Няколко канала, поддържани от жени, са силно препоръчителни за следване и този пост има за задача да ви помогне да не пропуснете някой от тях. Из социалните мрежи ги намерете: Елена Телбис, Мими Шишкова, Боряна Ангелова, Виктория Симеонова.
Радвам им се. Забавляват, но и толкова важни теми обговарят. Безстрашно, смело, категорично. Браво и благодаря!
Книгата Страшно умен от Мо Гаудат заех от мой студент, след негова препоръка. Това много ме впечатли и вдъхнови.
Книгата има подзаглавие – Бъдещето на изкуствения интелект и как можете да спасите нашия свят и е много умело и с примери описана не леката истина за изпуснатия от бутилката дух на изкуствения интелект и всички възможни последствия за всеки от нас поотделно и за обществото като цяло.
Книгата говори за три неизбежни неща – 1/ Изкуственият интелект се случи. 2/ Ние просто не можем да спрем и 3/ Всичко е свързано с властта. И изводът – бъдещето на човечеството зависи от всеки от нас.
Изкуственият интелект (ИИ) е по-умен от човека. Той обработва информация със светкавична скорост и работи по определени задачи толкова целенасочено, колкото човекът не би могъл. ИИ вижда в бъдещето, предвижда резултати и прави изводи. Защо тогава толкова често прави грешки и защо тези грешки могат да са фатални за създателите му и за бъдещето на човешкия вид?
Отговорът е: заради хората. Човек пише алгоритмите, които определят начина на работа на ИИ, и по тази причина тези алгоритми отразяват един несъвършен свят. Значи ли това, че сме обречени? В Страшно умен Мо Гаудат, автор на международния бестселър Solve for Happy (Алгоритъмът на щастието), използва значителния си опит, за да отговори на този въпрос и да покаже какво можем да направим всички ние сега, за да научим себе си и нашите машини да живеят по-качествено. С повече от 30 години опит в областта на технологиите и бившата си роля на главен изпълнителен директор на Google X, никой не е в по-добра позиция от Мо Гаудат да обясни как работи изкуственият интелект на бъдещето.
Мо Гаудат е предприемач, ментор и автор на книги. Съосновател е на над 20 бизнеса. Умен, със задълбочени познания и с емпатия и хуманизъм човек.
Силно препоръчвам.
По традиция част от студентите ни създават като учебна задача свой блог. Тази година резултатът е чудесен и бързам с радост да споделя работата на колегите-журналисти от НБУ и готините им блогове, публикувам с линк към конкретни публикации:
Мария и Explore with Mia – Историческия музей в Клисура
Тина и феминисткия й блог Purple inspiration – Пътят към звездите на Татяна Иванова
Павела и нейния блог на пътешественик – 4 дни в Рим
Зара и филмовия й блог
Симона и публикациите й с кауза – Пътят на травмата
Ивана и търсенията й – Силата „стои“ различно на всеки
Блогът за опровергаване на дезинформация и фалшиви новини с доста ценни находки и разследвания
Желая успех на блоговете и на колегите! Да не спират търсенията им!
Гост блог пост интервю на Михаела Георгиева, Магистърска програма “Дигитални комуникации” в НБУ
Калин Василев е един от будните търновски съвременни дейци. Организирал множество събития, спечелил редица награди за инициативите, които провежда и обединил хиляди хора в каузите си, той ежедневно получава доверието на една от най-големите онлайн общности на старопрестолния град. Какво е да си начело на толкова голямо движение, което се активизира само от „зелено“ гориво, разкрива именно той – основателят на „ТarnovoRuns”.
Изграждането на общността го реших, на база сходната ми малка група от приятели, с които тренирахме докато бях в Кеймбридж (Англия). Когато си дойдох в България, реших, че искам да имам сходна група от приятели, с които да тренирам и понеже не познавах никого реших да направя групата в социалните мрежи. С течение на времето самата група израсна с броя членове и с идеите, така че решението бе базирано по-скоро на миналия ми опит, който имах в други градове и на вътрешното ми желание да имам приятели, които имат сходно мислене на моето.
Първоначално всичко беше само виртуално, тъй като никой през първите 6-7 месеца не идваше на моите събития. След това дойдоха и първите няколко човека – изключително малобройно. Всъщност етапите са доста прогресивни. Няма изненадващо покачване, а всичко е отговор на прогресивен труд в една и съща посока. Нямаше внезапно „избухване“ в обединяването на много хора, а по-скоро се изискваше много постоянство, за да започнат да идват двама, трима души. Същевременно, през това време, човек се труди за мечтата си – старае се да разгласи идеята си, свързва се с медии, ходи по училища. Така че етапите по-скоро са три.
Първият е виртуален, в който никой не идва. През втория етап идват много малко хора, а третият се асоциира с постепенното нарастване.
Чисто логистичната структура се изразява в това, че аз съм главният организатор. Има тесен кръг от доброволци, от около десет души, които помагат във вземането на решения. Има широк кръг доброволци, които не вземат решения, а по-скоро се появяват, за да помагат от време на време. И разбира се, хиляди последователи. Динамиката е огромна, постоянно се сменят събитията – по много на година. Няма седмица, в която да се почива или да има време, в което нямаме събития. Тонът на общността е изключително позитивен. Това са хора, които знаят каква е основната мисия на общността – да изгражда сплотена, здравословна среда от единомислещи хора, всичко базирано на добродетели. С израстването на самата група започнаха да се появяват по-малки групички. Видовете събития, които започнахме да правим са много разнородни. Едни хора харесват тренировките, някои хора предпочитат йога, има си и велосипедна общност.
