Гост блогър: Симона Ганева с интервю за инфлуенсър маркетинга

Симона Ганева написа и защити отлично магистърска работа на тема „Инфлуенсър маркетинг: комуникативни аспекти“ към Факултета по журналистика на СУ. В тази връзка ми взе интервю през лятото на 2018-та година и с нейно позволение публикувам тук части от интервюто, защото ми се струва, че темата е малко артикулирана, а доста бизнеси са се втурнали сляпо или без достатъчно познания да инвестират в този тип комуникации.

Симона: Ако трябва да дадете дефиниция на инфлуенс маркетинга, как би звучала тя?

Жюстин: Инфлуенс маркетингът представлява вид маркетингова комуникация през хора „хъбове“ към общност или общности, свързана с промотиране на брандове, продукти и идеи през дигитални канали.

Симона: Какво представляват тези т.нар. хора „хъбове“?

Жюстин: Това са хора, които се формират като инфлуенсъри по естествен (органичен) или пък по планиран начин и монетаризират активното си присъствие в интернет. Важно е да подчертаем, че монетаризирането не винаги е под формата на заплащане, много често вместо това инфлуенсърите получават някакъв вид преживяване или други подаръци, срещу които се ангажират за дадена кампания. Най-ценните инфлуенсъри са тези, които не се ангажират волно с кои да е брандове, а с каузи и сериозни теми, които ги интересуват и които артикулират със страст. За да се утвърди като такъв, от добрия лидер на мнение се изискват амбиция и страст, но преди всичко усилия и дисциплина, ежедневен труд и не на последно място креативност, за да може непрекъснато да се продуцира автентично съдържание.

Първоначално инфлуенсъри бяха най-вече блогърите, тъй като блоговете бяха основният носител на съдържание в интернет, като по-късно започнаха да се включват и лидерите на мнение в Туитър, а в последните 3-4 години наблюдаваме доста силно развитие на инфлуенсър канали в социални мрежи като Инстаграм, Фейсбук, YouTube и т.н.

Симона: Освен избирането на подходящ канал, какво според Вас е важно при планирането на инфлуенс колаборация и при комуникацията между бранд и инфлуенсър, за да се сработят и да се получи успешна кампания?

Жюстин: Като цяло инфлуенсър маркетингът изисква от брандовете доста по-индивидуална комуникация, която включва отделяне на повече време за взаимно опознаване, запознаване на инфлуенсъра с продуктите на бранда, познаване на дейността на избрания инфлуенсър до момента и т.н. За сметка на това всички тези усилия се изплащат, именно защото крайният продукт е специфично съдържание, създадено и пречупено през личната гледна точка на инфлуенсъра.

Ключов фактор за успешна комуникация от една страна е брандовете да са добре подготвени за работата с избрания от тях инфлуенсър. Тъй като предлагането е голямо, изборът трябва да бъде прецизен, което представлява предизвикателство, особено за брандове, които не са работили с инфлуенсъри или нямат достатъчно наблюдения в областта. Това от своя страна дава възможност на някои инфлуенсъри да злоупотребяват в известна степен, защото в общи линии няма стандарти за заплащане и всичко е въпрос на договаряне. От друга страна, ако брандът не е достатъчно подготвен, съществува риск инфлуенсърът да откаже сътрудничество, което е възможно, ако например инфлуенсърът вече работи с конкурентни брандове и е приел условието, че няма да сътрудничи със сходни марки.

Симона: Какви са предимствата на инфлуенс маркетинга спрямо други форми на онлайн реклама?

Жюстин: Класическата онлайн реклама е много скъпа и като всички форми на реклама – все по-малко ефективна. Въпреки това, големите брандове не могат да се откажат напълно от нея, а дори и по-малките марки не го правят, но междувременно търсят по-евтини формати. Също така чрез инфлуенсър маркетинга брандовете получават едно допълнително говорене, което уплътнява присъствието им.

Тенденцията, която наблюдаваме в PR-a в световен мащаб е, че брандовете се научиха, че трябва да слушат какво казва обществото за тях, а възможност за активна обратна връзка им предостави именно интернет, където комуникацията е двупосочна, а не еднопосочна, както например при телевизионната или радио рекламата. С помощта на инфлуенс маркетинга освен да слушат какво се говори за тях, брандовете могат и да провокират позитивното говорене.

Симона: Кои са лошите практики в сферата?

Жюстин: Една от тях е свързана с купуването на последователи, което за жалост води до скептицизъм у някои от брандовете към някои от инфлуенсърите. За да не се стига дотам е важно при идентифицирането на инфлуенсъри бранд мениджърите в рамките на анализ да проследят израстването на даден инфлуенсър, т.е. дали последователите му са изкуствено генерирани или органични, които всъщност представляват ценната аудитория. Количеството не бива да е за сметка на качеството и в този контекст съветът ми към бранд мениджърите е да не се подлъгват винаги по броя последователи на даден инфлуенсър и да не правят компромис с качественото съдържание с цел достигане на по-големи цифри, защото в общия случай ползата от такава кампания е нулева.

Симона: Как виждате развитието на инфлуенс маркетинга в България към момента?

Жюстин: В своя ход инфлуенс маркетингът у нас се развива доста по-добре спрямо други европейски страни, за което има редица причини – дългата ни дигитална история, изключително добро интернет покритие, ниски цени, бърз интернет и т.н. Инфлуенс маркетингът дълго време беше гледан като панацея, но в САЩ например към момента се забелязва леко оттегляне от тази маркетингова комуникация, тъй като цените в бранша станаха баснословни, достигайки до половин милион за пост на топ инфлуенсъри.

Въпреки това соушъл лисънингът (social listening, б.а.) остава водещ метод за следене на релевантна информация в публичното пространство на социалните медии. Социалното слушане предоставя ясен и базиран на измерими данни поглед върху динамиките, случващи се в социалните мрежи и имащи отношение към отделните аспекти на конкретен бизнес, а всички големи брандове искат да имат говорене за тях и да знаят какво се говори за тях, т.е. ще има инфлуенс маркетинг и занапред. Смятам, че в близките две години брандовете в България ще бъдат изкушени да работят с топ инфлуенсъри, но няма да се залага изцяло и само на инфлуенсър маркетинга, каквато беше практиката в Щатите доста дълго време.

