Как видях Wikimedia Diversity Conference 2017

23517844_10214217021036935_1199053824144365415_n
През ноември в Стокхолм се проведе Wikimedia Diversity Conference 2017. Имах радостта да присъствам и споделям няколко щриха и впечатления.

Първо. Разнообразието като тема. Много се зарадвах да разбера, че въобще се организира подобна конференция. Защо конференция за разнообразието? “Мисията на Wikimedia за предоставяне на всеки човек на свободен достъп за споделяне на цялото човешко знание е мотивация за предприемане на приобщаващи действия с цел подобряване на качеството на уики проектите и развитие и поддържане на уики общностите и партньорствата.” За Уики общността е важно всички да бъдат представени, а самата общност да е включваща. Това се оказва сложно не само в България, а навсякъде по света, но защото това е един позитивен пост темата за сложността на включването ще я оставя за друг път.

Второ. Хората. Не е като да не съм пътувала по света и не е като да не съм срещала хора от много места. Но за първи път присъствах на конференция, на която имаше наистина хора от цял свят – доста равномерно представени бяха всички континенти и кътчета по света, всички различни хора, не само географски. И това беше тоооолкова впечатляващо! Като една човешка длан – човеците. Толкова еднакви и същевременно толкова различни. И това направи срещата, поне за мен, наистина силно вдъхновяваща!

Трето. Средата. Лекциите, темите за дискусии, приятелската среда, която в контекста на хора от много различни култури никак не е лесно да се поддържа, възможността за свободно общуване, обмен на идеи … Уау! Сара от Уикимедия Швеция и целия й екип прекрасни доброволци, които осигуряваха логистиката и спокойното протичане на конференцията, Шан от Китай, който носеше китайско зрънчо и разказваше на всички историята на този продукт (да, написах статия и на български за това!), Рози от САЩ, която е инициатор на движението за повече съдържание за жени – Жени в Червено, Феликс, който е Уикимедианец на годината и наистина въвлича хора в Африка да помагат и допринасят (именно от там е най-малко попълненото в Уикипедия знание, най-малко са и доброволците), Янак от Непал, който работи в телеком, но в свободното си време обучава нови уикипедианци и допринася със съдържание почти всеки ден, Чину, прекрасно младо момиче от Индия, което за първи път излизаше в чужбина и попиваше в захлас всяка дума, всяка гледка, а иначе доброволства по темите за жените, Реем от Египет, която преподава на студентите си за свободното знание и самата тя е доброволец от години, Филип от Белград, който сподели за неуспеха на първия в Сърбия ЛГБТ едитатон през септември, а как ми се иска да разкажа за всички и за още, още … Бяхме 80 човека от близо 50 държави – все уикипедианци запалени, отдадени, прекрасни хора!

В края доста дълго обсъждахме и приехме този текст (подробности има тук):
До 2030 г. Уикимедия ще се превърне в основната инфраструктура на екосистемата на свободното познание и всеки, който споделя нашата визия, ще може да се присъедини към нас.

Ние, сътрудниците, общностите и организациите на Уикимедия ще развием нашия свят, като съберем знания, които напълно представляват човешкото разнообразие и изграждаме услугите и структурите, които дават възможност на другите да направят същото.

Ще продължим да изпълняваме мисията си да развиваме съдържание, както сме правили до момента.

Знанието като услуга: За да служим на нашите потребители, ние ще се превърнем в платформа, която обслужва отвореното знание за света и общностите. Ние ще изградим инструменти за партньорства, за да организираме и обменяме свободни знания отвъд Wikimedia. Нашата инфраструктура ще ни позволи да съберем и използваме различни форми на свободно, надеждно познание.

Знание за справедливост: Като социално движение ние ще съсредоточим усилията си върху знанията и общностите, които са оставени отвъд. Ще приветстваме хората от всякакъв произход, за да изградим силни и разнообразни общности. Ще премахнем социалните, политическите и техническите бариери, които възпрепятстват достъпа на хората и допринасят за свободното знание.

Покана: Драгомира Шулева с обучение за по-добри мениджъри-лидери

IMG_8477

Драгомира Шулева – Мира (от Заедно) ето с тази си голяма усмивка помага да се решават сложни бизнес казуси и мениджъри и екипи да намират най-добрите решения. Предполагам не ви се вярва. Но е факт. Много често с нея в последните много години сме правили обучения за екипа на Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън и затова го знам от практиката – коучингът, осмисленото ръководене на екипи работи и помага реално на бизнеса.

В идните дни Мира организира обучение за мениджъри, което съм сигурна ще е полезна за повече от само собственици на бизнес или ръководители на големи екипи. Препоръчвам. И затова и си поговорихме.

Възможно ли е днес да има мениджър, който е едновременно успешен и не
истински лидер?
Според мен не напълно възможно или по скоро – мениджърът, който не е лидер ще има много затруднения, за да реализира своите цели . Представителите на поколениятa X &Y, които сега доминират на трудовия пазар, имат потребност да работя за някаква кауза, за да могат да реализират своите планове за личностово и професионално развитие. Това изисква едно лидерство от нов тип –автентично и социално отговорно. Не е случаен факта, че ежедневно се сблъскваме с липсата на подходящи хора в организациите, както в производството, така и в ИТ и в почти всички сектори на бизнеса. Освен да се намерят, те трябва и да се обучат и ангажират и мотивират да останат в организацията. Според мен – не липсата на кадри, а тяхното неуспешно управление и задържане е в основата на проблема с хората в организациите у нас, а и не само у нас.
Затова предлагаме да разнообразим подходите. Да изследваме и пробваме нови лидерски стилове и да можем по-уверено да избираме кой е най-ефективния от тях в дадена ситуация.
Аз самата като водещ на това обучение, научих може би най-трудния си урок като мениджър когато се учех да управлявам яхта преди около 7 години. Докато помоля екипажа да направи синхронизорана маневра за смяна на курса на придвижване и за малко не се преобърнахме. Водещият ни беше изключително спокоен и подкрепящ, обаче ми каза с весел тон – „вие току що убихте екипажа си”… Каза ми още и че, те – екипажа ми са очаквали моите команди, за да направят маневрата, а не молби и любезности, за които има друго по-подходящо време и място. Така осъзнах, че и преди ми се е случвало в желанието си да съм много демократичен лидер да изнервям всички с бавното взимане на решения и непрекъснатото търсене на консенсус за тях.
Понякога, обаче – лидерът трябва да може да стои само на кормилото и с кратки и ясни команди да избегне скала или да смени рязко курса, защото се е променил вятъра. Това важи с пълна сила за кризисните ситуации и ситуациите на промяна.
Аз отдавана съм влюбена в морето и яхтите и затова реших да използвам примери от работа на екипажите и капитана като паралел за работата на мениджърите и лидерите в предстоящото обучение.

