be human

Бангаранга! Браво Дара!

Народния фолклор във фейсбук / иста около песента на Дара Бангаранга на 16-17 май 2026 г.

„И крал Артур не може да извади това, което Дара вкара на хейтърите!“

„Бангарангата на един народ.“

„Полет над дребнодушието, някой каза. Браво, момиче!“

„И бангаранга за всички хейтъри.“

„Явно не само Господ, но и Сатаната е българин.“ Драго Симеонов

„Не беше със 666 точки, но дори с 516 спечелихме! 🇧🇬“ Иво Божков

„За всички родени като киселяци и изсъхнали марули, нека се радваме, хора . Вие не сте зеленчуци, а души, които могат да се радват на 🇧🇬 българския световен успех!

ДАРА направи за 🇧🇬 България това което направиха нашите национали ⚽ през 1994 в САЩ. ДАРА направи това, което никой външен министър не е направил за доброто име на 🇧🇬 България.“ Зенон Саркисян

„Дара направи това, което Дарий не можа – завладя Европа.“ Лъчезар Томов

„Бангаранга на оплаквачките! Честито на това слънчево момиче Дара, заслужава го!“

„Поздрави към всички участвали в тази историческа победа за България!

И специално към хората, които стоят зад създаването и успеха на #BANGARANGA:

DARA / Darina Yotova – изпълнител и съавтор на текста.

Димитрис Контопулос – изключително успешен гръцки композитор.

Кристиан Тарча Monoir – румънски продуцент и автор на песни.

Анне Джудит Стоке Вик – норвежка авторка на песни.

Stanislava Armoutlieva – продуцент, Virginia Records

Милена Милотинова – генерален директор на БНТ

Браво и благодаря за прекрасното чувство!“ Георги Илиев

„Дара спаси Европа!“

На сцената във Виена DARA беше придружена от четирима танцьори – Iker Cederblom Herrera, Ellinea Siambalis, Lisa Högström и Mateo Cordova Pomo – част от шведската contemporary и commercial dance сцена.

И още много реакции. Браво ДАРА! Бангаранга!

Топ коментари за случващото се, които да не пропускате да следите

Няколко канала, поддържани от жени, са силно препоръчителни за следване и този пост има за задача да ви помогне да не пропуснете някой от тях. Из социалните мрежи ги намерете: Елена Телбис, Мими Шишкова, Боряна Ангелова, Виктория Симеонова.

Радвам им се. Забавляват, но и толкова важни теми обговарят. Безстрашно, смело, категорично. Браво и благодаря!

Тоест и Елена Телбис
Мими Шишкова – prokletajena
Боряна Ангелова
Виктория Симеонова и Господари

Страшно умен от Мо Гаудат

Книгата Страшно умен от Мо Гаудат заех от мой студент, след негова препоръка. Това много ме впечатли и вдъхнови.

Книгата има подзаглавие – Бъдещето на изкуствения интелект и как можете да спасите нашия свят и е много умело и с примери описана не леката истина за изпуснатия от бутилката дух на изкуствения интелект и всички възможни последствия за всеки от нас поотделно и за обществото като цяло.

Книгата говори за три неизбежни неща – 1/ Изкуственият интелект се случи. 2/ Ние просто не можем да спрем и 3/ Всичко е свързано с властта. И изводът – бъдещето на човечеството зависи от всеки от нас.

Изкуственият интелект (ИИ) е по-умен от човека. Той обработва информация със светкавична скорост и работи по определени задачи толкова целенасочено, колкото човекът не би могъл. ИИ вижда в бъдещето, предвижда резултати и прави изводи. Защо тогава толкова често прави грешки и защо тези грешки могат да са фатални за създателите му и за бъдещето на човешкия вид?

Отговорът е: заради хората. Човек пише алгоритмите, които определят начина на работа на ИИ, и по тази причина тези алгоритми отразяват един несъвършен свят. Значи ли това, че сме обречени? В Страшно умен Мо Гаудат, автор на международния бестселър Solve for Happy (Алгоритъмът на щастието), използва значителния си опит, за да отговори на този въпрос и да покаже какво можем да направим всички ние сега, за да научим себе си и нашите машини да живеят по-качествено. С повече от 30 години опит в областта на технологиите и бившата си роля на главен изпълнителен директор на Google X, никой не е в по-добра позиция от Мо Гаудат да обясни как работи изкуственият интелект на бъдещето.

