Яки нови блогъри: Кажи Здравей на Ипси от Kitty from the city

13428443_10209513579138029_5939900488879938665_n

Ипек Мустафова е от тези супер магични млади хора, спокойни, красиви, разумни, действени, които ме радват безкрай! След добро обмисляне, анализиране на какво има и какво не, Ипси създава модния си блог – Kitty from the city. Впечатляващо готин и четим. Хайде да си поговорим с нея, реших, и ето:

Какво ще отговориш на коментар “хм, още един моден блог” – какво е различното при теб?
Веднъж вече съм казвала, че не съм открила топлата вода, но съм я накарала да тече различно. В моя блог може да откриете обичайно повтарящи се дрехи, български дизайнери, дрехи по дизайн на мама и ушити от две чудни девойки от родния ми град Силистра, по-малко тренди дрехи и идеи как да избегнем емоционалното пазаруване. Не, ти няма да облечеш догодина тази рокля, когато отслабнеш.

Колко време успяваш да му отделиш?
Повече от 10 часа седмично.

Страст ли е блогването? Или модата е страст и тя те вдъхновява за това?
При мен се слива страстта от дигиталното и реалното. От един добре направен аутфит и показан на много по-голяма аудитория благодарение на дигиталното.

Струва ли си?
Да! Прекрасно е да имаш платформа, от която можеш да изкрещиш всички неща, които те интересуват. От мода до правата на гей приятелите ти.

Пожеланието ти към читателите на твоя блог?
Пожелавам им да пазаруват разумно, да не стават жертва на индустрията, да не се притесняват да попитат големите брандове кой, къде и как произвежда дрехите, които носим.

Ето и линк към блога й – Kitty from the city

Петя Пандулева: блогът олицетворява блогъра

 oсвен че е звездно усмихната и чаровна Петя е умна и добре образована млада дама. и освен, че е фен на всичко нет-ско, работи това, намира време да списва и свой fashion & lifestyle блог – petpanda.wordpress.com

накратко си говорим с нея за блогърите тук и там и за това колко насериозно бизнеса в България гледа на блогърите

Как стана блогър?
Ами, винаги съм имала някаква форма на дневник и когато бях в Щатите да уча, открих, че този дневник може да е онлайн. Минах през няколко различни форми на самия блог, от персонален, дневник-тип блог, през социални коментари на случващи се събития, до petpanda, който е последното ми дигитално местенце. Много е хубаво да имаш свое собствено пространство в огромния интернет. Още по-хубаво е да знаеш, че те четат и коментират хора, които са по-целия свят, а и че нещата, които вълнуват теб, вълнуват и много други блогъри и читатели. Блогърството е нещо много социално. Това всъщност го дели от просто тетрадка-дневник. Пишеш за да си четен, споделян и интересен като съдържание, защото блогът олицетворява блогъра.

Каква е разликата в това да си моден блогър тук и в UK?
В Англия има много повече събитя, на които се канят блогъри. Когато живях там и блогвах, работех в модната индустрия, което ми помагаше много за нови теми и съдържание на блога. В България е малко по-трудно, тъй като когато решиш да снимаш в някой магазин, те гледат странно. Някак си тук блогърите не са възприети като медии, а не трябва да е така, защото един блогър може да има голямо влияние и много верни читатели.

Популярно ли е у нас блогърството, според теб? Познаваш ли хора, които не четат блогове?
Ами мисля, че е популярно, въпреки че не може да се сравнява с нивата на блогърство в Щатите или в Англия.
Да има много хора в България, които не четат блогове. Дори някои от моите приятели нямат навика да четат моя блог и много често сме в ситуалция като от в първия сезон на How I Met Your Mother, където Барни непрекъснато пита – “Don’t you EVER read my blog?” :)
Може би в България тази блогърска култура отнема малко повече време да се развие. Все пак блоговете са доста нишови. Има малко хора, които религиозно четат блогове, следват си ги в Google Reader и коментират на постовете.Вярвам, че тази култура ще се развие у нас, колкото повече блогове има, толкова повече хората ще се научат да ги четат.

Какво си пожелаваш като блогър?
Като блогър си пожелавам много интересни неща, които да ми се случват и да ме вдъхновяват.

говорихме си и с Бойо Попов за онлайн журналистиката, с Ана Динковас Емо Марков