Като говорим за онлайн репутация – задачата не е лесна и всички усилия могат лесно да рухнат.
Пример – Лили Иванова. Личният й сайт е топ – структура, дизайн, ефекти, функционалности – модерна работа, със стил и отношение направен.
Youtube канал
Страница за Лили в Уикипедия
Фейсбук на Лили Иванова – 328 000 последователя
И накрая това
По традиция част от студентите ни създават като учебна задача свой блог. Тази година резултатът е чудесен и бързам с радост да споделя работата на колегите-журналисти от НБУ и готините им блогове, публикувам с линк към конкретни публикации:
Мария и Explore with Mia – Историческия музей в Клисура
Тина и феминисткия й блог Purple inspiration – Пътят към звездите на Татяна Иванова
Павела и нейния блог на пътешественик – 4 дни в Рим
Зара и филмовия й блог
Симона и публикациите й с кауза – Пътят на травмата
Ивана и търсенията й – Силата „стои“ различно на всеки
Блогът за опровергаване на дезинформация и фалшиви новини с доста ценни находки и разследвания
Желая успех на блоговете и на колегите! Да не спират търсенията им!
Започвам серия публикации на интервюта, които съм направила в периода септември 2019 – септември 2020 във връзка с работата по моята дисертация към НБУ на тема корпоративни блогове. За да има и онлайн следа и защото могат да са от полза на някого – споделям и тук пълните им версии.
Каква е ролята на блоговете днес, при личния брандинг (твоя личен блог) и корпоративните такива (фирмения ви)?
Блоговете са незаменим инструмент за изграждане на личен и корпоративен бранд, както и за подпомагане на процеса на продажби.
Причините са много, но ключовите фактори са два: органично търсене и собственост върху съдържанието. Органичните резултати при блогването продължават да се развиват в положителна насока при постоянство. С времето все повече ключови думи се индексират по-добре, особено в контекста на конкретни транзакционни думи с потенциал за продажба.
Същевременно, търсачките са основен инструмент за модерни технологии като Google Assistant / Alexa, което носи допълнителни ползи в дългосрочен мащаб.
Собствеността на съдържанието е друг безценен фактор. Социцални мрежи като Фейсбук или Туитър се появяват и залязват с времето, а достъпът до съдържанието им е ограничен (и може да бъде загубен). Генерирането на архив, който може да бъде надграждан и обновяван с времето, както и да преминава в различни формати (аудио/видео) е невероятно полезен, без да изключва съвместната работа с други платформи.
Да не забравяме имейл маркетинга – генерирането на абонати през външни мрежи рядко работи ефективно.
Може ли да се гледа на корпоративните/институионалните блогове като на „корпоративен комуникационен склад“?
Определено. Често се налага да търся историческа информация за дадени решения от Метрополитан, Столична община, както и различни други институции (и най-вече компании). Историческият “журнал” във формата на комуникационен архив е ценен съветник за потребители и доставчици.
Къде е мястото на блога в онлайн комуникационния микс на бизнеса и организациите днес?
Почти всяка организация на пазара е наясно, че блоговете са ценен инструмент. Регулярността на публикуване вече разграничава опитни компании и институции от тези, които не разбират важността на блоговете в дигиталното пространство.
Ако органичното търсене и позиционирането в Google са важни за бизнеса, развитието на блог е неотменна част от стратегията. В противен случай дигиталното позициониране може да е относително ограничено – с изключение на 1-2 канала като Фейсбук за заведения или Инстаграм за магазини.
Доколко е важен изборът на платформа и технологично решение за блога?
Има различни подходи за изграждане на блог, но WordPress е лидер на пазара. С 38.5% пазарен дял от всички сайтове в световен мащаб, платформата е доказан лидер за проекти с различни размери и цели.
Избор на външна система, без доказана SEO оптимизация в основата (или инструменти за покриване на основните критерии) е грешка, която ще афектира успеха при ранкинга в бъдеще. WordPress покрива важните параметри по подразбиране, особено със стандартните теми в каталога на платформата, както и чрез инструменти като Yoast.
Изграждане на система на външен източник като Medium, WordPress.com, Blogspot също би довела до проблеми в дългосрочен етап. Особено при използването на готов безплатен поддомейн, миграцията би означавала загуба на постигнати резултати от началото на стартиране на блога.