Има различни видове членове в нашата общност. Има едно ядро от десет души, които вземат решения, обсъждат и помагат за сбъдването на събитията. Аз съм лидерът на основното мнение и организаторът. Има по-изявени доброволци, които дават по-често мнение. Такова получаваме и от фенове, които просто искат да споделят това, което ги вълнува. Разбира се, има и много пасивни хора, част от общността, които не изявяват мнение, но изразяват негласното си отношение към това, което се случва, чрез поведението си. Има структуриране на по-активни и по-пасивни членове.
Различните социални платформи имат различен начин, по който поставят правилата си. Във Фейсбук самите групи имат обособени места, където може да се напишат правилата. Аз не съм ги описвал в онлайн пространството, но абсолютно винаги, на всяко едно събитие, говорим, че това е група за сплотеност, обединяване към здраве на една по-стойностна, по-чиста, по-добра околна и човешка среда. Група за комуникация и за подкрепа. Винаги всичко се върти около тази рамка. И понеже групата е много разнородна, администраторът гледа нещата винаги да са в позитивния тон – това не е група за оплакване, не е група за проблеми. По-скоро за позитивни решения и позитивно изживяване.
Начинът, по който действам се измени с времето. В момента, тъй като групата много се разрасна, водя политика на нулева толерантност. С много членове, нямаме място и време за губене, за толериране на поведение, което стъпва извън правилата. В онлайн пространството е изключително лесно човек да се премахне от групата. Този подход спестява изключително много време и задълбочаване в обяснения. Аудиторията знае, че общността е за подкрепа, за позитивно отношение. Има естествен филтър, в който самата общност привлича подобни хора. В началото беше малко по-различно, имаше доста повече обяснение, но вече нямаме време и отсяваме бързо тези, които си позволяват всякакви прояви.
Като главен организатор и човек, движещ дигиталните комуникации, се старая да развия абсолютно всички актуални канали. Като се започне от Фейсбук, където обаче можеш да имаш страница, можеш да имаш и група, след това се преминава в Инстаграм, в Тик-Ток. Просто трябва да си там, за да обхванеш различните таргет групи. Комуникацията е едно нещо, а съвсем друго е консуматорството. В Инстаграм много хора виждат постовете, много хора са фенове, но това не отличавам като комуникация. Комуникация е по-скоро във Фейсбук групата, чиято идея е хората много по-лесно да си качват снимки, да ги коментират, харесват – това е вид комуникация. В Инстаграм методите за комуникация са много по-орязани – освен да коментираш, няма други възможности – липсват групи, каналът не е толкова пригоден за споделяне от различни хора. За момента челна позиция държи Фейсбук групата, Фейсбук страницата също е по-скоро място за консумиране на информация. Най-слабо използвани канали са LinkedIn страницата ни, както и YouTube-каналът ни, който е много малокалибрен.
Бих искал да развия LinkedIn страницата, мисля, че има поле за развитие там. YouTube каналът е слабо развит, но не ми е приоритет да го развивам в момента. Започнал съм да развивам Viber канали.
Много неща се генерират като съдържание. Публикациите, които са свързани с българската природа се харесват най-много. Избягвам провокативните теми, защото те разединяват по-скоро общността, отколкото да раждат някакъв градивен диалог без модериране. Говорим за проблемни казуси от региона – да такива неща се публикуват, генерират много трафик и коментари, но в края на деня това са доста разединяващи диалози. Като темите за ваксини, вируси – гледам да ги избягвам, защото модерирането на подобни теми е изключително сложно. За момента залагам по-скоро на българската природа, на темата за храната, която генерира също любопитство сред членовете, но също е на границата. Сложно е кои са важните теми, които генерират този отзвук да бъдат и нещо позитивно, а не само повод хората да се карат, дразнят и спорят.
Когато забележа някои от членовете да имат някакъв опит в дадена сфера на познание или хъс и желание да помогнат с нещо, аз говоря лично с тях и им споделям за екипа и нещата, които правим, както и как могат да бъдат полезни. Тогава те израстват от фен в човек, който може да допринесе. Подходът е базиран на наблюдения върху личните им умения и желанието им.
Започвам серия публикации на интервюта, които съм направила във връзка с работата по моята дисертация към НБУ на тема корпоративни блогове. За да има и онлайн следа и защото могат да са от полза на някого – споделям и тук пълните им версии.
Днес ви срещам с Росица Николова с блога й Ангел и стръкче.
Каква е ролята на блоговете днес – твоя личен блог за всичко, което правиш?
Ролята на блоговете днес е като времето – променлива. Когато съзадодох блога си преди около 10 години, той беше част от електронен магазин. Исках да обособя секция, в която да има лични истории, за да скъся дистанцията с хората, които ще купуват. Винаги съм вярвала, че истинските неща стават лесно. От проекта остана само блогът. Търговията не е силната ми страна, но писането, бих казала, е.
Блогът ми не е строго профилиран – има много емоционални постове, но и рецепти, има пътеписи, но и среднощните размисли за майчинствот. Просто блог за мислите в главата на една жена. Основната му роля май е да задоволявам собствената си нужда да пиша. Но, оказва се, много хора се разпознават в историите ми, намират решение на проблемите си – емоционални или здравословни, или пък просто изчитат един топъл текст.
