блогъри и корпоративни блогове

тези дни стартира корпоративният блог на UniCredit Бубланк и по повода блогъри бяхме поканени на кафе с ръководството на банката и екипа, който ще отговаря за блога.

научих, че едва 4% от хората ползват онлайн банкиране и около 30% от фирмите.

и че от цялата група именно Уникредит в България стартират първи с блог.

както и че от банката готвят нещо от бъдещето – модерни нови офиси с качествено ново ниво на обслужване.

сред блогърите усетих скептицизъм по отношение на корпоративните блогове, породен най-вече от начина на списването и лошите практики като copy/paste на пр съобщения, безличност, скучност на информацията. няколкото корпоративни блога, които следя  не ме навяват на подобни тенденции. но винаги е ценно да чуеш мнението блогърско. и да си свериш часовника.

успех на блога на Булбанк!

само кажи благодаря

благодаря – вечна мантра. добра интерпретация и поздравления на екипа, работил по реализацията й.

идано повече хора да казват благодаря. само благодаря.

Петя Пандулева: блогът олицетворява блогъра

 oсвен че е звездно усмихната и чаровна Петя е умна и добре образована млада дама. и освен, че е фен на всичко нет-ско, работи това, намира време да списва и свой fashion & lifestyle блог – petpanda.wordpress.com

накратко си говорим с нея за блогърите тук и там и за това колко насериозно бизнеса в България гледа на блогърите

Как стана блогър?
Ами, винаги съм имала някаква форма на дневник и когато бях в Щатите да уча, открих, че този дневник може да е онлайн. Минах през няколко различни форми на самия блог, от персонален, дневник-тип блог, през социални коментари на случващи се събития, до petpanda, който е последното ми дигитално местенце. Много е хубаво да имаш свое собствено пространство в огромния интернет. Още по-хубаво е да знаеш, че те четат и коментират хора, които са по-целия свят, а и че нещата, които вълнуват теб, вълнуват и много други блогъри и читатели. Блогърството е нещо много социално. Това всъщност го дели от просто тетрадка-дневник. Пишеш за да си четен, споделян и интересен като съдържание, защото блогът олицетворява блогъра.

Каква е разликата в това да си моден блогър тук и в UK?
В Англия има много повече събитя, на които се канят блогъри. Когато живях там и блогвах, работех в модната индустрия, което ми помагаше много за нови теми и съдържание на блога. В България е малко по-трудно, тъй като когато решиш да снимаш в някой магазин, те гледат странно. Някак си тук блогърите не са възприети като медии, а не трябва да е така, защото един блогър може да има голямо влияние и много верни читатели.

Популярно ли е у нас блогърството, според теб? Познаваш ли хора, които не четат блогове?
Ами мисля, че е популярно, въпреки че не може да се сравнява с нивата на блогърство в Щатите или в Англия.
Да има много хора в България, които не четат блогове. Дори някои от моите приятели нямат навика да четат моя блог и много често сме в ситуалция като от в първия сезон на How I Met Your Mother, където Барни непрекъснато пита – „Don’t you EVER read my blog?“ 🙂
Може би в България тази блогърска култура отнема малко повече време да се развие. Все пак блоговете са доста нишови. Има малко хора, които религиозно четат блогове, следват си ги в Google Reader и коментират на постовете.Вярвам, че тази култура ще се развие у нас, колкото повече блогове има, толкова повече хората ще се научат да ги четат.

Какво си пожелаваш като блогър?
Като блогър си пожелавам много интересни неща, които да ми се случват и да ме вдъхновяват.

–

говорихме си и с Бойо Попов за онлайн журналистиката, с Ана Динкова,  с Емо Марков

#powerofwe на Blog Action Day 2012

днес е blog action day и в този ден блогъри от всички краища на света пишат по една тема, обща, значима, важна. и така от 2007-ма насам. над 2200 блога се включиха тази година, от 114 държави, на 43 различни езика. 14 български блога.

