Ана Лазарова от Цифрова република за авторските права, цензурата и прословутия чл. 13

28450239_10156205367812628_244658607_n

Ана Лазарова е адвокат, председател на сдружение “Цифрова република”, наред с това засмян, всеотдаен и деен млад човек.

България, по време на нашето европредседателство, имаме уникален шанс да застанем зад свободата в Интернет и против цензурата. За жалост за момента нашата комисарка Мария Габриел заема по-консервативната позиция на Франция по темата, която никак не се връзва с цялата история и развитие на Интернет и дигиталния бизнес у нас – а именно за рестрикции и натоварване на бизнеса със задачата да е полицай и падарин едновременно. Надявам се здравият разум да надделее и да се разминем с поредното безумие, касаещо реално всеки от нас. По темата говорим с Ана Лазарова.

Защо темата за авторските права, филтрите и въвеждане на чл. 13 е
актуална именно сега?
В момента в Европейския съюз тече реформа на авторското право, чиято заявена цел беше да модернизира авторското право така, че да регулира адекватно новите цифрови реалности, и да го хармонизира така, че да насърчава развитието на единния пазар на ЕС.

Очакванията и надеждите на академичната и неправителствената общности бяха много големи, но за съжаление предложените от Европейската комисия текстове се оказаха плахи по отношение на модернизацията и хармонизацията. За сметка на това в основния документ от лансирания законодателен пакет – проекта за Директива за авторското право в цифровия единен пазар – намериха място някои доста спорни разпоредби, които са в състояние радикално да променят взаимоотношенията между играчите на дигиталния пазар, при това не към добро.

Един от тези спорни текстове е споменатият член 13, който цели да преуреди отговорността на онлайн посредниците.

Съгласно актуалното европейско законодателство, доставчиците на услуги в интернет в общия случай не отговарят за законосъобразността на съдържанието, споделяно от техните потребители, и са освободени от задължение да провеждат общ контрол над това потребителско съдържание.

Член 13 цели да обърне това положение, като задължи доставчиците проактивно да следят и филтрират съдържанието, което минава през тях, за авторскоправи нарушения. Идеята е в случай, че онлайн платформите допуснат непозволено публикуване на защитени материали, да отговарят директно за незаконосъобразно разпространение на съответните авторски произведения.

Всичко това означава, че платформите и други доставчици ще са задължени да филтрират нашето съдържание и да не допускат публикуването на неща, съдържащи чужди авторски материали.

В момента проекто-директивата е в последна фаза на разискване, като се очаква окончателният й текст да бъде приет по време на българското Председателство на Съвета на ЕС. България понастящем е на ключова позиция в трите институции на Съюза, ангажирани в законодателния процес, и е в състояние да повлияе при формулирането на текста на противоречивата разпоредба.

Кой/ какво е застрашено ако се въведе този член 13?
Промените за които говорим, биват лансирани от и са в интерес на големите издатели, най-вече в музикалната индустрия, които се оплакват, че платформите за видеосподеляне забогатяват на техен гръб. Разбира се притесненията на правоносителите за това, че не могат ефективно да контролират разпространението на съдържанието си в интернет са напълно легитимни. Това, което ни притеснява в законодателното предложение е доколко de facto приравняването на правния режим на интернет посредниците към този на класическите медии няма да засегне негативно и непропорционално всички останали участници на цифровия пазар, правната сигурност и фундаментални граждански права на потребителите, като правото на изразяване и правото на достъп до информация.

Ако се приеме, че UGC платформите не предоставят единствено и само достъп, а разпространяват съдържание, то тези доставчици ще бъдат принудени да упражняват най-строг контрол над информацията, което минава през тях, за да не рискуват да бъдат санкционирани, което, от своя страна, ще създаде предпоставки за широкомащабнo налагане на “частна цензура” от самите платформи.

