блогърите днес трябват повече от вестниците. блогърите трябват на всички обикновени хора, на техните приятели, на онези, които просто прелитат над актуалностите преди да забият нос в социалките, на онези, които не докосват социалки, но наред с новинарските сайтове четат и лични писания
блогърите ни трябват защото дават пулса на случващото се, обобщено, в повече от 140 символа и без нужда от хиляди лайкове
трябват ни, ама наистина много ни трябват, блогъри като Боян Юруков, който ръчка правителство и всякакви държавни институции и службички и не им дава мира
като Комитата, който кара политиците да се сещат от време на време, че има и онлайн пространство
като Еленко, когото в родните митници (а и не само там) вече всички добре познават, а вероятно и хората от Столична община, а и тези от Lidl
като Петър, който не си поплюва, но често е право в 10-ката
като Сула, който е градивен въпреки силната си критика
и като още много, много.
блогърите са със силно развито чуство към каквото се случва тук и сега. не го подминават. захващат важни за всички теми и ги нищят, нищят, нищят. казва му се „гражданско общество“
блогърите са без цензура. без поръчка. без заплащане. себе си. всички нас.
ако имаш какво да кажеш на света, ако с това ще накараш поне малко обществото да се промени към добро – време му е и на твоя блог. започни го днес.
–
писах още: блогове vs традиционни медии, колко е важна дигиталната следа, 10 причини да имаш свой блог
Харесвам блогове авторите ,на които има какво да кажат грамотно и с чувство за хумор,но за жалост това са малка част от „племето“.
Дразнещата тройка тип блогъри са :
1.Нереализирани или пишман писатели чувстващи нужда да кажат нещо независимо какво само и само ,за да се отчетат пред вселената
2.Досаден вид мрънкащи лузъри намиращи недостатъци навсякъде и във всичко.
3. „Продуктово позиционирани“ блогъри доста евтинко поднасяйки продукт(телефони,коли,пиене ,пиеси,книги и филми) подценявайки читателите отбивайки номера пред рекламодателите.
А причината да нямам аз блог е че съм „Чукча читател“.
Хе, сякаш ако нямаше нужда от нас някой щеше да спре да пише. 🙂
Разнообразието от гледни точки е прекрасно, но с риск да бъда мрънкалото, много, много, много слабо се получава социално активната общественост. Всеки си е цар в собственото блатце и често тече „кой е по-по-най“.
Лошото е, че част от блогърите са дискредитирани, след платени материали в техните сайтове. Как да вярваш в такава ситуация на блогърите, след като не знаеш кой материал с какъв повод е написан. Преди години имаше една практика (която продължава) – политически сили да си имат платени блогъри. Всичко това не действа позитивно и се случва да те питат: „Ама колко ти платиха?“ 🙂
Да не говорим за инициативи като „Банка кани блогъри на по бира…“ 🙂
Пишем докато ни се пише. Четат ни докато някой се интересува от това, което правим. Вярно е, че често се получава повече говорилня и по-малко общност, но понякога – точно когато трябва – общността е най-силна. От хаоса на тази говорилня се чува някой гласец, другите го поемат по собствена воля и става вой. Резултатът сме го виждали. Трудно е това да става по-често при толкова различни хора. А има го и егото. Блогър без его е като котка без опашка – има ги, но оставаш с чувството, че нещо не е наред.
Трябват ни блогъри, дори да нямат блог. Трябват ни хора с мнение, позиция и визия, независимо дали пишат онлайн или не. Трябват ни личности. Лидери – не последователи.
Наяве, трябват ни повече критични блог читатели. Това предполага създаване на общости около интереси, които да генерират нещо модерно и ориентирано към времето, в което живеем. От празниците до снощи, парцалистиката с бг адрес не спира да бълва вулгаризми и откровени глупотевини, че почвам да се изчервявам, докато чета. Така не се вдига на крак ангажирана, критична обществена маса, че да се случи нещо.
Аз съм човекът от банката, който е организирал сбирките на колеги от банката с блогъри на по бира или чай. Защо ли – отговорът е в блог-поста. Какво получихме: обратна връзка по много въпроси, които са важни за комуникацията ни с клиенти, продуктите и услугите, които предоставяме. А лично аз – добри приятели-блогъри 🙂
@орехите – съгласна съм
@Eneya – естествено, че и да нямаше смисъл истинските блогъри щяха да блогват, но в скучая гледам през призмата на обществената полза от блогърството
@Иво – Иво, крайно не съм съгласна. По-голямата част от топ блогърите и с много не можеш ги подкупи, за разлика от по-голямата част от журналистите.
Практиките политиците, организациите и корпорациите да обгрижват блогъри не мисля, че е „подкупване“, а е вслушване в мнението на хора с критично мислене и добре формулирано мнение.
@Петър, @in2h20 и @Анелия – напълно съм съгласна с вас!
Блогпространството е като един голям казан с манджа, от която гражданското общество наистина се храни и има нужда! Всеки блогър е една подправка в нея която прави вкуса толкова екзотичен! Една от подправките да се позагуби за малко и веднага вкусът се променя и липсата и започва да се усеща :)!