днес темата е the power of we – силата да сме заедно

#powerofwe за мен е БГ Сайт – конкурсът, който съществува вече 13 години, който се случва по силата и със силата на приятелство, партньорство, добра воля на голяма част от ключовите фигури, експертите в бранша

Webit congress 2012 Istanbul – bravo Plamen!

след три издания в София Webit тази година се пренесе в Истанбул. бях там и видях и с чиста съвест мога да кажа, че това беше най-мащабното дигитално събитие в региона – браво Пламен и екип!

хареса ми локацията – освен, че е удобна за нас, българите, Истанбул е космополитен, красив и уютен град, който има особен чар през есента, подсилван от мириса на печени кестени из улиците, купчините огромни нарове, ябълки, круши …

залите бяха много добри. като площ вероятно колкото тези в ИнтерЕкспо центъра в София, където беше webIt 2011. озвучаването беше ок. видимостта беше добра.

имаше много хора. ама наистина много. Пламен каза 6000. от много държави. според официалното инфо – от 72 държави. всичко това е WOW!

имаше полезни и добре поднесени лекции, атрактивни и вдъхновяващи лектори. наред с някои доста чисто комерсиални представяния. лекциите течаха в няколко стрийма и човек можеше да избира и за миг да не скучае

е, за да не кажете, че всичко беше перфектно ще допълня, че нет беше невъзможно да хване човек. е, нямаше и безплатно кафе. нито торбички с подаръци и джаджи. но имаше много отразяващи медии. много силен интерес от страна на турските фирми, занимаващи се с онлайн, digital, mobile, любопитни, жадни за информация, питащи, проактивни

отново за край – браво Пламен!

Happiness Bar и WordCamp

на фона на цяла лавина събития, които се задават в идните седмици едно ми е от любимите и няма как да не пиша в аванс за него – WordCamp – мястото, което събира феновете на WordPress

тази година има и екстрата Happiness Bar, което даже само като име звучи чудно, а като случка вероятно ще е още повече

20 октомври е датата, в Телерик. набират се и доброволци. повече инфо и регистрация – тук

за тези, които не се регистрираха за участие в БГ Сайт 2012

регистрацията приключи снощи, а в четвъртък сутрин, когато започва гласуването ще знаем и финалния брой участници. факт е, че въпреки всичко тази година е най-силна като участие в последните няколко – и като количество и като качество, но за това ще пиша скоро.

днес Димитър Цонев написа чудесен текст за всички, които не се регистрираха за участие в БГ Сайт 2012: за заявяване, доказване, признание, нови клиенти

„Няколко души ме попитаха „защо да се регистрирам?“, когато им предложих да го направят. Не отговорих на никого, защото си мисля, че участието в такъв конкурс трябва да се случва осъзнато, когато си успял да си определиш за себе си и проекта си как това би могло ти бъде полезно, за да продължи да се развива напред. Защото ако се довериш сляпо на маркетингови и ПР послания, има вероятност да останеш разочарован – нито конкурсът, нито проектите имат полза от това.“

аз съм пристрастна, естествено, относно БГ Сайт. и се радвам, че човек, чието мнение ценя и аз и много хора от бранша, успя така безпристрастно да разкаже защо БГ Сайт е важен. благодаря!

целият текст е тук

Бойчо Попов за журналистиката и онлайн журналистиката

журналистиката /ни, в частност/ е в безпътица като цяло. медиите силно страдат от финансовата ситуация и често изпадат в зависимости, които лишават пишещите от най-ценното за един журналист – свободата на словото

насреща се задава и новата журналистика – онлайн журналистиката, която върви наред с блогърството и активното онлайн присъствие. за нея си говорим с Бойо, от хората, отдадени на онлайн писането, журналист в Investor.bg, един много симпатичен и всеотдаен, влюбен в работата си млад човек

Кое е по-специфичното на онлайн журналистиката, според теб?
Онлайн журналистиката, или, както мнозина я наричат просто – новата журналистика, по един качествено нов начин променя изцяло еднопосочния принцип на комуникация „от един към много” в многопосочен „от много към много”. Характерно за нея е пълноценното ползване на хипертекст и мултимедия, което е невъзможно например за печатната журналистика. Най-типичният представител на онлайн журналистиката е блогът. В този личен онлайн дневник публикуващият (журналистът от новата ера) всеки може да е автор, редактор, издател и потребител едновременно.

