Искрено и лично: Димитър Цонев за блогърите

1044820_10151657324719437_208453000_n

Как класифицираш блогърите?
Честно ли? Най-общо в две основни групи – В първата попадат хора, които пишат, защото имат какво да споделят и желанието за споделяне ги гори отвътре. Втората група е съставена от блогъри, които блогват, защото са стимулирани да го направят. Блогъри, които искат да дадат (познание, информация) и блогъри, които искат да вземат (материално облагодателстване). За съжаление вторите в последно време са повече – не е непременно лошо да се монетизира един блог, но има и елегантни начини това да се случва.

Какъв е твоят опит от работа с тях?
Като блогър от 2006 година (с някакви минимални и незапомнени случаи от 2003 до 2006), успях да натрупам впечатления и опит и от двете страни – и като блогър, и като представител на марка. През 2006 и 2007 канех блогъри на театър – тогава блоговете бяха една шепа, всички се познавахме и нямаше практика за такъв вид общуване. Това може би беше първият у нас опит за общуване на бранд с блогъри. Затова моето очакване беше натрупване на положителни впечатления и споделяне не в блоговете, а сред приятели и познати за преживяването. През 2009 очакванията ми бяха нарастнали, тъй като блоговете вече бяха повече. Тогава срещу поканата за театър очаквах написан материал, който публикувх в моя блог. Тогава видях, че има блогъри, които не разбират какво и как става – средата още не беше узряла, сякаш. В третата итерация оставих блогърите да изразяват впечатленията си както и където намерят за добре. По това време вече доста фирми започнаха да организират игри, томболи, промоции с блогъри. Странно е, че никой не се беше поучил от моите грешки, защото доста от моя „опит“ (нали така се казва на грешките?) беше повтарян неведнъж… Днес, като част от екипа на Стар Нейлз – България продължавам контактите си с блогъри като част от дългострочната ни дигитална стратегия. Същевременно покрай блоговете си съм влизал в някакви разговори с различни фирми и начинания. Те сякаш не знаеха какво точно да очакват, затова аз бях водещ в комуникацията. Някъде нещата се получаваха, другаде – не толкова, но накрая нямаше недоволни.

В каква посока очакваш да се развият блоговете?
Блоговете са мъртви. От мъртвата среда не мога да очаквам развитие, но очаквам блогърите да се развиват в посока по-голяма креативност и желание за експеримент, за повече споделяне. Очаквам по-новите блогъри да бъдат по-любопитни и да не спират да натискат установените правила, за да изпробват тяхната устойчивост. Да се опитват да променят средата, да променят бизнеса и да го карат да не е толкова тромав в диалога.

Какво предлагаш да се направи, за да се случват по-позитивно и успешно комуникациите блогъри-брандове?
Като начало – трябва да има по-голяма прозрачност за очакванията и на двете страни в комуникацията. Другото много важно е непрекъснатият диалог – нещата не трябва да се случват кампанийно, а непрекъснато – само тогава може да се очаква положителен резултат, който да носи удовлетворение. Трябва да се гради доверие и това доверие да се защитава непрекъснато. И от двете страни.