Студентски стихове от обикновен ден в НБУ

Днес със студентите ми журналисти и вдъхновяващия ни гост Хели Велинова играхме творчески игри за писане и резултатите бяха чудно-омайно-прекрасни! Позволявам си да споделя само два стиха на тема – залата на нашата лекция, писани за време (5 мин) :)

“Бялата стая с цветните идеи.
В нея се изливат знания щедри.
Имаме избор – да подредим живота и света
или да продължим да виждаме
старата малка къща
с изчерпани възможности
и наводнена от океана.

Бялата стая всъщност
е щедра на светлина”

Денис

“Колко погрешно е да се чувстваме като крале в удобните сгради, в тази бяла стая, пълна с бездушни мебели, без да осъзнаваме, че сме пленници в бетонната прегръдка на модерното общество, което лесно може да ни смачка.”

Валентина

 

Студенти разговарят с блогъри: Рози Борачева

С вълнение стартирам серия гост-постове – нещо ново за този блог. Интервюта, правени от мои студенти с блогъри.

Започваме с Миранда Блякчори.

Добре дошли в личното кътче на Рози Борачева – студентка в НБУ по журналистика и реклама. Да, Рози учи две специалности, работи, има личен блог, четенето е нейната най-голяма страст и ако продължа да изреждам, няма да ми стигне мястото. Ако имате щастието да познавате Рози, няма как да не се съгласите с мен..тя е винаги придружена от широката си и приветлива усмивка и никога няма да ви откаже, в случай че я помолите за помощ.
Представям ви Рози! http://roziboracheva.com/

Кога и как реши, че искаш да създадеш свой личен блог? Какво те провокира за това?
Мухата за собствен блог ми пусна още в първи курс Константин Павлов – попаднах на една среща с него в Съюза на българските журналисти. Каза ми, че за да започнеш да пишеш и да ставаш все по-добър в това, първо трябва да си намериш платформа, а няма по-добра начална такава от личен блог, няма и по-ефективен начин да се наложиш като журналист, когато си все още съвсем начинаещ.
Втората агитационна вълна дойде от Жюстин Томс, която познавам от няколко години покрай работата си, но за първи път влезе в ролята на мой преподавател миналата година. Тя истински ме надъха и вдъхнови, като ме срещна с хора, на които точно блогът е помогнал много в намирането на работа.

До каква степен е важно наименованието на даден блог според теб? Трудно ли избра името за своя блог? Защо и как реши да бъде „La vie en rose“?
Ако трябва да съм честна, не намирам наименованието за толкова ключово. Най-важно е кой стои зад написаното. Името на моя блог беше първото, което ми хрумна, докато го правех, дори не бях сигурна дали то ще остане, просто трябваше да му сложа някакво заглавие. Никога не съм наричала блога си така пред приятели, за мен той си е roziboracheva.com. La vie en rose е името на една моя адски любима песен на Луис Армстронг и толкова. Е… ако се постарая, мога да извъртя и някакви асоциации със собственото си име и с това, че твърде често гледам през розови очила, но ще излъжа, ако кажа, че това ми е било на дневен ред, когато го кръщавах.

Как би описала тематиката на блога си?
О, това няма как да стане. Няма обща тематика, което по принцип е лошо, защото хората четат определени блогове главно защото те следват интересите им – кулинарни, музикални, за пътешествия…
Въпреки че една приятелка от списание Joy, която през лятото ме помоли да им гостувам в пътешественическата рубрика на изданието, описа преди статията ми блога като „лайвстайл и травъл“, аз не бих го определила така. Засега той е пространството, в което мога да напиша всичко, което ме вълнува в дадения момент. Без етикети.

Кои са блоговете, които редовно четеш?
Следя блога на Василена Вълчанова, този на Жюстин (личния – Smiling), на Деси Бошнакова, на Ванина Иванова, два модни – на Мирела Манчева и Савина Николова, един бюти – мацката се казва Нина, и влоговете на Anna Akana. Със сигурност има и още, на прима виста обаче само за тези се сещам.

Каква e активността ти в блога и какво е важно за теб, когато пишеш?
Активността ми е правопропорционална на броя случаи, в които нещо ме е впечатлило и искам да го споделя, и обратнопропорционална на броя курсови работи, които имам да подготвям за университета. Освен това пиша и за две списания, така че те са с приоритет (все пак вкъщи трябва да влизат пари), когато имам време да драсна нещо. Май казах какво е важно – нещо да ми е направило толкова силно впечатление или да ми е дошла толкова добра идея, че просто да не мога да не споделя.

