Няколко канала, поддържани от жени, са силно препоръчителни за следване и този пост има за задача да ви помогне да не пропуснете някой от тях. Из социалните мрежи ги намерете: Елена Телбис, Мими Шишкова, Боряна Ангелова, Виктория Симеонова.
Радвам им се. Забавляват, но и толкова важни теми обговарят. Безстрашно, смело, категорично. Браво и благодаря!
Като говорим за онлайн репутация – задачата не е лесна, каналите са много, а доброто им обслужване изисква последователни усилия, креативност и отдаденост.
Официален сайт: https://lubokirov.com/
Youtube канал
Facebook – 101 000 последователи
Spotify
Като говорим за онлайн репутация – задачата не е лесна и всички усилия могат лесно да рухнат.
Пример – Лили Иванова. Личният й сайт е топ – структура, дизайн, ефекти, функционалности – модерна работа, със стил и отношение направен.
Youtube канал
Страница за Лили в Уикипедия
Фейсбук на Лили Иванова – 328 000 последователя
И накрая това
The pace of transformations needed in societies behaviors and practices is faster than ever before with all the crises we are facing worlwide at a more rapid speed. For this reason, we need to accelerate in maybe a more disruptive way the way we do things day to day. And those new avenues, new practices and behaviors can only come from innovators. I would rather say we need more shared awareness of the levers innovators are trying to shift and as such gain support and inspire others.
I still believe in humanity and that the good would eventually prevail. Idealistic, I know. Whenever I see the worst in us as people, I am also reminded about the incredible individuals that never give up in their fight for systemic change of societies for the good of all.
Asking questions, all the questions possible, is the first step to unveil critical thinking, accountability, citizenship and get to explore what could change. Love kids asking questions as their reality is still untouched by fears and barriers grownups have.
Collaboration with intent is beautiful in innovation as that is how we can transfer and scale impact at global level and change lives together.
Details and registration for Innovation Explorer 2023, where you can meet Ana and many more inspiring people – innovationexplorer.bg
Започвам серия публикации на интервюта, които съм направила във връзка с работата по моята дисертация към НБУ на тема корпоративни блогове. За да има и онлайн следа и защото могат да са от полза на някого – споделям и тук пълните им версии.
Познавам Крис като един от най-вдъхновяващите млади хора, активен творец, журналист и медиен човек, с великолепно чувство за хумор, галантност и вежливост – рядка комбинация. Той е много специален, ще потвърди всеки, който го познава. Тук говорим за блоговете и за личния му блог https://chrisgrigorov.com .
Каква е ролята на блоговете днес – твоя личен блог за всичко, което правиш?
Блогът е пространство, където можеш да говориш за нещата, които най-силно те интересуват и най-много искаш да споделиш с другите. Определям себе си като човек на словото и блогът е едно от онези полета, които дават свобода на изразяване. Друг е въпросът как всеки ползва тази свобода, какви цели има, към каква публика се стреми, доколко залага на планиране на съдържание и фокусиране върху определени теми. Лично аз съм проследявал десетки блогове и съм комуникирал с техните автори. Позитивно е, че блогърите имат същото уважение в общественото пространство, каквото имат и политолозите, социолозите, писателите на художествена литература. От друга страна, много хора се представят като блогъри в публичната среда, но писането за блог при тях е твърде непостоянно и безцелно. С други думи, това може да се превърне в етикет, а съдържащото се да не е съотносимо с това понятие. Казвам това с ясното съзнание, че малко хора биха могли да са само блогъри и от това да печелят достатъчно приходи. Моето разбиране е, че за да концентрира аудитория, един блог би следвало да има системност в публикуването и рамка за съдържащата се информация, за да знаят хората кога и какво да очакват от него. Иначе, ако човек просто пише от време на време и за каквото му хрумне, думите му се вливат в огромния и разнопосочен поток на медии и социални мрежи и се губят някъде там. В този случай няма никакво значение дали е написал поредния коментар в личния си блог, или го е постнал като статус в социалните мрежи.
