може да заповяда в споделено работно пространство, където да намери подобни хора с общи интереси и цели. Ако хората се познават, общуват по-често, споделят повече – това по естествен път ще формира среда раждаща успешни проекти и ще има повече бизнес за всички.

Какви събития и инициативи предвиждате?

Искаме да организираме тематични обучения, които са насочени към развиване на реални умения. Целта ни е да се разказват повече вдъхновяващи истории за успеха на местни и други предприемачи. Ще организираме и хакатони, living labs, вероятно и Startup Weekend. В ко-уъркинга русенски предприемачи ще могат да представят своите продукти и да усъвършенстват презентационните си умения.

Какво пожелаваш на Русе и ИТ хората и предприемачите от твоя град?

Смелост в преследването на целите и мечтите си. Енергия, сили, здраве и много упоритост и постоянство.

А с Емо ви каним утре, петък 6 март от 18 ч на Как да стартираме като защитим иновативността си и в събота, 7 март от 10 ч Женската вълна в предприемачеството.

От мен успех за Startup Factory!

след втория IAB Day at NBU

днес в НБУ се проведе за втора поредна година IAB Day – събитие, предназначено да вдъхнови за дигиталната индустрия младите хора

пред студентите бяхме Иван Иванчев от Изи онлайн, Леона Асланова от Мтел, Пламен Вушев от Jobs.bg и аз

поставяхме повече въпроси, отколкото дадохме отговори. опитахме да предадем от страстта си за бизнес онлайн и от опита си. няколко неща останаха у мен:

  • от около 40 души в залата едва 3-4 вдигнаха плаго ръце при въпроса “смятате ли да стартирате свой бизнес”;
  • един въпрос присъства неизменно на почти всички събирания, на които се говори за предприемачество – как да защитим идеите си? е, няма как. отговорих преди време тук;
  • в 3-4 курс студентите още не са наясно какво точно искат да правят;
  • студентите са уморени от стажове, неплатени стажове, стажове, при които за пореден път са се надявали да ги наемат след това на работа.

три пъти ура за Юли Спасов

Юлиян Спасов е от хората, с които ме срещна Интернет. от тези млади хора, които ти казват с всичко, което случват “има надежда“. докато беше ученик още имаше много интересен онлайн проект за видео интервюта с известни хора. после започна следващи свои проекти. замина да учи във Франция, после се върна, защото тук му харесва повече и вижда по-голям потенциал за себе си. говорим си с Юли за разни онлайн неща

Казвал си го и друг път, но разкажи как ти хрумна да се занимаваш с онлайн проекти?
Съвсем спонтанно и необмислено, когато бях малък, направих “сайта” www.naturekeepers.page.tl. В него копирах статиите от gorichka.bg, защото живо се интересувах от тази тема, а и тогава зеления сайт беше в разцвета си. По-късно си направих разни форуми за фотошоп, игри и това ми помогна да разбера що е то потребител, мнение, уеб концепция, дизайн, ползваемост, цел на проекта и така… хареса ми. Можеш да представяш на хората информация без да се налага да притежаваш телевизия или друга конвенционална медия. Интернет е безбрежно поле, в което всеки може да бъде медия. Всеки може да бъде и потребител. Напълно безплатно!

Колко живееш онлайн и колко остава за офлайн? Как ги приоретизираш?
И къде са приятелите ти спрямо това?
За мен двете неща са два отделни свята. Когато съм с приятели съм забавния пич Юли. Когато седна пред лаптопа и отворя интернет съм човека с идеи, обмислящ как да си развива проектите. Но никога едното не е за сметка на другото. Удовлетворението идва тогава, когато има баланс между тези два свята. Впрочем чрез Facebook приятелите ми разбраха, че съм стартирал нов сайт.

Кое ти е любимото онлайн място? Къде споделяш най-много?
www.500px.com. Най-успешният проект за качествена фотография според мен! Толкова хилади часове съм прекарал пред него да гледам снимките на най-добрите фотографи от света, че не е истина… Невероятни красоти съм видял там! Това е и мястото, където споделям моите скромни фотографски постижения – www.500px.com/AceXe.

