for my students

Онлайн присъствие и онлайн репутация – Любо Киров

Като говорим за онлайн репутация – задачата не е лесна, каналите са много, а доброто им обслужване изисква последователни усилия, креативност и отдаденост.

Официален сайт: https://lubokirov.com/

Youtube канал

Facebook – 101 000 последователи

Spotify

Google

Лили Иванова онлайн май 2023

Като говорим за онлайн репутация – задачата не е лесна и всички усилия могат лесно да рухнат.

Пример – Лили Иванова. Личният й сайт е топ – структура, дизайн, ефекти, функционалности – модерна работа, със стил и отношение направен.

Youtube канал

Страница за Лили в Уикипедия

Фейсбук на Лили Иванова – 328 000 последователя

И накрая това

Изтърканите думи

Дадох задача на студентите да направят списък с най-изтърканите, според тях, думи. Без никакво колебание дума номер едно в него е „уникално„. Ето и останалите.

фантастично

инфлуенсър

трябва

брат

релевантно ексклузивно

определено единствено

браво невероятно отлично

вземете пример от 

перфектно и така нататък комплексен

аз съм такъв човек, че

брутално  закъснявам неповторимо

буквално логично смисъл специално супер

потенциал

арт

ковид / пандемия шок / ужас / скандал

като цяло страхотно

иновативен манипулация жестоко

прогрес корени лидер сори

за първи път

окей

съсипаха я тая държава

протест

онлайн

патриот / патриотично

Ако се сещате за нещо, което пропускаме – вие сте в коментарите.

Калин Василев за общността на ТърновоRUNS

Основателят на „ТarnovoRuns” разкрива какво е да си двигател на толкова голямо движение, което се активизира само от „зелено“ гориво.

Гост блог пост интервю на Михаела Георгиева, Магистърска програма “Дигитални комуникации” в НБУ

Калин Василев е един от будните търновски съвременни дейци. Организирал множество събития, спечелил редица награди за инициативите, които провежда и обединил хиляди хора в каузите си, той ежедневно получава доверието на една от най-големите онлайн общности на старопрестолния град. Какво е да си начело на толкова голямо движение, което се активизира само от „зелено“ гориво, разкрива именно той – основателят на „ТarnovoRuns”.

Как решихте да изградите общност, обединена от каузата Ви?

Изграждането на общността го реших, на база сходната ми малка група от приятели, с които тренирахме докато бях в Кеймбридж (Англия). Когато си дойдох в България, реших, че искам да имам сходна група от приятели, с които да тренирам и понеже не познавах никого реших да направя групата в социалните мрежи. С течение на времето самата група израсна с броя членове и с идеите, така че решението бе базирано по-скоро на миналия ми опит, който имах в други градове и на вътрешното ми желание да имам приятели, които имат сходно мислене на моето.

Каква е историята на формирането на общността, етапите на развитие, през които е преминала?

Първоначално всичко беше само виртуално, тъй като никой през първите 6-7 месеца не идваше на моите събития. След това дойдоха и първите няколко човека – изключително малобройно. Всъщност етапите са доста прогресивни. Няма изненадващо покачване, а всичко е отговор на прогресивен труд в една и съща посока. Нямаше внезапно „избухване“ в обединяването на много хора, а по-скоро се изискваше много постоянство, за да започнат да идват двама, трима души. Същевременно, през това време, човек се труди за мечтата си – старае се да разгласи идеята си, свързва се с медии, ходи по училища. Така че етапите по-скоро са три.

Първият е виртуален, в който никой не идва. През втория етап идват много малко хора, а третият се асоциира с постепенното нарастване.

Какви са характеристиките, динамиката, тонът на общността?