Други канали за онлайн журналистиката са форумите и чатове и по-специално тези, които представят онлайн версия на официални медии.

И един трети вид онлайн медия са интернет радиата и подкастовете.

Според мен днес основни доставчици на новините като такива са електронните медии (радио, телевизия, интернет медии), докато за печатните остава да „добавят стойност“ към тях. А особена сила придава възможостта за интерактивност. Така например в реално време редакторите на сайтовете за новини могат да преценяват коя новина е повече или по-малко интересна за аудиторията (според броя прочитания), за да я лансират или да я заменят с друга новина от друга тематика.

Къде е родната онлайн журналистика?
Българската онлайн журналистика е доста по-близко до западната онлайн журналистика, отколкото това се случва при традиционните медии. Причината е, че дигиталната среда се развива с много по-бързи темпове и който залага на нея, просто е длъжен да следва последните трендове, за да не изпадне от състезанието.

Интересното е, онлайн журналистите се радват на по-силно доверие сред гражданското общество. Примери за това са например блоговете на Иво Инджев, Иван Бедров, Асен Генов, а и не само те. Някои сайтове, като този на офроуд дружеството, се превърнаха в основен източник на информация по време на протестите на екозащитниците, защото според самите протестиращи темата не се отразяваше обективно в конвенционалните медии. А самите блогъри и някои сайтове, сред които и новинарският Dnes.bg,допринасяха за пълноценното отразяване на случващото се чрез онлайн стрийминг. В този смисъл съвременните технологии правят отразяването на случващото се около нас доста по-лесно, и то в реално време.

А родната журналистика въобще?
За българската журналистика настъпи наистина трудно време. Днес много мои колеги ги е срам да си признаят, че са журналисти. И фактът е, че конвенционалните медии се превърнаха в маши за водене на корпоративни войни. А журналистите в тях се превърнаха в просто слуги, което е тъжно, защото в тази професия накрая остава само името.

Традиционните медии днес все по-често губят битката за доверието на своите читатели и зрители. И това става на няколко фронта – по отношение на задълбочените материали, анализи и разкрития и дори що се отнася до чистото отразяване на случващото се. Да вземем за пример една тъжна тема – атентатът в Сарафово. След станалото веднага има очакване, особено към телевизиите, и преди всичко към държавната телевизия, да прекъсне програмата си и да започне диалог с аудиторията за това, което се е случило. Това не се случи обаче, както не се случи и при земетресението в Перник. Ние очаквахме веднага извънредни студия, в които да може заедно с обществото да започне да се обсъжда тази трагедия, защото самото общество има нужда от това. И точно тук традиционните медии показват дефицит, защото винаги са изпреварвани от онлайн медиите и, разбира се, социалните мрежи.

Има ли силна конкуренция, когато говорим за сериозни български онлайн медии?
Не, и тук, както и при традиционните медии сериозна конкуренция няма. Има само няколко онлайн медии, които предоставят истинска сериозна журналистика – сайтовете от групата на Инвестор.бг, на Икономедиа, Нетинфо и… блогърите.

Най-вълнуващата случка, която те е спохождала в професионален план?
Тъй като съм икономически журналист, в моите ресори особено вълнение едва ли има. Вълнуващо за мен е това, че съм влюбен в работата си, както и в сегашното си амплоа. Няма нищо по-хубаво от това да си харесваш работата и да влизаш с кеф в редакцията всяка сутрин.

Конкретно на въпроса – най-вълнуващо досега беше двуседмичният ми престой в редакцията на BusinessWeek в Манхатън, Ню Йорк. Като част от редакторския екип на българското издание имах възможност за две седмици да се запозная с начина на работа на американските журналисти и бях, меко казано, впечатлен. Но онова, което ме впечатли най-много – в САЩ залагат на пълно разделяне на журналисти от търговци, за да се гарантира пълната независимост на медията – нещо, което в България се прилага от твърде малко медии.