Мо Гаудат е предприемач, ментор и автор на книги. Съосновател е на над 20 бизнеса. Умен, със задълбочени познания и с емпатия и хуманизъм човек.

Силно препоръчвам.

Онлайн присъствие и онлайн репутация – Любо Киров

Като говорим за онлайн репутация – задачата не е лесна, каналите са много, а доброто им обслужване изисква последователни усилия, креативност и отдаденост.

Официален сайт: https://lubokirov.com/

Youtube канал

Facebook – 101 000 последователи

Spotify

Google

Лили Иванова онлайн май 2023

Като говорим за онлайн репутация – задачата не е лесна и всички усилия могат лесно да рухнат.

Пример – Лили Иванова. Личният й сайт е топ – структура, дизайн, ефекти, функционалности – модерна работа, със стил и отношение направен.

Youtube канал

Страница за Лили в Уикипедия

Фейсбук на Лили Иванова – 328 000 последователя

И накрая това

Нови блогове и нови блогъри – студенти-журналисти от НБУ

По традиция част от студентите ни създават като учебна задача свой блог. Тази година резултатът е чудесен и бързам с радост да споделя работата на колегите-журналисти от НБУ и готините им блогове, публикувам с линк към конкретни публикации:

Мария и Explore with Mia – Историческия музей в Клисура

Тина и феминисткия й блог Purple inspiration – Пътят към звездите на Татяна Иванова

Павела и нейния блог на пътешественик – 4 дни в Рим

Зара и филмовия й блог

Симона и публикациите й с кауза – Пътят на травмата

Ивана и търсенията й – Силата „стои“ различно на всеки

Блогът за опровергаване на дезинформация и фалшиви новини с доста ценни находки и разследвания

Желая успех на блоговете и на колегите! Да не спират търсенията им!

Innovation Explorer 2023 – Ana Murray

How to convince more people innovation is needed for almost all areas today? How to engage them innovate or look for innovation in their everyday work?

The pace of transformations needed in societies behaviors and practices is faster than ever before with all the crises we are facing worlwide at a more rapid speed. For this reason, we need to accelerate in maybe a more disruptive way the way we do things day to day. And those new avenues, new practices and behaviors can only come from innovators. I would rather say we need more shared awareness of the levers innovators are trying to shift and as such gain support and inspire others.

What is your main motivation for doing all you do?

I still believe in humanity and that the good would eventually prevail. Idealistic, I know. Whenever I see the worst in us as people, I am also reminded about the incredible individuals that never give up in their fight for systemic change of societies for the good of all.

And how more successfully to teach children in innovation and in creating new solutions for the future?

Asking questions, all the questions possible, is the first step to unveil critical thinking, accountability, citizenship and get to explore what could change. Love kids asking questions as their reality is still untouched by fears and barriers grownups have.

What is your message to the Innovation Explorer 2023 in Sofia audience?

Collaboration with intent is beautiful in innovation as that is how we can transfer and scale impact at global level and change lives together.

Details and registration for Innovation Explorer 2023, where you can meet Ana and many more inspiring people – innovationexplorer.bg

Тихомир Църов за подкастите и радиото онлайн

В работата си по темата за подкастите се срещнах с още един интересен човек и ето разговора ни с Тихомир Църов, комуникационен и медиен експерт с богат опит.

Ти имаш богат опит и поглед към аудио форматите, медиите и комуникацията. Коя е основната магия на аудио форматите?

Гласът не лъже. Колкото и да е опитен човек в прикриването на това, което иска да не стане достояние на широката публика, гласът не позволява да бъде изречена лъжа. Може да обясниш по нормален начин, че нямаш намерение да коментираш даден казус, но няма как да изречеш нещо невярно и то да прозвучи убедително. Видеото е доста привлекателно за много хора, но образите – малко или много, ни разсейват. Възможно е да докараш на лицето си физиономията, която е необходима при определена ситуация – особено, ако си преминал обучение и си усвоил уроците. Слушането на звук ме е научило да разбирам хората, които подхождат честно и да приемам, че отказват да говорят по дадена тема. Научило ме е и да усещам много бързо опитите за прикриване или лъжа. Когато човек се научи да слуша и да чува околния свят, разбира колко прекрасен е той. Всички същества – не само хората, а и животните, и растенията, и тъй наречената от нас „нежива материя“, излъчват звуци. Чуеш ли ги, разбираш обкръжаващата те действителност по-пълноценно. Ако говорим за аудио форматите, които са предназначени да обслужват една медия, това е изключително бърз и лесен начин да достигне една информация до повече хора. Дълги години радиото, за което и днес основата е звука, е медията, която информира най-бързо населението. Днес много специалисти биха казали, че социалните мрежи са изместили радиото. И тук предлагам да се върнем към началото – гласът не лъже. Едно аудио, споделено в социална мрежа, може да даде много повече информация, отколкото постове с текст и снимка или дори видео. Доверявам се на звука, който чувам. Той ме ориентира отлично в дадена обстановка. Препоръчвам на хората целенасочено да тренират слушане и чуване. Сигурен съм, че истинските радио хора ме разбират. В тяхната група поставям и създателите на всеки тип аудио формати. Те също са част от радио общността. 

