Знам какво похарчи миналото лято

IMG_5208

Искрени комплименти за UniCredit Bulbank и браво на Жоро – за пореден път показват как с лекота, мисъл и стил (дори) банка може да има забавен, четим и полезен за хората блог.

Конкретният пост е тук, но си заслужава блогът им да се следи като цяло.

Яки нови блогъри: Кажи Здравей на Ипси от Kitty from the city

13428443_10209513579138029_5939900488879938665_n

Ипек Мустафова е от тези супер магични млади хора, спокойни, красиви, разумни, действени, които ме радват безкрай! След добро обмисляне, анализиране на какво има и какво не, Ипси създава модния си блог – Kitty from the city. Впечатляващо готин и четим. Хайде да си поговорим с нея, реших, и ето:

Какво ще отговориш на коментар “хм, още един моден блог” – какво е различното при теб?
Веднъж вече съм казвала, че не съм открила топлата вода, но съм я накарала да тече различно. В моя блог може да откриете обичайно повтарящи се дрехи, български дизайнери, дрехи по дизайн на мама и ушити от две чудни девойки от родния ми град Силистра, по-малко тренди дрехи и идеи как да избегнем емоционалното пазаруване. Не, ти няма да облечеш догодина тази рокля, когато отслабнеш.

Колко време успяваш да му отделиш?
Повече от 10 часа седмично.

Страст ли е блогването? Или модата е страст и тя те вдъхновява за това?
При мен се слива страстта от дигиталното и реалното. От един добре направен аутфит и показан на много по-голяма аудитория благодарение на дигиталното.

Струва ли си?
Да! Прекрасно е да имаш платформа, от която можеш да изкрещиш всички неща, които те интересуват. От мода до правата на гей приятелите ти.

Пожеланието ти към читателите на твоя блог?
Пожелавам им да пазаруват разумно, да не стават жертва на индустрията, да не се притесняват да попитат големите брандове кой, къде и как произвежда дрехите, които носим.

Ето и линк към блога й – Kitty from the city

Студенти разговарят с блогъри: Цвети от Фабриката за творчество

Продължавам серията гост-постове – нещо ново за този блог. Интервюта, правени от мои студенти от НБУ с блогъри.

Интерюиращ: Мелек Ниязи
Интервюиран: Цветомира Фабриката за творчество

Попаднах във Фабричката на Цветомира случайно преди около година. Когато самата аз се запознавах по-отблизо с български блогове. Любител съм на ръчно изработени неща, дори съм се опитвала да творя (пълна трагедия), „Фабриката за творчество“ ми се стори извор, от който бих могла да черпя инфромация за предстоящи базари или минали вече такива, които съм пропуснала , както и за подробности относно наши творци и тяхната дейност.
Цветомира държи на грамотността! Статии за това как да пишем правилно също могат да бъдат открити в блога й. Абе, все за яки работи пише. За интервюто се отзова веднага и по виртуалния й тон долових, че с удоволствие даже. Enjoy :)

Предлагам да започнем с човека, който стои зад “Фабриката” :)
Кажи ми малко повече за Цветомира, когато е извън фабриката си – с какво се занимава тя, какво обича да прави (освен да ходи по яки арт места и да се запознава с готини хора), какви неща ѝ се случват и каквото друго пожелаеш да споделиш за себе си.

Занимавам се професионално с дигитален маркетинг. Старая се да пътувам редовно, обичам да снимам, да чета, да пия чай и да ям всякакви вкусотии. Обичам да се разхождам из малките улички в центъра, да се срещам с креативни хора, да помагам в реализиране на различни арт идеи. Музиката е много важен аспект от живота ми :) Комуникацията също!
Доста деен и любопитен човек съм. Обичам да ми се случват разнообразни неща и да трупам знания.

Как протича един твой ден? (това е въпрос, който някак много ми харесва да задавам на интервюираните :D)
Обикновено съм на работа от 9 до 6 :)
След това обаче ходя по различни събития – изложби, базари, театър, срещи. Когато умората надделее разпускам с йога, танци или продължително четене на книжки в леглото. Редовно ходя по различни семинари и курсове – независимо дали за придобиване на професионални умения или за да науча нещо ново. Любопитството ми е безкрайно! 😀
Уикендите в по-голямата си част са посветени на блога – снимам за различни публикации, пиша или просто си нахвърлям различни идеи.

