10 изумителни тайни за Уикипедия и уикипедианците

15497515_10210284932432762_936492248_n

Уикипедианците на първата Национална уикипедианска конференция – 17.12.2016, София

Вдъхновена от провеждащата се този уикенд първа Национална конференция на уикипедианците в България решавам да споделя с вас няколко бомбастични тайни за Уикипедия и уикипедианците, които вероятно силно ще ви изумят. Или поне ще ви усмихнат!

1. Уикипедия е най-голямата енциклопедия в света. Естествено, че това и децата го знаят, но често никак не го обмисляме в същинския му мащаб. Най-голяма като обем информация, разнородна информация, езикови версии, свързаност, мултимедийно съдържание, без лимит на обем за статии, с различен праг на значимост от традиционните енциклопедии, безплатна, онлайн, винаги и по всяко време на един клик разстояние от всеки от нас. Съмнявам се без значение дали сте ученик, студент, работещ, пенсионер, да не използвате Уикипедия почти ежедневно. Е, за това говорим – най-голямата. Ама наистина.

2. Уикипедианците са хора. Уха! Хора, съвсем обикновени хора като вас и мен. Например сред тези на снимката по-горе има инженери, програмисти, маркетолози, активисти, научни работници, собственици на бизнеси, биолози, географи, психолози, лингвисти, студенти. Знам, че онлайн звучат доста анонимно и човек дори да знае да погледне на статията “история” не може да си представи и осмисли, че цялото това съдържание са го писали обикновени хора, ден след ден, редактирали, обогатявали, за да е достъпно когато ни трябва.

3. Уикипедианците са извънземни. Макар и на вид обикновени хора уикипедианците са извънземни. Или вероятно звучат като доста луди в очите на мнозина – вместо да почиват в почивното си време, в свободното си от професии и работа време те допринасят, без заплащане, доброволно, с трудолюбие и ентусиазъм, за да има качествено съдържание за всички нас в Уикипедия. Да, това със сигурност ги класира в графа “извънземни”, нали?

4. Уикипедия помни и знае всичко. Ама всичко! Всяка версия на страница се пази, така че даже да изтриете нещо (нарочно или без да искате) – то лесно може да се възстанови. Също може да се види – има информация по мнооого теми (например от Радошевици, област в Сърбия до Фируз I, персийски владетел и още и още.

5. На български език има 223 872 статии към 17 декември 2016 г. И още любопитни данни тук. И това колкото и да звучи много, всъщност е малко. Е, най-доброто предстои!

6. Българската уикипедианска общност си има блог.
Тук е https://blog.wikimedia.bg/

7. Да пишеш, допринасяш за Уикипедия Е доброволчество, общественополезен труд. Така че – доброволци от всички страни – обединявайте се! Без извинения и без оправдания.

8. Уикипедия на български език има от цели 13 (уха!) години!
Подробностите са тук.

9. Уикипедия се финансира изцало от дарения и всеки може да дари, ако не му се ще да допринася по друг начин – подробностите са тук.

10. Всеки, всеки, всеки може да създава, пише, допринася за разпространението на сободното знание и Уикипедия. Началото не е трудно и има доста разработени помощни материали. Има и един Вълшебник, който да ви води за ръка при първите стъпки.

Хайде, достатъчно за момента. Ако все още не се окуражавате да започнете да допринасяте поне дайте по един лайк във фб на Уикипедия България.

Бъдещето днес: дигиталната революция свърши

internet-of-things-555x202

Стартирам поредица публикации на тема Бъдещето днес. Това е първата. И тя е под надслов Дигиталната революция свърши.

Дигиталната революция свърши” каза наскоро един от големите idigital визионери на днешния ден у нас Александър Варов на едно събитие на на Innovation Starter Box. Вярвам в това. И надявам се, ще се съгласите, че е точно така.