Кои са предимствата на аудиото онлайн, в сравнение с радиото?

Не поставям разделителна линия. Аудиото онлайн е радио, което излъчва онлайн. Струва ми се, че по-вярното е да говорим за радиото, като медия, която произвежда аудио продукт. Другото е начин на разпространение. Има радио, което излъчва на ултра къси вълни, на къси, на дълги вълни. Радио се разпространява и днес по кабел и на много места, особено в селата, все още работят популярните през социализма радиоточки. Но това отново е само един различен начин да достига звука до хората. Интернет не е нещо различно. Просто е съвременно. Дори да ни е трудно да си го представим, може би ще дойде ден, в който на интернет да се гледа така, както ние сега гледаме на кабела – като ретро средство за предаване на звук, благодарение на който съществуват радиоточките толкова много години. Всъщност не минава ли и интернет през кабел много често, нищо че говорим за съвременно средство? Кабел, ефир, сателит, интернет – това са средства. Предимството на аудиото онлайн е, че все още не ти е необходимо институционално разрешение, за да го създаваш. За да създадеш ефирно, кабелно или сателитно радио, в български вариант ти е необходим СЕМ, а другите страни си има други „СЕМ-ове“. Интернет е много по-евтин начин за разпространение и позволява да достигнеш до повече хора. Почти всяко радио пуска вече своето аудио онлайн. Разбира се, онлайн аудиото позволява да се слуша в удобно за човека време. Преди, когато аудиото се разпространяваше само по кабел, ефир или сателит, на човек му се налагаше да нагажда своето време към времето на излъчване. Сега това не е необходимо. Потребителите имат достъп до създадената аудио продукция винаги, когато могат да отделят от минутите или часовете си. За мен това е голямо постижение, което не касае само аудио, но и видео, и текстовия, и снимковия начин за разпространение на информация. Това е уважение към потребителите, към тяхното време – ценен и ограничен ресурс за всеки. Отново предлагам да не отделяме аудиото онлайн от радиото. Изглежда ми изкуствено, сякаш някой се опитва да назове радиото с друго име за пред новите поколения. Не е необходимо. Ако аудио вариантът за поднасяне на информация е създаден със съвременен език, няма проблем да бъде приет, разбран и популярен. 

И кои тънкости при създаването на радиото все още липсват при подкастите?

Подкастите са достъпна форма за всеки човек, за която не е необходима някаква непосилна финансова инвестиция. Но…никой не изисква да се спазват професионални критерии. Някои подкасти не ми позволяват да правя нищо друго, само да ги слушам. Звукът на записите е чудесен, гласовете на водещите са красиви, всичко в такива подкасти е една хармония. Дори да не съм съгласен с поднесените версии на дадена действителност, няма как да не оценя високо професионалния подход. Има и други – недобро качество на звука, гласове, които просто не са предназначени да поднасят информация през аудио. Не казвам непременно, че е неприятно да чуваш „уъ“, вместо „л“. Но нека отново прочетем същото изречение, ако е изговорено по различен начин. Ето го – „Ни казвам ниприменну, чий йе ниприятну наместу „уъ“ да казваш „л“. Също толкова весело ще прозвучи, ако изречението се каже с нахакан „западен“ говор или, както често го наричат в провинцията „говор на софиянец“. Никой не учи създателите на подкасти как да говорят, освен ако не са преминали обучение за работа в радио, телевизия или по актьорско майсторство. Никой не ги учи и как да поднасят информацията. Много често просто някакви хора сядат, говорят си и се записват, след което правят разговора си достояние на повече хора. Смятам, че и създателите на подкасти е необходимо да се учат и усъвършенстват, както е за всяка друга професия. В радиото е същото, казвам го с уговорката, че за мен граници между радио и подкасти практически няма. Върнете един запис на централна емисия новини по радиото от 70-те години на XX век. Тогава преди включването на водещия се чува нещо от рода на „Централен осведомителен бюлетин“. Гласът изговаря бавно и отчетливо всяка дума, при това с една много характерна церемониалност. Днес сигналите в радиото са съвсем различни. Има много примери – и по света, но и у нас, за аудиото, което е в съзвучие с очакванията на съвременната публика. Ако за радиото все пак има някакви стандарти, за подкастите това все още не важи. Не можем и да приемем, че „потребителите ще си кажат думата“, защото социалните мрежи създадоха впечатление в повечето от тях, че да си създател на съдържание е просто да си коментираш необезпокояван така, както го правиш на чашка със съседите си. Разказването на собствена версия за действителността се превърна в разбиране за създаване на медийно съдържание. Нали и социалните мрежи все по-често биват наричани медии? Дори се налага разделението „традиционни“ и „социални“ медии. Но едно е да си източник на информация – да разкажеш своята или на група съмишленици гледна точка, съвсем друго е да си създател на медийна информация – задълбочена, многопластова и най-вече проверена. Важна тънкост, с която бих се съобразявал, като създател на аудио онлайн.    

