Три пъти Ура за Ники Неков и предизвикателствата пред младите хора

Nikolay-Nekov3

Николай Неков е мнооого прекрасен и талантлив млад човек, скромен, работлив, последователен, креативен. Да, всичко това е възможна и чудна комбинация, а за мен е чест да го познавам. Та след като идеята на Ники за собствен блог отлежава доста – отскоро той вече е факт (http://nekov.com/blog/)и това е поводът да кажем Добре дошъл на новия блогър Ники и пожелание за успех. Та, говорим си.

Разкажи за блога – дълго се подготвя за него. Как стартира и какви за отзивите за момента?
Определено доста дълго го отлагах, някъде между 4 и 5 години. Но нали знаеш, в крайна сметка намираме време само за нещата, за които имаме достатъчно силна мотивация и всичко останало са просто оправдания. И по-скоро вярвам, че периодът на отлагане е бил период на узряване на идеята.
Стартирах с публикуване на реално първият ми блог пост в дневника на 9Academy, който разказва за 3 мои мечти. Вече е факт и втория пост относно доброволчеството и ползите, които то носи. А идната седмица започвам и с фотографската рубрика, в която ще давам съвети за начинаещи фотографи и ентусиасти.

Отзивите до момента са положителни, някои хора го очакваха от доста време, а други бяха по-скоро (приятно) изненадани. Поставил съм си за цел на първият месец да съм вдъхновил поне още един човек да блогва. Има доста потенциални блогъри покрай мен, но все още са в процес на “стретегия и планиране” :) Според мен времето ще измери най-добре до колко блогът се чете, кои теми са по-интересни, провокиращи дискусия. Както и разбира се дали ще успея да спазя обещанието си и да публикувам нов пост всяка седмица.

Какви са очакванията ти? Какво ще ти донесе блогването?
Очаквам да е трудно и вече е. Като човек, който работи по няколко проекта ежедневно вероятно ще е трудно винаги намирането на достатъчно време (и сили).
Реално предизвикателствата са няколко: да пиша по-често и да провокирам себе си, да резюмирам и обличам наученото в достатъчно интересна поредица от думи и не на последно място – да го правя всяка седмица.

Вярвам, че имам достатъчно мотивация и ще се справя. Една от основните причини да започна е споделянето на натрупания опит. Реално последните 6 години съм работил по доста разнообразни проекти в сферата на маркетинг, бизнес развитие, предприемачество, доброволчество, фотография и смятам, че определено имам какво да споделя. А резюмирането на важните неща би ми помогнало да ги осъзнавам още по-добре и да си вземам още по-ценни уроци от тях. Надявам се да успея да изградя аудитория, с която да работя тясно и да доставям максимално ценна за тях информация. Това би помогнало на посланията, които искам да направя и в задачата да достигам до повече хора -естествено и без реклами.

DSC08158

Кои са основните предизвикателства, според теб, пред младите хора в професионалната им реализация днес?
Много интересен въпрос! Последната седмица имах няколко гостувания в телевизии относно “Младежки бизнес фестивал” и това е един от най-честите въпроси. А със сигурност и все по-актуален с всеки изминал ден.

Ще се опитам да резюмирам основните предизвикателства до три:
1. Информационен шум – рамки – предубеждения
Един от най-сериозните проблеми са представите и очакванията на младежите. Те често се различават драстично от реалността в бизнес средата. Рамки, изграждани с години от семейство, среда, телевизия и медии. За съжаление проблемът често съпровожда студентите от гимназията в университета, а често дори и след него. Ежедневно всички сме заливани от огромно количество информация, която по-често ни обърква и демотивира от колкото обратното.
Ключово е според мен всеки младеж внимателно да подбира – средата и хората покрай себе си, да филтрира информацията, която ежедневно го залива

2. Воля – риск – проба/грешка
Още един доста често срещан проблем – премисляме многократно действията си, преди да ги предприемем. Страхуваме се от евентуални грешки и провали. Според мен проактивните младежи винаги са крачка по-напред до целите си. В крайна сметна най-добрият начин да разберем дали определен проект или фирма са за нас е просто да опитаме, а времето ще покаже дали реалността покрива очакванията ни. Но за да сме склонни на такива и дори по-абстрактни решения се иска също и силна воля. Преди няколко години, когато бях 2-ри курс примерно реших да замина на социален стаж в Индонезия и да преподавам английски език на деца. Всички покрай мен бяха учудени как ми е хрумнало, но и до ден днешен твърдя, че това е едно от най-правилните решения в живота ми.

