Народния фолклор във фейсбук / иста около песента на Дара Бангаранга на 16-17 май 2026 г.
„И крал Артур не може да извади това, което Дара вкара на хейтърите!“
„Бангарангата на един народ.“
„Полет над дребнодушието, някой каза. Браво, момиче!“
„И бангаранга за всички хейтъри.“
„Явно не само Господ, но и Сатаната е българин.“ Драго Симеонов
„Не беше със 666 точки, но дори с 516 спечелихме! “ Иво Божков
„За всички родени като киселяци и изсъхнали марули, нека се радваме, хора . Вие не сте зеленчуци, а души, които могат да се радват на българския световен успех!
ДАРА направи за България това което направиха нашите национали през 1994 в САЩ. ДАРА направи това, което никой външен министър не е направил за доброто име на България.“ Зенон Саркисян
„Дара направи това, което Дарий не можа – завладя Европа.“ Лъчезар Томов
„Бангаранга на оплаквачките! Честито на това слънчево момиче Дара, заслужава го!“
„Поздрави към всички участвали в тази историческа победа за България!
И специално към хората, които стоят зад създаването и успеха на #BANGARANGA:
Браво и благодаря за прекрасното чувство!“ Георги Илиев
„Дара спаси Европа!“
На сцената във Виена DARA беше придружена от четирима танцьори – Iker Cederblom Herrera, Ellinea Siambalis, Lisa Högström и Mateo Cordova Pomo – част от шведската contemporary и commercial dance сцена.
Няколко канала, поддържани от жени, са силно препоръчителни за следване и този пост има за задача да ви помогне да не пропуснете някой от тях. Из социалните мрежи ги намерете: Елена Телбис, Мими Шишкова, Боряна Ангелова, Виктория Симеонова.
Радвам им се. Забавляват, но и толкова важни теми обговарят. Безстрашно, смело, категорично. Браво и благодаря!
Тоест и Елена ТелбисМими Шишкова – prokletajena Боряна АнгеловаВиктория Симеонова и Господари
По традиция част от студентите ни създават като учебна задача свой блог. Тази година резултатът е чудесен и бързам с радост да споделя работата на колегите-журналисти от НБУ и готините им блогове, публикувам с линк към конкретни публикации:
Основателят на „ТarnovoRuns” разкрива какво е да си двигател на толкова голямо движение, което се активизира само от „зелено“ гориво.
Гост блог пост интервю на Михаела Георгиева, Магистърска програма “Дигитални комуникации” в НБУ
Калин
Василев е един от будните търновски
съвременни дейци. Организирал множество
събития, спечелил редица награди за
инициативите, които провежда и обединил
хиляди хора в каузите си, той ежедневно
получава доверието на една от най-големите
онлайн общности на старопрестолния
град. Какво е да си начело на толкова
голямо движение, което се активизира
само от „зелено“ гориво, разкрива
именно той – основателят на „ТarnovoRuns”.
Как решихте да изградите общност, обединена от каузата Ви?
Изграждането
на общността го реших, на база сходната
ми малка група от приятели, с които
тренирахме докато бях в Кеймбридж
(Англия). Когато си дойдох в България,
реших, че искам да имам сходна група от
приятели, с които да тренирам и понеже
не познавах никого реших да направя
групата в социалните мрежи. С течение
на времето самата група израсна с броя
членове и с идеите, така че решението
бе базирано по-скоро на миналия ми опит,
който имах в други градове и на вътрешното
ми желание да имам приятели, които имат
сходно мислене на моето.
Каква е историята на формирането на общността, етапите на развитие, през които е преминала?
