природа

Петко Петков е от този тип дейни хора, които не стоят примирено, а действат постоянно, за да подобрят мястото, където живеят и обществото като цяло. Какво ли не прави Петко за и из Стара Загора. Преди време води битка за „Бедечка“ (тук си говорихме по темата). Днес разработва приложение – PlanZ, за което искаме да ви разкажем с него 🙂

Как се роди идеята за PlanZ?

Отдавна не сме бъбрили по зелените теми и наистина се радвам, че мога да споделя малко интересни факти около тази идея. Името и самата платформа се родиха доста спонтанно и буквално за няколко дни системата „оживя“, но истината е, че това е следствие на много други събития и години труд, които в един момент просто се изрисуваха като модел в съзнанието ми.

Всичко започва с казусът „Бедечка“. През последните няколко години, паркът често е водеща тема, която събира и разделя различни групи хора, граждани и държавници, най-вече заради сложният си (формален) статут. Преди 3 години се запознах с група хора, които вече бяха направили платформата на „Запазете Бедечка“, непосредствено преди местният референдум за запазване на парка като такъв.

Във времето от тогава имах възможност да се запозная в дълбочина не само с конкретният казус, но и редица проблеми, които съществуват навсякъде из страната. Така например научих, че има закон, който задължава кметовете и общините да поддържат база данни с информация за дълготрайната растителност в градска среда, каквато всъщност няма никъде. Често дървета просто изчезват, биват отрязани, понякога умишлено убивани, а реално никой от нас няма дори обща представа за това какви са дърветата, какво е тяхното състояние, как се размножават, защо се унищожават. Покрай Бедечка се сдобих и с няколко фрагментирани фитосанитарни експертизи на част от дърветата и се запознах с общата идея затова, каква информация включва, както и начинът или принципът, по който от една страна тази информация се генерира, а от друга – се използва. С тези документи, успях още тогава да извлека около 1300 дървета и да ги представя в уеб страница с карта и съпътстващата ги информация, но беше видно, че дърветата, които се водят по списък са много малка част от общият брой, а начинът, по който тази информация се събира е тромав и не дава яснота по много показатели (като историята на дървото).

От друга страна, дълго време разработвам своя (системна) архитектура, софтуерни компоненти, които представляват различни инструменти, с които изграждам сложни (крайни) решения. Често, за да ги изпробвам, се налага да сглобя някакъв прототип, с който други хора да тестват самите компоненти и в практиката ми не веднъж съм правил микро и малки системи, които вършат определена функция, само за да мога да валидирам конкретно приложение на някой компонент. С годините и опита вече работата ми се състои основно в това, какво искам да направя, а не толкова – как да го направя. И тъй като напоследък доста се увличам, когато изучавам растенията, освен четене на литература, правя и различни експерименти в тази област. Наблюдавам как растенията „общуват“ и опитвам да си обясня различни явления. Намирам повтарящи се патърни/модели в тяхното поведение.

Така, в началото на тази година, докато правих друго проучване, попаднах на plant.id.Чешки стартъп, който предлага наета услуга, с която подавайки им снимки, автоматично разпознават вида на растението, което се намира на снимката. Тъй като те не предлагат готово приложение, беше нужно да го „пакетирам“ в нещо, което да автоматизира процеса, преди да мога да направя каквото и да е. Отне ми няколко часа за да направя инструмент, с който да мога да изпробвам услугата им, но в процеса бързо стигнах и до краят на свободните кредити, които предоставят за тестване.

Като председател на NGO ZaraLab написах имейл до plant.id, в който разказах долу-горе същата история, проблемите с парка и докъде сме стигнали. Обясних, че имаме интерес да използваме услугата им, за да свършим конкретна работа в нашият град – с тяхна помощ, да паспортизираме дърветата в град Стара Загора. С мен се свързаха няколко души, един от които Ondřej Veselý – изпълнителният директор и директно ни дадоха ключове, с които неограничено нашата организация да може да използва тяхната услуга.

Още на следващият ден завърших интеграцията и направих няколко основни функции, с които да разширя моят прототип. Взех лаптопа и отидох в големият старозагорски парк Аязмото и преди да ми свърши батерията, успях да направя първите си тестове, като дори записах това видео: https://www.facebook.com/fakedob/videos/10222610395951906/

За съжаление, това беше последният възможен ден, в който можех спокойно да излизам навън и така проекта остана в режим на изчакване, докато парковете отново бяха отворени преди няколко дни.

• И как премина реализацията й?

Скоро след като бях идентифицирал проблема с паспортизацията, попаднах на няколко различни платформи, хора и организации, с които успях да си представя кое реално върши работа. Такава подобна платформа е направил Йордан Дервишев – ednodarvo.io .Неговата концепция за съхранение на историята на всяко дърво много ми допадна, защото това е информация, която е ни потребна, когато искаме да видим, какво е било дървото, преди да бъде унищожено.

Също така платформата на ZaraLab беше на етап, в който трябваше да доразвия един от компонентите, по които работя, свързани с интерактивна карта и обработка на снимки и това ме мотивира да обвържа работата по тях с решаването на конкретният проблем по отношение на градската растителност.

Предоставих достъп до моят прототип на 15-ина доброволци, които направиха много тестови проби и обратната връзка, която ми предоставиха е всъщност основата на цялата концепция зад #PlanZ.

Наложи се да създадем модел, който да е привлекателен за повечето хора, които биха искали да допринесат за работата на платформата и така се появи концепцията да предоставим най-много информация, без те да се ангажират с повече от това, да направят снимка на дадено дърво. Ето така, предоставяйки наличната информация от#plant.id,както и хипервръзки към #Wikipedia,стигнахме до модел, в който хората да имат инструмент, с който да учат за дърветата около тях, а ние лесно да събираме информация за трайните градски насаждения.

