Ура за Ангел Генков! Хората, които намират са търсещите хора

2

Никак не знам как е възможно при целия ни контекст да имаме толкова талантливи и прекрасни същества в България! Всъщност – знам! И съм благодарна! Ето го и Ангел!

Ангел Генков (http://genkov.world/) е от тихите, но работливи, красиви, умни и много интересни хора, с които имам късмет съдбата да ме срещне. Познаваме се от Девин – Аз мога тук и сега. Беше ученик, а вече е студент и снимането, видеото, уеб се превърнаха комай от страст в професия за Ангел. Хохохо и отскоро е и блогър – https://thelifeof.genkov.world/. Получава му се наистина добре не само снимането, но и писането. И защото е великолепен – реших, че е крайно време да го поканя за интервю тук. Споделям :)

Какъв бе твоят път в ИТ и в това, което правиш днес – разкажи ни?
Моят път започна доооста отдавна… Не мога да си спомня точно в кой клас съм бил (може би 4-ти или 5-ти), когато си направихме клуб по история и археология. Е, не мога да се похваля, че разбирам много материята, но всяка седмица пишехме статии, събирахме снимки, а аз исках тази информация да достигне до максимален брой хора, защото беше супер интересна. Така се сблъсках с уеб, тогава не разбирах какво правя и какво е уеб, но със силно желание да създам нещо, отворих Youtube и започнах да попивам – HTML, CSS, малко по-късно JS, леле, бях супер впечатлен! Направих първият си сайт, качвахме всяка седмица (тогава още не знаех за блог платформите) на ръка, страница след страница… До момента, в който трябваше да се преместя в гимназия. Беше някак очаквано да уча нещо в тази сфера и затова записах Компютърна техника и технологии в Пловдив. Спомням си, 8-ми клас ми се обади един познат и ми каза: “Знам, че правиш сайтове, искам един!” – Малко с несигурност тогава, насглобих някакви неща и получих първите си пари за това. Паралелно с това, в гимназията се запознах с невероятни хора, хора с които и до ден днешен работя или си партнирам. Бяхме колоритен клас и идеите не спираха, а от там и желанието ми да се развивам. Тогава дойде и Аз мога… Видях теб, видях Дарин (първият човек, който ми каза че видеото е моето нещо), видях Калин и Ицо (и целият им екип, които запалиха искрата и до ден днешен са ми гориво), видях Ралев, видях Любо, Мартин, Лазар… и още страшно много други хора, които приемам за пример, за идеал… Направих завой на 180 градуса. Винаги съм имал интерес към аудио-визуалните изкуства – в началното училище пеех във вокална група, в гимназията играехме разни сценки (вкл. Ромео на френски… :) ), днес обаче съм от задната страна на обектива. И това не ме учудва, сега като се замисля… Радвам се, че стана така. Не спирам да снимам видеа, за себе си, за клиенти, за приятели. Чувствам се силен, набрал съм скорост и точно хората, с които се запознах през годините (в Аз мога, конференции, университета и къде ли още не) са мотивацията и силата, която ме бута напред. Разбрах, че това е нещото, което ме прави истински щастлив. :)

Какво те подтикна да стартираш блог наскоро?
Това е нещо, което си мислех да направя преди доста време, но все не намирах последното пърче от пъзела. Когато видеото навлезе в живота ми, тепърва навлизаха интернет предаванията и влоговете. Така и аз, като всички останали (около 5 човека) в интернет пространството, започнах да се снимам, да разказвам за ежедневието си, за пътуванията си (в гимназията пътувахме доста из Европа по различни проекти), да правя предизвикателства и тн. Дойде момент, в който обаче ми се наложи да порастна доста бързо и това вече ми се струваше безинтересно. Не исках да се снимам, исках да разказвам истории, исках да правя кино. Покрай това ми желание, започнах да следвам доста режисьори, актьори, продуценти и компанни, които имаха блогове и пишеха супер интересни неща. Пишат за проектите си, за трудностите по време на снимки, на обработка и тн. Но доста от тях споделят и част от ежедневието си, допускат ни една идея по-близо до себе си, което за мен е много любопитно. Така се запалих по блогърството, следя доста блогове, български, чуждестранни… Но до скоро не бях сигурен, че искам и аз да пиша. Мислих си отново да започна да се снимам, но пък това вече го бях правил и нямаше да ми е интересно. Така, в един доста натопорчен ден, реших че ще си оправя настроението, като си сглобя един скромен блог и вътре ще пиша за всичко, което почувствам, че трябва да споделя, а който иска – да прочете.

Има ли “хляб и зрелища” в уеб и какво съветваш младите хора, които ще прочетат това интервю за кариера в уеб?
Има “хляб”, има и “зрелища”. Зависи в коя част на уеб си. Има места, които не са окей, там има много негативна енергия и много демотивиращи сили. Но има и такава част на уеб, която може да промени живота ти. Можеш да се вдъхновяваш, да създаваш контакти, да се учиш (от най-добрите), да експериментираш и… “да си вадиш хляба”. :) Младите мога да посъветвам да не спират да търсят. Хората, които намират са търсещите хора. :) Ще цитирам: “Stay hungry. Stay foolish.” – На мен ми помага, не само в уеб, но и в живота като цяло. :)

За теб самия кои са най-интересните проекти? И с кои най-много се гордееш?
Всички проекти, по които работя са интересни за мен. Не бих работил по проект, за който мисля, че е безинтересен и безсмислен. Аз наистина обичам това, което правя и не мога да кажа: “- Ето този ми е най-любим!” Може би проектите, с които най-много се гордея са Tonight – Мобилно приложение, което показва филтрирано всички фейсбук събития на барове и дискотеки в доста от градовете в България, както и късометражното филмче “Шампион” – монолог за мотивацията, за вътрешното аз, за борбата и за победата, който беше пилотен за видео студиото ми и имах шанса да го прожектирам в огромен киносалон. :)