Къде е мястото на блога ти? Особено в контекста на социалните мрежи?
За съжаление, блогът в неговия класически вид, със статии на различни теми, отстъпва пред скоростната комуникация в социалните мрежи. Това може да потвърди всеки, който има реален поглед върху посещаемостта и потребителското търсене. Вече се наблюдават все повече хибридни модели, съчетаващи информация за всеки тип потребители. Хората отвикват да разглеждат статии, чието прочитане от началото до края надвишава минута, минута и половина. Съзнавайки тази все по-засилена тенденция, медиите също съкращават материалите си до възможния минимум, а някои от тях дори имат настройка за отчитане на времето за прочит. Паралелно с това снимките и видеоматериалите, а в най-ново време и аудио подкастите, до такава степен са превзели информационната среда, че текстовото съдържание отстъпва с много крачки назад. Това е световна тенденция, но най-скоростно се случва в общества като нашето, в които все повече се губи интереса към постиженията на словото и културата, както и към търсенето на колективно справяне с общи проблеми.
Лично моя статистика показва, че всеки десети човек от последователите ми в социалните мрежи вижда известията за нови публикации в блога, а от тези, които ги виждат, един на двайсет отваря статията и един на сто я прочита цяла. Обратно на тази статистика, почти всеки, с когото разговарям, твърди, че моето съдържание го интересува, но няма времето да чете текстове и би го следял повече, ако го преработя в друга форма. Като напълно незрящ, аз съм се учил на много неща чрез слушане и съм възпитал у себе си способността дълго да концентрирам вниманието си. Без да отричам преимуществата на визуалните подходи, зная, че когато се превърнат в основно средство за публична комуникация, те ощетяват въображението, способстват за намаляване на речниковия запас и в един по общ план поставят под въпрос умението ни да се разбираме по-добре помежду си. Неслучайно Витгенщайн казва, че „Границите на моя език са граници на моя свят.“ Затова аз не се отказвам от своя модел, като единствено го допълвам с мултимедийно съдържание от мрежата, тъй като то служи за илюстративен материал.
Какво ти носи лично на теб блогването?
Носи ми удоволствие, защото, докато проучвам една тема и разсъждавам върху това как да я представя, мисля за всички онези, на които тази информация би влязла в употреба. В много случаи сам аз съм търсил информация по дадена тема и съм изчитал десетки излишни неща, докато достигна до нещо стойностно. Иска ми се моите статии да са филтри за четящия човек и да го облекчават от трудността да рови в неизчерпаемата онлайн среда. Моят блог е на 90% журналистика и 10% личен елемент. Неслучайно съм обособил категория „Обективно“, където попадат материали, към които съм проявил по-дистанциран, изследователски подход. Причините за журналистическия подход са, че пет години работих в онлайн радио и паралелно пишех текстове за други медии. Тогава подготвих много от проектите за появилите се по-късно статии и се учих да отсявам информация и да я проверявам за достоверност. Изследователският подход пък води началото си от научните ми интереси в областта на музиката. Ако човек заяви някаква теза и я подкрепи неубедително, тя бързо издъхва при един по-внимателен прочит. И обратно, ако успее да приведе всички възможни аргументи в подкрепа на тезата си, всеки би се затруднил да се противопостави.