Къде е мястото на
блога ти? Особено в контекста на социалните
мрежи?
Мястото
му е точно там, където е – при текстовете
и снимките. Не е бързo
споделяне
като Фейсбук, не е поза като Инстаграм,
няма видеа като в YouTube.
Звучи ми като да е на рафта с вестници.
Но в никакъв случай не искам да нарека
тази форма ретро.
Какво ти носи лично
на теб блогването?
Удовлетворение
и запознанства с нови хора, които са
точно подбрани, защото сами се подбират.
Получава се някаква мрежа от хора със
сходни ценности, но си мисля, че връзката
е много по-тясна, отколкото при другите
социални мрежи. Страницата ми във Фб
има над 3000 последователи, но с някои от
тях съм много добра приятелка, виждали
сме се на общи любими места, имаме сходни
хобита, с други пък никога не сме се
срещали, макар да се познаваме от години,
но пък си знаем и най-тайните кътчета
на душата. В блока, в който живея, може
и да не знам името на съседите си отдясно,
но чрез блога срещнах прекрасни хора
от Стара Загора до Белгия.
Какво време месечно
отделяш за блога си? Как подбираш темите?
И как проследяваш ефективността му?
Не
водя статистика. Далеч съм от всякакви
маркетингови стратегии, анализи и т.н.
Пиша, когато имам какво да кажа. Пиша,
когато мога да съм честна. Обещала съм
си, че ако се опитвам просто да оригиналнича,
ще спра да пиша и ще си направя дълга
разходка. Защото не искам постове, които
просто да бъдат споделяни или лайквани.
Искам такива, които са… хляб. С душа. И
така темите сами си идва – от живота –
любов, море, коктейл с лавандулов сироп,
как се вадят картофи без мотика, забавления
за деца дивачета, до това да хукна ли
към този мъж, когато ми напише в 23 часа,
че му липсвам…
Как във времето се промени личната ти мотивация? Какво те накара да стартираш, кога беше това? И какво е различното днес?
Датата беше 14 февруари, преди около 10 години. Може би затова има толкова любов в блога ми. И не говоря за такава между мъж и жена. Просто любов – когато месиш хляб, когато завиваш детето си, когато пиеш джин на залива в Синеморец, та дори и когато вдигаш скандали.
Днес може би пиша по-зряло. Или поне се надявам. Променила съм се аз, логично е да се промени и блогът. Смених му и името. Беше unicusbulgaria, стана Ангел и стръкче. Повече се разпознавам аз самата във второто и разпознавайки се, писането се получава по-добре. Защото е искрено и многолико.
Съвет/и за
списването/поддържането към начинаещи
блогъри?
Просто
бъди честен. Не позирай, а извади онова,
което е най-дълбоко в душата ти. Защото
от него има и онзи непознат, който седи
в августовския следобед и чете блога
ти, без дори да подозираш, че той
съществува. А всъщност вече имате нещо
общо. И то може да е точно в това изречение.
Започвам серия публикации на интервюта, които съм направила във връзка с работата по моята дисертация към НБУ на тема корпоративни блогове. За да има и онлайн следа и защото могат да са от полза на някого – споделям и тук пълните им версии.
Познавам Крис като един от най-вдъхновяващите млади хора, активен творец, журналист и медиен човек, с великолепно чувство за хумор, галантност и вежливост – рядка комбинация. Той е много специален, ще потвърди всеки, който го познава. Тук говорим за блоговете и за личния му блог https://chrisgrigorov.com .
Каква е ролята на блоговете днес – твоя личен блог за всичко, което правиш?
Блогът е пространство, където можеш да говориш за нещата, които най-силно те интересуват и най-много искаш да споделиш с другите. Определям себе си като човек на словото и блогът е едно от онези полета, които дават свобода на изразяване. Друг е въпросът как всеки ползва тази свобода, какви цели има, към каква публика се стреми, доколко залага на планиране на съдържание и фокусиране върху определени теми. Лично аз съм проследявал десетки блогове и съм комуникирал с техните автори. Позитивно е, че блогърите имат същото уважение в общественото пространство, каквото имат и политолозите, социолозите, писателите на художествена литература. От друга страна, много хора се представят като блогъри в публичната среда, но писането за блог при тях е твърде непостоянно и безцелно. С други думи, това може да се превърне в етикет, а съдържащото се да не е съотносимо с това понятие. Казвам това с ясното съзнание, че малко хора биха могли да са само блогъри и от това да печелят достатъчно приходи. Моето разбиране е, че за да концентрира аудитория, един блог би следвало да има системност в публикуването и рамка за съдържащата се информация, за да знаят хората кога и какво да очакват от него. Иначе, ако човек просто пише от време на време и за каквото му хрумне, думите му се вливат в огромния и разнопосочен поток на медии и социални мрежи и се губят някъде там. В този случай няма никакво значение дали е написал поредния коментар в личния си блог, или го е постнал като статус в социалните мрежи.
Къде е мястото на блога ти? Особено в контекста на социалните мрежи?
