често пред студентите ми споменавам, че е изключително важно да гледат на онлайн пространството като място за себеизява, не за лични споделяния (резил стил кой снощи падна под масата)
времето го показва – хора, които последователно работят върху своето онлайн присъствие – с активен блог, социални мрежи, позитивно отношение, загриженост и лична позиция са забелязани, открояват се, познати са, имат значително по-голям шанс от останалите
от онлайн хората за силно положителен пример ще дам Бюян Юруков, а също и Димитър Цонев, Албена Тодорова. сред младите надежди – Боби
любопитно е да се проследи онлайн репутацията на хора, които са основно офлайн популярни. например на Левон Хампарцумян. да в този случай дигиталната следа се нарича онлайн репутация
отново ще се върна към студентите, но то важи за всички хора, които държат на себе си, развитието си без значение в коя област. web 2.0 инструментите са на лице. използвайте ги! със собственото си име и лице. активно. ежедневно. последователно.
- започнете свой блог. дори и да е старомодно. помага човек да си подреди мислите, да покаже мислите си, да си помисли на глас. поставете го на moetoime.com – това е най-важната ви виртуална собственост;
- бъдете проактивни в социалните мрежи, успоредно с това позитивни, показвайте компетентност и заинтересованост; споделяйте;
- използвайте и по-непопулярните инструменти – не странете от twitter, 4sq например, поне ги опитайте;
- допринасяйте за wikipedia – не с ник, а с името си, това е изключително силна референция за вас в бъдеще.
–
капитал кариери тези дни също дават съвети по отношение на виртуалната следа – ето тук
ако ти е любопитно виж и интервюто за блоговете и блогърите с Боян Юруков тук, интервюто с Албена Тодорова в блога на БГ Сайт, както и 10 причини да имаш свой блог – тук
прекрасно, това беше ясно още преди години. сега повторено изглежда бедно на детайл и форматирано като онлайн fastfood.
защо моетоиме.com, освен заради търсачките? twitter защо е след „непопулярни“-те? какви (къде) са препоръките за facebook? най-вече, ако човек стартира блог за самия себе си, не започва ли да си „говори сам“. иначе докато си „говори“, как се справя с въпроса дали някой „слуша“? както и нищо по въпроса дали е необходимо присъствие там, където присъствието се окаже платено (т.е. по-платено от моетоиме.com, което и без това си е платено).
всеки се надпреварва да казва какво. на стъпка две обаче идва „как“. защо толкова малко мнения по въпроса „как добре“. къде са?
блогването в Google+ е интересна алтернатива 🙂
Смисленият диалог, който можем да извлечем от подобен вид „дигитална следа“ е диалога със самият себе си , но през дистанцията на времето.
За тази идея г-жа Томас е писала не веднъж, но искам да ви дам конкретен пример, който открих, когато пробвах новият timeline на Facebook.
Дано разберете моя ентусиазъм , защото на всеки човек му се струва , че думата „сега“ определя целият му живот , а след няколко последователни „сега“, мисленето му се променя и няма как да го разбере, ако няма с какво да го сравни.
http://on.fb.me/vhiIGM