Монтажът и звуковите ефекти – доколко са важни?

Много са важни. Те са като камъчето, което може да „обърне колата“. Отличен вариант е в екипа за създаване на подкаст да има и някой, който пише музика. Работил съм с много добри тоноператори, с които преди ефир на живо съм обсъдил своите включвания. Изборът на допълващи звукови ефекти е оказвал допълнително въздействие за цялостното представяне на журналистически материал през аудио. Когато човек създава аудио формат на запис, има възможност да коригира недостатъци – паузи, изпуснати думи, неясни изречения, дори един по-мощно поет дъх.

Техническите аспекти или човешките при създаването на аудио медия са по-важни?

Защо да ги разделяме? Ако няма техника, няма да има аудио медия. Благодарение на техниката, имаме шанса да се свържем с хората от различни кътчета на Земята. И да им предадем човешкия аспект на темата, която ни вълнува.

Как се разказва една история в аудио формат?

Човек сяда пред микрофона и разказва. Разказва със собствения си глас и носи отговорност за гледната си точка. Разказва с гласовете на други хора и те носят отговорност да куража да изразят гледната си точка. Подсилва тези разкази със звуци, които ги допълват хармонично. В тези разкази емоцията е от особено значение. Дори безразличието е вид емоция, когато слушаш. Добрият аудио разказвач може да предаде една история с пълно безразличие. Най-важна е откровеността. Както казах, гласът никога не лъже.

Как се промениха медиите в последните няколко години и кое в тази бърза трансформация хората пропускат да отбележат?

Нека отново го кажа – едно е да си източник на информация, съвсем друго е да си създател на информация. Професионалистите го знаят. Непрофесионалистите – не. До това се стигна, благодарение на възможността всеки да даде „компетентното“ си мнение по всякакви теми. Много често хората безотговорно пласират мислите, които са ги споходили точно в този момент. Без да осъзнават, че носят отговорност за това, че може да подведат хиляди други, дори да ги изложат на опасност. Свидетели сме как в тъй наречените социални медии хора без никакво научно и практическо познание дават съвети за здравето на другите. И някои от тези – другите, с готовност възприемат казаното. Медиите не успяват да отговорят на тази тенденция, да обяснят разликата между това да си източник на информация и създател на информация. Медията не бива, но вече все по-често го прави, да се крие зад източника на информация. В настоящето всяка сутрин можем да видим как от национален ефир се заменя популярния преди „преглед на печата“ с „преглед на темите от Фейсбук“. Е, да, преса вече почти не съществува, така че е нормално да бъде заменена с нещо. Но дали най-подходящото е да се отделя от скъпото ефирно време, за да се разкаже какво мислят трийсетина човека за нещо, което им е попаднало пред погледа, докато са „цъкали“ на телефона си, отпивайки сутрешно кафе или поредна нощна чаша алкохол? От години медиите се напасват към социалните мрежи. Това изобщо не ги прави актуални. Необходимо е да намерят собствен път към публиката. Какъв е той за радиото? Не е случайно, че водим разговор за подкастите, които са шанса на радиото да бъде адекватна на съвременността медия, пред която има бъдеще.