Трябва да се има предвид, че въпросното законодателство не е насочено единствено към платформите за видео и аудио споделяне, които са първоначалният фактически адресат на разпоредбата, а е толкова широко формулирано, че би засегнало платформи като Уикипедия, GitHub, платформи за пазаруване и други доставчици на услуги в интернет.

Как ще се отрази това на бизнеса? А на обикновения човек?
Бизнес: Драматичната промяна на принципите на отговорност на интернет доставчиците по отношение на съдържанието, което обслужват, със сигурност ще разтърси този сектор.

В частност, задължението за разработване на специфични филтри ще натовари бизнеса както финансово, така и създавайки непропорционален правен риск при функционирането на онлайн услугите. Тежестта ще е особено голяма по отношение на стартиращите предприятия.

Средната бройка на персонала на стартъпите в Европа е под 10 човека и можем да си представим, че такива предприятия няма да имат ресурс дори да идентифицират правоносителите, с които трябва да договарят механизми за разпознаване на минаващото през платформите им съдържание, а какво остава за това да разработват и поддържат сложния софтуер.

Известно е, че SounCloud отделят близо 3 милиона евро годишно само да поддържат и персонализират системата си за управление на права на интелектуална собственост, докато Google са вложили над 50 милиона евро в разработване на инструмента им Content ID. Как е възможно стартиращите или малките и средни предприятия да се състезават с подобни вложения на гигантите в бранша?

Промените биха засегнали вторично и други бизнеси извън „тех“ средите. Така например адресатите на разпоредбата на член 13 са толкова широко описани, че сред тях ще попаднат и платформите за онлайн търговия. От друга страна, обстоятелството, че подобни филтри няма как да разграничават законосъобразно от незаконосъобразно използване на авторски материали, може да удари сериозно индустрии, които много разчитат на разпространение на производни произведения, например рекламната индустрия.

Някои анализатори дори твърдят, че разпоредбата нарушава свободата на стопанска инициатива като фундаментално право съгласно Хартата на основните права на ЕС.

Потребители: От гледна точка на обикновения човек, тази нормотворческа тенденция може да има ужасяващия ефект да ни превърне от активни участници в обмена на информация, каквито в последно време сме приели за даденост да бъдем, отново в пасивни консуматори на излъчвано съдържание.

Използващият съответната онлайн услуга няма да може пълноценно да споделя това, което желае, и често няма да знае защо. И тук умишлено избягвам термина “потребител”, доколкото една платформа може да се използва както от консуматора на съдържание, така и от професионалния творец с цел разпространение на творчеството му, а в днешно време ролите на двамата все по-често са преплетени в лицето на модерния потребител, който все по-често е ангажиран в интерактивна комуникация в мрежата.

Идеята на въвеждане на задължение за филтриране е, като потребители на онлайн платформите и други услуги за споделяне, да не сме в състояние да разпространим незаконосъобразно новия клип на някоя поп-звезда.

Има редица случаи, обаче, когато съвсем правомерно можем да споделим съдържание, което съдържа чуждо авторско произведение
когато цитираме, анализираме и коментираме чуждо произведение,
когато имаме право да ползваме произведение или елемент от него по силата на свободен лиценз или на стандартен търговски договор (например купуваме изображение от имидж банка, което включваме в своя презентация)

Има много въпросителни как точно биха били имплементирани подобни филтри на съдържание, но за всички е ясно, че алгоритмите им не биха могли да разграничават законосъобразна от незаконосъобразна употреба. Вече имаме опит с частно филтриране на съдържание в големите платформи и сме натрупали достатъчно примери за погрешно блокирано и свалено от алгоритъма на платформата съдържание – някои от тези примери са по-комични, но някои навяват асоциации с антиутопията на Оруел.

Филтрите блокират от лични караоке записи и клипчета на деца, танцуващи на фона на популярна музика, до образователни лекции, съдържаща примери от защитени произведения и записи от конференции.

