Като говорим за онлайн репутация – задачата не е лесна, каналите са много, а доброто им обслужване изисква последователни усилия, креативност и отдаденост.
Официален сайт: https://lubokirov.com/
Youtube канал
Facebook – 101 000 последователи
Spotify
BG Site
Лили Иванова онлайн май 2023
Като говорим за онлайн репутация – задачата не е лесна и всички усилия могат лесно да рухнат.
Пример – Лили Иванова. Личният й сайт е топ – структура, дизайн, ефекти, функционалности – модерна работа, със стил и отношение направен.
Youtube канал
Страница за Лили в Уикипедия
Фейсбук на Лили Иванова – 328 000 последователя
И накрая това
Интервю с Петя Пандулева за блоговете
Започвам серия публикации на интервюта, които съм направила във връзка с работата по моята дисертация към НБУ на тема корпоративни блогове. За да има и онлайн следа и защото могат да са от полза на някого – споделям и тук пълните им версии.
Познавам Петя Пандулева като комуникационен експерт, много силна в digital, а също и като активен блогър в период от няколко години. По скромното ми мнение – сред най-ярките блогъри от тази епоха у нас. PetPanda бе позната и харесвана, обичана и следвана – в блога, в другите й онлайн канали. Специфични и не лесни теми, силно защитени позиции, голяма усмивка – с това знам Петя. Е, както тя каза за себе си – вече е екс-блогър. Последните й публикации са от април 2020.
Каква е ролята на блоговете днес, при личния брандинг (твоя личен блог) и корпоративните такива?
За мен лично, блогът е комуникационен канал, платформа, в която можеш да изразиш мнение, да дадеш съвет, да разкриеш своето персонално светоусещане свободно, пред публика. При личния брандинг, е важно блогът и съдържанието в него да е рефлекция на интересите на даденият човек, да отразява кой си ти и за какво се бориш. Моят личен блог се променя с мен. Темите, които са ме интересували преди 10 години са били различни, дори мнението ми и нещата, които съм харесвала се променят с годините и това се отразява в съдържанието, което публикувам.
При корпоративните блогове същото е валидно, блогът е мястото, което отразява гласа и същността на компанията. Като за мен това място не е непременно наречено блог, важното е да има качествено съдържание, което пряко или косвено е свързано с бранда – може да е в секция новини, може дори да е нюзлетър. Ролята на такова съдържание е брандовете да говорят на достъпен език, да се свържат с потребителите си и да разкрият мисията и визията си по един по-човешки начин.
Как се промени ролята на корпоративните блогове във времето? А на личните?
Според мен корпоративните блогове се превръщат в органична част от съдържанието на онлайн присъствието на брандовете. Много брандове нямат секция “блог”, но пък имат съдържание, което е свързано с целите и корпоративната им идентичност. Дали ще е секция, която е за устойчивост, опазване на околната среда, иновации или съвети за потребителите, всеки бранд, в зависимост от идеологията за него трябва да създава такова съдържание. Нещо, което забелязвам е, че много брандове са започнали да говорят много по-достъпно, да допускат потребителите по-близо, за да могат да установят връзка с тях.
Промяната в личните блогове, която аз забелязвам е, че се разгръщат и в останалите канали. За един блогър само една платформа не е достатъчна и виждам как се развиват и започват да публикуват в инстаграм, тик ток, подкаст, канал в YouTube. Дори в последните години самата лексика са промени – от блогъри, се превърнахме в инфлуенсъри, а сега сме content creators (създатели на съдържание). Дигиталните комуникации се развиват много бързо и блогът е една от платформите, които един създател на съдържание трябва да поддържа. Виждаме и промяна в нивото на възможности за монетизация с различни платформи за affiliate маркетинг, съчетано с банер реклама и партньорства с брандове.
Къде е мястото на блога в онлайн комуникационния микс на бизнеса и организациите днес?
Според мен тенденцията брандовете да са по-близки с потребителите си, да се изгражда връзка и лоялност, да се дава добавена стойност от бранда към клиента, ще продължи. Това е причината да вярвам, че блоговете ще се развиват и еволюират като част от комуникационния микс, независимо дали е секция “блог” на сайта или публикуване на регулярно интересно съдържание в различните платформи на един бранд.
Съвет/и
за списването/поддържането на
корпоративните блогове?
Най-искреният ми съвет е съдържанието да е автентично, да отразява ценностите на бранда или на човека зад блога. В света, в който живеем съдържанието трябва да е кратко, поднесено визуално и интересно, лесно смилаемо и споделяемо с един клик.
Три подкаста за новини и медии на български, лято 2021
Вече съм казвала кои са подкастите на български, които следя и слушам редовно. Все още всеки работен ден слушам подкаста ДЕН, който продължава да излиза и е все по-добър. Препоръчвам силно.
Седмично слушам и очаквам с интерес подкаста на Полина Паунова – Превод в ефир. Препоръчвам силно.
Гласът на Капитал е друг седмичен подкаст, който следя с интерес и слушам (почти) всеки епизод. Препоръчвам. Удобно – само в 15-20 минути, най-важната тема от седмицата поднесена професионално, безпристрастно и с факти и анализ.
Перископ е подкаст на АЕЖ, който стартира наскоро. Първи епизод бе за фалшивите новини, дезинформацията и медийната грамотност и силно препоръчвам да се чуе, не само от хора, които се вълнуват от медии.