Виждам потенциал в микро инфлуенсърите и създаването на съдържание в нишови теми. Традиционните медии ще мигрират към онлайн форми, което частично ще се случва под формата на продуциране на съдържание от инфлуенсъри.

пиша магистърска работа
>         на тема
>         > „Инфлуенсър маркетинг: комуникативни аспекти“ към Факултета
>         по
>         > журналистика на СУ.

Гост в блога: Сия Величкова разговаря с Димитър Михайлов от BB-Team

dimitar

Той е Димитър Михайлов основател на BB-Team. Израстнал в фитнес индустрията. Занимавал се е с почти всички разновидности на тежестите. Активно се интересува от здравословното хранене и трениране като подкрепя наученото и чрез обучения от Precision Nutrition (Канада), NSCA (САЩ), CPPS Academy (САЩ) и други. Споделя идеологията си с хората и негова основна цел е да им помогне в това как да се чувстват по-добре.

Как дойде идеята за създаването на BB-Team?
Всичко започна по един класически начин – като хоби. Тренирах с тежести още от ранна тийнейджърска възраст и исках да споделям информация с другите ми приятели с интерес към тези физически занимания.
В продължение на няколко години хобито се разви като онлайн общество, базирано на ясни принципи и идеология.
Щастлив съм, че успяхме да направим следващата крачка и да изградим един коректен бизнес модел, чрез който да помагаме на хората да постигат реални резултати, без типичните клишета – лишения, тормоз, глад и прочие.

Според вас тенденцията за здравословен начин на живот развива ли се в България?
Определено да. От една страна подобряването на стандарта на хората им позволи да отделят повече средства за самите себе си. От друга – има значително повече избор и информация – как да се храним, какво да спортуваме, какво още да направим за здравето си.

От каква възрастова група са вашите клиенти, според вашите наблюдение по-младите или хората вече на по напреднала възраст започват да се интересуват от здравослния живот?
Ние работим с хора от всички възрасти, тъй като за нас този критерий не е водещ. Независимо дали сме на 15, 30 или 50 години, човешкият организъм има сходни нужди, съответно умения и навици, чрез които да отговори на тях.
Неприятно е, че често попадаме на хора, които си обръщат внимание, едва когато нещо не е наред със здравето им.
Здравето е превенция, а не лечение, колкото и да се опитват фармацевтичните компании да ни убедят в обратното.

Само здравословно хранене достатъчно ли е, за да поддържаме добра форма?
От особено значение е как се храним и какво даваме на тялото си, за да функционира оптимално.
Създадени сме да се движим обаче и, стига да нямаме двигателно ограничение, ако не сме активни, надали ще може да бъдем в оптимална форма.
Разбира се, важно е и да не изпадаме в крайността на пределната активност. Щом не караме колите си постоянно до прекъсвач, каква е причината да правим това с телата си?

В последните години се наблюдава тенденцията младите хора да поддържат атлетични тела, мода ли е това или стремеж към здравословен начин на живот?
Така е. От една страна е прекрасно, че все повече и все по-млади хора избират да са „фит“. От друга страна е важно да отбележим, че част от този мотив се основава на някакъв модел за подражание. Например, да тренираме, защото искаме плочките на Кристиано Роналдо, дупето на Джен Селтър и др.
Това само по себе си не е проблем, защото при всеки човек идва на различен етап прозрението, че е важно да сме „фит“ преди всичко заради самите нас и най-вече да разберем защо това е така.

Освен с BB-Team занимавате ли се и с нещо друго?
Що се отнася до дейности от професионален характер, помагам на редица бизнеси в нашата или близки сфери да изградят устойчив модел на работа.
Тенденциите в света на здравословния начин на живот са изключително динамични и, за съжаление, в доста от тях нямат нищо здравословно.
Радвам се, че компаниите ми се доверяват в желанието си да видят голямата, дългосрочната, картина.

Доходоносен ли е този бизнес?
Зависи от коя страна на бизнеса сте – ако продавате „надежди“, опаковани като хранителна добавка, книга, програма или нещо друго, определено хората, които избират по-скоро да вярват, отколкото да помислят, са много повече.
Ако избирате да продавате „резултати“, по какъвто път поехме ние, бизнесът става доходоносен едва тогава, когато много клиенти постигат целите си. Според мен това е честно.

Вие като един инфленсър, може ли да ми кажете дали от социалните мрежи придопихте тази известност или по- скоро благодарение на сайта ви и друг тип реклама? Социалната мрежа помогна ли значително на продажбите ви?
Хубав въпрос, благодаря!
Темата за инфлуенсърството е интересна за мен, като човек, който развива онлайн проект близо 10 години преди появата на каквито и да е социални мрежи.
Предпочитам да ме познават като Митко от BB-Team, който прави това, това и това, отколкото Митко, инфлуенсърът, който е популярен и има Х последователи.
Мисля, че разбирате какво имам предвид. 🙂

Кое ви мотивира, за да продължавате напред?
Хората.
Хората, с които общувам, уча и се развивам ежедневно.
Хората, чиито пътища ни се пресичат и им помагаме да постигнат целите си.
Хората, които избират да бъдат по-добри чрез BB-Team.

Гост блогър: Сия Величкова, НБУ

Ивайло Тончев от Framar.bg: Успехът не е игра за единаци

interview

С Ивайло Тончев от Framar.bg се познаваме отдавна и защото е част от този много популярен проект, но и защото е човек с мнение и го отстоява. Ето малко „истории от кухнята“ за всички, които са любопитни как се създава толкова успешен сайт като Framar.bg.

Разкажи кога и как започна проектът Фрамар?
Историята на Framar.bg е доста дълга, през 2017 направихме 10 годишен юбилей. Аз съм част от екипа от есента на 2010 – не съм от самото начало. Успях да събера част от развитието ни в една ретроспективна хронология, която можете да намерите в блога ни. Там ще откриете интересни неща. Ако трябва да обобщя – имиджов сайт на една аптека случайно се сдобива със секция “онлайн магазин“, която към онова време е повече от екзотична, защото „никой не го прави“. Това е самото начало, след това се появи Фрамар Медия, Справочникът, Медицинската енциклопедия, всички други раздели, които формират днешния сайт framar.bg. По това време (първите няколко години) оформихме и концепцията – информационен сайт, на който да може да се разчита. Това е все още основната ни насока на работа.