Лично за теб – какво време месечно отделяш за личния си блог? Как подбираш темите? И как проследяваш ефективността му?
Личният ми блог представлява тренинг ресурс, който използвам вътрешно с колеги, както и подробни и проучени теми по често задавани въпроси от клиенти. Това води и до много органичен трафик от съответните търсения по сходни теми.
На седмична база отделям 6-8 часа на блога. Това включва писането на една статия през седмицата, отговори на въпроси и коментари, проучвания, преглед на статистики и ранкинг, както и генериране на теми от въпроси в социалните мрежи, в работата, и през системи като Google Search Console.
Ефективността се мери предимно в ръст на трафика, коментари, споделяния и дискусии в различни групи, както и лични съобщения по различни мрежи, свързани с конкретни публикации. Покани за събития или интервюта, базирани на темите, също представляват критерий. Тъй като темите често са свързани с бизнес и управление на талант, линкове от колежи и университети са друг важен фактор, който оценявам като успех на блога (и контакти с професори и доценти от Европа, Северна Америка, Азия).
Как във времето се промени личната ти мотивация? Какво те накара да стартираш, кога беше това? И какво е различното днес?
В самото начало (някъде през 2006г) стартирах с лични бележки и документиране на работния ми опит, списване на полезни ресурси, както и водене на личен архив от инструменти за работа, команди за автоматизация и т.н.
Блогът еволюира във втори блог, който накрая мигрира в трети – на mariopeshev.com с прехвърляне на съдържанието и пренасочване на трафика. Така съдържанието не се губи, а продължава да расте и да генерира допълнителен трафик.
Мотивацията ми продължава да бъде свързана с документиране и разписване на казуси, които ми помагат като професионалист във времето (учейки и създавайки ресурси, които могат да се препрочитат). Разликата е в насоката на темите, които се променят с кариерния ми път. Ако в началото съм списвал бележки по системи за програмиране, след което фокусът е бил основно PHP и WordPress разработка, то сега е предимно дигитален маркетинг, мениджмънт, управление на бизнеси и консултиране като основни теми.
Съвет/и за списването/поддържането на корпоративните блогове?
Корпоративните блогове позволяват за списване на съдържание от няколко автора, което обогатява набора на теми. Тъй като корпорациите таргетират различни аудитории – партньори, корпоративни клиенти, частни потребители и т.н., групирането на съдържание в няколко категории може да предостави богата палитра от съдържание за всички.
Често потребителите търсят онлайн (Google) по теми, които най-добре биват описани от самия източник. Търсачката на сайта може също да бъде полезен инструмент, който не трябва да се игнорира.
Унифициране на тона на съдържанието е един от проблемите, който фирмите срещат. Изграждане на норми за начина на писане и структуриране на текст помага за унифицирането, когато няма наличен редактор в екипа.
Поддържане на подробна FAQ секция като част от блога за нови казуси и промени в легално или счетоводно естествено може да подпомогне ползваемостта на блога. Подкрепа на инициативи и други вътрешнофирмени програми са добър показател за т.н. “Employer branding”, т.е. социалната отговорност и активностите, с които компанията се ангажира допълнително.
Започвам серия публикации на интервюта, които съм направила в периода септември 2019 – септември 2020 във връзка с работата по моята дисертация към НБУ на тема корпоративни блогове. За да има и онлайн следа и защото могат да са от полза на някого – споделям и тук пълните им версии.
Милен Янкулов от Онтотекст
Адрес на блога: www.ontotext.com/blog
Дата на пуск на блога: 2015
Кой списва блога (име и позиция):
Блога се списва от много хора на различни роли – в него пише CEO, CTO, Marketing Manager, ръководителите на другите отдели, 3 копирайтъра, членове на отделните екипи.
Какви цели си поставяте с блога?
Искаме да покрием следните цели:
Към каква аудитория е насочен?
Насочваме го към широк спектър от аудитории:
Къде е мястото на блога в онлайн комуникационния микс?
Блогът на Онтотекст е един от основните вътрешни канали през които комуникираме маркетингови кампании, борим се за оптимално позициониране по ключови думи, създаваме съдържание за социалните ни канали, градим имидж.
Кои теми са основни за Вашия блог?
И кои са комуникационните канали за популяризиране съдържанието на блога?
Ако искате да дадете съвет/и за списването/поддържането на корпоративните блогове?
Сайтът на Столична община Sofia.bg с чатбот за Covid-19 – браво!