Как съчетаваш ученето в университет и работата?
Ами, от една страна е лесно, защото когато човек е надъхан и мотивиран за нещо, той преодолява голяма част от трудностите по пътя към крайната цел. От друга страна е трудно, защото трябва много добре да организирам времето си. Често трябва да бъда на две места едновременно и това изморява. За щастие уча това, което ми е интересно, а именно уеб (дизайн, програмиране…) и работя това, което ме прави истински щастлив. Това доста улеснява положението. :)

Как учиш ти самият?
Ами… Понякога по трудния начин, понякога по лесния… Попринцип не обичам някой да ми дава нещата на готово, въпреки че има ситуации, в които се случва. Обичам да пробвам, да експериментирам, да си “блъскам главата” както се казва. Опитът учи. Това е моят ключ. Докато не опитам дадено нещо, няма да знам дали то би било успешно или не. А, ако говорим за лекции… Мамо, ако четеш това – чета всяка вечер преди сън. *smile* *wink*

Какво си пожелаваш?
Здраве. Не само на мен, а на всички! :) Всичко останало може да се направи, постигне, купи и тн. :)

 

Ура за Ясен или пътят до това да си предприемач в 12 клас

IMG_5150

Ясен Георгиев е лъчезарен, умен, възпитан, делови, деен млад човек. Познавам го от няколко години и видях как израства пред очите ми. Отскоро има свой блог (http://blog.ygeorgiev.com/), макар проектите му онлайн да са наистина отдавна. Днес е 12-ти клас, но в интервюто по-долу ще се уверите в зрелостта му. Предприемач по дух, артист по душа, прекрасен млад човек. Нямаше как да не си поговорим за пътя в digital и да обменим опит и идеи :)

Разкажи с какво се занимаваш напоследък?
Първо, благодаря ти за поканата. :)
А с какво се занимавам… 2 думи – детегледачки и учене.

Детегледачките…
В края на 2015-та с едни невероятни хора започнахме работа по GoodKnight – онлайн платформа за намиране на почасови детегледачки в София.

Две години по-късно сме лидер на пазара в София. Името ни все повече и повече се върти в обкръжението на родителите, а удоволствието съвсем случайно да чуя в метрото как една майка препоръчва GoodKnight на друга, е просто неописуемо страхотно!

Обучението…
Старая се постоянно да уча нови неща – дори в направления, в които съм от почти 10 години вече (като програмирането). Просто винаги има нещо ново за научаване, а това ни развива и ни движи напред. До скоро бях в една страдалческа творческа криза, в която просто се оказа, че не уча нови неща. Е, моментът, в който отворих страницата, нещата започнаха да се подобряват!

Обичам да чета за човешки взаимоотношения, а от скоро се интересувам от финанси и блокчейн технологии.

Освен това се подготвям за държавни зрелостни изпити, тъй като съм в 12-клас.

Кога и как Ясен стана готов за yasen.me и кои бяха събитията, хората, които те мотивираха и вдъхновиха по пътя ти?

Всичко започна през 2008-ма, когато получих първия си компютър. Въпреки че бях на 9, аз наивно си вярвах, че мога да се науча да програмирам. Е, ето че с наивността шега не бива – научих се.

През 2011-та с мой близък приятел направихме социална мрежа и ни даваха по bTV. Много ценен опит – най-вече, защото получихме изключително много хейт от българското общество, което пък доста допринесе за развиването на характерите ни.

Точно тогава започна и истинското ми развиване в сферата на програмирането, тъй като скоро след това тръгнах на състезания.

Да си на 12 и една от най-големите медии е да направила специално за теб репортаж, не ми повлия добре. Изключително угои егото ми. То беше просто в апогея си. Бях заслепен от самия себе си. Аз бях най-страхотният, най-добрият, най-великият…

Да бе да…

Малко след това тръгнах на състезания с идеята, че ще печеля всичко. Бях сигурен в това! Е, на първото от 100 точки, получих около 30… Това, разбира се, срина егото ми. Как тия ще ми дават 30 точки? Кои са тия?!

Осъзнах, че не съм толкова велик за колкото си мислех. Осъзнах също така, че ще трябва доста да се потрудя, за да бъда наистина добър.

И за това запретнах ръкави…

За първи път уменията ми бяха оценени на състезанието по уеб разработка WEBLOZ. Дори си спомням, че ти тогава беше част от журито им. :) Тихомил Кулев беше първият ми идол – 22-годишен младеж, който показва на други младежи, че могат да бъдат успешни и щастливи. До този момент живях със стереотипа, че не е възможно българинът да бъде успешен. Е, Тихомил ми опроверга това само в рамките на уикенд.

Друго събитие, което ме вдъхнови – SUPERлятната Академия на “Аз мога – тук и сега”. Най-добрият формат, на който някога съм бил. Именно там се запознах със страхотни хора като Емил Тотев и Мадлен Стойчева, за които вече си писала.

Световноизвестни артисти като Моцарт, Вивалди и Джобс също ме вдъхновяват. Постоянно.

Не бих посмял да пропусна Кристалин Чавдаров – един млад философ, който винаги ме удивява с мислите и действията си.

И не на последно място по важност – моите скъпи родители, които обичам с цялото си сърце.

Разбира се, има и още много, много хора, но тези най-много са ми повлияли.

А yasen.me… идеята дойде още от деня, в който получих първия си компютър. Просто исках да имам присъствие в Интернет. С четене и бегло познаване на английски, тъй като тогава нямаше много литература на български сякаш, успях да скалъпя първия си HTML сайт, който беше посветен на най-добрите тромпетисти (тогава свирих на тромпет).

След това реших, че трябва да имам личен сайт – така се роди и yasen.me. Въпреки, че тогава домейнът определено не беше така.

В началото го ползвах като дневник – описвах как минават дните ми. Обожавах да публикувам домашните за училище, защото тогава получавах най-много трафик.

