Стефан Димитров: Бизнесът трябва да помага на хората да живеят по-добре, а не само да гони печалби

Stefan_Dimitrov_web

Стефан Димитров е от много интересните личности в маркетинга. Харесвам го и като човек и като професионалист. Работили сме заедно по не един и два проекта.

Стефан е и блогър – като всеки знаещ, можещ и отговорен човек споделя опита си в блога – http://practicalpieces.com/bg/.

Наскоро Стефан направи и първата си книга – “Практични бизнес съвети. Ръководство за предприемачи, мениджъри и хора със свободни професии”, за момента в електронен вариант и това провокира интервюто с него тук :)

Разкажи ни първо за блога си – кога и как го стартира и кои са темите, които най-много те вълнуват и пишеш за тях?

Откакто се помня съм изкушен от темата за споделяне на знания и опит. През последните 22 години работих като лектор в търговски обучения, консултант по организация и управление на търговската и маркетингова дейност, както и маркетинг директор във водещи български ИТ компании. Бях обучаван и сам обучавах. През цялото това време не ми даваше мира въпроса за практичността в тренингите – „Какво да направя на следващия ден след приключване на обучението, за да си помогна в работата или личния живот?“.

Мотивационните и инспириращи обучения имат своето място, но дори в подходяща среда техния заряд много бързо изтлява – обикновено след 3-5 дни, а в най-добрия случай след 2-3 седмици. После рутината отново превзема ежедневието.

Според мен практично насочените обучения трябва да осигуряват знания и инструменти, които могат да се приложат веднага, както и при нужда да има възможност човек да има къде да погледне и да си припомни полезна информация.

През 2010-2011 г. вече бях събрал много лични впечатления, свързани с търговски обучения и проблемите на малкия и среден бизнес. Тогава блоговете набираха популярност и софтуерните платформи вече не изискваха специализирани познания за инсталация и настройка, така че аз реших да оформя „мое място“, в което да реализирам идеите си за практичност. Публикациите ми имат две цели – търсещи хора без задълбочени познания по даден въпрос да могат (1) да следват конкретни стъпки и сами да постигнат приличен резултат или (2) да се ориентират какви външни специалисти да търсят за помощ и как да ги оценят и изберат.

Блогът practicalpieces.com и книгата „Практични бизнес съвети“ са некомерсиални проекти! Тяхната задача е да помогнат на хора без бизнес опит по-бързо и по-успешно да се справят с някои типични задачи (ценообразуване, писане на оферти, даване на отстъпки и т.н.), за да могат да се съсредоточат върху онова, което могат най-добре. Вярвам, че ако повече малки и средни предприемачи имат успешен и устойчив бизнес от това ще спечели цялото ни общество.

“Практични бизнес съвети. Ръководство за предприемачи, мениджъри и хора със свободни професии” – защо реши да събереш в книга свои публикации?

Интернет блогът е удобна информационна платформа, но само за онези, които имат поне базова компютърна грамотност и нямат затруднения да четат от интернет.

Срещал съм и срещам много собственици и мениджъри на малки и средни бизнеси, които не се чувстват комфортно при ползване на интернет ресурси. Това е причината да обединя избрани статии в книга, която човек може да „прелисти“ офлайн при нужда или просто от любопитство.

Другата причина е, че блогът представлява медия, в която не всички публикации са стриктно насочени към практични бизнес казуси. Това е пречка пред организации, които подпомагат предприемачеството в България (фондации, агенции и други), да го споделят като ресурс, защото смятат, че правят реклама на автора и личните му виждания за „живота, вселената и всичко останало“. Книгата е друго нещо – съдържанието е селектирано и фиксирано, а формата (PDF файл) лесно може да се споделя (изпращане по e-mail, качване в сайтове за изтегляне от посетителите и т.н.).

Ако има интерес и заявка от читателите, смятам да издам и хартиено тяло, но това е друга история.