Ура за Антон и сайта sandacite.bg
Антон е създател на един твърде любопитен проект – Sandacite.bg и защото е колоритен, упорит, работлив и прекрасен, реших, че ще е чудно да ви запозная с него.
Как се зароди у теб страстта към темата за историята на техниката в България?
Аз още от дете събирам различни стари апарати (най-вече телевизори и радиприемници), привлечен от най-ранна възраст – първо неосъзнато – от външния им вид. После ми стана интересно и как функционират те.
По-късно, когато започнах да посещавам чуждестранни сайтове за история на техниката, ми направи впечатление, че във всички сериозни страни се издирва и описва историята на националната техника, докато за българските апарати почти никъде няма нещо писано. По това време все още имах предвид само телевизори и радиа, защото тогава все още събирах само тези два вида техника, а едва сетне разширих обсега към други видове устройства.
Дойде моментът, когато – някъде към 2010 г. – осъзнах, че най-важно е да събирам произведените в България апарати, тъй като ми направи впечатление и че чуждестранните са разпространени значително по-добре у колекционерите у нас и по света. Тях имаше кой да ги пази, а нашите се съхраняваха инцидентно и то ако някой го направи, защото са случайно попаднали, а не защото са български.
Аз винаги съм обичал всичко българско. Оказваше се обаче, че хората дори не знаят кой е първият български автомобил! И че най-вероятно никъде няма да не се създаде специална колекция от произведените в България телевизори, радиа и други устройства. Този проблем започна сериозно да ме гложди и тревожи. Виждах как множество лица, които не знаят ценността и важността да се пази историята на националната техника, ежедневно изхвърлят на боклука старите апарати, а до контейнерите те се унищожаваха от клошарите, за да предадат шаситата им за скрап. А всяка развита страна полага грижи, за да издирва и пази създаденото от хората, които са живели там. Освен това думата ,,техника” идва от корена на старогръцката дума за ,,изкуство” – тоест всяко техническо устройство е вид достижение на изкуството!
В същото време, гледката на разбити и изпотрошени произведения на техниката, които са въплътили в себе си толкова много човешка мисъл и ги е имало примерно 40 години, за да ги унищожи сега някой игнорант, още от детството се беше превърнала в едно от най-ужасните неща, които съм виждал. Кошмар!
Това не биваше да остане така. България с вълнуващото си tech минало и изобретения не можеше да остане назад! Трябваше аз да събера, изуча и да публикувам разпадащата се история; друго време нямаше да ни чака. Втора такава колекция в момента няма, това си е задача от общонационално значение.
Затова си определих план-програма за събиране на историята на колекция, която да опази колкото се може повече устройство, произведени в България, за да се опазва българската техническа история. През 2012 започнах да събирам и българските грамофони; през 2013 разширих тематичния обхват към магнетофоните, печките, пералните, бойлерите, хладилниците (вкл. първите български такива) и т.н., грамофонните плочи от Царство България; после компютрите и периферната техника за тях, хард дискове, дискети… Успоредно с това в колекцията започнаха да попадат крайно любопитни неща като български електронен шах, банкнотоброячна машина, гарови часовници и военнополеви телефони от Царство България напр. Има го и първият български дрегер! Въобще реших да разширя обхвата към цялостна – всичко, доколкото успея да събера – колекция от всякаква българска техника. Моята дейност може да се опише като Ноев ковчег за българска техника.
Аз знам, разбира се, че няма как да събера НАПЪЛНО ЦЯЛОСТНА история на българската техника, но се опитвам чрез експонати, чрез стара техническа литература и чрез спомени на хора, които някога са били блиизо и са създавали или работили с различни видове българска техника, да съхраня колкото се може повече. Тези хора почти винаги знаят нещо, което отсъства между страниците.
И така вече над 10 г. моята кауза е да запазвам, изследвам и публикувам старата българска техника и да популяризирам технологичната история на България. Издирвам късче по късче каквото е останало от нашата все по-потъваща в забрава техническа история. В сайта ми Sandacite.BG съм качил над 1100 авторски изследователски материала по история на българската техника, а в други медии и издания – около 200. В сайта ми съм скенирал и качил пълни архиви на стари български технически списания (,,Млад конструктор“, ,,Радио, телевизия, електроника“, ,,Космос“…) и много техническа документация на стари български устройства. Стремя се Sandacite.BG да дава колкото се може по-пълна информация за даден модел българска техника и да бъде виртуален музей и база данни за старите наши апарати. Затова към статиите качвам и техническата документация на експонатите – тя се ползва от реставратори и ентусиасти.
Качвам в YouTube видеа с ремонтирани стари устройства. Изнасям и презентации на научнопопулярни събития. Стремя се да намеря най-интересните черти на старите български апарати и да ги представям на широката аудитория.
И на какъв етап реши, че ще създадеш сайта Sandacite.BG?
Сайта създадох първо като форум през септември 2007, когато веч е имах една доста добра колекция от няколко десетки телевизори и малко радиоприемници. Тогава още не бях спрял комплектуването на произведени в други страни експонати. Направих форума, защото забелязах, че в Интернет почти няма информация за вече немалкото притежавани от мен български неща, и поисках да съществува място, където да задам въпросите си, та дано някой ми отговори.