И в един момент, просто започнах да публикувам за нещата, които ме интересуват.

По настояще ползвам сайта си като инструмент за писане. Искам да се науча да пиша и стигнах до извода, че писане се научава с писане. А и така написаното става публично и мога много по-ефективно да се развивам, защото читателите имат възможността директно да ми дадат обратна връзка.

На 29 октомври ще представя и обновена, по-съдържателна и удобна за ползване версия на сайта ми и то не къде да е, а на невероятното събитие DesignWeekend в Севлиево.

Има ли възможност всеки млад човек да е успешен тук и сега? И каква е рецептата, според теб?

Да, възможно е, но първо трябва да се замисли какво за него е успехът. За едни е семейството, за втори бизнеса, за трети нещо друго. Всеки един човек трябва да се замисли какво е за него успехът.

Намерил съм сравнително лесен начин, чрез който може да се достигне до отговора. Нека уточня, че е емоционално преживяване и е възможно ако правиш това в различни етапи от живота си, резултатът да е различен.

Отпускаш се за медитация и си представяш, че си на собственото си погребение и започваш да се замисляш върху живота, който “вече е приключил”. За какво си мислиш в този момент? Доволен/доволна ли си ако водиш живот като сегашния ти? В мислите ти се крие отговорът.

Щом вече знаеш какво за теб е успехът, запретваш ръкави и работиш за постигането му. Вяра, усърдност и постоянство. Да, ще допускаш грешки – просто се учиш от тях и продължаваш напред.

А, да – няма място за мързел. Или поне не често.

На теб самия какво ти носи всичко това, което правиш в последните години, успоредно с училище, което си е нещо традиционно?

Хм, доста е различно. Има моменти, в които съм супер щастлив, а в други – разочарован. Но животът е микс от преживявания и е важно да се наслаждаваме на всичко, защото всяко едно нещо, което ни се случва, е урок. Урок за по-доброто бъдеще.

Независимо дали съм щастлив или разочарован – и в двата случая съм удовлетворен от себе си, защото знам, че съм дал всичко от себе си.

Какво е пожеланието ти за младите хора на България?
Да вярват, че могат да постигнат всичко, за което мечтаят. Абсолютно всичко. Независимо дали искат да станат световноизвестни музиканти, актьори, предприемачи.
Ако вярваш в мечтите си и работиш усърдно върху тях… те ще се сбъднат.

Ура за Маргарита Наумова! За високите технологии и момичетата, които са част от създаването им

Margarita Naumova

Маргарита Наумова е световно известен български SQL Server експерт. Тя притежава най-високата възможна техническа сертификация и вероятно голяма част от нещата, които прави са истински висш пилотаж в комуникационните технологии. В допълнение Маргарита се ангажира с каузи. И затова реших, че е хубаво да си поговорим.

Какво свърза Маргарита с технологиите? Какво те привлича и задържа в технологичния бранш вече толкова години?

Информационните технологии са много динамични. Обвързването с тях е въпрос на дълбок личен избор, а не толкова на необходимост от намиране на занаят, с който да изкарваш хляба си (което също е валиден аргумент). Обичах математиката и бях много добра в нея. Избирах пътя си занимавайки се с неща, в които се изисква аналитично мислене и логика. Това е подреден свят, в който можеш да бъдеш и много креативен, тъй като истинската полза от технологиите е изграждането на решения, правещи живота ни по-пълноценен, работата по-ефективна и резултатите по-добри. Технологиите не правят живота по-лесен, нито по-прост, но могат да спестят време, което да се уплътни със справянето с нови предизвикателства от всякакъв характер. Технологиите са помощник, а не заместител на човешката креативност и когато осъзнах това, разбрах, че съм избрала верен път за кариерата и личностното си развитие. Това не само ме държи в бранша, но и ми носи огромно удовлетворение.

Има ли място за жени в сферата на високите технологии и как се преборва тази стигма, според теб?

Разбира се, че има. Необходими са ум, дисциплина и желание да не спираш да учиш, а тези качества не са приоритет на определен пол. Мисля, че сценарият „жена и кариера във високите технологии“ е отдавна застаряло клише. Пример за това са множеството успели дами в бранша. Това по-скоро вече е норма, отколкото екзотика.
Безспорно има специфика в начина на работа на двата пола. Мъжете и жените комуникират по различен начин. Не мисля, че някой от двата подхода е по-добър или по-лош, те са просто различни.
Да, в моята работа аз се натъквам на предимно мъжки екипи, но това се променя. При информационните технологии понятието „пол“ не е фактор „за“ или „против“. Дори жените, решили да съвместяват майчинството с този занаят, имат всички предпоставки да са съвсем пълноценни в него. Аз родих дъщеря си в началото на моя път като предприемач и собственик на бизнес в ИТ бранша. И това не само не ми попречи, но ме и мотивира. Така че краткият отговор е – място не само има, според мен дори е необходимо този занаят да разчупи остарялото клише на „мъжка зона“, за да достигне потенциала си и да го развие до по високо ниво.
Що се отнася до стигмата – в наши дни тя не може да бъде фактор, защото според мен съществува само при хора с твърде остарели разбирания.

Какво би казала на младите момичета, които искат кариера в ИТ, но не се
осмеляват?

Най-важното според мен е да си отговорят на един въпрос – защо искат да започнат такава кариера? Ако причината да го направят е достатъчно силна, смелостта ще дойде от само себе си. Ако решат да стана жертва на предразсъдъци или съмнения, значи просто нямат необходимост да правят тази крачка. Но нека да добавя – това вероятно би се оказало валидно за всяко тяхно решение, а не само за това дали да започнат кариера в ИТ или не.

Audience

Пожеланието за теб самата и за Академията, която организираш?

Пожелавам си здраве – на мен лично, на моите деца, на семейството ми, на екипа на Академията. Здравето е в основата на най-ценния ни ресурс в земния ни път – времето. А има ли достатъчно време, всяка цел е достижима.

