Много се гордея и много си обичам студентите. Те го знаят, вярвам.
Този семестър с магистрите ни НБУ – Медии и комуникации бе по-особен. Видяхме се само веднъж-дваж в началото и после – онлайн. Благодарна съм, че се сработихме и в тази нова форма. Но пък комуникирахме доста по-интензивно, не само по време на лекции. Използвахме различни инструменти – Moodle, Zoom, Fb затворена група, мейли. Имахме си гост лектори (Мартин Милиев, супер си! Ники Лавчиев – също!). Доволна съм, защото минахме целия планиран материал, плюс малко отгоре. И те напреднаха – и в знания и в умения.
Работливи, креативни и умни. Уверена съм, че ще имат силно бъдеще!
Много от студентите ми са писали активно в Уикипедия (поне за курсов проект, някои и повече), правили са си блог, вече и подкасти (или поне единични епизоди), правили са видеа и видео канали.
Искам да похваля Теди, Алекс, Снежи и Габи (плюс Анна, Алекс, Елизабет, Криси, Никола) за последните два семестъра и развитите проекти. А и за блоговете им! Линквам тук, за да ги разгледате и за да си ги понаглеждам и в бъдеще.
Представям ви тези млади хора – екипа на “IV корпус” – Виктория Келчева, Георги Венциславов, Ева Николова-Рашева и Никол Вълчева, студенти в НБУ. Те са готини, те са смели и правят подкаст!
Как се случи този подкаст? Никол: Да създадем подкаст беше курсов проект, възложен ни от гл. ас. д-р Десислава Данкова, която ни преподава “Онлайн комуникации”. Другата ни опция беше да развием Instagram страница, но решихме да приемем по-голямото предизвикателство. Идеята за името „IV корпус“ се роди в главата на Ева, а после двете планирахме как да изградим тази „виртуална сграда“, която да бъде достъпна за всеки студент на Нов български университет. По-късно единодушно решихме, че Вики и Георги са перфектно допълнение към екипа заради цветните си характери и различни разбирания за света. Ева: Още когато д-р Данкова постави задачата, веднага ми хрумна темата на проекта да е НБУ. Вече почти две години това е мястото, където прекарвам по-голямата част от ежедневието си и тук са хората, които ме вдъхновяват, в лицето на моите преподаватели. Всекидневното лутане между корпусите пък ме насочи към идеята да събера съмишленици, с които да построим свой собствен – “IV корпус”. Никол беше първият човек, за когото се сетих. Нейната мотивация и желание за развитие ме карат да бъда още по-активна в университета и откакто се открихме в първи курс работим по различни проекти заедно. Георги и Вики са нашите цветни акценти, много различни от нас двете, а и един от друг.
Кое е най-вълнуващото за вас в това начинание? Ева: Процесът е вълнуващ. Събираме се на всякакви места, записваме и обработваме по цели нощи. Вълнението ни държи будни и мисълта, че на сутринта нашите колеги и преподаватели ще ни слушат. Вълнуващо е и когато ни спират по коридорите и ни питат “Вие ли сте от IV корпус?”. А понякога, когато пътувам с градски транспорт, от слушалките на някой студент чувам нашите гласове и това ме изпълва със смисъл. Никол: Към момента всеки епизод е създаден по коренно различен начин. Първия записахме в една репетиционна зала, която наехме, като използвахме микрофон назаем от приятел. Втория записахме в един апартамент, който Георги успя да осигури, макар и малко скришно от собствениците му. За третия епизод се бяхме настанили в офиса на първия ни гост, а микрофонът, който използвахме, ни го даде проф. Десислава Бошнакова. За четвъртия, заедно с втория ни гост, бяхме на гости на Ева. Обработването на епизодите е един от най-забавните ни моменти. Обикновено отнема над 8 часа, докато преслушаме и сглобим записите, а и често се случва да приключваме в малките часове на нощта. Веднъж даже посрещнахме изгрева заедно. Вики: За мен най-вълнуващо е подготовката за самия епизод, изборът на темите и на гостите. Георги: Най-вълнуващо е да предизвикаш себе си. Както във всяко ново начинание, така и тук, емоцията от това да си в нова среда е неописуема.
Какво ви носи “IV корпус”? Никол: От години си представям, че някой ден ще водя радиопредаване. Естествено, трябва много опит изграждане на подобна кариера, затова смятам, че благодарение на този подкаст ще се изкача едно стъпало по-нагоре към постигането на тази цел. От друга страна, моментите, които прекарвам с тези весели и амбициозни хора около себе си, са изключително ценни. Изграждаме все по-силни приятелски връзки, учим се заедно как се обработват записи и как се поддържат социални канали. Бих обобщила, че смятам подобен тип задачи, които ни се възлагат от преподавателите в НБУ са най- добрият начин да прекараме приятно време, докато усвояваме нови знания и прилагаме наученото до момента на практика. Георги: “IV корпус” за мен е възможност да изразя себе си. Ева: На първо място ни носи опит, но и ни показва, че когато искаме нещо, можем да го създадем сами, вместо да чакаме да ни бъде предоставено наготово.