Проблем би имало и когато дадено произведене има повече от един автор или повече претенции за авторство. Нима искаме платформата да бъде овластена с правораздавателни функции и алгоритми да се произнасят относно това кой е истинският автор на дадено произведение, кой има право да го използва и кой е нарушител? Това би следвало да е компетенция на съда.

Творци: На последно място, спорната разпоредба се прокарва ужким в името на творците, но дори професионалните творци и създатели на авторско съдържание могат да пострадат от масовото предварително филтриране, когато техни съвсем легални ремикси и производни произведения бъдат погрешно блокирани или свалени от мрежата. Представете си как пагубно се отразява на една рекламна кампания неочакваното сваляне на видео-реклама от YouTube, както в последствие се оказва – заради съвпадение в елементи от лицензирана музика, която е ползвана в рекламата.

Действително, събирането на възнаграждения за използване на съдържание в интернет от организациите за колективно управление на права е предизвикателство, но това не е причина да “спрем интернет”, за да наблегнем върху традиционните средства на излъчване и разпространение, каквито са класическите медии, върху които имаме повече контрол.

Самите автори имат нужда от ефективни канали да промотират работата си в интернет, от видимост, популяризиране, а напоследък все по-често – от използване на нови начини за монетаризиране на съдържанието, което споделят онлайн. Тези възможности не бива да бъдат ограничавани за сметка на интересите на една определена индустрия. Като минимум, всички мерки в полза на един от участниците на пазара трябва да бъдат балансирани и пропорционални и да не ограничават творческия процес.

Време ли е за преосмисляне концепцията за авторските права, според теб?
Да, смятам, че авторското право отчаяно се нуждае от реформа. Нормално е правната уредба да изостава от реалните взаимоотношения, но интернет драматично промени правилата както по отношение на много бизнес модели, така и по отношение на ролята на творците и потребителите в творческия процес.

Авторското право е създадено и разработено в условията на аналогова среда и до голяма степен е национално, което го прави не съвсем годно да регулира толкова сложни отношения в цифрова и глобална среда.

За съжаление стъпките за модернизиране на авторското право са твърде плахи, очевидно водят до половинчати и неудовлетворителни решения, и дори липсва широк дебат за бъдещето на регулацията в тази сфера.

Специално в България има много какво да се желае по отношение закрилата на правата на авторите и уважението към интелектуалната собственост. Все пак е добре да помним, че усложняването на авторскоправната уредба и затормозяването на достъпа на обикновения човек до творческо съдържание трудно ще спомогне за изграждането на уважение и желание за стриктно спазване на закона. Правилата трябва да са достъпни и разбираеми и за потребителите, и за творците, и най-вече да не създават дисбаланс между играчите на пазара, за да се надяваме да бъдат следвани и защитавани от широката общественост.

Разкажи ни за Вашата организация, която се бори за защита на текущите ни
свободи онлайн.
ЦИФРОВА РЕПУБЛИКА се роди от сътрудничеството на хора от българските общности на Уикипедия и Криейтив Комънс. Това са движения, които, от една страна ценят и промотират свободния достъп до съдържание, а от друга, се отнасят с повишено внимание и уважение към регулациите в сферата на интелектуалната собственост, като в резултат създават проекти и инструменти, които по един прогресивен начин съчетават тези две ценности.

В течение на работата си по различни проекти, свързани с отворен достъп и образование, установихме, че в България има недостиг на организации, представляващи гледната точка на гражданското общество в дебата за бъдещето на авторскоправната регулация.

Затова се надяваме да спомогнем за сближаването на позициите на правоносителите и потребителите, особено в светлината на течащата авторскоправна реформа.

Кой е поканен да подкрепи Вашето Отворено писмо?
Каним всички организации и институции, които считат за техен приоритет защитата на демократичния достъп до информация, образование и култура, да ни подкрепят в усилията ни да подобрим законодателството в тази сфера.