3. Повече план – стратегия – цели за сметка на празни мечти
Още нещо изключително важно и доста подценявано от младежите. За жалост от много години по нашите ширини (а може би не само) хората израстват с желанието за бърза печалба. И то с минимални усилия от наша страна, ако може докато си стоим вкъщи дори. Казваме си “щом на други се случва значи може и на мен” и пускаме тото, търкаме билетчета и какво ли още не. А в крайна сметка формулата е ясна – измерими краткосрочни, дългосрочни цели и отдаденост в това, което правим. Всичко различно от това ни носи предимно краткотрайно вдъхновение и резочарование.

Какво би посъветвал всеки, който не знае накъде да продължи?
Първо да се дистанцира от мненията на средата и всички хора покрай него. В стремежа си да му помогнат повечето хора налагат собственото си мнение, но всъщност няма как да знаят какво би било най-ценно за нас като личности. Затова – слушайте себе си, колкото и трудно да е понякога, резултатът ще ви хареса.
И втората част – бъдете проактивни и търсещи. Мечтаната работа няма да се почука сама на вратата ви, но пък вероятно ви чака някъде. Нужни са определени усилия, а и всяко начало е трудно – за всички. Дори чисто психически страхът от промяна е нещо, което е вродено при всички и е важно да се научим да се справяме с него. В крайна сметка живеем в свят на почти неограничени възможности – все повече в България и все по-достъпни по света.

Аз научих изключително много от работата си в Младежки Бизнес Клуб, потвърждават го и всички останали членове. Реално такъв тип доброволчески организации успяват да изграждат личности и да надграждат уменията им. Често работата им е свързана много повече с бизнеса и реални казуси от колкото стажовете в определени фирми. Затова силно препоръчвам на всички младежи да се докоснат до тази среда на мотивирани и търсещи студенти. Освен всичко дългосрочно контактите натрупани по този начин са доста важни.

Случват ли се хубави неща около теб и за кои предстоящи искаш да
споделиш?
Старая се :) Обичайно април и май са едни от най-натоварените месеци в годината (за мен поне).
Тази пролет решихме с екипа (Младежки Бизнес Клуб) да направим нещо мащабно, което да остави по-сериозна следа и дълготраен ефект за студентите. Последните 2 месеца фокусирахме усилия в организирането на целодневен Младежки Бизнес Фестивал, който цели да помогне за решаването на един от най-сериозните проблеми. А именно – липсата на кариерна ориентация по време на следването. Често студентите учат 4 или 5 години, но в края на следването си не са напълно запознати със сектора, за който са трупали познания, до колко са актуални и какво точно биха могли да работят в тази сфера. Затова избрахме 8 основни модула и решихме да ги представим чрез лекция и щанд, които да дадат нужните насоки за развитие на студентите. Събитието ще се проведе утре (4 май) в Илиев Център (до Зала Христо Ботев) е Студентски град, започваме в 9 и ще продължим до 20 часа.
Инвестираме изцяло собствени средства и ресурси. И вярваме, че с Фестивала ще помогнем на много студенти да се по-информирани, мотивирани и с по-ясни цели как да продължат личностното и професионалното си развитие.

Планираме второ издание на фестивала – вече в два дни, но повече за него ще можем да кажем след края на събитието утре. Надяваме се есента фирмите да са една идея по-отворени да подпкрепят такъв тип инициативи.

Паралелно с клуба развивам и собствено фотографско студио – 7Shots, което е специализирано в отразяването на събития, продуктова фотография, а от година и половина и в заснемане на недвижими имоти. Предлагаме няколко иновативни за страната, а и за региона решения, които помагат на инвеститорите да продават по-лесно в чужбина и от дистанция. Правим доста срещи, повечето агенции са все още пасивни, но сме оптимисти, че все пак има и достатъчно иновативни компании в сектора. В края на месеца ще сме готови и с новия сайт, който най-сетне ще успее да представи всички услуги, клиенти и проекти, по които сме работили.

Блогът на Ники е тук http://nekov.com/blog/

Луис Басат: Креативността

img_0409

Тези дни в България гостува един от най-големите рекламисти на днешния ден – Луис Басат, а поводът – представянето на неговата книга “Креативността”.

Дълго се чудих в кой от двата ми блога (този, професионалния, или другия, личния) да пиша за книгата. Защото е великолепна. Защото не е само за професионалисти. Защото не е само за рекламисти и маркетолози. Защото е за всеки човек. Ама наистина.