Първоначално назавaнието на форума беше ,,Сандъците – Българският форум за стари телевизори”. Впоследствие, когато забелязах, че той започна да се пълни с хора, пишещи за всякакви други апарати, го разширих на ,,Българският форум за стара техника”. А от 2014 г. има и блог формат с възможност да се правят публикации тип статия.
Откъде и как се сдобиваш с тези интересни атрефакти? Колко имаш вече? Къде и как ги съхраняваш?
Сред стандартните източници са тавани, мазета, селски къщи, стари жилища, помещения на вехтошари, стари институти, подземия на учреждения, училища, понякога антикварници и различни други места. Обаче съм намирал и киномашина Плевен 1 във фоайето на Националния студентски дом на пл. Народно събрание.
Макар при създаването ѝ да не съм се стремял това да бъде така, в момента се оказвам създател на най-голямата колекция от разнообразна българска техника (над 400 експоната) – от телевизори, таблети, хард дискове и компютри, до копирна машина от 1966-а, измерители на радиоактивност и велоергометър на 40 години. Досега имам над 400 наши устройства, произведени от началото на ХХ век до около 1990 г. Тази седмица идва и български професионален фритюрник от началото на 70-те г. за ресторантска употреба. Тази събирателска и изследователска дейност е моят живот, сърца и душа – аз не мога да си представя да не се занимавам с това.
Когато бях дете, за да домашни проблеми с баба си, първоначално трупах съкровищата си под стълби на блокове и в мазета, но не беше сигурно. Гонеха ме често и аз евакуирах нещата другаде. Накрая все пак започнах да ги внасям у нас с цената на непрекъснати разправии и скандали.
Сега ги съхранявам в жилището си – живея на практика в склад с някакви функции на жилище. Наскоро се сдобих и с втори апартамент, които смятам да натоваря с функции на депозиториум… да не кажа, че се оглеждам за още един такъв.
Най-любопитните предмети, информация, статии, които има на сайта – за хората, които не са чели още нищо?
Охохоо, тук ме карате да кажа и някои от най-големите си любови в своята дейност! Могат да се прочетат истории като например какво е общото между Първия космически спътник ,,Спутник 1” от 1957 и една българска пералня, как работи български снегорин отпреди 50 години, кои са първите ни електромобили, спортни коли и хард дискове, кой е произвеждал ски в Царство България, как се действа с военнополеви телефон от онова време…
Защо се занимаваш с всичко това? Отнема цялото ти лично време вероятно?
Аз развивам дейността си, защото много я обичам и виждам, че е полезна, а не за да печеля от нея. Тя удовлетворява назрялата отдавна нужда да се запълнят огромните бели петна в ненаписаната история на българската техника и изобретения. Фактът, че в Интернет, а и дори по книги циркулират множество митове за това, ясно говори, че хората се интересуват и от тази история, но нито намират качествени източници на информация, тя не е написана добре. Много се пише за политическата и военна история на България, но за техническата не знаем достатъчно. Да, важно да знаем много за българските царе и ханове и за водените от тях войни, но защо да не знаем и кой е първият български автомобил, кой е първият телефонен разговор по българските земи, първият български компютър…? Опазвайки от забрава и унищожение българската технологична история, в това отношение можем да наредим България до онези страни, с които толкова обичаме да се сравняваме, и да дадем своя принос в културното издигане на нашия народ.
Удовлетворението, което изпитвам, когато се намирам пред непознато БГ устройство или когато разкривам тайните му, не мога да заменя с нищо – това е пулсът на живота ми. В последните години във всяка нова тема за статия виждам врата, зад която ме гледа поредното чудо от техническата история на България. Разширявам и темите на изследванията и колекцията. Със сигурност знам, че в моята колекция има неща, които ги няма никъде другаде.
Много от тези неща в буквалния смисъл съм спасявал от унищожение благодарение на бързата си намеса. За да се сдобия с други пък, съм правил и невъзможното дори когато не съм имал големи възможности – например през м. май 2008 г., когато докарах готварска печка ,,Мечта“ (1962) от Перник до София с ръчна количка, тъй като нямах по какъв друг начин да я пренеса. Една от последните ми мащабни (в буквални смисъл) находки е 270-килограмовата Първа българска акумулираща печка Елпром ПЕА-1 (1958 г), която взех от Кюстендил.
Аз допринасям българската техническа история да не се забравя, а да се разпространява – както виждаме в другите страни. България има вълнуващо техническо минало, включително и в хардуера. Непрекъснато намирам интересни устройства, произвеждани, а понякога и изобретени у нас – трябва да разказваме за тях! Аз вярвам, че запазването и публикуването на технологичната ни история е задължително дело, ако наистина желаем ,,да бъдем равни на другите европейски народи“.
Когато още на 17 г. разбрах, че най-ценно е да събирам и изследвам само БГ техника, никой не смяташе, че има нужда, че това е интересно. А в света колекции по история на техниката от различни страни имаше отдавна. Преодолявах невероятни трудности, включително и битови, за да спася поредния експонат. Аз пръв разбрах, че трябва да се събере представителната колекция на БГ техниката и да се представи подобаващо. Създадох най-голямата колекция, с информационна база, която не присъства по библиотеки и архиви. Чак години след това хората видяха колко е ценно това.