Успявате ли да съчетаете успешно ученето с правенето на подкаст? Никол: Няма да крием, че понякога да съчетаем правенето на подкаст заедно с другите задължения, които имаме не само в университета, но и на работните си места, не е най- лесното нещо. Истината е, че просто ни трябва още време, за да свикнем как да го съчетаваме с графиците и на четиримата, но ще се справим. Все пак до момента ни се е налагало да се съобразяваме едва с три епизода, а знаем, че ни предстои още много работа. Ева: Хубавото на обучението ни в НБУ е, че такива проекти са част от цялото. Лекциите и писането на академични анализи си остават също толкова важни. Но имаме и много предизвикателства извън това, които ни учат в движение. Предстои да организираме и TEDxNBU, така че очаквайте! 🙂
Какви са плановете ви за напред за “IV корпус”? Никол: Плановете и идеите са много и продължават да се раждат с всеки изминал ден. На първо място искаме нашите колеги да се припознават с “IV корпус”, да са наясно, че микрофонът е и техен и много ще се радваме по-често да чуваме гласовете им. Има много теми, които касаят не само студенти, но и обществото като цяло, които смятаме да засегнем. Целта ни е постепенно да достигнем и до други университети, за да разберем повече за това с какво се сблъскват и техните студенти. Все пак става въпрос за младото поколение, което ще дава облика на града и страната ни. Ева: Надяваме се да успеем да стигнем и до кандидат-студентите, за да помогнем и на тях. Смятаме, че можем да бъдем полезни понеже съвсем скоро минахме и ние през това. Имаме желания да организираме и събития, за да пренесем дигиталното общуване в офлайн пространството, но за това ще говорим повече, когато сме готови.
Какво си пожелавате като цяло? Ева: Пожелаваме си вдъхновение, за да продължаваме. Също си пожелаваме преподавателите ни все така да стоят до нас. Все още сме в началото, учим се на всичко, което правим и без тяхната подкрепа бихме били много по-изгубени. Никол: Пожелаваме си и наистина да успеем да покрием очакванията на слушателите ни. Много хора вече ни казаха, че редовно следят епизодите ни и са в очакване на новия. Също така голяма част от тях разчитат на нас да говорим от тяхно име и да дадем гласност на теми, които не се обсъждат достатъчно често. И не забравяйте: НАВСЯКЪДЕ ИМА ТОПЛИ ВРЪЗКИ
Какво си пожелавате като цяло? Ева:Пожелаваме си вдъхновение, за да продължаваме. Също си пожелаваме преподавателите ни все така да стоят до нас. Все още сме в началото, учим се на всичко, което правим и без тяхната подкрепа бихме били много по-изгубени. Никол: Пожелаваме си и наистина да успеем да покрием очакванията на слушателите ни. Много хора вече ни казаха, че редовно следят епизодите ни и са в очакване на новия. Също така голяма част от тях разчитат на нас да говорим от тяхно име и да дадем гласност на теми, които не се обсъждат достатъчно често. И не забравяйте: НАВСЯКЪДЕ ИМА ТОПЛИ ВРЪЗКИ
Днес със студентите ми журналисти и вдъхновяващия ни гост Хели Велинова играхме творчески игри за писане и резултатите бяха чудно-омайно-прекрасни! Позволявам си да споделя само два стиха на тема – залата на нашата лекция, писани за време (5 мин) 🙂
„Бялата стая с цветните идеи.
В нея се изливат знания щедри.
Имаме избор – да подредим живота и света
или да продължим да виждаме
старата малка къща
с изчерпани възможности
и наводнена от океана.
Бялата стая всъщност
е щедра на светлина“
Денис
„Колко погрешно е да се чувстваме като крале в удобните сгради, в тази бяла стая, пълна с бездушни мебели, без да осъзнаваме, че сме пленници в бетонната прегръдка на модерното общество, което лесно може да ни смачка.“
днес с моите студенти от НБУ, журналистина 2-ри курс, направихме любопитното упражнение да вземем интервю за блоговете им от популярния от тв екрана Милен Цветков.
споделям част от въпросите:
През кое време на деня е „часът на Милен Цветков“?
Истина ли е, че заради политически натиск преди време Ви свалиха от екран? И ако е така – кой и как го направи?
Има ли случки във Вашето детство, които ви отведохте до заниманията с журналистика?
Завършил сте дефектология и сте работил с незрящи хора, както и като репортер, журналист, водещ на новини, разносвач на продукти и какво ли още не. Какво успяхте да научите през всички тези години?
днес в НБУ се проведе за втора поредна година IAB Day – събитие, предназначено да вдъхнови за дигиталната индустрия младите хора
пред студентите бяхме Иван Иванчев от Изи онлайн, Леона Асланова от Мтел, Пламен Вушев от Jobs.bg и аз
поставяхме повече въпроси, отколкото дадохме отговори. опитахме да предадем от страстта си за бизнес онлайн и от опита си. няколко неща останаха у мен:
от около 40 души в залата едва 3-4 вдигнаха плаго ръце при въпроса „смятате ли да стартирате свой бизнес“;
един въпрос присъства неизменно на почти всички събирания, на които се говори за предприемачество – как да защитим идеите си? е, няма как. отговорих преди време тук;
в 3-4 курс студентите още не са наясно какво точно искат да правят;
студентите са уморени от стажове, неплатени стажове, стажове, при които за пореден път са се надявали да ги наемат след това на работа.
Последни коментари