тези дни стартира корпоративният блог на UniCredit Бубланк и по повода блогъри бяхме поканени на кафе с ръководството на банката и екипа, който ще отговаря за блога.
научих, че едва 4% от хората ползват онлайн банкиране и около 30% от фирмите.
и че от цялата група именно Уникредит в България стартират първи с блог.
както и че от банката готвят нещо от бъдещето – модерни нови офиси с качествено ново ниво на обслужване.
сред блогърите усетих скептицизъм по отношение на корпоративните блогове, породен най-вече от начина на списването и лошите практики като copy/paste на пр съобщения, безличност, скучност на информацията. няколкото корпоративни блога, които следя не ме навяват на подобни тенденции. но винаги е ценно да чуеш мнението блогърско. и да си свериш часовника.
Не знам какво готвят, но вчера ми звъняха с цел проучване, щото съм им бил важен клиент. Освен стандартните въпроси им казах, че има няколко неща, които за мен са необясними при условие, че са може би най-голямата финансова институция у нас. След изясняване на моите „капризи“, те ми предложиха да удовлетворят моите претенции индивидуално. Е, те т’ва не го схващам. Аз им обяснявам генерален проблем, те ми предлагат да го решат само за мен? Много бих искал да почнат да се държат подобаващо на имиджа, който Левон успя да им изгради.
Безличност и скучност на информацията, казваш. Я да надникнем в блога на Булбанк:
„ДОБРЕ ДОШЛИ!
Създадохме този блог в стремежа си да се развиваме като отговорна компания, която използва всички канали за общуване със своите клиенти. В динамични за икономиката времена за нас е важно да сме максимално прозрачни и ясни в посланията си. Амбицията ни е да продължим с този подход и в корпоративния блог.“
Оуу, риииийлииииииииии? Това от темплейт за 19 долара ли го копирахте или просто толкова си можете? Ако ще пишате така, по-добре да си закривате блога отсега.
И една любезна забележка към Жустин: не ми е известно главните букви в началото на изречение да са премахнати от българския език. Не знам каква е тая мода да се пише без такива, но не помага с нищо – напротив, текстът се чете по-трудно. Горе-долу същото е да не слагаш запетайки, защото си много куууул. Определено не отива на човек, който преподава и пише книги.