Тихомир Църов за подкастите и радиото онлайн

В работата си по темата за подкастите се срещнах с още един интересен човек и ето разговора ни с Тихомир Църов, комуникационен и медиен експерт с богат опит.

Ти имаш богат опит и поглед към аудио форматите, медиите и комуникацията. Коя е основната магия на аудио форматите?

Гласът не лъже. Колкото и да е опитен човек в прикриването на това, което иска да не стане достояние на широката публика, гласът не позволява да бъде изречена лъжа. Може да обясниш по нормален начин, че нямаш намерение да коментираш даден казус, но няма как да изречеш нещо невярно и то да прозвучи убедително. Видеото е доста привлекателно за много хора, но образите – малко или много, ни разсейват. Възможно е да докараш на лицето си физиономията, която е необходима при определена ситуация – особено, ако си преминал обучение и си усвоил уроците. Слушането на звук ме е научило да разбирам хората, които подхождат честно и да приемам, че отказват да говорят по дадена тема. Научило ме е и да усещам много бързо опитите за прикриване или лъжа. Когато човек се научи да слуша и да чува околния свят, разбира колко прекрасен е той. Всички същества – не само хората, а и животните, и растенията, и тъй наречената от нас „нежива материя“, излъчват звуци. Чуеш ли ги, разбираш обкръжаващата те действителност по-пълноценно. Ако говорим за аудио форматите, които са предназначени да обслужват една медия, това е изключително бърз и лесен начин да достигне една информация до повече хора. Дълги години радиото, за което и днес основата е звука, е медията, която информира най-бързо населението. Днес много специалисти биха казали, че социалните мрежи са изместили радиото. И тук предлагам да се върнем към началото – гласът не лъже. Едно аудио, споделено в социална мрежа, може да даде много повече информация, отколкото постове с текст и снимка или дори видео. Доверявам се на звука, който чувам. Той ме ориентира отлично в дадена обстановка. Препоръчвам на хората целенасочено да тренират слушане и чуване. Сигурен съм, че истинските радио хора ме разбират. В тяхната група поставям и създателите на всеки тип аудио формати. Те също са част от радио общността. 

Кои са предимствата на аудиото онлайн, в сравнение с радиото?

Не поставям разделителна линия. Аудиото онлайн е радио, което излъчва онлайн. Струва ми се, че по-вярното е да говорим за радиото, като медия, която произвежда аудио продукт. Другото е начин на разпространение. Има радио, което излъчва на ултра къси вълни, на къси, на дълги вълни. Радио се разпространява и днес по кабел и на много места, особено в селата, все още работят популярните през социализма радиоточки. Но това отново е само един различен начин да достига звука до хората. Интернет не е нещо различно. Просто е съвременно. Дори да ни е трудно да си го представим, може би ще дойде ден, в който на интернет да се гледа така, както ние сега гледаме на кабела – като ретро средство за предаване на звук, благодарение на който съществуват радиоточките толкова много години. Всъщност не минава ли и интернет през кабел много често, нищо че говорим за съвременно средство? Кабел, ефир, сателит, интернет – това са средства. Предимството на аудиото онлайн е, че все още не ти е необходимо институционално разрешение, за да го създаваш. За да създадеш ефирно, кабелно или сателитно радио, в български вариант ти е необходим СЕМ, а другите страни си има други „СЕМ-ове“. Интернет е много по-евтин начин за разпространение и позволява да достигнеш до повече хора. Почти всяко радио пуска вече своето аудио онлайн. Разбира се, онлайн аудиото позволява да се слуша в удобно за човека време. Преди, когато аудиото се разпространяваше само по кабел, ефир или сателит, на човек му се налагаше да нагажда своето време към времето на излъчване. Сега това не е необходимо. Потребителите имат достъп до създадената аудио продукция винаги, когато могат да отделят от минутите или часовете си. За мен това е голямо постижение, което не касае само аудио, но и видео, и текстовия, и снимковия начин за разпространение на информация. Това е уважение към потребителите, към тяхното време – ценен и ограничен ресурс за всеки. Отново предлагам да не отделяме аудиото онлайн от радиото. Изглежда ми изкуствено, сякаш някой се опитва да назове радиото с друго име за пред новите поколения. Не е необходимо. Ако аудио вариантът за поднасяне на информация е създаден със съвременен език, няма проблем да бъде приет, разбран и популярен. 

И кои тънкости при създаването на радиото все още липсват при подкастите?