Три пъти Ура за Ники Неков и предизвикателствата пред младите хора

Nikolay-Nekov3

Николай Неков е мнооого прекрасен и талантлив млад човек, скромен, работлив, последователен, креативен. Да, всичко това е възможна и чудна комбинация, а за мен е чест да го познавам. Та след като идеята на Ники за собствен блог отлежава доста – отскоро той вече е факт (http://nekov.com/blog/)и това е поводът да кажем Добре дошъл на новия блогър Ники и пожелание за успех. Та, говорим си.

Разкажи за блога – дълго се подготвя за него. Как стартира и какви за отзивите за момента?
Определено доста дълго го отлагах, някъде между 4 и 5 години. Но нали знаеш, в крайна сметка намираме време само за нещата, за които имаме достатъчно силна мотивация и всичко останало са просто оправдания. И по-скоро вярвам, че периодът на отлагане е бил период на узряване на идеята.
Стартирах с публикуване на реално първият ми блог пост в дневника на 9Academy, който разказва за 3 мои мечти. Вече е факт и втория пост относно доброволчеството и ползите, които то носи. А идната седмица започвам и с фотографската рубрика, в която ще давам съвети за начинаещи фотографи и ентусиасти.

Отзивите до момента са положителни, някои хора го очакваха от доста време, а други бяха по-скоро (приятно) изненадани. Поставил съм си за цел на първият месец да съм вдъхновил поне още един човек да блогва. Има доста потенциални блогъри покрай мен, но все още са в процес на “стретегия и планиране” :) Според мен времето ще измери най-добре до колко блогът се чете, кои теми са по-интересни, провокиращи дискусия. Както и разбира се дали ще успея да спазя обещанието си и да публикувам нов пост всяка седмица.

Какви са очакванията ти? Какво ще ти донесе блогването?
Очаквам да е трудно и вече е. Като човек, който работи по няколко проекта ежедневно вероятно ще е трудно винаги намирането на достатъчно време (и сили).
Реално предизвикателствата са няколко: да пиша по-често и да провокирам себе си, да резюмирам и обличам наученото в достатъчно интересна поредица от думи и не на последно място – да го правя всяка седмица.

Вярвам, че имам достатъчно мотивация и ще се справя. Една от основните причини да започна е споделянето на натрупания опит. Реално последните 6 години съм работил по доста разнообразни проекти в сферата на маркетинг, бизнес развитие, предприемачество, доброволчество, фотография и смятам, че определено имам какво да споделя. А резюмирането на важните неща би ми помогнало да ги осъзнавам още по-добре и да си вземам още по-ценни уроци от тях. Надявам се да успея да изградя аудитория, с която да работя тясно и да доставям максимално ценна за тях информация. Това би помогнало на посланията, които искам да направя и в задачата да достигам до повече хора -естествено и без реклами.

DSC08158

Кои са основните предизвикателства, според теб, пред младите хора в професионалната им реализация днес?
Много интересен въпрос! Последната седмица имах няколко гостувания в телевизии относно “Младежки бизнес фестивал” и това е един от най-честите въпроси. А със сигурност и все по-актуален с всеки изминал ден.

Ще се опитам да резюмирам основните предизвикателства до три:
1. Информационен шум – рамки – предубеждения
Един от най-сериозните проблеми са представите и очакванията на младежите. Те често се различават драстично от реалността в бизнес средата. Рамки, изграждани с години от семейство, среда, телевизия и медии. За съжаление проблемът често съпровожда студентите от гимназията в университета, а често дори и след него. Ежедневно всички сме заливани от огромно количество информация, която по-често ни обърква и демотивира от колкото обратното.
Ключово е според мен всеки младеж внимателно да подбира – средата и хората покрай себе си, да филтрира информацията, която ежедневно го залива

2. Воля – риск – проба/грешка
Още един доста често срещан проблем – премисляме многократно действията си, преди да ги предприемем. Страхуваме се от евентуални грешки и провали. Според мен проактивните младежи винаги са крачка по-напред до целите си. В крайна сметна най-добрият начин да разберем дали определен проект или фирма са за нас е просто да опитаме, а времето ще покаже дали реалността покрива очакванията ни. Но за да сме склонни на такива и дори по-абстрактни решения се иска също и силна воля. Преди няколко години, когато бях 2-ри курс примерно реших да замина на социален стаж в Индонезия и да преподавам английски език на деца. Всички покрай мен бяха учудени как ми е хрумнало, но и до ден днешен твърдя, че това е едно от най-правилните решения в живота ми.

3. Повече план – стратегия – цели за сметка на празни мечти
Още нещо изключително важно и доста подценявано от младежите. За жалост от много години по нашите ширини (а може би не само) хората израстват с желанието за бърза печалба. И то с минимални усилия от наша страна, ако може докато си стоим вкъщи дори. Казваме си “щом на други се случва значи може и на мен” и пускаме тото, търкаме билетчета и какво ли още не. А в крайна сметка формулата е ясна – измерими краткосрочни, дългосрочни цели и отдаденост в това, което правим. Всичко различно от това ни носи предимно краткотрайно вдъхновение и резочарование.

Какво би посъветвал всеки, който не знае накъде да продължи?
Първо да се дистанцира от мненията на средата и всички хора покрай него. В стремежа си да му помогнат повечето хора налагат собственото си мнение, но всъщност няма как да знаят какво би било най-ценно за нас като личности. Затова – слушайте себе си, колкото и трудно да е понякога, резултатът ще ви хареса.
И втората част – бъдете проактивни и търсещи. Мечтаната работа няма да се почука сама на вратата ви, но пък вероятно ви чака някъде. Нужни са определени усилия, а и всяко начало е трудно – за всички. Дори чисто психически страхът от промяна е нещо, което е вродено при всички и е важно да се научим да се справяме с него. В крайна сметка живеем в свят на почти неограничени възможности – все повече в България и все по-достъпни по света.