Какво е „Фабриката за творчество“?
„Фабриката за творчество“ е много специално място – това е общност за всички български творци, както и за тези, които ценят родни авторски и ръчно изработени предмети.
Място, в което творците могат да комуникират и да се учат на различни практически умения, свързани с онлайн маркетинг и плюсовете от него, онлайн представяне на творчеството им. Място, в което следим как се развива творческия живот в страната, и в което популяризираме локални автори.

Пишеш главно за hand made (нека заменим handmade с „ръчно правени“) произведения, базари, събития и изобщо местата, ня които те могат да бъдат открити. Как се роди тази идея, първоначално ли беше така замислена или се измени във времето?
Идеята в началото беше много проста – да има онлайн пространство, в което да се представят ръчно правени творения само на български автори пред по-широка аудитория с цел популяризиране на техния талант и идеи.
На запад професията crafter е почти престижна, символ на това, че правиш, каквото обичаш да правиш, че се изхранваш с таланта си :) А тук като чуем „ръчно правено“ и сякаш все още го свързваме с плетени чорапи и „направи си сам“.
По този начин исках да обърна и специално внимание на локалното производство и как избора на местни стоки би трябвало да е приоритет.

Най-лесно и атрактивно ми изглеждаше да създам страница във Facebook. Изненадващо, но преди 3 години нямаше друга подобна. Ако сега потърсиш, ще намериш поне 10, които са се фокусирали върху популяризиране на родни творци. Тази тенденция започна именно от Фабриката :)

Разбира се, развитието и надграждането на тази идея беше естествен ход. Започнаха да се случват много дискусии, творците започнаха да ми пишат с конкретни въпроси, аз отделях часове, за да отговаря на всички, да давам насоки и съвети.
Така се роди и блогът на Фабриката, в който реших да споделям полезни практики за всички творящи, както и да показвам различни арт места от страната, да споделям мнение, чувства и опит, свързани с авторски стоки. И една от любимите ми теми също намери място в блога – как да поддържаме вдъхновението живо, как се раждат и развиват идеите.

Разкажи ми за хората, с чиито творения запознаваш читателите си. Как ги откриваш или те откриват теб, как се запознаваш с тях и изкуството им?
Фабриката е на 3 години и половина, за толкова време успях да се запозная със страшно много творци и мога да кажа, че познавам голяма част от актуалните автори в момента :)
Откривам новите основно онлайн или по базари, а много често различни автори ми пишат, за да се представят.

Получаваш ли подаръци, покани за събития или бизнес предложения чрез блога?
Подаръците, които получавам от творци са по-скоро свързани с първоначалната идея на Фабриката, заради това, че съм им дала някакви насоки и съвети или съм им докарала много нови фенове във Facebook, както и защото с много от тях често се виждаме и се раждат приятелски взаимоотношения.

Конкретно за блога, с цел представяне чрез публикация на продукт и творец, ми се е случвало да получа подарък два пъти и то само при условие, че съм доволна от тях.
Честно казано голяма част от творците нямат практика да работят с блогъри и не са запознати как точно се случват нещата.
Едва през последните 3 месеца започнах да получавам имейли за сътрудничество и бизнес предложения от различни фирми и организации, но бих казала, че за момента е рядкост.

Кое е най-якото място или нещо, за което си писала?
Трудно ми е да отговоря – доста теми, хора и места са ме вълнували по един или друг начин. Може би най-хубаво е чувството, когато пишеш за конкретен автор, не толкова за места или продукти. Човешкият фактор си казва думата. :)

Какво ти дава блога? И какво ти взима?
Дава ми десетки неща – нови знания, нови емоции, нови приятели и познати, нови идеи. Плюсовете наистина са много и аз станах един от хората, които твърдо вярват, че да имаш блог и да пишеш е нещо прекрасно!
Взима ми само едно нещо – свободното време. Понякога и спокойствието, но то е заради липса на достатъчно свободно време.

