Хели проучва Интернет. да й помогнем.

Казвам се Хели и реших, че след 9 години е време най-накрая да завърша:). След грандиозни планове да хакна базата данни, да се пренеса в бъдещето и да взема вече готовия продукт или да помоля някой да ми я напише, реших да се хвана сама. Социалните мрежи и промяната на комуникациятаа между хората (това е темата) ми изглеждаха интересен и лесен за написване материал. До момента, в който осъзнах, че онлайн социалните мрежи са като плаващи пясъци от връзки, информация и хора, които колкото и да се опитваш да проучиш и категоризираш, а си мръднал с лявото око, а се се променили. Освен това разбрах, че ми е интересно да се ровя и да наблюдавам и колкото повече се ровех и наблюдавах, толкова по интересно ми ставаше. И ето ме – с онлайн проучване, в което взимат участие над 500 активни участници в социалната мрежа, и каквато е по-добрата новина – не всички са в моя приятелски кръг. Реших, че няма да си играя на дребно и искам да го направя с максимален брой хора (онлайн социалните мрежи в действие) и макар да не ни даде напълно разбиранане как влияят тези мрежи на поведението и комуникацията помежду ни, да ни даде моментна снимка на българските потребители и тяхните навици и поведение.

Ако желаете да се включите в проучването – https://docs.google.com/forms/d/19bP08HdEJ3rYK-4IQ8HMpizNiswiDXg0NTZQlrnr0ws/viewform

Ще съм благодарна да го разпространите към ваши приятели и контакти, които членуват и в други онлайн общества, различни от добре познатите ни Twitter и Facebook.

Какво харесвам относно интернет – че е необятен и че макар и не го осъзнаваме започва да приема физически параметри. Харесвам, че ми позволява само с няколко клика на мишката да достигна до хиляди и хиляди хора и да бъда достигната. Харесва ми и че някой ден когато токът спре ще гледам как се справят всички:), които са се научили максимално да разчитат на него:).

Е, това е. Благодаря.

сайтът – нашето най-важно място онлайн

социални мрежи, блогове, продуктови сайтовем промоционални сайтове, микроблогинг, форуми и какво ли още не онлайн … без значение къде какво правим нашето най-важно, най-свещено място в Интернет остава нашия корпоративен сайт (или личен сайт / блог за личните)

както логото е свещено за нашата визуална идентичност
така и сайтът е свещен – не бива да го забравяме, а покрай целия шум около социалките позанемарихме сайтовете си

сайтът е светая светих на нашето онлайн присъствие, защото концентрира цялата ни останала информация на наше място. всички други места не са наши. нямаме пълен контрол (макар често да забравяме, че нямаме) и не знаем утре какво ще се случи с тези наши други места онлайн

затова, хора, грижещи се за сайта на своята фирма, собственици на среден, малък и голям бизнес – погледнете си сайта, излезте от своята кога и го усетете през погледа на тези, които са ваши основни потребители, освежете го, вдъхнете му живот, вкарайте всеки посетител в диалог и никога не обръщайте гръб на това свое най-важно място онлайн

писах още: за мартеничките и сайтовете, блогове vs традиционни медии, миксът на социалките
постът е коментар, допълнение към мнението на Митко

Google+ месец и нещо по-късно

този пост е вдъхновен от уникалното любовно обяснение, което Димитър Цонев преди малко направи достояние на света чрез блога си – закачка с Google+

месец и нещо откакто съм там и забелязвам няколко тенденции:

  • спецовете много говорят за G+ (вероятно защото е модерно, ето и аз говоря);
  • в началото всички ранни птици се настаниха там в рамките на седмица и нещата се кротнаха и бумът утихна;
  • все още родното онлайн население е масово във фб;
  • G+ се населява основно от мъже;
  • вероятно горното прави G+ да има по-целенасочени и по-малко блудкави постове, статуси;
  • G+ е уникален, защото благодарение на Google знае вече много за теб, за мен, за всеки – имаш поща в gmail, имаш календар,  RSS четец, албуми готови, блог вероятно и още и още, е, вече всичко ти е на куп и Големият брат следи за всичко да ти е на едно място, да не се налага да излизаш много-много; макар да звучи страшничко на мен това ми харесва;
  • повечето хора, които още не са мигрирали напълно намират G+ за сух и скучноват;
  • на мен за момента не ми харесва факта, че не ми признава FF, а иска Хром;
  • странно разпределила съм към 120 приятеля по кръгчетата си, а мен са ме разпределили в близо 500 кръгчета …
  • добрата новина е, че fb вече не е всичко, има силна алтернатива с голям потенциал, да видим G+ как ще оправдае високите очаквания на хората.