Аз научих изключително много от работата си в Младежки Бизнес Клуб, потвърждават го и всички останали членове. Реално такъв тип доброволчески организации успяват да изграждат личности и да надграждат уменията им. Често работата им е свързана много повече с бизнеса и реални казуси от колкото стажовете в определени фирми. Затова силно препоръчвам на всички младежи да се докоснат до тази среда на мотивирани и търсещи студенти. Освен всичко дългосрочно контактите натрупани по този начин са доста важни.

Случват ли се хубави неща около теб и за кои предстоящи искаш да
споделиш?
Старая се :) Обичайно април и май са едни от най-натоварените месеци в годината (за мен поне).
Тази пролет решихме с екипа (Младежки Бизнес Клуб) да направим нещо мащабно, което да остави по-сериозна следа и дълготраен ефект за студентите. Последните 2 месеца фокусирахме усилия в организирането на целодневен Младежки Бизнес Фестивал, който цели да помогне за решаването на един от най-сериозните проблеми. А именно – липсата на кариерна ориентация по време на следването. Често студентите учат 4 или 5 години, но в края на следването си не са напълно запознати със сектора, за който са трупали познания, до колко са актуални и какво точно биха могли да работят в тази сфера. Затова избрахме 8 основни модула и решихме да ги представим чрез лекция и щанд, които да дадат нужните насоки за развитие на студентите. Събитието ще се проведе утре (4 май) в Илиев Център (до Зала Христо Ботев) е Студентски град, започваме в 9 и ще продължим до 20 часа.
Инвестираме изцяло собствени средства и ресурси. И вярваме, че с Фестивала ще помогнем на много студенти да се по-информирани, мотивирани и с по-ясни цели как да продължат личностното и професионалното си развитие.

Планираме второ издание на фестивала – вече в два дни, но повече за него ще можем да кажем след края на събитието утре. Надяваме се есента фирмите да са една идея по-отворени да подпкрепят такъв тип инициативи.

Паралелно с клуба развивам и собствено фотографско студио – 7Shots, което е специализирано в отразяването на събития, продуктова фотография, а от година и половина и в заснемане на недвижими имоти. Предлагаме няколко иновативни за страната, а и за региона решения, които помагат на инвеститорите да продават по-лесно в чужбина и от дистанция. Правим доста срещи, повечето агенции са все още пасивни, но сме оптимисти, че все пак има и достатъчно иновативни компании в сектора. В края на месеца ще сме готови и с новия сайт, който най-сетне ще успее да представи всички услуги, клиенти и проекти, по които сме работили.

Блогът на Ники е тук http://nekov.com/blog/

10 изумителни тайни за Уикипедия и уикипедианците

15497515_10210284932432762_936492248_n

Уикипедианците на първата Национална уикипедианска конференция – 17.12.2016, София

Вдъхновена от провеждащата се този уикенд първа Национална конференция на уикипедианците в България решавам да споделя с вас няколко бомбастични тайни за Уикипедия и уикипедианците, които вероятно силно ще ви изумят. Или поне ще ви усмихнат!

1. Уикипедия е най-голямата енциклопедия в света. Естествено, че това и децата го знаят, но често никак не го обмисляме в същинския му мащаб. Най-голяма като обем информация, разнородна информация, езикови версии, свързаност, мултимедийно съдържание, без лимит на обем за статии, с различен праг на значимост от традиционните енциклопедии, безплатна, онлайн, винаги и по всяко време на един клик разстояние от всеки от нас. Съмнявам се без значение дали сте ученик, студент, работещ, пенсионер, да не използвате Уикипедия почти ежедневно. Е, за това говорим – най-голямата. Ама наистина.

2. Уикипедианците са хора. Уха! Хора, съвсем обикновени хора като вас и мен. Например сред тези на снимката по-горе има инженери, програмисти, маркетолози, активисти, научни работници, собственици на бизнеси, биолози, географи, психолози, лингвисти, студенти. Знам, че онлайн звучат доста анонимно и човек дори да знае да погледне на статията “история” не може да си представи и осмисли, че цялото това съдържание са го писали обикновени хора, ден след ден, редактирали, обогатявали, за да е достъпно когато ни трябва.

3. Уикипедианците са извънземни. Макар и на вид обикновени хора уикипедианците са извънземни. Или вероятно звучат като доста луди в очите на мнозина – вместо да почиват в почивното си време, в свободното си от професии и работа време те допринасят, без заплащане, доброволно, с трудолюбие и ентусиазъм, за да има качествено съдържание за всички нас в Уикипедия. Да, това със сигурност ги класира в графа “извънземни”, нали?

4. Уикипедия помни и знае всичко. Ама всичко! Всяка версия на страница се пази, така че даже да изтриете нещо (нарочно или без да искате) – то лесно може да се възстанови. Също може да се види – има информация по мнооого теми (например от Радошевици, област в Сърбия до Фируз I, персийски владетел и още и още.

5. На български език има 223 872 статии към 17 декември 2016 г. И още любопитни данни тук. И това колкото и да звучи много, всъщност е малко. Е, най-доброто предстои!

6. Българската уикипедианска общност си има блог.
Тук е https://blog.wikimedia.bg/

7. Да пишеш, допринасяш за Уикипедия Е доброволчество, общественополезен труд. Така че – доброволци от всички страни – обединявайте се! Без извинения и без оправдания.

8. Уикипедия на български език има от цели 13 (уха!) години!
Подробностите са тук.

9. Уикипедия се финансира изцало от дарения и всеки може да дари, ако не му се ще да допринася по друг начин – подробностите са тук.

10. Всеки, всеки, всеки може да създава, пише, допринася за разпространението на сободното знание и Уикипедия. Началото не е трудно и има доста разработени помощни материали. Има и един Вълшебник, който да ви води за ръка при първите стъпки.