Обръщаш ли внимание на негативните отзиви (ако има такива, да се чуди човек)?
Да, за съжаление! 😀
Тежко ми е, но само това е начинът да се научим да не обръщаме внимание – трябва да го изживееш, за да си дадеш сметка, че единственото, което си заслужава е да се фокусираш върху това, което обичаш да правиш и върху хората, които го оценяват.

Кое е онова нещо, което те вдъхновява и знаеш, че винаги ще бъде там и ще ти дава дозата вдъхновение?
Благодарността и признателността на хората. Срещала съм се с много автори, които са ми казвали прекрасни думи – как Фабриката им е помогнала, дала им е идея или смелост – само заради това всичко си заслужава. :)

„Ти“ ли си блога си?
Не беше такъв планът, но да. Фабриката не започна като личен блог и в момента също не е такъв. Но аз съм във всяко изречение – прекалено много емоции, мнения и чувства са записани в тези публикации :)))

Мислила ли си някога ти да организираш събитие, на което да поканиш творците?
Разбира се! Много се надявам някой ден наистина да се случи и да изненадам както творците, така и публиката с малко по-различно и концептуално събитие, защото хубавото е, че в момента (поне в София) има огромно изобилие на творчески събития.

Как се развива блогърството в България според теб?
Бавно, но се развива.
Мисля, че най-популярните и предпочитани за следене и списване са блоговете свързани с мода, красота, кулинария и lifestyle, но това е разбираемо, защото темите са атрактивни и достъпни. Освен това при тях партньорставата се изграждат по-лесно.
Трябва още сериозно да поработим, за да развием блогърството на нужното ниво. Но не зависи само от пишещите, бизнесът, медиите, различни организации, също трябва да се ограмотят за ползите.

Грамотен ли е българският блогър?
Определено има още какво да научи.
Знам, че и аз допускам грешки, но всеки път се старая повече. Едно от най-тъжните и дразнещи неща е да видиш хора, които създават уникални творения, снимат прекрасни кадри, готвят божествено, разказват вълнуващи истории, да допускат елементарните правописни и граматически грешки. Някак си не е редно.

Какво пожелаваш на Фабриката за в бъдеще?
Да не спира да се развива и да пише! Независимо от свободното време :)

И за финал…
опиши с по три думи Цветомира и „Фабриката за творчество“

С шест би ми било по-лесно, но например:

Фабриката е:
креативност
споделяне
знание

Цветомира:
хаос
усмивка
любопитство

 

Студенти разговарят с блогъри: Рози Борачева

С вълнение стартирам серия гост-постове – нещо ново за този блог. Интервюта, правени от мои студенти с блогъри.

Започваме с Миранда Блякчори.

Добре дошли в личното кътче на Рози Борачева – студентка в НБУ по журналистика и реклама. Да, Рози учи две специалности, работи, има личен блог, четенето е нейната най-голяма страст и ако продължа да изреждам, няма да ми стигне мястото. Ако имате щастието да познавате Рози, няма как да не се съгласите с мен..тя е винаги придружена от широката си и приветлива усмивка и никога няма да ви откаже, в случай че я помолите за помощ.
Представям ви Рози! http://roziboracheva.com/

Кога и как реши, че искаш да създадеш свой личен блог? Какво те провокира за това?
Мухата за собствен блог ми пусна още в първи курс Константин Павлов – попаднах на една среща с него в Съюза на българските журналисти. Каза ми, че за да започнеш да пишеш и да ставаш все по-добър в това, първо трябва да си намериш платформа, а няма по-добра начална такава от личен блог, няма и по-ефективен начин да се наложиш като журналист, когато си все още съвсем начинаещ.
Втората агитационна вълна дойде от Жюстин Томс, която познавам от няколко години покрай работата си, но за първи път влезе в ролята на мой преподавател миналата година. Тя истински ме надъха и вдъхнови, като ме срещна с хора, на които точно блогът е помогнал много в намирането на работа.