Имахте ли в началото усещане за това, което предстои и за мащаба, до който ще достигнете?
Аз мисля, че никога не сме си поставяли конкретни крайни цели, което от една гледна точка е проблем, но от друга пък позволи и да изпълним някои от най-лудите си фантазии и да стигнем до там, където никой още не е бил. Харесвам начинанията, в които всичко е планирано и сметнато до стотинка и сантиметър, но все някога трябва да прескочиш сантиметър отгоре, просто от спортен хъс.
Ние сме най-голямата и пълна база данни за лекарства, хранителни добавки, козметика, заболявания, симптоми, лекарствени взаимодействия, информация за лекарски практики и медицински центрове, образователни институции и спортни клубове/зали. Продължаваме да се развиваме, което за мен е най-важното – да сме полезен източник на информация.

Колко души е екипът на проекта сега?
Зад framar.bg стоят над 100 човека – онлайн магазин, логистичен център, копирайтъри, счетоводство, маркетинг и търговски отдел, IT отдел (подкрепени сме от нашите приятели и партньори valival.com), дизайнери, поддръжка.

Кои бяха най-предизвикателните моменти по пътя?
Покрай Сайт на годината се шегувах с колегите (имам ужасно чувство за хумор), че сигурно бихме били „най-популярният сайт от провинцията“, стига да имаше такава категория. 😊
Живеем и работим в Стара Загора, което учудва абсолютно всички. Доказваме, че интернет и 21 век дават възможност да работиш далеч от София (където е съсредоточено всичко) и да развиваш успешен интернет проект.
Голям проблем е липсата на адекватна и качествена работна ръка. Поемаме риска да обучаваме, което усложнява и бави. Много ми се иска младите хора в Ст. Загора да се развиват в родния си град, да работят и да творят тук. Нещата се случват, ако има с кого да споделиш тежестта на работния процес. Естествено и радостта от постиженията. Сам е невъзможно.
В този смисъл, да създадем работна среда в един град без сериозни традиции в това – съвсем реално предизвикателство. Най-трудно се давал добър пример, работим в тази посока.

Какво е различното днес?
Усещаме се много по-зрели и опитни, което носи и печал понякога. Все по-добре се пазим от грешки, което ни позволява относителна сигурност. Светът около нас се променя. Когато започвахме, стартира и разработката на диагностичната ни система (Фрамар Диагностик) – отне ни над 8 години и хиляди часове. Тогава беше научна фантастика, а днес имаме вече втора версия, все по-успешна и работеща.
Някога може да бъдем и пионери в първия работещ модел за поръчка на лекарства по рецепта и доставката им до дома. Електронната здравна карта и рецепта все още звучат като фантастика. Така казваха някога и за Фрамар Диагностик.
Усещаме се като хора, които могат и трябва да работят за промяна на начина, по който живеем, работим, лекуваме – в полза на общото добруване.

Много хора вероятно биха искали да стартират сходен проект сега, какво би им казал?
Късмет и работа, това им е нужно. Да намерят правилната комбинация от двете. Фрамар.бг се очерта като изключително разнолик проект, в който всеки с възможности може да развие себе си, в полза на читателите и на обществото. По нещо за всеки – в полза на здравето и добруването ви.

За теб самият – къде се крие удовлетворението от работата?
Удоволствието от работата вероятно идва от това да правиш нещо ново, да рискуваш успешно, да постигаш това, за което друг дори не е и мечтал. Удовлетворението е и нещо да те човърка непрекъснато, да не си спокоен, защото все нещо да може да бъде по-добро. Още по-приятно е когато видиш тази „краста“ пренесена и в екипа, с когото работиш.

Какво пожелаваш на екипа си?
На колегите пожелавам да се забавляват искрено и да се развиват. Благодаря им, защото без общия ни труд не можем да вървим напред. Успехът не е игра за единаци.

10 лайфхака на конференцията Online Advertising и още любопитни данни

OA-J1

Миналата седмица за първи път се проведе онлайн издание на Online Advertising конференцията, организирана от Генадий Воробьов и екипа на Net Peak.

Имах лекция на тема 10 лайфхака за израстване от малък до среден бизнес с помощта на онлайн маркетинг. Мисля, че се получи забавно. В края гъсеницата се превърна в красива пеперуда.

Тук ми се ще да споделя няколко любопитни статистики от това експериментално участие:

  • Имах наистина впечатляващ брой онлайн зрители – около 450 на брой! Еха!
  • От всички мои лекции, конференции, участия това бе с рекорден брой хора, които ми писаха по време и след участието ми с мили и добри думи!
  • Истински вълнуващо е, че цели 62 души ми изпратиха мейл за допълнителна информация по темата! Това е повече от прекрасна обратна връзка!

И споделям част от милите им думи:

„Здравейте г-жо Томс, Страхотна презентация. Благодаря.“ Александра

„Привет Жюстин, Много полезна лекция. Благодаря.“ Мила

„Благодаря за прекрасният начин, по кийто обяснявате нещата. Удоволствие за мен е да Ви слушам и вече се опитвам да прилагам доста от съветите Ви.“ Нели

„Лекцията Ви в oaconf.com беше отлична.“ Георги

„Благодаря за информативната и много приятно поднесената лекция!“ Елица

„Лекцията Ви е много интересна и полезна.“ Аделина

„Г-жо Томс,  Поздравления за днешната лекция. Много интересни примери и съвети от извора“ Благомира

„Поздравления и благодарност за прекрасната презентация! Беше изключително стойностна и to the point“ Надежда

„Поздрави за страхотната лекция :)“ Калина

„Адмирации за презентацията на OA Conf и безкраен респект към Вас.“ Борислав

„С голямо внимание и удоволствие изгледах Вашата презентация. Благодаря, че споделихте опита си с нас. Съгласна съм с всичко, което казахте и това, че бизнесът в България омаловажава дигиталното присъствие, е абсолютно вярно. Понеже съм оптимист, бих искала да добавя, че това е една възможност пред българския бизнес и нека възприемем, че все още израства и скоро ще достигне нивото на международни брандове.“ Наталия

„Много ми хареса вашата презентация.“ Илиян

„Попаднах на името ти още от първите състезания към Аз Мога Тук и Сега и от тогава ми направи добро впечатление. В последващите години многократно съм попадал на името ти, както на живо така и онлайн. Поздравления за труда ти и усилията към един по-добър дигитален свят, а и извън него.“ Станислав

Благодаря и аз на всички, които гледаха, на всички, които писаха и най-вече на тези, които писаха с мили думи – това е окуражаващо! Благодаря за организаторите на събитието – перфектни!

