думата „подкаст“ я говорим вече няколко години, но на практика плахо идва в родните ширини
първите подкасти на български са от преди 2-3 години, баш първият бе на една от новите църкви – с неделни проповеди (доста напредничево, наистина!)
първите сериозни и до момента най-последователни – никак не изненадващо – Капитал. ето един от последните им подкасти – за брендинга на България и за ощето нови молове
ще ни прескочи ли масовата поява на подкасти и ще останат ли само единични примери на български? вероятно да. защо ли? хм … вероятно защото масово всички решиха, че social media е панацеята и се свърлиха насляпо към фб и загърбиха останалите web 2.0 инструменти. вероятно има смисъл в това. но, според мен по-скоро има ниша за останалите, които предпочитат по-прецизно и по-чуто да действат онлайн
Не си съвсем права. Подкаста изниква като инструмент, който позволява да се слушат тези неща по време на движение, задръствания и прочие. Това е някакъв вид офф-лайн средство.
Прилагането му като он-лайн не е толкова действено
Като изключим, че малко хора имат правилна артикулация пред микрофон, още по-малко могат да си позволят да слушат аудио по време на работа.
Същото послание във вид на текст би се възприело по-добре.
Просто тук ги нямаме и задръстванията и наситеността с айподи и прочие.
mitko_b,
мерси за включването 🙂
прав си, разбира се, и не си прав 🙂
имаме си бая яки задръствания + пътуване 1 час с градски транспорт към работа и после 1 час обратно 🙂 но нямаме още културата …
лично аз често слушам докато просто сърфирам или се занимавам с друго (например домакинска работа), слушам не музика, а статии, и това е ок
но да, тук сме различни а и продукцията не е толкова лесна, т.е. лесна е, но не е толкова популярна, както при текста 🙂
Нещо става инструмент, когато попадне в образованието.
Израстваш с метода, присвояваш го като свой.