Кое те кара да инвестираш време в нови онлайн проекти?
Не знам, честно казано. Моите life-time амбиции се изразяват по-скоро в киното, но някакси вътрешно чувствам, че интернет ще бъде основната ми публика след години. Ако конкретно говорим за най-новия ми проект – www.kinematograf.bg, късометражното кино ме мотивира да направя този сайт, за да запозная в известна степен българите с този тип изкуство, защото забелязвам масово схващане, че късото кино е просто голям филм, направен в няколко минути или даже вече неприятната ми дума “клипче”. Истината е, че късометражното кино се прави по съвсем други правила и има изразни средства, които не могат да се сравняват с тези на пълнометражното, но е също толкова въздействащо и красиво, а често даже и поучително. Това ме стимулира да започна да подбирам най-добрите филми от света и да ги представям у нас.

Какъв мислиш ще е нета и онлайн пространсството след 5 години?
Интернет се окрупнява, създавайки гиганти. Големите IT компании създават все повече приложения, изключващи нуждата да държим 30 различни сайта в отметките си. Социалните мрежи и интернет ще са две различни понятия. Facebook ще е възможно да функционира независимо от интернет, като отделна мрежа – социална. Даже допускам и да създадат свои си протоколи, за да се отделят напълно от концепцията “интернет”. За добро или за лошо…

И какво си пожелаваш?
За себе си – да постигна целите, които съм си заложил в съзнанието близките 4-5 години! Ще добавя още нещо за всеки, който чете това интервю – следвай мечтите си и не позволявай нито на околните, нито на рационализма си да ги подтискат, защото за да успееш днешно време, освен да си креативен, трябва и да си малко луд и най-вече освободен духовно!

писах още за SUPERКатя, Петя, Бойо, топ 10 влиятелни блогърки

три пъти ура за SUPERКатя

SUPERКатя е Катя Тодорова – чаровно, усмихнато и красиво същество, което действа като фурия и организира популяризирането на Superhosting и всички техни или подкрепени от тях събития, а те никак, ама никак не са малко. всичко това в една доста мъжка компания. ето я Катето в интервю специално за тук :)

Какво е СуперХостинг за теб?
СуперХостинг.БГ за мен е екипът и работата, които обичам; това, че не ми се налага да правя компромис със себе си и ценностите си, отивайки на работа, просто защото те се припокриват за целия ни екип; фирмата, която разви в мен потенциала ми и то вярвам, че по най-добрия начин – в това да съм креативна и да съм уверена във вземането на решения. Обичам това, че всеки един ден, в който отивам на работа, колкото и много задачки да ме чакат, аз се усмихвам и знам, че ще срещна СУПЕР готини хора в лицето на колегите и партньорите ни, с които работим. :)

Забавно ли е да популяризираш хостинг услуги сред хора, за които Интернет е нещо много ново?
Лично за мен всяко едно нещо, което е интересно и ме развива, е забавно. Хората казват, че когато превърнеш хобито си в работа, това е забавното и го правиш с удоволствие. Аз не мога да твърдя, че хостинг услугите са моето хоби. Не – те са работата и професионалния ми опит, но определено се забавлявам, докато хостваме хиляди сайтове и домейни. Особено готино е, когато виждаш как ежедневно бройката расте! :)

Кое е любимото ти събитие от всички, които СуперХостинг организирате и подкрепяте?
Всяко едно събитие, което подкрепяме дългосрочно е любимо, защото знаеш каква добавена стойност и колко работа и емоции стоят зад него както от наша страна, така и от страна на партньорите ни! :) В повечето случаи събитията и партньорствата ни са дългогодишни, което е страхотно, защото освен работа, вече хората, с които работиш, се превръщат и в приятели, а така се постигат най-добрите резултати. Конкурсът БГ сайт и ти, Жюстин, сте пример за това! :) За съжаление, има и партньорства, за които дългогодишната работа няма такава стойност и с тях в голяма част от случаите прекратяваме съвместната работа. Хубавото е, обаче, че много често се свързват с нас и нови готини и амбициозни стартиращи предприемачи за различни събития и проекти. Голяма част от тях оценяват добавената стойност на дългосрочните отношения, тъй като подкрепата и credibility-то ни, особено в началото, им помага да развиват иновативно средата.