Времето ни е това, в което децата ни, родителите ни, ние самите сме онлайн. Постоянно. Първото нещо което пипате сутрин? Мобилния ви телефон или таблета. А вечер последното? Също той. През деня – по време на кафето, в автомобила или градския транспорт, на опашка, дори в работно време – минимум 150 пъти на ден погледът ни се вторачва в телефона. А той вече не е само телефон – много повече го използваме за проверка на мейла, за банкиране, за социалките, за снимане, размяна на снимки, за чатене, за слушане на музика, гледане на филми, проверка прогнозата за времето и още и още.

Именно за това “и още” ще е поредицата ми Бъдещето днес. За това как от телефона даваме задача на парното да се включи малко преди да се приберем у дома, за да е затоплен домът ни. За това как от телефона проверяваме къде са децата ни, дали са добре, без да говорим с тях, а често и без те самите да знаят. За това как избираме къде да почиваме през телефона, резервираме самолетни билети, участваме в аукциони, говорим с другите родители на деца от класа или с учителката, проверяваме оценките на децата си и дори следим дали някой не краде електрическа енергия от нас или къде е изгубилото се при разходката преди малко куче.

За добро или лошо – живеем в това време. То дава великолепни възможности – и за нас като личности, и за обществото като цяло. Но и крие своите опасности или не толкова приятни страни. Ако сме подготвени, ако знаем повече – може би ще е една идея по-лесно да се адаптираме и дори да плуваме успешно в тези нови тенденции. Затова и подхващам темата и ще опитам на разбираем и не плашещ език да разкажа подробности.

Три пъти Ура за Петър Дяксов

petar-dyaksov-project

Петър Дяксов е на 27 години и живее в Пловдив. Занимава се професионално с онлайн търговия от близо 8 години, както и с дигитален маркетинг от около 5. Завършил е „Бизнес мениджмънт“ и „Международен бизнес“ в Англия, след което се завръща в България и по-специално в родния си Пловдив, за да гради своето бъдеще тук или както той самият казва: „Да допринеса за позитивната промяна в нашата родина“.

Познавам Петър като активен, усмихнат и съзидателен млад човек и затова реших да ви запозная с него и вас :)

Разкажи накратко с какво се занимаваш през последната година.
Началото на 2015 година основах Tendrik – IT фирма, която предлага цялостни онлайн решения – от изработката на уебсайт/онлайн магазин до цялостни стратегии за дигитален маркетинг. В същото време управлявам онлайн магазина за оригинална маркова парфюмерия – https://fragrances.bg/ . В свободното си време, колкото и оскъдно да е то, посещавам или организирам семинари, бизнес събития и всякакви инициативи с обществена насоченост към една от най-големите младежки огранизации JCI Bulgaria, на която ще бъда национален президент през 2017 година.

С каква мисъл започва най-често деня ти?
Дано да има мляко за кафето. (смее се) Шегувам се. Аз съм човек, който обича да се провокира и да излиза извън комфортната си зона, така че още от първите минути на своя ден планувам предстоящите предизвикателства за деня – какво ще е новото нещо, което ще направя днес.

Мястото на Интернет в твоя живот? И в живота на хората – какво им дава и
какво взима?
За хубаво или лошо голяма част от ежедневието ми е обвързана с Интернет. Като дигитален маркетолог и мениджър на IT компания, аз трябва постоянно да следя новите тенденции и да бъда активен в социалните мрежи. Хубавото на Интернет е, че ти дава възможност да достигнеш до широка публика, а и в същото време имаш възможността да поддържаш връзка с хора от цял свят. Интернет позволява твоя бизнес бързо и лесно да стане глобален. В същото време това да си онлайн понякога отнема фокуса от важните неща в живота – истинския контакт между хора, малките моменти, случвайки се около нас, които пропускаме докато зяпаме екраните на смартфоните си.

Оптимист ли си за България и за света?
Абсолютен и непоправим оптимист съм. Преди 3 години се завърнах в България (след 4-годишен престой в Англия) и виждам доста позитивна трансформация в част от българското общество. Предприемаческата среда се развива с големи темпове, имам възможността да общувам и да работя с изключителни, дейни, млади хора, които предизвикват позитивна промяна в нашето общество – как да не съм оптимист! Очаквам през следващите години още по-хубави неща да се случват и едно светло бъдеще за България.
В момента в световен мащаб наблюдаваме доста катаклизми, въпреки това аз оставам оптимист, че нещата рано или късно ще придобият някакъв баланс.