За съжаление, блогът в неговия класически вид, със статии на различни теми, отстъпва пред скоростната комуникация в социалните мрежи. Това може да потвърди всеки, който има реален поглед върху посещаемостта и потребителското търсене. Вече се наблюдават все повече хибридни модели, съчетаващи информация за всеки тип потребители. Хората отвикват да разглеждат статии, чието прочитане от началото до края надвишава минута, минута и половина. Съзнавайки тази все по-засилена тенденция, медиите също съкращават материалите си до възможния минимум, а някои от тях дори имат настройка за отчитане на времето за прочит. Паралелно с това снимките и видеоматериалите, а в най-ново време и аудио подкастите, до такава степен са превзели информационната среда, че текстовото съдържание отстъпва с много крачки назад. Това е световна тенденция, но най-скоростно се случва в общества като нашето, в които все повече се губи интереса към постиженията на словото и културата, както и към търсенето на колективно справяне с общи проблеми.
Лично моя статистика показва, че всеки десети човек от последователите ми в социалните мрежи вижда известията за нови публикации в блога, а от тези, които ги виждат, един на двайсет отваря статията и един на сто я прочита цяла. Обратно на тази статистика, почти всеки, с когото разговарям, твърди, че моето съдържание го интересува, но няма времето да чете текстове и би го следял повече, ако го преработя в друга форма. Като напълно незрящ, аз съм се учил на много неща чрез слушане и съм възпитал у себе си способността дълго да концентрирам вниманието си. Без да отричам преимуществата на визуалните подходи, зная, че когато се превърнат в основно средство за публична комуникация, те ощетяват въображението, способстват за намаляване на речниковия запас и в един по общ план поставят под въпрос умението ни да се разбираме по-добре помежду си. Неслучайно Витгенщайн казва, че „Границите на моя език са граници на моя свят.“ Затова аз не се отказвам от своя модел, като единствено го допълвам с мултимедийно съдържание от мрежата, тъй като то служи за илюстративен материал.
Какво ти носи лично на теб блогването?
Носи ми удоволствие, защото, докато проучвам една тема и разсъждавам върху това как да я представя, мисля за всички онези, на които тази информация би влязла в употреба. В много случаи сам аз съм търсил информация по дадена тема и съм изчитал десетки излишни неща, докато достигна до нещо стойностно. Иска ми се моите статии да са филтри за четящия човек и да го облекчават от трудността да рови в неизчерпаемата онлайн среда. Моят блог е на 90% журналистика и 10% личен елемент. Неслучайно съм обособил категория „Обективно“, където попадат материали, към които съм проявил по-дистанциран, изследователски подход. Причините за журналистическия подход са, че пет години работих в онлайн радио и паралелно пишех текстове за други медии. Тогава подготвих много от проектите за появилите се по-късно статии и се учих да отсявам информация и да я проверявам за достоверност. Изследователският подход пък води началото си от научните ми интереси в областта на музиката. Ако човек заяви някаква теза и я подкрепи неубедително, тя бързо издъхва при един по-внимателен прочит. И обратно, ако успее да приведе всички възможни аргументи в подкрепа на тезата си, всеки би се затруднил да се противопостави.
Давам пример. Има твърдения, които лесно се казват и още по-лесно се вярват. Много хора съм чувал да казват например: „Слави Трифонов е най-големият проводник на чалга културата у нас“. Намирам това твърдение за твърде едностранчиво и не отчитащо всички процеси и взаимодействия в музикалния шоубизнес. За да мога да ги обясня, създадох общо над десет статии, част от които все още са непубликувани. Създавайки взаимовръзки между тях, аз разказвам за понятията поп-фолк и фолклор през 90-те години и преди това, за културата и музиката в България в годините след демократичните промени, за дискусиите около понятието „чалга култура“, за мястото на „Ку-Ку бенд“ в медийната среда, за големия брой музиканти, работили с тях и приноса им за поп музиката. Направих го, не за да защитавам личността Слави трифонов и да му създавам позитивен образ, нито пък за да правя реклама на чалгата. Направих го, за да покажа, че за колективните процеси в едно общество отговорността също е колективна. Писах тези статии преди Трифонов да влезе в политиката. А обобщенията и противопоставянията, базирани на чалгата и нейния „проводник“ продължиха с пълна сила и след това. Те не биха били обективни дори и ако отсега нататък Слави се проваля във всяка своя обществена роля извън музиката.
Какво време месечно отделяш за блога си? Как подбираш темите? И как проследяваш ефективността му?