Кое е най-забавното и кое – най-трудното в работата ти?
Най-забавното е, че почти ежедневно се занимавам с нов проект или кампания. По този начин мога съвсем спокойно да се нарека предприемач и то успял! :) Въпреки, че повечето са в рамките на СуперХостинг, голямата част от проектите, по които работя, съдържат всички етапи на един стартиращ проект – валидация на идеята, бизнес риск, определяне на бюджета, отчитане на успешните резултати и др., което ме учи на страшно много неща. Също така, обожавам това, че в работата си ежедневно се срещам с много нови и интересни хора, както и че с голямата част от тях, сме и приятели извън работата. :)

За трудно … хм… Не знам как да определя трудно. :) Когато обичаш това, което правиш, кое е трудното!? :) Може би това, че с всяко мое действие нося отговорност за хората, с които работя и колегите в СуперХостинг, а това означава, че не мога да си позволя грешки. Като се замисля и това не мога да нарека трудно, а по-скоро значимо! :)

Какво си пожелаваш?
Разбира се да съм жива и здрава, както и близките ми и хората, които обичам – това е най-важното! Винаги да се чувствам както сега – удовлетворена от професионалните си постижения и да знам, че имам възможността да се развивам. Също, това да продължавам да се срещам и общувам с готини хора, които дават цвят в живота ми ежедневно и ме зареждат с енергия! :) Разбира се, пожелавам си в бъдеще и в личен план съпруга, с който да се подкрепяме и заедно за ръка да преодоляваме всичко, както и едно сладко русо момиченце! :)

ако това интервю ти е харесало, прочети и за други дами от уеб в бг – Вики, Петя, Ана, Пламена :)

QR код за всеки

силно се впечатлих днес, когато видях на печата на Нотариус Стоянова и QR код, наред, разбира се с www адреса. QR код има и на визитките на всички от екипа на този офис. браво за тях!

ако един толкова консервативен сегмент успява успешно да впечатлява и гради доверие с подобни техники, какво остава за вашия бизнес. така че не ме питайте излишно “да го правим ли”, нека поговорим “как да го направим най-ефективно”!

впечатли ме

ако наистина искаш нещо, ако наистина искаш да работиш някъде – правиш чудеса от храброст и измисляш какво ли не, пък току виж и впечатлиш именно когото трябва

примерът е уникален  http://googlepleasehire.me/

 

елхичките – хит в коледните картички 2011

нещо изумително – над 60% от картичките, които получихме в офиса тази година са с елхички! все така красиво, фриволно и артистично нарисувани, но елхички. повечето – в червено, някои в зелено, а някои в синьо. явно дизайнерите на корпоративни коледни картички у нас през 2011 са били поразени от масов вирус, стимулиращ към рисуване на елхи в подобен стил.

така всички не-елхичкови картички станаха много по-видими и оценени! :)

и странно, и забавно

човекът, който отговаря за онлайн във фирмата

в много фирми вече започва да става ясно, че е нужен човек, който да се занимава с онлайн нещата – от корпоративния сайт, до фейсбук страничката и всичко наоколо. в едни случаи с това се нагърбва секретарката, модерно наречена офис-мениджър. в други – ПРът, маркетинг човекът мигрира и поема и тези задачи.

да. постепено комуникацията и работата на специалистите по комуникации (ПР, ЧР, маркетинг) става все повече и повече свързана с онлайн комуникацията.

ако се оглеждате за подобен специалисти при вас, ето няколко съвета от мен:

– има ли си човекът блог, имал ли си е, хвърлете едно око на блога му ако има такъв, ценно инфо за погледа, подхода, грамотността му и т.н.;

– доколко и по какъв начин е активен този човек в социалните мрежи, кои подобни използва, с колко контакта е там; трябва ви активен човек, който в същото време познава мярата; разгледайте снимките му, постовете, коментарите и ще научите много повече за този човек, от CV-то му;

– допринасял ли е за Wikipedia – ако да, лесно ще го идентифицирате, ако се е подписвал с името си, а в допълнение му поставете голям плюс;

– малките детайли, като например мейл адрес (sexy_boy_88@yahoo.com категорично не е добра референция), профилна снимка (с цигара, с бутилка уиски, под маса, върху маса могат да предизвикат скептицизъм), коментари (особено срещу предходни работодатели) също издават много.

всичко описано по-горе, може да се обобщи с термина “дигитална следа”. всеки от нас оставя такава, дори да няма собствен профил във фейсбук. замислете се за своята. и непременно проучете тази на човека, на когото ще поверите корпоративната си онлайн комуникация. има добри search tools, които са на помощ.