Смятам, че работя за българското излизане в културния свят. Стремя се да върша работата на цяла университетска катедра (научни звена по история на техниката има в чуждестранни ВУЗ-ове). Усъвършенствам се в изследванията и следя публикациите, които са ми полезни. Аз допринасям българската технологична история да не се забравя, а да се помни и разпространява. След като в света нещо се прави, то ще се направи и в България. На мен се е паднала задачата и се стремя да я изпълнявам качествено.
Споменахте, че тя вероятно отнема цялото ми лично време? Да, нещо такова се получава. Ето например вчера станах в 7:30, заминах за Пловдив, за да изнеса една презентация, а сетне се върнах и написах два текста. Така се случи, че преди 1:20 през нощта не успях да си легна. Макар че този екстремен час е нещо рядко срещано за моите навици, все по-чести са случаите, в които преди 23:30 не мога да завърша, защото освен че работя на 3 – 4 места, аз се стремя всеки ден в Sandacite.BG да има нов текст, а пиша и други. Чрез колекционерската и изследователската дейност се чувствам истински пълноценен. Така е, когато гориш в някаква работа – тя става не част от живота ти, ами самият него. На практика аз нямам конвенционален почивен ден – просто сменям една работа с друга.
Какво пожелаваш на Sandacite.BG?
Няколко неща. На първо време сайтът да продължи да има своите верни читатели, които коментират и допълват информацията с подробности, които само съвременникът може да знае.
Както знаем, стремя се сайтът да дава колкото се може по-пълна информация за даден модел българска техника и да бъде виртуален музей и база данни за старите наши апарати, а и за хронологичен преглед на развитието на някакъв вид българска техника. Затова си пожелавам да откривам все повече и повече както търсени, така и неочаквани експонати, а също така информация за забравени, но толкова интересни наши технически съкровища. Защото те само чакат да покажем тяхната прелест!
Всички вече любопитни – посетете сайта и най-малкото дайде по един лайк във фб за Сандъците!
Ура за Никола Илчев и Академия за електронна търговия 2019!
Никола е от много отдаден на успеха на електронната търговия и прави много и различни дейности, за да помага това наистина да е силна индустрия в България – eCommerce Academy. Голямата конференция тази година има за цел да се превърне в най-значимото събитие за електронната търговия в България и ще се състои на 7 и 8 юни в Русе. Регистрацията за участие вече тече, а на събитието са поканени всички собственици и бъдещи собственици, създатели на онлайн магазини и ресурси за електронната търговия.
Как се случи така, че Никола се занимава с e-commerce?
Винаги съм се занимавал с продажби. Преди да вляза в сферата на електронната търговия, аз продавах инженерни продукти. През 2012 имах нужда да променя нещо в живота си и се захванах със създаването на платформа за продажба на строителни материали. Тя не постигна сериозни резултати, тъй като очевидно моментът не беше подходящ за нея. Аз вече бях завладян от продажбите от разстояние и твърдо реших, че това е пътят ми. Превърнах хобито си в бизнес и в продължение на четири години и половина имах много успешен бизнес за продажба на аксесоари за мобилни устройства и дребна потребителска електроника, която бе комбинирана и с физически обекти.
И как, кога се зароди идеята за eCommerce Academy?
През 2016 година вече бях научил много за онлайн продажбите, тъй като освен развитието на собствения магазин, ние като бизнес, участвахме в и няколко маркетплейс платформи и имахме екип от 6 човека, Освен всичко друго, попаднах в среда от хора, които се занимават с такава дейност. С тях често коментирахме нуждата от качествени образователни продукти в сферата на онлайн продажбите и аз реших да организирам едно експериментално събитие в моя роден град – Русе. То като на шега събра 450 човека. Това ми даде увереност, че мога да развия тази дейност в нещо по мащабно и само 3 години и половина по-късно зад гърба ни са вече 54 събития в цялата страна, от които 14 конферентни. Горд съм, че ние създадохме едно от по-големите международни събития „Продавай успешно в Румъния“, което има 3 издания и събира на едно място бизнеси от България и северната ни съседка.
Защо се захвана с това? Каква е личната ти мотивация?
Трябва да призная, че всичко започна като бизнес начинание, но в последствие се превърна в нещо много повече за мен. eCommerce Academy ми дава възможност да се срещам и общувам с хора от сферата на електронната търговия, които са на световно ниво. Обученията, които провеждаме в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и по-малки градове като Шумен, Габрово и Търново пък ме срещнаха с различни предприемачи и електронни търговци, които доказват, че за този тип бизнес няма никакви граници и ограничения. Познавам майка на три деца, която продава от Добрич в цял свят ръчно изработени продукти, търговец от Варна, който продава работно облекло в цяла Европа, а скоро започва и в Русия и много други. Мотивира ме и възможността да споделям опит и знание с много хора и да им помагам да бъдат по-добри във всеки аспект на онлайн бизнеса им.
Разкажи за това мащабно събитие, което ще се случи в Русе през юни?