Давам пример. Има твърдения, които лесно се казват и още по-лесно се вярват. Много хора съм чувал да казват например: „Слави Трифонов е най-големият проводник на чалга културата у нас“. Намирам това твърдение за твърде едностранчиво и не отчитащо всички процеси и взаимодействия в музикалния шоубизнес. За да мога да ги обясня, създадох общо над десет статии, част от които все още са непубликувани. Създавайки взаимовръзки между тях, аз разказвам за понятията поп-фолк и фолклор през 90-те години и преди това, за културата и музиката в България в годините след демократичните промени, за дискусиите около понятието „чалга култура“, за мястото на „Ку-Ку бенд“ в медийната среда, за големия брой музиканти, работили с тях и приноса им за поп музиката. Направих го, не за да защитавам личността Слави трифонов и да му създавам позитивен образ, нито пък за да правя реклама на чалгата. Направих го, за да покажа, че за колективните процеси в едно общество отговорността също е колективна. Писах тези статии преди Трифонов да влезе в политиката. А обобщенията и противопоставянията, базирани на чалгата и нейния „проводник“ продължиха с пълна сила и след това. Те не биха били обективни дори и ако отсега нататък Слави се проваля във всяка своя обществена роля извън музиката.
Какво време месечно отделяш за блога си? Как подбираш темите? И как проследяваш ефективността му?
Всяка статия ми отнема средно по десет часа, а на месец публикувам шест до осем статии. В посоченото време влиза търсене на контакти и информация, разговори с хора, набиране на текст на материала от записите, подреждане на цялото съдържание и обособяване на подтеми с подзаглавия, прослушване на музика при музикалните статии, търсене на подходящото мултимедийно съдържание, цялостна редакция, техническа работа при публикуването. Някои от статиите са плод на много часове проучвания, правени още преди време. Имам базови материали за над двеста статии, които мога да използвам по всяко време. Осигурил съм си достъп до няколко международни търсачки и библиотеки, където съм правил заявки по ключови думи и съм получавал информация, която съм класифицирал и чака своето време. Имам и много кореспонденция с музиканти от цял свят. Имам богат фонд от бележки, препратки и опорни точки, който използвам непрекъснато. Има седмици, в които съм по-ангажиран с друго. Тогава взимам някаква стара своя разработка и за два-три часа правя статията. Но там е било вложено време преди това. Колкото до темите, в моя блог те са три – музикалната, която е най-застъпена, социалната – чрез рубриката „Любопитно за хората с увреждания“, фокусирана върху медийните публикации по темата и какви са изразените в тях нагласи и отношения, и една трета тема, която съм оставил по-скрита за публичността, тя е с мои есета и коментари по наболели обществени въпроси. Музикалните теми са изцяло базирани на лични предпочитания и интереси. Не бих писал за музика, към която храня негативни чувства. Посещаемостта следя както чрез инструментите за дневни, седмични и месечни отчитания броя посетители на страниците, така и чрез броя на абонираните за имейл бюлетина. В статистиката ми има информация и колко хора са посетили дадена страница през социалните мрежи, или по други пътища. Следят се коментари, харесвания на страници и публикации и т.н. Но този мой проект не е с комерсиална цел и не ми донася никакви приходи към този момент. Не е правен да бъде масов продукт, който задължително да се стреми към по-голяма аудитория и печалба. Дори напротив, в него си позволявам да отварям теми, за които никой не пише, да им давам път в българска среда. Отлично зная кои са средствата, които биха увеличили посещаемостта, но не бих желал да ги прилагам, тъй като противоречат с някои мои принципи. И тук не е толкова важно кой стои зад съдържанието, а просто тези теми не будят интерес. Но пък имам няколко специалисти сред читателите, които ме коригират, когато видят грешки, това е безценно за мен. Рекламирам дейността в блога умерено, без агресивни послания. Разпространявам обявленията за всяка статия според нейната специфика в подходящи тематични групи, обособени в социалните мрежи. Използвам добре познатите трикове за извеждане на ключови думи, по които през търсачките по-лесно да се намира моята статия. Цитирам и много източници и полезни връзки, което също повлиява добре на позиционирането в интернет и за позитивното отношение от колеги, работили по същите теми.
Как във времето се промени личната ти мотивация? Какво те накара да стартираш, кога беше това? И какво е различното днес?
