да пазим възможно повече културното си наследство

това на снимката е културно наследство. но не българско. не ви показвам българско културно наследство, защото по силата на един проекто-закон, който може скоро да стане закон – нямам право. защото трябва да пазим възможно повече културното си наследство. да не даваме дори да се снима. дори за лични цели – за спомен или за албума със семейните снимки. ако някой го снима – трябва да плаща. за да може това културно наследство да бъде съхранявано. да, осъзнавам, че звуча абсурдно. но абсурден е текстът от Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство от 09.11.2010 г. и по-специално неговият член 226а

приемането на подобен член не само би скрило от света нашето културно богатство, но не би го и съхранило, тъй като никой няма да знае за него. би повдигнало много въпроси от различно естество. освен личните права и свободи на хората са засегнати и много бизнеси – от медиите до туризма, а също образованието, църквите и кой ли още не. пободен текст ни хвърля в посока диаметрално противоположна на тази, в която върви Европа и света

Комисар Нели Крус: Очакваме тази група за размисъл да излезе с иновативни решения, които да гарантират, че богатото културно наследство на Европа ще стане достъпно на всички хора в Интернет – липсата на пари или прекалено ограничителните или негъвкави закони не са извинение: дълг на нашето време е да направим това за нашето и за бъдещите поколения.

този цитат е от дълго Отворено писмо, което съставиха хората от българската уикипедианска общност и разпространиха днес до министерства и медии. радвам се, че има хора, на които им пука какви закони минават на първо и второ четене. благодарност и на Дневник, че направиха обществено достояние този абсурден текст. искрено се надявам да има здрав разум у взимащите решения и нещата по отношение защитата на културните ни ценности да се развият в благоприятен и за тях (културните наследства) и българите като цяло начин.

силна дискусия по темата се случи в първия ден на Уеб семинара на БГ Сайт 2010 преди две седмици. тогава Алекс Звездев направи хубав завършек на разгорещения спор като стана и каза – ето ме, снимайте ме, нямам против, дори напротив! мисля, че така, като мен се чувстват и Морените и Мадарския конник. и получи аплодисменти.

за да не попадаме в глупави капани не бива сами да си ги залагаме.

нямате свой домейн? време е да си купите!

много симпатично и важно в доста аспекти видео от Web 2.0 Summit 2010. Тони Шнайдер, CEO на automattic (разработващи WordPress)

Тони извежда четири основни тенденции:
1. блоговете преминават в сайтове
2. от SEO към SMO (преди три години от социални медии трафикът към wp.com е бил 3%, днес е 15%)
3. увеличава се публикуването от мобилни устройства
4. хората иска да контролират повече. за целта – имайте свое място онлайн, под свой домейн, а не под някой чужд

изгледайте цялото видео тук: Web 2.0 Summit 2010

с благодарност към Ники Бачийски

симпатичен нов онлайн проект за работа

преглеждайки пощата си днес попаднах на мейл от екипа на http://rightpersons.com/ – симпатичен нов онлайн проект. и просто реших да споделя и тук, защото ми хареса. имат още малко неща да дооправят, но като цяло са ОК.

някой ще измрънка под нос – толкова сайтове за работа се нароиха … и ще има право. но мисля, че добрите ще оцелеят, а новите винаги трябва да опитат, защото може да се окаже, че са по-добри и по-успешни.

е, от мен – успех!

Интернет драматично променя медиите

не че има нещо сензационно в думите на Алберто Кантели, но е хубаво да си припомняме някои основни положения, с които на доста хора им е трудно да свикнат, а казани от чужденци винаги звучат по-тежко. ето малко базови извадки, иначе цялото четиво си заслужава:

„Интернет обаче променя драматично начина, по който консуматорите потребяват медии.“

„Изключено е да имаш добра медийна стратегия, ако не си онлайн. Интернет ще бъде основната революция на пазара през 2011 г. и мисля, че още през първата половина на годината ще наблюдаваме стабилен ръст.“

„Ако рекламодателите не са инвестирали повече в онлайн комуникации досега, това е, защото агенциите не са им показали как работи интернет.“

още забавни вирусни онлайн видеа

вирусните кампании в Интернет са на мода, или поне е модерно и забавно да се разменят линкове към интересни такива

ето още няколко за колекцията:

нискобюджетно, заигравка с терористите, реклама на фойерверки
http://www.youtube.com/watch?v=NGpeHfybM6Y&feature=player_embedded