Първоначално
всичко беше само виртуално, тъй като
никой през първите 6-7 месеца не идваше
на моите събития. След това дойдоха и
първите няколко човека – изключително
малобройно. Всъщност етапите са доста
прогресивни. Няма изненадващо покачване,
а всичко е отговор на прогресивен труд
в една и съща посока. Нямаше внезапно
„избухване“ в обединяването на много
хора, а по-скоро се изискваше много
постоянство, за да започнат да идват
двама, трима души. Същевременно, през
това време, човек се труди за мечтата
си – старае се да разгласи идеята си,
свързва се с медии, ходи по училища. Така
че етапите по-скоро са три.
Първият
е виртуален, в който никой не идва. През
втория етап идват много малко хора, а
третият се асоциира с постепенното
нарастване.
Какви са характеристиките, динамиката, тонът на общността?
Чисто логистичната структура се изразява в това, че аз съм главният организатор. Има тесен кръг от доброволци, от около десет души, които помагат във вземането на решения. Има широк кръг доброволци, които не вземат решения, а по-скоро се появяват, за да помагат от време на време. И разбира се, хиляди последователи. Динамиката е огромна, постоянно се сменят събитията – по много на година. Няма седмица, в която да се почива или да има време, в което нямаме събития. Тонът на общността е изключително позитивен. Това са хора, които знаят каква е основната мисия на общността – да изгражда сплотена, здравословна среда от единомислещи хора, всичко базирано на добродетели. С израстването на самата група започнаха да се появяват по-малки групички. Видовете събития, които започнахме да правим са много разнородни. Едни хора харесват тренировките, някои хора предпочитат йога, има си и велосипедна общност.
Кои са най-активните членове на общността?
Има
различни видове членове в нашата общност.
Има едно ядро от десет души, които вземат
решения, обсъждат и помагат за сбъдването
на събитията. Аз съм лидерът на основното
мнение и организаторът. Има по-изявени
доброволци, които дават по-често мнение.
Такова получаваме и от фенове, които
просто искат да споделят това, което ги
вълнува. Разбира се, има и много пасивни
хора, част от общността, които не изявяват
мнение, но изразяват негласното си
отношение към това, което се случва,
чрез поведението си. Има структуриране
на по-активни и по-пасивни членове.
Има ли етичен кодекс на поведение в рамките на онлайн общността и наблюдава ли се прекрачването му?
Различните
социални платформи имат различен начин,
по който поставят правилата си. Във
Фейсбук самите групи имат обособени
места, където може да се напишат правилата.
Аз не съм ги описвал в онлайн пространството,
но абсолютно винаги, на всяко едно
събитие, говорим, че това е група за
сплотеност, обединяване към здраве на
една по-стойностна, по-чиста, по-добра
околна и човешка среда. Група за
комуникация и за подкрепа. Винаги всичко
се върти около тази рамка. И понеже
групата е много разнородна, администраторът
гледа нещата винаги да са в позитивния
тон – това не е група за оплакване, не
е група за проблеми. По-скоро за позитивни
решения и позитивно изживяване.
Начинът,
по който действам се измени с времето.
В момента, тъй като групата много се
разрасна, водя политика на нулева
толерантност. С много членове, нямаме
място и време за губене, за толериране
на поведение, което стъпва извън
правилата. В онлайн пространството е
изключително лесно човек да се премахне
от групата. Този подход спестява
изключително много време и задълбочаване
в обяснения. Аудиторията знае, че
общността е за подкрепа, за позитивно
отношение. Има естествен филтър, в който
самата общност привлича подобни хора.
В началото беше малко по-различно, имаше
доста повече обяснение, но вече нямаме
време и отсяваме бързо тези, които си
позволяват всякакви прояви.
Кой е най-активният канал, който членовете използват за комуникация в онлайн пространството?
Като
главен организатор и човек, движещ
дигиталните комуникации, се старая да
развия абсолютно всички актуални канали.
Като се започне от Фейсбук, където обаче
можеш да имаш страница, можеш да имаш и
група, след това се преминава в Инстаграм,
в Тик-Ток. Просто трябва да си там, за да
обхванеш различните таргет групи.