В Русе ще се проведе четвъртата ежегодна конференция за електронна търговия eCommerce Academy Conference. Тя ще събере на едно място повече от 25 лектори от 5 държави, 30 изложители в нашето експо, повече от 400 гости основно от България и Румъния, но и от други Балкански държави. В програмата са включени теми като: Глобални тенденции в електронната търговия, Инфлуенс маркетинг и канали за комуникация, логистика и клиентско обслужване и много други. Казвам го, защото хората обичат да чуят цифрите, за да измерят стойността на едно събитие. Има нещо много по-важно – ние създаваме това събитие в район, в който много рядко някой си позволява да прави подобни неща. По някаква причина Русе е пренебрегнат, а той има едно огромно конкурентно предимство пред всички останали български градове. Това предимство е близостта му с една от най-големите столици на Балканите – Букурещ и още по-значимото, румънския пазар, който е 6 пъти по-голям и много по-развит и динамичен от нашия. Това събитие е уникална възможност да бъдем по-близо до румънските си колеги и да почерпим опит от тях. Те ще бъдат на него, тъй като те също искат да получат информация за нашия пазар и да опитат да продават у нас.Пожеланието ти към всички, които се занимават с електронен бизнес и
Пожеланието ти към всички, които се занимават с електронен бизнес и онлайн търговия?
Сигурен съм, че щом сте вече в този бранш, то Вие сте на правилната писта. Искам да Ви припомня, че електронната търговия е маратон, а не спринт и дори и да имате трудни моменти, а вероятно те са породени от конкурентни фирми и продукти, появата на високи технологии, навлизането на пазара на чуждестранни магазини и много други, не спирайте да опитвате и да вървите напред. Огледайте се и на съседните около България пазара тъй като и гръцкия и румънския пазар са по 6 до 7 пъти по-големи и предлагат много добри възможности. Обърнете внимание на големите световни маркетплейс платформи като Амазон и eBya, а защо не и по-малките им варианти в западна Европа? В България има страхотни продукти, които чакат своите международни купувачи. Във Вас е силата да им ги доставите. Успех!
Успех за Никола и за eCommerce Academy и голямото събитие в Русе на 7 и 8 юни – ще се видим там! Регистрацията е тук https://ecommercebg.com/conference-2019/
Ура за Ясен или пътят до това да си предприемач в 12 клас
Ясен Георгиев е лъчезарен, умен, възпитан, делови, деен млад човек. Познавам го от няколко години и видях как израства пред очите ми. Отскоро има свой блог (http://blog.ygeorgiev.com/), макар проектите му онлайн да са наистина отдавна. Днес е 12-ти клас, но в интервюто по-долу ще се уверите в зрелостта му. Предприемач по дух, артист по душа, прекрасен млад човек. Нямаше как да не си поговорим за пътя в digital и да обменим опит и идеи 🙂
Разкажи с какво се занимаваш напоследък?
Първо, благодаря ти за поканата. 🙂
А с какво се занимавам… 2 думи – детегледачки и учене.
Детегледачките…
В края на 2015-та с едни невероятни хора започнахме работа по GoodKnight – онлайн платформа за намиране на почасови детегледачки в София.
Две години по-късно сме лидер на пазара в София. Името ни все повече и повече се върти в обкръжението на родителите, а удоволствието съвсем случайно да чуя в метрото как една майка препоръчва GoodKnight на друга, е просто неописуемо страхотно!
Обучението…
Старая се постоянно да уча нови неща – дори в направления, в които съм от почти 10 години вече (като програмирането). Просто винаги има нещо ново за научаване, а това ни развива и ни движи напред. До скоро бях в една страдалческа творческа криза, в която просто се оказа, че не уча нови неща. Е, моментът, в който отворих страницата, нещата започнаха да се подобряват!
Обичам да чета за човешки взаимоотношения, а от скоро се интересувам от финанси и блокчейн технологии.
Освен това се подготвям за държавни зрелостни изпити, тъй като съм в 12-клас.
Кога и как Ясен стана готов за yasen.me и кои бяха събитията, хората, които те мотивираха и вдъхновиха по пътя ти?
Всичко започна през 2008-ма, когато получих първия си компютър. Въпреки че бях на 9, аз наивно си вярвах, че мога да се науча да програмирам. Е, ето че с наивността шега не бива – научих се.
През 2011-та с мой близък приятел направихме социална мрежа и ни даваха по bTV. Много ценен опит – най-вече, защото получихме изключително много хейт от българското общество, което пък доста допринесе за развиването на характерите ни.
Точно тогава започна и истинското ми развиване в сферата на програмирането, тъй като скоро след това тръгнах на състезания.
Да си на 12 и една от най-големите медии е да направила специално за теб репортаж, не ми повлия добре. Изключително угои егото ми. То беше просто в апогея си. Бях заслепен от самия себе си. Аз бях най-страхотният, най-добрият, най-великият…
Да бе да…
Малко след това тръгнах на състезания с идеята, че ще печеля всичко. Бях сигурен в това! Е, на първото от 100 точки, получих около 30… Това, разбира се, срина егото ми. Как тия ще ми дават 30 точки? Кои са тия?!
Осъзнах, че не съм толкова велик за колкото си мислех. Осъзнах също така, че ще трябва доста да се потрудя, за да бъда наистина добър.
И за това запретнах ръкави…
За първи път уменията ми бяха оценени на състезанието по уеб разработка WEBLOZ. Дори си спомням, че ти тогава беше част от журито им. 🙂 Тихомил Кулев беше първият ми идол – 22-годишен младеж, който показва на други младежи, че могат да бъдат успешни и щастливи. До този момент живях със стереотипа, че не е възможно българинът да бъде успешен. Е, Тихомил ми опроверга това само в рамките на уикенд.