Подкастите са достъпна форма за всеки човек, за която не е необходима някаква непосилна финансова инвестиция. Но…никой не изисква да се спазват професионални критерии. Някои подкасти не ми позволяват да правя нищо друго, само да ги слушам. Звукът на записите е чудесен, гласовете на водещите са красиви, всичко в такива подкасти е една хармония. Дори да не съм съгласен с поднесените версии на дадена действителност, няма как да не оценя високо професионалния подход. Има и други – недобро качество на звука, гласове, които просто не са предназначени да поднасят информация през аудио. Не казвам непременно, че е неприятно да чуваш „уъ“, вместо „л“. Но нека отново прочетем същото изречение, ако е изговорено по различен начин. Ето го – „Ни казвам ниприменну, чий йе ниприятну наместу „уъ“ да казваш „л“. Също толкова весело ще прозвучи, ако изречението се каже с нахакан „западен“ говор или, както често го наричат в провинцията „говор на софиянец“. Никой не учи създателите на подкасти как да говорят, освен ако не са преминали обучение за работа в радио, телевизия или по актьорско майсторство. Никой не ги учи и как да поднасят информацията. Много често просто някакви хора сядат, говорят си и се записват, след което правят разговора си достояние на повече хора. Смятам, че и създателите на подкасти е необходимо да се учат и усъвършенстват, както е за всяка друга професия. В радиото е същото, казвам го с уговорката, че за мен граници между радио и подкасти практически няма. Върнете един запис на централна емисия новини по радиото от 70-те години на XX век. Тогава преди включването на водещия се чува нещо от рода на „Централен осведомителен бюлетин“. Гласът изговаря бавно и отчетливо всяка дума, при това с една много характерна церемониалност. Днес сигналите в радиото са съвсем различни. Има много примери – и по света, но и у нас, за аудиото, което е в съзвучие с очакванията на съвременната публика. Ако за радиото все пак има някакви стандарти, за подкастите това все още не важи. Не можем и да приемем, че „потребителите ще си кажат думата“, защото социалните мрежи създадоха впечатление в повечето от тях, че да си създател на съдържание е просто да си коментираш необезпокояван така, както го правиш на чашка със съседите си. Разказването на собствена версия за действителността се превърна в разбиране за създаване на медийно съдържание. Нали и социалните мрежи все по-често биват наричани медии? Дори се налага разделението „традиционни“ и „социални“ медии. Но едно е да си източник на информация – да разкажеш своята или на група съмишленици гледна точка, съвсем друго е да си създател на медийна информация – задълбочена, многопластова и най-вече проверена. Важна тънкост, с която бих се съобразявал, като създател на аудио онлайн.    

Монтажът и звуковите ефекти – доколко са важни?

Много са важни. Те са като камъчето, което може да „обърне колата“. Отличен вариант е в екипа за създаване на подкаст да има и някой, който пише музика. Работил съм с много добри тоноператори, с които преди ефир на живо съм обсъдил своите включвания. Изборът на допълващи звукови ефекти е оказвал допълнително въздействие за цялостното представяне на журналистически материал през аудио. Когато човек създава аудио формат на запис, има възможност да коригира недостатъци – паузи, изпуснати думи, неясни изречения, дори един по-мощно поет дъх.

Техническите аспекти или човешките при създаването на аудио медия са по-важни?

Защо да ги разделяме? Ако няма техника, няма да има аудио медия. Благодарение на техниката, имаме шанса да се свържем с хората от различни кътчета на Земята. И да им предадем човешкия аспект на темата, която ни вълнува.

Как се разказва една история в аудио формат?

Човек сяда пред микрофона и разказва. Разказва със собствения си глас и носи отговорност за гледната си точка. Разказва с гласовете на други хора и те носят отговорност да куража да изразят гледната си точка. Подсилва тези разкази със звуци, които ги допълват хармонично. В тези разкази емоцията е от особено значение. Дори безразличието е вид емоция, когато слушаш. Добрият аудио разказвач може да предаде една история с пълно безразличие. Най-важна е откровеността. Както казах, гласът никога не лъже.

Как се промениха медиите в последните няколко години и кое в тази бърза трансформация хората пропускат да отбележат?

Нека отново го кажа – едно е да си източник на информация, съвсем друго е да си създател на информация. Професионалистите го знаят. Непрофесионалистите – не. До това се стигна, благодарение на възможността всеки да даде „компетентното“ си мнение по всякакви теми. Много често хората безотговорно пласират мислите, които са ги споходили точно в този момент. Без да осъзнават, че носят отговорност за това, че може да подведат хиляди други, дори да ги изложат на опасност. Свидетели сме как в тъй наречените социални медии хора без никакво научно и практическо познание дават съвети за здравето на другите. И някои от тези – другите, с готовност възприемат казаното. Медиите не успяват да отговорят на тази тенденция, да обяснят разликата между това да си източник на информация и създател на информация. Медията не бива, но вече все по-често го прави, да се крие зад източника на информация. В настоящето всяка сутрин можем да видим как от национален ефир се заменя популярния преди „преглед на печата“ с „преглед на темите от Фейсбук“. Е, да, преса вече почти не съществува, така че е нормално да бъде заменена с нещо. Но дали най-подходящото е да се отделя от скъпото ефирно време, за да се разкаже какво мислят трийсетина човека за нещо, което им е попаднало пред погледа, докато са „цъкали“ на телефона си, отпивайки сутрешно кафе или поредна нощна чаша алкохол? От години медиите се напасват към социалните мрежи. Това изобщо не ги прави актуални. Необходимо е да намерят собствен път към публиката. Какъв е той за радиото? Не е случайно, че водим разговор за подкастите, които са шанса на радиото да бъде адекватна на съвременността медия, пред която има бъдеще.