Хайде, достатъчно за момента. Ако все още не се окуражавате да започнете да допринасяте поне дайте по един лайк във фб на Уикипедия България.

Бъдещето днес: дигиталната революция свърши

internet-of-things-555x202

Стартирам поредица публикации на тема Бъдещето днес. Това е първата. И тя е под надслов Дигиталната революция свърши.

Дигиталната революция свърши” каза наскоро един от големите idigital визионери на днешния ден у нас Александър Варов на едно събитие на на Innovation Starter Box. Вярвам в това. И надявам се, ще се съгласите, че е точно така.

Времето ни е това, в което децата ни, родителите ни, ние самите сме онлайн. Постоянно. Първото нещо което пипате сутрин? Мобилния ви телефон или таблета. А вечер последното? Също той. През деня – по време на кафето, в автомобила или градския транспорт, на опашка, дори в работно време – минимум 150 пъти на ден погледът ни се вторачва в телефона. А той вече не е само телефон – много повече го използваме за проверка на мейла, за банкиране, за социалките, за снимане, размяна на снимки, за чатене, за слушане на музика, гледане на филми, проверка прогнозата за времето и още и още.

Именно за това “и още” ще е поредицата ми Бъдещето днес. За това как от телефона даваме задача на парното да се включи малко преди да се приберем у дома, за да е затоплен домът ни. За това как от телефона проверяваме къде са децата ни, дали са добре, без да говорим с тях, а често и без те самите да знаят. За това как избираме къде да почиваме през телефона, резервираме самолетни билети, участваме в аукциони, говорим с другите родители на деца от класа или с учителката, проверяваме оценките на децата си и дори следим дали някой не краде електрическа енергия от нас или къде е изгубилото се при разходката преди малко куче.

За добро или лошо – живеем в това време. То дава великолепни възможности – и за нас като личности, и за обществото като цяло. Но и крие своите опасности или не толкова приятни страни. Ако сме подготвени, ако знаем повече – може би ще е една идея по-лесно да се адаптираме и дори да плуваме успешно в тези нови тенденции. Затова и подхващам темата и ще опитам на разбираем и не плашещ език да разкажа подробности.

Три пъти Ура за Петър Дяксов

petar-dyaksov-project

Петър Дяксов е на 27 години и живее в Пловдив. Занимава се професионално с онлайн търговия от близо 8 години, както и с дигитален маркетинг от около 5. Завършил е „Бизнес мениджмънт“ и „Международен бизнес“ в Англия, след което се завръща в България и по-специално в родния си Пловдив, за да гради своето бъдеще тук или както той самият казва: „Да допринеса за позитивната промяна в нашата родина“.

Познавам Петър като активен, усмихнат и съзидателен млад човек и затова реших да ви запозная с него и вас :)

Разкажи накратко с какво се занимаваш през последната година.
Началото на 2015 година основах Tendrik – IT фирма, която предлага цялостни онлайн решения – от изработката на уебсайт/онлайн магазин до цялостни стратегии за дигитален маркетинг. В същото време управлявам онлайн магазина за оригинална маркова парфюмерия – https://fragrances.bg/ . В свободното си време, колкото и оскъдно да е то, посещавам или организирам семинари, бизнес събития и всякакви инициативи с обществена насоченост към една от най-големите младежки огранизации JCI Bulgaria, на която ще бъда национален президент през 2017 година.

С каква мисъл започва най-често деня ти?
Дано да има мляко за кафето. (смее се) Шегувам се. Аз съм човек, който обича да се провокира и да излиза извън комфортната си зона, така че още от първите минути на своя ден планувам предстоящите предизвикателства за деня – какво ще е новото нещо, което ще направя днес.

Мястото на Интернет в твоя живот? И в живота на хората – какво им дава и
какво взима?
За хубаво или лошо голяма част от ежедневието ми е обвързана с Интернет. Като дигитален маркетолог и мениджър на IT компания, аз трябва постоянно да следя новите тенденции и да бъда активен в социалните мрежи. Хубавото на Интернет е, че ти дава възможност да достигнеш до широка публика, а и в същото време имаш възможността да поддържаш връзка с хора от цял свят. Интернет позволява твоя бизнес бързо и лесно да стане глобален. В същото време това да си онлайн понякога отнема фокуса от важните неща в живота – истинския контакт между хора, малките моменти, случвайки се около нас, които пропускаме докато зяпаме екраните на смартфоните си.

Оптимист ли си за България и за света?
Абсолютен и непоправим оптимист съм. Преди 3 години се завърнах в България (след 4-годишен престой в Англия) и виждам доста позитивна трансформация в част от българското общество. Предприемаческата среда се развива с големи темпове, имам възможността да общувам и да работя с изключителни, дейни, млади хора, които предизвикват позитивна промяна в нашето общество – как да не съм оптимист! Очаквам през следващите години още по-хубави неща да се случват и едно светло бъдеще за България.
В момента в световен мащаб наблюдаваме доста катаклизми, въпреки това аз оставам оптимист, че нещата рано или късно ще придобият някакъв баланс.

Кое е най-важното, за да се развива предприемаческия дух у нас, според
теб?
Колкото и да не ми се иска да си го призная, аз вече съм стар (въпреки че съм само на 27) и в съзнанието ми има множество бариери и ограничения. До голяма степен „ценностите“ на типичните бизнесмени от 90-те години са се вкоренили в обществото ни. Става въпрос за бързата печалба, всички неетични практики, експлоатацията на труд, погазването на морални ценности, неспазването на законите. Всичко това може да се промени от новите млади предприемачи с модерно мислене, които да изместят тези остарели виждания за правене на бизнес в България. Тези деца и младежи, които са родени след 2000 година и живеят в дигиталната ера. Тази, в която всичко е онлайн, органичения почти няма, а възможностите са безкрайни. Те имат пълната възможност да променят света като предприемачите на новото време.
В този ред на мисли, според мен всичко трябва да започва от образованието на младото поколение и на нашите деца – трябва да ги мотивираме, насочваме, насърчаваме да мислят, да творят, да експериментират и да грешат. В същото време трябва да възпитаме в тях ценности, желанието и вярата, че наистина могат да променят света, да не се отказват и да не спират да се развиват.
След това вече може да се говори за устойчиво развитие на предприемаческата среда у нас. Среда от хора, които вече са постигнали нещо значимо и в същото време са склонни да споделят знания и опит с останалите – хора, които са готови да дават, а не само да взимат.