Имам лошия навик в най-любимите си книги да подчертавам или маркирам, да си отбелязвам неща (защото ще са си само за мен и няма да пречат на други читатели) – тази книга е цялата изядена, подчертана и маркирана. ОК, не цялата, но доста.

Басат сякаш разказва голяма част от мислите и в моята глава. Красиво ги разказва и увлекателно. И аз не вярвам, че креативността е привилегия за малцина. Вярвам, че може да се развива във времето у всеки. Вярвам, че креативността решава проблеми и е в същността на живота ни като човеци. Вярвам, че не само художници, рекламисти, актьори и музиканти имат нужда да са креативни, но също и лекари, адвокати, инжерени, учители – всеки!

В книгата си “Креативността” Басат минава през история на креативността, какво ни прави да сме кративни, техники за креативност, а за мен е важно също, че стига и до Интернет революцията и креативността.

Та креативният човек е този, който:

  • обича да слуша и да се учи от всичко;
  • изпитва потребост да поправя нещата, с които не е съгласен;
  • обича да работи (в екип);
  • обича да се състезава (най-вече със себе си);
  • предпочита простото пред сложното;
  • е открит и чувствителен.

“Креативните личности редуват въображението и фантазията, от една страна, със стабилното чувство за реалност, от друга.”

На страница 56 много сладко и точно са описани и конформстите, апатичните, тъпаците и невежите, но ще оставя на любопитството ви, да ви отведе до подробностите по темата.

Книгата е перфектен подарък за Коледа за всеки мислещ човек.

Луис Басат, Креативността, превод от испански Еми Барух, ИК Колибри, 2016 г.

Писах още: книги за вдъхновение на млади предприемачи

Вики за Bugs.bg, БГ Сайт и животът онлайн

представям ви Вики – Виктория Викторова

освен, че е млада и чаровна, тя е много онлайн човек и вече трайно е свързала и професионалния си път с Интернет. доскоро редактор в OFFNews.bg, а сега се грижи за блога и сайта на Summer Cart. естествено – списва и свой блог – bugs.bg

Вики бе доброволка за водещ на БГ Сайт 2012. по силата на обстоятелствата тя няма да е наш водещ, но е ценен човек и затова реших да я представя. ето и малко интервю с нея:

Какво мислиш за БГ Сайт?
БГ Сайт е инициатива, в която съм влюбена още от първия път, когато я видях. Наблюденията ми са, че победителите (дори тези от гласуването на публиката) не са обезателно най-големите или най-известните сайтове и проекти, а тези, които наистина заслужават признание за идеите, каузите и изпълнението си. Такава неподправеност е почти утопична за повечето конкурси от каквото и да е естество.

Кое е любимото ти място, любимият ти канал онлайн? И къде изкарваш най-много време?
Любимото ми място е Collegehumor.com, основно заради сериите, наречени “Jake and Amir”, които са изключително забавни. Най-много време обаче прекарвам в… (споделям със страх, защото сигурно ще ми се нахвърлят купища възмутени читатели) играта World of Warcraft.

Кое е предизвикателното да се занимава един млад човек като теб с уеб?
Буквално всичко. Ако погледнем най-големите звезди на YouTube например и се сетим как са започнали – с домашно заснети клипчета с фотоапарат, тип “сапунерка” – откриваме, че въпреки финансовата криза и злокобните пророчества, дебнещи отвсякъде, в момента е времето на неограничените възможности. Ако имаш талант, вече няма нужда да се надяваш някой продуцент или отворен към иновации милионер да те забележи по случайност. Ако не можеш да си намериш работа, можеш да си създадеш такава. Освен това можеш да се занимаваш любителски с писане, рисуване, снимане, пеене и какво ли още не и да използваш безкрайните възможности за създаване на блог, който върши работата на портфолио. Все по-често креативните и талантливи хора са търсени от огромни фирми, които са попаднали или са били насочени към въпросното им портфолио.

А къде са жените в уеб според теб? Не е ли много мъжка тази професия?
Как се чувстваш там?
Жените се позиционират отлично и работодателите все по-смело наемат представители на нежния пол. Все още програмирането например наистина е доста мъжка професия, защото жените нямат необходимото желание да се занимават със “сухи” кодове и много повече предпочитат да заложат на естетическото – уеб дизайн например. По много от високите етажи на големите български уеб сайтове стоят жени и смея да твърдя, че се справят брилянтно. Аз лично се чувствам страхотно и на мястото си, защото комуникацията с аудиторията е многократно по-лесна, отколкото в повечето други сфери на живота, а и можеш да променяш всичко, за което се сетиш, на момента. Това може да не изглежда много ценно, но за човек като мен, който е работил над 4 години във вестник, преди да се захване сериозно с уеб, е от изключително голямо значение.

