Покана #Wiki4MediaFreedom edit-a-thon за обогатяване на данните за свободата на медиите в Wikipedia 27 ноември в София

Каня всички, които се вълнуват от медии, свобода на словото и свободни медии на втория по рода си Wiki4MediaFreedom edit-a-thon – работилница за допълване и обогатяване на данните за свободата на медиите на онлайн енциклопедията Wikipedia – ще се проведе на 27 ноември, понеделник, в София в Червената къща!

Организатори са италианската медийна организация OBC Transeuropa, Асоциацията на европейските журналисти – България, британската организация mySociety, както и Wikimedians of Bulgaria User Group.

Целта на инициативата е да подобри достъпността до знания за свободата на медиите и плурализма в най-голямата отворена енциклопедия в света. В еднодневния писателски маратон могат да се включат Wikipedia активисти, журналисти, медийни активисти и експерти, студенти, както и всички, имащи интерес да работят заедно, за да подобрят обема и качеството на съдържанието на Wikipedia, посветено на свободата на медиите и теми, свързани с прозрачността.

Освен да обогати данните на онлайн енциклопедията, работилницата се надява да насърчава създаването на нови обединения на журналисти, активисти, както и общностите, подкрепящи Wikipedia и достъпа до отворени данни.

Събитието е част от Wiki4MediaFreedom, инициатива, създадена в рамките на Европейския център за свобода на печата и медиите, допринесла за създаването на десетки качествени материали за свободата на словото в Wikipedia след 2015 г., когато се проведе първото издание на работилницата в Белград.

От страна на Уикипедианската общност с Вася Атанасова, Дими Димитров и аз ще сме там и се надяваме да се видим!

Подробности за формата и защо ми се струва, че е важно да го подкрепим има тук.

 

Как блогър печели дело или браво за @VarnaSummer vs Боза Анет

Говорим си с Емил А. Георгиев, който освен блогър е и адвокат и представител по индустриална собственост за делото, което спечелиха преди две седмици с @VarnaSummer по казуса с Боза Анет.

Кое беше най-предизвикателното по делото на @VarnaSummer за Боза Анет?

Времето. Това е типично за нашата професия, тъй като много често клиентите се обръщат към адвокат непосредствено преди съдебното заседание. Разполагахме с малко време да изградим стратегия и да консултираме релевантната съдебна практика. Тук трябва да кажа, че при дела за клевета от особено значение е натрупаната от Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) практика по чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Въпросният чл. 10 урежда правото на достъпване и най-вече разпространяване на информация и големият въпрос, свързан с него, е дали при такова разпространяване се стига до нарушаване на правото на добро име и репутация на страната, засегната от разпространяваната информация. Последното е уредено в чл. 8 от ЕКПЧ и в своята установена практика Съдът неведнъж е противопоставял правото по чл. 10 срещу онова по чл. 8, достигайки до една добре балансирана позиция.

Един от акцентите в нашата защита бяха няколко решения на ЕСПЧ, според които чл. 10 от Конвенцията е приложим не само към информация и идеи, които са “благоприятно приети или смятани за безобидни или за израз на безразличие“, но и към онези, които обиждат, шокират или обезпокояват. Според Съда това е така, защото без тази гаранция няма как да се отговори на изискванията за “плурализъм, търпимост и широта на възгледите, без които не може да има демократично общество.” С други думи – нуждаем се от тази гаранция, за да избегнем ситуацията, в която разпространяването на по-критична информация да бъде блокирано с дела за обида и/или клевета.

Имаш ли и други защити на блогъри до момента?

Не и се надявам да нямам, защото това ще е добър знак, че при свободата на изразяване достигаме до стандартите, които отдавна са установени в други части на Европа.

Ще бъдат ли блогърите третирани наравно с журналистите и у нас?

Това би било много желателно поради няколко причини.

Първо, доста блогъри заеха и продължават да заемат мястото на „традиционната“ журналистика, като това се дължи най-вече на специфичната медийна обстановка у нас, характеризираща се с непрозрачна собственост, писане на поръчкови, често неверни, материали и използването на медиите от страна на собствениците им като „бухалки“ с цел разширяване на тяхното политическо влияние.

Второ, в днешно време не един и два блога успяват да привлекат далеч повече читатели, отколкото съществуващи отдавна медийни издания.

И трето, в едно свое решение от 2007 г. Съдът на Европейския съюз ни казва, че журналистическата дейност е налице независимо от начина си на разпространение (хартия, радио/телевизионни вълни или интернет) и не е запазена само и единствено за традиционните медийни предприятия.