Чисто логистичната структура се изразява в това, че аз съм главният организатор. Има тесен кръг от доброволци, от около десет души, които помагат във вземането на решения. Има широк кръг доброволци, които не вземат решения, а по-скоро се появяват, за да помагат от време на време. И разбира се, хиляди последователи. Динамиката е огромна, постоянно се сменят събитията – по много на година. Няма седмица, в която да се почива или да има време, в което нямаме събития. Тонът на общността е изключително позитивен. Това са хора, които знаят каква е основната мисия на общността – да изгражда сплотена, здравословна среда от единомислещи хора, всичко базирано на добродетели. С израстването на самата група започнаха да се появяват по-малки групички. Видовете събития, които започнахме да правим са много разнородни. Едни хора харесват тренировките, някои хора предпочитат йога, има си и велосипедна общност.

Кои са най-активните членове на общността?

Има различни видове членове в нашата общност. Има едно ядро от десет души, които вземат решения, обсъждат и помагат за сбъдването на събитията. Аз съм лидерът на основното мнение и организаторът. Има по-изявени доброволци, които дават по-често мнение. Такова получаваме и от фенове, които просто искат да споделят това, което ги вълнува. Разбира се, има и много пасивни хора, част от общността, които не изявяват мнение, но изразяват негласното си отношение към това, което се случва, чрез поведението си. Има структуриране на по-активни и по-пасивни членове.

Има ли етичен кодекс на поведение в рамките на онлайн общността и наблюдава ли се прекрачването му?

Различните социални платформи имат различен начин, по който поставят правилата си. Във Фейсбук самите групи имат обособени места, където може да се напишат правилата. Аз не съм ги описвал в онлайн пространството, но абсолютно винаги, на всяко едно събитие, говорим, че това е група за сплотеност, обединяване към здраве на една по-стойностна, по-чиста, по-добра околна и човешка среда. Група за комуникация и за подкрепа. Винаги всичко се върти около тази рамка. И понеже групата е много разнородна, администраторът гледа нещата винаги да са в позитивния тон – това не е група за оплакване, не е група за проблеми. По-скоро за позитивни решения и позитивно изживяване.

Начинът, по който действам се измени с времето. В момента, тъй като групата много се разрасна, водя политика на нулева толерантност. С много членове, нямаме място и време за губене, за толериране на поведение, което стъпва извън правилата. В онлайн пространството е изключително лесно човек да се премахне от групата. Този подход спестява изключително много време и задълбочаване в обяснения. Аудиторията знае, че общността е за подкрепа, за позитивно отношение. Има естествен филтър, в който самата общност привлича подобни хора. В началото беше малко по-различно, имаше доста повече обяснение, но вече нямаме време и отсяваме бързо тези, които си позволяват всякакви прояви.

Кой е най-активният канал, който членовете използват за комуникация в онлайн пространството?

Като главен организатор и човек, движещ дигиталните комуникации, се старая да развия абсолютно всички актуални канали. Като се започне от Фейсбук, където обаче можеш да имаш страница, можеш да имаш и група, след това се преминава в Инстаграм, в Тик-Ток. Просто трябва да си там, за да обхванеш различните таргет групи. Комуникацията е едно нещо, а съвсем друго е консуматорството. В Инстаграм много хора виждат постовете, много хора са фенове, но това не отличавам като комуникация. Комуникация е по-скоро във Фейсбук групата, чиято идея е хората много по-лесно да си качват снимки, да ги коментират, харесват – това е вид комуникация. В Инстаграм методите за комуникация са много по-орязани – освен да коментираш, няма други възможности – липсват групи, каналът не е толкова пригоден за споделяне от различни хора. За момента челна позиция държи Фейсбук групата, Фейсбук страницата също е по-скоро място за консумиране на информация. Най-слабо използвани канали са LinkedIn страницата ни, както и YouTube-каналът ни, който е много малокалибрен.

Има ли канал за комуникация, който бихте искали да развиете, но все още не сте?

Бих искал да развия LinkedIn страницата, мисля, че има поле за развитие там. YouTube каналът е слабо развит, но не ми е приоритет да го развивам в момента. Започнал съм да развивам Viber канали.

Кои са публикациите, темите, които според Вашите наблюдения имат най-голям отзвук сред членовете на общността?