яко претендиращо за аматьорско видео за Шевролет
http://www.youtube.com/watch?v=Dos1bm_tU_k&feature=player_embedded

USB wine – за мечтателите, които искат компютърът им да пуска вино, не лошо, силно рекламно, но и за бавно френско хрумване
http://www.youtube.com/watch?v=N7j8LnBvlp0&feature=player_embedded

Long Live the Web от Тим Бърнс Лий

„World wide web се появи на моя десктоп в Женева, Швейцария, през декември 1990-та. Състоеше се от един уеб сайт и един браузер, които бяха на един компютър. Тази простичка инсталация демонстрираше дълбока концепция: всеки може да споделя информация с всеки друг, навсякъде.“

невероятен текст за 20 години www от създателя му – Тим Бърнс Лий. задължително четиво, особено подходящо за уикенда.

както демокрацията – уеб трябва да бъде защитаван.

Българска Уеб Асоциация. основана 2004.

датата е 14 март 2004-та година, мястото – Мотто, хората около масата от дясно на ляво – Петър Петков, Кирил Апостолов, Пламен Вушев, Ники Чакъров, Петко Карамочев и Жюстин Томс. представляваме 5 компании, основно уеб агенции.

събитието на снимката – основаването на Българската Уеб Асоциация

днес БУА има около 60 члена, друг Управителен съвет и големи възможности да започне активно да защитава интересите на членовете си и на уеб индустрията у нас. през 2010 са свършени много неща на вътрешно ниво. 2011-та ще се чува повече за БУА. има шансове нещата да проработят.

(Люси, Владо – днешният ми коментар беше прибързан, извинете)

Борислав Борисов: Уеб 2.0 срещна мрежата с интелекта, информацията с мисълта, комуникацията с личността

Борислав Борисов (каквото и да кажа за него ще е малко и ограничаващо) бе така добър да направим това интервю, в което да извадим на бял свят малко спомени, лични, но и вплетени в общото ни бг дигитално минало, както и мисли и разсъждения за web 2.0 днес в живота на всички ни
Помниш ли първият сайт, първите пъти когато си бил онлайн?
Вероятно първият сайт, който съм видял на екрана на компютър, е бил на някоя от американските софтуерните компании, през 1994 г., през много бавна модемна връзка. Преди това бях виждал снимки на сайтове в американски и френски издания. Първият български сайт, който видях, беше на вестник „Пари”. През пролетта на 1996 г. за първи път имах възможност свободно и дълго да разглеждам сайтове през високоскоростна за тогавашните представи връзка. Това се случи в мазето на университетската библиотека в Тилбург, Холандия. По-дълго онлайн успявах да бъда през 1997 г., когато вече имаше много сайтове, започна и дотком революцията. През есента на 1998 г. попаднах за шест седмици на стаж в медйната лаборатория (почти не излизах от там) на първия в света факултет по журналистика, в университета в Кълъмбия, Мисури, САЩ. Вълнуващо време беше – и сутрешните предавания, и вечерните новинарски емисии на всички американски телевизии говореха минимум по пет пъти на ден за сайтове.

Тръпката да правиш сам сайт за първи път? Сайтът на в-к „Култура”? Кога беше това и как?
Изключително преживяване беше. През есента на 1997 г. в България имаше много малко сайтове на български, а още по-малко на медии. Вестник „Култура” искаше да отбележи двехилядния си брой и 40-годишнината си с появата си онлайн (немалка част от аудиторията му вече живееше в чужбина). Концепцията на сайта се създаваше пред очите ми, с участието на международно авторитетния невероятен художник Христо Градечлиев (светла му памет!). Да, имах привилегията още от първия сайт в живота ми да изживея лично и интензивно високите естетико-концептуални драми в любовния триъгълник технология-дизайн-съдържание. Желанието да направим от сайта на „Култура” нещо, което поне малко се доближава до иновативността и лидерската позиция на елитния печатен вестник ме накара още от първите дни да се науча да пиша HTML на ръка. През следващите две години упорито се опитвах да изобретявам на живо, в реално време занаята на онлайн редактора, да се стремя да възпроизвеждам (поне частично) отличителния за този вестник уникален диалог между текст и визия. Не бях съвсем млад тогава, но съм бил достатъчно наивен, за да мечтая, че в бъдеще професионалната ми реализация в България ще бъде свързана с онлайн журналистиката.