Свилен Иванов за подкастите – от значение е съдържанието и контекстът

В това интервю говорим с гл. ас. д-р Свилен Иванов, Зам. ръководител Катедра Маркетинг, ИУ – Варна за подкастите.

Кое прави онлайн аудиото толкова популярно в последно време?

Краткият отговор е: дефицитите на време. Дългият, от друга страна, разказва сякаш очевидни неща. Аудиото е може би единственото нещо, което има нужда, на пръв поглед, само от едно сетиво, за да бъде възприемано. Можеш, например, да спортуваш и в същото време да слушаш аудио съдържание. Представи си как разглеждаш инстаграм профил и тичаш в Морската градина на Варна в един и същ момент – трябва да си много добър, за да не паднеш по очи върху телефона си. Привидно всяка една от дейностите, които вършим, може да бъде съчетана със слушане на аудио съдържание. От друга страна, обаче, въпросът е доколко от съзнанието си можеш да отделиш, докато правиш нещо друго, за да слушаш. Непрекъснато се сипят обвинения към всяко следващо поколение, че се плъзга по повърхността на нещата, вместо да влиза „в дълбочина“. Особено сега, когато децата, заради цялата визуална комуникация, която минава през електронните устройства, са свикнали да работят в режим на „повишена стимулация на сетивата си“ и трудно задържат внимание върху нещо повече от минута и половина, две. Струва ми се, че по същия начин съчетаването на други дейности с поглъщането на аудио съдържание ни води по-скоро към плъзгането по това съдържание, отколкото към ефективното му възприемане, освен ако не си някакъв супер мултитаск индивид. Аз поне не съм.

Ти самият какво онлайн аудио съдържание „консумираш“ най-много?

Основно музика, но аз от съвсем малък съм пряко свързан със звука. В началото опитах с аудио книгите, но да слушам, дори и в тъмна стая в леглото Конан Дойл за мен поне никога не успя да се доближи до усещането, което имах при срещите с Шерлок Холмс с книгите като ученик. А години по-късно, когато се появиха първите аудио книги на български усещането беше още по-катастрофично. Разбира се, слушам и подкасти, но музиката е изяла почти цялото налично време, което мога да отделя за слушане на аудио съдържание.

И какви подкасти предпочиташ да слушаш?

Правени от хора, които ми харесват, дори и без да ги познавам. Много харесвам, например Стефан Русинов и с радост чакам всеки следващ епизод на „Бележка под линия“. Харесва ми как води разговорите си, как умее да слуша и да задава въпроси, които в момента се появяват в главата ми, докато слушам. От тази гледна точка си мисля, че едва ли съдържанието, ако го разглеждаме като сфера или област е чак толкова водещо, колкото начина, по който се създава това съдържание. Едва ли можеш да кажеш, например, дали харесваш повече „Огледало“ или „Сцени от един семеен живот“ – различни сюжети, герои, времена, режисьорски похвати и език, но и двата са просто великолепно кино. Някак по същия начин формирам и предпочитанията си – според майсторлъка на авторите на аудио съдържанието да впримчат вниманието ми, без да се натрапват, и да ме държат, докато не приключи.

Подкастите като маркетинг инструмент?

Преди четири или пет години на Innowave Summit във Варна един от лекторите, не помня точно кой, беше казал, че „аудиото е следващото видео“. Мисля, че работеше за Амазон и цитираше Безос, но може и да греша. Още тогава това изказване ми направи много силно впечатление и дори и за миг не съм се съмнявал, че това е прогноза „в десятката“. Така или иначе от значение е съдържанието и контекстът, а всичко останало са просто формати, които използваме, за да превърнем това съдържание в маркетингов инструмент. И в момента, в който аудиото се превърне в предпочитан от по-голяма част от аудиториите комуникационен канал, ролята на подкастите ще стане доминираща – нещо, в което не се съмнявам, че ще се случи. От тази гледна точка, компаниите, които първи в бранша са инвестирали в създаването и поддържането на подкаст или мрежа от подкатсти, ще имат конкурентно предимство. Защо сега, на този етап поне според мен, подкастът е по-скоро нишов маркетинг инструмент, насочен към конкретни и специфични пазарни ниши.

Историите – как се трансформира разказването им онлайн и в аудио формат?

