следпразнични констатации

4 поредни почивни дни смъкват активността в нет-а до 30% от обичайната

блогосферата бе позаспала тези 4 дена, туитър – още повече

фб би на 3 март с партиотични и антипатриотични статуси, но като цяло и там бе вяло

неделя вечер в края на периода – всички се завръщат и развихрят онлайн

IAB Forum Bulgaria – панел Рекламодатели и рекламни площадки

в панела, който модерирах Рекламодатели и рекламни площадки участваха чаровните Ирина Порузян от Нетинфо и Росана Лаво от Пиеро 97 и готиния Венци Костов от HTTPool България. защото бяха важни ми се иска да напиша основните изводи, които излязоха от този разговор по време на IAB Forum Bulgaria през февруари в Шератон, София, касаещи и онлайн рекламодателите и онлайн медиите:

  • планирайте цялостно, не на парче – каза го Росана, но го мислим и четиримата. истината е, че все още повечето компании решават някак стихийно да отделят бюджет за Интернет, правят го чисто кампанийно, без имат цялостна концепция на годишна база, например;
  • плащайте за криейтив, а не го очаквайте като бонус – оказа се това било често срещано явление, да се дава изработка на банери като бонус, което води до някакви, а не наистина добри банери, съответно до някакви, а не наистина добри резултати от кампаниите;
  • търсете и оценявайте взаимодействието с потребителя, а не чистия клик или импресия.

писах още по темата:
IAB Forum Bulgaria в коментари
IAB Forum bulgaria – форумът на дикиталната индустрия

Джъстин Бийбър, Туитър и водата

по повод своя 17-ти рожден ден звездата Джъстин Бийбър покани своите над 7.7 милиона туитър-фенове да подкрепят кампания за важността и намаляването количеството на питейната вода.

жалко някак, че малко, дори много малко родни звезди се ангаживат с еко теми. вероятно повечето от нашите нямат и акаунт в туитър.

Оскарите в Туитър

потребителите на Twitter са постнали 36.4 милиона съобщения по време на излъчването на тазгодишните награди Оскар!

чудя се кое ли събитие у нас ще привлече най-много туитове. като че за момента кампанията около Сиромахов (#siromahov) би трябвало да води …

още за Туитър – тук

безпомощна липса на идентичност

в днешния свят никой няма да оцелее ако е толкова брутално ампутиран от мисъл, че отрича себе си и на класическото място за лого поставя чуждото, пък било то и велико

(нарочно не слагам линк, клик на картинката за 1 към 1)

martisor vs мартеница

за всевластния и всезнаещ гугъл 1 март все още се свързва с martisor (името на файла е именно martisor), а не с мартеницата, пък дори и по нашите ширини …

въпреки че е доста по-популярен у нас, отколкото в Румъния или Молдова, където 1 март е всъщност martisor

IAB Forum Bulgaria в коментари

защото бях пряко ангажирана със събитието съм силно пристрастна. и се надявам не само заради това, но чух основно позитивни неща за IAB Forum Bulgaria. позволявам си да цитирам част от тях тук

Congrats!! Good audience!!! Keep on pushing the digital marketing industry.
Alain Heureux
President&CEO IAB Europe

I would like to thank You again for inviting me. Both events and the ‘surroundings’ were really inspirational.
SOMOGYI, Endre
IAB Hungary

Поздравления за усилията ви за организирането на такова мащабно събитие, каквото бе IAB FORUM Bulgaria 2011!
Радвам се, че имах възможността да присъствам на първия български форум за дигитален маркетинг. Това е много важно за развитието на младите маркетинг специалисти с желание за постоянно развитие и усъвършенстване.
Организацията като цяло бе на ниво. Най-полезни за мен бяха дискусиите във втората част от събитието.
Моника Атанасова

Много добра организация, интересни теми, скучни два-три панела и няколко култови бисери 🙂
Александър Алексиев

IAB Forum Bulgaria – Форумът на дигиталната индустрия

случи се и то добре първото голямо събитие, организирано от IABulgaria – IAB Forum Bulgaria. наистина премина добре, възпитано, с респект и позитивен дух.