Как се учи и развива лидерството у бизнес хората?
За мен това е като плаването – учи се главно на практика – в работата и понякога в обучителната зала или защо не на яха. Индивидуалният коучинг и обученията за лидерски умения са местата, където мениджърите могат да рефлектират и да обмислят ефективността на своя лидерски стил с помощта на професионални треньори и коучове, за да променят нещо, ако се налага.

Кои са основните коучинг имения нужни на един мениджър?
Днешният непрекъснато променящ се и „disruptive” бизнес контекст изисква и нови лидерски стилове. Ако искаме да подкрепим хората в организациите, както и своите клиенти да пробват нови подходи и креативни решения, това няма как да стане с дерективен стил или командно-контролен подход.
За да се справят с тези нови предизвикатества пред тях са им нужни по-различни – овластяващи и освобождаващи ум и сърцето на хората им умения. Именно такива са коучинг уменията.
Нашата теза е, че това са универсални умения и могат да се използват както в работата с хората, така и с клиентите, а даже с децата и вашите близки?!
Заимствани са директно от учебника на професионалните кочуове и затова сме избрали да се фокусираме само върху пет умения. Те са като пръстите на едната ни ръка и ако ги овладеем можем да опитаме ефекта от тяхното приложение. За да станете истински професиоанлен коуч обаче, ще трябва да се научите да използвате и другата си ръка, за да можете да се договаряте, да поставяте цели, да следите и подкрепяте хората, които ги постигат безрезервно и дори тогава, когато те самите са загубили вяра в себе си.
Петте базови коучинг умения, които сме избрали да демонстрираме и тренираме с участниците на нашето обучение на 3-4.10.2017-та в Хотел Мезон Хаус в София са:
– създаване на “rapport”
– дълбоко слушане
– задаване на силни въпроси
– използване на интуицията
– обратна връзка

Кой е поканен на курса на 3-4 октомври и подробности за него?
Поканили сме всички наши клиенти, колеги и съмишленици, които се вълнуват от лидерството и-морето и имат желание да научат нещо ново на практика. Ще присъстват, както мениджъри човешки ресурси, така и управители на фирми, университетски преподаватели, лекари, представители на частния публичния и неправителствения сектор, както и журналисти и вероятно родители. Нека който иска да опита от арсенала на професионалните коучове или просто да се пробва – става ли за такъв – да заповяда. Вярвам, че в Мезон Хотел ще им харесат също и кафето и закуските и най-вече отношението към клиентите.

Подробности и записване тук: http://www.zaedno-bg.com/

За Драгомира Шулева: Мениджърски опит по различни проекти и програми у нас и в чужбина с повече от 15 години опит. Ръководител проекти, обучител за Хеброс банк (300 души–фронтофис–ритейл), „Алпина”, „Карлсберг България”, “Каменица”–Управление на времето и стреса, 2007 – МКБ Юнион Банк, Старши обучител за ВИП Секюрити – Мениджърски умения за комуникация, управление на времето и даване на стимулираща обратна връзка, Старши-обучител за Кавен Орбико–мениджърски умения с фокус върху уменията за комуникация и даване на стимулираща обратна връзка, 2009 – БИЛЛА България – обучение по продажби. Ръководител проект на серия от обучения (2010 и 2011) и старши обучител за Мтел. Ръководител проект и старши обучител за Софика Груп АД – Тийм билдинг – „Създаваме бъдещето заедно” (2011), Се Борднетце България ЕООД – „Тийм билдинг – Как се строи българска къща?” (2010), EVN България – Тийм билдинг – “Комуникация без граници” (2010), Банка ДСК – “Мениджърски умения” с фокус върху планиране, делегиране, комуникация, вземане на решения и решаване на конфликти и управление на екипи (2010). Ръководител проект и старши обучител в програма за развитие на мениджърски умения за ЕПИК Електроник Асембли ЕООД (2009-2010) и “Център за оценка и развитие”, насочен към ръководители и координатори производство за Sensor Nite Industrial (SNI) (2010-2011), “Създаване на система за оценка и развитие” за Евробет ООД и други.

Сертифициран треньор по Xpert personal Business Skills и обучител на обучители.

Бъдещето днес: дигиталната революция свърши

internet-of-things-555x202

Стартирам поредица публикации на тема Бъдещето днес. Това е първата. И тя е под надслов Дигиталната революция свърши.

Дигиталната революция свърши” каза наскоро един от големите idigital визионери на днешния ден у нас Александър Варов на едно събитие на на Innovation Starter Box. Вярвам в това. И надявам се, ще се съгласите, че е точно така.