Комуникацията е едно нещо, а съвсем
друго е консуматорството. В Инстаграм
много хора виждат постовете, много хора
са фенове, но това не отличавам като
комуникация. Комуникация е по-скоро във
Фейсбук групата, чиято идея е хората
много по-лесно да си качват снимки, да
ги коментират, харесват – това е вид
комуникация. В Инстаграм методите за
комуникация са много по-орязани – освен
да коментираш, няма други възможности
– липсват групи, каналът не е толкова
пригоден за споделяне от различни хора.
За момента челна позиция държи Фейсбук
групата, Фейсбук страницата също е
по-скоро място за консумиране на
информация. Най-слабо използвани канали
са LinkedIn страницата ни, както и
YouTube-каналът ни, който е много малокалибрен.
Има ли канал за комуникация, който бихте искали да развиете, но все още не сте?
Бих
искал да развия LinkedIn страницата, мисля,
че има поле за развитие там. YouTube каналът
е слабо развит, но не ми е приоритет да
го развивам в момента. Започнал съм да
развивам Viber канали.
Кои са публикациите, темите, които според Вашите наблюдения имат най-голям отзвук сред членовете на общността?
Много
неща се генерират като съдържание.
Публикациите, които са свързани с
българската природа се харесват
най-много. Избягвам провокативните
теми, защото те разединяват по-скоро
общността, отколкото да раждат някакъв
градивен диалог без модериране. Говорим
за проблемни казуси от региона – да
такива неща се публикуват, генерират
много трафик и коментари, но в края на
деня това са доста разединяващи диалози.
Като темите за ваксини, вируси – гледам
да ги избягвам, защото модерирането на
подобни теми е изключително сложно. За
момента залагам по-скоро на българската
природа, на темата за храната, която
генерира също любопитство сред членовете,
но също е на границата. Сложно е кои са
важните теми, които генерират този
отзвук да бъдат и нещо позитивно, а не
само повод хората да се карат, дразнят
и спорят.
Наблюдава ли се т. нар. меритократична система сред членовете на общността?
Когато
забележа някои от членовете да имат
някакъв опит в дадена сфера на познание
или хъс и желание да помогнат с нещо, аз
говоря лично с тях и им споделям за екипа
и нещата, които правим, както и как могат
да бъдат полезни. Тогава те израстват
от фен в човек, който може да допринесе.
Подходът е базиран на наблюдения върху
личните им умения и желанието им.
Наскоро по повод участието ми в конференция правих проучване за музеи по света и тяхното засилено онлайн присъствие в различни форми по време на локдауна 2020 Ковид-19 причинен. Споделям, за да има като архив, а може и да е полезно на някой 🙂 а да, и защото са мега вдъхновяващи, според мен и искам да видя подобна смелост и тук (имахме 1-2 добри примера и тук, но не чак толкова смели все още).
Инстаграм комуникация за Фб събитие на музей по време на карантина – октомври 2020, Етнографски музей Хуан Амросети
Музеят на Бездомните (The Museum of Homelessness, UK) мобилизира през сайта си доброволци, които да раздават пакети храна и нужни материали за бездомните. https://museumofhomelessness.org/
В социалните мрежи провежда своя кампания Музеят на паметта и толерантността в Мексико (Museo Memoria y Tolerancia, Mexico), за да подкрепи човешките права (срещу расизма, правото на здравни грижи, соециално подпомагане, срещу домашното насилие) по време на пандемия. (например в Twitter – https://twitter.com/MuseoMyT/status/1240502783670923265)
Етнографския музей Хуан Амбросети (по-горе е визията от тях) в Аржентина (The Museo Etnográfico Juan B. Ambrosetti, Argentina) организират онлайн колективна изложба ЕкспоКарантина https://www.instagram.com/p/B-ufS4SAlLs/ с предмети, използвани в общностите по време на кризата.
Канадския музей на Човешките права (Canadian Museum for Human Rights) събира видеа и организира онлайн изложба с лични истории за COVID-19.