Отдавна си “в играта” и следиш на практика какво се случва – коя е реалната трансформация в бизнеса в последните години, според теб и кое я провокира?

Мисля, че има няколко тенденции, които категорично провокират нуждата от перманентна трансформация в бизнеса през последните години – дигитализация, свързаност и мобилност на потребителите.

Дигитализацията улесни много свързаността. Свързаността направи споделянето на съдържание много лесно и бързо. Това коренно променя начините за информиране на потребителите и вземане на решения за покупка.

Интернет осигури леснодостъпна трибуна на всички, които искат да кажат/покажат нещо публично. Истинни/фалшиви публикации, професионално/некомпетентно мнение, добронамерени/злонамерени публикации, информационен „боклук“ и прочие проблеми затрудняват избора. Като добавим и много подобните характеристики и сходния дизайн на продуктите, объркването на купувачите преди покупка става пълно.

Мобилността на потребителите т.е. лесното пътуване и установяване в друго населено място в същата или друга държава поставя предизвикателство пред запазване на връзките на търговеца с тях и управлението на жизнения им цикъл като клиенти.

Аз мисля, че сега най-важни елементи в общуването между бизнеса и потребителите стават доверието и емоционалната връзка. Те винаги са били важни, но в днешно време са много дефицитни, което ги прави още по-ценни. Който разбере това навреме, ще бере повече плодове и ще се радва на успех по-дълго.

В големите градове се оформя и един глобален проблем, свързан с откъсването на хората от естествения живот и връзката с природата. „Изкуствеността“ в храната, водата, въздуха, работната и жилищна среда, предметите от бита, произведенията на културата и т.н. неминуемо превзема обществото – отношенията на хората към тях самите и помежду си. Това води до купища проблеми – „нови“ тежки заболявания, неуравновесеност, неудовлетвореност, тревожност, изблици на насилие и др. Аз лично смятам, че бизнесът трябва да отчита тази тенденция и да търси начини чрез дейността си да помага на хората да живеят по-добре, а не единствено да преследва печалба като безогледно експлоатира страховете и егоистичните желания на потребителите.

Самият ти как се информираш в новостите в областта на маркетинга?

Чета много. Купувам си книги. Следя блогове и специализирани електронни издания. Участвам в събития. Нищо специално…
Тръпката е да намеря начин как да използвам приложимите в моята работа «новости» или на тяхна база да измисля нещо още по-ново.

Кои три книги би препоръчал на хората, които четат този пост?

Всъщност ще препоръчам четири, защото точно тези със сигурност провокират читателите да си задават предизвикателни въпроси и да търсят своите отговори.

Само параноиците оцеляват, Андрю Гроув (Only The Paranoid Survive, Andrew S. Grove), защото бившият главен изпълнителен директор на Intel има какво да каже за управление по време на големи промени и кризи.

Огилви за рекламата, Дейвид Огилви (Ogilvy on Advertising, David Ogilvy), защото в нея бащата на съвременната реклама обяснява основите на комуникацията с клиентите.

Герила маркетинг, Джей Конрад Левинсън (Guerrilla Marketing, Jay Conrad Levinson), защото неутъпканите пътеки се намират трудно, но могат да осигурят по-бърз и по-евтин път към целта.

Четиридневна работна седмица, Тимъти Ферис (The 4-Hour Workweek, Timothy Ferriss), защото работата (професията) не е цел, а средство за постигане на лични мечти.

 

Яки нови блогъри: Кажи Здравей на Ипси от Kitty from the city

13428443_10209513579138029_5939900488879938665_n

Ипек Мустафова е от тези супер магични млади хора, спокойни, красиви, разумни, действени, които ме радват безкрай! След добро обмисляне, анализиране на какво има и какво не, Ипси създава модния си блог – Kitty from the city. Впечатляващо готин и четим. Хайде да си поговорим с нея, реших, и ето:

Какво ще отговориш на коментар “хм, още един моден блог” – какво е различното при теб?
Веднъж вече съм казвала, че не съм открила топлата вода, но съм я накарала да тече различно. В моя блог може да откриете обичайно повтарящи се дрехи, български дизайнери, дрехи по дизайн на мама и ушити от две чудни девойки от родния ми град Силистра, по-малко тренди дрехи и идеи как да избегнем емоционалното пазаруване. Не, ти няма да облечеш догодина тази рокля, когато отслабнеш.