Времето ни е това, в което децата ни, родителите ни, ние самите сме онлайн. Постоянно. Първото нещо което пипате сутрин? Мобилния ви телефон или таблета. А вечер последното? Също той. През деня – по време на кафето, в автомобила или градския транспорт, на опашка, дори в работно време – минимум 150 пъти на ден погледът ни се вторачва в телефона. А той вече не е само телефон – много повече го използваме за проверка на мейла, за банкиране, за социалките, за снимане, размяна на снимки, за чатене, за слушане на музика, гледане на филми, проверка прогнозата за времето и още и още.

Именно за това “и още” ще е поредицата ми Бъдещето днес. За това как от телефона даваме задача на парното да се включи малко преди да се приберем у дома, за да е затоплен домът ни. За това как от телефона проверяваме къде са децата ни, дали са добре, без да говорим с тях, а често и без те самите да знаят. За това как избираме къде да почиваме през телефона, резервираме самолетни билети, участваме в аукциони, говорим с другите родители на деца от класа или с учителката, проверяваме оценките на децата си и дори следим дали някой не краде електрическа енергия от нас или къде е изгубилото се при разходката преди малко куче.

За добро или лошо – живеем в това време. То дава великолепни възможности – и за нас като личности, и за обществото като цяло. Но и крие своите опасности или не толкова приятни страни. Ако сме подготвени, ако знаем повече – може би ще е една идея по-лесно да се адаптираме и дори да плуваме успешно в тези нови тенденции. Затова и подхващам темата и ще опитам на разбираем и не плашещ език да разкажа подробности.

Три пъти Ура! за Краси и Проактивност!

_mg_2896

Красимир Писков е любопитен, проактивен млад човек, който се е заел с интересната задача да покаже на младите хора в България, че работа има, стига да имат желание и да са достатъчно проактивни.
Да, проектът му е Проактивен. Говорим си тук с него по темата.

Как ти хрумна да се захванеш с този проект Проактивност?
Идеята се зароди от заобикалящата ме среда. Всеки ден си говоря с объркани млади хора, не знаещи какво да правят с потенциала, който разполагат. Все по-често виждам работодатели не знаещи как да привлекат и задържат този потенциал.
Постоянно чувам обвинения от бизнеса: Колко са мързеливи младите днес. Как нищо не ги интересува. Колко безотговорни са.
В същото това време младите хора крещят: Че няма качествена работа. Как всеки иска само да ги използва. Как не се оценяват техните усилия.
ДА и двете страни търсят вината някъде извън себе си. Това смятам,
че е и един от проблемите на нашето общество: винаги търсим вината за нашите неуспехи в хората или обстоятелствата около нас.
А как ли ще изглежда всичко, ако просто заявим:
„Да това е така, и какво бих могъл АЗ да направя за да го променя ! „
Знаеш ли, онзи ден си говорих с един възрастен човек, които ми каза: „Момче запомни, че всичко се получава благодарение на нещо, а не въпреки нещо“
Върху това мисля, че трябва да съсредоточим усилията си, ние в България.

Какво успя да направиш до момента и какво предстои?
Всичко е още в зародиш. До момента успях да направя малък блог proaktivnost.bg, с които искам да разнищим по-подробно целия казус.
Искам максимално да се доближим до проблема, за да открием всички корени на случващото се в момента и на тяхно място да засадим основите на съвместната работа между бизнес и студенти.
Пиша статии на тема образование, работа и разкриване на човешки потенциал. За момента са само няколко, но смятам, че все от някъде трябва да се започне.
Стремя се всичко да е истинско и неподправено в тях. Да описват действителността и реалните преживявания на хората.
В тях няма нищо измислено. Всичко е плод на мои преживяни ситуации и анализирани моменти след това в тях. Опитвам се да споделя грешките и изводите, които съм открил.
А какво предстои ли? Не обичам да говоря за неща, които все още не са се случили, но обещавам, че ще има много интересни и практични материали.
Планувам и система, която ще реши целия казус. Да знам, няма да е лесно, сега някой може да си помисли, че това е невъзможно. Но нека не бързаме с изводите.
Аз вярвам, че всичко е възможно стига да сме „достатъчно луди“ и „малко глухи“ .

Защо има нужда от подобен проект? Къде се губи / какво е счупено в образованието ни или обществото?
Защото нещо, някъде явно не работи, за да има толкова много млади и умни хора напускащи страна ни. Нещо някъде не работи, за да има недостиг на квалифицирани хора, които да движат икономиката ни напред.
Според мен просто е липса на добра комуникация, съчетано с голямо ЕГО, което пречи на това да разберем отсрещната страна.
Дали една връзка между двама души, ще бъде успешна, ако те не си говорят? И тук искам да допълня, че е важно не само да си говорят, но и да се чуват. Дали тази връзка би просъществувала, ако липсва разбиране и взаимна подкрепа?
Нашата ситуация е горе долу същата.
Когато бях малък винаги съм се чудил защо трябва да ходя на училище, защо са ми необходими всичките тези предмети. Може би и някои от твоите читатели също се чудят над този фундаментален въпрос.
Да ти кажа честно, все още не съм открил отговора. Но открих нещо друго, което неусетно съм изградил в себе си, ходейки на училище.
Научих, че резултатите, които постигам са равни на усилията, които полагам. Научих, че когато оставя една курсова работа за последния момент, винаги става някак си посредствена.
И между другото само в Студентски град можеш да видиш опашка пред копирен център и то в 4 часа сутринта.
Научих, че доброто образование не зависи от скъпите училища и университети, а от усилията, които полагаме вкъщи.
А колкото до обществото, там е необятна тема на разговор. Само едно ще кажа: „Бай Ганьо е още жив, здрав и с пълна сила владее душите ни.”