Музеят в Ердинг, Германия (Museum Erding) събира свидетелства, предмети и снимки, за да документира живота в общността им по време на коронавирус.
Film+ един филмар за филмите е блогът на Веско Дамасков, студент по журналистика в СУ, но и (както името на блога му го издава) – страстен любител на киното. Няма да скрия, че отдавна исках да направя интервю с Веско и да го представя, но конкретният повод е публикацията Изкуството да бъдем хора – Филми BlackLivesMatter – смела, открита, човешка, страстна публикация, в която Веско изказва и защитава чудесно позицията си, като в същото време остава верен на блога си. Много ме радва да знам, че има такива прекрасни млади хора тук и сега. Затова и ви запознавам.
Кое те вдъхнови да пишеш блог? Кога и как го стартира? Започнах блога си, защотото търсех поле за изява – място, на което мога да пиша каквото и когато си поискам. Реших, че блогът е правилното място и за това го създадох. Иначе започнах блога си март месец на миналата година и понеже имах известен опит с WordPress и правенето на блогове не се затрудних.
Има ли филми, за които искаш да пишеш, фен си им, но още не си? Филми (и сериали), за които искам да пиша, а още не съм, винаги ще има. Филм, който чакам с нетърпение да излезе на големия екран, именно за да споделя мнението си за него е “Tenet” – предстоящия филм на Кристофър Нолан. Иначе филм, който съм гледал, а не съм писал за него, а бих желал е “Джоджо заека”
Как планираш работата си по блога? Не следвам някаква определена структура или график, когато имам идея и ми се пише го правя. Разбира се преди да напиша своя текст нахвърлям някакви отправни точки и теми, които искам да разгледам, а когато се налага (почти винаги) проучвам предварително информация по темата.
Блогът е медиа. Доколко това съдържание идва да забавлява или повече да информира и доколко изпълнява социална роля, казваш важни за обществото теми на глас?
Гледам моя блог да има по-скоро развлекателна функция, за това повечето текстове там не са тежки за четене, а целят да забавляват, информират и нали най-вече да предложат някой филм или сериал, който да запълни ежедневието на читателите ми, Обаче, когато искам да кажа нещо по-сериозно или да изразя мнението си по повод някой социален проблем/несправедливост и тн. (през призмата на киното), го правя. Такъв ми беше и последният пост.
С какво ти помага блога за ученето, а и с какво ти пречи? Като всичко друго и писането е навик и като човек, който следва Журналистика, блогът ми помогна много с това да се опитам да си създам някакъв навик на писане, да пиша за публика, а и да търся разнообразни начини и теми, с които да вълнувам читателите. В началото това, което ми пречеше беше желанието да следвам строго определен график и да публикува Х на брой пъти месечно, а в крайна сметка блогът ми е на първо място хоби и за това сега публикувам, когато имам интерес и мотивация.
Ти самият какви блогове четеш и от къде се информираш като цяло? Повечето блогове, които чета са на подобна тематика – кино. Един от блоговете, които следя често е този на Джордж Р. Р. Мартин (авторът на “Игра на тронове”) – Not a blog е името на блога. Иначе като повечето други млади се информирам основно чрез социалните мрежи, където следя най-различни световни медии. Освен тях се информирам и чрез различни онлайн медии, а понякога се случва да слушам и подкасти…телевизията, радиото и вестник са все по-редки носители на информация в моя живот.
Поздравът ти към всички, които са се замисляли, но все още не са започнали свой блог?
Поздравът ми, макар може би банален е – просто го направете. Ако искате да пишете, да бъдете чути, да изразите мнението си, то това е невероятен начин да го направите.
Петко Петков е от този тип дейни хора, които не стоят примирено, а действат постоянно, за да подобрят мястото, където живеят и обществото като цяло. Какво ли не прави Петко за и из Стара Загора. Преди време води битка за „Бедечка“ (тук си говорихме по темата). Днес разработва приложение – PlanZ, за което искаме да ви разкажем с него 🙂
Как се роди идеята за PlanZ?