Кое е най-важното, за да се развива предприемаческия дух у нас, според
теб?
Колкото и да не ми се иска да си го призная, аз вече съм стар (въпреки че съм само на 27) и в съзнанието ми има множество бариери и ограничения. До голяма степен „ценностите“ на типичните бизнесмени от 90-те години са се вкоренили в обществото ни. Става въпрос за бързата печалба, всички неетични практики, експлоатацията на труд, погазването на морални ценности, неспазването на законите. Всичко това може да се промени от новите млади предприемачи с модерно мислене, които да изместят тези остарели виждания за правене на бизнес в България. Тези деца и младежи, които са родени след 2000 година и живеят в дигиталната ера. Тази, в която всичко е онлайн, органичения почти няма, а възможностите са безкрайни. Те имат пълната възможност да променят света като предприемачите на новото време.
В този ред на мисли, според мен всичко трябва да започва от образованието на младото поколение и на нашите деца – трябва да ги мотивираме, насочваме, насърчаваме да мислят, да творят, да експериментират и да грешат. В същото време трябва да възпитаме в тях ценности, желанието и вярата, че наистина могат да променят света, да не се отказват и да не спират да се развиват.
След това вече може да се говори за устойчиво развитие на предприемаческата среда у нас. Среда от хора, които вече са постигнали нещо значимо и в същото време са склонни да споделят знания и опит с останалите – хора, които са готови да дават, а не само да взимат.

Срещата с кой човек те е вдъхновила най-много? И с кого мечтаеш да се
срещнеш и поговориш?
Имал съм удоволствието и привилегията да се срещна с много интересни и вдъхновяващи хора, но една среща от миналия месец определено изниква на първо място в главата ми. Става въпрос за един изключителен човек – Илън Орен от Израел, създателят на iMesh. Той беше един от гост-лекторите на конференцията Business on the Hills, организирана от JCI Plovdiv. А срещата дори не беше толкова формална – взех го от летището в София и за близо двата часа, които прекарахме в колата до Пловдив, той ме мотивира много. Той реално ми показа, че всяко едно нещо, с което се захващаме – всеки един бизнес или начинание, ние трябва да сме готови за глобална експанзия. Трябва винаги да мислим за нещата по такъв начин и да имаме такова отношение към бизнеса си, че той да бъде достоен дори компания като Microsoft да поиска да го купи. Ние трябва да сме достатъчно амбициозни, за да бъдем лидери в нашата ниша, защото нищо не стои на нашия път освен ние самите.
Честно казано не съм се замислял много по втория въпрос, но определено би ми било интересно да се срещна с Илън Мъск. Можем да си поговорим за потенциално пътуване до Марс, например. 

Какво си пожелаваш?
Да не спирам да мечтая, да имам постоянен прилив на енергия и да не спирам да преследвам целите си. Пожелавам си да успея да срещна още много много млади, амбициозни и нахъсани хора със сходни на моите виждания и ценности, с които заедно да променим България към по-добро.

Още – при него на http://dyaksov.com/

Яки нови блогъри: Петър Теодосиев от nauka.bg

10346197_10154324455699554_8187532936745860787_n

Петър Теодосиев е един от двамата създатели (с брат си) на сайта за наука – nauka.bg. А отскоро е и вдъхновен блогър – можете да го откриете тук http://petar.nauka.bg/
Нека си поговорим с Петър за блогването – и ето:

Кое те подтикна да създадеш свой блог?
От много време си мислех за моя собствена трибуна, в която да споделям мислите си или това, което чувствам, че трябва да кажа на хората, които имат сходни на моите интереси, а именно науката. Преди няколко седмици на твоя лекция, Жюстин, говори за това колко влиятелни са блогърите и че е добре всяка фирма или организация да има блог, в който да „говори“ директно на своите посетители, клиенти, читатели и т.н. Това може би беше и моментът, в който реших, че имам какво да кажа и просто за 30 минути си направих блог и дори написах първия си пост.