Цялата история на стартиране съм я разказал в своя статия. Накратко, всичко започна с няколко музикални предавания, за които подготвях сценарии. Дадох си сметка, че ограниченото време на предаването не ми позволява да прочета всичко, което съм събирал и подготвял дълго и търпеливо. Но не беше само това. Имаше много благоприятни условия, които се събраха. Моят блог не е част от специализирана платформа за блогове. Той е част от моя личен уебсайт, в който има и други неща. Важно условие беше, че намерих технически грамотен асистент, тъй като не мога да се справя самостоятелно с поддръжката, тъй като съм незрящ. Използвам синтезатор за българска реч, а уебсайтовете все още работят за това да се увеличава достъпността за екранни четци за лица с нарушено зрение. Впрочем, не съм първият незрящ в България, който има свой блог. За мен един от най-успешните примери е Костадин Колев, който има блог за нови технологии и го поддържа напълно сам в достъпна за него платформа. И днес мотивацията ми е същата, каквато бе в началото. Дори е повече, защото сега мога да използвам за цитиране и статии, писани преди това, да правя препратки от едно към друго, какъвто е принципа на онлайн енциклопедиите. Така всяко нещо може да се погледне от няколко ъгли и е въпрос на любопитство колко навътре ще навлезе човек в тематиката. Освен това, писането с цел лична употреба е едно, а когато знаеш, че то остава за поколения читатели, които могат да го цитират и проверяват, вниманието към всеки детайл е много по-изострено. В началото пред мен стоеше въпросът дали да създам информационен портал, в който всичко да е медийно съдържание, или да направя блог. Избрах второто, защото често съм изкушен да изразявам свои лични позиции и да конструирам материалите си така, че да показват отношението ми към темите. Това за мен е по-искрено спрямо аудиторията и няма намерението да манипулира нейния избор в какво да вярва. В това време, в което всеки сам може да определя съдържанието, което да стига до него, този личен, често неосъзнат подбор лишава много от нас от случайните открития извън нашата матрица. Озовали сме се в парадокса да обитаваме среда на неизчерпаемо знание, а да нямаме фокус, който да ни обогати с нови знания. Затварянето в кръга на онова, което ни се препоръчва от социалните мрежи, видео платформите, търсачките, би могло да ни даде много концентрирано познание, но и да ни остави слепи за алтернативни източници. В крайна сметка, информирането и използването на получената информация е лична отговорност. И ако има тенденции и практики, които да третират потребителя като клиент, той винаги може да разбере това и да го контролира.
Съвет/и за списването/поддържането към начинаещи блогъри?
Преди всичко, важното е да не възлагат големи очаквания на аудиторията. Да бъдат търпеливи, да имат постоянство в публикациите и в тяхното изпълване със съдържание. Да оставят идеите да отлежат известно време. Може да пишат по тях, но в началото нека не бъде с нагласата за статия, защото понякога важното днес ти се струва по-маловажно утре или след седмица. Да не подценяват публиката и винаги да си представят, че тя е най-големия им и умен критик. Да си задават винаги въпроси като: С каква цел пиша това, какво искам да постигна, какво искам да кажа на хората, какво очаквам да разберат, да отговорят те. Често в предвиждането на реакциите се крие преимуществено познание как да се привлича вниманието на потребителя в желаната посока. И нещо също много важно: Да не се предоверяват на редактори. Преди известно време реших да потърся редактор, с чиято помощ да подобря още повече езиковата си грамотност. Но бях изправен пред проблема, че редакторите предлагат стилистични корекции, изменящи първоначално изказаното от интервюирания. Ако става дума да се редактира мой личен коментар, мога да си позволя да го разгледам. Но когато преписвам едно интервю от аудио запис, стремя се да предам максимално близко самата тъкан на изказа. Вие знаете колко неща остават скрити в един текст – интонация, нюанси на речта, жаргон или диалект, възклицания, всички индикатори за потока на мисълта и емоционалната натовареност при всеки отговор. За мен като незрящ човек, който се е ориентирал основно по тези индикатори при опознаването на характери, те са много важни за това колко искрен е говорещия, кое за него е приоритетно, какви реакции проявява при всяка тема. И след като се примиряваме, че в един текст това отсъства като елемент, особено след като е преработен така, че да отговаря на граматични норми, редакторът иска от мен допълнително да пипам стила на изказа, да сменя чуждиците с български съответствия, да омекотя по-твърдо изказани думи, да пренаредя целия словоред. Мисля, че това осакатява живия език, прави го по-статичен и формален. Единственият официален елемент, който съм съхранил, е „Вие“ формата, тъй като не мога да избягам от стандартите за журналистическа етика, които съм учил. Ако разговорът е на „Ти“, а се цели професионална дистанция, се изпада в неизбежни противоречия.