Срещата с кой човек те е вдъхновила най-много? И с кого мечтаеш да се
срещнеш и поговориш?
Имал съм удоволствието и привилегията да се срещна с много интересни и вдъхновяващи хора, но една среща от миналия месец определено изниква на първо място в главата ми. Става въпрос за един изключителен човек – Илън Орен от Израел, създателят на iMesh. Той беше един от гост-лекторите на конференцията Business on the Hills, организирана от JCI Plovdiv. А срещата дори не беше толкова формална – взех го от летището в София и за близо двата часа, които прекарахме в колата до Пловдив, той ме мотивира много. Той реално ми показа, че всяко едно нещо, с което се захващаме – всеки един бизнес или начинание, ние трябва да сме готови за глобална експанзия. Трябва винаги да мислим за нещата по такъв начин и да имаме такова отношение към бизнеса си, че той да бъде достоен дори компания като Microsoft да поиска да го купи. Ние трябва да сме достатъчно амбициозни, за да бъдем лидери в нашата ниша, защото нищо не стои на нашия път освен ние самите.
Честно казано не съм се замислял много по втория въпрос, но определено би ми било интересно да се срещна с Илън Мъск. Можем да си поговорим за потенциално пътуване до Марс, например. 

Какво си пожелаваш?
Да не спирам да мечтая, да имам постоянен прилив на енергия и да не спирам да преследвам целите си. Пожелавам си да успея да срещна още много много млади, амбициозни и нахъсани хора със сходни на моите виждания и ценности, с които заедно да променим България към по-добро.

Още – при него на http://dyaksov.com/

Яки нови блогъри: Петър Теодосиев от nauka.bg

10346197_10154324455699554_8187532936745860787_n

Петър Теодосиев е един от двамата създатели (с брат си) на сайта за наука – nauka.bg. А отскоро е и вдъхновен блогър – можете да го откриете тук http://petar.nauka.bg/
Нека си поговорим с Петър за блогването – и ето:

Кое те подтикна да създадеш свой блог?
От много време си мислех за моя собствена трибуна, в която да споделям мислите си или това, което чувствам, че трябва да кажа на хората, които имат сходни на моите интереси, а именно науката. Преди няколко седмици на твоя лекция, Жюстин, говори за това колко влиятелни са блогърите и че е добре всяка фирма или организация да има блог, в който да „говори“ директно на своите посетители, клиенти, читатели и т.н. Това може би беше и моментът, в който реших, че имам какво да кажа и просто за 30 минути си направих блог и дори написах първия си пост.

Пишеш много активно – как намираш темите и как го съвместяваш с останалите си ангажименти?
Както всяко нещо и блогването си иска времето. Първите няколко теми сами си дойдоха, тъй като пиша за науката, но през призмата на сп. „Българска наука“. Нещата, които чета, научавам и от които се интересувам, са свързани с новостите в науката и с науката в България. Направих си списък с теми, които бих могъл да пиша и биха били интересни на хората и започнах от този списък да развивам текстове. Засега ми се получава доста лесно, тъй като повечето пъти ги пиша вечер вкъщи и не ми отнема от времето през деня.

Какви са очакванията ти, все още в началото на блогването ти, какво ще ти донесе това?
Интересното е, че вече започнаха да се формират дискусии и има реакция. Блогът няма много посетители, но пък моята цел е да бъде трибуна, която аз, като главен редактор и създател на сп. „Българска наука“, да използвам, за да изкажа лично мнение по различни въпроси, свързани с науката. Основните ми очаквания са да се предизвикат повече дискусии, които да засягат науката в България, а какво ще се породи от това – времето ще покаже. Също така искам да покажа някои неща, свързани с проекта БГ Наука директно от кухнята, факти, които читателите няма как да знаят – например за рекламата в БГ Наука, за магазина, който на практика издържа цялото списание и т.н.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си да бъда чут от повече хора, които имат властта да променят нещата, свързани с наука в България и също така да не спирам да пиша с това темпо.

#DigiGirlz – специална покана за момичета за 23 април

05-digital-girls
#DigiGirlz е много готино събитие, което се случва в последните няколко години в София :)

Идеята му е да насърчи момичетата да се занимават с технологии. А аз твърдо вярвам, че няма значение от пола – на всеки може да му е интересно да навлезе и да се развива в тех бранша! Затова и ви каня, мили млади дами!

Ще бъдем в чудна компания! Безплатно е. Забавно е!

Събота, 23 април от 9.30 до 16 ч в Дома на Европа в София
Ще очаквам да се видим!

Ето и официалното инфо: DigiGirlz има за цел да създаде възможности за образование, предприемачество и заетост сред момичетата от страната на възраст 14 до 18 години.

