ако не си от хората, които имат профил в социалните мрежи или не го използваш често, а движиш бизнес, ръководиш хора и екипи – дали си се замислял какво се случва в социалките с бизнеса ти и теб самия? „не ми пука“ ли чух? я пак?
любопитно е, че има хора, които в статуса си публично ругаят шефа си, други – работата си. ама яко. и на тях не им пука.
трети свободно пишат в блога си в работно време, критикуват футболни отбори или казуси из социалките, пак в работно време, докато и колегите и конкуренцията ги наблюдава и се чудят тоя без работа ли е, или иска да остане без работа …
наскоро четох за случай в Щатите, HR-ка писала в блога си колко съжалявала, че трябвало да казва на хората, че са уволнени и после я уволнили заради това и нея
мда. важно е и все по-важно ще бъде да има контрол върху това къде и какво могат да казват служителите ни в социалните мрежи. какво правят в работно време също е добре да се следи. ясно е, всеки отделя малко (някои и доста) от работното си време (почивките) онлайн. но какво прави, докато е там? какво говори и как това се отразява на вашия бизнес?
големите компании вече имат правилник за екипите си и поведението на служителите в социалните мрежи, блогове, онлайн въобще
а ти – да или не си за подобен правилник? имате ли такъв при вас? работи ли?
ще говорим по тези теми на семинара на 19-ти януари.
ела.
подробности и регистрация – тук.
имам читави български числа по темата (отпреди няколко месеца), можем да спретнем нещо заедно, че седят непубликувани 🙂
Дай насам, Митко 🙂
аз пък си мисля, че ако някой блогва или коментира мачове в работно време, е добре работодателят да се замисли дали пък това не се дължи най-вече на липса на мотивация.
ако спокойно влизаш в Twitter и рантиш за работа, явно работодателят ти отдавна е загубил уважението и доверието ти. 🙂 говоря от личен опит.
а и както аз обичах да казвам на предната работа – едни се социализират на двора с цигара по няколко пъти на ден, аз се социализирам на място в Twitter и винаги ми е било по-забавно, по-интересно и по-полезно от нищенето на офисни клюки. 🙂
Не съм съвсем съгласен – логиката трябва да е обърната. Компаниите не трябва да правят неща, срещу които служителите им да роптаят в социалните мрежи. Щом не са ги изказали на работното място, значи няма нормална работна среда и доверие. Следенето на активноста въобще не помага в този аспект и дори пречи на продуктивността.
„““ако спокойно влизаш в Twitter и рантиш за работа, явно работодателят ти отдавна е загубил уважението и доверието ти. говоря от личен опит“““
absolutni gluposti… tova oznachava edinstveno che si zagubil otdavna uvajenie kym sebe si!
„Щом не са ги изказали на работното място, значи няма нормална работна среда и доверие.“
съгласна
„…мда. важно е и все по-важно ще бъде да има контрол върху това къде и какво могат да казват служителите ни в социалните мрежи…“
За служителите също е важно да могат свободно да обменят информация за това какво всъщност означава да работиш за този или онзи работодател. И е по-добре да имат възможност да застават зад мнението си със собственото си име, а не анонимни.
По-добре за работодателя им. Това е обратната връзка, която получава безплатно. Алтернативата е да ходи на семинари и да ръси сериозни суми за консултанти.
Преди 10 години започнах работа във фирма, за която в клуб „Програмисти“ в дир-а имаше огромна тема с над 3000 коментара и много полезно инфо как точно ще те прецакат с парите в един момент.
За 2 години работа в тази фирма не помня прочетеното да ми е пречило на мотивацията или на текущата работа. Има текущи задачи и срокове, щом се справяш добре и ти остава свободно време за губене, значи струваш повече, отколкото си успял да договориш като заплата.
Но ми беше много полезно да знам, че забавят ли ни заплатите повече от 2 месеца, от тези собственици няма да си ги получим никога 🙂 А, да… тогавашният ми шеф редовно четеше същата тема в този форум.
Живеем в малка страна и всеки или е работил за някой или познава някой, който е работил за този някой. Така, както между собствениците върви взаимното побутване (аз на теб услуга, ти на мен услуга), така и между служителите върви информацията „от уста на ухо“.
Ако някой го дразни споделянето на информацията дали е добра идея да започнеш работа при едикой си (защото какво друго е е споделянето, че ти се налага да казваш на досегашните си колегите, че са уволнени и това не ти харесва)… е мен пък взаимното побутване между фирмите ме дразни още повече. Изкривява пазара, включително и този на труда.
Има ли мърморещи работници, проблемът е в ръководството. За да псуват открито, значи ръководството не става и за чеп за зеле (малко по-различно е в големите фирми, където са нахлули синдикатите, но щом са допуснати там, значи ръководството пак не става :))
Естествено, че това са служители, на които вече не може сериозно да се разчита и те така или иначе ще напуснат сами. Но те не са длъжни по никакъв начин да се грижат за интересите на някой друг, освен за собствените си.
Впрочем, ако бившите служители на Мадоф и Енрон бяха малко по-разговорливи, излъганите камилчета щяха да са далеч по-малко.
Аз мисля, че тенденцията вече е всичко да бъде напълно открито и хората да имат по-малко ограничения в присъствието си в уеб. Съгласна съм, че определено фирмата трябва да работи за това хората да пишат хубави неща за нея и да споделят за страхотната работна среда, отколкото някой да им налага органичения.
Както вече в нета излизат истинските мнения за неща, които например пресата изопачава, така и тук – истината се вижда вече доста явно.
Друг е въпросът и до това самият човек да не пише пълни простотии, но мисля, че когато писанията му са неадекватни и чиста проба деградивен хейт, хората би трябвало да са достатъчно интелигентни да си направят сметката за това.