Има ли лесни пътища – в живота, в професионалното развитие?
Този въпрос сигурно има толкова отговори, колкото и хора на земята. Ще се опитам да ти отговоря и на двете неща едновременно.
Първо трябва да се запитаме, дали въобще искаме път или там където сме ни е добре? След това хубаво да помислим – ако искаме път, за какво ще го използваме и на къде искаме да ни отведе.
Има и лесни и трудни пътища. Аз вярвам, че пътят е такъв какъвто си го направим. И са необходими няколко фази за неговото изграждане.
1. Трябва да се запитам: Аз здрав и стабилен път ли искам или просто някакъв път?
2. Ако искам здрав и стабилен, трябва да намеря подходящия терен и хубаво да го изравня и трамбовам най-напред.
3. След това, за да имам здрави и стабилни основи, ще намеря големи камъни, които да положа върху вече подготвената почва.
4. Следващата стъпка, ще е да намеря по-малки камъни и пясък, с които да запълня разстоянията между големите и всичкото това пак трябва да се трамбова.
5. И чак след това ще положа асфалта.
Ако добре съм си свършил работата, дали след това ще си ходя с усмивка по него? Дали ще мога да преминавам с тежките машини на живота, когато ми се наложи?
Когато не сме доволни от нещо, защо просто не го променим? Или мързелът затваря очите ни и ние продължаваме да ходим по пътя с дупки и думите: абе не е чак толкова зле.
Мисля, че след това описание бих могъл да кандидатствам за работа в някоя фирма за изграждане на пътища хахахха.

Ти самият за какво мечтаеш?
О, това също е много дълга тема, но ще бъда кратък.
Мечтая за по усмихнати хора, когато се кача в метрото. Мечтая всички около мен да са щастливи. Защото, ако са такива значи, всичко им е наред.
Мечтая да направим България едно по-хубаво място за живеене. Мечтая за момента, в които ще има повече осъзнати хора, които ще са разбрали, че всичко в този живот зависи единствено и само от тях.
И знам, че мечтите се сбъдват, когато се трудим усилено за тях. Знам, че мечтите се сбъдват, когато започнем да виждаме възможностите, вместо пречките.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си един ден действащите хора в България, да бъдат повече от мрънкащите. И аз, моето семейство и всички хора около мен, да са живи, здрави и много, много усмихнати.

Студенти разговарят с блогъри: Блогът на TimeHeroes

В серията студентски гост-публикации едно интервю с Елена Друмева за блога на TimeHeroes от Мариета Иванова, студент журналистика 2 курс НБУ.

Защо решихте, че TimeHeroes се нуждае и от блог освен от сайт?
Сайтът е мястото, на което можеш да видиш каузите, които имат нужда от доброволци, за да се реализират. Но той не ти дава историята зад тях – как се случват, кои са героите и какво ги движи, какви са преживяванията и емоциите по време на мисия. Зад всяка инициатива, публикувана на TimeHeroes.org, се крие поне по една вдъхновяваща история. Тези истории имаха нужда от място, където да ги разказваме. Затова нямаше никакво съмнение, че ни трябва блог. Щастливи сме, че намерихме и правилния човек, който да ги разказва.

Как блогът допринася към идеята на TimeHeroes?
Вярваме, че блогът допринася не само за развиването на TimeHeroes и за допълване на спектъра на платформата ни. Всичко, което правим онлайн и офлайн, има за цел да развива доброволческата култура в България. Успехът на една дейност, в която участват хора, може да бъде доказан най-добре през лична история, на преживяването на доброволчеството през очите и душите на хората в него.

Целта на историите в блога е да покажем лицето на доброволеца, неговите проявления, мотивации, мечти, резултати от добротворчеството. По този начин вярваме, че ще вдъхновим повече хора за каузата на доброволчеството в България и ще подарим на публиката страхотни истории за истински герои, които по някакъв начин са останали извън публичното пространство.

Как историите в блога достигат до хората и какви са реакциите от тях?
Историите в блога всеки път имат стотици споделяния и харесвания във Facebook страницата ни и това ни кара да вярваме в силата на разказаните по този начин истории. Разказите в блога са в т.нар дълга форма и разчитаме на Facebook страницата ни и на медиите, които в повечето случаи сами проявяват интерес към препубликуването им. Например през Facebook историята за социалната кухня в Дружба е стигнала до 130 000 потребители във Facebook и има 2000 реакции – харесвания и споделяния.

За 2015 година имаме общо 19 разказа в блога, които са стигнали до общо 64 891 читатели. Медийните ни партньори Капитал, Дневник и Програмата също са ни от изключителна помощ историите да стигат до повече хора.

Как избирате мисиите, за които да пишете в блога?
За историите в блога нямаме изрични критерии – географски или тематични. На сайта са публикувани над 1000 мисии от 130 населени места в страната и сме готови да стигнем до която и да е от тях. Когато една мисия е успешна и има много дух в изпълнението й, сме там, за да я разкажем. До момента в блога имаме истории от София, Пирдоп, Харманли, Габрово и др.

Какви истории най­-силно вълнуват хората?
Разказваме за мисии, свързани с различни групи хора в неравностойно положение, бежанци, незрящи, възрастни хора, но също и културни фестивали, младежки клубове и др. Не е трудно да стигнем до добрата история, защото това са хора с големи сърца. Разбира се, не го правим по мейл или по телефона. Отиваме на място и прекарваме време с тези хора. Също така, не се опитваме да намерим жалостивия тон, напротив.

Имат ли желание “героите” (доброволците) да се включат със своите истории в блога?
Организаторите на доброволчески мисии често самите са доброволци. Те осъзнават, че през разказа каузата им може да добие по-голяма популярност и да привлекат повече съмишленици. Но от друга страна, това са много скромни хора, които не искат да бъдат познати с имената си, да бъдат изкарвани герои. Те служат на обществото и на собствените си разбирания докъде може да се простре доброто.