Пишеш много активно – как намираш темите и как го съвместяваш с останалите си ангажименти?
Както всяко нещо и блогването си иска времето. Първите няколко теми сами си дойдоха, тъй като пиша за науката, но през призмата на сп. „Българска наука“. Нещата, които чета, научавам и от които се интересувам, са свързани с новостите в науката и с науката в България. Направих си списък с теми, които бих могъл да пиша и биха били интересни на хората и започнах от този списък да развивам текстове. Засега ми се получава доста лесно, тъй като повечето пъти ги пиша вечер вкъщи и не ми отнема от времето през деня.

Какви са очакванията ти, все още в началото на блогването ти, какво ще ти донесе това?
Интересното е, че вече започнаха да се формират дискусии и има реакция. Блогът няма много посетители, но пък моята цел е да бъде трибуна, която аз, като главен редактор и създател на сп. „Българска наука“, да използвам, за да изкажа лично мнение по различни въпроси, свързани с науката. Основните ми очаквания са да се предизвикат повече дискусии, които да засягат науката в България, а какво ще се породи от това – времето ще покаже. Също така искам да покажа някои неща, свързани с проекта БГ Наука директно от кухнята, факти, които читателите няма как да знаят – например за рекламата в БГ Наука, за магазина, който на практика издържа цялото списание и т.н.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си да бъда чут от повече хора, които имат властта да променят нещата, свързани с наука в България и също така да не спирам да пиша с това темпо.

#DigiGirlz – специална покана за момичета за 23 април

05-digital-girls
#DigiGirlz е много готино събитие, което се случва в последните няколко години в София :)

Идеята му е да насърчи момичетата да се занимават с технологии. А аз твърдо вярвам, че няма значение от пола – на всеки може да му е интересно да навлезе и да се развива в тех бранша! Затова и ви каня, мили млади дами!

Ще бъдем в чудна компания! Безплатно е. Забавно е!

Събота, 23 април от 9.30 до 16 ч в Дома на Европа в София
Ще очаквам да се видим!

Ето и официалното инфо: DigiGirlz има за цел да създаде възможности за образование, предприемачество и заетост сред момичетата от страната на възраст 14 до 18 години.

Темата на събитието тази година е “Възможности в IT сектора за всяка жена”. С представянето на DigiGirlz в България ще ви разкажем няколко вдъхновяващи истории на жени, които работят в сферата на технологиите

Половото равенство не е форма на феминизъм, а основно човешко право, което засяга всички ни! ‪#‎DIGIGIRLZ‬

Подробности и регистрация – тук

 

Емил Тотев за #DesignWeekEndBG на 19 и 20 март в Севлиево

Познавам Емил като деен и творчески настроен млад човек, от тези, от които би ми се искало да има повече навсякъде. Емо е от Севлиево и организира, заедно със свои приятели, мащабно събитие #DesignWeekEndBG – http://designweekend.co/

sevlievo

Разкажи ни повече за събитието – как ти хрумна и как върви подготовката?
Design WeekEnd 2016 е плод на няколкомесечна работа на няколко човека от цяла България. Събитието е едно от първите дизайн събития в страната и определено е предизвикателство за нас, организаторите. Идеята за него, макар че щеше да звучи много яко, не е никак стара. Зароди се след комбинация от необичайни обстоятелства и вдъхновяващи събития. И все пак има нещо поетично в нея, огромна вина за събитието има един TED talk. Не се сещам кой бе лектора или каква темата, но едно изречение ме грабна силно: “Все се оплакваме, че няма интересни проекти, по които да работим. И какво правим когато няма – ами създаваме си.” Това е зараждането на Design WeekEnd.
Предполагам за никого, поне малко интересуващ се от ИТ, не е тайна, че в България има адски много конференции, състезания и академии за програмисти. Разбира се, лошо няма, но защо не се случва същото и за дизайнерите? С предстоящото събитие сме си поставили за цел да променим положението, искаме да виждаме повече и повече дизайн събития!
Като всяко събитие, подготовката не е лесна, но изненадващо за нас, не е и непосилно трудна. В началото, както на всеки се случва, имахме моменти на колебание. Защо го правим, има ли смисъл и други подобни въпроси се въртяха в главите ни.
С известна доза гордост мога да заявя, само дни преди самото събитие, че си струваше. Не беше лесно, търсене на спонсори, партньори, зала, лектори, подкрепа, но се справихме.
Кого каниш да присъства?
Design WeekEnd приветства всеки, който се интересува от дизайн. Важно е да отбележим, че събитието е насочено към начинаещи дизайнери, поради което лекциите покриват основните знания, нужни на един стартиращ дизайнер. Ако не сте напълно сигурни, дали дизайнът е вашето призвание, заповядайте и разберете сами. Радвам се да споделя, че имаме уникални лектори, а двата дни се очертават доста динамични.