За тези, които не успяха да гледат – има платен достъп (мисля, че цената е доста достъпна) на всички лекции тук. Моята презентация само е тук.

В заключение: Онлайн средата работи, наистина работи ако знаеш как да я използваш, ако си проактивен, постоянен, не спираш да експериментираш, не се страхуваш и имаш достатъчно нюх за новото. За подробности – платените консултации се записват на abcbg.com 🙂

Събина разказва за работата си Маркетинг за HR

sabina-p

Събина е много digital човек и толкова ме радва, че е част от екипа на стабилна фирма като SBTech и помага за маркетинговия аспект на HR отдела!

Как се отзова в HR отдела на голяма софтуерна компания и как ти харесва там?
Аз обичам да казвам, че животът е about giving and taking chances. И в случая и двете страни направихме точно това – took a chance on each other. И се оказа, че всеки е имал нужда от другия.

Колкото до работата с HR – различно е. Като да си смениш племето: говорите различни езици в началото, виждате нещата различно. Но е супер интересно и е предизвикателство. Как ми харесва, истината е, че страхотно си обичам работата и използвам и правят всичко, което съм правила, на което съм се учила до сега, плюс нови неща.

Трудно ли се работи с програмисти? И какво да се направи, има ли кратка
рецепта или shortcut за да е работата в победни компании по-лесна?
Не. Трудно е да се работи с хора, като цяло. Шорт кът няма, просто трябва всички да са наясно с културата и типа хора, които виреят в дадена компания и от които компанията има нужда, за да е животът на всички по-лесен.

Има ли employer branding в действие в България? Започнаха ли бизнесите
да се замислят и за тази страна на комуникациите си?
Красотата на employer branding-ът е, че е много повече от комуникация. Едновременно изграждаш и комуникираш и култура, както вътрешно, така и извън компанията. А културата е нещо, което всеки и всичко притежава, въпросът е каква, защо и как. За мен няма задължително лоша или добра и култира, има култура, която е за теб (понякога дори само в даден пероид от живота ти) и такава която е

В България сме малко след tipping point-a, но и бумът не е настанал. Случва се, но се прави от HR хора, все още почти няма маркетинг хора, които да се занимават с това, за агенциите е екзотика. Мисля, че скоро това ще се промени.

И как HRите се справят с новите изисквания на дигиталната трансформация?
Интересно им е, любопитно им е, искат да знаят. Като цяло спецификата на HR e такава, че нещата там се движат с много по-бавни темпове от това, на което сме викнали ние в digital. Не само в България, според мен е навсякъде. Различни типове хора сме като професионалсти, но за мен това е предизвикателстовото в цялото нещо – има disruption елемент. Всъщност the state of HR е по-голямо предизвикателство от самият пазар у нас, който е сложен.

Бърз съвет за хората, които търсят по-добра реализация – какво да подобрят, за да се справят по-успешно?
Както ме учиха на времето гурутата на маркетинга, има само един верен отговор и той е – зависи! Но като цяло – развивайте се, бъдете любопитни и се стремете да правите неща, които са ви интересни и ви човъркат отвътре. Ако усетите, че работите само заради парите, сменете работата. Другото е напън да се пенсионираш.

–-

Семинарът ни Маркетинг за HR-и е на 24 април от 13 до 18 ч и Събина ще е гост-лектор. Регистрацията е тук: http://seminar.abcbg.com/

Ура за Вики и Код: Motion в Стара Загора!

19665517_1435681583145859_9183324893920578188_nПредставям ви Вики! Усмихната, смела и действена, наред с това млада и талантлива (историята й накратко в интервюто по-долу)! В края на март в Стара Загора Вики организира за първи път конференция за видео и анимация. Няма как да не ви разкажем с нея за тази инициатива и ще се радвам да се видим там! 🙂

Какво предстои да се случи в Стара Загора след месец?
След месец предстои да се проведе първата конференция на „Код: Motion“. Датите са 31-ви март и 1-ви април, а мястото е Регионална Библиотека “Захарий Княжески“ Стара Загора.
Конференцията цели да запали интереса на младите хора към видеото и анимацията и да ги мотивира да се развиват в сферата на дигиталния свят. Ще има лекции за видео, анимация, графичен дизайн, видео маркетинг и мноого забавление с игри и уникални награди.
За повече информация посетете: www.kodmotion.com

Как се реши да се захванеш с този проект и как се случва подготовката до момента?
Преди години имах късмета и възможността да попадна на една невероятна инициатива – „Аз мога-тук и сега“, която ме насочи в избора ми на професия и ми помогна да изградя полезни контакти, благодарение на които се развивам и градя кариерата си. Вярвам, че в България има много талантливи и умни деца, които могат да допринесат за нейното развитие, но нямат възможност(както аз имах) да изградят необходимата среда около себе си и да се запознаят с професионалисти, които да питат за съвет, мнение и препоръка. Затова реших да създам „Код: Motion“ и да допринеса за развитието на младите хора като им помогна да се докоснат до света на професионалистите в различни сфери и да придобият представа как точно стоят нещата в бизнеса, да изградят наистина полезни контакти, да се мотивират и да разберат, че пътят към успеха е постоянство, воля, всекидневно самоусъвършенстване и най-вече действие.
Реших да направя първото събитие на „Код: Motion“ в Стара Загора, защото това е моят роден град, а там рядко се правят такива събития и до учениците не достига информация за актуалните неща в дигиталния свят и начините за развитие в него, освен ако не решат сами да се поинтересуват и да потърсят начин да разберат.
Подготовката на конференцията е доста трудоемка за мен, защото организирам подобно нещо за първи път и нямам никакъв опит, но за щастие имам чудесни приятели, благодарение на които нещата се случват по план и до момента научих супер много неща от тях. Смятам, че с всяко бъдещо събитие подготовката ще става все по-добра и по-добра. Екипът на „Код: Motion“ сме като едно задружно семейство и даваме всичко от себе си, за да постигаме високи резултати и нещата да се случват професионално и добре изпипани. Моята роля в проекта е Project Manager и всяко едно нещо от организацията минава през мен. Да работиш с хора е доста трудно, но на мен някак ми доставя удоволствие и щом крайният резултат е уникален знаеш, че си струва усилията.