Кое най­-много вдъхновява хората да последват примера на “героите” на TimeHeroes?
Вярваме, че с начина и с тона, с който разказваме историите, вдъхновяваме и вдъхваме кураж на много хора да се включат като доброволци и да добият увереност, че има подходяща за тях мисия, независимо дали искат да дадат 3 или 13 часа от седмицата си, дали могат да помагат от вкъщи, или да пътуват, дали искат да дарят времето си, или пък професионалните си умения.

Как онлайн средата може да помогне на доброволчеството в България да се развива?
Благодарение на онлайн платформата ни свързаме организаторите на мисии, които до момента са над 520, с доброволците, които се регистрират на сайта и които са над 25 000. И това – в общо 134 населени места. Т.е. онлайн платформата помага всички граници за информацията да бъдат заличени и да остане пространство само за добрата воля.

През интернет можеш да стигнеш до много хора от различни възрасти и различни социални слоеве, а точно това е нашата цел – културата на доброволчеството да се разпространява и развива независимо от тези фактори. Разказването в интернет е по-лесно, виждаш реакциите на хората, развиваш емпатия на базата на цялата информация. А емпатията отключва собственото ти действие – да запретнеш ръкави и да помогнеш сам. Хубавото е, че нищо в доброволчеството не остава само онлайн.

 

Хели проучва Интернет. да й помогнем.

Казвам се Хели и реших, че след 9 години е време най-накрая да завърша:). След грандиозни планове да хакна базата данни, да се пренеса в бъдещето и да взема вече готовия продукт или да помоля някой да ми я напише, реших да се хвана сама. Социалните мрежи и промяната на комуникациятаа между хората (това е темата) ми изглеждаха интересен и лесен за написване материал. До момента, в който осъзнах, че онлайн социалните мрежи са като плаващи пясъци от връзки, информация и хора, които колкото и да се опитваш да проучиш и категоризираш, а си мръднал с лявото око, а се се променили. Освен това разбрах, че ми е интересно да се ровя и да наблюдавам и колкото повече се ровех и наблюдавах, толкова по интересно ми ставаше. И ето ме – с онлайн проучване, в което взимат участие над 500 активни участници в социалната мрежа, и каквато е по-добрата новина – не всички са в моя приятелски кръг. Реших, че няма да си играя на дребно и искам да го направя с максимален брой хора (онлайн социалните мрежи в действие) и макар да не ни даде напълно разбиранане как влияят тези мрежи на поведението и комуникацията помежду ни, да ни даде моментна снимка на българските потребители и тяхните навици и поведение.

Ако желаете да се включите в проучването – https://docs.google.com/forms/d/19bP08HdEJ3rYK-4IQ8HMpizNiswiDXg0NTZQlrnr0ws/viewform

Ще съм благодарна да го разпространите към ваши приятели и контакти, които членуват и в други онлайн общества, различни от добре познатите ни Twitter и Facebook.

Какво харесвам относно интернет – че е необятен и че макар и не го осъзнаваме започва да приема физически параметри. Харесвам, че ми позволява само с няколко клика на мишката да достигна до хиляди и хиляди хора и да бъда достигната. Харесва ми и че някой ден когато токът спре ще гледам как се справят всички:), които са се научили максимално да разчитат на него:).

Е, това е. Благодаря.

лирическо отклонение за БГ Сайт

един млад господин се интересува живо от БГ Сайт, реших, че отговорът ми може да е интересен и на други, затова публикувам тук, а и за архив:

Петър: Казвам се Петър Апостолов. На 21 години съм, като от 13 годишен градя своето професионално Интернет присъствие. Започнах като фрийлансър с изработка на уеб сайтове като имам няколко десетки проекта зад гърба си. На 15 години излязох в международното пространство и започнах да изграждам сериозни лични проекти там. Основната ми дейност беше Affiliate Marketing. От 17 годишен започнах да се занимавам със SEO оптимизация, първоначално само върху лични сайтове. На 20 години започнах професионално да се занимавам с оптимизация на сайтове както в България, така и на международния пазар.

След дългия работен ден, обичам спокойствието и времето прекарано сред близките ми. Обратно на това, в живота предпочитам кръвта ми да е пълна с адреналин с каквото и да се захвана. Катерене, бойни спортове, мотоциклетизъм, и др. са неща от ежедневието ми, като почти нищо, категоризирано като „опасно” не ми е чуждо.

Нека започнем с въпросите. Първо искам да хвърлим малко светлина върху така нашумялата напоследък точка 1.8 от технологията за провеждане на конкурса BGSITE. Тя гласи, че всеки член на журито може да участва безплатно със свой проект в определени категории на конкурса, а в други да ползва отстъпка за участието си. Лично аз не знам за съществуването на друг платен конкурс, който допуска хора от журито до участие в надпреварата. Личното ми мнение е, че от морална гледна точка това е грешно. Въпросът ми е, какво Ви провокира и защо решихте да добавите тази точка 1.8 в правилата за провеждане на конкурса?

Жюстин: Вероятно, щом отдавна се занимавате с уеб, знаете, че БГ Сайт съществува от 1999-та година. В годините изключително много развиваме конкурса и се стремим винаги да е актуален и да изчистваме всякакви недоразумения.

Когато започвахме взехме за модел няколко различни, вече съществуващи конкурса – като Webby Awards и Оскарите. И в двата журито е достатъчно широко, от една страна и от друга – участва. Няма как, особено в една малка България, журито да не участва със свои проекти. Това води до два основни риска: а/ да не се състезават големи и добри проекти, т.е. наградите да се дадат на по-незначителни проекти или б/ журиращите да не са топ-експертите (защото те участват), а някакви случайни хора или такива, не свързани с бранша, или в неговата периферия.

Обективизацията при оценяването се получава от сбора на многото оценки. Отделно журито не гласува за проектите, с които е обръзано, а декларира обвързаност в първия етап от гласуване. Това е практика в много конкурси. Тази година журито е съставено от 63 (!!!) души – сметнете колко човекочаса труд са това и колко обективна е оценката!