Отдавна не сме бъбрили по зелените теми и наистина се радвам, че мога да споделя малко интересни факти около тази идея. Името и самата платформа се родиха доста спонтанно и буквално за няколко дни системата „оживя“, но истината е, че това е следствие на много други събития и години труд, които в един момент просто се изрисуваха като модел в съзнанието ми.
Всичко започва с казусът „Бедечка“. През последните няколко години, паркът често е водеща тема, която събира и разделя различни групи хора, граждани и държавници, най-вече заради сложният си (формален) статут. Преди 3 години се запознах с група хора, които вече бяха направили платформата на „Запазете Бедечка“, непосредствено преди местният референдум за запазване на парка като такъв.
Във времето от тогава имах възможност да се запозная в дълбочина не само с конкретният казус, но и редица проблеми, които съществуват навсякъде из страната. Така например научих, че има закон, който задължава кметовете и общините да поддържат база данни с информация за дълготрайната растителност в градска среда, каквато всъщност няма никъде. Често дървета просто изчезват, биват отрязани, понякога умишлено убивани, а реално никой от нас няма дори обща представа за това какви са дърветата, какво е тяхното състояние, как се размножават, защо се унищожават. Покрай Бедечка се сдобих и с няколко фрагментирани фитосанитарни експертизи на част от дърветата и се запознах с общата идея затова, каква информация включва, както и начинът или принципът, по който от една страна тази информация се генерира, а от друга – се използва. С тези документи, успях още тогава да извлека около 1300 дървета и да ги представя в уеб страница с карта и съпътстващата ги информация, но беше видно, че дърветата, които се водят по списък са много малка част от общият брой, а начинът, по който тази информация се събира е тромав и не дава яснота по много показатели (като историята на дървото).
От друга страна, дълго време разработвам своя (системна) архитектура, софтуерни компоненти, които представляват различни инструменти, с които изграждам сложни (крайни) решения. Често, за да ги изпробвам, се налага да сглобя някакъв прототип, с който други хора да тестват самите компоненти и в практиката ми не веднъж съм правил микро и малки системи, които вършат определена функция, само за да мога да валидирам конкретно приложение на някой компонент. С годините и опита вече работата ми се състои основно в това, какво искам да направя, а не толкова – как да го направя. И тъй като напоследък доста се увличам, когато изучавам растенията, освен четене на литература, правя и различни експерименти в тази област. Наблюдавам как растенията „общуват“ и опитвам да си обясня различни явления. Намирам повтарящи се патърни/модели в тяхното поведение.
Така, в началото на тази година, докато правих друго проучване, попаднах на plant.id.Чешки стартъп, който предлага наета услуга, с която подавайки им снимки, автоматично разпознават вида на растението, което се намира на снимката. Тъй като те не предлагат готово приложение, беше нужно да го „пакетирам“ в нещо, което да автоматизира процеса, преди да мога да направя каквото и да е. Отне ми няколко часа за да направя инструмент, с който да мога да изпробвам услугата им, но в процеса бързо стигнах и до краят на свободните кредити, които предоставят за тестване.
Като председател на NGO ZaraLab написах имейл до plant.id, в който разказах долу-горе същата история, проблемите с парка и докъде сме стигнали. Обясних, че имаме интерес да използваме услугата им, за да свършим конкретна работа в нашият град – с тяхна помощ, да паспортизираме дърветата в град Стара Загора. С мен се свързаха няколко души, един от които Ondřej Veselý – изпълнителният директор и директно ни дадоха ключове, с които неограничено нашата организация да може да използва тяхната услуга.
Още на следващият ден завърших интеграцията и направих няколко основни функции, с които да разширя моят прототип. Взех лаптопа и отидох в големият старозагорски парк Аязмото и преди да ми свърши батерията, успях да направя първите си тестове, като дори записах това видео: https://www.facebook.com/fakedob/videos/10222610395951906/
За съжаление, това беше последният възможен ден, в който можех спокойно да излизам навън и така проекта остана в режим на изчакване, докато парковете отново бяха отворени преди няколко дни.