Друго събитие, което ме вдъхнови – SUPERлятната Академия на “Аз мога – тук и сега”. Най-добрият формат, на който някога съм бил. Именно там се запознах със страхотни хора като Емил Тотев и Мадлен Стойчева, за които вече си писала.
Световноизвестни артисти като Моцарт, Вивалди и Джобс също ме вдъхновяват. Постоянно.
Не бих посмял да пропусна Кристалин Чавдаров – един млад философ, който винаги ме удивява с мислите и действията си.
И не на последно място по важност – моите скъпи родители, които обичам с цялото си сърце.
Разбира се, има и още много, много хора, но тези най-много са ми повлияли.
А yasen.me… идеята дойде още от деня, в който получих първия си компютър. Просто исках да имам присъствие в Интернет. С четене и бегло познаване на английски, тъй като тогава нямаше много литература на български сякаш, успях да скалъпя първия си HTML сайт, който беше посветен на най-добрите тромпетисти (тогава свирих на тромпет).
След това реших, че трябва да имам личен сайт – така се роди и yasen.me. Въпреки, че тогава домейнът определено не беше така.
В началото го ползвах като дневник – описвах как минават дните ми. Обожавах да публикувам домашните за училище, защото тогава получавах най-много трафик.
И в един момент, просто започнах да публикувам за нещата, които ме интересуват.
По настояще ползвам сайта си като инструмент за писане. Искам да се науча да пиша и стигнах до извода, че писане се научава с писане. А и така написаното става публично и мога много по-ефективно да се развивам, защото читателите имат възможността директно да ми дадат обратна връзка.
На 29 октомври ще представя и обновена, по-съдържателна и удобна за ползване версия на сайта ми и то не къде да е, а на невероятното събитие DesignWeekend в Севлиево.
Има ли възможност всеки млад човек да е успешен тук и сега? И каква е рецептата, според теб?
Да, възможно е, но първо трябва да се замисли какво за него е успехът. За едни е семейството, за втори бизнеса, за трети нещо друго. Всеки един човек трябва да се замисли какво е за него успехът.
Намерил съм сравнително лесен начин, чрез който може да се достигне до отговора. Нека уточня, че е емоционално преживяване и е възможно ако правиш това в различни етапи от живота си, резултатът да е различен.
Отпускаш се за медитация и си представяш, че си на собственото си погребение и започваш да се замисляш върху живота, който “вече е приключил”. За какво си мислиш в този момент? Доволен/доволна ли си ако водиш живот като сегашния ти? В мислите ти се крие отговорът.
Щом вече знаеш какво за теб е успехът, запретваш ръкави и работиш за постигането му. Вяра, усърдност и постоянство. Да, ще допускаш грешки – просто се учиш от тях и продължаваш напред.
А, да – няма място за мързел. Или поне не често.
На теб самия какво ти носи всичко това, което правиш в последните години, успоредно с училище, което си е нещо традиционно?
Хм, доста е различно. Има моменти, в които съм супер щастлив, а в други – разочарован. Но животът е микс от преживявания и е важно да се наслаждаваме на всичко, защото всяко едно нещо, което ни се случва, е урок. Урок за по-доброто бъдеще.
Независимо дали съм щастлив или разочарован – и в двата случая съм удовлетворен от себе си, защото знам, че съм дал всичко от себе си.
Какво е пожеланието ти за младите хора на България?
Да вярват, че могат да постигнат всичко, за което мечтаят. Абсолютно всичко. Независимо дали искат да станат световноизвестни музиканти, актьори, предприемачи.
Ако вярваш в мечтите си и работиш усърдно върху тях… те ще се сбъднат.
Ура за Георги Маринов, ePay.bg и Първите в българския интернет
Споделено с … Георги Маринов
Този текст е изцяло взет от книгата Първите в българския интернет, на Горица Белогушева и Жюстин Томс (виж по-долу). Интервюто е направено през 2002 година. Фактите и информацията са както са звучали и публикувани през 2002 година.
Георги Маринов – една от култовите и интересни личности в родното Интернет пространство.
В младежките си години се занимава с музика – джаз китарист. Завършва висше образование в Медицинска академия – София. Работи две години като психиатър. Научен сътрудник по медицинска информатика във ВМА – София, до 1991. Oт 1993 г. основател и управител на Датамакс АД. Участвал в разработените от фирмата банков софтуер (1993), система за клиринг и сетълмент на плащания с международни банкови карти (1998), Интернет платежна система – ePay.bg (1999), система за плащане на периодични сметки през цифрови и мобилни телефони – ePayVoice (2001), първия български Интернет банков клон (2001) и много други.
Георги Маринов е член на журито на конкурса БГ Сайт.
Първата и най-популярна система за онлайн разплащания у нас ePay.bg е дело на фирма Датамакс АД с ръководител Георги Маринов. Системата се разработва около 6 месеца и е промотирана за първи път на изложение, организирано от “Виа експо” на 13 октомври 1999 г. Първата банка, включена в ePay.bg, е Първа инвестиционна Банка – София. Около седмица след анонсирането на системата се включва и първият търговец – www.bgvirtual.com – електронен магазин, продаващ основно книги и музикални компактдискове.
Първата транзакция, осъществена у нас онлайн, е на 19 ноември 1999 в 17:34:25 часа на стойност 99 лв. Това е поръчка от Иво Байлов, програмист в Датамакс АД – компактдиск на ФСБ от www.bgvirtual.com.