Интересни акценти от програмата?
Програмата ни е доста разнообразна, за два дни ще се разходим от фото манипулации, през уеб дизайн, та чак до лога и бранд идентичност. При толкова различни теми определено е трудно да изберем най-интересните, но все пак ще пробвам.
В събота започваме с Мери Христофорова, която ще ни научи как бързо да превърнем добрата снимка в страхотна. Малко по-късно същия ден Иван Гинев от Cog Graphics ни е подготвил шарена лекция за цветове. Преминавайки напред се срещаме с лекция за лога, както и такава за тенденциите в дизайна през 2016. В 16:00 самата Жюстин ще ни мотивира да сме дизайнери, а точно час по-късно идва моментът за кратките лекции.
В неделя преди обяд обличаме програмистките си тениски и си говорим за уеб дизайн, както и какво е това създание devsigner-а. Следобед продължаваме с илюстрации, малко типография и манипулации.
Доста шарено, доста разнообразно и доста интересно. Това ви очаква на 19 и 20 март.

Какво научи от организацията на това събитие?
Това определено е доста труден въпрос. Ако мога да откроя няколко неща, то това определено ще са следните:
Огромната важност на мрежата.
Редовно в твоите лекции можем да срещнем поне по изречение за networking-а, иначе казано – изграждането на мрежа. Макар досега да имах стабилна мрежа в страната, едва сега успях да оценя нейното значение. Благодарение на мрежата на Design WeekEnd 2016 ще имаме хора от Пловдив, Враца, Благоевград, Варна, а и доста други градове в страната. Без тяхната подкрепа щеше да е само едно малко областно събитие.
Доверие на българските фирми.
При набирането на партньори за събитието доста променихме представите си за фирмите, български и световни. Започнахме с “големите”, оргомни световни корпорации, търсихме подкрепа там, но безуспешно. В крайна сметка търсената подкрепа и съдействие открихме в по-малките компании, в български компании. Останахме приятно изненадани от ентусиазма, с който те приветстваха идеята ни. Определено беше лъч светлина, после прераснал в буен огън, изчистващ тъмнината на откази и отхвърляния.
Рядко познаваш хората истински.
При подготвянето на събитието неминуемо се вдихна доста шум в местната ни общност. Аз, а и екипът, получавахме запитвания за участие от най-неочаквани места. Човек, когото виждам всеки ден, но за когото никога не съм предполагал, че има интерес към дизайна, сега е един от най-активните и питащи участници. Определено хората ги вълнува какво се случва с Design WeekEnd. След като пуснахме предварителното събитие в социална мрежа очаквахме неголям интерес и потенциално пропадане на идеята. Както обаче сме свикнали от телевизията, ако пуснеш трейлър за нещо интересно, хората ще искат да видят цялото нещо. Така се получи и при нас. Днес, няколко месеца по-късно, събитието е реалност, а точно този човек бе един от първите с билет.