До каква степен е важно наименованието на даден блог според теб? Трудно ли избра името за своя блог? Защо и как реши да бъде „La vie en rose“?
Ако трябва да съм честна, не намирам наименованието за толкова ключово. Най-важно е кой стои зад написаното. Името на моя блог беше първото, което ми хрумна, докато го правех, дори не бях сигурна дали то ще остане, просто трябваше да му сложа някакво заглавие. Никога не съм наричала блога си така пред приятели, за мен той си е roziboracheva.com. La vie en rose е името на една моя адски любима песен на Луис Армстронг и толкова. Е… ако се постарая, мога да извъртя и някакви асоциации със собственото си име и с това, че твърде често гледам през розови очила, но ще излъжа, ако кажа, че това ми е било на дневен ред, когато го кръщавах.

Как би описала тематиката на блога си?
О, това няма как да стане. Няма обща тематика, което по принцип е лошо, защото хората четат определени блогове главно защото те следват интересите им – кулинарни, музикални, за пътешествия…
Въпреки че една приятелка от списание Joy, която през лятото ме помоли да им гостувам в пътешественическата рубрика на изданието, описа преди статията ми блога като „лайвстайл и травъл“, аз не бих го определила така. Засега той е пространството, в което мога да напиша всичко, което ме вълнува в дадения момент. Без етикети.

Кои са блоговете, които редовно четеш?
Следя блога на Василена Вълчанова, този на Жюстин (личния – Smiling), на Деси Бошнакова, на Ванина Иванова, два модни – на Мирела Манчева и Савина Николова, един бюти – мацката се казва Нина, и влоговете на Anna Akana. Със сигурност има и още, на прима виста обаче само за тези се сещам.

Каква e активността ти в блога и какво е важно за теб, когато пишеш?
Активността ми е правопропорционална на броя случаи, в които нещо ме е впечатлило и искам да го споделя, и обратнопропорционална на броя курсови работи, които имам да подготвям за университета. Освен това пиша и за две списания, така че те са с приоритет (все пак вкъщи трябва да влизат пари), когато имам време да драсна нещо. Май казах какво е важно – нещо да ми е направило толкова силно впечатление или да ми е дошла толкова добра идея, че просто да не мога да не споделя.

Кое е нещото, за което обожаваш да пишеш? И нещото, за което не можеш или не искаш да пишеш?
Обожавам да пиша за книги. Не мога и не искам (като съм хванала този пример) да пиша насила за книга, която не ме е впечатлила достатъчно. Точно по тази причина си купувам или взимам от библиотеки всичко, което ми се чете, а не пиша до издателствата да ми го изпращат за ревю (ако не знаеш – така функционират нещата: казваш, че имаш блог и искаш да кажеш нещо за дадена книга, и от издателството ти я изпращат безплатно).

Според теб всеки един човек ли може да бъде блогър? Или трябва да притежава някакви определени качества и умения за целта? Ако да, какви?
Не всеки може да бъде блогър. Трябва да може да пише добре, да е грамотен, да е интересен, да има какво да каже и да има елементарно усещане за красота, за да е блогът му приятно място не само за четене, но и за гледане.

В представянето си пишеш, че искаш да споделяш със света своите гениални открития. Ако трябва да избереш една от статиите си за такава, коя би била тя?
Това е страхотен въпрос. Последната статия, която написах и наистина харесах, е тази. Не е специално за блога, за списание е, но я има и на roziboracheva.com. Помня, че три дни бях без компютър и само я мислих, та когато най-сетне седнах пред белия лист и се захванах да пиша, всичко буквално се изля от мен.

Ти си студентка с две специалности и имайки това предвид, блогърството каква роля заема в ежедневието ти?
В ежедневието ми в момента – никаква. Виж, ако ме попиташ за ежеседмичието или ежемесечието ми, може и да намерим някакъв отговор. Опитвам се да съм колкото се може по-активна, но проблемът е, че за академичната си работа винаги имам краен срок и бързам да я свърша, докато при писането в блога всички правила идват от мен самата.

Извън академичните задължения, които имаш, как обичаш да оползотворяваш свободното си време?
Обичам да чета, да тичам, да карам колело, да ходя на театър, да говоря за смислени неща със смислени хора (най-често така се раждат и статиите, които пиша), да помагам на приятеля си със снимането и проявяването на снимки. В интерес на истината, академичните ми задължения не са кой-знае-колко по-различни от нещата, които по принцип обичам да правя. Единствената разлика е, че включват по-малко движение, отколкото ми се иска (не мога да пиша, докато спортувам… не става просто).