Всяка статия ми отнема средно по десет часа, а на месец публикувам шест до осем статии. В посоченото време влиза търсене на контакти и информация, разговори с хора, набиране на текст на материала от записите, подреждане на цялото съдържание и обособяване на подтеми с подзаглавия, прослушване на музика при музикалните статии, търсене на подходящото мултимедийно съдържание, цялостна редакция, техническа работа при публикуването. Някои от статиите са плод на много часове проучвания, правени още преди време. Имам базови материали за над двеста статии, които мога да използвам по всяко време. Осигурил съм си достъп до няколко международни търсачки и библиотеки, където съм правил заявки по ключови думи и съм получавал информация, която съм класифицирал и чака своето време. Имам и много кореспонденция с музиканти от цял свят. Имам богат фонд от бележки, препратки и опорни точки, който използвам непрекъснато. Има седмици, в които съм по-ангажиран с друго. Тогава взимам някаква стара своя разработка и за два-три часа правя статията. Но там е било вложено време преди това. Колкото до темите, в моя блог те са три – музикалната, която е най-застъпена, социалната – чрез рубриката „Любопитно за хората с увреждания“, фокусирана върху медийните публикации по темата и какви са изразените в тях нагласи и отношения, и една трета тема, която съм оставил по-скрита за публичността, тя е с мои есета и коментари по наболели обществени въпроси. Музикалните теми са изцяло базирани на лични предпочитания и интереси. Не бих писал за музика, към която храня негативни чувства. Посещаемостта следя както чрез инструментите за дневни, седмични и месечни отчитания броя посетители на страниците, така и чрез броя на абонираните за имейл бюлетина. В статистиката ми има информация и колко хора са посетили дадена страница през социалните мрежи, или по други пътища. Следят се коментари, харесвания на страници и публикации и т.н. Но този мой проект не е с комерсиална цел и не ми донася никакви приходи към този момент. Не е правен да бъде масов продукт, който задължително да се стреми към по-голяма аудитория и печалба. Дори напротив, в него си позволявам да отварям теми, за които никой не пише, да им давам път в българска среда. Отлично зная кои са средствата, които биха увеличили посещаемостта, но не бих желал да ги прилагам, тъй като противоречат с някои мои принципи. И тук не е толкова важно кой стои зад съдържанието, а просто тези теми не будят интерес. Но пък имам няколко специалисти сред читателите, които ме коригират, когато видят грешки, това е безценно за мен. Рекламирам дейността в блога умерено, без агресивни послания. Разпространявам обявленията за всяка статия според нейната специфика в подходящи тематични групи, обособени в социалните мрежи. Използвам добре познатите трикове за извеждане на ключови думи, по които през търсачките по-лесно да се намира моята статия. Цитирам и много източници и полезни връзки, което също повлиява добре на позиционирането в интернет и за позитивното отношение от колеги, работили по същите теми.
Как във времето се промени личната ти мотивация? Какво те накара да стартираш, кога беше това? И какво е различното днес?
Цялата история на стартиране съм я разказал в своя статия. Накратко, всичко започна с няколко музикални предавания, за които подготвях сценарии. Дадох си сметка, че ограниченото време на предаването не ми позволява да прочета всичко, което съм събирал и подготвял дълго и търпеливо. Но не беше само това. Имаше много благоприятни условия, които се събраха. Моят блог не е част от специализирана платформа за блогове. Той е част от моя личен уебсайт, в който има и други неща. Важно условие беше, че намерих технически грамотен асистент, тъй като не мога да се справя самостоятелно с поддръжката, тъй като съм незрящ. Използвам синтезатор за българска реч, а уебсайтовете все още работят за това да се увеличава достъпността за екранни четци за лица с нарушено зрение. Впрочем, не съм първият незрящ в България, който има свой блог. За мен един от най-успешните примери е Костадин Колев, който има блог за нови технологии и го поддържа напълно сам в достъпна за него платформа. И днес мотивацията ми е същата, каквато бе в началото. Дори е повече, защото сега мога да използвам за цитиране и статии, писани преди това, да правя препратки от едно към друго, какъвто е принципа на онлайн енциклопедиите. Така всяко нещо може да се погледне от няколко ъгли и е въпрос на любопитство колко навътре ще навлезе човек в тематиката. Освен това, писането с цел лична употреба е едно, а когато знаеш, че то остава за поколения читатели, които могат да го цитират и проверяват, вниманието към всеки детайл е много по-изострено. В началото пред мен стоеше въпросът дали да създам информационен портал, в който всичко да е медийно съдържание, или да направя блог. Избрах второто, защото често съм изкушен да изразявам свои лични позиции и да конструирам материалите си така, че да показват отношението ми към темите. Това за мен е по-искрено спрямо аудиторията и няма намерението да манипулира нейния избор в какво да вярва. В това време, в което всеки сам може да определя съдържанието, което да стига до него, този личен, често неосъзнат подбор лишава много от нас от случайните открития извън нашата матрица. Озовали сме се в парадокса да обитаваме среда на неизчерпаемо знание, а да нямаме фокус, който да ни обогати с нови знания. Затварянето в кръга на онова, което ни се препоръчва от социалните мрежи, видео платформите, търсачките, би могло да ни даде много концентрирано познание, но и да ни остави слепи за алтернативни източници. В крайна сметка, информирането и използването на получената информация е лична отговорност. И ако има тенденции и практики, които да третират потребителя като клиент, той винаги може да разбере това и да го контролира.
Съвет/и за списването/поддържането към начинаещи блогъри?