Какво пожелаваш на приятелите си от Севлиево и като цяло на младите хора в България?
Тук ще ми е трудно да не звуча клиширано, но си заслужава да пробвам. Стават, нещата стават, идеите стават реалност, дори тук, дори в малкото Севлиево, дори в малката България. Свикнали сме да очакваме някой друг да направи нещо. Свикнали сме с оправданията, че всичко яко се прави в чужбина. Свикнали сме да оставяме идеите си някъде заровени в долния десен ъгъл на гардероба, под купчината тениски от яки събития, където сме били. Събития, каквито искаме да създадем и ние, но се страхуваме от провала. Спрете! Извадете тази идея, споделете я на поне трима приятели, заживейте за седмица с нея, представете си как става реалност, всички онези мигове на щастие, представихте ли си го? Супер! А сега излезте навън, срещнете се с хора, представете им идеята си, давайте!

Светът има нужда от вашата идея, от вашата енергия и воля.
А сега спрете да четете тази статия, махнете камарата тениски и превърнете своята идея в реалност!

Очаваме ви на 19 и 20 март в Севлиево!
#DesignWeekEndBG

Три пъти Ура! за Vratsa Software School

IMG_6286

Научих за Емилиян Кадийски и Теодор Костадинов от тази статия в Капитал. И разбира се – прииска ми се да се запозная с тези великолепни хора и да им стисна ръката за всичко, което правят.

Емо и Теди са от Враца и са се заели с не леката задача да покажат, че ИТ, програмиране, уеб са хубав път за младите във Враца. И че този град, макар и с най-драстично намаляло население през 2014-та, до около 40 000 души, е много хубав за живеене. Мечтата им е да привлекат по-големи фирми и отделни програмисти да живеят и да се развиват именно във Враца.

Vratsa Software School организират безплатно обучение на ученици по програмиране. Общината им е отпуснала чудна зала, за която са спечелили финансиране за обравеждането й в наистина доста модерен център за обучение по ИТ. Само дето много малка част от учениците във Враца знаят за това и наистина имат желание да се захванат да учат.

От 6-ти юли Емо и Теди стартират 6 седмичен курс по развитие на бизнес идеи за ученици. 6 седмици по 6 часа. Подробностите са тук, а все още има места за още желаещи, така че към всички от този красив град и околностите – хайде, възползвайте се! Наистина това може да промени много във вашия живот!

IMG_6290

А ние с Емил А. Георгиев вчера гостувахме и изнесохме лекции за предизвикателствата на предприемачеството и за авторските права и идеите, под нашата обиколка из страната с #LIBE и срещнахме 20-тина будни, мислещи, оптимистично и предприемачески настроени младежи. Май всички си тръгнахме една идея по-обнадеждени за бъдещето и с много желание за действие тук и сега.

IMG_6312

 

Ето ги Емо, Теди и Емо след лекцията, направихме малка разходка до чудния Врачански балкан и Хижата над града.IMG_6287

Кой ще промени света? Ти!

Отново браво за Емо и Теди и http://school.vratsasoftware.com!

как се развива българския уеб бизнес?

“Развива се добре. Имаме периоди на по-динамично развитие, както и на не толкова динамично. Като цяло следваме световните тенденции, но имаме и свои специфики. Интересно е при всички случаи. Важно е да се каже, че освен динамичното си развитие родният уеб бизнес е от позитивните примери за бизнес въобще с това, че до голяма степен е в светлия сектор, честен е, повечето фирми, освен че се конкурират, и си помагат, което не е често срещано в бизнеса въобще. Имаме две силни браншови организации, работещи и доста активни – IAB (Интерактив Асошиейшън България) и БУА (Българската уеб асоциация), което също говори за това, че браншът е силен и мотивиран да върви напред.”

част от интервю с мен за M3 College Summer Challenge. цялото интервю е тук

новини от IAB Europe

“През 2011 Европа ще е втората по онлайн население с повече от 475 милиона Интернет потребителя и след две години Европа ще е най-големият пазар за онлайн реклама, като ще вземе първенството от настоящият първенец – САЩ”

“Обучението на онлайн маркетинг специалисти и постоянното повишаване на тяхната квалификация е ключов фактор за успеха на IAB Европа”

Алан Юро, шеф на IAB Europe (написал горните неща) е невероятно интересен и чаровен човек. той ще е тук в София в края на идната седмица по повод първото голямо събитие на IAB Bulgaria – IAB Forum Bulgaria 2011. местата в залата отдавна са заети, но ще предаваме онлайн