В кой сайт си мечтаеш да излезе твой материал?
Мои германски колеги понякога се допитват до мен по отношение на случващото се в България и на Балканите и използват мои цитати в статиите си. Така мнението ми се е повявало в Spiegel, Handelsblatt иStern.Но бих се радвал мои материали да бъдат цитирани или препечатани в реномирани англоезични или немскоезични сайтове.

Какво си пожелаваш?
В професионален план си пожелавам работата ми да продължава да ми доставя такова удоволствие. А в личен план бих искал да създам семейство и да отгледам свои деца.

благодаря ти, Бойо, за интервюто! и успех!
в началото на годината дадох интервю на Бойчо за Investor.bg – тук

още интересни личности от родния Интернет: Ана Динкова, Никола Балов, Майк Рам, Емо Марков

от архивите – трета версия

това е страничката „about“ от третата версия на личния ми сайт, дата 2002-ра година:

„е, ще се върна за малко на Allan. Чета в предишната версия на сайта. Та този сайт е онлайн от 13 февруари 1999 – леле коооолко отдавна. Оргиналното място бе http://web.dir.bg/smiling … но по едно време /през 2001-ва/ Dir-a затриха половината български уеб и барабар с това и моя скромен личен сайт … не че е голяма загуба, но не можах да си купя същия домейн
добре че Hit.bg все още предлагат качествен /най-добрия в .bg/ free хост 🙂

та преди този сайт бе като един пъзел, пъзела на живота … сега доста се е променил, вероятно към лошо

защо го направих навремето – две причини
а/ защото Allan ми подари една нашумяла навремето книжка – Creating killer web sites, с автор David Siegel
б/ защото след като някаква бета версия на този сайт бе готова видях Panopticon. По това далееечно праисторическо време, когато уеб дизайнът не беше още занаят, той се хостваше на това далечно и дълго за исписване място – http://www.geocities.com/SoHo/Square/6980/ – такива бяха времената, нямаше free хост от Hit.bg :))) а сега е тук – http://panopticon.hit.bg а от август 2002 и тук http://panopticon.dir.bg, поради разбираеми причини, за хората, познаващи автора му … :Р

защо го правя сега?
може би от скука, защото имам малко време и приятно питие :), не – истината е, че ми е забавно 🙂
а ти защо четеш?!“

писах и за илюстрацията на тази страничка – тук

и за да има реален смисъл от този пост не мога да се сдържа да не цитирам малко класика, авторът е велик и всички, които го познават ще го разпознаят в думите му:

“ Междувременно вярвайте на всичко, което ви казват, включително и на очевидни разминавания с това, което вашите възприятия определят като факти. В крайна сметка това са само гледни точки и тяхното използване/възприемане/разбиране/приемане, не би трябвало да бъде опасно за вас, вашите близки или хората, които не познавате и може би не бихте искали да познавате. А ако е опасно, то погледнете отвъд конкретните последствия и се опитайте да извлечете полза, под една или друга форма. Дефинирането на полза, оставяме изцяло на вашия избор, но препоръчваме да се придържате към някои общоприети норми за просперитет, граждански ценности и любов към животните. В случай че не можете да дефинирате полза, приемете че тя е част от Огромен Замисъл, чиито измерения ви убягват. Все пак, колкото и огромен да е замисъла, не препускайте всяка възможност да се оплачете от таксиметровия шофьор, който ви е отказал курс Попа-Редута, аргументирайки се с „отиди при колегата“ и извръшане на главата в посока, обратна на осигуряващата видимост към вашите очи. Ако изпитате колебание или си помислите че оплакването е акт на егоцентричност, помислете си за всички онези любезни шофьори, които ви качват и дори понякога слушат White Rabbit на Jefferson Airplane [istina vi kazvam – onzi den mi se slu4i]. помислте си че го правите за тях!“