Преди всичко, важното е да не възлагат големи очаквания на аудиторията. Да бъдат търпеливи, да имат постоянство в публикациите и в тяхното изпълване със съдържание. Да оставят идеите да отлежат известно време. Може да пишат по тях, но в началото нека не бъде с нагласата за статия, защото понякога важното днес ти се струва по-маловажно утре или след седмица. Да не подценяват публиката и винаги да си представят, че тя е най-големия им и умен критик. Да си задават винаги въпроси като: С каква цел пиша това, какво искам да постигна, какво искам да кажа на хората, какво очаквам да разберат, да отговорят те. Често в предвиждането на реакциите се крие преимуществено познание как да се привлича вниманието на потребителя в желаната посока. И нещо също много важно: Да не се предоверяват на редактори. Преди известно време реших да потърся редактор, с чиято помощ да подобря още повече езиковата си грамотност. Но бях изправен пред проблема, че редакторите предлагат стилистични корекции, изменящи първоначално изказаното от интервюирания. Ако става дума да се редактира мой личен коментар, мога да си позволя да го разгледам. Но когато преписвам едно интервю от аудио запис, стремя се да предам максимално близко самата тъкан на изказа. Вие знаете колко неща остават скрити в един текст – интонация, нюанси на речта, жаргон или диалект, възклицания, всички индикатори за потока на мисълта и емоционалната натовареност при всеки отговор. За мен като незрящ човек, който се е ориентирал основно по тези индикатори при опознаването на характери, те са много важни за това колко искрен е говорещия, кое за него е приоритетно, какви реакции проявява при всяка тема. И след като се примиряваме, че в един текст това отсъства като елемент, особено след като е преработен така, че да отговаря на граматични норми, редакторът иска от мен допълнително да пипам стила на изказа, да сменя чуждиците с български съответствия, да омекотя по-твърдо изказани думи, да пренаредя целия словоред. Мисля, че това осакатява живия език, прави го по-статичен и формален. Единственият официален елемент, който съм съхранил, е „Вие“ формата, тъй като не мога да избягам от стандартите за журналистическа етика, които съм учил. Ако разговорът е на „Ти“, а се цели професионална дистанция, се изпада в неизбежни противоречия.
Още интервюта по темата:
Започвам серия публикации на интервюта, които съм направила във връзка с работата по моята дисертация към НБУ на тема корпоративни блогове. За да има и онлайн следа и защото могат да са от полза на някого – споделям и тук пълните им версии.
Познавам Петя Пандулева като комуникационен експерт, много силна в digital, а също и като активен блогър в период от няколко години. По скромното ми мнение – сред най-ярките блогъри от тази епоха у нас. PetPanda бе позната и харесвана, обичана и следвана – в блога, в другите й онлайн канали. Специфични и не лесни теми, силно защитени позиции, голяма усмивка – с това знам Петя. Е, както тя каза за себе си – вече е екс-блогър. Последните й публикации са от април 2020.
Каква е ролята на блоговете днес, при личния брандинг (твоя личен блог) и корпоративните такива?
За мен лично, блогът е комуникационен канал, платформа, в която можеш да изразиш мнение, да дадеш съвет, да разкриеш своето персонално светоусещане свободно, пред публика. При личния брандинг, е важно блогът и съдържанието в него да е рефлекция на интересите на даденият човек, да отразява кой си ти и за какво се бориш. Моят личен блог се променя с мен. Темите, които са ме интересували преди 10 години са били различни, дори мнението ми и нещата, които съм харесвала се променят с годините и това се отразява в съдържанието, което публикувам.
При корпоративните блогове същото е валидно, блогът е мястото, което отразява гласа и същността на компанията. Като за мен това място не е непременно наречено блог, важното е да има качествено съдържание, което пряко или косвено е свързано с бранда – може да е в секция новини, може дори да е нюзлетър. Ролята на такова съдържание е брандовете да говорят на достъпен език, да се свържат с потребителите си и да разкрият мисията и визията си по един по-човешки начин.
Как се промени ролята на корпоративните блогове във времето? А на личните?
Според мен корпоративните блогове се превръщат в органична част от съдържанието на онлайн присъствието на брандовете. Много брандове нямат секция “блог”, но пък имат съдържание, което е свързано с целите и корпоративната им идентичност. Дали ще е секция, която е за устойчивост, опазване на околната среда, иновации или съвети за потребителите, всеки бранд, в зависимост от идеологията за него трябва да създава такова съдържание. Нещо, което забелязвам е, че много брандове са започнали да говорят много по-достъпно, да допускат потребителите по-близо, за да могат да установят връзка с тях.
Промяната в личните блогове, която аз забелязвам е, че се разгръщат и в останалите канали. За един блогър само една платформа не е достатъчна и виждам как се развиват и започват да публикуват в инстаграм, тик ток, подкаст, канал в YouTube. Дори в последните години самата лексика са промени – от блогъри, се превърнахме в инфлуенсъри, а сега сме content creators (създатели на съдържание). Дигиталните комуникации се развиват много бързо и блогът е една от платформите, които един създател на съдържание трябва да поддържа. Виждаме и промяна в нивото на възможности за монетизация с различни платформи за affiliate маркетинг, съчетано с банер реклама и партньорства с брандове.
Къде е мястото на блога в онлайн комуникационния микс на бизнеса и организациите днес?
Според мен тенденцията брандовете да са по-близки с потребителите си, да се изгражда връзка и лоялност, да се дава добавена стойност от бранда към клиента, ще продължи. Това е причината да вярвам, че блоговете ще се развиват и еволюират като част от комуникационния микс, независимо дали е секция “блог” на сайта или публикуване на регулярно интересно съдържание в различните платформи на един бранд.
Съвет/и
за списването/поддържането на
корпоративните блогове?
Най-искреният ми съвет е съдържанието да е автентично, да отразява ценностите на бранда или на човека зад блога. В света, в който живеем съдържанието трябва да е кратко, поднесено визуално и интересно, лесно смилаемо и споделяемо с един клик.
Започвам серия публикации на интервюта, които съм направила в периода септември 2019 – септември 2020 във връзка с работата по моята дисертация към НБУ на тема корпоративни блогове. За да има и онлайн следа и защото могат да са от полза на някого – споделям и тук пълните им версии.