Колко време успяваш да му отделиш?
Повече от 10 часа седмично.

Страст ли е блогването? Или модата е страст и тя те вдъхновява за това?
При мен се слива страстта от дигиталното и реалното. От един добре направен аутфит и показан на много по-голяма аудитория благодарение на дигиталното.

Струва ли си?
Да! Прекрасно е да имаш платформа, от която можеш да изкрещиш всички неща, които те интересуват. От мода до правата на гей приятелите ти.

Пожеланието ти към читателите на твоя блог?
Пожелавам им да пазаруват разумно, да не стават жертва на индустрията, да не се притесняват да попитат големите брандове кой, къде и как произвежда дрехите, които носим.

Ето и линк към блога й – Kitty from the city

Студенти разговарят с блогъри: Цвети от Фабриката за творчество

Продължавам серията гост-постове – нещо ново за този блог. Интервюта, правени от мои студенти от НБУ с блогъри.

Интерюиращ: Мелек Ниязи
Интервюиран: Цветомира Фабриката за творчество

Попаднах във Фабричката на Цветомира случайно преди около година. Когато самата аз се запознавах по-отблизо с български блогове. Любител съм на ръчно изработени неща, дори съм се опитвала да творя (пълна трагедия), „Фабриката за творчество“ ми се стори извор, от който бих могла да черпя инфромация за предстоящи базари или минали вече такива, които съм пропуснала , както и за подробности относно наши творци и тяхната дейност.
Цветомира държи на грамотността! Статии за това как да пишем правилно също могат да бъдат открити в блога й. Абе, все за яки работи пише. За интервюто се отзова веднага и по виртуалния й тон долових, че с удоволствие даже. Enjoy :)

Предлагам да започнем с човека, който стои зад “Фабриката” :)
Кажи ми малко повече за Цветомира, когато е извън фабриката си – с какво се занимава тя, какво обича да прави (освен да ходи по яки арт места и да се запознава с готини хора), какви неща ѝ се случват и каквото друго пожелаеш да споделиш за себе си.

Занимавам се професионално с дигитален маркетинг. Старая се да пътувам редовно, обичам да снимам, да чета, да пия чай и да ям всякакви вкусотии. Обичам да се разхождам из малките улички в центъра, да се срещам с креативни хора, да помагам в реализиране на различни арт идеи. Музиката е много важен аспект от живота ми :) Комуникацията също!
Доста деен и любопитен човек съм. Обичам да ми се случват разнообразни неща и да трупам знания.

Как протича един твой ден? (това е въпрос, който някак много ми харесва да задавам на интервюираните :D)
Обикновено съм на работа от 9 до 6 :)
След това обаче ходя по различни събития – изложби, базари, театър, срещи. Когато умората надделее разпускам с йога, танци или продължително четене на книжки в леглото. Редовно ходя по различни семинари и курсове – независимо дали за придобиване на професионални умения или за да науча нещо ново. Любопитството ми е безкрайно! 😀
Уикендите в по-голямата си част са посветени на блога – снимам за различни публикации, пиша или просто си нахвърлям различни идеи.

Какво е „Фабриката за творчество“?
„Фабриката за творчество“ е много специално място – това е общност за всички български творци, както и за тези, които ценят родни авторски и ръчно изработени предмети.
Място, в което творците могат да комуникират и да се учат на различни практически умения, свързани с онлайн маркетинг и плюсовете от него, онлайн представяне на творчеството им. Място, в което следим как се развива творческия живот в страната, и в което популяризираме локални автори.

