представи си, че годината е 1995-та. седиш с икономист, ама не случаен, а Ph.D. по икономика, завършил в елитно щатско висше заведение. и му казваш „хей, имам кристална топка, с която виждам 15 години напред. искам да тествам твоите възможности да предскажеш бъдещето“
той е скептичен, но решава да ти угоди
„представи си две нови енциклопедии.
едната излиза сега и се спонсорира от Майкрософт. те са доста мощна компания. плащат на професионални автори да пишат статии по хиляди теми. добре платени мениджъри следят процеса. после продават енциклопедията на диск и онлайн.
втората енциклопедия не се спонсорира от никоя компания и я пишат десетки хиляди души по цял свят. те пишат и редактират само за забавление. правят го като хоби и нямат специална квалификация за това. и никой не получава и долар за труда си. тези хора работят с часове, понякога 20-30 часа седмично – без заплащане. тази енциклопедия е онлайн и също безплатна, всеки може да я използва“
сега икономистът трябва да помисли и да каже 15 години по-късно, през 2010-та, коя от двете енциклопедии ще процъфтява и коя ще е в пълна забрава. без значение колко виден е икономистът, през 1995-та той би заложил само и единствено на първата. от днешна гледна точка знаем кой би в тази надпревара.
така започва първата глава на книгата на Daniel Pink – Drive, The surprising truth about what motivates us. много добра книга. за мотивацията и какво ни прави щастливи. ако ти попадне – препоръчвам ти я.
–
този пост е специален поздрав за Вася, всички уикипедианци, които и в момента проверяват творенията на студентите ми, работещи върху статии по българската Wikipedia, като курсова задача, както и за всички студенти, които добросъвестно се включиха в проекта. с пожелание да са по-мотивирани във всичко, с което се захващат.
Защо този тип книги станаха така модерни напоследък? Елементът? Племена? Дано да е случайно. Иначе се оказва, че тенденциозно в бестселъри се превръщат книги, които не ни правят по-компетентни професионалисти, а само по-надъхани и уж уверени.
Наскоро една приятелка дори стигна до тезата, че този тип книги имат за цел да манипулират мениджърите и да ги тласкат в „непродуктивни размисли и след това да изпадат в униние, че в тяхната кариера нещата не се случва точно както разказа Сет Годин.
Защото са написани от изключителни хора
Преди нямаше изключителни хора, преживели изключителни неща, живеещи живот изключващ скуса, умора, стрес и банализми…света не бе изключителен.
Мениджърите, автора в това число, не могат да бъдат манипулирани от лявото полукълбо, щото минават да мислят с дясното
Сериозно ли смяташ, че Изключителните хора и събития са нещо ново?
може би просто са по-видими сега. и имам как да се покажат повече 🙂
Да
Някои го наричат криза
Наяве
в лидерството
е период на изключителните.
Останалите умряха. Или вече не ги помня.
мислих доста по темата след коментара на Денис. и след семинара на Дебоно в София, който за много хора се оказа wow, а за мен бе пълен провал. мисля, че доста хора са учили, но не са чели книги по психология. а психологията и разбирането на отношенията между хората и себе си е това, което е в остновата на Drive и Елементът и всичко нашумяло напоследък. затова са и приети толкова добре. както апропо и разни блогове от подобен тип. какво мислите?
Да говориш за изключителните е равно сам да бъдеш такъв
Това отнема време
Книгите имат качеството да те намират, не ти тях
Та, един диск в твоя посока..скоро
Де Боно е за творци, не за маркетолози. Трябва да си оставиш бг образованието на входа, ако тръгнеш да го слушаш..цялата система бе измислена да те програмира послушен, аналитичен, систематичен.
Всичко дето Де Боно не е.
Не знам как е бил семинара му в сф
Сф не е място за семинари по условие. Много е далеч, светлината в общия случай е лоша, звука е като във филм на студио Бояна. Цялото преживяване „семинар“ още е на ниво пр.