Антон е създател на един твърде любопитен проект – Sandacite.bg и защото е колоритен, упорит, работлив и прекрасен, реших, че ще е чудно да ви запозная с него.
Как се зароди у теб страстта към темата за историята на техниката в България?
Аз още от дете събирам различни стари апарати (най-вече телевизори и радиприемници), привлечен от най-ранна възраст – първо неосъзнато – от външния им вид. После ми стана интересно и как функционират те.
По-късно, когато започнах да посещавам чуждестранни сайтове за история на техниката, ми направи впечатление, че във всички сериозни страни се издирва и описва историята на националната техника, докато за българските апарати почти никъде няма нещо писано. По това време все още имах предвид само телевизори и радиа, защото тогава все още събирах само тези два вида техника, а едва сетне разширих обсега към други видове устройства.
Дойде моментът, когато – някъде към 2010 г. – осъзнах, че най-важно е да събирам произведените в България апарати, тъй като ми направи впечатление и че чуждестранните са разпространени значително по-добре у колекционерите у нас и по света. Тях имаше кой да ги пази, а нашите се съхраняваха инцидентно и то ако някой го направи, защото са случайно попаднали, а не защото са български.
Аз винаги съм обичал всичко българско. Оказваше се обаче, че хората дори не знаят кой е първият български автомобил! И че най-вероятно никъде няма да не се създаде специална колекция от произведените в България телевизори, радиа и други устройства. Този проблем започна сериозно да ме гложди и тревожи. Виждах как множество лица, които не знаят ценността и важността да се пази историята на националната техника, ежедневно изхвърлят на боклука старите апарати, а до контейнерите те се унищожаваха от клошарите, за да предадат шаситата им за скрап. А всяка развита страна полага грижи, за да издирва и пази създаденото от хората, които са живели там. Освен това думата ,,техника” идва от корена на старогръцката дума за ,,изкуство” – тоест всяко техническо устройство е вид достижение на изкуството!
В същото време, гледката на разбити и изпотрошени произведения на техниката, които са въплътили в себе си толкова много човешка мисъл и ги е имало примерно 40 години, за да ги унищожи сега някой игнорант, още от детството се беше превърнала в едно от най-ужасните неща, които съм виждал. Кошмар!
Това не биваше да остане така. България с вълнуващото си tech минало и изобретения не можеше да остане назад! Трябваше аз да събера, изуча и да публикувам разпадащата се история; друго време нямаше да ни чака. Втора такава колекция в момента няма, това си е задача от общонационално значение.
Затова си определих план-програма за събиране на историята на колекция, която да опази колкото се може повече устройство, произведени в България, за да се опазва българската техническа история. През 2012 започнах да събирам и българските грамофони; през 2013 разширих тематичния обхват към магнетофоните, печките, пералните, бойлерите, хладилниците (вкл. първите български такива) и т.н., грамофонните плочи от Царство България; после компютрите и периферната техника за тях, хард дискове, дискети… Успоредно с това в колекцията започнаха да попадат крайно любопитни неща като български електронен шах, банкнотоброячна машина, гарови часовници и военнополеви телефони от Царство България напр. Има го и първият български дрегер! Въобще реших да разширя обхвата към цялостна – всичко, доколкото успея да събера – колекция от всякаква българска техника. Моята дейност може да се опише като Ноев ковчег за българска техника.
Аз знам, разбира се, че няма как да събера НАПЪЛНО ЦЯЛОСТНА история на българската техника, но се опитвам чрез експонати, чрез стара техническа литература и чрез спомени на хора, които някога са били блиизо и са създавали или работили с различни видове българска техника, да съхраня колкото се може повече. Тези хора почти винаги знаят нещо, което отсъства между страниците.
И така вече над 10 г. моята кауза е да запазвам, изследвам и публикувам старата българска техника и да популяризирам технологичната история на България. Издирвам късче по късче каквото е останало от нашата все по-потъваща в забрава техническа история. В сайта ми Sandacite.BG съм качил над 1100 авторски изследователски материала по история на българската техника, а в други медии и издания – около 200. В сайта ми съм скенирал и качил пълни архиви на стари български технически списания (,,Млад конструктор“, ,,Радио, телевизия, електроника“, ,,Космос“…) и много техническа документация на стари български устройства. Стремя се Sandacite.BG да дава колкото се може по-пълна информация за даден модел българска техника и да бъде виртуален музей и база данни за старите наши апарати. Затова към статиите качвам и техническата документация на експонатите – тя се ползва от реставратори и ентусиасти.