Темата на събитието тази година е “Възможности в IT сектора за всяка жена”. С представянето на DigiGirlz в България ще ви разкажем няколко вдъхновяващи истории на жени, които работят в сферата на технологиите

Половото равенство не е форма на феминизъм, а основно човешко право, което засяга всички ни! ‪#‎DIGIGIRLZ‬

Подробности и регистрация – тук

 

Емил Тотев за #DesignWeekEndBG на 19 и 20 март в Севлиево

Познавам Емил като деен и творчески настроен млад човек, от тези, от които би ми се искало да има повече навсякъде. Емо е от Севлиево и организира, заедно със свои приятели, мащабно събитие #DesignWeekEndBG – http://designweekend.co/

sevlievo

Разкажи ни повече за събитието – как ти хрумна и как върви подготовката?
Design WeekEnd 2016 е плод на няколкомесечна работа на няколко човека от цяла България. Събитието е едно от първите дизайн събития в страната и определено е предизвикателство за нас, организаторите. Идеята за него, макар че щеше да звучи много яко, не е никак стара. Зароди се след комбинация от необичайни обстоятелства и вдъхновяващи събития. И все пак има нещо поетично в нея, огромна вина за събитието има един TED talk. Не се сещам кой бе лектора или каква темата, но едно изречение ме грабна силно: “Все се оплакваме, че няма интересни проекти, по които да работим. И какво правим когато няма – ами създаваме си.” Това е зараждането на Design WeekEnd.
Предполагам за никого, поне малко интересуващ се от ИТ, не е тайна, че в България има адски много конференции, състезания и академии за програмисти. Разбира се, лошо няма, но защо не се случва същото и за дизайнерите? С предстоящото събитие сме си поставили за цел да променим положението, искаме да виждаме повече и повече дизайн събития!
Като всяко събитие, подготовката не е лесна, но изненадващо за нас, не е и непосилно трудна. В началото, както на всеки се случва, имахме моменти на колебание. Защо го правим, има ли смисъл и други подобни въпроси се въртяха в главите ни.
С известна доза гордост мога да заявя, само дни преди самото събитие, че си струваше. Не беше лесно, търсене на спонсори, партньори, зала, лектори, подкрепа, но се справихме.
Кого каниш да присъства?
Design WeekEnd приветства всеки, който се интересува от дизайн. Важно е да отбележим, че събитието е насочено към начинаещи дизайнери, поради което лекциите покриват основните знания, нужни на един стартиращ дизайнер. Ако не сте напълно сигурни, дали дизайнът е вашето призвание, заповядайте и разберете сами. Радвам се да споделя, че имаме уникални лектори, а двата дни се очертават доста динамични.

Интересни акценти от програмата?
Програмата ни е доста разнообразна, за два дни ще се разходим от фото манипулации, през уеб дизайн, та чак до лога и бранд идентичност. При толкова различни теми определено е трудно да изберем най-интересните, но все пак ще пробвам.
В събота започваме с Мери Христофорова, която ще ни научи как бързо да превърнем добрата снимка в страхотна. Малко по-късно същия ден Иван Гинев от Cog Graphics ни е подготвил шарена лекция за цветове. Преминавайки напред се срещаме с лекция за лога, както и такава за тенденциите в дизайна през 2016. В 16:00 самата Жюстин ще ни мотивира да сме дизайнери, а точно час по-късно идва моментът за кратките лекции.
В неделя преди обяд обличаме програмистките си тениски и си говорим за уеб дизайн, както и какво е това създание devsigner-а. Следобед продължаваме с илюстрации, малко типография и манипулации.
Доста шарено, доста разнообразно и доста интересно. Това ви очаква на 19 и 20 март.

Какво научи от организацията на това събитие?
Това определено е доста труден въпрос. Ако мога да откроя няколко неща, то това определено ще са следните:
Огромната важност на мрежата.
Редовно в твоите лекции можем да срещнем поне по изречение за networking-а, иначе казано – изграждането на мрежа. Макар досега да имах стабилна мрежа в страната, едва сега успях да оценя нейното значение. Благодарение на мрежата на Design WeekEnd 2016 ще имаме хора от Пловдив, Враца, Благоевград, Варна, а и доста други градове в страната. Без тяхната подкрепа щеше да е само едно малко областно събитие.
Доверие на българските фирми.
При набирането на партньори за събитието доста променихме представите си за фирмите, български и световни. Започнахме с “големите”, оргомни световни корпорации, търсихме подкрепа там, но безуспешно. В крайна сметка търсената подкрепа и съдействие открихме в по-малките компании, в български компании. Останахме приятно изненадани от ентусиазма, с който те приветстваха идеята ни. Определено беше лъч светлина, после прераснал в буен огън, изчистващ тъмнината на откази и отхвърляния.
Рядко познаваш хората истински.
При подготвянето на събитието неминуемо се вдихна доста шум в местната ни общност. Аз, а и екипът, получавахме запитвания за участие от най-неочаквани места. Човек, когото виждам всеки ден, но за когото никога не съм предполагал, че има интерес към дизайна, сега е един от най-активните и питащи участници. Определено хората ги вълнува какво се случва с Design WeekEnd. След като пуснахме предварителното събитие в социална мрежа очаквахме неголям интерес и потенциално пропадане на идеята. Както обаче сме свикнали от телевизията, ако пуснеш трейлър за нещо интересно, хората ще искат да видят цялото нещо. Така се получи и при нас. Днес, няколко месеца по-късно, събитието е реалност, а точно този човек бе един от първите с билет.

Какво пожелаваш на приятелите си от Севлиево и като цяло на младите хора в България?
Тук ще ми е трудно да не звуча клиширано, но си заслужава да пробвам. Стават, нещата стават, идеите стават реалност, дори тук, дори в малкото Севлиево, дори в малката България. Свикнали сме да очакваме някой друг да направи нещо. Свикнали сме с оправданията, че всичко яко се прави в чужбина. Свикнали сме да оставяме идеите си някъде заровени в долния десен ъгъл на гардероба, под купчината тениски от яки събития, където сме били. Събития, каквито искаме да създадем и ние, но се страхуваме от провала. Спрете! Извадете тази идея, споделете я на поне трима приятели, заживейте за седмица с нея, представете си как става реалност, всички онези мигове на щастие, представихте ли си го? Супер! А сега излезте навън, срещнете се с хора, представете им идеята си, давайте!

Светът има нужда от вашата идея, от вашата енергия и воля.
А сега спрете да четете тази статия, махнете камарата тениски и превърнете своята идея в реалност!

Очаваме ви на 19 и 20 март в Севлиево!
#DesignWeekEndBG