основното, най-важното – за първи път толкова много, най-важните хора от основните онлайн медии у нас бяха заедно и защитаваха една кауза. поздравленията са за всички членове на IABulgaria, които наистина показаха, че работят заедно

представени бяха данните от първо по рода си, одитирано от PricewaterhouseCoopers България проучване за пазара за 2010-та, публикувано вече и на сайта на IABulgaria, както и Топ 50 рекламодатели за Интернет за 2010-та – интересни данни

присъства и шефът на IAB Europe – Alain Heureux (чието име неправилно тук четем Алан Юро), който бе щастлив да види 550 маркетинг специалисти в залата, препълнена зала Ройал на Шератон, София и говори за тенденциите, сред които и e-privacy, за старото правило „обединението прави силата“ и за очакванията и родния онлайн пазар да се развива динамично като например полския, който бележи ръст от около 20% за 2010-та

нашите данни са 26% ръст бруто, нетен около 11% (различните медийни групи дават между 4 и 18% ръст на приходите от онлайн реклама 2010 към 2009), симпатични цифри, 2011 ще са още по-красиви

ще пиша още за някои отделни теми от IAB Forum Bulgaria 2011

прочетете още:
Гори за aд сървинг платформите и дискусията по темата на Форума
SEOптимизация за събитието
Muiiio за събитието

Емил Марков: BG designer, illustrator, paper engineer and compulsive blogger

Емо е стар добър приятел, от онези креативни типове, които винаги те изненадват и винаги ти е гот да знаеш, че ги има и дори от време на време можете да пиете кафе заедно и да бъбрите за всякакви неща. Подари ми дизайна и на моя сайт – мерси пак 🙂 Емо е уникален дизайнер, отвъд времето и много в него. напоследък се завърна офлайн и в България – по Коледа Light беше с негова корица. рисува книжки и разхожда бигъла си някъде в Испания. опитах да се върнем назад в това интервю, а и малко напред.

кога беше първия ти път в Интернет и какво помниш от тогава? как беше нет-а? какво видя? какво не успя?
Беше в началото на 1995 година. За пръв път ми показа браузер и какво да направя с него един приятел – английски програмист, с когото си пиехме заедно бирите по Мадридските капани. Той имаше супер модем 14 bps, но нямаше такава телефонна централа, която да стигне и на половината от тази скорост. Браузерът беше Нетскейп а търсачката – Алта Виста. Показа ми как да видя карта на България и някаква демографска статистика и да си призная, настрани от чистото любопитсво, не проявих особен интерес, защото ми се видя много дървено и бедно. Повечето страници бяха черни и изобщо Интернет тогава приличаше на неграмотно издаден справочник. Една година по-късно вече се наложи да използвам Интернет в работата. Електронни пощи, пращане и получаване на файлове. Почти не си спомням да съм намирал, това което ми трябва като информация в Интернет докъм 1997. Мисля, че първия сайт, който направихме за нас си (сега му казваме „корпоративен“ в студиото беше към края на 1997. Още си пазя един архив. Беше много мило време. Едни такива гифове анимирани :))

а днес, къде е Интернет в живота ти?

🙂 Не мога точно да определя. Някак си – два паралелни живота са.

а животът ти в Интернет днес?

Дълги години изкарвах прехраната си директно с проекти, предназначени за онлайн потребление. Сайтове, игри, анимации, стратегии, маркетинги. В последно време по-скоро консултирам незначителни клиенти и се забавлявам лично с дребни проекти, които ми служат като повод и метод да научавам неща, които по една или друга причина съм пропуснал.