В това отношение се радваме на подкрепата на учебни заведения и на библиотеките, които също биха били негативно засегнати от въвеждането на описаните мерки за задължително ex ante филтриране на съдържание.

Също така каним представители на засегнатите бизнеси да добавят гласа си към този на гражданските организации.

Призоваваме и творците и професионалните създатели на съдържание, които са наясно с това колко важна е свободата на споделяне за развитието на творчеството им и не са съгласни подобни противоречиви мерки с неясен ефект върху всички участници в творческите индустрии да се приемат в тяхно име.

На последно място, каним всички, които се чувстват засегнати от ограничаването на видимостта и споделянето онлайн, да подпишат нашата петиция срещу задължението на посредниците за въвеждане на филтри за съдържание.

Подпишете петицията сега – тук.

Отвореното писмо е тук.

17 години Wikipedia – уау!

Днес, на 15 януари, Wikipedia.com празнува 17-тия си рожден ден! Еха!

Брой статиите от началото до момента – повече тук

En_Wikipedia_Articles

И езиково разпределение на статиите

wiki-stats

Към днес Уикипедия съдържа 238 487 статии на български език. Не е лесно да се допринася, но при добро желание всеки може. Благодарна съм на студентите ми в НБУ, които опитват да допринасят. А и на строгите редактори на Уикипедия на български език, които сурово отсяват съдържанието, за да е качествено.

Вярвам в свободното знание. Смятам, че знанието има потенциал да направи света ни по-добро място.

Как видях Wikimedia Diversity Conference 2017

23517844_10214217021036935_1199053824144365415_n
През ноември в Стокхолм се проведе Wikimedia Diversity Conference 2017. Имах радостта да присъствам и споделям няколко щриха и впечатления.

Първо. Разнообразието като тема. Много се зарадвах да разбера, че въобще се организира подобна конференция. Защо конференция за разнообразието? “Мисията на Wikimedia за предоставяне на всеки човек на свободен достъп за споделяне на цялото човешко знание е мотивация за предприемане на приобщаващи действия с цел подобряване на качеството на уики проектите и развитие и поддържане на уики общностите и партньорствата.” За Уики общността е важно всички да бъдат представени, а самата общност да е включваща. Това се оказва сложно не само в България, а навсякъде по света, но защото това е един позитивен пост темата за сложността на включването ще я оставя за друг път.

Второ. Хората. Не е като да не съм пътувала по света и не е като да не съм срещала хора от много места. Но за първи път присъствах на конференция, на която имаше наистина хора от цял свят – доста равномерно представени бяха всички континенти и кътчета по света, всички различни хора, не само географски. И това беше тоооолкова впечатляващо! Като една човешка длан – човеците. Толкова еднакви и същевременно толкова различни. И това направи срещата, поне за мен, наистина силно вдъхновяваща!

Трето. Средата. Лекциите, темите за дискусии, приятелската среда, която в контекста на хора от много различни култури никак не е лесно да се поддържа, възможността за свободно общуване, обмен на идеи … Уау! Сара от Уикимедия Швеция и целия й екип прекрасни доброволци, които осигуряваха логистиката и спокойното протичане на конференцията, Шан от Китай, който носеше китайско зрънчо и разказваше на всички историята на този продукт (да, написах статия и на български за това!), Рози от САЩ, която е инициатор на движението за повече съдържание за жени – Жени в Червено, Феликс, който е Уикимедианец на годината и наистина въвлича хора в Африка да помагат и допринасят (именно от там е най-малко попълненото в Уикипедия знание, най-малко са и доброволците), Янак от Непал, който работи в телеком, но в свободното си време обучава нови уикипедианци и допринася със съдържание почти всеки ден, Чину, прекрасно младо момиче от Индия, което за първи път излизаше в чужбина и попиваше в захлас всяка дума, всяка гледка, а иначе доброволства по темите за жените, Реем от Египет, която преподава на студентите си за свободното знание и самата тя е доброволец от години, Филип от Белград, който сподели за неуспеха на първия в Сърбия ЛГБТ едитатон през септември, а как ми се иска да разкажа за всички и за още, още … Бяхме 80 човека от близо 50 държави – все уикипедианци запалени, отдадени, прекрасни хора!