И как премина реализацията й?
Скоро след като бях идентифицирал проблема с паспортизацията, попаднах на няколко различни платформи, хора и организации, с които успях да си представя кое реално върши работа. Такава подобна платформа е направил Йордан Дервишев – ednodarvo.io .Неговата концепция за съхранение на историята на всяко дърво много ми допадна, защото това е информация, която е ни потребна, когато искаме да видим, какво е било дървото, преди да бъде унищожено.
Също така платформата на ZaraLab беше на етап, в който трябваше да доразвия един от компонентите, по които работя, свързани с интерактивна карта и обработка на снимки и това ме мотивира да обвържа работата по тях с решаването на конкретният проблем по отношение на градската растителност.
Предоставих достъп до моят прототип на 15-ина доброволци, които направиха много тестови проби и обратната връзка, която ми предоставиха е всъщност основата на цялата концепция зад #PlanZ.
Наложи се да създадем модел, който да е привлекателен за повечето хора, които биха искали да допринесат за работата на платформата и така се появи концепцията да предоставим най-много информация, без те да се ангажират с повече от това, да направят снимка на дадено дърво. Ето така, предоставяйки наличната информация от#plant.id,както и хипервръзки към #Wikipedia,стигнахме до модел, в който хората да имат инструмент, с който да учат за дърветата около тях, а ние лесно да събираме информация за трайните градски насаждения.
Повече ни затрудни функционалният модел, с който да направим така, че данните, които се събират да са качествени, максимално прецизни и обемни, както и да се създаде механизъм, с който да се модерират лесно, като същевременно спазваме редица изисквания както за самите данни, така и различни ограничения, с които се борим, по време на изграждането. Така, един от доброволците – Деница Шишкова, предложи модел, в който всеки нов потребител може да регистрира определено количество дървета всеки месец, а модератор (или потребител с определи права), да може да потвърждава или отхвърля тези записи (като негодни). За всяко валидно дърво, потребителят получава по още един кредит, който позволява допълнителни идентификации всеки месец, а при достигане на определен брой валидирани дървета, този потребител може да се превърне в модератор.
В платформата имате възможност и да маркирате дърветата с определен статус. Така, скоро ще започнат да се появяват дървета, които например вече са унищожени, но ще може да се вижда тяхната история. Всяко дърво си има „стопанин“, потребителят, който го е регистрирал или осиновил. По-късно може да добавя нови снимки, както и да редактира информацията на неговите дървета.
Който е любопитен да научи повече и да използва приложението какво да направи?
За целта е необходимо физически да се намирате на територията на град Стара Загора и чрез браузъра на смарт телефон/таблет да посетите платформата, която се намира на адрес https://planz.zaralab.org .
Впишете се, като използвате някой от възможните методи – регистрация, Facebook или Microsoft login.
След това, процедурата е изключително опростена. Локализирате се, посредствомGPS-а на вашето устройство, с натискането на един бутон. Върху картата се появява маркер, обозначаващ вашата относителна географска позиция, който маркер трябва да позиционирате върху избраното от вас дърво, като го придвижвате по самият екран (drag’n’drop).
Следващата стъпка е да изберете бутона за регистрация на ново дърво и да направите 3 до 5 снимки, които заснемате с телефона си, в прозореца, който се появява.
След като запазите промените (бутона изпрати), след няколко секунди, цялата налична информация за това растение се появява на екрана, а данните биват съхранени в нашата база.
Процедурата е максимално опростена и праволинейна и не може да бъде объркана. Постарали сме се достатъчно, за да направим невъзможно, някой да сгреши. Във всеки един момент, платформата позволява натискането само на един възможен бутон, като дава инструкции, ако сте объркали нещо, например, ако маркерът върху картата се намира извън пределите на град Стара Загора.
