Започвам серия публикации на интервюта, които съм направила във връзка с работата по моята дисертация към НБУ на тема корпоративни блогове. За да има и онлайн следа и защото могат да са от полза на някого – споделям и тук пълните им версии.
Днес ви срещам с Росица Николова с блога й Ангел и стръкче.
Каква е ролята на блоговете днес – твоя личен блог за всичко, което правиш?
Ролята на блоговете днес е като времето – променлива. Когато съзадодох блога си преди около 10 години, той беше част от електронен магазин. Исках да обособя секция, в която да има лични истории, за да скъся дистанцията с хората, които ще купуват. Винаги съм вярвала, че истинските неща стават лесно. От проекта остана само блогът. Търговията не е силната ми страна, но писането, бих казала, е.
Блогът ми не е строго профилиран – има много емоционални постове, но и рецепти, има пътеписи, но и среднощните размисли за майчинствот. Просто блог за мислите в главата на една жена. Основната му роля май е да задоволявам собствената си нужда да пиша. Но, оказва се, много хора се разпознават в историите ми, намират решение на проблемите си – емоционални или здравословни, или пък просто изчитат един топъл текст.
Къде е мястото на
блога ти? Особено в контекста на социалните
мрежи?
Мястото
му е точно там, където е – при текстовете
и снимките. Не е бързo
споделяне
като Фейсбук, не е поза като Инстаграм,
няма видеа като в YouTube.
Звучи ми като да е на рафта с вестници.
Но в никакъв случай не искам да нарека
тази форма ретро.
Какво ти носи лично
на теб блогването?
Удовлетворение
и запознанства с нови хора, които са
точно подбрани, защото сами се подбират.
Получава се някаква мрежа от хора със
сходни ценности, но си мисля, че връзката
е много по-тясна, отколкото при другите
социални мрежи. Страницата ми във Фб
има над 3000 последователи, но с някои от
тях съм много добра приятелка, виждали
сме се на общи любими места, имаме сходни
хобита, с други пък никога не сме се
срещали, макар да се познаваме от години,
но пък си знаем и най-тайните кътчета
на душата. В блока, в който живея, може
и да не знам името на съседите си отдясно,
но чрез блога срещнах прекрасни хора
от Стара Загора до Белгия.
Какво време месечно
отделяш за блога си? Как подбираш темите?
И как проследяваш ефективността му?
Не
водя статистика. Далеч съм от всякакви
маркетингови стратегии, анализи и т.н.
Пиша, когато имам какво да кажа. Пиша,
когато мога да съм честна. Обещала съм
си, че ако се опитвам просто да оригиналнича,
ще спра да пиша и ще си направя дълга
разходка. Защото не искам постове, които
просто да бъдат споделяни или лайквани.
Искам такива, които са… хляб. С душа. И
така темите сами си идва – от живота –
любов, море, коктейл с лавандулов сироп,
как се вадят картофи без мотика, забавления
за деца дивачета, до това да хукна ли
към този мъж, когато ми напише в 23 часа,
че му липсвам…
Как във времето се промени личната ти мотивация? Какво те накара да стартираш, кога беше това? И какво е различното днес?
Датата беше 14 февруари, преди около 10 години. Може би затова има толкова любов в блога ми. И не говоря за такава между мъж и жена. Просто любов – когато месиш хляб, когато завиваш детето си, когато пиеш джин на залива в Синеморец, та дори и когато вдигаш скандали.
Днес може би пиша по-зряло. Или поне се надявам. Променила съм се аз, логично е да се промени и блогът. Смених му и името. Беше unicusbulgaria, стана Ангел и стръкче. Повече се разпознавам аз самата във второто и разпознавайки се, писането се получава по-добре. Защото е искрено и многолико.
Съвет/и за
списването/поддържането към начинаещи
блогъри?
Просто
бъди честен. Не позирай, а извади онова,
което е най-дълбоко в душата ти. Защото
от него има и онзи непознат, който седи
в августовския следобед и чете блога
ти, без дори да подозираш, че той
съществува. А всъщност вече имате нещо
общо. И то може да е точно в това изречение.
Последни коментари