Като за финален въпрос – какви са амбициите ти занапред с твоя блог?
Искам да ставам все по-добра в писането. Основно това. Нямам нито желание да изкарвам пари от блога, нито да привличам хиляди читатели. В момента си имам една малка общност от хора, които следят материалите ми само защото им харесва как изразявам това, което ме вълнува. Предпочитам нещата да си останат така – не държа на голяма фен база, защото моят блог си е нещо като упражнение.
Искам да вдъхновявам читателите си да пробват нови неща, да излизат извън зоната си на комфорт, да се обогатяват. Това е ценно – да разбереш, че някой е научил от теб за някоя книга, която го е разтърсила, да накараш някого да се замисли и да промени нещо в живота си.

Искрено и лично: Димитър Цонев за блогърите

1044820_10151657324719437_208453000_n

Как класифицираш блогърите?
Честно ли? Най-общо в две основни групи – В първата попадат хора, които пишат, защото имат какво да споделят и желанието за споделяне ги гори отвътре. Втората група е съставена от блогъри, които блогват, защото са стимулирани да го направят. Блогъри, които искат да дадат (познание, информация) и блогъри, които искат да вземат (материално облагодателстване). За съжаление вторите в последно време са повече – не е непременно лошо да се монетизира един блог, но има и елегантни начини това да се случва.

Какъв е твоят опит от работа с тях?
Като блогър от 2006 година (с някакви минимални и незапомнени случаи от 2003 до 2006), успях да натрупам впечатления и опит и от двете страни – и като блогър, и като представител на марка. През 2006 и 2007 канех блогъри на театър – тогава блоговете бяха една шепа, всички се познавахме и нямаше практика за такъв вид общуване. Това може би беше първият у нас опит за общуване на бранд с блогъри. Затова моето очакване беше натрупване на положителни впечатления и споделяне не в блоговете, а сред приятели и познати за преживяването. През 2009 очакванията ми бяха нарастнали, тъй като блоговете вече бяха повече. Тогава срещу поканата за театър очаквах написан материал, който публикувх в моя блог. Тогава видях, че има блогъри, които не разбират какво и как става – средата още не беше узряла, сякаш. В третата итерация оставих блогърите да изразяват впечатленията си както и където намерят за добре. По това време вече доста фирми започнаха да организират игри, томболи, промоции с блогъри. Странно е, че никой не се беше поучил от моите грешки, защото доста от моя „опит“ (нали така се казва на грешките?) беше повтарян неведнъж… Днес, като част от екипа на Стар Нейлз – България продължавам контактите си с блогъри като част от дългострочната ни дигитална стратегия. Същевременно покрай блоговете си съм влизал в някакви разговори с различни фирми и начинания. Те сякаш не знаеха какво точно да очакват, затова аз бях водещ в комуникацията. Някъде нещата се получаваха, другаде – не толкова, но накрая нямаше недоволни.

В каква посока очакваш да се развият блоговете?
Блоговете са мъртви. От мъртвата среда не мога да очаквам развитие, но очаквам блогърите да се развиват в посока по-голяма креативност и желание за експеримент, за повече споделяне. Очаквам по-новите блогъри да бъдат по-любопитни и да не спират да натискат установените правила, за да изпробват тяхната устойчивост. Да се опитват да променят средата, да променят бизнеса и да го карат да не е толкова тромав в диалога.

Какво предлагаш да се направи, за да се случват по-позитивно и успешно комуникациите блогъри-брандове?
Като начало – трябва да има по-голяма прозрачност за очакванията и на двете страни в комуникацията. Другото много важно е непрекъснатият диалог – нещата не трябва да се случват кампанийно, а непрекъснато – само тогава може да се очаква положителен резултат, който да носи удовлетворение. Трябва да се гради доверие и това доверие да се защитава непрекъснато. И от двете страни.

Три пъти Ура за Петър!

