Започвам серия публикации на интервюта, които съм направила във връзка с работата по моята дисертация към НБУ на тема корпоративни блогове. За да има и онлайн следа и защото могат да са от полза на някого – споделям и тук пълните им версии.
Девора и Георги създадоха един от първите доста влиятелни и до днес блогове за литература – Библиотеката. Георги бе в основата и при създаването на корпоративния блог на Уникредит Булбанк. И двата проекта стартирали далеч във времето и все още добре развивани.
Каква е ролята на блоговете днес – вашия тематичен такъв – блога / Библиотеката и корпоративните такива?
Блоговете имат все по-бутикова роля. Да списваш блог днес е малко като да колекционираш винилови плочи – има известно „ретро“ усещане в цялото преживяване, особено ако се придържаш към традиционните блог платформи и формати. Сравнително кратък ми изглежда сега, от дистанцията на времето, периодът на бум на класическите блогове. Много бързо на преден план излязоха нови формати, подкрепени от бурното развитие на технологиите и улеснения достъп до тях, благодарение на което видяхме нови „звезди“ на небосклона – влогове, подкасти, стрийминг на живо, визуални социални мрежи и какво ли още не. За мен като съавтор на блог за книги беше интересно да наблюдавам това развитие. Усещането бе като да се возиш на влак, който изведнъж превключва в турбо режим. Но може би онова, което до голяма степен си остава същото, е ролята на блоговете – и тогава, в зората им, и днес, с блоговете споделяш преживяване, знание и намираш съмишленици. Независимо от формата, това е, което правят блоговете и днес – обединяват разни хора около общо мнение, създават микро общности.
При корпоративните блогове темповете бяха различни, сякаш. В началото отне известни усилия, докато компаниите разберат предимствата на блоговете, имаше добри примери на първоначален ентусиазъм, угаснал с времето, а днес дори и за компаниите думата „блог“ има ретро звучене.
Къде е мястото на блога в онлайн комуникационния микс на бизнеса и организациите днес? Особено в контекста на социалните мрежи?
Едно от големите предимства на блога е, че представлява собствено съдържание в собствена медия. Това е независимост, каквато не можем да търсим в социалните мрежи, например. Във всеки един момент фейсбук може да реши, че съдържанието, което споделяш, не отговаря на стандартите му, или да промени алгоритъма, така че страницата ти вече да не достига до огромна част от аудиторията ти. Така че блоговете винаги ще са автентичният, независим източник на съдържание, а социалните мрежи могат да служат като „усилвател“, помагайки му да достигне до по-голяма аудитория. Но би било погрешно, ако фирмите и организациите инвестират единствено в съдържание за социалните мрежи, то е доста тленно.
Формата или съдържанието на блога са по-важни?
О, този въпрос сигурно е стар колкото блоговете и съотносим с дилемата „Кокошката или яйцето“. Много ми се иска да кажа, че разковничето е в баланса, но за съжаление често наблюдавам по-скоро кръжене около крайностите. Безупречен, технически издържан блог или влог може да разочарова с повърхностно съдържание. Обратното също е възможно – много силно, качествено съдържание, което обаче губи от въздействието си заради недоброто владеене на уменията да представиш това съдържание по адекватен за интернет начин. Любопитното е, че – понеже все пак говорим за интернет общности и съмишленици – понякога форма и съдържание си подават ръка в неочаквани прояви на взаимопомощ. Наскоро видях нещо подобно в сферата на книжните отзиви, която следя. Силно ерудиран литературен критик поддържаше своя рубрика за книжни ревюта, но под формата на обикновен фейсбук пост. Неформатиран, трудно четим в интернет текст поради липсата на отстояния, параграфи и т.н., но безспорно качествено съдържание, което успяваше да намери вярна аудитория. Тогава се появи друг литературен съмишленик, който предостави формата на своя блог на въпросния литературен критик и той пренесе рубриката си там, вече с параграфи, илюстрации и т.н. Доброто съдържание срещна подобаващата форма.
Но ако трябва да съм реалист, в днешните реалности, за да задържиш погледа на скролващия интернет потребител за повече от секунда върху съдържанието си, то формата трябва да е наистина впечатляваща. Особено във визуалните социални медии, където всеки детайл има значение.
Лично за теб – какво време месечно отделяш за личния си блог? Как подбираш темите? И как проследяваш ефективността му?
Тук не бих дал себе си за добър пример поради хроничната спорадичност, с която пиша в блога си през последните няколко години. Уви, не следвам някакъв календар или поне регулярност на публикациите, което отчитам като съществен минус, но в силните периоди на блога имаше публикации поне три пъти седмично. Проследяването на ефективността му също не е сред основните ми приоритети, блогът „Библиотеката“ от създаването си досега винаги е бил некомерсиално лично пространство, което не е преследвало популярност, челни места в класации или трафик за ухажване на рекламодатели. Дали е ефективен? Фактът, че повече от 10 години след създаването му и въпреки редовно появяващите се нови звезди в тази сфера, все още сме разпознаваеми с това, което правим, ми е достатъчна метрика за някаква успеваемост.
Как във времето се промени личната ти мотивация? Какво те накара да стартираш, кога беше това? И какво е различното днес?
„Библиотеката“ се появи преди повече от 12 години като личен проект на двама души, които много искаха да разказват за впечатленията си от прочетените книги. Тогава нямаше много книжни блогъри, както днес, не отнемаше много време да изчетеш кой какво е написал или споделил днес. Мъничкият ни екип, както и мотивите, които ни движат, не са се променили и днес – пишем за собствено удоволствие, споделяме неподправените си размисли от последно прочетеното и често помагаме на други да открият следващата си любима книга. Липсата на особена промяна при нас е в огромен контраст с тотално променените реалности в блоговете и в частност книжните блогове. Ситуацията днес няма почти никакви допирни точки с миналото. Междувременно и паралелно на нас, дори бих казал без да усетим, се появиха микро общности в това „съсловие“ на списващи блогове – например младежи, фокусирани изцяло върху young adult литература, после влогъри, а сега и неизброими „букстаграмъри“. Населяваме различни светове, не се засичаме никъде, и всеки има своята аудитория. Може би това е и най-различното днес – компактната „общност“ на блогърите се разду до неимоверни размери, разпадна се и в момента из пространството циркулират микро общности без никакви или почти никакви връзки помежду си.
Съвет/и за списването/поддържането към начинаещи блогъри?
Ако стартираш блог днес, когато вече е отминала вълната на популярност на този формат, първият въпрос, който трябва да си зададеш, е „С какво ще се отличавам?“. Отговориш ли си умно на този въпрос, намериш ли твоето „нещо“, заложиш ли на отличително, автентично и адекватно съдържание в добър баланс с формата и добро познаване на социалните мрежи, имаш всички шансове да привлечеш своя собствена аудитория, да дадеш началото на своя микро общност или успешно да се впишеш в съществуваща такава. Не е лошо да имаш влияния, да се вдъхновяваш от добри примери – открий обаче своя „почерк“. Като се замисля, това не важи само за блоговете, разбира се. Каквото и да правиш, прави го със свой, индивидуален стил и почерк. Те не се появяват с първата публикация. Отглеждат се, култивират се, усъвършенстват се. Но трябва да започнеш отнякъде. Може би още днес.
–
Още интервюта по темата:
Последни коментари