Имаме и гласуване на публиката. Ето Ви я и възможността всички останали да кажат думата си. Над 11 000 души са гласували, като са дали общо над 30 000 гласа тази година – в БГ Сайт 2012!

Отделно от това бих искала да насоча вниманието Ви върхи факта, че Технологията на Конкурса е публична, публикувана онлайн и при заявката за участие всеки регистриращ се участник декларира, че я е прочел и я приема. В този смисъл въпросите Ви ми се струва, че идват със закъснение и без да искам да изпадам в неподобаващ ми тон, няма как да не се запитам ако сайтът Ви беше сред номинираните дали щяхте да питате същото?

Иначе, отвъд този Ви въпрос, бих искала да се възползвам от възможността и да споделя, че покрай БГ Сайт за 13-та година отдавам огромно количество труд доброволно, без да получавам заплащане за това. В допълнение идва, разбира се, отговарянето на запитвания като Вашето. Организацията на събитие от подобен мащаб изисква колосални усилия не само от мен, от много, много хора. И е свързана с не малко напрежение, стрес и прекомерно количество разбота в лимитирано време и с лимитиран ресурс.

Признателна съм на хората от журито (63 души – топ спецовете от областта на онлайн, зад всеки един заставам твърдо), които също без заплащане влагат дни (и нощи) работа, за да дадат своите оценки. Това са достатъчно заети, а не безработни и случайни хора и времето им, инвестирано в преглед на проекти като Вашия със сигурност не им е намерено на улицата и изисква респект.

Разбира се – признателна съм и на екипа си! Но за това ще пиша след 12-ти, Награждаването.

Искрено благодаря, Петър, за интереса, който проявявате! И ако сте доброволец да помагате – с радост ще Ви включим в екипа за догодина. Вероятно ще допринесете много с познанията си!

по настояване на г-н Петър Апостолов публикувам линк към поста му за БГ Сайт (държа да се отбележи името на сайта на г-н Апостолов и логото му – http://razbirach.com/).

допълвам, че в отговора си към него във фб текстът е малко по-кратък, тъй като по закономерни причини в блога човек може по-лесно да добава по-късно, ако реши

три пъти ура за SUPERКатя

SUPERКатя е Катя Тодорова – чаровно, усмихнато и красиво същество, което действа като фурия и организира популяризирането на Superhosting и всички техни или подкрепени от тях събития, а те никак, ама никак не са малко. всичко това в една доста мъжка компания. ето я Катето в интервю специално за тук :)

Какво е СуперХостинг за теб?
СуперХостинг.БГ за мен е екипът и работата, които обичам; това, че не ми се налага да правя компромис със себе си и ценностите си, отивайки на работа, просто защото те се припокриват за целия ни екип; фирмата, която разви в мен потенциала ми и то вярвам, че по най-добрия начин – в това да съм креативна и да съм уверена във вземането на решения. Обичам това, че всеки един ден, в който отивам на работа, колкото и много задачки да ме чакат, аз се усмихвам и знам, че ще срещна СУПЕР готини хора в лицето на колегите и партньорите ни, с които работим. :)

Забавно ли е да популяризираш хостинг услуги сред хора, за които Интернет е нещо много ново?
Лично за мен всяко едно нещо, което е интересно и ме развива, е забавно. Хората казват, че когато превърнеш хобито си в работа, това е забавното и го правиш с удоволствие. Аз не мога да твърдя, че хостинг услугите са моето хоби. Не – те са работата и професионалния ми опит, но определено се забавлявам, докато хостваме хиляди сайтове и домейни. Особено готино е, когато виждаш как ежедневно бройката расте! :)

Кое е любимото ти събитие от всички, които СуперХостинг организирате и подкрепяте?
Всяко едно събитие, което подкрепяме дългосрочно е любимо, защото знаеш каква добавена стойност и колко работа и емоции стоят зад него както от наша страна, така и от страна на партньорите ни! :) В повечето случаи събитията и партньорствата ни са дългогодишни, което е страхотно, защото освен работа, вече хората, с които работиш, се превръщат и в приятели, а така се постигат най-добрите резултати. Конкурсът БГ сайт и ти, Жюстин, сте пример за това! :) За съжаление, има и партньорства, за които дългогодишната работа няма такава стойност и с тях в голяма част от случаите прекратяваме съвместната работа. Хубавото е, обаче, че много често се свързват с нас и нови готини и амбициозни стартиращи предприемачи за различни събития и проекти. Голяма част от тях оценяват добавената стойност на дългосрочните отношения, тъй като подкрепата и credibility-то ни, особено в началото, им помага да развиват иновативно средата.

Кое е най-забавното и кое – най-трудното в работата ти?
Най-забавното е, че почти ежедневно се занимавам с нов проект или кампания. По този начин мога съвсем спокойно да се нарека предприемач и то успял! :) Въпреки, че повечето са в рамките на СуперХостинг, голямата част от проектите, по които работя, съдържат всички етапи на един стартиращ проект – валидация на идеята, бизнес риск, определяне на бюджета, отчитане на успешните резултати и др., което ме учи на страшно много неща. Също така, обожавам това, че в работата си ежедневно се срещам с много нови и интересни хора, както и че с голямата част от тях, сме и приятели извън работата. :)

За трудно … хм… Не знам как да определя трудно. :) Когато обичаш това, което правиш, кое е трудното!? :) Може би това, че с всяко мое действие нося отговорност за хората, с които работя и колегите в СуперХостинг, а това означава, че не мога да си позволя грешки. Като се замисля и това не мога да нарека трудно, а по-скоро значимо! :)