Кое е нещото, за което обожаваш да пишеш? И нещото, за което не можеш или не искаш да пишеш?
Обожавам да пиша за книги. Не мога и не искам (като съм хванала този пример) да пиша насила за книга, която не ме е впечатлила достатъчно. Точно по тази причина си купувам или взимам от библиотеки всичко, което ми се чете, а не пиша до издателствата да ми го изпращат за ревю (ако не знаеш – така функционират нещата: казваш, че имаш блог и искаш да кажеш нещо за дадена книга, и от издателството ти я изпращат безплатно).

Според теб всеки един човек ли може да бъде блогър? Или трябва да притежава някакви определени качества и умения за целта? Ако да, какви?
Не всеки може да бъде блогър. Трябва да може да пише добре, да е грамотен, да е интересен, да има какво да каже и да има елементарно усещане за красота, за да е блогът му приятно място не само за четене, но и за гледане.

В представянето си пишеш, че искаш да споделяш със света своите гениални открития. Ако трябва да избереш една от статиите си за такава, коя би била тя?
Това е страхотен въпрос. Последната статия, която написах и наистина харесах, е тази. Не е специално за блога, за списание е, но я има и на roziboracheva.com. Помня, че три дни бях без компютър и само я мислих, та когато най-сетне седнах пред белия лист и се захванах да пиша, всичко буквално се изля от мен.

Ти си студентка с две специалности и имайки това предвид, блогърството каква роля заема в ежедневието ти?
В ежедневието ми в момента – никаква. Виж, ако ме попиташ за ежеседмичието или ежемесечието ми, може и да намерим някакъв отговор. Опитвам се да съм колкото се може по-активна, но проблемът е, че за академичната си работа винаги имам краен срок и бързам да я свърша, докато при писането в блога всички правила идват от мен самата.

Извън академичните задължения, които имаш, как обичаш да оползотворяваш свободното си време?
Обичам да чета, да тичам, да карам колело, да ходя на театър, да говоря за смислени неща със смислени хора (най-често така се раждат и статиите, които пиша), да помагам на приятеля си със снимането и проявяването на снимки. В интерес на истината, академичните ми задължения не са кой-знае-колко по-различни от нещата, които по принцип обичам да правя. Единствената разлика е, че включват по-малко движение, отколкото ми се иска (не мога да пиша, докато спортувам… не става просто).

Като за финален въпрос – какви са амбициите ти занапред с твоя блог?
Искам да ставам все по-добра в писането. Основно това. Нямам нито желание да изкарвам пари от блога, нито да привличам хиляди читатели. В момента си имам една малка общност от хора, които следят материалите ми само защото им харесва как изразявам това, което ме вълнува. Предпочитам нещата да си останат така – не държа на голяма фен база, защото моят блог си е нещо като упражнение.
Искам да вдъхновявам читателите си да пробват нови неща, да излизат извън зоната си на комфорт, да се обогатяват. Това е ценно – да разбереш, че някой е научил от теб за някоя книга, която го е разтърсила, да накараш някого да се замисли и да промени нещо в живота си.

Марина Стефанова за комуникациите и корпоративната социална отговорност

book

Преди година си говорихме с моята приятелка, невероятно деен, усмихнат и ерудиран човек, Марина Стефанова за това как не успяват малкото фирми, които системно се занимават и инвестират в корпоративна социална отговорност да си комуникират правилно, достатъчно шумно добрите дела. И за това как все още широка част от българския бизнес под КСО разбира по Коледа да дари пари на някой дом. Е, така започна този проект и за наша радост ИК Сиела го приеха присърце и той се случи. Книгата ще е след дни по книжарниците. А сега си говорим с Марина за нея:

Късно ли започва в България да се говори за Корпоративна социална отговорност?
Какво значи късно? Кой го определя? По пътя на устойчивото развитие всеки се движи със собствена скорост и се състезава единствено със себе си. А фактите за нас са обнадеждаващи. „Българската следа” по темата може да бъде проследена до далечната 1972 година, когато провеждаме Софийската конференция за устойчиво развитие. Водещи компании в България се обединяват около Етичен кодекс още през 1998 година. През 2003 година първите 20 български фирми се присъединяват към Глобалния договор на ООН, а 10 години по-късно ние отчитаме най-много кандидатури в Европейските КСО отличия за партньорски проекти между стопански и нестопански организации в цяла Европа. Вече трета година магистри се обучават по темата за КСО и финансов мениджмънт, а Българската мрежа получи награда от най-големия световен форум за устойчиво развитие – Рио+20.