Флаер - Код_ Motion-front

Кой е поканен? Как може да се участва?
Конференцията е за млади, свежи и амбициозни хора, които обичат да учат нови неща, докато се забавляват! Събитието е насочено към ученици и студенти, които имат интерес в сферата на видеото, анимацията, графичния дизайн и маркетинга или все още не знаят с какво искат да се занимават. Също така събитието е подходящо и за хора, които вече работят в тези сфери.
Конференцията е с безплатен вход, но местата са ограничени, затова е нужно желаещите да запазят предварително своето място на сайта на събитието: www.kodmotion.com

Програмата е доста наситена. Разкажи ни …
Едни от най-добрите  професионалисти в сферата на видеото и анимацията ще разкажат за своите професии, как преминава работният им ден, какви качества са нужни, за да се занимаваш с това и всякакви интересни факти. Също така ще разберем как да направим видеото си стойностно, как да достигнем до хората с него, как да го използваме за да популяризираме бизнеса си. Ще научим какъв е ефектът на видеото върху хората и как помага то за цялостната дигитална идентичност на наложен бранд. Ще засегнем и сферата на графичния дизайн като ви преведем през целият процес на създаване на една илюстрация, герои, светове и истории. Разбира се, ще има и много забавление и изненади. Към конференцията ще бъдат включени две игри с уникални награди, за които ще обявим скоро на Facebook страницата на „Код: Motion“.

Хората, на които благодариш за подкрепата до момента са …
На първо място благодаря на моите родители, които винаги са ме подкрепяли, независимо каква щура идея имам. Благодаря на приятелите ми, които са винаги до мен, мотивират ме и са готови да ми помогнат. Благодаря на хората от екипа – Слав Славчев, Стоян Костадинов, Марта Добрева, Даниел Лидиянов, Александър Костов, Нелина Жекова, Цанислав Генчев, Камелия Кръстева и всички останали супер хора, допринесли за проекта без които „Код: Motion“ нямаше да съществува. Благодаря на всички уникални лектори, които ни се довериха и повярваха в инициативата. Благодаря на нашите спонсори, които направиха конференцията факт. Благодаря на приятелите ни от Youth Talents и Interact Stara Zagora. И не на последно място благодаря на Кристалин Чавдаров, Алекса Тачев и целия екип на „Аз мога – тук и сега“ за подкрепата и помощта.

Как ще продължи всичко това?
След края на конференцията в Стара Загора, „Код: Motion“ ще продължи да се развива като един запомнящ се бранд. Всяко следващо събитие ще бъде на различна тема, а самата инициатива ще се превърне в пътуваща. Това означава, че освен в Стара Загора ще правим конференции и в други градове. Второто събитие, чиято организация вече тече ще бъде есента през септември или октомври месец в Бургас. Темата му е доста по-различна от тази в Стара Загора и ще засегне много повече IT сектора у нас.
Заповядайте на „Код: Motion“! Очакваме ви!

Успех на Код: Motion!

Ана Лазарова от Цифрова република за авторските права, цензурата и прословутия чл. 13

28450239_10156205367812628_244658607_n

Ана Лазарова е адвокат, председател на сдружение “Цифрова република”, наред с това засмян, всеотдаен и деен млад човек.

България, по време на нашето европредседателство, имаме уникален шанс да застанем зад свободата в Интернет и против цензурата. За жалост за момента нашата комисарка Мария Габриел заема по-консервативната позиция на Франция по темата, която никак не се връзва с цялата история и развитие на Интернет и дигиталния бизнес у нас – а именно за рестрикции и натоварване на бизнеса със задачата да е полицай и падарин едновременно. Надявам се здравият разум да надделее и да се разминем с поредното безумие, касаещо реално всеки от нас. По темата говорим с Ана Лазарова.

Защо темата за авторските права, филтрите и въвеждане на чл. 13 е
актуална именно сега?
В момента в Европейския съюз тече реформа на авторското право, чиято заявена цел беше да модернизира авторското право така, че да регулира адекватно новите цифрови реалности, и да го хармонизира така, че да насърчава развитието на единния пазар на ЕС.

Очакванията и надеждите на академичната и неправителствената общности бяха много големи, но за съжаление предложените от Европейската комисия текстове се оказаха плахи по отношение на модернизацията и хармонизацията. За сметка на това в основния документ от лансирания законодателен пакет – проекта за Директива за авторското право в цифровия единен пазар – намериха място някои доста спорни разпоредби, които са в състояние радикално да променят взаимоотношенията между играчите на дигиталния пазар, при това не към добро.

Един от тези спорни текстове е споменатият член 13, който цели да преуреди отговорността на онлайн посредниците.

Съгласно актуалното европейско законодателство, доставчиците на услуги в интернет в общия случай не отговарят за законосъобразността на съдържанието, споделяно от техните потребители, и са освободени от задължение да провеждат общ контрол над това потребителско съдържание.

Член 13 цели да обърне това положение, като задължи доставчиците проактивно да следят и филтрират съдържанието, което минава през тях, за авторскоправи нарушения. Идеята е в случай, че онлайн платформите допуснат непозволено публикуване на защитени материали, да отговарят директно за незаконосъобразно разпространение на съответните авторски произведения.

Всичко това означава, че платформите и други доставчици ще са задължени да филтрират нашето съдържание и да не допускат публикуването на неща, съдържащи чужди авторски материали.

В момента проекто-директивата е в последна фаза на разискване, като се очаква окончателният й текст да бъде приет по време на българското Председателство на Съвета на ЕС. България понастящем е на ключова позиция в трите институции на Съюза, ангажирани в законодателния процес, и е в състояние да повлияе при формулирането на текста на противоречивата разпоредба.

Кой/ какво е застрашено ако се въведе този член 13?
Промените за които говорим, биват лансирани от и са в интерес на големите издатели, най-вече в музикалната индустрия, които се оплакват, че платформите за видеосподеляне забогатяват на техен гръб. Разбира се притесненията на правоносителите за това, че не могат ефективно да контролират разпространението на съдържанието си в интернет са напълно легитимни. Това, което ни притеснява в законодателното предложение е доколко de facto приравняването на правния режим на интернет посредниците към този на класическите медии няма да засегне негативно и непропорционално всички останали участници на цифровия пазар, правната сигурност и фундаментални граждански права на потребителите, като правото на изразяване и правото на достъп до информация.