В края доста дълго обсъждахме и приехме този текст (подробности има тук):
До 2030 г. Уикимедия ще се превърне в основната инфраструктура на екосистемата на свободното познание и всеки, който споделя нашата визия, ще може да се присъедини към нас.

Ние, сътрудниците, общностите и организациите на Уикимедия ще развием нашия свят, като съберем знания, които напълно представляват човешкото разнообразие и изграждаме услугите и структурите, които дават възможност на другите да направят същото.

Ще продължим да изпълняваме мисията си да развиваме съдържание, както сме правили до момента.

Знанието като услуга: За да служим на нашите потребители, ние ще се превърнем в платформа, която обслужва отвореното знание за света и общностите. Ние ще изградим инструменти за партньорства, за да организираме и обменяме свободни знания отвъд Wikimedia. Нашата инфраструктура ще ни позволи да съберем и използваме различни форми на свободно, надеждно познание.

Знание за справедливост: Като социално движение ние ще съсредоточим усилията си върху знанията и общностите, които са оставени отвъд. Ще приветстваме хората от всякакъв произход, за да изградим силни и разнообразни общности. Ще премахнем социалните, политическите и техническите бариери, които възпрепятстват достъпа на хората и допринасят за свободното знание.

Покана #Wiki4MediaFreedom edit-a-thon за обогатяване на данните за свободата на медиите в Wikipedia 27 ноември в София

Каня всички, които се вълнуват от медии, свобода на словото и свободни медии на втория по рода си Wiki4MediaFreedom edit-a-thon – работилница за допълване и обогатяване на данните за свободата на медиите на онлайн енциклопедията Wikipedia – ще се проведе на 27 ноември, понеделник, в София в Червената къща!

Организатори са италианската медийна организация OBC Transeuropa, Асоциацията на европейските журналисти – България, британската организация mySociety, както и Wikimedians of Bulgaria User Group.

Целта на инициативата е да подобри достъпността до знания за свободата на медиите и плурализма в най-голямата отворена енциклопедия в света. В еднодневния писателски маратон могат да се включат Wikipedia активисти, журналисти, медийни активисти и експерти, студенти, както и всички, имащи интерес да работят заедно, за да подобрят обема и качеството на съдържанието на Wikipedia, посветено на свободата на медиите и теми, свързани с прозрачността.

Освен да обогати данните на онлайн енциклопедията, работилницата се надява да насърчава създаването на нови обединения на журналисти, активисти, както и общностите, подкрепящи Wikipedia и достъпа до отворени данни.

Събитието е част от Wiki4MediaFreedom, инициатива, създадена в рамките на Европейския център за свобода на печата и медиите, допринесла за създаването на десетки качествени материали за свободата на словото в Wikipedia след 2015 г., когато се проведе първото издание на работилницата в Белград.

От страна на Уикипедианската общност с Вася Атанасова, Дими Димитров и аз ще сме там и се надяваме да се видим!

Подробности за формата и защо ми се струва, че е важно да го подкрепим има тук.

 

#365wikidays или какво е да допринасяш 365 дена за Уикипедия, всеки ден

Pranayraj-Vangari

Има една много щура глава Вася Атанасова, научен работник-математик в БАН, но и същевременно с това един от най-дейните уикипедианци не само за България, а като цяло. Та същата тази Вася преди няколко години намисли #100wikidays – 100 последователни дни да допринасяш за Уикипедия, всеки ден с нова статия. Не само, че го намисли, а Вася успя да въвлече десетки хора от цял свят в тази си инициатива и така да помогне, насърчи създаването на много, хиляди нови статии за свободно ползване на много езици.