е, G+ продължава, търпеливо го следваме и да видим още как ще ни изненада :)

viva fb

вероятно има успех. когато голямото лого е наистина голямо и първо, но то е и най-видимо. основният бренд малко се губи, а може би и повече от малко. за fiat punto evo да не говорим.

възможно е кампанията да е успешна – нови фенове. и после какво?

междувременно народът се изнася повсеместно в G+, но това са подробности.

втората половина на 2011-та ще е mobile и в bg

Какво мислите за хората, които създават фен-страници във Facebook и след това ги продават? Това ефективен модел ли е?

Напротив. Това е лоша практика. Подобна практика имаше с e-mail маркетинга. Дадена компания купува голяма база данни от 60 хил. или 600 хил. имейла. След това се разочарова, защото в тях попадат хора, които нямат нищо общо с бранда. Това се нарича „ферми от хора”. Факт е, че много фирми купуват фенгрупи, както и мейлинглисги, но аз лично не считам, че това е маркетинг. По-скоро е спам. Има фирми, които разработват такива ферми, има и такива, които ги купуват. Мисля, че е по-добре да имаме малко фенове, но да сме си ги заработили сами.

за социалните мрежи и възможностите за онлайн маркетинг, за мобилността и нивото на родната дигитална индустрия – едно интервю на Елена Петкова от в-к Пари с мен. цялото интервю – тук

със скоростта на социалните мрежи

“през следващите 30 минути ще бъдат публикувани приблизително 22 000 блог поста, 2.3 милиона туита, и Facebook потребителите ще публикуват 2.77 милиона ъпдейтнат на статуси и ще качат 41 милиона единици съдържание”

какви времена само, а?!
за цялата статия “Media Has Changed… It’s Time for PR to Catch Up” клик тук

офис 2010 и д-р Емилова

в юруша към социалните мрежи се случват не много логични неща, като това в един екран да се съберат дамски чатни, сватбена оферта, MS Office 2010 и д-р Емилова. масовка, да. но ефективност за всички тези четири? хм …

Емил Марков: BG designer, illustrator, paper engineer and compulsive blogger

Емо е стар добър приятел, от онези креативни типове, които винаги те изненадват и винаги ти е гот да знаеш, че ги има и дори от време на време можете да пиете кафе заедно и да бъбрите за всякакви неща. Подари ми дизайна и на моя сайт – мерси пак :) Емо е уникален дизайнер, отвъд времето и много в него. напоследък се завърна офлайн и в България – по Коледа Light беше с негова корица. рисува книжки и разхожда бигъла си някъде в Испания. опитах да се върнем назад в това интервю, а и малко напред.

кога беше първия ти път в Интернет и какво помниш от тогава? как беше нет-а? какво видя? какво не успя?
Беше в началото на 1995 година. За пръв път ми показа браузер и какво да направя с него един приятел – английски програмист, с когото си пиехме заедно бирите по Мадридските капани. Той имаше супер модем 14 bps, но нямаше такава телефонна централа, която да стигне и на половината от тази скорост. Браузерът беше Нетскейп а търсачката – Алта Виста. Показа ми как да видя карта на България и някаква демографска статистика и да си призная, настрани от чистото любопитсво, не проявих особен интерес, защото ми се видя много дървено и бедно. Повечето страници бяха черни и изобщо Интернет тогава приличаше на неграмотно издаден справочник. Една година по-късно вече се наложи да използвам Интернет в работата. Електронни пощи, пращане и получаване на файлове. Почти не си спомням да съм намирал, това което ми трябва като информация в Интернет докъм 1997. Мисля, че първия сайт, който направихме за нас си (сега му казваме “корпоративен” в студиото беше към края на 1997. Още си пазя един архив. Беше много мило време. Едни такива гифове анимирани :))

а днес, къде е Интернет в живота ти?

:) Не мога точно да определя. Някак си – два паралелни живота са.

а животът ти в Интернет днес?

Дълги години изкарвах прехраната си директно с проекти, предназначени за онлайн потребление. Сайтове, игри, анимации, стратегии, маркетинги. В последно време по-скоро консултирам незначителни клиенти и се забавлявам лично с дребни проекти, които ми служат като повод и метод да научавам неща, които по една или друга причина съм пропуснал.

След като си изясних факта, че социалните мрежи нямат социални функции, а са обективно съществуваща индустрия, ми олекна и се чувствам много комфортно участвайки доброволно в тези обогатяващи от моя гледна точка въртелешки. Употребата на социалните мрежи при положение, че не ти пречи да бъдеш равноправно употребяван, решава отчасти вечния екзистенциален въпрос за персоналната идентичност на всеки един от нас. Признавам си, че не разбирам нацупените хора-контакти, които си въобразяват, че фейсбук например им е длъжен с нещо. Така или иначе са от малкото останали места изобщо в сегашния ни свят, където въпреки всичко имаш възможност за избор.