Ако се приеме, че UGC платформите не предоставят единствено и само достъп, а разпространяват съдържание, то тези доставчици ще бъдат принудени да упражняват най-строг контрол над информацията, което минава през тях, за да не рискуват да бъдат санкционирани, което, от своя страна, ще създаде предпоставки за широкомащабнo налагане на “частна цензура” от самите платформи.

Трябва да се има предвид, че въпросното законодателство не е насочено единствено към платформите за видео и аудио споделяне, които са първоначалният фактически адресат на разпоредбата, а е толкова широко формулирано, че би засегнало платформи като Уикипедия, GitHub, платформи за пазаруване и други доставчици на услуги в интернет.

Как ще се отрази това на бизнеса? А на обикновения човек?
Бизнес: Драматичната промяна на принципите на отговорност на интернет доставчиците по отношение на съдържанието, което обслужват, със сигурност ще разтърси този сектор.

В частност, задължението за разработване на специфични филтри ще натовари бизнеса както финансово, така и създавайки непропорционален правен риск при функционирането на онлайн услугите. Тежестта ще е особено голяма по отношение на стартиращите предприятия.

Средната бройка на персонала на стартъпите в Европа е под 10 човека и можем да си представим, че такива предприятия няма да имат ресурс дори да идентифицират правоносителите, с които трябва да договарят механизми за разпознаване на минаващото през платформите им съдържание, а какво остава за това да разработват и поддържат сложния софтуер.

Известно е, че SounCloud отделят близо 3 милиона евро годишно само да поддържат и персонализират системата си за управление на права на интелектуална собственост, докато Google са вложили над 50 милиона евро в разработване на инструмента им Content ID. Как е възможно стартиращите или малките и средни предприятия да се състезават с подобни вложения на гигантите в бранша?

Промените биха засегнали вторично и други бизнеси извън „тех“ средите. Така например адресатите на разпоредбата на член 13 са толкова широко описани, че сред тях ще попаднат и платформите за онлайн търговия. От друга страна, обстоятелството, че подобни филтри няма как да разграничават законосъобразно от незаконосъобразно използване на авторски материали, може да удари сериозно индустрии, които много разчитат на разпространение на производни произведения, например рекламната индустрия.

Някои анализатори дори твърдят, че разпоредбата нарушава свободата на стопанска инициатива като фундаментално право съгласно Хартата на основните права на ЕС.

Потребители: От гледна точка на обикновения човек, тази нормотворческа тенденция може да има ужасяващия ефект да ни превърне от активни участници в обмена на информация, каквито в последно време сме приели за даденост да бъдем, отново в пасивни консуматори на излъчвано съдържание.

Използващият съответната онлайн услуга няма да може пълноценно да споделя това, което желае, и често няма да знае защо. И тук умишлено избягвам термина “потребител”, доколкото една платформа може да се използва както от консуматора на съдържание, така и от професионалния творец с цел разпространение на творчеството му, а в днешно време ролите на двамата все по-често са преплетени в лицето на модерния потребител, който все по-често е ангажиран в интерактивна комуникация в мрежата.

Идеята на въвеждане на задължение за филтриране е, като потребители на онлайн платформите и други услуги за споделяне, да не сме в състояние да разпространим незаконосъобразно новия клип на някоя поп-звезда.

Има редица случаи, обаче, когато съвсем правомерно можем да споделим съдържание, което съдържа чуждо авторско произведение
когато цитираме, анализираме и коментираме чуждо произведение,
когато имаме право да ползваме произведение или елемент от него по силата на свободен лиценз или на стандартен търговски договор (например купуваме изображение от имидж банка, което включваме в своя презентация)

Има много въпросителни как точно биха били имплементирани подобни филтри на съдържание, но за всички е ясно, че алгоритмите им не биха могли да разграничават законосъобразна от незаконосъобразна употреба. Вече имаме опит с частно филтриране на съдържание в големите платформи и сме натрупали достатъчно примери за погрешно блокирано и свалено от алгоритъма на платформата съдържание – някои от тези примери са по-комични, но някои навяват асоциации с антиутопията на Оруел.

Филтрите блокират от лични караоке записи и клипчета на деца, танцуващи на фона на популярна музика, до образователни лекции, съдържаща примери от защитени произведения и записи от конференции.

Проблем би имало и когато дадено произведене има повече от един автор или повече претенции за авторство. Нима искаме платформата да бъде овластена с правораздавателни функции и алгоритми да се произнасят относно това кой е истинският автор на дадено произведение, кой има право да го използва и кой е нарушител? Това би следвало да е компетенция на съда.

Творци: На последно място, спорната разпоредба се прокарва ужким в името на творците, но дори професионалните творци и създатели на авторско съдържание могат да пострадат от масовото предварително филтриране, когато техни съвсем легални ремикси и производни произведения бъдат погрешно блокирани или свалени от мрежата. Представете си как пагубно се отразява на една рекламна кампания неочакваното сваляне на видео-реклама от YouTube, както в последствие се оказва – заради съвпадение в елементи от лицензирана музика, която е ползвана в рекламата.

Действително, събирането на възнаграждения за използване на съдържание в интернет от организациите за колективно управление на права е предизвикателство, но това не е причина да “спрем интернет”, за да наблегнем върху традиционните средства на излъчване и разпространение, каквито са класическите медии, върху които имаме повече контрол.

Самите автори имат нужда от ефективни канали да промотират работата си в интернет, от видимост, популяризиране, а напоследък все по-често – от използване на нови начини за монетаризиране на съдържанието, което споделят онлайн. Тези възможности не бива да бъдат ограничавани за сметка на интересите на една определена индустрия. Като минимум, всички мерки в полза на един от участниците на пазара трябва да бъдат балансирани и пропорционални и да не ограничават творческия процес.

Време ли е за преосмисляне концепцията за авторските права, според теб?
Да, смятам, че авторското право отчаяно се нуждае от реформа. Нормално е правната уредба да изостава от реалните взаимоотношения, но интернет драматично промени правилата както по отношение на много бизнес модели, така и по отношение на ролята на творците и потребителите в творческия процес.