В цялост, регистрацията на ново дърво изисква натискането на 3 бутона, заснемане на няколко снимки и отнема около 10-15 секунди 🙂
Теб лично кое те вдъхновява да работиш по подобни проекти?
Като човек на технологичният свят, нещо което много ми липсва тук е общество от хора, с които да обменям опит в професионален аспект, в Стара Загора. Често се занимавам с неща, които никой покрай мен не разбира и понякога, когато завърша нещо много комплексно, дори няма на кого да се похваля така, че да ме разбере. Така, с времето започнах да се фокусирам в това да използвам различни технологии и инструменти, за да решавам реални проблеми, които засягат хората около мен, като често това са самите граждани на Стара Загора. Знам, че понякога е нужно много малко, за да решим даден проблем и по-често експериментирам с прототипи, които засягат градската среда. Реално това е моят начин да намирам проблеми в софтуерните решения, които създавам. Изследвам поведението на самите потребители, наблюдавам грешките, които допускат или пък разбирам за грешките, които аз съм допуснал.
Този вид проекти от една страна ме карат да се чувствам по-пълноценен, но и е начин да бъда по-добър в работата си, като използвам наличният ресурс за да подобрявам инструментите, с които създавам по-сложни системи. Понякога работя върху подобни неща дори само за да мога да обясня какво всъщност правя. Интеграцията наPlanZ с Plant.id също беше следствие на желанието ми да обясня по лесен начин, как може да се използва машинното самообучение(machine learning/ML) нагледно на нетехнически човек.
Знам, че не можеш да седиш хей така – какво е следващото, което се върти в главата ти?
Истината е, че аз винаги съм затрупан със задачи, в които сам избирам да влагам от времето си, а покрай създалата се ситуация с пандемията ми се наложи да взема трудни за моето бъдеще решения, както в личен, така и професионален план.
В момента работя едновременно над редица проекти и се опитвам да организирам хаоса, в който се намираме така, че да го превърна в нови възможности. В платформата наZaraLab има заложени десетки подобни на PlanZ инструменти, които чакат да бъдат завършени и публикувани.
Напредваме със създаването на инструментариум, подобен на платформатаZaraLab, за изграждане на мобилни приложения, с появата на който, ще се появят и всички дългоочаквани модули и функционалности около нея.
Фокусът ми все още е върху „интернет на нещата“ и приложението им в градска среда. Затова създавам архитектура и прилежащи системи, които в бъдеще да ни позволят интегрирането на още нови технологии тук, в Стара Загора.
Пожеланието ти към всички в тези специални, различни месеци, които се чудят какво да подхванат?
Надявам се повече хора да успеят по-бързо да се адаптират с новостите, да разпознаят повече нови модели и възможности и да съумеят да се възползват от тях. За много хора ситуацията се превърна в ново начало и желая на всички тях да намерят онова, което е истински важно за тях самите, да го изградят, развият и да го материализират така, че фокусът им да остане в него.
Видяхме нагледно, колко важни са дигиталните решения във времената, в които живеем. Често добрите възможности се намират пред нас. Възможности, които не изискват особени познания, а мотивация, отдаденост и с малки стъпки да ги придвижим към успех. Пожелавам им да намерят баланс между онова, което ги прави щастливи и е потребно на хората около тях, като използват знанията, които имат.
–
От мен – пожелание за успех на Петко и всички негови проекти!
Да, много неща се случват, пришпорени от пандемията и корона вируса. Дигиталнизацията в много сектори върви в пълна сила, не е ясно винаги дали в правилната посока.
Първи добър опит бе Уау от театър Възраждане, които реагираха на момента. Последваха ги много други.
Първите обраха лаврите!
Споделям за архива да е ясно.
Въпросът с правата и приходите от тази дейност стоят. Но е похвална смелата първа стъпка.
Последни коментари