Още интервюта по темата:
Започвам серия публикации на интервюта, които съм направила в периода септември 2019 – септември 2020 във връзка с работата по моята дисертация към НБУ на тема корпоративни блогове. За да има и онлайн следа и защото могат да са от полза на някого – споделям и тук пълните им версии.
Каква е ролята на блоговете днес, при личния брандинг (твоя личен блог) и корпоративните такива (фирмения ви)?
Блоговете са незаменим инструмент за изграждане на личен и корпоративен бранд, както и за подпомагане на процеса на продажби.
Причините са много, но ключовите фактори са два: органично търсене и собственост върху съдържанието. Органичните резултати при блогването продължават да се развиват в положителна насока при постоянство. С времето все повече ключови думи се индексират по-добре, особено в контекста на конкретни транзакционни думи с потенциал за продажба.
Същевременно, търсачките са основен инструмент за модерни технологии като Google Assistant / Alexa, което носи допълнителни ползи в дългосрочен мащаб.
Собствеността на съдържанието е друг безценен фактор. Социцални мрежи като Фейсбук или Туитър се появяват и залязват с времето, а достъпът до съдържанието им е ограничен (и може да бъде загубен). Генерирането на архив, който може да бъде надграждан и обновяван с времето, както и да преминава в различни формати (аудио/видео) е невероятно полезен, без да изключва съвместната работа с други платформи.
Да не забравяме имейл маркетинга – генерирането на абонати през външни мрежи рядко работи ефективно.
Може ли да се гледа на корпоративните/институионалните блогове като на „корпоративен комуникационен склад“?
Определено. Често се налага да търся историческа информация за дадени решения от Метрополитан, Столична община, както и различни други институции (и най-вече компании). Историческият “журнал” във формата на комуникационен архив е ценен съветник за потребители и доставчици.
Къде е мястото на блога в онлайн комуникационния микс на бизнеса и организациите днес?
Почти всяка организация на пазара е наясно, че блоговете са ценен инструмент. Регулярността на публикуване вече разграничава опитни компании и институции от тези, които не разбират важността на блоговете в дигиталното пространство.
Ако органичното търсене и позиционирането в Google са важни за бизнеса, развитието на блог е неотменна част от стратегията. В противен случай дигиталното позициониране може да е относително ограничено – с изключение на 1-2 канала като Фейсбук за заведения или Инстаграм за магазини.
Доколко е важен изборът на платформа и технологично решение за блога?
Има различни подходи за изграждане на блог, но WordPress е лидер на пазара. С 38.5% пазарен дял от всички сайтове в световен мащаб, платформата е доказан лидер за проекти с различни размери и цели.
Избор на външна система, без доказана SEO оптимизация в основата (или инструменти за покриване на основните критерии) е грешка, която ще афектира успеха при ранкинга в бъдеще. WordPress покрива важните параметри по подразбиране, особено със стандартните теми в каталога на платформата, както и чрез инструменти като Yoast.
Изграждане на система на външен източник като Medium, WordPress.com, Blogspot също би довела до проблеми в дългосрочен етап. Особено при използването на готов безплатен поддомейн, миграцията би означавала загуба на постигнати резултати от началото на стартиране на блога.
