една от големите спънки пред развитието на онлайн медиите (в частност у нас) е това, че в последните години в тях навлязоха много офлайн хора
правило 1: онлайн медии се правят от онлайн хора
онлайн хората са тези, които имат разбиране за уеб, дишат го уеб-а, живеят го. хора, дълго работили в офлайн медии или офлайн места рядко имат шанса да променят мисленето си
онлайн включва не само разбиране на писане за уеб, структуриране на текст за уеб, но и заглавие, ключови думи, оптимизация, споделяне, свързване на информацията, готовност за обратна връзка, извличане на максимума от нея и т.н. и т.н. …
правило 2: онлайн хората са мултимедийни
онлайн хората по дефиниция са мултимедийни. докато в класическите медии (доскоро, май покрай кризата не навсякъде вече) си има отделен фотограф, отделен редакционен екип, коректор и т.н. при онлайн медиите един човек и пише текста, и прави видеото и снимките и ликовете и всичкото, после ги споделя в социалките и знае, от вътре, eстествено му идва, а не му е написано в задачите как да вдигне текста си нагоре по всякакви показатели. и не се оплаква, че прави всичко това, а му е кеф, че го прави
–
още детайли по темата май обсъдихме на Уеб семинара, който иначе мина доста вяло, но имаше три брилянтни лектора, все уеб хора – Бачийски, Варов, Каладан
Нямаш си представа колко си права…
Питай ме как се работи с луд динозавър, минал двуцифрен брой години трудов стаж в „Труд“ – разбиранията й за журналистика са като от американски филм от 1973 година. Точно толкова разбира и от новини, структура на текст, таргет аудитория и прочее. Няма Фейсбук акаунт, не знае какво е Свежо и… обяснява по телевизиите как това „интернет работите“ били несериозни, щото „там“ некакви без работа и неграмотни си пишели каквото искат, събирали се по 200 000 хиляди под някакви каузи, пък после излизали по 200 души на протест офлайн. Но същото животно вътре в себе си много добре разбира, че бъкел не разбира. И в резултат хапе и трови всичко наоколо, сее клюки и интриги на кило, гони външни автори (щото са й конкуренция…). Ей така живях година и половина в Уебкафе. Сега съм безработен и щастлив:)
Хубаво, че някой все пак го е осъзнал този факт и има смелостта да го напише публично. Поздравления! И благодаря за вчера:)
Проблемът е друг. Онлайн мафията се държи като примадона, говори жаргон и не познава демократизирането на територията от страх да не изтърве проект. Да разглеждаш по3нанията си като власт е наивно . Утре ще са остарели, а в понеделник и излишни. Единствено споделяйки и отваряйки се към текущ дебат може да се постигне влияние. Почва се в училище
и освен най-важното – хората, идва платформата, която е ограничаваща полета на въображението. Правим „българския Х“ или У е толкова пораженческо и недомислено…