Един от вдъхновените от Вася хора е индийският уикипедианец Pranayraj Vangari. Той е актьор и Telugu Wikipedian. Млад, артистичен и ентусиазиран, след като започва #100уикидни той така се увлича, че откарва цели #365уикидни, а в момента продължава и е решил да достигне #500уикидни!

Това е толкова изумително! Pranayraj Vangari за мен е герой и съм щастлива, че прие поканата ми за това интервю, за да сподели малко повече за своите приключения из уики-доброволчеството.

От колко време допринасяш за Уикипедия и на какъв език?
Започнах на 8 март 2013 година. Вече четири години. Основно на телугу допринасям.

Кои са основните теми, по които пишеш?
1. Театър, пиеси, персонажи
2. Историята на Теланагана, култура, личности
3. Филми и актьори
4. Статии за села и други

Защо си доброволец и допринасяш за Уикипедия? Какво ти дава това занимание?
Уикипедия е първата врата, която отваряш за знание и да допринасям и да съм част от Уикипедия ми се струва фантастична. Да предоставям знанието си на останалия свят, без заплащане, свободно, ме вдъхновява да пиша за Уикипедия. Уикипедия е важна, защото предоставя свободно знание за всеки.

Как не уики хората гледат на това? Имаш ли подкрепата им?
Да, и те ме подкрепят. Всички ме възприемат като специален човек. От Telanagana State Digital Media Director Sri Dileep Konatham garu и Telangana State Dept. of Language and Culture Director Sri Harikrishna Mamidi garu също получавам много голяма подкрепа.

Как реши да направиш цели 365 дена с принос за Уикипедия? Това е амбициозно начинание.
Първо започнах предизвикателството 100 уики дни. Моите приятели и уикипедианската бщност ме окуражиха. Смятах, че 100 уики дни са достатъчни … но на 90-тия ден реших да направя 2 или 3 дена почивка и да започна втори тур 100wikidays. На 95-тия ден от втория тур реших да стигна до година.

А сега реши да стигнеш дори 500 уики дни – wow! Защо го правиш?
Тази идея е ме вдъхновява да продължавам ежедневно да допринасям за Уикипедия. Това е предизвикателство към мен самия, но с това показвам на уики общността своята отдаденост.

Това интервю в оригинал на английски може да бъде открито тук.
Пожелавам на много хора вдъхновение за поне #10wikidays или #100wikidays а защо не и да си имаме българска версия на #365wikidays :)
Ако го започнете – пишете ми justine.toms на gmail.com

10 изумителни тайни за Уикипедия и уикипедианците

15497515_10210284932432762_936492248_n

Уикипедианците на първата Национална уикипедианска конференция – 17.12.2016, София

Вдъхновена от провеждащата се този уикенд първа Национална конференция на уикипедианците в България решавам да споделя с вас няколко бомбастични тайни за Уикипедия и уикипедианците, които вероятно силно ще ви изумят. Или поне ще ви усмихнат!

1. Уикипедия е най-голямата енциклопедия в света. Естествено, че това и децата го знаят, но често никак не го обмисляме в същинския му мащаб. Най-голяма като обем информация, разнородна информация, езикови версии, свързаност, мултимедийно съдържание, без лимит на обем за статии, с различен праг на значимост от традиционните енциклопедии, безплатна, онлайн, винаги и по всяко време на един клик разстояние от всеки от нас. Съмнявам се без значение дали сте ученик, студент, работещ, пенсионер, да не използвате Уикипедия почти ежедневно. Е, за това говорим – най-голямата. Ама наистина.