Повече ни затрудни функционалният модел, с който да направим така, че данните, които се събират да са качествени, максимално прецизни и обемни, както и да се създаде механизъм, с който да се модерират лесно, като същевременно спазваме редица изисквания както за самите данни, така и различни ограничения, с които се борим, по време на изграждането. Така, един от доброволците – Деница Шишкова, предложи модел, в който всеки нов потребител може да регистрира определено количество дървета всеки месец, а модератор (или потребител с определи права), да може да потвърждава или отхвърля тези записи (като негодни). За всяко валидно дърво, потребителят получава по още един кредит, който позволява допълнителни идентификации всеки месец, а при достигане на определен брой валидирани дървета, този потребител може да се превърне в модератор.

В платформата имате възможност и да маркирате дърветата с определен статус. Така, скоро ще започнат да се появяват дървета, които например вече са унищожени, но ще може да се вижда тяхната история. Всяко дърво си има „стопанин“, потребителят, който го е регистрирал или осиновил. По-късно може да добавя нови снимки, както и да редактира информацията на неговите дървета.

• Който е любопитен да научи повече и да използва приложението какво да направи?

За целта е необходимо физически да се намирате на територията на град Стара Загора и чрез браузъра на смарт телефон/таблет да посетите платформата, която се намира на адрес https://planz.zaralab.org .

Впишете се, като използвате някой от възможните методи – регистрация, Facebook или Microsoft login.

След това, процедурата е изключително опростена. Локализирате се, посредствомGPS-а на вашето устройство, с натискането на един бутон. Върху картата се появява маркер, обозначаващ вашата относителна географска позиция, който маркер трябва да позиционирате върху избраното от вас дърво, като го придвижвате по самият екран (drag’n’drop).

Следващата стъпка е да изберете бутона за регистрация на ново дърво и да направите 3 до 5 снимки, които заснемате с телефона си, в прозореца, който се появява.

След като запазите промените (бутона изпрати), след няколко секунди, цялата налична информация за това растение се появява на екрана, а данните биват съхранени в нашата база.

Процедурата е максимално опростена и праволинейна и не може да бъде объркана. Постарали сме се достатъчно, за да направим невъзможно, някой да сгреши. Във всеки един момент, платформата позволява натискането само на един възможен бутон, като дава инструкции, ако сте объркали нещо, например, ако маркерът върху картата се намира извън пределите на град Стара Загора.

В цялост, регистрацията на ново дърво изисква натискането на 3 бутона, заснемане на няколко снимки и отнема около 10-15 секунди 🙂

• Теб лично кое те вдъхновява да работиш по подобни проекти?

Като човек на технологичният свят, нещо което много ми липсва тук е общество от хора, с които да обменям опит в професионален аспект, в Стара Загора. Често се занимавам с неща, които никой покрай мен не разбира и понякога, когато завърша нещо много комплексно, дори няма на кого да се похваля така, че да ме разбере. Така, с времето започнах да се фокусирам в това да използвам различни технологии и инструменти, за да решавам реални проблеми, които засягат хората около мен, като често това са самите граждани на Стара Загора. Знам, че понякога е нужно много малко, за да решим даден проблем и по-често експериментирам с прототипи, които засягат градската среда. Реално това е моят начин да намирам проблеми в софтуерните решения, които създавам. Изследвам поведението на самите потребители, наблюдавам грешките, които допускат или пък разбирам за грешките, които аз съм допуснал.

Този вид проекти от една страна ме карат да се чувствам по-пълноценен, но и е начин да бъда по-добър в работата си, като използвам наличният ресурс за да подобрявам инструментите, с които създавам по-сложни системи. Понякога работя върху подобни неща дори само за да мога да обясня какво всъщност правя. Интеграцията наPlanZ с Plant.id също беше следствие на желанието ми да обясня по лесен начин, как може да се използва машинното самообучение(machine learning/ML) нагледно на нетехнически човек.

• Знам, че не можеш да седиш хей така – какво е следващото, което се върти в главата ти?

Истината е, че аз винаги съм затрупан със задачи, в които сам избирам да влагам от времето си, а покрай създалата се ситуация с пандемията ми се наложи да взема трудни за моето бъдеще решения, както в личен, така и професионален план.

В момента работя едновременно над редица проекти и се опитвам да организирам хаоса, в който се намираме така, че да го превърна в нови възможности. В платформата наZaraLab има заложени десетки подобни на PlanZ инструменти, които чакат да бъдат завършени и публикувани.

Напредваме със създаването на инструментариум, подобен на платформатаZaraLab, за изграждане на мобилни приложения, с появата на който, ще се появят и всички дългоочаквани модули и функционалности около нея.

Фокусът ми все още е върху „интернет на нещата“ и приложението им в градска среда. Затова създавам архитектура и прилежащи системи, които в бъдеще да ни позволят интегрирането на още нови технологии тук, в Стара Загора.

• Пожеланието ти към всички в тези специални, различни месеци, които се чудят какво да подхванат?

Надявам се повече хора да успеят по-бързо да се адаптират с новостите, да разпознаят повече нови модели и възможности и да съумеят да се възползват от тях. За много хора ситуацията се превърна в ново начало и желая на всички тях да намерят онова, което е истински важно за тях самите, да го изградят, развият и да го материализират така, че фокусът им да остане в него.

Видяхме нагледно, колко важни са дигиталните решения във времената, в които живеем. Често добрите възможности се намират пред нас. Възможности, които не изискват особени познания, а мотивация, отдаденост и с малки стъпки да ги придвижим към успех. Пожелавам им да намерят баланс между онова, което ги прави щастливи и е потребно на хората около тях, като използват знанията, които имат.

–

От мен – пожелание за успех на Петко и всички негови проекти!