Пишеш главно за hand made (нека заменим handmade с „ръчно правени“) произведения, базари, събития и изобщо местата, ня които те могат да бъдат открити. Как се роди тази идея, първоначално ли беше така замислена или се измени във времето?
Идеята в началото беше много проста – да има онлайн пространство, в което да се представят ръчно правени творения само на български автори пред по-широка аудитория с цел популяризиране на техния талант и идеи.
На запад професията crafter е почти престижна, символ на това, че правиш, каквото обичаш да правиш, че се изхранваш с таланта си :) А тук като чуем „ръчно правено“ и сякаш все още го свързваме с плетени чорапи и „направи си сам“.
По този начин исках да обърна и специално внимание на локалното производство и как избора на местни стоки би трябвало да е приоритет.

Най-лесно и атрактивно ми изглеждаше да създам страница във Facebook. Изненадващо, но преди 3 години нямаше друга подобна. Ако сега потърсиш, ще намериш поне 10, които са се фокусирали върху популяризиране на родни творци. Тази тенденция започна именно от Фабриката :)

Разбира се, развитието и надграждането на тази идея беше естествен ход. Започнаха да се случват много дискусии, творците започнаха да ми пишат с конкретни въпроси, аз отделях часове, за да отговаря на всички, да давам насоки и съвети.
Така се роди и блогът на Фабриката, в който реших да споделям полезни практики за всички творящи, както и да показвам различни арт места от страната, да споделям мнение, чувства и опит, свързани с авторски стоки. И една от любимите ми теми също намери място в блога – как да поддържаме вдъхновението живо, как се раждат и развиват идеите.

Разкажи ми за хората, с чиито творения запознаваш читателите си. Как ги откриваш или те откриват теб, как се запознаваш с тях и изкуството им?
Фабриката е на 3 години и половина, за толкова време успях да се запозная със страшно много творци и мога да кажа, че познавам голяма част от актуалните автори в момента :)
Откривам новите основно онлайн или по базари, а много често различни автори ми пишат, за да се представят.

Получаваш ли подаръци, покани за събития или бизнес предложения чрез блога?
Подаръците, които получавам от творци са по-скоро свързани с първоначалната идея на Фабриката, заради това, че съм им дала някакви насоки и съвети или съм им докарала много нови фенове във Facebook, както и защото с много от тях често се виждаме и се раждат приятелски взаимоотношения.

Конкретно за блога, с цел представяне чрез публикация на продукт и творец, ми се е случвало да получа подарък два пъти и то само при условие, че съм доволна от тях.
Честно казано голяма част от творците нямат практика да работят с блогъри и не са запознати как точно се случват нещата.
Едва през последните 3 месеца започнах да получавам имейли за сътрудничество и бизнес предложения от различни фирми и организации, но бих казала, че за момента е рядкост.

Кое е най-якото място или нещо, за което си писала?
Трудно ми е да отговоря – доста теми, хора и места са ме вълнували по един или друг начин. Може би най-хубаво е чувството, когато пишеш за конкретен автор, не толкова за места или продукти. Човешкият фактор си казва думата. :)

Какво ти дава блога? И какво ти взима?
Дава ми десетки неща – нови знания, нови емоции, нови приятели и познати, нови идеи. Плюсовете наистина са много и аз станах един от хората, които твърдо вярват, че да имаш блог и да пишеш е нещо прекрасно!
Взима ми само едно нещо – свободното време. Понякога и спокойствието, но то е заради липса на достатъчно свободно време.

Обръщаш ли внимание на негативните отзиви (ако има такива, да се чуди човек)?
Да, за съжаление! 😀
Тежко ми е, но само това е начинът да се научим да не обръщаме внимание – трябва да го изживееш, за да си дадеш сметка, че единственото, което си заслужава е да се фокусираш върху това, което обичаш да правиш и върху хората, които го оценяват.