Какво още искаш от родното уеб пространство?
По-широк и сериозен трудов пазар. За съжаление в момента все още на повечето места се плащат символични заплати, защото до голяма степен парите се правят “от въздуха” – не е като да произвеждаш картофи например и да печелиш от продажбата им. Освен това по-достъпни семинари и конференции. Изключително интересни и полезни са, но не са много българите, които могат да си позволят по 150-200 лева за присъствие. Ако цените бъдат по-ниски, ще дойдат повече хора и крайният разчет ще бъде същият, ако не и по-голям по отношение на приходите. И малко повече приемственост – когато някой материал, сайт или видео са ви харесали, споделете го, дори да не пише изрично “Моля, споделете”, защото интернет прелива от прекрасни и гениални творби и находки.

Забавна случка, която да споделиш?
Сещам се за случка, която не е от близките месеци, а от преди няколко години, когато за кратко работих в кол център и трябваше да предлагам интернет пакети на абонати на кабелна телевизия. Звъннах на поредния клиент, който се оказа жена на средна възраст и след като се представих, започнах да й обяснявам за какво я търся. Към пакета имаше и телефон и някои наистина големи удобства, а и цената не се променяше (тогава все още големите компании не смееха да правят каквото си искат и имаше истинска конкуренция и съответно – изгода за клиентите). Още при първите ми думи жената ме прекъсна с репликата “Ама аз съм с патерици…”. Аз бях леко смутена, че нещо не схващам и й обясних, че тогава за нея офертата е още по-изгодна (вече не й говорех за интернет, а само да си прехвърли домашния телефон, като ще получи и по-ниска цена), защото човекът, който събира месечните такси, ще минава по домовете на хората, които предпочитат да плащат по този начин. Тя послуша едно-две изречения и заяви “Много е хубаво, момиче, ама аз съм с патерици…” Беше изключително мила жена и аз продължих да й обяснявам, защото наистина щеше да й е от полза. Тя ми повтори още два пъти, че е с патерици и накрая се предадох и казах “Е, да, вярно, че Вие сте с патерици…” и се разделихме по живо по здраво. Още не съм сигурна какво точно се случи в този разговор, но пък беше много мила. И явно с патерици.

Още интервю с Вики има в блога на БГ Сайт, писах и за Петя Пандулева, Ана Динкова и топ 10 влиятелни блогърки

човекът, който отговаря за онлайн във фирмата

в много фирми вече започва да става ясно, че е нужен човек, който да се занимава с онлайн нещата – от корпоративния сайт, до фейсбук страничката и всичко наоколо. в едни случаи с това се нагърбва секретарката, модерно наречена офис-мениджър. в други – ПРът, маркетинг човекът мигрира и поема и тези задачи.

да. постепено комуникацията и работата на специалистите по комуникации (ПР, ЧР, маркетинг) става все повече и повече свързана с онлайн комуникацията.

ако се оглеждате за подобен специалисти при вас, ето няколко съвета от мен:

– има ли си човекът блог, имал ли си е, хвърлете едно око на блога му ако има такъв, ценно инфо за погледа, подхода, грамотността му и т.н.;

– доколко и по какъв начин е активен този човек в социалните мрежи, кои подобни използва, с колко контакта е там; трябва ви активен човек, който в същото време познава мярата; разгледайте снимките му, постовете, коментарите и ще научите много повече за този човек, от CV-то му;

– допринасял ли е за Wikipedia – ако да, лесно ще го идентифицирате, ако се е подписвал с името си, а в допълнение му поставете голям плюс;

– малките детайли, като например мейл адрес (sexy_boy_88@yahoo.com категорично не е добра референция), профилна снимка (с цигара, с бутилка уиски, под маса, върху маса могат да предизвикат скептицизъм), коментари (особено срещу предходни работодатели) също издават много.

всичко описано по-горе, може да се обобщи с термина “дигитална следа”. всеки от нас оставя такава, дори да няма собствен профил във фейсбук. замислете се за своята. и непременно проучете тази на човека, на когото ще поверите корпоративната си онлайн комуникация. има добри search tools, които са на помощ.