Какво си пожелаваш?
Разбира се да съм жива и здрава, както и близките ми и хората, които обичам – това е най-важното! Винаги да се чувствам както сега – удовлетворена от професионалните си постижения и да знам, че имам възможността да се развивам. Също, това да продължавам да се срещам и общувам с готини хора, които дават цвят в живота ми ежедневно и ме зареждат с енергия! :) Разбира се, пожелавам си в бъдеще и в личен план съпруга, с който да се подкрепяме и заедно за ръка да преодоляваме всичко, както и едно сладко русо момиченце! :)

ако това интервю ти е харесало, прочети и за други дами от уеб в бг – Вики, Петя, Ана, Пламена :)

Вики за Bugs.bg, БГ Сайт и животът онлайн

представям ви Вики – Виктория Викторова

освен, че е млада и чаровна, тя е много онлайн човек и вече трайно е свързала и професионалния си път с Интернет. доскоро редактор в OFFNews.bg, а сега се грижи за блога и сайта на Summer Cart. естествено – списва и свой блог – bugs.bg

Вики бе доброволка за водещ на БГ Сайт 2012. по силата на обстоятелствата тя няма да е наш водещ, но е ценен човек и затова реших да я представя. ето и малко интервю с нея:

Какво мислиш за БГ Сайт?
БГ Сайт е инициатива, в която съм влюбена още от първия път, когато я видях. Наблюденията ми са, че победителите (дори тези от гласуването на публиката) не са обезателно най-големите или най-известните сайтове и проекти, а тези, които наистина заслужават признание за идеите, каузите и изпълнението си. Такава неподправеност е почти утопична за повечето конкурси от каквото и да е естество.

Кое е любимото ти място, любимият ти канал онлайн? И къде изкарваш най-много време?
Любимото ми място е Collegehumor.com, основно заради сериите, наречени “Jake and Amir”, които са изключително забавни. Най-много време обаче прекарвам в… (споделям със страх, защото сигурно ще ми се нахвърлят купища възмутени читатели) играта World of Warcraft.

Кое е предизвикателното да се занимава един млад човек като теб с уеб?
Буквално всичко. Ако погледнем най-големите звезди на YouTube например и се сетим как са започнали – с домашно заснети клипчета с фотоапарат, тип “сапунерка” – откриваме, че въпреки финансовата криза и злокобните пророчества, дебнещи отвсякъде, в момента е времето на неограничените възможности. Ако имаш талант, вече няма нужда да се надяваш някой продуцент или отворен към иновации милионер да те забележи по случайност. Ако не можеш да си намериш работа, можеш да си създадеш такава. Освен това можеш да се занимаваш любителски с писане, рисуване, снимане, пеене и какво ли още не и да използваш безкрайните възможности за създаване на блог, който върши работата на портфолио. Все по-често креативните и талантливи хора са търсени от огромни фирми, които са попаднали или са били насочени към въпросното им портфолио.

А къде са жените в уеб според теб? Не е ли много мъжка тази професия?
Как се чувстваш там?
Жените се позиционират отлично и работодателите все по-смело наемат представители на нежния пол. Все още програмирането например наистина е доста мъжка професия, защото жените нямат необходимото желание да се занимават със “сухи” кодове и много повече предпочитат да заложат на естетическото – уеб дизайн например. По много от високите етажи на големите български уеб сайтове стоят жени и смея да твърдя, че се справят брилянтно. Аз лично се чувствам страхотно и на мястото си, защото комуникацията с аудиторията е многократно по-лесна, отколкото в повечето други сфери на живота, а и можеш да променяш всичко, за което се сетиш, на момента. Това може да не изглежда много ценно, но за човек като мен, който е работил над 4 години във вестник, преди да се захване сериозно с уеб, е от изключително голямо значение.

Какво още искаш от родното уеб пространство?
По-широк и сериозен трудов пазар. За съжаление в момента все още на повечето места се плащат символични заплати, защото до голяма степен парите се правят “от въздуха” – не е като да произвеждаш картофи например и да печелиш от продажбата им. Освен това по-достъпни семинари и конференции. Изключително интересни и полезни са, но не са много българите, които могат да си позволят по 150-200 лева за присъствие. Ако цените бъдат по-ниски, ще дойдат повече хора и крайният разчет ще бъде същият, ако не и по-голям по отношение на приходите. И малко повече приемственост – когато някой материал, сайт или видео са ви харесали, споделете го, дори да не пише изрично “Моля, споделете”, защото интернет прелива от прекрасни и гениални творби и находки.

Забавна случка, която да споделиш?
Сещам се за случка, която не е от близките месеци, а от преди няколко години, когато за кратко работих в кол център и трябваше да предлагам интернет пакети на абонати на кабелна телевизия. Звъннах на поредния клиент, който се оказа жена на средна възраст и след като се представих, започнах да й обяснявам за какво я търся. Към пакета имаше и телефон и някои наистина големи удобства, а и цената не се променяше (тогава все още големите компании не смееха да правят каквото си искат и имаше истинска конкуренция и съответно – изгода за клиентите). Още при първите ми думи жената ме прекъсна с репликата “Ама аз съм с патерици…”. Аз бях леко смутена, че нещо не схващам и й обясних, че тогава за нея офертата е още по-изгодна (вече не й говорех за интернет, а само да си прехвърли домашния телефон, като ще получи и по-ниска цена), защото човекът, който събира месечните такси, ще минава по домовете на хората, които предпочитат да плащат по този начин. Тя послуша едно-две изречения и заяви “Много е хубаво, момиче, ама аз съм с патерици…” Беше изключително мила жена и аз продължих да й обяснявам, защото наистина щеше да й е от полза. Тя ми повтори още два пъти, че е с патерици и накрая се предадох и казах “Е, да, вярно, че Вие сте с патерици…” и се разделихме по живо по здраво. Още не съм сигурна какво точно се случи в този разговор, но пък беше много мила. И явно с патерици.