Лично за теб – какво време месечно отделяш за личния си блог? Как подбираш темите? И как проследяваш ефективността му?
Личният ми блог представлява тренинг ресурс, който използвам вътрешно с колеги, както и подробни и проучени теми по често задавани въпроси от клиенти. Това води и до много органичен трафик от съответните търсения по сходни теми.
На седмична база отделям 6-8 часа на блога. Това включва писането на една статия през седмицата, отговори на въпроси и коментари, проучвания, преглед на статистики и ранкинг, както и генериране на теми от въпроси в социалните мрежи, в работата, и през системи като Google Search Console.
Ефективността се мери предимно в ръст на трафика, коментари, споделяния и дискусии в различни групи, както и лични съобщения по различни мрежи, свързани с конкретни публикации. Покани за събития или интервюта, базирани на темите, също представляват критерий. Тъй като темите често са свързани с бизнес и управление на талант, линкове от колежи и университети са друг важен фактор, който оценявам като успех на блога (и контакти с професори и доценти от Европа, Северна Америка, Азия).
Как във времето се промени личната ти мотивация? Какво те накара да стартираш, кога беше това? И какво е различното днес?
В самото начало (някъде през 2006г) стартирах с лични бележки и документиране на работния ми опит, списване на полезни ресурси, както и водене на личен архив от инструменти за работа, команди за автоматизация и т.н.
Блогът еволюира във втори блог, който накрая мигрира в трети – на mariopeshev.com с прехвърляне на съдържанието и пренасочване на трафика. Така съдържанието не се губи, а продължава да расте и да генерира допълнителен трафик.
Мотивацията ми продължава да бъде свързана с документиране и разписване на казуси, които ми помагат като професионалист във времето (учейки и създавайки ресурси, които могат да се препрочитат). Разликата е в насоката на темите, които се променят с кариерния ми път. Ако в началото съм списвал бележки по системи за програмиране, след което фокусът е бил основно PHP и WordPress разработка, то сега е предимно дигитален маркетинг, мениджмънт, управление на бизнеси и консултиране като основни теми.
Съвет/и за списването/поддържането на корпоративните блогове?
Корпоративните блогове позволяват за списване на съдържание от няколко автора, което обогатява набора на теми. Тъй като корпорациите таргетират различни аудитории – партньори, корпоративни клиенти, частни потребители и т.н., групирането на съдържание в няколко категории може да предостави богата палитра от съдържание за всички.
Често потребителите търсят онлайн (Google) по теми, които най-добре биват описани от самия източник. Търсачката на сайта може също да бъде полезен инструмент, който не трябва да се игнорира.
Унифициране на тона на съдържанието е един от проблемите, който фирмите срещат. Изграждане на норми за начина на писане и структуриране на текст помага за унифицирането, когато няма наличен редактор в екипа.
Поддържане на подробна FAQ секция като част от блога за нови казуси и промени в легално или счетоводно естествено може да подпомогне ползваемостта на блога. Подкрепа на инициативи и други вътрешнофирмени програми са добър показател за т.н. “Employer branding”, т.е. социалната отговорност и активностите, с които компанията се ангажира допълнително.
Започвам серия публикации на интервюта, които съм направила в периода септември 2019 – септември 2020 във връзка с работата по моята дисертация към НБУ на тема корпоративни блогове. За да има и онлайн следа и защото могат да са от полза на някого – споделям и тук пълните им версии.
Милен Янкулов от Онтотекст
Адрес на блога: www.ontotext.com/blog
Дата на пуск на блога: 2015
Кой списва блога (име и позиция):
Блога се списва от много хора на различни роли – в него пише CEO, CTO, Marketing Manager, ръководителите на другите отдели, 3 копирайтъра, членове на отделните екипи.
Какви цели си поставяте с блога?