IMG_1038

Петър е от най-специалните млади хора, които познавам. Неуморен, упорит, трудолюбив, талантлив. Запознахме се през април на състезанието Аз мога тук и сега в гр. Девин. Бях ментор там и бях приятно изненадана да видя хъса, с който Петър се впуска в нелеки задачи. После, през лятото, Петър дойде на стаж при нас в Ей Би Си Дизайн. Изкара месец и половина! А ето, че сега ме изненада и с блога си – http://neftelimov.com/

Как, кога ти хрумна да започнеш свой блог?
Тази идея ми е отдавна, но все не ми достигаше смелост да започна. Имах страхове дали щеше да се чете изобщо, а ако се чете дали ще се приемат добре моите виждания над нещата. Но смелостта ми дойде преди около месец, когато бях на една Уеб конференция във Велико Търново. Там се запознах с един човек, който е вече преуспял в своята област. Област, която малко или много се доближаваше до науката, с която се занимавам, а именно – биологията. Когато се прибрах, потърсих този човек във Facebook. Разговаряхме дълго и той ми каза едни думи, които ще помня дълго. Думи, които ми дадоха повод да се замисля. Дадоха ми смелост да започна личен блог. Думите му бяха, че всеки трябва да си намери сам начина как да се учи, дори и да не влезе в университет. Трябва да ,,дълбаем” в това, в което ни е интересно. Да създаваме неща така, че да могат и други хора да ги четат и надграждат върху тях…

На какви теми смяташ да пишеш основно?
Нямам ясно изразена област, в която ще пиша. Ще пиша за неща, които ми харесват и за които имам какво да споделя. Не бива да ограничавам себе да е една област, защото по този начин ще огранича само един вид читатели да четат блога ми. По скоро ми се иска всеки един, който влезе да намери поне нещичко за себе си, което да му е интересно и полезно.

Пожелание към хората, които ще четат блога ти?
Колкото и странно да прозвучи, пожелавам на хората да се съмняват във всичко, което четат. Да преосмислят всяка една дума и да я разберат по свой начин. Не искам да приемат за истинност всичко, което ще видят в блога ми или на друго информационно място. Хора сме, дадена ни е способността да разсъждаваме. Нека я използване :)

Петър, успех!

честит 10-ти рожден ден WordPress!

днес любимият ни WordPress навършва 10 години! :)

WordPress ентусиасти от 256 общества в цял свят организират празненства в чест на излизането на първата версия през май 2003 година.

Партито в София (разбира се, че ще има!) ще бъде в Борисовата градина, на “Лодки”. Започваме в 19 00.

Донесете си настроението и приятелите, стискайте палци за хубаво време и за да се включите в партито, регистрирайте присъствието си в Meetup.com.

http://www.meetup.com/WordPress/WordPress-Bulgaria/942792/

топ 10 влиятелни бг блогърки

наскоро ме попитаха за най-влиятелните жени-блогърки у нас.

класациите от рода “топ …” са предизвикателни и ограничаващи. съществува риск да пропуснеш някого, друг да се засегне, а трети просто да не се съгласи. това са моите топ 10. наистина мнението на тези хора бива чуто. те влияят.и променят блогосферата, хората, света.
важно: не са подредени по важност.

Нели Огнянова – Медийно право
Любимка на студентите, експерт в областта на медийното право, Нели списва блог по професионални теми, с които държи блогърската общност и всички интересуващи се в крак с последното в областта на медийното право.

Лидия Стайкова – Полетът на костенурката
Лидия пише по сериозни теми като образование, учене, развитие, възможности. Лидия успява да намери и предложи по любопитен начин теми, които традиционните медии ловко успяват да избегнат. Постовете й са сериозни, но важни за всички нас.

Магдалина Генова – Нервната акула
С остър, но точен език, без компромиси по темите политика и общество Нервната акула е важен елемент от блог-обществото ни и добър баланс на по-леките и ежедневни теми.

Светла Енчева – Неуютен блог
Светла е борец. Блогър-борец за равенство, равнопоставеност, за правото да си различен. Светла е безстрашна и защитава яростно свободата. Освен много омраза от някои, Светла отнася и много респект и приятелства. И променя света ни. Към добро.

Събина Панайотова – The way I feel about it
Събина е от поколението млади хора, за които единствената съществуваща медиа е Интернет. От важните й теми са бездомните животни и животът. Напоследък по-често поства снимки, с които продължава да говори на висок глас и да бъде чута.