Още интервю с Вики има в блога на БГ Сайт, писах и за Петя Пандулева, Ана Динкова и топ 10 влиятелни блогърки

Бойчо Попов за журналистиката и онлайн журналистиката

журналистиката /ни, в частност/ е в безпътица като цяло. медиите силно страдат от финансовата ситуация и често изпадат в зависимости, които лишават пишещите от най-ценното за един журналист – свободата на словото

насреща се задава и новата журналистика – онлайн журналистиката, която върви наред с блогърството и активното онлайн присъствие. за нея си говорим с Бойо, от хората, отдадени на онлайн писането, журналист в Investor.bg, един много симпатичен и всеотдаен, влюбен в работата си млад човек

Кое е по-специфичното на онлайн журналистиката, според теб?
Онлайн журналистиката, или, както мнозина я наричат просто – новата журналистика, по един качествено нов начин променя изцяло еднопосочния принцип на комуникация „от един към много” в многопосочен „от много към много”. Характерно за нея е пълноценното ползване на хипертекст и мултимедия, което е невъзможно например за печатната журналистика. Най-типичният представител на онлайн журналистиката е блогът. В този личен онлайн дневник публикуващият (журналистът от новата ера) всеки може да е автор, редактор, издател и потребител едновременно.

Други канали за онлайн журналистиката са форумите и чатове и по-специално тези, които представят онлайн версия на официални медии.

И един трети вид онлайн медия са интернет радиата и подкастовете.

Според мен днес основни доставчици на новините като такива са електронните медии (радио, телевизия, интернет медии), докато за печатните остава да „добавят стойност“ към тях. А особена сила придава възможостта за интерактивност. Така например в реално време редакторите на сайтовете за новини могат да преценяват коя новина е повече или по-малко интересна за аудиторията (според броя прочитания), за да я лансират или да я заменят с друга новина от друга тематика.

Къде е родната онлайн журналистика?
Българската онлайн журналистика е доста по-близко до западната онлайн журналистика, отколкото това се случва при традиционните медии. Причината е, че дигиталната среда се развива с много по-бързи темпове и който залага на нея, просто е длъжен да следва последните трендове, за да не изпадне от състезанието.

Интересното е, онлайн журналистите се радват на по-силно доверие сред гражданското общество. Примери за това са например блоговете на Иво Инджев, Иван Бедров, Асен Генов, а и не само те. Някои сайтове, като този на офроуд дружеството, се превърнаха в основен източник на информация по време на протестите на екозащитниците, защото според самите протестиращи темата не се отразяваше обективно в конвенционалните медии. А самите блогъри и някои сайтове, сред които и новинарският Dnes.bg,допринасяха за пълноценното отразяване на случващото се чрез онлайн стрийминг. В този смисъл съвременните технологии правят отразяването на случващото се около нас доста по-лесно, и то в реално време.

А родната журналистика въобще?
За българската журналистика настъпи наистина трудно време. Днес много мои колеги ги е срам да си признаят, че са журналисти. И фактът е, че конвенционалните медии се превърнаха в маши за водене на корпоративни войни. А журналистите в тях се превърнаха в просто слуги, което е тъжно, защото в тази професия накрая остава само името.

Традиционните медии днес все по-често губят битката за доверието на своите читатели и зрители. И това става на няколко фронта – по отношение на задълбочените материали, анализи и разкрития и дори що се отнася до чистото отразяване на случващото се. Да вземем за пример една тъжна тема – атентатът в Сарафово. След станалото веднага има очакване, особено към телевизиите, и преди всичко към държавната телевизия, да прекъсне програмата си и да започне диалог с аудиторията за това, което се е случило. Това не се случи обаче, както не се случи и при земетресението в Перник. Ние очаквахме веднага извънредни студия, в които да може заедно с обществото да започне да се обсъжда тази трагедия, защото самото общество има нужда от това. И точно тук традиционните медии показват дефицит, защото винаги са изпреварвани от онлайн медиите и, разбира се, социалните мрежи.

Има ли силна конкуренция, когато говорим за сериозни български онлайн медии?
Не, и тук, както и при традиционните медии сериозна конкуренция няма. Има само няколко онлайн медии, които предоставят истинска сериозна журналистика – сайтовете от групата на Инвестор.бг, на Икономедиа, Нетинфо и… блогърите.

Най-вълнуващата случка, която те е спохождала в професионален план?
Тъй като съм икономически журналист, в моите ресори особено вълнение едва ли има. Вълнуващо за мен е това, че съм влюбен в работата си, както и в сегашното си амплоа. Няма нищо по-хубаво от това да си харесваш работата и да влизаш с кеф в редакцията всяка сутрин.

Конкретно на въпроса – най-вълнуващо досега беше двуседмичният ми престой в редакцията на BusinessWeek в Манхатън, Ню Йорк. Като част от редакторския екип на българското издание имах възможност за две седмици да се запозная с начина на работа на американските журналисти и бях, меко казано, впечатлен. Но онова, което ме впечатли най-много – в САЩ залагат на пълно разделяне на журналисти от търговци, за да се гарантира пълната независимост на медията – нещо, което в България се прилага от твърде малко медии.

В кой сайт си мечтаеш да излезе твой материал?
Мои германски колеги понякога се допитват до мен по отношение на случващото се в България и на Балканите и използват мои цитати в статиите си. Така мнението ми се е повявало в Spiegel, Handelsblatt иStern.Но бих се радвал мои материали да бъдат цитирани или препечатани в реномирани англоезични или немскоезични сайтове.

Какво си пожелаваш?
В професионален план си пожелавам работата ми да продължава да ми доставя такова удоволствие. А в личен план бих искал да създам семейство и да отгледам свои деца.

благодаря ти, Бойо, за интервюто! и успех!
в началото на годината дадох интервю на Бойчо за Investor.bg – тук

още интересни личности от родния Интернет: Ана Динкова, Никола Балов, Майк Рам, Емо Марков