освен, че е влиятелен блогър, Боян Юруков стои зад много смислени уеб проекти в полза на всички, като Lipsva.com – регистър на безследно изчезнали, Crime.bg – карта на престъпността у нас. Боян следи изкъсо институциите, тяхното онлайн присъствие, доброволно помага в опитите на някои институции да присъстват в Web 2.0, следи обществените поръчки, свързани с уеб, както и активно работи за осветляването на българите в чужбина за правата и възможностите им да гласуват по време на избори. радвам се също, че освен носител на наградата за Личен блог от преди две години, тази година Боян е част от журито на БГ Сайт
Всички ги питам, искам и теб – кога беше за първи път в Интернет? Какво помниш от тогава? Какво ти хареса?
Ооо, нямам идея. Май в 8-ми клас докопах нета. Тогава всички бяхме по интернет залите. После имахме dial-up вкъщи. Спомням си, че често посещаваш гювеча. Иначе нямам идея какво съм гледал. Първият ми сайт излезе май в 11 клас и още е активен, колкото и да е странно това. Не знам какво съм си мислел тогава. Не знаех какво е това и какво да очаквам. Пък гледай какво стана сега 🙂
Въвлечен си, инициирал си много уеб проекти, кой е любимият ти и по-кой работиш най-много, най-важен е за теб?
Един мой недостатък е, че имам относително къс фокус на вниманието. Затова отделям време на проектите според това дали ми е хрумнала някаква идея, която ме гложди докато не види цял свят. Иначе не бих казал, че някой ми е любим. По-скоро всички са част от някаква по-голяма идея за отворени данни, прозрачност и проактивна роля на хората. Може би на Lipsva отделям най-много време, но защото не ми дава сърце да го занемаря проекта.
Активен си на много места. Кой от всички онлайн канали предпочиташ най-много?
Twitter. Не знам защо. На всеки му допадат различни социални мрежи. Пробвал съм буквално всички и twitter ми харесва най-много. Някак кратките съобщения карат човек да се замисля повече какво пише, а винаги може да се сложи линк и снимки за още информация. Може би и защото не е толкова mainstream в България. Иначе на второ място са блоговете и другите му там социални мрежи. Мразя да чатя. Не знам защо. Затова винаги предпочитам мейла като форма на директна комуникация.
Какво би те накарало да спреш да списваш блог?
Това което ме кара да го списвам е някаква вътрешна нужда да изписвам мислите и идеите си. Сега предимно го използвам като канал за комуникация и новини, както е видно от последните 50-100 статии. Това, което би ми накарало да спра изцяло е семейството. Ако нямам вече свободно време за тези неща, блога ще е първото, което ще си отиде. В момента жена ми още ми трае маниите и дори ме насърчава като види, че не съм писал отдавна. Дойдат ли децата и съпътстващите задължения обаче, не знам до колко ще мога да си позволя да прекарвам толкова време в нета.
Някоя интересна случка около блога ти? Какво ти носи писането на личен блог?
Най-интересно ми е като някой ме разпознае по улицата като съм в БГ. Случвало ми се е няколко пъти и обикновено са читатели на блога. Странно ми е, защото не съм физически в БГ и трудно мога да си представя едната цифра на посещенията като хора, които биха ме познали по снимката в сайта. Иначе е забавно – говорим си, разпитват ме за дадена статия и за други неща. Иначе в личен план не знам какво ми донася. Определено е добре, че повечето потенциални работодатели в България вече са ми посещавали блога (съдейки по разговори с някои от тях). Това определено ще е от полза като тръгна към БГ. В нета хубавото е, че след достатъчно време, статии и коментари няма начин да
скриеш кой си и какво мислиш. Говори се много за анонимност и алтернативната самоличност на интернет потребителите, но когато застанеш зад нещо с името си, трудно е да излъжеш някой.
Как онлайн обществото допринася за офлайн обществото? Може ли да влияят блогърите и влиятелните онлайн хора върху случващото се у нас?
Има доста българи в мрежата. Мнозинството млади, а и все повече от по-възрастните, се информират през интернет. Определено можем да влияем на мненията, които си изграждат и да им показваме алтернативни концепции, идеи и интерпретации. До колко обаче това може да промени живота извън мрежата зависи изцяло от това как тези интернет потребители пренасят наученото и активността си online в живота извън мрежата. Прекрасно е да научаваме за алтернативни източници на енергия, за тайни комуникации между политици и нови проекти, но ако нищо от това не остане след като изключим компютъра и не се преведе в реални действия след това, няма да има значение. Все още си мисля, че информационното общество в България не е съзряло до там, макар и всичките Facebook групи, подписки, акции и прочие. Роля в това имат и медиите, но те по финансови съображения не са кой знае колко градивен фактор. В този смисъл проблемът не е технологичен – достъп до нета, полезни сайтове и компютри – а човешки. Трябва да преодолеем фаталистичния начин на мислене, че каквото и да направим няма да има смисъл. това е вярно в 99% от случаите, но точно единия процент променя реалността. Това е силата на нета в други държави и затова
блогърите там успяват да променят реалността в обществото. В някои от проектите съм адресирал точно този проблем – с активността на посетителите и желанието им да споделят информация по смислен начин.
Какво си пожелаваш?
Здраве, повече време и да се върна в БГ. Лесно е да се вземе решение за последното, но докато се направи е трудно. Не толкова заради реалността в България, а заради самото местене. Но и това ще стане в скоро време и ще пиша в блога за преживяванията 🙂
Блогът на Боян е http://yurukov.net/blog/
още готини уеб хора Димитър Цонев, Борил Богоев, Емил Марков, Денислав Георгиев, Тодор Христов, Борислав Борисов
Последни коментари