Историите са едни и същи, откакто хората са се научили да общуват помежду си с думи. Просто еволюцията променя изразните средства, а от там и елементите, от които тези истории са изградени. Разбира се, важна е самата история, защото ако тя „куца“, нищо не може да я спаси, дори и бюджет за 100 милиона долара. От друга страна всяка среда, в която тази история се разказва, разполага със свои специфични изразни средства, които, ако умееш да използваш добре, добавяш стойност към добрата история. Често в колата на път слушаме радио театър – постановки, създадени преди да се родя. А децата, които са свикнали основно с визуалния език на разказването на истории притихват, докато постановката не свърши. Но тези спектакли са проектирани и създадени с идеята, че ще бъдат възприемани само чрез звука и затова продължават да бъдат толкова успешни. Просто авторите им и екипите, които са ги създавали, използват изразните средства на аудио съдържанието изключително добре и това няма как да не постигне търсения ефект. Така че, поне според мен, не историите ще се променят, а начините, по които ги разказваме на аудиториите и средствата, които използваме.

Какво очакваш от аудиото днес и в утрешния ден? Как ще се трансформира – слушането и създаването?

Очаквам ролята му да става все по-голяма и ползите от него – все по-очевидни. Разбира се, по-големият интерес е свързан с по-големи бюджети и колкото тези две променливи растат, толкова натискът за възвръщаемост и печалба ще става по-голям. Но лично аз гледам на аудиото като на шанс, който имаме, за да върнем на въображението и свободата на асоциациите в комуникациите онази роля, която би следвало да заемат и която визуалният език и скоростта на общуване им е отнела. Все пак думите и звуците се възприемат със скоростта, с която могат да бъдат произнесени, а това оставя необходимото време за изграждане на асоциативни връзки между елементите на текста, ако използваме перспективата на семиотичния прочит. А в прагматичен план – очаквам хората да се научат отново да създават сами аудио съдържание и да общуват чрез него.

Още какво липсва в аудио създаването в България?

Тук, признавам, нямам достатъчно широк поглед, за да знам всичко, което се предлага в момента и да кажа какво липсва. Нека не забравяме, че все пак това е най-младия комуникационен канал и тепърва му предстои да открие лицето и инструментите си.

Много традиционни медии (най-вече радиа) директно взимат радио съдържанието и го дистрибутират в подкаст платформите – какво мислиш за това?

Да използваш едно и също съдържание в два различни комуникационни канала винаги е било лоша идея. Още като копирайтър съм се бунтувал къде вътрешно, къде директно срещу използването на един и същ сюжет и текст в тв спот и радио реклама. Смисълът на медийния подкаст, поне според мен, е да добавя различна стойност към новинарския поток на медиата. Тук идва място за представяне на повече гледни точки, отколкото позволява съответния формат, на личните позиции на участващите в създаването на медийното съдържание, на влизането в дълбочина на темите, намерили място в традиционния формат. Така че за мен това, ако се утвърди като практика, си е груба грешка. Нещо като „абе я да направим и ние един подкаст, щото всички имат, а и без това няма да ни струва допълнителни усилия“. Да си призная, умирам от яд, че Капитал направиха подкаста си, след като реших да изляза от журналистическата професия и да мина от другата страна. 

И другата интересна тенденция – от чисто аудио формати, подкасти, се мигрира и към видео канали. Какво се променя с това?

Този процес малко прилича на онова, което се случи с традиционните печатни медии. И, разбира се, има две лица. В началото, когато започна да спада интереса към пресата в традиционния и формат, повечето от изданията направиха онлайн версии, които постепенно „изядоха“ хартиените носители. Първоначално беше много интересен процес, защото в онлайн изданието новините можеха да се предлагат в развитие, да се добавя съдържание – така, както направиха например НГ, които замениха част от илюстрациите с видео съдържание. Но в крайна сметка онлайн вариантите канибализираха печатните версии и един формат се смени с друг. При трансформацията от подкаст към видео може би ще се случи същото, макар към този момент да изглежда, че това е едно и също съдържание, насочено просто към различни сегменти в този смисъл да има своята бизнес логика. Но от друга страна подобна миграция е по-скоро свързана с отказ от предимствата на аудиото като комуникационен канал или по-скоро като отказ от развиването на пълния му потенциал.

Ще навлезе ли повече аудиото и в образованието / училище / университета по-активно?