Как и защо реши да работиш по тази книга?
От толкова години българските компании работят за подобряване на условията на труд и развитие на своите служители, въвеждат щадящи природата технологии и инвестират в местните общности. Въпреки това ние все още продължаваме да цитираме международни източници, да изучаваме чуждестранни компании за добър или лош пример. Това не е редно. Оставаме длъжници на отговорния бизнес в България. Време бе да имаме книга от български автори, с която да отдадем необходимото внимание на актуалните, положителните примери от родните фирми. Аз знам, че има много добри експерти по корпоративна социална отговорност в България и част от техните мисли и опит също са споделени в нея. Отделно, работата ми с Жюстин бе олицетворение на израза „учене чрез преживяване”. Тя е прекрасен специалист, отличен педагог и сърдечен приятел, което превърна годината в истинско приключение.

За кого е книгата?
Книгата е за всички, които търсят различния модел за правене на бизнес – бизнес с кауза, устойчиво планиране и стратегическо позициониране, бизнес, основан на споделените ценности. Студенти, преподаватели, КСО, ПР и ЧР експерти, собственици на фирми и нестопански организации, журналисти. Особено приятно би ми било да видя това издание в ръцете на служители от държавната и общинската администрация. Това ще означава, че корпоративната социална отговорност вече не е мода, достъпна за VIP и бизнес лидерите, а пораждащата се култура на устойчиво развитие.

Какво не успя да кажеш в тази книга?
Дори не загатнахме каква ще бъде ролята на бизнеса при изпълнение на Целите за устойчиво развитие, които ООН определя през 2015. А тя ще става все по-голяма през следващите петнадесет години, защото споделените ценности изискват и споделена отговорност. Но… всяко нещо с времето си. Сигурна съм, че дискусиите по темата ще родят прекрасен материал за следваща публикация.

студенти журналистика интервюират Милен Цветков

днес с моите студенти от НБУ, журналистина 2-ри курс, направихме любопитното упражнение да вземем интервю за блоговете им от популярния от тв екрана Милен Цветков.

споделям част от въпросите:

  • През кое време на деня е “часът на Милен Цветков”?
  • Истина ли е, че заради политически натиск преди време Ви свалиха от екран? И ако е така – кой и как го направи?
  • Има ли случки във Вашето детство, които ви отведохте до заниманията с журналистика?
  • Завършил сте дефектология и сте работил с незрящи хора, както и като репортер, журналист, водещ на новини, разносвач на продукти и какво ли още не. Какво успяхте да научите през всички тези години?

#НБУ #бъдеще #България

три пъти ура за Синди и Ани

IMG_5094Синди и Ани са прекрасни млади момичета, които учат в НБУ. в последните месеци разработиха общ блог, посветен на протестите у нас, който списват на български и английски език – http://pressk1dz.wordpress.com/. тук си говорим за тази им идея и нещата около нея :)

Кое беше най-трудното в работата по този блог?

Синди: Чистотата на постовете може би. Идеята да се напише един материал, който да засегне определена тема, но без да обиди някого е трудно. Дори в най-добрите си намерения вероятно не сме спазили тази „чистота“ и срещнахме негативни отзиви именно в тази насока. Трудното се оказа и преодоляването на един инициален страх да защитим написаното и мнението си в онлайн пространството, когато стоим анонимни. Но всеки страх и съмнение е преодолим. С опит и старание разбира се.
Ани: Най-трудно ни беше да останем безпристрастни и анонимни, като се стараем в същото време да се придържаме към една тематика, а именно – протестите, или по-точно – студентските протести. Темата е обширна и все пак някак си искахме да не останем само в полето на събитията тук и сега, а да преминем и отвъд тази граница, като покажем подобни тенденции в исторически план, както и актуални такива отвъд нашата държава. В същото време, ние оставаме анонимни. Някой би си помислил, че ние сме част от Ранобудните студенти. Но – о, изненада – ние не сме. Това, някак също ни даваше от една страна свобода, а от друга – ограничение на това как, какво и защо точно това бихме отразили. Мисля обаче, че успешно се справихме с тези трудности.