Искаме да покрием следните цели:
Към каква аудитория е насочен?
Насочваме го към широк спектър от аудитории:
Къде е мястото на блога в онлайн комуникационния микс?
Блогът на Онтотекст е един от основните вътрешни канали през които комуникираме маркетингови кампании, борим се за оптимално позициониране по ключови думи, създаваме съдържание за социалните ни канали, градим имидж.
Кои теми са основни за Вашия блог?
И кои са комуникационните канали за популяризиране съдържанието на блога?
Ако искате да дадете съвет/и за списването/поддържането на корпоративните блогове?
Започвам серия публикации на интервюта, които съм направила в периода септември 2019 – септември 2020 във връзка с работата по моята дисертация към НБУ на тема корпоративни блогове. За да има и онлайн следа и защото могат да са от полза на някого – споделям и тук пълните им версии.
Първото – с Димитър Цонев.
Има ли, според теб, и каква е ролята на корпоративните блогове днес?
Ролята на блоговете не се е променила много през годините – тя винаги е била споделяне на идеи. При корпоративните блогове е начин да се покаже човешкото лице зад фирмата/организацията и споделянето на интересни и полезни информации, които по един или друг повод не намират място в основния сайт. Другото е оттърсване от онова сухо и излъскано корпоративно звучене, което с времето всички придобиваме навика да използваме и преминаването в по-неформален стил на общуване с аудиторията. Разбира се, дигиталният маркетинг разчита на такъв тип съдържания за насищане с ключови думи за SEO, за изграждане на доверие… роли много, когато се използват правилно.
За какъв тип компании са подходящи?
Всяка фирма има какво да разкаже за себе си, за процесите на правене на бизнес или за продукта/услугата, които предлага. И всичко това – пречупено през различни изразни средства и език. Когато започнах работа в Стар Нейлз си мислех, че този формат не е удачен, тъй като става въпрос за бизнес в козметичната индустрия. В тази ниша всичко е твърде визуално, а блоговете предполагат и наличието на текстово съдържание. Бързо с практиката се убедих, че съм грешал – винаги има какво да бъде разказано и обяснено, особено когато е направено увлекателно.
Кой (като позиция / познания) е най-добре да списва фирмения блог?
Идеалният вариант е повече хора да имат разбиране какво е блог, какви са неговите цели, как блогът се вписва в дигиталният маркетингов микс на фирмата и се включват да създават различни съдържания. Но дори и един да има, който е готов да го списва, той може да събира мненията и думите на онези свои колеги, които имат какво да кажат, но или не се престрашават да го направят.
Какви цели може да си постави една фирма пред блога?
Това зависи от нишата и фирмата, но разпознаваемост и изграждане на авторитет са много добри цели. Отделно може да се използва за по-добро индексиране и насищане с качествено съдържание на резултатите в търсачките за ключовите думи.
Къде е мястото на блога в онлайн комуникационния микс?
Аз бих го сложил почти редом до фирмения уебсайт. Те са двата компонента, които изграждат гръбнакът – нашите места, които управляваме и върху които имаме контрол. И около тях би трябвало да се прикачат останалите дигитални услуги, инструменти и платформи, които се изполозват, за да се общува с аудиторията.
Би ли дал съвет/и за списването/поддържането на корпоративните блогове?
Блоговете, както и сайтовете, не работят на принципа „set and forget“ – пускаш ги и забравяш за тяхното съществуване. Добрият блог има нужда от постоянство за създаване на ново съдържание, насочено към аудиторията, с подходящите ключови думи и по теми, които тази аудитория обича да чете и да се ангажира (чрез харесвания, споделяния, коментари…)
Много пъти ме питат хората.
Ето бърза справка.