След като си изясних факта, че социалните мрежи нямат социални функции, а са обективно съществуваща индустрия, ми олекна и се чувствам много комфортно участвайки доброволно в тези обогатяващи от моя гледна точка въртелешки. Употребата на социалните мрежи при положение, че не ти пречи да бъдеш равноправно употребяван, решава отчасти вечния екзистенциален въпрос за персоналната идентичност на всеки един от нас. Признавам си, че не разбирам нацупените хора-контакти, които си въобразяват, че фейсбук например им е длъжен с нещо. Така или иначе са от малкото останали места изобщо в сегашния ни свят, където въпреки всичко имаш възможност за избор.

Харесва ми динамиката и непрекъснатата промяна на съвременния Интернет и това стробоскопично облъчване с информация. Ползваема или не – всеки решава за себе си.

как се справяш с толкова блогове и активно онлайн пребиваване?

Не съм добър пример. Блоговете ми се народиха компулсивно – един след друг. Между многото неща през годините ми се е натрупал огромен шарен архив и един ден ипулсивно реших, че публикуването му няма да навреди на никого. Всъщност са лични блогове в почти оригиналния си вид – както бяха, когато се появиха първите блогове – нещо като дневници, въпреки, че не са стриктно хронологични. Наскоро отговорих на подобен въпрос така – гледам и подреждам тези блогове като мазе с компоти. Просто ми се ще да има някакъв порядък и ако беше един единствен блог, нямаше да имам усещането за ред. Нямам за цел да бъдат следени и коментирани. Знам, че имат посещения, но дори съм заключил коментарите на някои. Нямам нужда от прекалено стриктна оптимизация, защото виждаемостта им също не ми е цел. Поради горните причини, са лесни за поддържане. Така или иначе в процеса на воденето на тези многоблогове научих много за това „как се прави и води блог и кое не бива да се прави на един блог“. Мисля, че в един момент ще се изчерпят и ще ги затворя. Може би е време да си направя един „истински“ блог 🙂 Освен тези – личните – имам и други – клиентски :))

А пребиването онлайн? Напълно логично е. Стоя средно по 12 часа между няколко компютъра с различни настройки, заобиколен от интересни неща, бележки, моливчета… Не мога непрекъснато да работя. Докато се разхождам по мрежите, си почивам – и си оползотворявам почивката. Малко като паяк :)) Обичам да пътувам с автобус и влак. Винаги, когато мога остявям колата и ползвам градски транспорт. Не мога да чета пътувайки и затова просто общувам 🙂

имаш ли любопитен спомен от случва виртуална, която е останала по-трайно у теб?

Първият ми любопитен виртуален случай е запознаването ми с Жюстин Томс :), защото се запознах с нея ровейки из сайта на едни будни младежи преди много години.

Вече съм го казвал, но най-невероятният ми случай с хора, които не познавам от истинския живот (нека някой да ми дефинира кой е истинският ни живот:) е случката с публикуването на персоналната ми новогодишна картичка на корицата на Капитал от миналата Коледа. Беше случайно, спонтанно и се почуствах истински приятно между фактически непознати хора.

би ли се справил ден, седмица, месец без нет?

Мога да живея без никакъв Интернет, но не мога да работя извън Интернет и… това не е живот :))

най-хубавият ти онлайн проект?

Всички, които оставихме недовършени между 1996 и 2001 година в култовото студио Груви Графикс. Беше трудно и страхотно време. Без малко да измайсторим Ютуб, фейсбук и Грувишарк едновремнно. Не ни стигна бюджетът и… сръчността 🙂 Имам почти само приятен спомен и никакво съмнение в това, че се позабавлявахме яко.

а офлайн?

Книгата, която написахме заедно с малкия ми син Макси.

какво искаш да ти донесе 2011-та?

Очаквам да навърша 51. Най-вероятно ще напрявя още няколко книги. Мисля, че няма да ми се размине още един блог 🙂 Ще ми се да направя пак изложба в обикновена галерия – с врата, стени и истински купон след откриването. Надявам се светът да стане по-удобен за обитаване от всички.

едно от многото места на Емо онлайн е тук

–

още интервюта с уебски приятели:
Денис за бизнеса и онлайн
Тодор за онлайн книжарниците
Борислав за дигиталното ни битие
Жоро за електронните разплащания през 2002