Много неща се генерират като съдържание. Публикациите, които са свързани с българската природа се харесват най-много. Избягвам провокативните теми, защото те разединяват по-скоро общността, отколкото да раждат някакъв градивен диалог без модериране. Говорим за проблемни казуси от региона – да такива неща се публикуват, генерират много трафик и коментари, но в края на деня това са доста разединяващи диалози. Като темите за ваксини, вируси – гледам да ги избягвам, защото модерирането на подобни теми е изключително сложно. За момента залагам по-скоро на българската природа, на темата за храната, която генерира също любопитство сред членовете, но също е на границата. Сложно е кои са важните теми, които генерират този отзвук да бъдат и нещо позитивно, а не само повод хората да се карат, дразнят и спорят.

Наблюдава ли се т. нар. меритократична система сред членовете на общността?

Когато забележа някои от членовете да имат някакъв опит в дадена сфера на познание или хъс и желание да помогнат с нещо, аз говоря лично с тях и им споделям за екипа и нещата, които правим, както и как могат да бъдат полезни. Тогава те израстват от фен в човек, който може да допринесе. Подходът е базиран на наблюдения върху личните им умения и желанието им.

Любими студенти блогъри – магистри НБУ

Много се гордея и много си обичам студентите. Те го знаят, вярвам.

Този семестър с магистрите ни НБУ – Медии и комуникации бе по-особен. Видяхме се само веднъж-дваж в началото и после – онлайн. Благодарна съм, че се сработихме и в тази нова форма. Но пък комуникирахме доста по-интензивно, не само по време на лекции. Използвахме различни инструменти – Moodle, Zoom, Fb затворена група, мейли. Имахме си гост лектори (Мартин Милиев, супер си! Ники Лавчиев – също!). Доволна съм, защото минахме целия планиран материал, плюс малко отгоре. И те напреднаха – и в знания и в умения.

Работливи, креативни и умни. Уверена съм, че ще имат силно бъдеще!

Много от студентите ми са писали активно в Уикипедия (поне за курсов проект, някои и повече), правили са си блог, вече и подкасти (или поне единични епизоди), правили са видеа и видео канали.

Искам да похваля Теди, Алекс, Снежи и Габи (плюс Анна, Алекс, Елизабет, Криси, Никола) за последните два семестъра и развитите проекти. А и за блоговете им! Линквам тук, за да ги разгледате и за да си ги понаглеждам и в бъдеще.

Мили студенти, прекрасни сте!

Теодора К. – Гррадски наръчник

Алекс – Александра Черешева

Снежи – Тъмните й материи – Фентастичен блог

Габриела – Габриела Топалова

Ура за Четвърти корпус – подкаст на студенти НБУ

Представям ви тези млади хора – екипа на “IV корпус” – Виктория Келчева, Георги Венциславов, Ева Николова-Рашева и Никол Вълчева, студенти в НБУ. Те са готини, те са смели и правят подкаст!

Как се случи този подкаст?
Никол: Да създадем подкаст беше курсов проект, възложен ни от гл. ас. д-р Десислава
Данкова, която ни преподава “Онлайн комуникации”. Другата ни опция беше да развием
Instagram страница, но решихме да приемем по-голямото предизвикателство. Идеята за името
„IV корпус“ се роди в главата на Ева, а после двете планирахме как да изградим тази
„виртуална сграда“, която да бъде достъпна за всеки студент на Нов български университет.
По-късно единодушно решихме, че Вики и Георги са перфектно допълнение към екипа
заради цветните си характери и различни разбирания за света.
Ева: Още когато д-р Данкова постави задачата, веднага ми хрумна темата на проекта да е
НБУ. Вече почти две години това е мястото, където прекарвам по-голямата част от
ежедневието си и тук са хората, които ме вдъхновяват, в лицето на моите преподаватели.
Всекидневното лутане между корпусите пък ме насочи към идеята да събера съмишленици, с
които да построим свой собствен – “IV корпус”. Никол беше първият човек, за когото се
сетих. Нейната мотивация и желание за развитие ме карат да бъда още по-активна в
университета и откакто се открихме в първи курс работим по различни проекти заедно.
Георги и Вики са нашите цветни акценти, много различни от нас двете, а и един от друг.

Кое е най-вълнуващото за вас в това начинание?
Ева: Процесът е вълнуващ. Събираме се на всякакви места, записваме и обработваме по цели
нощи. Вълнението ни държи будни и мисълта, че на сутринта нашите колеги и преподаватели
ще ни слушат. Вълнуващо е и когато ни спират по коридорите и ни питат “Вие ли сте от IV
корпус?”. А понякога, когато пътувам с градски транспорт, от слушалките на някой студент
чувам нашите гласове и това ме изпълва със смисъл.
Никол: Към момента всеки епизод е създаден по коренно различен начин. Първия записахме
в една репетиционна зала, която наехме, като използвахме микрофон назаем от приятел.
Втория записахме в един апартамент, който Георги успя да осигури, макар и малко скришно
от собствениците му. За третия епизод се бяхме настанили в офиса на първия ни гост, а
микрофонът, който използвахме, ни го даде проф. Десислава Бошнакова. За четвъртия, заедно
с втория ни гост, бяхме на гости на Ева. Обработването на епизодите е един от най-забавните
ни моменти. Обикновено отнема над 8 часа, докато преслушаме и сглобим записите, а и
често се случва да приключваме в малките часове на нощта. Веднъж даже посрещнахме
изгрева заедно.
Вики: За мен най-вълнуващо е подготовката за самия епизод, изборът на темите и на гостите.
Георги: Най-вълнуващо е да предизвикаш себе си. Както във всяко ново начинание, така и
тук, емоцията от това да си в нова среда е неописуема.

Какво ви носи “IV корпус”?
Никол: От години си представям, че някой ден ще водя радиопредаване. Естествено,
трябва много опит изграждане на подобна кариера, затова смятам, че благодарение на
този подкаст ще се изкача едно стъпало по-нагоре към постигането на тази цел. От
друга страна, моментите, които прекарвам с тези весели и амбициозни хора около себе
си, са изключително ценни. Изграждаме все по-силни приятелски връзки, учим се
заедно как се обработват записи и как се поддържат социални канали. Бих обобщила, че
смятам подобен тип задачи, които ни се възлагат от преподавателите в НБУ са най-
добрият начин да прекараме приятно време, докато усвояваме нови знания и прилагаме
наученото до момента на практика.
Георги: “IV корпус” за мен е възможност да изразя себе си.
Ева: На първо място ни носи опит, но и ни показва, че когато искаме нещо, можем да го
създадем сами, вместо да чакаме да ни бъде предоставено наготово.

Успявате ли да съчетаете успешно ученето с правенето на подкаст?
Никол: Няма да крием, че понякога да съчетаем правенето на подкаст заедно с другите
задължения, които имаме не само в университета, но и на работните си места, не е най-
лесното нещо. Истината е, че просто ни трябва още време, за да свикнем как да го съчетаваме
с графиците и на четиримата, но ще се справим. Все пак до момента ни се е налагало да се
съобразяваме едва с три епизода, а знаем, че ни предстои още много работа.
Ева: Хубавото на обучението ни в НБУ е, че такива проекти са част от цялото. Лекциите и
писането на академични анализи си остават също толкова важни. Но имаме и много
предизвикателства извън това, които ни учат в движение. Предстои да организираме и
TEDxNBU, така че очаквайте! 🙂

Какви са плановете ви за напред за “IV корпус”?
Никол: Плановете и идеите са много и продължават да се раждат с всеки изминал ден. На
първо място искаме нашите колеги да се припознават с “IV корпус”, да са наясно, че
микрофонът е и техен и много ще се радваме по-често да чуваме гласовете им. Има много
теми, които касаят не само студенти, но и обществото като цяло, които смятаме да засегнем.
Целта ни е постепенно да достигнем и до други университети, за да разберем повече за това с
какво се сблъскват и техните студенти. Все пак става въпрос за младото поколение, което ще
дава облика на града и страната ни.
Ева: Надяваме се да успеем да стигнем и до кандидат-студентите, за да помогнем и на тях.
Смятаме, че можем да бъдем полезни понеже съвсем скоро минахме и ние през това. Имаме
желания да организираме и събития, за да пренесем дигиталното общуване в офлайн
пространството, но за това ще говорим повече, когато сме готови.

Какво си пожелавате като цяло?
Ева: Пожелаваме си вдъхновение, за да продължаваме. Също си пожелаваме преподавателите
ни все така да стоят до нас. Все още сме в началото, учим се на всичко, което правим и без
тяхната подкрепа бихме били много по-изгубени.
Никол: Пожелаваме си и наистина да успеем да покрием очакванията на слушателите
ни. Много хора вече ни казаха, че редовно следят епизодите ни и са в очакване на
новия. Също така голяма част от тях разчитат на нас да говорим от тяхно име и да
дадем гласност на теми, които не се обсъждат достатъчно често.
И не забравяйте: НАВСЯКЪДЕ ИМА ТОПЛИ ВРЪЗКИ


Какво си пожелавате като цяло?
Ева:Пожелаваме си вдъхновение, за да продължаваме. Също си пожелаваме преподавателите
ни все така да стоят до нас. Все още сме в началото, учим се на всичко, което правим и без
тяхната подкрепа бихме били много по-изгубени.
Никол: Пожелаваме си и наистина да успеем да покрием очакванията на слушателите
ни. Много хора вече ни казаха, че редовно следят епизодите ни и са в очакване на
новия. Също така голяма част от тях разчитат на нас да говорим от тяхно име и да
дадем гласност на теми, които не се обсъждат достатъчно често.
И не забравяйте: НАВСЯКЪДЕ ИМА ТОПЛИ ВРЪЗКИ

–

От мен – Успех, прекрасни хора!

Каня ви да чуете подкаста 🙂 и да дадете по един лайк тук във фб им.

Мениджмънт и маркетинг в епохата на турболентността. Филип Колтър и Джон Каслионе

Книгата на Филип Котлър и Джон Каслионе „Хаотика. Мениджмънт и маркетинг в епохата на турболентността“ е писана по време на предходната (около 2008-2009 година) световна финансова криза и я намирам за доста полезна, предвид динамичните времена, в които живеем и задаващата се, макар за някои доста още невидима, следваща криза.

Хаотика.
.

„Днес повече от всякога в света доминират взаимосвързаността и взаимозависимостта. Глобализацията и технологиите са основните два фактора, способствали за създаването на ново ниво на деликатен баланс (interlocking fragility) в световната икономика.“

„… сега нормалното състояние на индустриите, пазарите и компаниите е именно турболентността с присъщите й рискове и нестабилност. Турболентността е новото нормално състояние“

Турболентността генерира два основни ефекта:

  • риск и уязвимост
  • възможност, която трябва да се експлоатира

Котлър въвежда и ново интересно понятие „систематична хаотика“ и според него компаниите се нуждаят именно от това, за да се справят с предизвикателсвата на времето ни.

Препоръчвам книгата. Не знам дали я има още по книжарниците, но в по-добрите библиотеки вероятно я има.

Новият бизнес модел. Брайън Солис

Новият бизнес модел. Брайън Солис

Ако имате да прочетете само 1 – една книга тази година, свързана с бизнес и предприемачество – силно ви насърчавам да е именно Новият бизнес модел на Брайън Солис. Подзаглавието е показателно – „Успехът в революцията на потребителите изисква промяна“. Вероятно всички, които се занимават с бизнес вече знаят или поне усещат това.

За да подкрепя казаното по-горе и ви убедя, че е нужно да прочетете тази книга ще спомена само няколко от темите й:

„Не обвинявайте младите“

„Дигитален дарвинизъм: контролиране на вашия начин за остаряване“

„Угризенията на публикуващия“

„Аудитория с аудитория от аудитории“

„Бъдещето на бизнеса започва с промяна и завършва с управление на промяната.“

Изданието на български език е великолепно – с чудна корица, твърда, в превод на проф. д-р Десислава Бошнакова и Ралица Михайлова.