Качвам в YouTube видеа с ремонтирани стари устройства. Изнасям и презентации на научнопопулярни събития. Стремя се да намеря най-интересните черти на старите български апарати и да ги представям на широката аудитория.
И на какъв етап реши, че ще създадеш сайта Sandacite.BG?
Сайта създадох първо като форум през септември 2007, когато веч е имах една доста добра колекция от няколко десетки телевизори и малко радиоприемници. Тогава още не бях спрял комплектуването на произведени в други страни експонати. Направих форума, защото забелязах, че в Интернет почти няма информация за вече немалкото притежавани от мен български неща, и поисках да съществува място, където да задам въпросите си, та дано някой ми отговори.
Първоначално назавaнието на форума беше ,,Сандъците – Българският форум за стари телевизори”. Впоследствие, когато забелязах, че той започна да се пълни с хора, пишещи за всякакви други апарати, го разширих на ,,Българският форум за стара техника”. А от 2014 г. има и блог формат с възможност да се правят публикации тип статия.
Откъде и как се сдобиваш с тези интересни атрефакти? Колко имаш вече? Къде и как ги съхраняваш?
Сред стандартните източници са тавани, мазета, селски къщи, стари жилища, помещения на вехтошари, стари институти, подземия на учреждения, училища, понякога антикварници и различни други места. Обаче съм намирал и киномашина Плевен 1 във фоайето на Националния студентски дом на пл. Народно събрание.
Макар при създаването ѝ да не съм се стремял това да бъде така, в момента се оказвам създател на най-голямата колекция от разнообразна българска техника (над 400 експоната) – от телевизори, таблети, хард дискове и компютри, до копирна машина от 1966-а, измерители на радиоактивност и велоергометър на 40 години. Досега имам над 400 наши устройства, произведени от началото на ХХ век до около 1990 г. Тази седмица идва и български професионален фритюрник от началото на 70-те г. за ресторантска употреба. Тази събирателска и изследователска дейност е моят живот, сърца и душа – аз не мога да си представя да не се занимавам с това.
Когато бях дете, за да домашни проблеми с баба си, първоначално трупах съкровищата си под стълби на блокове и в мазета, но не беше сигурно. Гонеха ме често и аз евакуирах нещата другаде. Накрая все пак започнах да ги внасям у нас с цената на непрекъснати разправии и скандали.
Сега ги съхранявам в жилището си – живея на практика в склад с някакви функции на жилище. Наскоро се сдобих и с втори апартамент, които смятам да натоваря с функции на депозиториум… да не кажа, че се оглеждам за още един такъв.
Най-любопитните предмети, информация, статии, които има на сайта – за хората, които не са чели още нищо?
Охохоо, тук ме карате да кажа и някои от най-големите си любови в своята дейност! Могат да се прочетат истории като например какво е общото между Първия космически спътник ,,Спутник 1” от 1957 и една българска пералня, как работи български снегорин отпреди 50 години, кои са първите ни електромобили, спортни коли и хард дискове, кой е произвеждал ски в Царство България, как се действа с военнополеви телефон от онова време…
Защо се занимаваш с всичко това? Отнема цялото ти лично време вероятно?
Аз развивам дейността си, защото много я обичам и виждам, че е полезна, а не за да печеля от нея. Тя удовлетворява назрялата отдавна нужда да се запълнят огромните бели петна в ненаписаната история на българската техника и изобретения. Фактът, че в Интернет, а и дори по книги циркулират множество митове за това, ясно говори, че хората се интересуват и от тази история, но нито намират качествени източници на информация, тя не е написана добре. Много се пише за политическата и военна история на България, но за техническата не знаем достатъчно. Да, важно да знаем много за българските царе и ханове и за водените от тях войни, но защо да не знаем и кой е първият български автомобил, кой е първият телефонен разговор по българските земи, първият български компютър…? Опазвайки от забрава и унищожение българската технологична история, в това отношение можем да наредим България до онези страни, с които толкова обичаме да се сравняваме, и да дадем своя принос в културното издигане на нашия народ.