Авторското право е създадено и разработено в условията на аналогова среда и до голяма степен е национално, което го прави не съвсем годно да регулира толкова сложни отношения в цифрова и глобална среда.

За съжаление стъпките за модернизиране на авторското право са твърде плахи, очевидно водят до половинчати и неудовлетворителни решения, и дори липсва широк дебат за бъдещето на регулацията в тази сфера.

Специално в България има много какво да се желае по отношение закрилата на правата на авторите и уважението към интелектуалната собственост. Все пак е добре да помним, че усложняването на авторскоправната уредба и затормозяването на достъпа на обикновения човек до творческо съдържание трудно ще спомогне за изграждането на уважение и желание за стриктно спазване на закона. Правилата трябва да са достъпни и разбираеми и за потребителите, и за творците, и най-вече да не създават дисбаланс между играчите на пазара, за да се надяваме да бъдат следвани и защитавани от широката общественост.

Разкажи ни за Вашата организация, която се бори за защита на текущите ни
свободи онлайн.
ЦИФРОВА РЕПУБЛИКА се роди от сътрудничеството на хора от българските общности на Уикипедия и Криейтив Комънс. Това са движения, които, от една страна ценят и промотират свободния достъп до съдържание, а от друга, се отнасят с повишено внимание и уважение към регулациите в сферата на интелектуалната собственост, като в резултат създават проекти и инструменти, които по един прогресивен начин съчетават тези две ценности.

В течение на работата си по различни проекти, свързани с отворен достъп и образование, установихме, че в България има недостиг на организации, представляващи гледната точка на гражданското общество в дебата за бъдещето на авторскоправната регулация.

Затова се надяваме да спомогнем за сближаването на позициите на правоносителите и потребителите, особено в светлината на течащата авторскоправна реформа.

Кой е поканен да подкрепи Вашето Отворено писмо?
Каним всички организации и институции, които считат за техен приоритет защитата на демократичния достъп до информация, образование и култура, да ни подкрепят в усилията ни да подобрим законодателството в тази сфера.

В това отношение се радваме на подкрепата на учебни заведения и на библиотеките, които също биха били негативно засегнати от въвеждането на описаните мерки за задължително ex ante филтриране на съдържание.

Също така каним представители на засегнатите бизнеси да добавят гласа си към този на гражданските организации.

Призоваваме и творците и професионалните създатели на съдържание, които са наясно с това колко важна е свободата на споделяне за развитието на творчеството им и не са съгласни подобни противоречиви мерки с неясен ефект върху всички участници в творческите индустрии да се приемат в тяхно име.

На последно място, каним всички, които се чувстват засегнати от ограничаването на видимостта и споделянето онлайн, да подпишат нашата петиция срещу задължението на посредниците за въвеждане на филтри за съдържание.

Подпишете петицията сега – тук.

Отвореното писмо е тук.

Ура за Момчил Шумаков и 20 години Mail.bg!

22218456_10150971975429955_3624524183298399500_o

Съвсем наскоро Mail.bg празнуваха своя 20-ти рожден ден! Уау! И защото сме заедно по този дълъг път няма как да не уважавам Момчи – Момчил Шумаков
Председател на Борда на Директорите и Изпълнителен Директор на Mail.bg. Да, тук следва да допълним – създател и вдъхновител също така на този проект.

В годините много и различни наши клиенти са имали различни реклами и присъствие в Mail.bg и любопитните случаи не са един и два, но за тях трябва да разказвам отделно. (Ох, не успявам да се стърпя да споделя за една реклама за анти-бебе таблетки във футъра на мейла, през някъде 2001-2002-ра как доведе до голям семеен скандал …). Добрите формати и резултати от кампании в Mail.bg също не са един и два и изискват отделно внимание.

20 години в бизнеса никак не са малко. То си е цяла вечност. За това именно си говорим в това интервю с Момчил. Благодаря му, че прие поканата и пожелавам сили за още много години в дигиталния бизнес!

Какво се промени и какво е същото в българския уеб в последните 20 години?
Преди 20 години Интернет аудиторията растеше главоломно. Сайтовете бяха по-малки от традиционните медии, но въпреки това, имаше повече свободни рекламни позиции отколкото реклама. Тогава рекламодателите смятаха, че присъствието им онлайн е повече имиджово, отколкото задължително.

20 години по-късно, ситуацията е точно обратната: няма ръст на аудиторията, но реномираните онлайн медии са с огромни аудитории изброявани в стотици хиляди – много по-големи от почти всички офлайн медии. Сега рекламодателите смятат, че присъствието им онлайн е задължително, а реномираните сайтове често страдат от недостиг на импресии.

Научиха ли се рекламодателите що е онлайн реклама и смели ли са, разумни ли са в избора си?
Рекламодателите в България все още разглеждат онлайн рекламата като каре във вестник. Те изцяло пропускат колосалните възможности за анализ и таргетиране. Бирата все още се рекламира в спортни сайтове, а гримовете – в женски. А би трябвало бирата да се рекламира само пред мъже на възраст над 18, а гримовете само пред жени, независимо от сайта. В хода на кампанията би трябвало да се прави анализ на резултатите, в който рекламодателят може да установи, например, че конкретното послание прави гримовете по-атрактивни за тийнейджърки или бирата за по-възрастни господа. Така ефективността би могла да се повиши значително чрез уточняване на критериите за таргетиране, според посланието.

А потребителите – какви са те днес?
Потребителите вече са по-зрели, знаят какво искат и имат изградени навици в консумацията на онлайн съдържание. Тяхната консервативност обаче е в противовес с най-важния принцип на Мрежата – демократизирането на информацията. В името на т.нар. борба с „фалшивите новини“, алтернативната информация става все по-трудно достъпна. Най-начетените и активни потребители са най-лесно подвеждани, защото вече не търсят и другата страна преди да си съставят мнение. Потребителите на социалните мрежи често остават с грешното впечатление, че всички техни приятели мислят като тях по наболелите теми. Но всъщност изобщо не виждат другата страна, която не присъства във фиида им. Благодарение на това, точно т.нар. „опиниън мейкъри“ в момента са най-лесни за манипулиране. Вече дори и търсачките се „борят“ с фалшивите новини. Дали това на практика също не е изразяване на мнение и не би ли трябвало тези услуги да са неутрални?

