Фалшиви новини, пропаганда и геополитика

„Фалшиви новини с антиевропейско съдържание са вече анализирани в детайл от Европейската комисия и други институции“, според Кристиан Шпар. „Сега не само е необходимо да се разобличат пропагандните механизми, но ЕС трябва да намери прости и ясни послания в социалните мрежи, за да разясни своите ценности и предимствата на своя политически модел по по-добър начин. При това, ЕС не трябва само да разпространява факти, но и да предизвиква повече позитивни емоции“.

Най-разпространеният източник на информация за политика са телевизионните предавания. 91% научават политически новини от телевизията. След тях следват онлайн информационните портали (24%), социалните мрежи (23%) и печатните медии (18%). Радиото се използва за източник на информация от 17% от запитаните.

Малко българи търсят политическа информация на сайтовете на обществени институции (правителство, ЕС, НАТО) или на неправителствени организации – те се посещават от по-малко от 6%.

72% от от гражданите на България забелязват фалшиви новини в
медиите. Това показва национално представително проучване,
проведено по инициатива на Медийната програма на фондация
„Конрад Аденауер“. Едва 13% заявяват, че не познават феномена
на фалшивите новини. Относно политика българите се
информират предимно от телевизията (91%). След тях с голяма
разлика следват онлайн и печатните медии.

Данните са от проучване на Алфа Рисърч, публикувано в края на юни 2017 г., изготвено по поръчка на фондация Конрад Аденауер.

Ще продължа с темата за фалшивите новини в серия постове, които предстоят.

20% ще е ръстът на онлайн рекламата в България през 2012

“Очаквам интернет пазарът в България през 2012 г. да нарасне с 20%”, коментира на работна закуска с журналисти Стюарт Тил, изпълнителен директор на една от водещите интернет медийни компании в страната Инвестор.БГ АД. За сравнение през 2011 онлайн рекламният пазар е нараснал с 12% до 29.5 млн. евро (59 млн. лв.), уточни Тил.

делът на онлайн рекламата в общия рекламен микс през 2011 г. е 8%, като очакванията са този дял да нарасне през настоящата година до 9,3% и да достигне 16,3% през 2015 г., което е доста песимистичен сценарий, предвид на това, че например в Унгария през 2010 г. онлайн пазарът възлиза на 96 млн. евро, при пазарен дял на интернет рекламата от 12%., а в Чехия цифрата е 186 млн. евро и 21% дял

по неофициални данни на членовете на IAB от CEE за 2011-та делът на онлайн рекламата, който за България е 8%, по данни, цитирани от Стюарт Тил, Инвестор, в региона е:
Македония – около 1%
Сърбия – малко под 5%
Румъния – около 7%
Унгария – 20%
Словакия – 20%

 

Do you CEE 2010

съвсем наскоро заварих на бюрото си дебело списание. оказа се The internet market of Central and Eastern Europe in 2010, на Gemius и IAB Europe

според този доклад, който наистина изглежда респектиращо България има 3.28 милиона Интернет потребителя

в този доклад за първи път видях официални данни, мерещи в едно някои от основните конкуренти на пазара, ето картинката

abv.bg е най-посещаваният роден сайт с близо 2 милиона потребителя месечно и 60% покритие и най-дълъг престой на потребителите, следва dir.bg със значително по-скромни резултати, на снимката се виждат всички топ 6

най-дълго време българите изкарват в ladypopular.bg – 7.13.40 (!), макар сайтът да има едва 4% покритие

още малко статистики, специфични за бг: тук онлайн потребителите са доста добре образовани – 27% са вишисти и 5% са студентите, 27% от онлайн населението живее в София, 9% от всички хора онлайн са на възраст 55+ и 29% от всички онлайн са между 15 и 24 години

нищо изненадващо. просто цифри.

браво за онлайн преброяване 2011

прочетох доста коментари онлайн и бях много скептична, признавам. хората се оплакваха – че им се наложило да мерят кухни и бани, че въпросите са глупави, но ако погледнем от уеб страната на нещата – преброяване 2011 се справи чудесно със задачата си!

  • ок, дизайнът е леко дървен, но на фона на повечето държавни инстации е съвсем приличен и ок
  • сървърите не се скапаха нито за миг (както знаем се случва понякога, пример – градините),
  • сесията е достатъчно дълга, че да се справиш с попълването,
  • указанията са подробни, макар на моменти наистина самите въпроси да звучат странно, но това е отвъд сайта все пак, указанията са добре цветово диференцирани,
  • незрящите ми приятели също успяха да попълнят формуляра онлайн, значи е направен читаво,
  • от към security нещата също звучат като да са добре решени,
  • от към съпорт – има и стационарен и мобилни телефони на трите оператора, както и мейл,
  • преброяването се случва бързичко, системата е умна и в някои случаи ти спестява нерелевантни въпроси,

хората, които са го реализирали заслужават похвала!

предполагам ако сега над 3 000 или около 50% от населението се преброиха така, другия път ще са поне 70!

за кликовете и кликащите

данните са от доклада на comScore от онзи ден (окт 2010), доста от основните факти бяха проговорени на Webit, голяма част изтекоха и бяха повторени из twitter

ето малко изключително любопитни факти за кликовете и кликащите, естествено не другаде, а онлайн:
84% от населението онлайн НЕ клика на реклама
4% кликат умерено, а 4% – доста
22% от всички кликащи са доста кликащи
67% от кликовете са дело на доста кликащите

така излиза, че 4% от онлайн хората правят 67% от кликовете
wow!

това е важен урок за рекламодателите – не гонете кликове! за жалост рекламодателите у нас днес са се концентрирали върху кликове като резултат и само така (или хайде, основно така) отчитат успеха на своите кампании

хайде още малко цифри:
най-висок среден ctr на банер има в Малайзия – 0.30, а най-нисък – във Филнандия – 0.05
средно най-висок ctr на банер дават автомобилните – 0.15, а най-нисък – финансовите – 0.06

добри цифри за сверяване на часовника. вие какъв последно среден ctr направихте?