истина е, вече няма секретарки. казват се офис мениджър. това са супер важни хора. организират всички останали. и ако някой отсъства или го съкратят – поемат и неговите функции. офис мениджърите са разтегателни, поне в очите на повечето шефове. нагърбват ги с какво ли не.
последните тенденции, задълбочени от кризата, са секретарките, т.е. офис мениджърите да се грижат и за сайта, ПР-а на компанията, групата във фейсбук, изработката на банери и всякакви подобни. това е хубаво, но открива много въпросителни. ок, към досегашните задължения да прави кафе, отваря вратата, записва срещи на шефа, усмихва се любезно, подрежда документи в папки, отговаря на мейли, играе пасеанс в свободното време, говори по телефона и всячески отклонява досадни срещи и други подобни на шефа си, коодринира всички, купува офис консумативи, и т.н и т.н. се добавят и други, нови несвойствени, за които трябва време, но трябват и познания. хубавото е, че умеейки много неща офис мениджърите са приспособими и готови да се учат и да израстват. лошото е, че шефовете съкращават РП и маркетинг специалисти, по-често с подготовка и образование и остават на бедните офис мениджъри да се справят и с това в и без това натовареното си ежедневие. резултатите са видими.
бъдещето ще е безмилостно жестоко към компании с подобно поведение, съжалявам да го кажа. то ще е сурово и за тези, които нямат отделен човек за комуникации, чиито поне 50% от времето са отделени за онлайн. в големите компании един човек за онлайн на 100% няма да е достатъчен. а в онлайн нещата всъщност ще трябва да са замесени почти всички – и мениджъри и редови служители, малко или повече.
ако не днес, утре ще е така. колкото по-рано го разберем, осмислим и задействаме – по-добре. мда.
Представи си, че си фитнес център.
Тази седмица работим с петима, защото са спонсори на седмицата за борба с рака.
Обаждаж се и търсиш някой, който може да ти прехвърли логото им. В някакъв формат. Това става по телефона по моите ширини.
Споменаваш първия формат. Тишина. Споменаваш какво правиш, с какво обработваш картинката…става още по-тихо.
Фитнес залите нямат секретарки. Както и всяка по-динамична фирма.
Има нужда от ново поколение курсове по графична грамотност.
Особено сред възрастни. Днес снимката с бг пенсионери от блога на Денис ми докара зъбобол, главобол, но най вече ярост – тия кой ги храни ?!
както вече написах – мда …
Добра „рекламен банер“ вечер!Нямаше как да не се разпозная във вашия пост;)
Политиката на съкращаване на Маркетинг отдела (пък бил той и от един човек) поради „криза“ е нещо, което една доста натоварена „секретарка“ като мен също никак не одобрява. Била тя естет и доста по-грамотна от много ПР-и (нищо лично).
От друга страна, някои от образованите и комуникативни секретарки, най-малкото правещи разлика между .eps и .cdr – формат и забавляващи се междувременно с малоумни пасеанси (хехе), получават личен шанс за развитие и образование в полето на маркетинга и комуникациите, което, кой знае, може пък да им се отдава;) Смятам, че това е положително освен за секретарките и за самите преподаватели, като вас.
Все пак дълбоко се съмнявам, че всички присъствали тази вечер са маркетинг и ПР специалисти, поправете ме, ако греша. Но може би малко съжалявам, че споделих своята „позиция“ – тя винаги провокира ирония и сарказъм.
nnn, грешка, не съм писала за Вас 🙂 ситуацията е обобщение от няколко случая, на които попаднах в последните седмици. Просто такава е реалността, знам. Възхищавам се на хората, които лоялно, съвестно и с желание искат да помагат още и още. Респект! Просто ми се струва, че бизнесът има нужда да се отърси от предразсъдъците си и даде повече сила в ръцете на хора като Вас!
Наистина се радвам, че се запознахме и ще се радвам да продължим започнатият днес разговор 🙂
Може би бизнесът трудно ще се отърси от предразсъдъците. Може би е много по-лесно някои секретарки да преминат на следващото ниво:D И в продължение на това, аз също се радвам, че се запознахме и се надявам тази вечер да е началото на серия от полезни, приятни и безкрайно интересни маркетингово-пр-рекламни разговори:D
ето, има оптимизъм 🙂