Как се успява цели 20 години да се развива и отстоява български бранд в онлайн среда при тази голяма конкуренция?
Българите не вярват, че в страната ни сега се произвеждат повече и по-добри продукти от всякога. За съжаление, рядко под български брандове, защото нашите потребители избягват българското. Те не виждат предимствата, заслепени от блясъка на големите международни имена. Никой не допуска, че при международните компании са невъзможни базови неща като да си пишеш с някой, защото имаш проблем. Да регистрираш най-важния си мейл адрес в чужбина е риск, който аз например не бих поел. Какво ще стане ако автоматичното възстановяване на забравена парола не сработи?

Какво си пожелаваш за следващите 20?
Завръщане на Интернет към корените му: с повече неутралност, свобода на словото, повече брандове, малки играчи (вкл. блогове), повече нишово съдържание, повече алтернативна информация, по-малко намеса в информацията както от страна на политиците и държавата, така и от страна на медиите.
22181500_10150971975834955_2383094966128073881_o

Снимките са от партито за 20-тия рожден ден на Mail.bg

Ура за Никола и Слави! Браво на eCommerce Academy

image1

Дигиталният маркетинг се развива с такава динамика, че колкото и събития да има по темата – винаги има интерес, публика и важни нови теми, които да се обговарят и да задобряваме. Затова и с радост следя развитието на eCommerce Academy, още повече вярвам, че електронната търговия е една добра възможност за България, в която има още голям мегдан за развитие тепътва.

Никола Илчев захвана Академията, а сега и Слави Дяковски помага. Затова и поканих Слави на този разговор. За събитието през декември има още малко останали свободни места – линк в края на интервюто за повече инфо.

Разкажи за eCommerce Academy и какво правите?
eCommerce Academy е кауза създадена от Никола Илчев, който е пристрастен към онлайн търговията. Той успя да повлияе и на мен и сега сме екип, почти фанатизиран от вярата си в развитието на традиционната търговия в електронна такава. За нас няма съмнение, че дигитализацията ще се случи и в България. А подкрепени и от статистика знаем, че тази дигитализация ще бъде огромна и ще доведе до страхотни възможности за малкия и среден бизнес. Наблюдавайки западните ни европейски съседки, можем да проследим как са се развили тези процеси и да начертаем успешен план за развитието им и у нас. Именно това е смисълът на дейността ни – искаме да помогнем на родния бизнес да осъзнае наложителността на тази промяна и “да се качи на борда”. Радвам се да споделя, че все повече хора посещават събитията ни и е видно, че работата ни има смисъл.

Може ли електронната търговия и Интернет наистина да повлияят благоприятно развитието на бизнесите в България?
Нямам и капка съмнение, че електронната търговия и Интернет вече действат благоприятно на всичко в България. Електронната търговия, в частност, променя съдби и спасява животи. Буквално. Вече не съществуват реални ограничения за родните производители и търговци да се разрастнат в съседните държави и отвъд океана. Имаме не малко успешни модели за това как от нашите географски ширини можеш да завладееш цели пазарни ниши в САЩ и Европа. А това е огромна стойност не само за самия търговец, а и за всички нас, защото първо виждаме, че е възможно и второ – спечелените средства търговците много често реинвестират в нови начинания на родна земя. Разбира се, трябва да споменем и факта, че електронната търговия предоставя на търговците по-голяма таргет група от клиенти, по-голяма стойност за най-важните им ресурси (време, пари и персонал), възможност да си отворен за бизнес 24/7, неограничено поле да споделяш информация за себе си (мисията ти, целите ти, продуктите и услугите), безкрайни начини да добавяш стойност на клиентите си и още много.

Кои са основните умения, които дигиталните предприемачи следва да имат,
според теб?
Въпрос за повече от милион долара. Повече от всякога за предприемачите е важно да имат висок морал, ясна цел, детайлен бизнес и финансов план. Трябват още познания за различни пазари (marketplaces) и възможностите, които предлагат те; качествен и полезен за клиента дигитален маркетинг; умения за оптимизации на процесите (конверсиите например), жив интерес към нуждите на клиента и още много. А най-важното умение е осъзнатостта, че сам никой не може да се справи с толкова много на брой и толкова сложни задачи, от което следва извода, че трябва да има голям екип от колеги и партньори, който да цени, обгрижва и да се вслушва в съветите му.

Какво отговаряш на скептиците, които казват, че нищо тук не се случва?
Аз съм на 25 години и съм свидетел на огромното развитие на обществото ни. Всичко се подобрява, макар и бавно, погледнато през призмата на един човешки живот. Имаме толкова много добри примери и модели и е само и единствено въпрос на избор дали ще изберем да се вгледаме в тях или не. Готов съм да говоря с всеки, който мисли противното и съм сигурен, че след един такъв разговор ще станем приятели и ще сме поставили огромни цели на бъдещето ни!

Какво предстои за декември и кой е поканен?
За декември месец сме подготвили събитието “Как социалните мрежи да работят за нашия бизнес?”. Социалните мрежи са вече навсякъде и всички вече са в социалните мрежи. Време е и бизнесът смело да се гмурне в тях. А лекторите ни? Ще бъдат феноменални! Започваме с теб, Жюстин, което ще ни гарантира вълнуващо начало и много добро поставяне на основните. След това ще имаме привилегията да чуем Бисер Вълов от Beyond Academy, Роси Георгиева от Face Profits, Мартин Попов от Interactive Share, Димитър Димитров от Stenik, Даниела Ничева от RevTag, Георги Ганев от IBM и Павел Кьосев от Callflow. Ще си говорим за технически тънкости, чатоботове, инфлуенсъри и психологията зад успешния социален маркетинг. Ще бъде страхотно!

За подробности и регистрация – https://ecommercebg.com/the-social-network/

Say Hi to Mila-Lila and give your support

Bring Mila Lila Cards to life

What is Mila-Lila? Mila Lila is a set of 12 cards with challenges for children 3+, and a mobile app to inspire and share. Kids learn through making their own crafts, toys and stories.

  • Each card has:
    • one simple craft to make with clear instructions
    • additional challenges to complete that provoke reflection, research and creativity
    • QR code to register the card in the mobile app and use the additional content there.
  • The mobile app provides for each card:
    • detailed instructions video
    • opportunity for the users to share video or images of their own creatures
    • full list of what other users have uploaded and shared for the specific card, so one can use for inspiration and additional ideas.

Find them and support them: