for my students

Основателят на „ТarnovoRuns” разкрива какво е да си двигател на толкова голямо движение, което се активизира само от „зелено“ гориво.

Гост блог пост интервю на Михаела Георгиева, Магистърска програма “Дигитални комуникации” в НБУ

Калин Василев е един от будните търновски съвременни дейци. Организирал множество събития, спечелил редица награди за инициативите, които провежда и обединил хиляди хора в каузите си, той ежедневно получава доверието на една от най-големите онлайн общности на старопрестолния град. Какво е да си начело на толкова голямо движение, което се активизира само от „зелено“ гориво, разкрива именно той – основателят на „ТarnovoRuns”.

Как решихте да изградите общност, обединена от каузата Ви?

Изграждането на общността го реших, на база сходната ми малка група от приятели, с които тренирахме докато бях в Кеймбридж (Англия). Когато си дойдох в България, реших, че искам да имам сходна група от приятели, с които да тренирам и понеже не познавах никого реших да направя групата в социалните мрежи. С течение на времето самата група израсна с броя членове и с идеите, така че решението бе базирано по-скоро на миналия ми опит, който имах в други градове и на вътрешното ми желание да имам приятели, които имат сходно мислене на моето.

Каква е историята на формирането на общността, етапите на развитие, през които е преминала?

Първоначално всичко беше само виртуално, тъй като никой през първите 6-7 месеца не идваше на моите събития. След това дойдоха и първите няколко човека – изключително малобройно. Всъщност етапите са доста прогресивни. Няма изненадващо покачване, а всичко е отговор на прогресивен труд в една и съща посока. Нямаше внезапно „избухване“ в обединяването на много хора, а по-скоро се изискваше много постоянство, за да започнат да идват двама, трима души. Същевременно, през това време, човек се труди за мечтата си – старае се да разгласи идеята си, свързва се с медии, ходи по училища. Така че етапите по-скоро са три.

Първият е виртуален, в който никой не идва. През втория етап идват много малко хора, а третият се асоциира с постепенното нарастване.

Какви са характеристиките, динамиката, тонът на общността?

Чисто логистичната структура се изразява в това, че аз съм главният организатор. Има тесен кръг от доброволци, от около десет души, които помагат във вземането на решения. Има широк кръг доброволци, които не вземат решения, а по-скоро се появяват, за да помагат от време на време. И разбира се, хиляди последователи. Динамиката е огромна, постоянно се сменят събитията – по много на година. Няма седмица, в която да се почива или да има време, в което нямаме събития. Тонът на общността е изключително позитивен. Това са хора, които знаят каква е основната мисия на общността – да изгражда сплотена, здравословна среда от единомислещи хора, всичко базирано на добродетели. С израстването на самата група започнаха да се появяват по-малки групички. Видовете събития, които започнахме да правим са много разнородни. Едни хора харесват тренировките, някои хора предпочитат йога, има си и велосипедна общност.

Кои са най-активните членове на общността?

Има различни видове членове в нашата общност. Има едно ядро от десет души, които вземат решения, обсъждат и помагат за сбъдването на събитията. Аз съм лидерът на основното мнение и организаторът. Има по-изявени доброволци, които дават по-често мнение. Такова получаваме и от фенове, които просто искат да споделят това, което ги вълнува. Разбира се, има и много пасивни хора, част от общността, които не изявяват мнение, но изразяват негласното си отношение към това, което се случва, чрез поведението си. Има структуриране на по-активни и по-пасивни членове.

Има ли етичен кодекс на поведение в рамките на онлайн общността и наблюдава ли се прекрачването му?

Различните социални платформи имат различен начин, по който поставят правилата си. Във Фейсбук самите групи имат обособени места, където може да се напишат правилата. Аз не съм ги описвал в онлайн пространството, но абсолютно винаги, на всяко едно събитие, говорим, че това е група за сплотеност, обединяване към здраве на една по-стойностна, по-чиста, по-добра околна и човешка среда. Група за комуникация и за подкрепа. Винаги всичко се върти около тази рамка. И понеже групата е много разнородна, администраторът гледа нещата винаги да са в позитивния тон – това не е група за оплакване, не е група за проблеми. По-скоро за позитивни решения и позитивно изживяване.

Начинът, по който действам се измени с времето. В момента, тъй като групата много се разрасна, водя политика на нулева толерантност. С много членове, нямаме място и време за губене, за толериране на поведение, което стъпва извън правилата. В онлайн пространството е изключително лесно човек да се премахне от групата. Този подход спестява изключително много време и задълбочаване в обяснения. Аудиторията знае, че общността е за подкрепа, за позитивно отношение. Има естествен филтър, в който самата общност привлича подобни хора. В началото беше малко по-различно, имаше доста повече обяснение, но вече нямаме време и отсяваме бързо тези, които си позволяват всякакви прояви.

Кой е най-активният канал, който членовете използват за комуникация в онлайн пространството?

Като главен организатор и човек, движещ дигиталните комуникации, се старая да развия абсолютно всички актуални канали. Като се започне от Фейсбук, където обаче можеш да имаш страница, можеш да имаш и група, след това се преминава в Инстаграм, в Тик-Ток. Просто трябва да си там, за да обхванеш различните таргет групи. Комуникацията е едно нещо, а съвсем друго е консуматорството. В Инстаграм много хора виждат постовете, много хора са фенове, но това не отличавам като комуникация. Комуникация е по-скоро във Фейсбук групата, чиято идея е хората много по-лесно да си качват снимки, да ги коментират, харесват – това е вид комуникация. В Инстаграм методите за комуникация са много по-орязани – освен да коментираш, няма други възможности – липсват групи, каналът не е толкова пригоден за споделяне от различни хора. За момента челна позиция държи Фейсбук групата, Фейсбук страницата също е по-скоро място за консумиране на информация. Най-слабо използвани канали са LinkedIn страницата ни, както и YouTube-каналът ни, който е много малокалибрен.

Има ли канал за комуникация, който бихте искали да развиете, но все още не сте?

Бих искал да развия LinkedIn страницата, мисля, че има поле за развитие там. YouTube каналът е слабо развит, но не ми е приоритет да го развивам в момента. Започнал съм да развивам Viber канали.

Кои са публикациите, темите, които според Вашите наблюдения имат най-голям отзвук сред членовете на общността?

Много неща се генерират като съдържание. Публикациите, които са свързани с българската природа се харесват най-много. Избягвам провокативните теми, защото те разединяват по-скоро общността, отколкото да раждат някакъв градивен диалог без модериране. Говорим за проблемни казуси от региона – да такива неща се публикуват, генерират много трафик и коментари, но в края на деня това са доста разединяващи диалози. Като темите за ваксини, вируси – гледам да ги избягвам, защото модерирането на подобни теми е изключително сложно. За момента залагам по-скоро на българската природа, на темата за храната, която генерира също любопитство сред членовете, но също е на границата. Сложно е кои са важните теми, които генерират този отзвук да бъдат и нещо позитивно, а не само повод хората да се карат, дразнят и спорят.

Наблюдава ли се т. нар. меритократична система сред членовете на общността?

Когато забележа някои от членовете да имат някакъв опит в дадена сфера на познание или хъс и желание да помогнат с нещо, аз говоря лично с тях и им споделям за екипа и нещата, които правим, както и как могат да бъдат полезни. Тогава те израстват от фен в човек, който може да допринесе. Подходът е базиран на наблюдения върху личните им умения и желанието им.