Таня Русева – Царството на Бу
Бу е позната на всички млади майки. Отдадена на мисията кърмене и всичко свързано с това, макар и архитект по професия, Таня вдъхновява и мотивира жените по изключителен начин за пълноценното майчинство.

Мария Илиева – LaMartinia – Вдъхновението е навсякъде
Мария е вероятно най-влиятелната lifestyle блогърка у нас. Пише за красивото в природата, дома, ежедневието, семейството. Блогът й е нежно-бъбрив в снимки и изкусително-ненатрапчив.

Ана Динкова – Ana’s handbag
Ана се е отдала на блогърстване и любопитно примесва теми от живота с тези за родителство и за мода. Напипва каузи и вероятно силно ще ги застъпи скоро. С чар и усмивка Ана превзема и върви напред.

Деси Бошнакова – По-добрата страна на нещата
Деси е любим преподавател на много от младите ПР практици, а освен това и пламенен блогър, който се впуска в търсене на по-добрата страна на нещата от живота. Деси може да влияе. И всички я слушат.

Поли Козарова – Маркетинг буркан
Поли списва с жар своя маркетинг  блог, като за обща радост напоследък застъпва и темата за предприемачеството и непознаните му първи прояви у нас. Това е вероятно най-системно списвания маркетинг блог.

блогъри в прогрес

блог-манията (у нас) съвсем не е приключила, макар не малко хора да смятат, че блоговете са мъртви (по света)

блогърите, блогването, блоговете претърпяха своята еволюция и от невинен, силно алтруистичен, отдаден към конкретни теми и обществото или себе си модел в последните около годна до две преминаха в нова фаза

комерсиализация. част от блоговете от лични мигрираха в комерсиални. други се създадоха именно като такива. това бе очаквано явление, но въпреки това резкият завой и прекалената комерсиализация не правят добро впечатление и започват да дразнят точно толкова, колкото яко видимо платените материали в традиционните медии, дори повече

профанизацията. като все по-масово явление започва и все по-масово да навлизат разпиляните, не добре или по-неграмотно списвани блогове. и това е очаквано и като цяло ок, доколкото като лично пространство всеки заявява себе си какъвто е и не може да се надскочи, или пък все пак блогът може да му помогне да се подреди и израсне

зарязаните блогове. все по-нормално явление – блогът е помогнал на собственика си да мине на друго ниво или просто мързелът е надделял. и това е ок, добрата новина е, че излизат нови и нови, докато им дойде и на тях времето

блог-звезди. част от блогърите изживяват своите звездни моменти, резултат от последователно и разумно положени усилия. мнението им е чуто и респектът към тях расте. какво се случва след това? някои преминават в комерс, други залязват, трети стават златни

стари, но златни. блогът е като виното – добре поддържан с времето става все по-ценен. сред всички процеси, промени остават едно силно ядро блогъри, които не са се поддали на звездната слава, не са се поддали на натиска към комерсиализация, не са изоставили блога си и продължават. мнението им тежи и хората им вярват. все повече хора. това са най-стойностните блогъри и ми се иска да вярвам, че още дълго ще ги има

а ти започна ли своя блог?

писах още: да бъдеш популярен в Интернет, защо ни трябват блогърите, 10 причини да имаш свой блог

бис за новите блогъри!

много дебати на тема живи ли са, не са ли блоговете. скоро ще пиша повече за това. но бързам да кажа едно голямо БРАВО на всички мои курсисти от зимата насам в M3 College за куража и доброто начало на личните им блогове:

Мария – най-новият блог, на който искрено много се радвам! http://mariaforlife.wordpress.com/

Миро, които още търси своите теми и себе си в блога си http://belyashki.blogspot.com/

Миряна – голямата ми радост, истински блогър от воле
http://miryanka.com/

Стефана – самороден талант и радост за мен
http://mladotozove.wordpress.com/

Силвето – свежо бъбрива и в блога си
http://silveto-smile.blogspot.com/

Мира – младата надежда и поетична душа между два облака
http://mirilieva.wordpress.com/

и Миленка – големи очаквания и отдавна, да видим
http://milenastratieva.wordpress.com/

на всички им желая успех!

и да припомня два важни съвета:

  • не спирайте
  • бъдете себе си