10 причини да имаш свой блог

да, знам, според спецовете да имаш блог е олдскуул

аз все още настоявам, че за България не е. не е късно да започнеш своя личен блог още днес. защо ли? ето няколко аргумента:
1. твой. защото блогът е твоето си място онлайн. най-твое от всяко друго. пример – моят блог :) (blog.justinetoms.com)
2. работа. блогът, ако е списван смислено, може да ти помогне да си намериш работа. много доказателства за това има. поредното от днес – Събина Панайотова с поста, че си търси работа. сигурна съм, че до няколко дена ще си намери, при това интересна и готина работа и то благодарение на блога си.
3. дневник. дори да не го списваш като дневник – това си е твой онлайн дневник, във времето ти дава справка кога на каква вълна си бил, как се променяш. ценно.
4. нови приятели. чрез блога можеш да намериш наистина смислени приятелства с интересни хора, които пък намират теб за интересен.
5. приятели. чрез блога приятелите ти, разпръснати по различни места по света, знаят какво се случва с теб, радват се на успехите, които споделяш, пишеш на всички едновременно. малко по-подробно от във фб.
6. експертност. блогът ти е мястото, в което можеш, ако искаш, да покажеш какво знаеш, какво мислиш, да демонстрираш експертност и заявиш позиция по важни за теб професионални въпроси. пример – блогът на Димитър Цонев.
7. хоби. ако си страстен по конкретна тема, имаш хоби и то е важно за теб – точно блог ти трябва, за да запалиш и другите, да кажеш мнението си, да бъдеш чут. пример – блогът на Денислав Георгиев или Росана Лаво.
8. приходи. има блогъри, които предоставят възможност да се публикува реклама или текст срещу заплащане. не те съветвам да си от тях. но също е опция. другаде блогъри живеят само от блогърстването си.
9. пред другите. повечето хора нямат блог. това е още един начин да покажеш, че си една идея по-готин, по-отворен, по-напред.
10. звезда. добрите  блогъри са звезди. класическите медии се оглеждат за интересни хора и мястото, където търсят е Интернет. блогърите са си звезди и без класическите медии. стават популярни. славата е тежко нещо, но има и своите добри страни.

вероятно има още. но мисля, че и толкова стигат. блогът не е робуване. времето за списване на личен блог не е повече от няколко часа седмично. темпото зависи от теб. темите – също. направи го под свое име imetoti.com и му се отдай. ако не тръгне – няма да си загубил много. ако потръгне – ще спечелиш много. действай. успех!

п.с. ако имаш вече личен блог – участвай в БГ Сайт – има специална категория за теб! виж, Иван Стамболов спечели статуетката миналата година – www.sulla.bg

личният блог като трамплин

на всички семинари и дискусии, в които участвам и се говори за блогове опитвам да агитирам хората да опитат с личен блог. личният блог може да е просто дневник, но организира мисълта, подрежда нещата, позволява да ги видиш през погледа на другите, дава ти обратна връзка и т.н. и т.н. …

но не е задължително личният блог да е “мило дневниче”. много по-интересният и успешен вариант е да намериш своята тема и да работиш по нея – дали ще е екология, книги, готварство, пътешествия – нищо че има вече доста добри подобни блогове, твоят може да е по-добър или поне ще си е твоят

ако пък си експерт в конкретна тема или имаш амбиции, знания и опит в дадена област – закопай в нея, покажи чрез блога си какво можеш и до къде се простира компетентността ти, бъди активен, коментирай какво се случва в твоята област по света и у нас, изказвай мнението си, анализирай

без значение кой от трите варианта избереш – дневниче, хоби или експерт – блогът ти, личният ти блог може да ти послужи като добър трамплин в професионалната ти реализация. ако се справяш добре очаквай обаждания. във всеки бизнес се търсят знаещи и можещи хора, споделящи и отворени. блогът ти е един от начините да покажеш на света какъв си и който те търси – да те намери.

при всички случаи спазвай основните правила:
бъди постоянен!
бъди атрактивен!
бъди разнообразен!
не бъди самохвалко
не бъди монотонен
не опитвай да не си себе си

успех, човече, не отлагай да си направиш блог, време е

та, отмират ли блоговете?! както става ясно от коментарите – не и не!

и още нещо – задължително сложи блога си на правилната платформа (WordPress) и под твой собствен домейн, както съм направила аз, например – justinetoms.com :)