Каква е ролята на блоговете днес, при личния брандинг (твоя личен блог) и корпоративните такива (фирмения ви)?
Блоговете са незаменим инструмент за изграждане на личен и корпоративен бранд, както и за подпомагане на процеса на продажби.
Причините са много, но ключовите фактори са два: органично търсене и собственост върху съдържанието. Органичните резултати при блогването продължават да се развиват в положителна насока при постоянство. С времето все повече ключови думи се индексират по-добре, особено в контекста на конкретни транзакционни думи с потенциал за продажба.
Същевременно, търсачките са основен инструмент за модерни технологии като Google Assistant / Alexa, което носи допълнителни ползи в дългосрочен мащаб.
Собствеността на съдържанието е друг безценен фактор. Социцални мрежи като Фейсбук или Туитър се появяват и залязват с времето, а достъпът до съдържанието им е ограничен (и може да бъде загубен). Генерирането на архив, който може да бъде надграждан и обновяван с времето, както и да преминава в различни формати (аудио/видео) е невероятно полезен, без да изключва съвместната работа с други платформи.
Да не забравяме имейл маркетинга – генерирането на абонати през външни мрежи рядко работи ефективно.
Може ли да се гледа на корпоративните/институионалните блогове като на „корпоративен комуникационен склад“?
Определено. Често се налага да търся историческа информация за дадени решения от Метрополитан, Столична община, както и различни други институции (и най-вече компании). Историческият “журнал” във формата на комуникационен архив е ценен съветник за потребители и доставчици.
Къде е мястото на блога в онлайн комуникационния микс на бизнеса и организациите днес?
Почти всяка организация на пазара е наясно, че блоговете са ценен инструмент. Регулярността на публикуване вече разграничава опитни компании и институции от тези, които не разбират важността на блоговете в дигиталното пространство.
Ако органичното търсене и позиционирането в Google са важни за бизнеса, развитието на блог е неотменна част от стратегията. В противен случай дигиталното позициониране може да е относително ограничено – с изключение на 1-2 канала като Фейсбук за заведения или Инстаграм за магазини.
Доколко е важен изборът на платформа и технологично решение за блога?
Има различни подходи за изграждане на блог, но WordPress е лидер на пазара. С 38.5% пазарен дял от всички сайтове в световен мащаб, платформата е доказан лидер за проекти с различни размери и цели.
Избор на външна система, без доказана SEO оптимизация в основата (или инструменти за покриване на основните критерии) е грешка, която ще афектира успеха при ранкинга в бъдеще. WordPress покрива важните параметри по подразбиране, особено със стандартните теми в каталога на платформата, както и чрез инструменти като Yoast.
Изграждане на система на външен източник като Medium, WordPress.com, Blogspot също би довела до проблеми в дългосрочен етап. Особено при използването на готов безплатен поддомейн, миграцията би означавала загуба на постигнати резултати от началото на стартиране на блога.
Лично за теб – какво време месечно отделяш за личния си блог? Как подбираш темите? И как проследяваш ефективността му?
Личният ми блог представлява тренинг ресурс, който използвам вътрешно с колеги, както и подробни и проучени теми по често задавани въпроси от клиенти. Това води и до много органичен трафик от съответните търсения по сходни теми.
На седмична база отделям 6-8 часа на блога. Това включва писането на една статия през седмицата, отговори на въпроси и коментари, проучвания, преглед на статистики и ранкинг, както и генериране на теми от въпроси в социалните мрежи, в работата, и през системи като Google Search Console.
Ефективността се мери предимно в ръст на трафика, коментари, споделяния и дискусии в различни групи, както и лични съобщения по различни мрежи, свързани с конкретни публикации. Покани за събития или интервюта, базирани на темите, също представляват критерий. Тъй като темите често са свързани с бизнес и управление на талант, линкове от колежи и университети са друг важен фактор, който оценявам като успех на блога (и контакти с професори и доценти от Европа, Северна Америка, Азия).
Как във времето се промени личната ти мотивация? Какво те накара да стартираш, кога беше това? И какво е различното днес?
В самото начало (някъде през 2006г) стартирах с лични бележки и документиране на работния ми опит, списване на полезни ресурси, както и водене на личен архив от инструменти за работа, команди за автоматизация и т.н.
Блогът еволюира във втори блог, който накрая мигрира в трети – на mariopeshev.com с прехвърляне на съдържанието и пренасочване на трафика. Така съдържанието не се губи, а продължава да расте и да генерира допълнителен трафик.
Мотивацията ми продължава да бъде свързана с документиране и разписване на казуси, които ми помагат като професионалист във времето (учейки и създавайки ресурси, които могат да се препрочитат). Разликата е в насоката на темите, които се променят с кариерния ми път. Ако в началото съм списвал бележки по системи за програмиране, след което фокусът е бил основно PHP и WordPress разработка, то сега е предимно дигитален маркетинг, мениджмънт, управление на бизнеси и консултиране като основни теми.
Съвет/и за списването/поддържането на корпоративните блогове?
Корпоративните блогове позволяват за списване на съдържание от няколко автора, което обогатява набора на теми. Тъй като корпорациите таргетират различни аудитории – партньори, корпоративни клиенти, частни потребители и т.н., групирането на съдържание в няколко категории може да предостави богата палитра от съдържание за всички.
Често потребителите търсят онлайн (Google) по теми, които най-добре биват описани от самия източник. Търсачката на сайта може също да бъде полезен инструмент, който не трябва да се игнорира.