Кое е онова нещо, което те вдъхновява и знаеш, че винаги ще бъде там и ще ти дава дозата вдъхновение?
Благодарността и признателността на хората. Срещала съм се с много автори, които са ми казвали прекрасни думи – как Фабриката им е помогнала, дала им е идея или смелост – само заради това всичко си заслужава. :)

„Ти“ ли си блога си?
Не беше такъв планът, но да. Фабриката не започна като личен блог и в момента също не е такъв. Но аз съм във всяко изречение – прекалено много емоции, мнения и чувства са записани в тези публикации :)))

Мислила ли си някога ти да организираш събитие, на което да поканиш творците?
Разбира се! Много се надявам някой ден наистина да се случи и да изненадам както творците, така и публиката с малко по-различно и концептуално събитие, защото хубавото е, че в момента (поне в София) има огромно изобилие на творчески събития.

Как се развива блогърството в България според теб?
Бавно, но се развива.
Мисля, че най-популярните и предпочитани за следене и списване са блоговете свързани с мода, красота, кулинария и lifestyle, но това е разбираемо, защото темите са атрактивни и достъпни. Освен това при тях партньорставата се изграждат по-лесно.
Трябва още сериозно да поработим, за да развием блогърството на нужното ниво. Но не зависи само от пишещите, бизнесът, медиите, различни организации, също трябва да се ограмотят за ползите.

Грамотен ли е българският блогър?
Определено има още какво да научи.
Знам, че и аз допускам грешки, но всеки път се старая повече. Едно от най-тъжните и дразнещи неща е да видиш хора, които създават уникални творения, снимат прекрасни кадри, готвят божествено, разказват вълнуващи истории, да допускат елементарните правописни и граматически грешки. Някак си не е редно.

Какво пожелаваш на Фабриката за в бъдеще?
Да не спира да се развива и да пише! Независимо от свободното време :)

И за финал…
опиши с по три думи Цветомира и „Фабриката за творчество“

С шест би ми било по-лесно, но например:

Фабриката е:
креативност
споделяне
знание

Цветомира:
хаос
усмивка
любопитство

 

Proud to present: Rayna as blogger

If you are Bulgarian and have a blog – you must be interesting person! But my friend Rayna Tzvetkova is one of the very interesting people I know. She is beautiful, creative, smiling, likes to travel, to read and to share. From time to time we have coffee together and she always offers me lovely ideas. Actually her English language blog, with short impressions and links inspired me to start my English language blog (this one, beside of the one I have in Bulgarian)

You can find her at – Rayn@’s Spot at – http://tzvetkova.wordpress.com

Here we go with an interview with Rayna about blogging and Internet:

When you were a child, what were your dreams to become as an adult?
I have been studying English since second grade at school and my English teacher was my favourite. I wanted to become like her when I grow up. When she went away on maternity leave, I missed her so much that I would often ask my mother to call and enquire when she was coming back. She was an incredible person. Unfortunately she is no longer among us, but is among the people I value a great deal and will always treasure her memory. To Mrs. Ljubov Petrova-Madrova, teacher and translator – with love!

How did you become a blogger?
It started ‘impromptu’ and even now I do not take myself seriously as a blogger. Keeping a blog for me is rather a hobby. One nice July evening last year Velian Staykov (blogger since many years) and I were having dinner in the garden of a restaurant in the very heart of Sofia (Your Place). We both had our laptops with us and talking and joking, in ten minutes with his help I already had a blog registered at WordPress. I have been fascinated by the idea of having a blog and have been thinking of staring one. So I gladly accepted the help Velian offered.