Какво ти донесе web 2.0 времето?
Сбъдна се мечтата ми за публичност, която не е централизирана и управлявана от масмедиите. Уеб 2.0 средата превърна публиката в участник, обърна парадигмата на дигиталното битие с върха на пирамидата към конкретния човек пред екрана – при това съвсем скоро, след като Интернет беше обърнала парадигмата на медийната и комуникационната реалност. Тази среда ми донесе огромния шанс да имам свободен пряк и неопосредстван достъп до онази аудитория, която ме вдъхновява да пиша и да участвам, да общувам с нея; нещо повече – имам възможността да откривам аудиторията на собствената си онлайн публичност, да я създавам, да живея в ситуация, в която моята човешка онлайн среда и аз взаимно се изграждаме и променяме. Културата на споделянето, моменталната комуникация, свободата на идентификациите онлайн, емпатията и личният, персонифициран и персонализиран поглед върху света – това е битие, което човечеството не познаваше до преди пет-шест години. Уеб 2.0 срещна мрежата с интелекта, информацията с мисълта, комуникацията с личността. Тези срещи стават все по-автоматизирани и подразбиращи се, а това прави качеството на индивидуални живот съществено по-високо. Уеб 2.0 ми позволява да бъда все повече истинския себе си сред духовно близки себеподобни.

Къде ти е най-интересно да си виртуално днес?
В Туитър – защото, както каза неотдавна един от създателите му, той е инструмент на човешката емпатия, не е просто социална мрежа или платформа за новини. Преди няколко месеца бях писал в блога си, че Туитър (поне в малка и обозрима културна среда като нашата, българската) е като утопична хипарска комуна – там намирам умни, добронамерени и отзивчиви хора, които иначе трудно бих намерил офлайн, ако следвам само траекториите на всекидневното си професионално битие. Интересно ми е да бродя из вселената на Уикипедия, из големите мрежи за споделяне на новини и съдържание, из сайтовете на големите обществени медии в Европа. Обожавам да откривам сайтове на галерии и музеи за съвременно изкуство и за модерно изкуство, сайтове за историята на музиката, за хуманитаристика и наука, та дори и за езотерика.
Тука обаче трябва да споделя нещо, което може да бъде наречено оплакване от термина… Все по-малко приемам думи като „виртуално” и „киберпространство” и „нови медии”. Особено ме притеснява вече близо 15-годишната неособено коректна спекула с понятието виртуалност, която се случва в родната ни културна и медийна територия. Обикновено с темата за виртуалността на онлайн битието ни ловко жонглират хора, които имат технически, комуникационни и поколенчески проблеми с адекватното разбиране и усвояване на зоните на дигиталната публичност. Въпреки че сред тях има и ерудирани и изявени личности, които познавам. Нищо „виртуално” няма в личното ми дигитално битие. Виртуалната среда, както я наричат секретарки и репортерки, отдавна вече е Средата: и в нея аз не съм анонимен, измислен и различен от онова, което съм извън зоната на компютърния екран. Всъщност въобще вече не знам кое е извън и кое е вътре. Светът се промени съществено като човешка ситуация и като технология на публичността. „Виртуалност” има в игрите, в т.нар. виртуално изкуство, в технологията „виртуална реалност”. Виртуалното (понятието идва от късния средновековен латински, доколкото си спомням и означава буквално „практически реално”) трябва да бъде излекувано и очистено от негативните конотации, с които мнозина местни дървени философи го затрупват, внушавайки си, че ще се спасят от наличието му.

Какво пожелаваш на българските сайтове?
Преди година попитах приятелите си в Туитър дали някой от тях може да изпитва удоволствие и радост от хубавия интерфейс на софтуера. Няколко човека отговориха положително, сред тях и дизайнер на сайтове. Това много ме радва. Пожелавам на хората, които създават и управляват сайтове у нас, да открият най-сетне предимствата, които би им дало инвестирането в удоволствието на потребителя, в създаването на удобство за него, на естетическа радост и възхищение от цвят, форма, стил и вкус, на възможности за персонализация и очовечена комуникация. Пожелавам им да откриват най-доброто от бурния напредък на технологията, за да стават все по-очовечени пространства за информация, услуги, развлечение и работа.

А на себе си онлайн?
Да си купя нетбук или смартфон, за да не бързам да приключвам разходките си от носталгия по усещането, че живея в свързан човешки свят, пълен с радост и удоволствие от хората.

18 ноември 2010 г.
Борислав Борисов / Жюстин Томс