Харесва ми динамиката и непрекъснатата промяна на съвременния Интернет и това стробоскопично облъчване с информация. Ползваема или не – всеки решава за себе си.

как се справяш с толкова блогове и активно онлайн пребиваване?

Не съм добър пример. Блоговете ми се народиха компулсивно – един след друг. Между многото неща през годините ми се е натрупал огромен шарен архив и един ден ипулсивно реших, че публикуването му няма да навреди на никого. Всъщност са лични блогове в почти оригиналния си вид – както бяха, когато се появиха първите блогове – нещо като дневници, въпреки, че не са стриктно хронологични. Наскоро отговорих на подобен въпрос така – гледам и подреждам тези блогове като мазе с компоти. Просто ми се ще да има някакъв порядък и ако беше един единствен блог, нямаше да имам усещането за ред. Нямам за цел да бъдат следени и коментирани. Знам, че имат посещения, но дори съм заключил коментарите на някои. Нямам нужда от прекалено стриктна оптимизация, защото виждаемостта им също не ми е цел. Поради горните причини, са лесни за поддържане. Така или иначе в процеса на воденето на тези многоблогове научих много за това “как се прави и води блог и кое не бива да се прави на един блог”. Мисля, че в един момент ще се изчерпят и ще ги затворя. Може би е време да си направя един “истински” блог :) Освен тези – личните – имам и други – клиентски :))

А пребиването онлайн? Напълно логично е. Стоя средно по 12 часа между няколко компютъра с различни настройки, заобиколен от интересни неща, бележки, моливчета… Не мога непрекъснато да работя. Докато се разхождам по мрежите, си почивам – и си оползотворявам почивката. Малко като паяк :)) Обичам да пътувам с автобус и влак. Винаги, когато мога остявям колата и ползвам градски транспорт. Не мога да чета пътувайки и затова просто общувам :)

имаш ли любопитен спомен от случва виртуална, която е останала по-трайно у теб?

Първият ми любопитен виртуален случай е запознаването ми с Жюстин Томс :), защото се запознах с нея ровейки из сайта на едни будни младежи преди много години.

Вече съм го казвал, но най-невероятният ми случай с хора, които не познавам от истинския живот (нека някой да ми дефинира кой е истинският ни живот:) е случката с публикуването на персоналната ми новогодишна картичка на корицата на Капитал от миналата Коледа. Беше случайно, спонтанно и се почуствах истински приятно между фактически непознати хора.

би ли се справил ден, седмица, месец без нет?

Мога да живея без никакъв Интернет, но не мога да работя извън Интернет и… това не е живот :))

най-хубавият ти онлайн проект?

Всички, които оставихме недовършени между 1996 и 2001 година в култовото студио Груви Графикс. Беше трудно и страхотно време. Без малко да измайсторим Ютуб, фейсбук и Грувишарк едновремнно. Не ни стигна бюджетът и… сръчността :) Имам почти само приятен спомен и никакво съмнение в това, че се позабавлявахме яко.

а офлайн?

Книгата, която написахме заедно с малкия ми син Макси.

какво искаш да ти донесе 2011-та?

Очаквам да навърша 51. Най-вероятно ще напрявя още няколко книги. Мисля, че няма да ми се размине още един блог :) Ще ми се да направя пак изложба в обикновена галерия – с врата, стени и истински купон след откриването. Надявам се светът да стане по-удобен за обитаване от всички.

едно от многото места на Емо онлайн е тук

още интервюта с уебски приятели:
Денис за бизнеса и онлайн
Тодор за онлайн книжарниците
Борислав за дигиталното ни битие
Жоро за електронните разплащания през 2002

глутница кучета броди из бг уеб-а

ако си онлайн със сигурност си ги забелязал – насмениха си хората от Капитал / Дневник и приятели снимките с кучешките симпатяги из социалки, появиха се кучетата готини по банери размахващи опашка, навсякъде из уеб-а роден плъзнаха те

новото творение е id.capital.bg и се опитва да замени или обедини местата, на които всички ние сменяме статуси, харесваме, коментираме в едно

любопитно детайлче – след появата на кучетата изчезна и бутончето “стани наш фен във фейсбук”, което стоеше горе дясно

успех, кучета!

дългите адреси и метриките

интересен казус: Nielsen is blaming long URLs used by social networks -sometimes as long as 2,000 characters – for an error that led to an undercount of the important “time spent” metric for the past three months. While media buyers don’t use Nielsen data as online ad-buying currency, its metrics are considered an important benchmark for planning purposes. Nielsen said the issue would be corrected for reports on December Web traffic.
цялата история – тук