Унифициране на тона на съдържанието е един от проблемите, който фирмите срещат. Изграждане на норми за начина на писане и структуриране на текст помага за унифицирането, когато няма наличен редактор в екипа.
Поддържане на подробна FAQ секция като част от блога за нови казуси и промени в легално или счетоводно естествено може да подпомогне ползваемостта на блога. Подкрепа на инициативи и други вътрешнофирмени програми са добър показател за т.н. “Employer branding”, т.е. социалната отговорност и активностите, с които компанията се ангажира допълнително.
Божо Божанов е един от най-устойчивите във времето блогъри, които пишат на български език. Темите, по които пише са важни за цялото общество. Блогът му е БЛОГодаря.
Много са великолепните блог-публикации на Божо, но днес ще акцентирам върху една – свързана с изборите на 4 април 2021 – Защо съм кандидат за народен представител.
Преди около година направих кратко интервю с Божидар Божанов за мястото и смисъла на блоговете. Цитирах като част от моя дисертационен труд, посветен на блоговете в епохата на социални мрежи. За да стига до повече хора публикувам и тук.
Има ли, според теб, и каква е ролята на корпоративните/на институции блогове днес?
Генерирането на съдържание за т.нар. content marketing е доста важна част от маркетинговата стратегия на една компания, така че определено корпоративните блогове са инструмент, на който да се обърне сериозно внимание. Поне при продуктовите ИТ компании, корпоративният блог е важен за привличането и задържането на интереса на потенциални клиенти.
Що се отнася до институциите, там въпросът е основно имиджов. Не е практика да има блог на публична институция, защото блоговете изразяват мнение, а институциите провеждат политика. Все пак могат да се използват за разясняване на провежданите политики, което е добра практика.
Доколко медийните хора, журналистите използват и разчитат на блоговете?
Използват ги като източник на добри материали, които да представят на читателите си, както и да се информират по определени теми.
Може ли да се гледа на корпоративните/институионалните блогове като на „корпоративен комуникационен склад“?
Определено.
Къде е мястото на блога в онлайн комуникационния микс на бизнеса и организациите днес?
Предвид, че съдържанието в корпоративен блог подобрява много откриваемостта в търсачките, то корпоративният блог би следвало да има доста важна роля.
Започвам серия публикации на интервюта, които съм направила в периода септември 2019 – септември 2020 във връзка с работата по моята дисертация към НБУ на тема корпоративни блогове. За да има и онлайн следа и защото могат да са от полза на някого – споделям и тук пълните им версии.
Първото – с Димитър Цонев.
Има ли, според теб, и каква е ролята на корпоративните блогове днес?
Ролята на блоговете не се е променила много през годините – тя винаги е била споделяне на идеи. При корпоративните блогове е начин да се покаже човешкото лице зад фирмата/организацията и споделянето на интересни и полезни информации, които по един или друг повод не намират място в основния сайт. Другото е оттърсване от онова сухо и излъскано корпоративно звучене, което с времето всички придобиваме навика да използваме и преминаването в по-неформален стил на общуване с аудиторията. Разбира се, дигиталният маркетинг разчита на такъв тип съдържания за насищане с ключови думи за SEO, за изграждане на доверие… роли много, когато се използват правилно.
За какъв тип компании са подходящи?
Всяка фирма има какво да разкаже за себе си, за процесите на правене на бизнес или за продукта/услугата, които предлага. И всичко това – пречупено през различни изразни средства и език. Когато започнах работа в Стар Нейлз си мислех, че този формат не е удачен, тъй като става въпрос за бизнес в козметичната индустрия. В тази ниша всичко е твърде визуално, а блоговете предполагат и наличието на текстово съдържание. Бързо с практиката се убедих, че съм грешал – винаги има какво да бъде разказано и обяснено, особено когато е направено увлекателно.
Кой (като позиция / познания) е най-добре да списва фирмения блог?
Идеалният вариант е повече хора да имат разбиране какво е блог, какви са неговите цели, как блогът се вписва в дигиталният маркетингов микс на фирмата и се включват да създават различни съдържания. Но дори и един да има, който е готов да го списва, той може да събира мненията и думите на онези свои колеги, които имат какво да кажат, но или не се престрашават да го направят.
Какви цели може да си постави една фирма пред блога?
Това зависи от нишата и фирмата, но разпознаваемост и изграждане на авторитет са много добри цели. Отделно може да се използва за по-добро индексиране и насищане с качествено съдържание на резултатите в търсачките за ключовите думи.
Къде е мястото на блога в онлайн комуникационния микс?
Аз бих го сложил почти редом до фирмения уебсайт. Те са двата компонента, които изграждат гръбнакът – нашите места, които управляваме и върху които имаме контрол. И около тях би трябвало да се прикачат останалите дигитални услуги, инструменти и платформи, които се изполозват, за да се общува с аудиторията.
Би ли дал съвет/и за списването/поддържането на корпоративните блогове?
Блоговете, както и сайтовете, не работят на принципа „set and forget“ – пускаш ги и забравяш за тяхното съществуване. Добрият блог има нужда от постоянство за създаване на ново съдържание, насочено към аудиторията, с подходящите ключови думи и по теми, които тази аудитория обича да чете и да се ангажира (чрез харесвания, споделяния, коментари…)
Последни коментари