С какво искате да се занимавате в бъдеще?

Синди: Искам да пиша. Искам журналистическото и искам фикционалното в едно. Хибрид може би, на една разказвателна журналистика. С химикал в ръка или лаптоп пред мен, бъдещето ми е в думите.
Ани: Мечтата ми е да съм журналист. Искам да се занимавам с репортерство, телевизионна журналистика или да се насоча към новите видове журналистика, свързани с развитието на съвременните технологии. Да намирам първа новините. Знаете, че това не е лесно днес, когато всичко веднага се поства в мрежата. Трябва да имаш каналите, знанието и търпението да откриваш пръв събитията и съответно да ги отразяваш преди другите.

А как ще продължи да съществува този блог http://pressk1dz.wordpress.com/?

Синди: С истории, инспирирани от впечатления, от събития и всякакви творчески и художествени евенти – надявам се! По-колоритен и по-обширен като тематика. Надявам се на един прогрес и еволюция на този първоначално университетски проект. Времето разбира се ще покаже, но бъдеще има!
Ани: Бъдещето на блога все още е неясто и размито за самите нас. Аз мисля, че той има потенциала да прерастне в нещо по-голямо, след като вече сме махнали маските на анонимността и обвързаността на самия блог с университета. Ние имаме желание. Това е важното. Другото ще го покаже времето.

А вашите лични блогове?

Синди: https://cindyvaskova.wordpress.com/ – свят на фикция, всичко от хорър до научна фантастика, драма, съспенс и още, както рецензии и книги. Блогът е активен вече трета година и е една прекрасна част от свободното ми време, както и много специално място, на което развивам и обогатявам едно хоби, една страст.
Ани: Моят личен блог е сравнително нов. Аз съм новоизлюпен блогър, така да се каже. В него аз не целя постигане на голяма аудитория. Той е литературно насочен и там аз поствам мои лични творби, които в никакъв случай нямат претенцията за голяма художествена стойност. Аз пиша за развлечение, а блогът ми дава възможността да споделя мислите си с другите.
http://aswonderland.blogspot.com

Ана Стоицев, студент Масови комуникации, трета година, НБУ
Синди Васкова, студент Масови комуникации, трета година, НБУ

успех, момичета!

след втория IAB Day at NBU

днес в НБУ се проведе за втора поредна година IAB Day – събитие, предназначено да вдъхнови за дигиталната индустрия младите хора

пред студентите бяхме Иван Иванчев от Изи онлайн, Леона Асланова от Мтел, Пламен Вушев от Jobs.bg и аз

поставяхме повече въпроси, отколкото дадохме отговори. опитахме да предадем от страстта си за бизнес онлайн и от опита си. няколко неща останаха у мен:

  • от около 40 души в залата едва 3-4 вдигнаха плаго ръце при въпроса “смятате ли да стартирате свой бизнес”;
  • един въпрос присъства неизменно на почти всички събирания, на които се говори за предприемачество – как да защитим идеите си? е, няма как. отговорих преди време тук;
  • в 3-4 курс студентите още не са наясно какво точно искат да правят;
  • студентите са уморени от стажове, неплатени стажове, стажове, при които за пореден път са се надявали да ги наемат след това на работа.

покана за студенти за състезанието Google Online Marketing Challenge

повече от 500 000 студента от 100 държави се очаква да се включат и тази година в традиционното вече предизвикателство на Google – Online Marketing Challenge

в предните години имахме честта със студентите ми от НБУ да сме единственият български отбор. надявам се тази година да не е така! опитът, който се трупа е голям, сертификатът за участие от Google – ценен за бъдещата кариера, а знанията и забавата – безценни

регистрацията за участе е до 1-ви май, така че – побързайте!