Как започна всичко?
В средата на 90-те години се сформира БОРИКА като дружество на БНБ и в България започва прилагането на банкови карти. Нашата фирма беше създала и поддържаше по това време банковата информационна система на Първа инвестиционна банка. През 1996 г. банката започва да издава своите дебитни карти с помощта на картова система, разработена от нас. През 1998 г. започва издаването и на международните банкови карти MasterCard и Cirrus/Maestro. През 1999 г. БОРИКА обмисля идеята за разработка на софтуер за авторизация на плащания с кредитни карти. Но по онова време общият брой на издадените кредитни карти за страната е 2000 – 3000, докато дебитните са около 600 – 700 хиляди (днес са над 1 300 000). През пролетта на 1999 г. се срещнахме с г-н Александър Матрозов и ръководството на ПИБ и обмислихме идеята за система за онлайн разплащания с дебитни карти. Трябваше да разработим системата, да убедим банки, клиенти и търговци да се включат и практически да използват онлайн плащанията. Днес вече имаме 19 банки, включени в ePay.bg, и значителен брой търговци.
Сред първите онлайн магазини бяха Bgvirtual.com, Bgstore.com, “Орбител”, “Мобиком” и др.
Голям ли бе рискът? Или по-скоро това бе една авантюра? Защо се заехте с ePay.bg?
Инерцията бе голяма. Всеки ден слушахме как в САЩ се развива електронната търговия и какви печалби се реализират. Ние бяхме реалисти. Направихме ePay.bg най-вече за това, за да го направи все пак някой у нас.
Не е никак лесно цялата система да се осъществи, да заработи. Не е толкова трудно да се напише софтуерът. Трябваше да се осигури доверие и комуникация с банките, БОРИКА, търговците и клиентите. Трябваше да се познава в детайли механизмът на функциониране на картовите системи и още множество подробности.
Смяташ ли, че ePay.bg даде тласък в развитието на родния Интернет?
Приносът ни според мен е основно психологически. Това е една важна крачка – в началото на “светлото бъдеще”. Хората знаят, че го има, функционира и си казват “Дай да правим нещо …”.
Защо все още не са много популярни онлайн разплащанията у нас?
Основните проблеми са недостатъчната платежоспособност и липсата на търговци, предлагащи атрактивни онлайн стоки и услуги. За търговците не е лесно да поддържат скъпа и сложна онлайн търговия, при положение че трудно се постига възвращаемост на инвестициите. Освен това доскоро банковите карти не бяха достатъчно разпространени. За радост дойде вече времето, когато все повече предприятия плащат възнагражденията на служителите си чрез банкови карти – нещо, което наистина е по-удобно и по-евтино.
Кога очакваш “големия бум” в онлайн разплащанията?
Такъв няма да има. Всичко според мен ще става бавно и равномерно. Кривата върви нагоре, но няма да има революция, защото няма какво да я предизвика. Система за онлайн разплащания има, ePay.bg е нещо познато, остава да видим неговото по-масово прилагане.
Кои са основните потребители на системата?
Основно ePay.bg се ползва от частни лица. Най-активните потребители в момента са родените между 1975 и 1977г.
Общо за момента потребителите на ePay.bg са над 14 000, с над 5000 операции месечно.
След банковите и финансовите операции най-популярно е заплащането на услуги, заплащането на сметките за електричество, парно, GSM. Най-купувани са достъпът до Интернет, както и подаръци, книги, CD-та. Закупуването на стоки е около 10% от обема на всички транзакции.
Какъв е родноезичният Интернет днес, според теб?
Има много голямо разнообразие, но малко информация. Всеки изкарва нещо онлайн, просто за да го има. Целият спектър от теми е покрит, но голям обем професионална информация освен новини липсва. Няма сериозно съдържание. Много хора вече имат достъп до Интернет и това, надявам се, ще доведе до положителна промяна на тази ситуация.
еPay.bg и Законът за електронния подпис изиграха своята роля в това търговците, админстрацията и банките да приемат Интернет за надеждна и ефективна среда за бизнес. Тяхна е ролята да предложат съдържание в тази среда, не само фирмена информация. Тук е ролята и на университетите, които имат за задача да публикуват в свободно достъпен вид максималното възможно количество специализирана информация, макар това да е трудно и скъпо.
–
С Гори (Горица Белогушева) се видяхме по приятелски-професионално на бира през 2002-ра, след като бяхме написали статия „Първите 10 години на Интернет в България“ за излизащия тогава вестник Интернет и решихме статията да прерасте в книга. Книгата „Първите в българския интернет“ издадоха ИК Сиела през 2003-та, превъзходното й оформление дължим на Здравко Здравков, а корицата на Даниел Смиловски, отговорен редактор Любомила Малякова и редактор Виктория Лазова.
Минаха много години оттогава. Решиме, че е време да възродим част от съдържанието. Да му се усмихнем. Да измерим до къде сме стигнали с Интернета 🙂 Затова и в поредица публикации в този блог ще се появят част от интервютата от книгата „Първите в българския интернет“.
Покана за Design WeekEnd 2017 и три пъти Ура! за Емил Тотев и екип
След пътвото, наистина успешно и вдъхновяващо събитие миналата година Design WeekEnd в Севлиево Емил Тотев и екип ученици са отново в подготовка – следва второто издание на уикенда!
