Димитър Цонев за брандовете онлайн и за скуката като убиец

Димитър Цонев – сигурно всички, занимаващи се с онлайн средата са чували това име и следят Дневника на един Gregg. предполагам малцина са го виждали, което си е чиста формалност. за мен Димитър е от много интересните хора онлайн, човек, който постоянно чете и е в крак с всичко, което се случва. по-точно крачка напред от случващото се. интервюто с него се получи дългичко, затова уводът е кратък. текстът си заслужава. a must read. enjoy.

Помниш ли първия път, когато беше онлайн? Кога и къде беше това? Какво гледа/браузва?
О, очертава се да си говорим дълго. Преди време, провокиран от Борислав, споделих някои детайли за това как е преминало детството ми. Там разказах за сблъскването ми с компютрите. А за онлайн… разбира се, че помня, толкова е шантаво (от днешна гледна точка), че няма как да го забравя. Ще ти разкажа… но ще започна с малко предистория. Вече имах свой компютър, на който основно играех игри. Бяхме се насъбрали една група хлапета със сходни интереси и играещи едни и същи игри. Тогава от някъде се появи кабел за връзка между два компютъра. COM-COM. Това беше първата мрежа, която съм изграждал. Така играехме игри. По-късно кабелът беше заменен с LPT-LPT, защото тогавашните игри еволюираха и спряха да позволяват по-бавната връзка между 2 COM порта. Прекарвали сме по цели нощи, играейки един срещу друг; няма да споменавам на какво мясаше компютъра ми по онова време от разнасяне. По-късно от някъде, вече не помня как, се сдобих с модем. Дебнех родителите ми да отсъстват, за да набирам местен BBS. Не ми беше интересно съдържанието му, интересно ми беше възможността да го правя. Ако това може да се нарече „онлайн“, това ми е началото. Годината е 94-95 г, по мои изчисления.

Уеб дойде по-късно, за да замени ровенето в BBS. Отново „нелегално“ и тайно от родителите, дебнех да ги няма, за да ползвам телефона за достъп. Плащах си достъпа с джобните пари. Първият ми ясен спомен е Yahoo!. Сега като се замислям, явно съм попаднал на него на Хелоуин, защото едното О беше голяма зловеща тиква и тя ми направи впечатление. Харесвах как е подредена информацията, как всичко е на едно място и подредено. Направих си поща там (още я имам, но в последно време е като аптека, та съм я занемарил).

Как онлайн пространството се намести по-трайно в живота ти?
Беше логичното продължение на престоя ми по BBS-и. Първоначално достъпът до Интернет беше скъп, заемаше се телефонната линия. Това налагаше по-рядкото му достъпване, само планувано и за определено време (често само нощем). Използвах го, за да чета френски вестници и сайтове, за да имам допир до езика. Уеб увлича. По-трайно се намести, когато нашите прежалиха телефона (който така или иначе вече даваше заето и никой не можеше да се свърже с тях; тогава нямаше GSM, още ходеха динозаври по земята и редовно се заплитаха в жиците на БТК, та връзката прекъсваше постоянно) и започнаха да те да дават пари за Интернет, защото виждаха какво правя. Единственото притеснени бяха за очите ми.

По колко време си онлайн? Какво правиш най-често?
На пръв поглед хората, които не ме познават, но по един или друг начин се сблъскват с онлайн присъствието ми (на различни места, а някои – на повече от 2-3), остават с впечатлението, че съм някакъв едва ли не роботизиран хуманоид, пристрастен към кафето и онлайн присъствието, който кисне пред компютъра 24/7. Това съвсем не е така. Старая се (и обикновено успявам) да имам и друг, офлайн живот. Имам много и все различни интереси и не се лишавам от тях в полза на Интернет. Средно между 6 и 10 часа дневно+нощно. Средно. Случва се да е повече, историята помни и по-малко. Наличието на интернет навсякъде около мен, обаче, създава погрешна представа, че всъщност непрекъснато съм пред компютъра и следя за случващото се.

Основно времето ми онлайн преминава в уеб, пред браузъра. Пред браузърите, ако трябва да съм точен. Един не ми стига, ползвам по няколко едновременно, различни, с много отворени табове.

Много голяма част от времето прекарвам в блога си. Пълно е с чернови, които или очакват дописване, или преглеждане, или някакво друго побутване, за да могат да станат годни за публикуване. Това рядко се случва, но писането им ми помага да си затвърдя мнението по темата и да избистри картината, защото нищо не се случва само за себе си.

Може би също толкова време отделям на едно непублично и затворено уики, на което съм единственият потребител. В него са бележките ми, свързани с наблюденията ми като уеб стратег и анализатор, изворите ми на информация, препратки към изследвания, необработени данни за различни изследвания и проучвания…

Ще ми се да кажа, че отделям време на Уикипедия, но в последно време дейността ми там е занижена (за да не кажа сведена до нула, тъй като се случва да редактирам някоя грешка, да премахна спам или да вандализъм по страниците). Всъщност непряко допринасям за Уикипедия – подпомагам софтуера, който я задвижва, като допринасям за неговата интернационализация и локализация. Това важи и за още няколко уикита, в които съм регистриран и участвам.

Чета много блогове; когато и да отворя четеца си, има купища нови неща за четене. Не всичко е интересно, но имам изградения навик да филтрирам публикациите, написани да привличат посетители, за да продават реклама (някои от блоговете, които чета се издържат по този начин и ги оправдавам). Много често се въздържам от коментар, противно на всички съвети и препоръки за успешно изграждане на онлайн репутацията. Предпочитам, често, да не кажа нищо, отколкото да кажа само едно „браво, много яка статия!“. Има блогове и сайтове, в които коментирам изключително рядко – това са тези, които се четат и в които коментират много хора.

Присъствието ми и активността ми в социалните мрежи също отнема немалка част от времето и вниманието ми – харесва ми да общувам с непознати (Особено сега, в Google+ над 80% от хората, които следвам, са ми непознати и интересни).

Електронните ми пощи са заринати с писма (малка част от които са разни бюлетини, за които съм се абонирал). Получавам много оповестявания за дискусии на местата, на които все пак съм коментирал. Те изискват повече време, особено ако знам, че сайтът не поддържа диалог в нишки. Поставил съм си ограничение за времето, което да прекарвам в кутията, което налага поставянето на приоритети на кореспонденцията. Често се случва да реагирам на някое писмо със закъснение (но винаги по-малко от 7 дни), защото съм преценил, че бързият отговор не е от значение.

Заради географската ни отдалеченост, използвам няколко IM клиента, за да общувам с голям брой познати (и бизнесите им/за които работят). Така успявам да се сдобивам с вътрешна информация преди да бъде публикувана официално. Доказал съм им, че мога да си държа езика зад събите и това ми дава възможността да съм сред първите им потребители или early adopters.

Има ли родния бизнес ясна стратегия за онлайн присъствието си, според теб?

<оказа се, че новата тема не може да понесе този дълъг пост, затова интервюто ще продължи в част 2>