писах за състезанието и през 2008-ма,

Webloz’12 students: впечатления от оценяването на уеб проектите

на 25 февруари 2012 се състоя първият Webloz за студенти, отново организиран от фондация Технология за младите и Тихомил Кулев. бях поканена и с радост приех да съм в журито, защото на подобни събития човек среща стари приятели, с които да побъбри на спокойствие, но и много нови, интересни млади хора, повечето с добри идеи и амбиция за развитие

конкретно впечатленията ми от студентските проекти и конкурса:
– проектите бяха малко, убедена съм, че доста млади хора създават уеб, вероятно се дължи на това, че е първо студентско издание, дано догодина има повече;
– както и при учениците – голямата част от студентите не успяват да представят добре проекта си, макар специално за студентите да се очаква вече да могат да го правят;
– основната логика за иницииране на проектите е по-скоро “да опитаме” и “ще сложим гугъл реклама”, отколкото сериозен подход;
– добро впечатление ми направи, че студентите успяват да работят в групи, като си разпределят различните типове уеб задачи, макар най-добрите проекти да бяха на солови играчи;
– силно залитане към сериозни технологични решения без това да е проектно обусловено.

браво Тихомил и екип! успех на следващите Webloz-и! поздравления и за Суперхостинг, които за пореден път демонстрираха, че подпомагането на стойностни събития в бранша е важна социална кауза!

писах и за впечатленията си от оценяването на ученическите уеб проекти в Webloz’11

студентите към Министерството на околната среда и горите – Да запазим Коледата жива!

днешната работа със студентите в НБУ, департамент Масови комуникации бе забавна, а с това роди различни готини идеи. с позволението на авторите (и в името на тяхната дигитална следа) публикувам тук най-доброто предложение.

да видим дали заинтересованите лица имат блог-мониторинг и ще успеем ли да ги вдъхновим:

Кампания за опазването на елхите
към Министерството на околната среда и горите
Да запазим Коледата жива!

Идея: Ивиана Гичева, Иван Лазаров

Онлайн инструменти за популяризиране на кампанията:

1. Сайтът на Министерството. Ще се добави допълнителна категория в началното меню, като информацията на страницата ще описва цялата кауза, какви са вредите от изсичането на елхите и околната среда и известните личности, като Маги Малеева, Белослава, Асен Блатечки, които участват в нея.

2. Блог. Ще се изгради отделен блог, във връзка с кампанията, който ще е свързан към сайта на Министерството, и потребителите могат да намерят много по-подробна информация какви са ползите от опазването на елхите.

3. Facebook. Ще се направи страница на Министерството във Facebook, като ще се създаде игра “Christmas Forest”, която ще симулира засяването на цяла гора с елхи. За всяко засято онлайн дръвче ще се дарява по 1 лев за засяването на реална елха. Средствата ще се даряват от спонсори като: неправителствената организация „Зелени Балкани”, форум „Горичка”, фирма „Dm Gardens”. Също така, в кампанията ще се включи и сайтът amam.bg, от който ще даряват по 1 лев за кампанията за всяка поръчка за над 10 лева.

4. Медийно партньорство. Благодарение на медийното партньорство със спонсорите, ще може да се публикува информация за каузата в сайтовете им, блоговете и форумите. Ще се публикуват и банери за кампанията.

5. Брандиране на сайтовете на спонсорите, Vbox Топ 40.

6. YouTube. Ще се заснемат няколко клипа с участието на известните личности, съпричастни с каузата, които ще апелират и стимулират към опазването на елхите и спирането на прекомерното им изсичане.

7. Kolibka.com: Ще се публикува 30-минутен документален филм за ползата от елхите в природата и последствията от тяхното изсичане

8. GoogleAdWords

9. Вирусен маркетинг: Ще се заснеме клип с малки дечица, които пеят песента „Елхови лес”, като аранжиментът се промени и се направи с по-бърз ритъм. Чак накрая на видеото ще се разбере, че е част от кампанията на Министерството. Клипът ще бъде публикуван във Vbox, Youtube и социалните мрежи като Facebook, Twitter, Google + и т.н.

покана за IAB Day в НБУ за всички вдъхновени от онлайн средата

IAB Day НБУ – вторник от 14 ч в Университетски театър НБУ. Подготвили сме голяма доза дигитално вдъхновение за всички, които виждат професионалното си бъдеще в онлайн: Жанет Найденова, Владимир Жеглов, Любо Леков и Владимир Kaladan Петков ще разкажат за пътя, който са извървели и за бъдещето на дигиталната индустрия, за възможностите на онлайн средата и тези на младите хора в нея.

Поканени са всички студенти, хора с идеи за бизнес онлайн, млади предприемачи, приятели на онлайн пространството и IAB България.

Инициативата е на IAB България и Департамент Масови комуникации в НБУ.

Заповядайте!