Удовлетворението, което изпитвам, когато се намирам пред непознато БГ устройство или когато разкривам тайните му, не мога да заменя с нищо – това е пулсът на живота ми. В последните години във всяка нова тема за статия виждам врата, зад която ме гледа поредното чудо от техническата история на България. Разширявам и темите на изследванията и колекцията. Със сигурност знам, че в моята колекция има неща, които ги няма никъде другаде.
Много от тези неща в буквалния смисъл съм спасявал от унищожение благодарение на бързата си намеса. За да се сдобия с други пък, съм правил и невъзможното дори когато не съм имал големи възможности – например през м. май 2008 г., когато докарах готварска печка ,,Мечта“ (1962) от Перник до София с ръчна количка, тъй като нямах по какъв друг начин да я пренеса. Една от последните ми мащабни (в буквални смисъл) находки е 270-килограмовата Първа българска акумулираща печка Елпром ПЕА-1 (1958 г), която взех от Кюстендил.
Аз допринасям българската техническа история да не се забравя, а да се разпространява – както виждаме в другите страни. България има вълнуващо техническо минало, включително и в хардуера. Непрекъснато намирам интересни устройства, произвеждани, а понякога и изобретени у нас – трябва да разказваме за тях! Аз вярвам, че запазването и публикуването на технологичната ни история е задължително дело, ако наистина желаем ,,да бъдем равни на другите европейски народи“.
Когато още на 17 г. разбрах, че най-ценно е да събирам и изследвам само БГ техника, никой не смяташе, че има нужда, че това е интересно. А в света колекции по история на техниката от различни страни имаше отдавна. Преодолявах невероятни трудности, включително и битови, за да спася поредния експонат. Аз пръв разбрах, че трябва да се събере представителната колекция на БГ техниката и да се представи подобаващо. Създадох най-голямата колекция, с информационна база, която не присъства по библиотеки и архиви. Чак години след това хората видяха колко е ценно това.
Смятам, че работя за българското излизане в културния свят. Стремя се да върша работата на цяла университетска катедра (научни звена по история на техниката има в чуждестранни ВУЗ-ове). Усъвършенствам се в изследванията и следя публикациите, които са ми полезни. Аз допринасям българската технологична история да не се забравя, а да се помни и разпространява. След като в света нещо се прави, то ще се направи и в България. На мен се е паднала задачата и се стремя да я изпълнявам качествено.
Споменахте, че тя вероятно отнема цялото ми лично време? Да, нещо такова се получава. Ето например вчера станах в 7:30, заминах за Пловдив, за да изнеса една презентация, а сетне се върнах и написах два текста. Така се случи, че преди 1:20 през нощта не успях да си легна. Макар че този екстремен час е нещо рядко срещано за моите навици, все по-чести са случаите, в които преди 23:30 не мога да завърша, защото освен че работя на 3 – 4 места, аз се стремя всеки ден в Sandacite.BG да има нов текст, а пиша и други. Чрез колекционерската и изследователската дейност се чувствам истински пълноценен. Така е, когато гориш в някаква работа – тя става не част от живота ти, ами самият него. На практика аз нямам конвенционален почивен ден – просто сменям една работа с друга.
Какво пожелаваш на Sandacite.BG?
Няколко неща. На първо време сайтът да продължи да има своите верни читатели, които коментират и допълват информацията с подробности, които само съвременникът може да знае.
Както знаем, стремя се сайтът да дава колкото се може по-пълна информация за даден модел българска техника и да бъде виртуален музей и база данни за старите наши апарати, а и за хронологичен преглед на развитието на някакъв вид българска техника. Затова си пожелавам да откривам все повече и повече както търсени, така и неочаквани експонати, а също така информация за забравени, но толкова интересни наши технически съкровища. Защото те само чакат да покажем тяхната прелест!
Всички вече любопитни – посетете сайта и най-малкото дайде по един лайк във фб за Сандъците!
Washington Post. Democracy Dies in Darkness. Как се трансформират медиите. Как обществото оцелява без медии. Демокрацията възможна ли е без медии.
Казва достатъчно.
Наскоро водих обучение за журналистите на голяма медия. Обучение за дигитални медии, разбира се, със спецификите на дигиталните канали, писането за уеб, споделянето.
Големият казус при всички класически медии, почти без изключения, не за България, за света е неразбирането, голямото неразбиране на новото, което отдавна вече не е ново, но е тук.
Затова и решавам да споделя тази инфографика. Казва достатъчно.
Последни коментари