Екранът е от Бебо Халваджиян. 4.09.2020
Подкастииии! Фен съм им. От година и половина работя по два, които считам за свои – АртКаст, заедно с Енея, Ружин и Ирина – за изкуство и култура, както разбира се Създателите – дигиталните оптимисти на България, заедно с Хели, Силвина, Мая и Гори и Стилян Ринков (снимката е от супер студиото на Ринков) 🙂
Но сега ще пиша не за създаването, а за слушането на подкасти.
С изненада откривам, че много от моите приятели и познати не слушат подкасти. Хайде да оправим тази несправедливост. Тук разказвам подробности и се надявам да съм ви полезна.
Кога слушам?
Докато спортувам, докато си почивам, докато се разхождам, докато готвя, докато си пия кафето, докато съм в транспорта, докато шофирам и още и още 🙂
Колко слушам?
Вероятно средно слушам средно около час. Различни подкасти. Затова и дългите формати – над час ги слушам обикновено на 2 или 3 пъти.
Как?
Аз слушам само от телефона. Знам, че за хора, които работят на бюро има и слушане от компютъра. Моето е от телефона, защото ми е наоколо винаги. Със слушалки. За слушащите повече време слушалките са задължителни, освен в случаите, когато не живеят сами – тогава може и без слушалки 🙂
На телефона следва да имате приложение (app) за слушане на подкасти. Това може да е например Apple Podcast
В Spotify – вече има доста избор и там.
Чувам, че приятели слушат и на други места. Аз започнах в началото със SoundCloud, но май ми дърпаше доста батерия и минах на Apple Podcasts и Spotify.
Ето статистики по света как се слушат:
Има търсене и в него пишете имената на подкастите, които искате да слушате 🙂
Самия ап също ще започне да ви предлага най-слушани и/или сходни на тези, които вече харесвате. Има голямо разнообразие. Идеален начин и за новини, и за развлечение и за любопитна информация в различни области. А и добър начин да упражнявате език, ако учите някой нов – подкасти има на всички езици.
Ето какво най-много се слуша:
На български език нямаме още толкова богата палитра теми, но не е като да няма избор – има добри подкасти за слушане.
Може да се абонирате за подкасти, така няма да изпускате епизоди, а ще имате винаги информация при нов.
Може да оценявате подкастите и да оставяте обратна връзка – доста е ценно това и ви насърчавам да го правите.
Ключово, за да се научите да слушате и да ви хареса е да намерите своя подкаст, това, което наистина ви вълнува и радва. Поне за мен освен темата и съдържанието ми е важен и гласът на водещия / водещите и качеството на записа, разбира се. Имам подкасти, на които се кефя като тема, но не мога да слушам заради гласа на водещите. И обратното.
Какво слушам аз ли?
Тук съм писала за източниците, на които се доверявам.
За новини на български слушам Ден. Ежедневно.
Най-любимият ми подкаст на български е този на Рацио (празно няма – всичките им епизоди са супер, напоследък серията им Vox Nihili е върхът). Следвам БошЛаф на Деси и се усмихвам. Много харесвам интервютата (втората част) от Говори Интернет – от последните им епизоди не пропускайте този с Иван Кръстев, серията им със Слави Стоев Естествен интелект, с Асен Ненов и Апостол Дянков, с Джули Лукова – задължителни епизоди). Харесвам почти всички епизоди на Сонар Каст – Ирина има талант да кани яки хора (ключово интервю с Веселин Дафов от последните епизоди).
Втора вълна за слушане препоръчвам: Свръхчовекът с Георги Ненов, The Bulgarian History Podcast.За музика от бг подкаст сцената – Falshimento.
Слушам доста редовно на английски The Ezra Show (много силно препоръчвам всеки епизод, особено последните няколко) и The Tim Ferriss Show, както и доста други, голяма част от които професионално следя.
За любимите ми епизоди в Създателите писах тук.
Писах за още любими подкасти тук.
Хайде, надявам се това да е помогнало в ориентацията как се слушат подкасти. За любими, които съм пропуснала – давайте в коментар тук, моля 🙂
Последни коментари