2. Уикипедианците са хора. Уха! Хора, съвсем обикновени хора като вас и мен. Например сред тези на снимката по-горе има инженери, програмисти, маркетолози, активисти, научни работници, собственици на бизнеси, биолози, географи, психолози, лингвисти, студенти. Знам, че онлайн звучат доста анонимно и човек дори да знае да погледне на статията “история” не може да си представи и осмисли, че цялото това съдържание са го писали обикновени хора, ден след ден, редактирали, обогатявали, за да е достъпно когато ни трябва.

3. Уикипедианците са извънземни. Макар и на вид обикновени хора уикипедианците са извънземни. Или вероятно звучат като доста луди в очите на мнозина – вместо да почиват в почивното си време, в свободното си от професии и работа време те допринасят, без заплащане, доброволно, с трудолюбие и ентусиазъм, за да има качествено съдържание за всички нас в Уикипедия. Да, това със сигурност ги класира в графа “извънземни”, нали?

4. Уикипедия помни и знае всичко. Ама всичко! Всяка версия на страница се пази, така че даже да изтриете нещо (нарочно или без да искате) – то лесно може да се възстанови. Също може да се види – има информация по мнооого теми (например от Радошевици, област в Сърбия до Фируз I, персийски владетел и още и още.

5. На български език има 223 872 статии към 17 декември 2016 г. И още любопитни данни тук. И това колкото и да звучи много, всъщност е малко. Е, най-доброто предстои!

6. Българската уикипедианска общност си има блог.
Тук е https://blog.wikimedia.bg/

7. Да пишеш, допринасяш за Уикипедия Е доброволчество, общественополезен труд. Така че – доброволци от всички страни – обединявайте се! Без извинения и без оправдания.

8. Уикипедия на български език има от цели 13 (уха!) години!
Подробностите са тук.

9. Уикипедия се финансира изцало от дарения и всеки може да дари, ако не му се ще да допринася по друг начин – подробностите са тук.

10. Всеки, всеки, всеки може да създава, пише, допринася за разпространението на сободното знание и Уикипедия. Началото не е трудно и има доста разработени помощни материали. Има и един Вълшебник, който да ви води за ръка при първите стъпки.

Хайде, достатъчно за момента. Ако все още не се окуражавате да започнете да допринасяте поне дайте по един лайк във фб на Уикипедия България.

успешният уикипроект на моите студенти

този семестър за втори път с родните уикипедианци и моите студенти работихме по проект за обогатяване на българоезичната Уикипедия. днес сложихме точка на проекта и обобщихме резултатите. а те са любопитни

имаме над 70 добри, достатъчно дълги, коректно написани и с източници статии (wow!) и още наполовината започнати, но не съвсем довършени, което си е същински успех

няколко наблюдения:

  • повечето студенти се включиха в проекта с желание (не само за оценка);
  • повечето студенти те спряха на вариант да превеждат, вместо сами да пишат;
  • само няколко студента бяха засечени да използват машинен превод;
  • по традиция е трудно на студентите да пишат неутрално, а именно така трябва да се пише в Уикипедия;
  • трудно се оказа цитирането на източници;
  • първите включили се имаха и най-бързо и най-добре създадени теми и най-висока успеваемост, колкото по в края на периода се включваха студентите, толкова шансът им да проявят последователност и да завършат темите си намаляваше – това се вижда и от графиката, която Вася нарисува на дъската.

сърдечно благодаря на Spiritia и Maymay и останалите уикипедианци, които търпеливо обучаваха, насърчаваха и насочваха студентите!

още по темата – интервю с Красимир Добрев

догодина, живот и здраве – пак :)

честит рожден ден, Уикипедия!

за втора година със смелите уикипедианци и с моите студенти провеждаме експеримент – работим заедно по създаване на качествено съдържание на български език, в областта на ПР, онлайн присъствие и видни личности, свързани с него. тази година се получава по-добре и дори с гордост мога да споделя, че имаме около 60 добри статии, написани в последните два-три месеца от студентите от департамент Масови комуникации, НБУ за българската Уикипедия

поканих един от участниците в проекта – Красимир Добрев, да сподели подробности. ето

Как бе приет проектът като цяло от колегите? На какво ви научи най-вече? Кое бе най-ценното?
Проектът бе приет спорно от колегите ми. Част от тях допринесоха разширяването на българската Wikipedia с ентусиазма си, част от тях се отнесоха индиферентно.