Убеден съм. Просто аудио съдържанието трябва на натрупа инерция и в един момент институциите ще бъдат принудени под натиска на аудиториите си да се започнат да следват такава посока. Нещо подобно се случи с преминаването към онлайн обучението – говорихме години за предимствата му, но именно наложената от пандемията изолация ни принуди да направим този скок „за една нощ“. Така, както в момента студентите настояват за по-кратки видео лекции, които да могат да гледат в удобни за тях време и честота, защото вече са свикнали така да възприемат всяко съдържание, така и преориентирането към аудио формати, ще стане причина образователните институции да започнат да планират и предлагат продуктите си в аудио формат. И естествено отново ще има дебат как това подкопава устоите на образователната система. Но пък си мисля, че поне в момента, аудио съдържанието е достатъчно добре застъпено в обучението, защото повече от студентите, които се обучават онлайн, възприемат информацията само чрез аудио канала на виртуалната стая – правят го докато са на работа, докато шофират или са някъде навън.

Ако трябва да дадеш три съвета към създателите на подкасти у нас днес, кои биха били?

Използвайте въображението си и оставете достатъчно място за въображението на вашата аудитория. Спомням си стари филми, в които самураят се обучава да си служи с меч с превръзка на очите, за да може да се фокусира върху най-важното. Подобна метафора, ако изобщо може да се възприеме като съвет, е най-близко до посоката, в която предстои да работят създателите на аудио съдържание.

Калин Василев за общността на ТърновоRUNS

Основателят на „ТarnovoRuns” разкрива какво е да си двигател на толкова голямо движение, което се активизира само от „зелено“ гориво.

Гост блог пост интервю на Михаела Георгиева, Магистърска програма “Дигитални комуникации” в НБУ

Калин Василев е един от будните търновски съвременни дейци. Организирал множество събития, спечелил редица награди за инициативите, които провежда и обединил хиляди хора в каузите си, той ежедневно получава доверието на една от най-големите онлайн общности на старопрестолния град. Какво е да си начело на толкова голямо движение, което се активизира само от „зелено“ гориво, разкрива именно той – основателят на „ТarnovoRuns”.

Как решихте да изградите общност, обединена от каузата Ви?

Изграждането на общността го реших, на база сходната ми малка група от приятели, с които тренирахме докато бях в Кеймбридж (Англия). Когато си дойдох в България, реших, че искам да имам сходна група от приятели, с които да тренирам и понеже не познавах никого реших да направя групата в социалните мрежи. С течение на времето самата група израсна с броя членове и с идеите, така че решението бе базирано по-скоро на миналия ми опит, който имах в други градове и на вътрешното ми желание да имам приятели, които имат сходно мислене на моето.

Каква е историята на формирането на общността, етапите на развитие, през които е преминала?

Първоначално всичко беше само виртуално, тъй като никой през първите 6-7 месеца не идваше на моите събития. След това дойдоха и първите няколко човека – изключително малобройно. Всъщност етапите са доста прогресивни. Няма изненадващо покачване, а всичко е отговор на прогресивен труд в една и съща посока. Нямаше внезапно „избухване“ в обединяването на много хора, а по-скоро се изискваше много постоянство, за да започнат да идват двама, трима души. Същевременно, през това време, човек се труди за мечтата си – старае се да разгласи идеята си, свързва се с медии, ходи по училища. Така че етапите по-скоро са три.

Първият е виртуален, в който никой не идва. През втория етап идват много малко хора, а третият се асоциира с постепенното нарастване.

Какви са характеристиките, динамиката, тонът на общността?

Чисто логистичната структура се изразява в това, че аз съм главният организатор. Има тесен кръг от доброволци, от около десет души, които помагат във вземането на решения. Има широк кръг доброволци, които не вземат решения, а по-скоро се появяват, за да помагат от време на време. И разбира се, хиляди последователи. Динамиката е огромна, постоянно се сменят събитията – по много на година. Няма седмица, в която да се почива или да има време, в което нямаме събития. Тонът на общността е изключително позитивен. Това са хора, които знаят каква е основната мисия на общността – да изгражда сплотена, здравословна среда от единомислещи хора, всичко базирано на добродетели. С израстването на самата група започнаха да се появяват по-малки групички. Видовете събития, които започнахме да правим са много разнородни. Едни хора харесват тренировките, някои хора предпочитат йога, има си и велосипедна общност.

Кои са най-активните членове на общността?