Маркетинг 4.0 Филип Котлър, Картаджая, Сетиауан

Маркетинг 4.0

Говорим ли за Маркетинг няма как да не започнем с името Филип Котлър. Но към днешна дата вероятно една от най-ценните книги за маркетинг е именно Маркетинг 4.0 на Филип Котлър в екип с Хермауан Картаджая и Иуан Сетиауан.

Ако нямате време да четете много книги по маркетинг, а темата все пак ви вълнува – изберете тази книга.

Книгата е написана леко и е лесно четима. Има много приятни и показателни примери, които онагледяват основните концепции. Разбира се – в Маркетинг 4.0 основната тема е за дигиталните комуникации и това как те промениха и продължават да променят и бизнеса и маркетинга като цяло.

Ако все още ви е сложно да прочетете 190 страници в края има обобщение на всяка една от частите в няколко страници от Георги Малчев, вероятно ще ви е полезно.

Силно препоръчвам да я прочетете на английски. Ако това е сложно – има я издадена и на български език.

Гост блогър: Симона Ганева с интервю за инфлуенсър маркетинга

Симона Ганева написа и защити отлично магистърска работа на тема „Инфлуенсър маркетинг: комуникативни аспекти“ към Факултета по журналистика на СУ. В тази връзка ми взе интервю през лятото на 2018-та година и с нейно позволение публикувам тук части от интервюто, защото ми се струва, че темата е малко артикулирана, а доста бизнеси са се втурнали сляпо или без достатъчно познания да инвестират в този тип комуникации.

Симона: Ако трябва да дадете дефиниция на инфлуенс маркетинга, как би звучала тя?

Жюстин: Инфлуенс маркетингът представлява вид маркетингова комуникация през хора „хъбове“ към общност или общности, свързана с промотиране на брандове, продукти и идеи през дигитални канали.

Симона: Какво представляват тези т.нар. хора „хъбове“?

Жюстин: Това са хора, които се формират като инфлуенсъри по естествен (органичен) или пък по планиран начин и монетаризират активното си присъствие в интернет. Важно е да подчертаем, че монетаризирането не винаги е под формата на заплащане, много често вместо това инфлуенсърите получават някакъв вид преживяване или други подаръци, срещу които се ангажират за дадена кампания. Най-ценните инфлуенсъри са тези, които не се ангажират волно с кои да е брандове, а с каузи и сериозни теми, които ги интересуват и които артикулират със страст. За да се утвърди като такъв, от добрия лидер на мнение се изискват амбиция и страст, но преди всичко усилия и дисциплина, ежедневен труд и не на последно място креативност, за да може непрекъснато да се продуцира автентично съдържание.

Първоначално инфлуенсъри бяха най-вече блогърите, тъй като блоговете бяха основният носител на съдържание в интернет, като по-късно започнаха да се включват и лидерите на мнение в Туитър, а в последните 3-4 години наблюдаваме доста силно развитие на инфлуенсър канали в социални мрежи като Инстаграм, Фейсбук, YouTube и т.н.

Симона: Освен избирането на подходящ канал, какво според Вас е важно при планирането на инфлуенс колаборация и при комуникацията между бранд и инфлуенсър, за да се сработят и да се получи успешна кампания?

Жюстин: Като цяло инфлуенсър маркетингът изисква от брандовете доста по-индивидуална комуникация, която включва отделяне на повече време за взаимно опознаване, запознаване на инфлуенсъра с продуктите на бранда, познаване на дейността на избрания инфлуенсър до момента и т.н. За сметка на това всички тези усилия се изплащат, именно защото крайният продукт е специфично съдържание, създадено и пречупено през личната гледна точка на инфлуенсъра.

