разговор с един Gregg – част 2

Има ли родния бизнес ясна стратегия за онлайн присъствието си, според теб?
Ако трябва да бъда искрен – не. Не и когато става въпрос за цялостна дългосрочна стратегия. Някакви краткосрочни идеи и копиране на популярните за момента практики не означават стратегия. А без стратегия трудно (за да не кажа невъзможно) може да се измерва ефективност. И каквото и да е друго. Стратегията в онлайн активността е недотам, по мои наблюдения, разбрана и осъзната като необходимост в България. Изграждането на стратегия не е особено сложен и отнемащ време процес, но е свързан с желание и готовност за анализиране на сегашните модели, познаване на тенденциите в развитието на уеб и на бизнеса и известна доза гадателски способности, за да се предвижда как би изглеждал уеб светът след, да речем 5 години. Има някакво раздвижване, очевидно сегашните практики започват да не дават резултат, което налага необходимостта от преосмисляне на ситуацията. Затова смятам, че през следващата година, максимум 2, и българският бизнес ще започне да отделя внимание за планиране на присъствието си онлайн. Също такова внимание, каквото отделя за развитие на фирмения продукт. Ех, ама как го казах само… Ей сега приспах (или изгоних) читателите ти 🙂

Има ли родни брендове, които се справят добре в Интернет?
Да, и за радост те са все повече. Най-хубавото на Интернет, е че почти липсват твърдо установени правила. Всичко е динамично и гъвкаво, позволява много експерименти. Някои, по-креативни и експериментално настроени, на принципа проба-грешка, други – от грешките на другите. Но има много положителни примери и това е радостно. Много брандове престанаха да живеят в миналото и не само присъстват в Интернет, ами са и активни действащи лица в него.

Много искам, както си говорим за брандове, да посоча като най-най-положителен пример брандът Боян Юруков. Не Боян Юруков като личност (той и като такава заслужава внимание), а като бранд. Персонален бранд. Защото брандовете не са само корпоративни/фирмени. Това е нещото, което липсва на българския бизнес – онези мотивирани, ерудирани и изградили авторитет и влияние личности, които с името си да предизвикват вниманието и интереса на аудиторията. Българският бизнес сякаш не позволява съществуването на такива фигури, той сякаш се опитва да си припише всички постижения на служителите за себе си, без да им отдава публично значимото. А добре развитите и представени персонални брандове са само в полза на фирмата – те изграждат лицето ѝ, повишават доверието в нея и продуктите.

Любим български сайт? За иначе вероятно е Г+?
Трудно бих посочил някой сайт като мой любим, независимо дали той е български или чужд. Има сайтове, които харесвам и такива, които привличат и задържат вниманието ми.

Като български сайт бих посочил сайтовете на Дневник и Капитал – те са сайтовете, които експериментират с уеб. Не дотолкова, колкото би ми се искало, но го правят. Харесвам сайта на Капитал и заради съдържанието му (за съжаление не винаги имам възможност да си купя хартиеното издание). Харесвам и Уикипедия на български – защото опитва да превъзпита българския уеб потребител и да го накара да мисли за нещата неутрално.

От чуждите сайтове отново мога да спомена Уикипедия, но в добавка със сродните ѝ проекти – заради желанието им да запазят знанието свободно и универсално достъпно за всички. (Всъщност Уикипедия на английски и български е на челните 2 места на най-посещаваните от мен сайтове в браузъра ми) Харесвам идеята и реализацията на Empire Avenue. Google+ харесвам заради възможността за бърза комуникация и желанието и готовността на потребителите да се включват в дискусии. Харесвам Quora като извор на знания и ми е чудно как още няма български еквивалент, при положение, че доста шум се вдигна около нея при пускането й.

С какво Web 2.0 промени бизнеса като цяло?
Най-сериозно – Уеб остави всичкия бизнес в миналото, като еволюира в нещо съвсем ново и радикално – уеб 2.0. Уеб на хората, които желаят да споделят, да говорят, да сътрудничат. Хората промениха и преосмислиха начините си за използване на мрежата, започнаха да изкачват несъществуващата тогава Социална стълбица на Форестър. И бяха възнаградени, списание Тайм ги избра за личност на годината през 2006 (под обобщеното име You). Беше немислимо бизнесът да остане в миналото и трябваше също да еволюира до своята версия 2.0 – някои по-бързо, други по-бавно. И да разучава всички нови неща, инструменти и канали, които се появяват, да се разкрива пред света, да стимулира потребителите да общуват, да говорят за тях.

В едно изследване, което правих наското, 58% от потребителите очакват отговор от фирмата, когато те публикуват оплакване/препоръка/съвет или идея за някой продукт. И това число все повече ще се увеличава, защото все повече хора преодоляват „страха“ от социалното споделяне.

Сега е моментът да ме спреш, че инак ще започна да разказвам как социален бранд може да се стане само ако бизнесът е готов да стане социален.

Димитър Цонев офлайн – театър и…?
Обичам да гледам театър, харесва ми да виждам режисьорския поглед и актьорската интерпретация върху темите от пиесите. Не гледам всичко, нито чета всичко, което ми попадне, но достатъчно, че да задоволява потребността ми. Не обичам киното, но гледам и филми; случва се дори да ме замъкнат в киносалон. Предпочитам театралния салон, обаче. Въпреки че не мога да ям пуканки и да сърбам шумно кола.

Обичам литературата и отделям много време на четенето. Това увреди очите ми повече, отколкото компютъра. Предпочитам да чета от книгата/вестника, вместо на монитора и когато имам възможност, гледам да го правя. Обичам театъра, дори работих в театър, по-късно и за театрите, но в частния сектор.

Сигурно съм някакъв графоман, знам ли, но обичам да пиша. В повечето случаи са кратки бележки, идеи и мисли, които са ми хрумнали и които не бих искал да забравя. Те не виждат бял свят, защото са написани по класическия начин – с мастило върху листове хартия. Темите са най-различни – например в последно време имам доста нахвърляни бележки, провокирани от филма „Генезис“, но не за филма, а философски размисли за света и огъването на реалността. Шантава работа 🙂

Страстен почитател съм на кафето (и на цигарите!, така че сега е моментът да бъда изгорен на клада, да бъда замерян с камъни, да бъда обявен за еретик…) и обичам да му се наслаждавам в добра компания.

Обичам дългите разходки (из природата). Трудно намирам желаещи да ходим някъде извън града, което е странно за мен (какво ли толкова ги задържа в града!?), а и за тях (как ще се разделя с компютъра… все едно съм сраснат с него!). Харесвам и градската джунгла – интересно е да наблюдаваш как хората се адаптират към предизвикателствата на действителността.

Обичам да снимам и когато ми попадне апарат в ръцете се раждат безброй кадри. Някои от които дори стават за гледане. Не обичам, обаче, да съм обект на фотографа и всячески се стремя да избягвам срещата с обектива.

Обичам да чета етикети в супермаркета. Мога да загубя часове в четене на етикети и накрая да не си купя нищо. Това е от странните ми хобита.

Стига ли толкова? Добре, стига.

Какво си пожелаваш?
Някой да прочете всичко това, което казах… толкова е много, че ме съмнява 🙂

Сериозно, колкото и смахнато да звучи – да продължава да не ми достига времето (обикновено с по един-два часа дневно) – това означава, че се занимавам с интересни и значими за мен неща, не скучая. А скуката е убиец. 🙂

Първата част от разговора ни с Димитър Цонев е тук.

Ако ти е любопитно виж и разговорите с други интересни онлайн хора: Борислав Борисов, Борил Богоев, Емил Марков, Денислав Георгиев, Тодор Христов