Има различни видове членове в нашата общност. Има едно ядро от десет души, които вземат решения, обсъждат и помагат за сбъдването на събитията. Аз съм лидерът на основното мнение и организаторът. Има по-изявени доброволци, които дават по-често мнение. Такова получаваме и от фенове, които просто искат да споделят това, което ги вълнува. Разбира се, има и много пасивни хора, част от общността, които не изявяват мнение, но изразяват негласното си отношение към това, което се случва, чрез поведението си. Има структуриране на по-активни и по-пасивни членове.

Има ли етичен кодекс на поведение в рамките на онлайн общността и наблюдава ли се прекрачването му?

Различните социални платформи имат различен начин, по който поставят правилата си. Във Фейсбук самите групи имат обособени места, където може да се напишат правилата. Аз не съм ги описвал в онлайн пространството, но абсолютно винаги, на всяко едно събитие, говорим, че това е група за сплотеност, обединяване към здраве на една по-стойностна, по-чиста, по-добра околна и човешка среда. Група за комуникация и за подкрепа. Винаги всичко се върти около тази рамка. И понеже групата е много разнородна, администраторът гледа нещата винаги да са в позитивния тон – това не е група за оплакване, не е група за проблеми. По-скоро за позитивни решения и позитивно изживяване.

Начинът, по който действам се измени с времето. В момента, тъй като групата много се разрасна, водя политика на нулева толерантност. С много членове, нямаме място и време за губене, за толериране на поведение, което стъпва извън правилата. В онлайн пространството е изключително лесно човек да се премахне от групата. Този подход спестява изключително много време и задълбочаване в обяснения. Аудиторията знае, че общността е за подкрепа, за позитивно отношение. Има естествен филтър, в който самата общност привлича подобни хора. В началото беше малко по-различно, имаше доста повече обяснение, но вече нямаме време и отсяваме бързо тези, които си позволяват всякакви прояви.

Кой е най-активният канал, който членовете използват за комуникация в онлайн пространството?

Като главен организатор и човек, движещ дигиталните комуникации, се старая да развия абсолютно всички актуални канали. Като се започне от Фейсбук, където обаче можеш да имаш страница, можеш да имаш и група, след това се преминава в Инстаграм, в Тик-Ток. Просто трябва да си там, за да обхванеш различните таргет групи. Комуникацията е едно нещо, а съвсем друго е консуматорството. В Инстаграм много хора виждат постовете, много хора са фенове, но това не отличавам като комуникация. Комуникация е по-скоро във Фейсбук групата, чиято идея е хората много по-лесно да си качват снимки, да ги коментират, харесват – това е вид комуникация. В Инстаграм методите за комуникация са много по-орязани – освен да коментираш, няма други възможности – липсват групи, каналът не е толкова пригоден за споделяне от различни хора. За момента челна позиция държи Фейсбук групата, Фейсбук страницата също е по-скоро място за консумиране на информация. Най-слабо използвани канали са LinkedIn страницата ни, както и YouTube-каналът ни, който е много малокалибрен.

Има ли канал за комуникация, който бихте искали да развиете, но все още не сте?

Бих искал да развия LinkedIn страницата, мисля, че има поле за развитие там. YouTube каналът е слабо развит, но не ми е приоритет да го развивам в момента. Започнал съм да развивам Viber канали.

Кои са публикациите, темите, които според Вашите наблюдения имат най-голям отзвук сред членовете на общността?

Много неща се генерират като съдържание. Публикациите, които са свързани с българската природа се харесват най-много. Избягвам провокативните теми, защото те разединяват по-скоро общността, отколкото да раждат някакъв градивен диалог без модериране. Говорим за проблемни казуси от региона – да такива неща се публикуват, генерират много трафик и коментари, но в края на деня това са доста разединяващи диалози. Като темите за ваксини, вируси – гледам да ги избягвам, защото модерирането на подобни теми е изключително сложно. За момента залагам по-скоро на българската природа, на темата за храната, която генерира също любопитство сред членовете, но също е на границата. Сложно е кои са важните теми, които генерират този отзвук да бъдат и нещо позитивно, а не само повод хората да се карат, дразнят и спорят.

Наблюдава ли се т. нар. меритократична система сред членовете на общността?

Когато забележа някои от членовете да имат някакъв опит в дадена сфера на познание или хъс и желание да помогнат с нещо, аз говоря лично с тях и им споделям за екипа и нещата, които правим, както и как могат да бъдат полезни. Тогава те израстват от фен в човек, който може да допринесе. Подходът е базиран на наблюдения върху личните им умения и желанието им.