един от въпросите, на които още ни е трудно да намерим точен отговор е какво се случва с едно дигитално пространство (личен блог, фб профил, например) след смъртта на неговия притежател. въпросителните са от различно естество. от морални (дали и кой да продължи да пише, поддържа) до технически (кой има пароли, как близките да научат тези пароли, хостинг или сървис доставчиците да ги предоставят ли и при какви условия и т.н. и т.н.). сложно е.
Архив
| П | В | С | Ч | П | С | Н |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | 2 | 3 | 4 | |||
| 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 |
| 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 |
| 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 |
| 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
Страници
Последни публикации
Етикети
blog
facebook
IAB
marketing
online
social media
twitter
БГ Сайт
България
Интернет
бизнес
блог
блогове
блогър
блогъри
браво
бъдеще
вдъхновение
дизайн
иновации
история
книга
комуникация
конкурс
маркетинг
медии
награди
обучение
онлайн
онлайн маркетинг
покана
предприемачество
работа
развитие
реклама
сайт
сайтове
семинар
социални мрежи
студенти
туитър
уеб
успех
фейсбук
хора
Самата аз се изправих пред този проблем наскоро. Приятели на близък човек, който почина, предложиха блогът му да бъде съхранен. За късмет знаех къде е хостван блога и се обърнах към хостинга с молба да бъде платен блогът, колкото е нужно. От хостинга ми прехвърлиха правата върху блога. Казах им, че не държа на това, искам само да го плащам, но все пак се оказах с права върху този блог. Така се случи да науча нещо (и то без да съм се ровила в съдържанието), което притежателят му може би не би искал аз да знам.
Ще направя, каквото зависи от мен, блогът му да стои непокътнат (ако не го бяхме предплатили, щеше да изчезне на 11 февруари). Замислям се обаче дали да не публикувам в интернет негови стари публикации (от края на миналото хилядолетие) на поддомейн към блога. Това е въпрос, който трябва да бъде обсъден отново с приятелите му. Което знам, е, че за такива морално чувствителни неща не бих действала на своя глава.
Това е болна тема наистина.. Когато дойде този момент, човек рядко знае как да реагира. С мои близки колеги се сблъскахме с този тежък проблем наскоро, когато скъп наш преподавател и приятел, който поддържаше единствения правен академичен портал за БГ, почина и дойде дилемата: Как да продължим неговото дело.
За щастие техническата поддръжка на части от сайта до известна степен беше в наши ръце. Останалото го уточняваме с неговото семейство и колеги. Надяваме скоро да има фондация в негова памет и порталът му да се развие от студенти и колеги.
В древността, в Египет, комуникацията с отвъдния свят ставала с глинени гърнета. Кал, бол – Нил е отсреща. Сядаш, врътваш едно гърне, създаваш посланието в йероглиф и го оставяш за приятеля:близкия да го прочете. Като люлка на християнството, където вярата в отвъдния живот е без вайс, египтяните са ни оставили наследство.
Това ни оставят и приятелите с блог: профил в социални мрежи.
Ние сме обградени със спомени от предишни животи, вече и в мрежата.
Chillax.