Като преимущество от проекта смея да посоча, че упражних публичното писане и неутралния маниер на изразяване, изчистен от лична утайка. Като пиар професионалисти ежедневно ще се налага да генерираме текстове за различни аудитории, а Wikipedia се явява тест по използване на неконвенционални канали на комуникация.

Кое беше най-трудното за теб в този проект?

Препятствията при работата ми с Wikipedia бяха свързани главно с навигацията, форматирането и оформлението в системата. Вътрешната комуникация с администраторите също ми се стори тромава. Изчерпателното позоваване и цитиране на достоверни източници се оказа ценен урок. Надявам се статията ми за Интерактивните пъблик рилейшънс да е била четивна, разбираема и най-вече практична за колегите ми. Ще съм доволен, ако успея да я разширя с опита, който получавам.

тези дни най-големият безплатен колективно създаван ресурс, обединяващ човешкото знание – wikipedia навърши 10 години. честит рожден ден Уикипедия!

да пазим възможно повече културното си наследство

това на снимката е културно наследство. но не българско. не ви показвам българско културно наследство, защото по силата на един проекто-закон, който може скоро да стане закон – нямам право. защото трябва да пазим възможно повече културното си наследство. да не даваме дори да се снима. дори за лични цели – за спомен или за албума със семейните снимки. ако някой го снима – трябва да плаща. за да може това културно наследство да бъде съхранявано. да, осъзнавам, че звуча абсурдно. но абсурден е текстът от Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство от 09.11.2010 г. и по-специално неговият член 226а

приемането на подобен член не само би скрило от света нашето културно богатство, но не би го и съхранило, тъй като никой няма да знае за него. би повдигнало много въпроси от различно естество. освен личните права и свободи на хората са засегнати и много бизнеси – от медиите до туризма, а също образованието, църквите и кой ли още не. пободен текст ни хвърля в посока диаметрално противоположна на тази, в която върви Европа и света

Комисар Нели Крус: Очакваме тази група за размисъл да излезе с иновативни решения, които да гарантират, че богатото културно наследство на Европа ще стане достъпно на всички хора в Интернет – липсата на пари или прекалено ограничителните или негъвкави закони не са извинение: дълг на нашето време е да направим това за нашето и за бъдещите поколения.

този цитат е от дълго Отворено писмо, което съставиха хората от българската уикипедианска общност и разпространиха днес до министерства и медии. радвам се, че има хора, на които им пука какви закони минават на първо и второ четене. благодарност и на Дневник, че направиха обществено достояние този абсурден текст. искрено се надявам да има здрав разум у взимащите решения и нещата по отношение защитата на културните ни ценности да се развият в благоприятен и за тях (културните наследства) и българите като цяло начин.

силна дискусия по темата се случи в първия ден на Уеб семинара на БГ Сайт 2010 преди две седмици. тогава Алекс Звездев направи хубав завършек на разгорещения спор като стана и каза – ето ме, снимайте ме, нямам против, дори напротив! мисля, че така, като мен се чувстват и Морените и Мадарския конник. и получи аплодисменти.

за да не попадаме в глупави капани не бива сами да си ги залагаме.

ако цениш Уикипедия

“Уикипедия е пример за силата на обикновените хора като нас да правят необикновени неща. Хора като нас пишат Уикипедия, дума след дума. Хора като нас я финансират, дарение след дарение. Уикипедия е доказателство за колективния ни потенциал да променим света към по-добро.”

от писмото на Джими Уейлс, Основател на Уикипедия

пълният текст е тук