You have been keeping a blog for quite some months now. What inspires you?
I get inspired by people the way they are, by their successes and achievements, by the things that make them happy. When I travel I keep thinking what and how to include in my blog. After watching a movie or a play that I enjoy, I can’t wait to share my impressions. I try to keep my postings short, as some friends say: ‘your postings are like a teaser’ – they make one curious to know more, they are not boring and are playfully written. One of the comments on my blog made me smile with content, as it was making an interesting analogy between books as windows to the world and blogs, comparing surfing through my blog to travelling in a train: ‘I like to look through Rayn@’s window. It is like travelling in a train, before you feel the sense of a place or an idea, the train leads you to the next…’ (Elena Ganeva)

Which are the main topics that you write about in your blog?
I write mainly of people that inspire me, of books that impress me or of places I travel to. I write of things I observe directly. Every event that attracts my attention can find a bit of space in my blog (can find its spot in my Spot). For example, if I am searching for something in Google and if Google’s logo looks different (sometimes it does when commemorating a date or an event) this may trigger my imagination and I spontaneously drop a short line. Anything that interests me or intrigues me can motivate me to write and share about it.

Why are you writing in English?
I am writing in English, as some of my friends, acquaintances or colleagues are foreigners who do not know Bulgarian. My Bulgarian friends and colleagues are pretty good in English. When I am travelling outside Bulgaria, sometimes I write from local Internet Clubs or Cafes, where computers do not have Cyrillic.

What in your view is the biggest challenge of blogging?
The blogging challenges, in my view, depend on the objectives set by the blogger – to be popular, to have many people reading you, to sell and/or promote a product or an idea, or just to have fun. For me the biggest challenge is to write short, not to bore people who deliberately or accidentally came across my blog, to make it fun for readers and – if while searching for something else (provided I have a short text on the same issue) they accidentally came to my blog – to take them to the source for more information (for example if am travelling to Rila Monastery, the text in my blog is short but I search for exhaustive sources and link to them).

Can everyone (every woman) become a blogger?
This question reminds me of the funny response attributed to Arthur Rubinstein when approached in the street near Carnegie Hall, and asked, “Pardon me sir, but how do I get to Carnegie Hall?” He replied, “Practice, practice, practice.” In my view desire and objectives are the two major ingredients in keeping a personal blog.

How much time daily or weekly do you spend on your blog?
Writing itself takes much less of my time (some 10 or 15 minutes a day) than the time I spend choosing from everything that impresses me what I’d like to write about, how to word it and visualize it.

Most bloggers are men. How would you explain that?
I think the same is true about poets and philosophers. I am not interested in the reasons why. I read those bloggers who are of interest to me and who voice their own thoughts.
Is it heroism to be a woman in today’s world?
I have no idea how it was to be a woman in other times and weather our grandmothers weren’t more of heroines than we are, as they did not have even a tiny little fraction of everything we have today. I like the Eastern philosophy which emphasises that the present is the only time we have. Somewhere it was nicely worded that the past is a history, while the future is a mystery, so the more time we spend enjoying the present moment – the better, at least this is the case with me.

What are you dreaming for?
For more harmony – within me and around me. For warmer weather. For the summer and the sea…and sometimes for … a Breakfast at Tiffany’s…

What message would you pass over to Bulgarian women?
To be braver in our dreams, to be more persistent in the pursuit of dreams and to have more positive thoughts.

Favourite colour? Song? Taste? Place?
My favourite colours are the pastel ones. At home most things are in peach colour…and papaya …and…
My favourite song is from the ‘Ghost” movie…and I enjoy the music of Paco de Lucía…. and …Sade … and…
My favourite taste is of a freshly baked bread…and chocolate…and coffee…
And my favourite place: I love different places; however I feel happiest in the summer by the sea… and … (online) – in the blogosphere

Seth Godin thinks the personal blog is gone

“Personal blogs aren’t going anywhere, though. There’s a difference between a blog about YOU (I call this a cat blog) and a blog about the reader. Guy Kawasaki’s blog, and my blog for that matter, are not about us, about what we ate yesterday or how great we are. They are about you, the reader.”

hm, most probably Seth is right, just, to be honest, here in Bulgaria we are a bit behind, so let us first enjoy the blogs as they are, ah

the whole article about death of personal blogs is here