Ключов фактор за успешна комуникация от една страна е брандовете да са добре подготвени за работата с избрания от тях инфлуенсър. Тъй като предлагането е голямо, изборът трябва да бъде прецизен, което представлява предизвикателство, особено за брандове, които не са работили с инфлуенсъри или нямат достатъчно наблюдения в областта. Това от своя страна дава възможност на някои инфлуенсъри да злоупотребяват в известна степен, защото в общи линии няма стандарти за заплащане и всичко е въпрос на договаряне. От друга страна, ако брандът не е достатъчно подготвен, съществува риск инфлуенсърът да откаже сътрудничество, което е възможно, ако например инфлуенсърът вече работи с конкурентни брандове и е приел условието, че няма да сътрудничи със сходни марки.

Симона: Какви са предимствата на инфлуенс маркетинга спрямо други форми на онлайн реклама?

Жюстин: Класическата онлайн реклама е много скъпа и като всички форми на реклама – все по-малко ефективна. Въпреки това, големите брандове не могат да се откажат напълно от нея, а дори и по-малките марки не го правят, но междувременно търсят по-евтини формати. Също така чрез инфлуенсър маркетинга брандовете получават едно допълнително говорене, което уплътнява присъствието им.

Тенденцията, която наблюдаваме в PR-a в световен мащаб е, че брандовете се научиха, че трябва да слушат какво казва обществото за тях, а възможност за активна обратна връзка им предостави именно интернет, където комуникацията е двупосочна, а не еднопосочна, както например при телевизионната или радио рекламата. С помощта на инфлуенс маркетинга освен да слушат какво се говори за тях, брандовете могат и да провокират позитивното говорене.

Симона: Кои са лошите практики в сферата?

Жюстин: Една от тях е свързана с купуването на последователи, което за жалост води до скептицизъм у някои от брандовете към някои от инфлуенсърите. За да не се стига дотам е важно при идентифицирането на инфлуенсъри бранд мениджърите в рамките на анализ да проследят израстването на даден инфлуенсър, т.е. дали последователите му са изкуствено генерирани или органични, които всъщност представляват ценната аудитория. Количеството не бива да е за сметка на качеството и в този контекст съветът ми към бранд мениджърите е да не се подлъгват винаги по броя последователи на даден инфлуенсър и да не правят компромис с качественото съдържание с цел достигане на по-големи цифри, защото в общия случай ползата от такава кампания е нулева.

Симона: Как виждате развитието на инфлуенс маркетинга в България към момента?

Жюстин: В своя ход инфлуенс маркетингът у нас се развива доста по-добре спрямо други европейски страни, за което има редица причини – дългата ни дигитална история, изключително добро интернет покритие, ниски цени, бърз интернет и т.н. Инфлуенс маркетингът дълго време беше гледан като панацея, но в САЩ например към момента се забелязва леко оттегляне от тази маркетингова комуникация, тъй като цените в бранша станаха баснословни, достигайки до половин милион за пост на топ инфлуенсъри.

Въпреки това соушъл лисънингът (social listening, б.а.) остава водещ метод за следене на релевантна информация в публичното пространство на социалните медии. Социалното слушане предоставя ясен и базиран на измерими данни поглед върху динамиките, случващи се в социалните мрежи и имащи отношение към отделните аспекти на конкретен бизнес, а всички големи брандове искат да имат говорене за тях и да знаят какво се говори за тях, т.е. ще има инфлуенс маркетинг и занапред. Смятам, че в близките две години брандовете в България ще бъдат изкушени да работят с топ инфлуенсъри, но няма да се залага изцяло и само на инфлуенсър маркетинга, каквато беше практиката в Щатите доста дълго време.

Виждам потенциал в микро инфлуенсърите и създаването на съдържание в нишови теми. Традиционните медии ще мигрират към онлайн форми, което частично ще се случва под формата на продуциране на съдържание от инфлуенсъри.

пиша магистърска работа
>         на тема
>         > „Инфлуенсър маркетинг: комуникативни аспекти“ към Факултета
>         по
>         > журналистика на СУ.