Кой е поканен? Защо пак се захващат? Ето отговорите на Емо с покана към вас да се включите ако сте ученик или студент – 17-19 март в Севлиево!
Какво те мотивира отново да се занимаваш с това събитие?
След успеха на миналогодишното издание на Design WeekEnd и всички позитивни отзиви, нямаше как да не искаме да го направим отново. Веднага след него новите идеи заваляха и ето, че най-накрая дойде времето да ги изпълним. Мотивация откривам в екипа, в хората, с които работя и идеята, че отново ще се срещна с вдъхновяващи хора, някой от които вече добри приятели.
Какво е новото тази година?
Тази година имаме доста нови неща. Като цяло, всичко е по-мащабно и (несъмнено) по-интересно. Мястото, където ще се проведе събитието, също е различно. От малката зала на СУ „Васил Левски“ се местим в триетажната сграда на Трейнинг центъра на Ideal Standard, намираща се точно на центъра на града, която участниците ще имат на свое разположение три дни.
Както забелязвате, за разлика от миналата година, се вместваме не в два, а три дни, защото съдейки по преди, два дни не стигат да се насладим изцяло на преживяването, наречено Design WeekEnd.
Имаме и още, нови лектори и дори по-важно – нов формат на събитието. Освен лекции, тази година акцента ни е върху нещо малко по-сериозно – състезание. След лекциите, участниците ще бъдат разделени по отбори и ще имат 26 часа да изработят бранд на база на нашите задачи.
Очакванията на хората и интересът – по големи ли са и ще се оправдаят ли?
Интересът към събитието разбира се е голям, а след миналата година, очакванията също са големи. Вярваме, че ще оправдаем дори най-големите. Тази година мотото ни е „Предизвикай своите ограничения” и ние предизвикваме нашите в организационно отношение и се стараем да стигнем възможно най-далеч.
Кое беше по-лесно и кое по-предизвикателно този път?
След като си минал през едно нещо, с всеки следващ път то изглежда по-лесно. Вече знаем в каква посока се целим и как да действаме. Трудното и тази година е намирането на достатъчно спонсори, тъй като се стараем да осигурим на участниците ни безплатно участие, което да е на ниво разбира се. Координацията на много хора също е много трудно нещо, а предизвикателството за нас е да успеем да накараме всички да се чувстват удобно и на място.
Кой е поканен и има ли още места?
Отправяме покана към ученици и студенти с интерес към дизайн, фотография, видео и визуални изкуства. Тази година ключово значение имат и уменията. Поради състезателната част, препоръчваме да имате умения, дори малки, за да се чувствате комфортно в програмите. Място за креативни хора винаги ще има, но това, разбира се, не означава да чакате до последния момент. Влезте на сайта ни и запазете своето място в Design WeekEnd.
Пожеланието ти към екипа и към гостите?
На екипа искам да изкажа огромната си благодарност, тъй като те са движеща сила при създаването на Design WeekEnd 2017. Нека продължат да са така позитивни. А към гостите – елате, за да прекараме три невероятни и вдъхновяващи дни и не забравяйте ежедневно да предизвиквате своите ограничения.
Защо правих последните 15 години конкурса БГ Сайт
Аз съм Жюстин и съм създател на конкурса БГ Сайт. Беше много отдавна, когато
всичко започна. Беше 1999-та. Толкова отдавна, че повечето хора онлайн от онова време се познавахме. Беше времето на nick names и сякаш повече се познавахме
по никове, отколкото по имена. И да, срещите покрай БГ Сайт ни помогнаха
да се сприятелим, да се познаваме освен като конкуренция и като бранш.
Защото всички ние сме на едно поле – дигиталното. И ако не си пречим, а
си помагаме – ще е по-добре за всички ни. Това бе и една от задачите на
Конкурса през годините.
БГ Сайт е история – последните 15 години история на родното уеб пространство. Години, в които звезди изгряваха и залязваха. Години, в които се раждаха нови проекти и намираха своята популярност, публики, награди. Години в които се учихме – да си партнираме, да си говорим, да ставаме по-добри, да създаваме облика на нашия уеб. До къде сме стигнали всеки от нас поотделно и всички заедно- това опитва да покаже БГ Сайт.
Благодарност за всички, които са помагали Конкурсът да се случи – от участници, спонсори, партньори, хора в екипа!
Алекс – Човекът, който менажира между спонсори, партньори, сцена, жури и всички останали
Вера – Програмист на сайта и системите за гласуване на жури и публика
Петя – Дизайнер на сайта и конкурса като цяло
Луси – Дизайнер на списанието и визиите
Цвета Петрова – Автор-декоратор на уникалните букети всяка година
Иво Арнаудов – Скулптор, автор на статуетките – символ на Конкурса от 1999 г насам
15 години БГ Сайт – развитието на родния уеб и най-вълнуващите моменти, проекти и хора от 1999-та година до сега! Никак не е малко, нали?
А помните ли къде бяхте вие преди 15 години?
А как започнахте? И колко различни неща се случиха междувременно.
Пътят е дълъг и интересен, а, както се знае – най-доброто предстои!
А БГ Сайт 2015 и нататък от мен преминава в Кристалин Чавдаров и неговият екип! Желая им успех!
Последни коментари